Решение № 345 от 7.8.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 135/2025 г.

Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 05.03.2025 год. от „УниКредит Булбанк” АД против М. Т. И., Х. Р. И. и „К. *“ *. С исковата молба са предявени искове за установяване на парични вземания по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК. Предявяването на исковете по този ред се обосновава с твърдението, че ищецът е заявил правата си за защита по реда на заповедното производство, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Въз основа на него било образувано ч.гр.д. № 18651 / 2024 год. по описа на Районен съд - Пловдив и била издадена заповед за изпълнение, като било постановено незабавното й изпълнение и издаването на изпълнителен лист. Но след като постъпили възражения от длъжниците, на заявителя били дадени указания от заповедния съд по чл. 415, ал. 1 ГПК да установи правата си по исков ред, които указания същият изпълнява, подавайки докладваната по-долу искова молба. Ищецът твърди, че на 01.03.2019 год. между „УниКредит Булбанк” АД, от една страна, в качеството на кредитор и М. И. Т., от друга страна, в качеството на кредитополучател, при солидарната отговорност на Х. Р. И. и „К. *“ *, бил сключен договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 152 000 лева за ремонт на недвижим имот. Кредитополучателят и солидарните длъжници се задължили да ползват усвоените средства целево и да го връщат ведно с начислените лихви, комисионни и други разходи в предвидените в договора срокове и в съответствие с общите условия /ОУ/, неразделна част от договора. Договорената възнаградителна лихва била в размер на 3,35% и се формирала от осреднен депозитен индекс /чието определяне било дефинирано в т. 9.3.1. от ОУ/, който към датата на договора бил в размер на 0,10% и фиксирана надбавка от 3,25%. Впоследствие лихвата била променяна по начина, описан в т. 6 от уточняващата молба, в диапазона от 3,31 до 3,37%. В уточняваща молба са описани и договорените акцесорни вземания като обезщетителна лихва и такси. Усвояването на кредита било извършено след учредяването на ипотека, на 15.03.2019 год. чрез превод на сумата по посочената в договора банкова сметка, чийто титуляр бил кредитополучателят. Според първоначалната договорка кредитът следвало да бъде върнат в срок до 01.03.2052 год., а с Анекс № 2 / 05.06.2020 год. крайният падеж бил определен на 01.09.2052 год. Връщането следвало да бъде осъществявано на анюитетни вноски, които според първия подписан погасителен план били в размер напо 694,85 лв., като една от вноските в рамките на календарната година била по-висока, тъй като към нея се прибавяла застраховката на ипотекирания недвижим имот. Вземанията по договора за кредит били обезпечени с договорна ипотека, учредена с НА 155/06.03.2019 год. върху самостоятелни обекти в жилищна сграда – апартамент и гараж, находящи се в гр. П., ул. „Ш.“ № *. В хода на изпълнението на договора кредитополучателят извършил плащания в общ размер на 38080,02 лв., които са отнесени по описания в уточняващата молба начин, като от внесените суми към главницата са отнесени 12031,51 лв. Последното плащане по кредита било престирано на 21.10.2024 год. в размер на 999,20 лв., като тази сума била отнесена за погасяване на периодични такси и други разходи. Към момента на образуване на заповедното производство /30.10.2024 год./ били просрочени пет погасителни вноски, дължими на десето число на месеца в периода от 10.05.2024 год. до 10.09.2024 год. На основание т. 17 от договора във вр. с раздел IX от ОУ Банката отправила до кредитополучателя и солидарните длъжници писмени уведомления по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, като до М. И. уведомлението било връчено от ЧСИ при отказ на 16.07.2024 год., а на солидарните длъжници уведомленията били връчени чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК, съответно на 04.07.2024 год. и на 03.09.2024 год., удостоверено от съдебни изпълнители. Считано от 26.09.2024 год. банката осчетоводила кредита като предсрочно изискуем и на тази дата непогасеният остатък от него в размер на 138 778,28 лв. станал дължим. Едва след връчването на поканите било пристъпено към подаване на заявление по чл. 417 ГПК. Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците М. Т. И., Х. Р. И. и „К. *“ * дължат солидарно на „УниКредит Булбанк“ АД следните суми: Сумата 139 968,49 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2024 год. /датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане ; Сумата 600,59 лева лихви върху редовна главница за периода от 10.09.2024 год. до 26.09.2024 год.; Сумата 447,13 лв. лихви върху просрочена главница за периода от10.05.2024 год. до 29.10.2024 год.; Сумата 1809,36 лв. неустойка за просрочена главница за периода от 10.05.2024 год. до 29.10.2024 год.; Сумата 10,13 лв. неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 10.09.2024 год. до 29.09.2024 год.; Сумата 380,29 лв. – редовна лихва миграция за периода от 10.09.2024 год. до 26.09.2024 год. Сумата 1149,28 лв. дължими такси по тарифата на банката. Претендират се разноските, сторени в хода на исковия процес, както и разноските, направени в хода на заповедното производство, а именно 2887,31 лв. държавна такса и 4625,72 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, както и 432 лв. за връчване на ПДИ, които са залегнали в заповедта за изпълнение. Ответниците М. И. и Х. И. в законовия двуседмичен срок са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер и молят същите да бъдат отхвърлени изцяло. Отговор от ответното дружество не е постъпил. Същото е уведомено по реда на чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47 ГПК. Ответниците физически лица в отговора на исковата молба твърдят, че забавата в погасяването на анюитетните вноски е несъществена и тя не е била основание за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост е обявена при прилагане на неравноправни клаузи в договора. Твърди се, че кредитополучателката не е спирала плащанията по кредита и с цел изпълнение на задълженията по договора е сключено споразумение за това, че кредитът ще се плаща чрез банкова сметка на трето лице. Формулирано е възражение, че договорът за кредит, допълнителното споразумение и анекса към него са недействителни на осн. чл. 37, ал. 1 и ал. 2 ЗКНИП вр. чл. 24, ал. 1, т. 8 и т. 9 ЗКНИП. Твърди се, че посоченият ГПР от 4,1788% е неверен и не отразява всички разходи на потребителя по договора за кредит. От една страна не била налице яснота кои разходи са включени в ГПР, а от друга страна не били включени всички разходи, дължими преди сключването на договора като застраховките живот и имущество, сключени в полза на кредитора, таксите по Тарифата на банката, таксата за оценка на риска и т.нар. „Фиксирано отложено плащане с възнаградителен характер“ в размер на 2132,14 лв. по пар. 2 от допълнителното споразумение. Това плащане съставлявало такса, с която потребителят не се е съгласявал и не е посочена в първоначалния договор, поради което и по аргумент от чл. 27 ЗКНИП такава такса е недължима, като без основание извършвани от кредитополучателя плащания са отнасяни към погасяването на подобно задължение. Аргументира се довод, че осредненият депозитен индекс, използван при формирането на процента на възнаградителната лихва, не представлява обективна референтна стойност, която да участва при определянето на ГЛП, независеща от кредитната институция, тъй като той се определя от едностранно от банката. Допуснато било нарушаване на чл. 25, ал. 2 ЗКНИП. На основание чл. 143 от ЗЗП разпоредбите в договора, даващи право на ищеца да променя едностранно лихвения процент, били неравноправни клаузи и кредитната експозиция е следвало да се олихвява само по първоначалния ГЛП от 3,35%. Ако банката не бе изменила едностранно ГЛП и ГПР, то не би била налице забава и просрочие на погасителни вноски към 27.05.2024 год. Неравноправна била клаузата на пар. 2 от допълнителното споразумение. Прави се възражение за недействителност поради нейната неравноправност на клаузата на т. 11.1.3. от договора за кредит по отношение на начисляваната неустойка. Твърди се, че липсва основание за начисляване на такса за оценка на кредитоспособността. Платените през периода на договора неустойки за забава следвало да се отнесат като редовни погасявания по кредита, в резултат на което би липсвала забава към 27.05.2024 год. – датата, посочена в писмата за предсрочна изискуемост. Ответната страна счита, че банката е допуснала противоречие в данните за размера на просрочената главница, съдържащи се в извлечението от счетоводните книги и в уведомлението по чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Независимо от противоречието в твърденията за размера на непогасения дълг /1790,80 лв. или 1248,85 лв./ размерът на неизпълнението бил несъществен спрямо интереса на кредитната институция, поради което същата не е имала правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Наред с това предсрочната изискуемост не била надлежно обявена по отношение на длъжниците ФЛ. Във връчените на физическите лица изявления на банката се съдържала покана за плащане на просрочени суми по кредита, но не и изявление за предсрочна изискуемост. Изявленията били отправени от адвокати, за които липсвали доказателства по делото да са надлежно упълномощени да упражняват потестативни права. Твърди се, че М. И. не е отказвала да получи писмо от съдебен изпълнител и отказът й не е надлежно удостоверен. Процедурата по залепване на уведомление досежно Х. И. не била надлежно