Решение № 11 от 28.1.2025 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 432/2024 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение №526/08.07.2024 г., постановено по гр.д.№573/2024 г. по описа на ШРС, ответникът „Вилдини – В“ ЕООД, ЕИК 206846347, адрес на управление: с...., общ. Шумен, ул. „.....“ № 6, представлявано от В.Д.В., е осъден да заплати на С. Т. М., ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: с...., общ. Шумен, ул. „...“ № 43, следните суми: 254, 84 лева - нетно трудово възнаграждение за месец септември 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2023 г. до окончателното и изплащане; 605, 27 лева – нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2023 г. до окончателното и изплащане; 595, 43 лева - нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2023 г. до окончателното и изплащане; 127, 64 лева - нетен размер на неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от четири работни дни за 2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.03.2024 г., до окончателното и изплащане, като е отхвърлен иска за разликата от 127, 64 лева до пълния предявен размер от 141, 82 лева, като неоснователен. Първоинстанционното решение е обжалвано с въззивна жалба вх. №11633/29.07.2024 г. (уточнена с молба вх. №5557/07.11.2024 г.) от ответника „Валдини – В“ ЕООД в частта, с която е уважена изцяло претенцията на ищцата С. Т. М. за заплащане на трудово възнаграждение за следните суми: 254, 84 лв. – нетно трудово възнаграждение за м. септември 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2023 г. до окончателното й изплащане; 605, 27 лв. – нетно трудово възнаграждение за м. октомври 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2023 г. до окончателното й изплащане; 595, 43 лв. – нетно трудово възнаграждение за м. ноември 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2023 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която е уважена частично претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск от четири работни дни за 2023 г. за сумата 127, 64 лв.. В жалбата се сочи, че решението в обжалваните части е неоснователно и незаконосъобразно, поради което моли въззивния съд да го отмени в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковите претенции в тези части и присъждане на направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от С. Т. М., чрез адв. Б. П. при ШАК, с който взема становище за оставянето й без уважение като неоснователна. Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. Въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Шуменският окръжен съд, след като обсъди становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Настоящият съдебен състав напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на ШРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. Независимо от това, следва да се посочи следното: Между страните не се спори и се установява от събраните доказателства наличието на валидно трудово правоотношение помежду им, възникнало от трудов договор, сключен на 18.09.2023 г. Ищцата е била назначена на длъжността „Продавач – консултант“ в стопанисван от ответника обект – магазин за месо и местни изделия „П...“ в гр. Шумен, ул. „...“, на 8-часов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение 780 лв., с периодичност на плащането – месечно (в трудовия договор не е посочена конкретна дата) и със срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя. В трудовия договор е вписано, че ищцата има право на платен годишен отпуск от 20 работни дни. Не е спорно и обстоятелството, че ищцата е постъпила на работа на 18.09.2023 г. и е работила до 24.11.2023 г. по осем часа дневно, както и че считано от 24.11.2023 г. трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. В проведеното открито с.з. пред първата инстанция ответникът признава обстоятелството, че не е заплатил на ищцата процесните суми, тъй като тя го е ощетила финансово и материално. Твърди, че не е предприел никакви действия, тъй като ищцата е негова позната от дълги години. По делото е прието заключение на ССчЕ, изготвено от вещото лице след проверка на материалите по делото, посещение в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен и преглед на фишовете за заплати на ищцата, посещение на магазина на ответното дружество и проведен разговор с управител. Според заключението дължимите суми от страна на ответника към ищцата възлизат нетно на обща стойност 1455, 99 лева, от които 1328, 35 лева дължимо трудово възнаграждение за периода м. септември 2023 г.- м. ноември 2023 г. /254, 84 лева – за м. септември 2023 г., 605, 27 лева за м. октомври 2023 г. и 595, 43 лева за м. ноември 2023 г./ и 127, 64 лева – обезщетение по чл. 224 от КТ. Вещото лице пояснява, че размерът на неизползвания платен годишен отпуск от 18.09.2023 г. до 24.11.2023 г. /датата на прекратяване на трудовия договор/ съобразно времето което се признава за трудов стаж е в размер на 4 дни и възлиза на стойност 141, 82 лева бруто и 127, 64 лева нетно /върху обезщетението се удържа ДОД/, което обезщетение било начислено във ведомостта за заплати за м. ноември 2023 г.. По исковете с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 128, ал. 2 от КТ. Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда по негова платежна сметка – чл. 270, ал. 3 КТ. По делото не са представени никакви документи, които да доказват, че на ищцата са изплатени трудовите възнаграждения за месеците септември, октомври и ноември 2023 г.. Липсват ведомости или подписани от ищеца разписки за получени суми. Доказателствената тежест за това обстоятелство е била в тежест на ответното дружество. Съдът като взе предвид изложеното и признатия от ответника факт, че процесните суми не са заплатени, което признание преценено с оглед на всички събрани доказателства по делото по смисъла на чл. 175 от ГПК /уведомително писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен до ищцата за констатациите от извършената проверка в ответното дружество и заключението на ССчЕ/ намира претенциите за изцяло доказани, поради което следва да бъдат уважени. Съобразно заявеното искане сумите следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва считано от датата заявена в исковата молба до окончателното заплащане на сумите. По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от ГПК. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 224, ал. 2 от ГПК. Разпоредба на чл. 177, ал. 1 КТ предвижда, че за времето на платения отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния отработен календарен месец, предхождащ отпуската. От заключението на ССчЕ се установи, че размерът на неползвания платен годишен отпуск от 18.09.2023 г. до 24.11.2023 г. (датата на прекратяване на трудовото правоотношение) съобразно времето което се признава за трудов стаж е в размер на 4 дни, като дължимото обезщетението възлиза на 127, 64 лева нетен размер. От пояснението на вещото лице става ясно, че сумата за изплащане на неползвания годишен отпуск е определен от пълен работен месец. Такъв се явява м. октомври 2023 г. и въз основа на него е изчислена сумата, дължима от работодателя /780: 22 дни х 4 дни/. В случая, фактът на неползването на четирите работни дни платен годишен отпуск и неизплащането им не е оспорен от ответника (във ведомостта за заплати за м. ноември 2023 г. на ищцата е било начислено обезщетение за общо 4 дни и както се посочи ответникът изрично признава, че не е заплатил процесните суми), поради което искът за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск се явява основателен за сумата от 127, 64 лева. Първоинстанционното решение в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата над 127, 64 лева до пълния заявен размер от 141, 82 лева не е било обжалвано и е влязло в сила. Първоинстанционния съд правилно е определил и обезщетението за забава в размер на законната лихва дължимо от датата на поканата за плащане – в случая исковата молба. Предвид изложеното първоинстанционното решение, в обжалваните му части, е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото право на разноски има въззиваемата. В отговора на въззивната жалба е поискала присъждането им, но в подкрепа искането си не е представила доказателства за извършването им и техния размер, поради което и такива не се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Шуменският окръжен съд