проведена. Възразява се, че при постъпване на суми за погасяване на задължения по процесния ипотечен кредит, банката без основание служебно е прехвърляла суми за погасяване на задължения по необезпечени фирмени кредити на дружеството „К. *“ *. Именно погасяването на необезпечени задължения на дружеството е дало формално основание на банката да обяви процесния обезпечен кредит за предсрочно изискуем и да проведе принудително изпълнение по отношение на единственото жилище на ответниците. Поведението й съставлявало злоупотреба с права. Излагат се аргументи, че Х. И. не е изразявал воля и съгласие да отговаря солидарно с кредитополучателя при условията на солидарна отговорност. В допълнителната искова молба ищецът заявява, че поддържа изцяло изложеното в първоначалната искова молба. Оспорват се всички изложени в отговора възражения срещу основателността на исковете. В отговора на допълнителна искова молба, подаден от ответниците физически лица, се поддържат и доразвиват изложените в отговора възражения. ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124 ГПК установителни искове са с материално правно основание чл. 430 и сл. от Търговския закон, чл. 22 и сл. ЗКНИ, вр. чл. 79, ал. 1, чл. 92 ЗЗД. Възраженията на ответната страна са с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143 и сл. ЗЗП; чл. 76, ал. 1 ЗЗД. От служебно изисканото от РС - Пловдив ч.гр.д. № 18651 / 2024 год. се установява, че по заявление, подадено на 30.10.2024 год. от „УниКредит Булбанк“ АД е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 9313/04.11.2024 год. срещу М. И., Х. И. и „К. *“ *. На 13.01.2025 год. са били подадени възражения срещу заповедта за изпълнение от тримата длъжници. Възраженията са подадени своевременно, в рамките на законовия едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение, ведно с поканите за доброволно изпълнение, са били връчени от съдебния изпълнител длъжниците на 13.12.2024 год. и от този момент е започнал да тече срокът за възражения. Възраженията са подадени на 13.01.2025 год., в рамките на едномесечния срок. Като е приел обосновано, че възраженията са своевременно подадени, заповедният съд е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, че следва да установи правата си спрямо възразилите длъжници в едномесечен срок от съобщението. Това съобщение е връчено на банката на 06.02.2025 год. Исковата молба, с която съдът е сезиран понастоящем, е подадена в канцеларията на ОС – Пловдив на 05.03.2025 год., т.е. в рамките на указания на заявителя едномесечен срок. Довнесена е дължимата за производството държавна такса. Налице е идентичност на вземанията, за които е поискана и съответно издадена заповед за изпълнение и тези, за които са предявени настоящите искове. На 01.03.2019 г. между "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД като кредитор, от една страна, и от друга – М. Т. И. кредитополучател, и Х. Р. И. и К. * *, посочени като солидарни длъжници е сключен Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическото лице “№ 351/591386613859, с размер на кредита 152 000 лева за покупка и ремонт на недвижимия имот, описан в т. 8 от договора. Уговорен е годишен лихвен процент от 3,35 % към датата на договора, като същата се формира от осреднен депозитен индекс /ОДИ/ и фиксирана надбавка от 3,25 %, както и комисиона за предсрочно погасяване в размер на 1 % върху просрочения дълг, дължима за предсрочно погасяване преди изплащане на 12 месечни погасителни вноски. В т.5.2 от договора са предвидени разходи по договори за застраховки. ГПР е определен в размер от 4,1788 % и обща дължима сума, включваща общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя в размер от 277819,63 лева. В т.5.8 от договора е предвидено обезщетение за забава ва размер на законната лихва, а съгласно т. 6 срокът за усвояване е от 01.03.2019 г. до 01.06.2019 г. и срок на договора за кредит в т. 7 от договора – до 01.03.2052 г. Предвидено е обезпечение чрез учредяване на договорна ипотека върху описаните в т.8 недвижими имоти. Към договора за кредит е отразено в т. 9.1., че е добавена застраховка, по която месечните премии се заплащат от кредитополучателя. Съгласно т.9.3 от договора кредитополучателят и солидарният длъжник Х. Р. И. се задължават да учредят първа по ред ипотека в полза на „Уникредит Булбанк“ АД върху недвижимия имот, описан в т. 8.1. Уговорено е кредитът да се усвои на два транша. В т.11 от договора са уговорени лихви и комисиони, като в т.11.1.3 е предвидено, че при неиздължаване на падежа, установен в договора и/или погасителния план на всяка една вноска по кредита, анюитетна, за главницата и /или за възнаградителната лихва, просрочената сума се олихвява за срока на просрочието с обезщетителна лихва с правното действие и последици на неустойка съгласно договореното между страните с приетото в т. 5.8 от договора, която е в размер на ОЛП + 10 пункта. Съдът счита за неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответниците – физически лица, че солидарният длъжник Х. Р. не е изразил воля за поемане на солидарна отговорност. Съгласно т.16.6. от договора солидарните длъжници се задължават да отговарят солидарно с кредитополучателя за изплащане на задълженията му по този договор в пълен размер /главница, лихви, комисиони и разноски/, като договорът е подписан и от двамата солидарни длъжници, като подписите им не са оспорени. В т.17 са уговорени условията за настъпване на предсрочна изискуемост, като в случая същата е обявена поради просрочие на месечни анюитетни вноски в периода от 10.05.2024 г. до 10.09.2024 г., съгласно уточнителна искова молба. Общият размер на просрочените суми, съгласно уводомлението за предсрочна изискуемост, с което е даден 14 – дневен срок за изпълнение е 1248, 85 лева, от които 888,99 лв.- просрочена главница, 237,34 лв.- просрочена лихва и сумата от 122,52 лв.- други разходи, свързани с изпълнението. Съгласно т. 17.1 от договора при съществено неизпълнение, каквито са случаите изброени като такива в Раздел IХ от общите условия на което е да е от задълженията на кредитополучателя, солидарните длъжници и трети задължени лица или частично плащане на всяка една, която и да е вноска, правото на ползване на неусвоените суми се погасява, като цялата непогасена част от кредита, заедно с възнаградителните и/или обезщетителни лихви по преценка на Банката може да бъдат обявени за автоматично предсрочно и незабавно изискуеми, дължими и платими. В конкретния случай, в т. 17.1.1 и т. 17.1.2 от процесния договор страните изрично са договорили, че банката материализира волеизявлението си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез изпращане на уведомление на посочения от кредитополучателя адрес за кореспонденция. Подписан е Погасителен план към договора за кредит от 01.03.2019 г. с отразени размери на анюитетните вноски, както и падежа на плащане на всяка вноска. В погасителния план е посочена еднократна комисиона за определяне на степента на кредитния риск, начислена върху общия размер на кредита: 0,30 %, разход за погасяване на пазарна оценка – 168 лв.; такса за обслужваща сметка по кредита – 3,80 лева месечно и разходи по застраховка 0,0343 %. Подписани са и Общи условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД предоставя кредити за недвижими имоти на потребители – ипотечни кредити. Подробна дефиниция на ОДИ, от който се формира годишният лихвен процент е дадена в т.9.3.1. от Раздел III на Общите условия по договора за кредит. Съгласно тази разпоредба ОДИ се изчислява от Банката като среднопретеглен лихвен процент по целия обем на левови депозити на сектори нефинансови предприятия и Домакинства в банковата система в България, представени в Таблицата, получен чрез претегляне на пряко извлечените от Таблицата стойности на ефективен годишен процент по всички категории клиенти и видове левови депозити, представени в Таблицата, през обемите им за съответния месец. Актуалната стойност на ОДИ се публикува на интернет страницата на Банката в първия работен ден на всеки календарен месец и се прилага от първия работен ден на календарния месец до деня, предхождащ първия работен ден на следващия календарен месец, включително. На основание т. 9.9 от Общите условия банката начислява възнаградителна лихва, като лихвата се начислява върху дълга при база реален брой дни от месеца/360. Лихвата за редовен дълг се издължава ежемесечно или съгласно периодичността и на падежа, установен в погасителния план, а обезщетението (неустойката) за забава се начислява за всеки ден от просрочието и е незабавно изискуема. Съгласно т. 29 от общите условия кредитът може да бъде обявен за частично или изцяло предсрочно изискуем на предвидените в Договора и общите услови и закона основания, включително и при просрочие на всяка една, която и да е от дължимите вноски по кредита /анюитетна, за главницата, за възнаградителните и обезщетителните лихви, такси, комисиони/. В т.30 са посочени събитията, които се считат за съществено неизпълнение, представляващо основание и даващо право на Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, дължим и платим, сред които е и забава за плащане с повече от 31 дни, считано от датата на падежа на вноска в пълния договорен размер. На 06.03.2019 г. между ищеца, М. Т. И. в качеството на кредитополучател и собственик, Х. Р. И. в качеството на солидарен длъжник и собственик и „К. *“ * в качеството на солидарен длъжник е сключен в нотариална форма договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот за обезпечаване на вземанията по процесния договор за кредит. На 27.04.2020 г. между ищеца в качеството на кредитор и ответника М. Т. И. в качеството на кредитополучател е сключено Допълнително споразумение № 1 към Договор № 351/5913/86613859 от 01.03.2019 г. По силата на така сключеното споразумение е предоставен на кредитополучателя гратисен период за вноските по главницата, считано от 27.04.2020 г. до 27.09.2020 г., през който кредитополучателят не заплаща на кредитора дължимите вноски по главницата. Дължимите през гратисния период вноски по главницата се разпределят и заплащат линейно през оставащите периоди на плащания, до крайния падеж на кредита, едновременно с дължимата погасителна вноска по кредита /анюитетна, за главница, за възнаградителна лихва/. За този период е уговорено фиксирано отложено плащане с възнаградителен характер в размер на 2132,14 лева, като не се дължи възнаградителна лихва. Това фиксирано отложено плащане е предвидено, че е платимо след изтичане на гратисния период за вноските по главницата, като се разпределя и заплаща линейно през оставащите периоди на плащания, до крайния падеж на кредита, едновременно с дължимата погасителна вноска по кредита. Уговорени са и последиците при предсрочно погасяване. Съгласно §3 след изтичане на гратисния период за вноските по главницата, кредитополучателят продължава да погасява кредита съобразно месечния падеж и лихвения модел, прилагани до началото на гратисния период. Съгласно § 4 просрочените към датата на споразумението погасителни вноски в размер на 641,53 лв. се разпределят и заплащат линейно от кредитополучателя през оставащите периоди на плащания, следващи изтичането на гратисния период за вноските по главницата, до крайния падеж на кредита, едновременно с дължимата погасителна вноска по кредита. Продължен е крайният срок за погасяване на кредита. Изрично е регламентирана недължимост на лихва за забава за периода на извънредното положение. През гратисния период е предвидено заплащане на застрахователните премии от кредитора и тяхното възстановяване от кредитополучателя след изтичане на гратисния период. На 05.06.2020 г. между ищеца – кредитор и ответника М. Т. И. в качеството й на кредитополучател е сключен Анекс № 2 към Договора за ипотечен кредит от 01.03.2019 г., като с него е променен крайният срок за погасяване на кредита – до 01.09.2052 г., като е подписан и Нов погасителен план. На 07.11.2023 г. между кредитора „Уникредит Булбанк“ АД, кредитополучателя М. Т. И. и трето лице Мирослава С.ова Пейкова е изготвено и прието като писмено доказателство споразумение към договора за ипотечен кредит от 01.03.2019 г., касаещо начина на заплащане на вноските по кредита, като страните са се уговорили същите да се заплащат от сметката на М. П.. Дадено е съгласие на служебно събиране на вземанията от банката от посочената в споразумението сметка на М. П.. От приложеното към исковата молба и приети като писмено доказателства уведомления по чл. 60, ал. 2 ЗКИ за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита се установява, че към 27.05.2024 г. общят размер на просрочената главница е бил 649,62 лева, дължими лихви – 399,76 лв., дължими такси и комисиони 5,55 лева, дължими застрахователни премии 52,14 лева, други разходи 122,52 лв. и текущо начислени лихва с ненастъпил падеж от 602,09 лв. Уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита до търговското дружество солидарен длъжник е връчено чрез залепване на уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, за което е изготвен протокол от съдебния изпълнител. Изготвен е протокол от съдебния изпълнител и по отношение на връчването на уведомлението на солидарния длъжник Х. Р. И., като в протокола е отразено, че едно от посещенията на адреса е в неприсъствен ден, като са направени повече от две посещения на адреса. Залепено е уведомление по чл. 47 ГПК, като срокът е изтекъл на 03.09.2024 г. Уведомлението до кредитополучателя М. Т. И. е връчено при отказ, удостоверен от връчителя на 16.07.2024 г. По възражението на процесуалния представител на ответниците М. Т. И. и Х. Р. И. за липса на надлежно връчено уведомление за предсрочна изискуемост следва да се вземе предвид постановената в този смисъл съдебна практика. В РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 04.04.2019 Г. ПО Т. Д. № 917/2018 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС е прието, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й - Решение № 139 от 05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на І т.о. на ВКС, Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на II т.о. на ВКС и Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на І т.о. Волеизявлението може да е обективирано не само в нарочно писмо/уведомление, нотариална покана или в исковата молба. Съдебната практика е последователна досежно липсата на строги изисквания към документа в който обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ се съдържа т.е. дали уведомлението до длъжника изхожда пряко от банката-кредитор или то е възпроизведено от трето лице. Настоящият съдебен състав приема, че в случай, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, но уведомлението на банката не е достигнало до длъжника, няма пречка уведомяването да настъпи, ако в друг, връчен на длъжника документ обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ е възпроизведено. Този документ може да бъде преписът от исковата молба, но възможността не се изчерпва с него. Поради това и отговорът на правния въпрос е, че уведомяването на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит може да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до него или в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, стига волеизявлението на кредитора (банката) да е възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо вземането и задълженото лице. В решение № 50076/ 14.11.2022 г. по т.д. 1730/2019 г. по описа на ВКС е прието, че поканата за доброволно изпълнение, в която не е възпроизведено конкретно и недвусмислено изявление на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не представлява уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Видно от приложените и приети по делото като писмени доказателства покани за доброволно изпълнение, които са редовно връчени на ответниците, съобразно приложените уведомления, протокол и удостоверяването от връчителя, в тях се съдържа изрично изявление по чл. 60, ал.2 ЗКИ за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а не само покана за плащане на дължими суми, както се твърди от процесуалния представител. Предвид така изложеното съдът счита за неоснователни възраженията за липса на недвусмислено волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което да е достигнало до ответниците преди депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Освен процесните договор за кредит от 06.03.2019 г. и приложения се представени от ответника и приети като писмени доказателства Договор за банков револвиращ кредит 0004/4969/26012015/26.01.2015 г. и Общите условия, при които Уникредит Булбанк АД предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност /ОУ/ с кредитополучател К. * * при солидарна отговорност на Х. Р. И. и М. Т. И., Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от 07.2014 г.; договор за кредитна карта за физически лица от 06.08.2015 г. и Договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти от 06.08.2015 г.; договор за кредитна карта за физически лица от 14.10.2014 г. и Договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти от 14.10.2014 г.; договор за потребителски кредит от 23.07.2014 г. за банков потребителски кредит; Удостоверение от ЧСИ Драгомира Митрова за размера на задълженията на ответниците към ищеца по образуваното изпълнително дело № 692/2023 г., по което е присъединено и вземането, предмет на настоящото производство. Представено е и банково удостоверение от 08.01.2025 г. за откритата на М. П. банкова сметка, по която кредитополучателят М. И. се счита, че погасява задължения към ищеца по процесния договор за кредит и анекси. Представени са и уводемление за насрочена публична продан и молба от кредитополучателя М. И. и солидарният длъжник Х. И. по изпълнително дело № 692/2023 г. по описа на ЧСИ – Драгомира Митрова, въз основа на която е спряна публичната продан на един от имотите. От приетото по делото и неоспорено от страните първоначално заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че от разплащателната сметка на кредитополучателя М. И., по която е усвоен процесният ипотечен кредит, са погасявани следните кредити: Процесният ипотечен кредит; Овърдрафт по банкова сметка с лимит 6000.00 лева, предоставен на кредитополучателя от „Уникредит Булбанк“ АД и 2 бр. потребителски кредити, предоставени от „Уникредит Кънсюмър файненсинг“ ЕАД. Установява се, че сумата по процесния кредит е усвоена на 15.03.2019 г., като същата е в размер от 152 000 лв. Към датата на подписване на Анекс № 1 от 27.04.2020 г. допуснатото просрочие е в размер от 641,53 лв., от които главница в размер на 208,92 лв. и лихва в размер от 432,61 лв. В периода от 10.04.2019 г. до 09.09.2024 г. главницата е в общ размер от 12031, 51 лева. Към датата на първото споразумение от 27.04.2020 г. вещото лице установява, че са начислени договорни лихви в общ размер от 4332,17 лева за периода от 10.04.2019 г. до 10.04.2020 г., като ГЛП не е променян в този период и е в размер от 3,35 %. За периода от 10.04.2019 г. до 12.03.2020 г. е заплатена сума в размер от 3899,56 лв., с която са погасени договорни лихви в този размер и е останала неплатена договорна лихва от 432,61 лв. Към датата на подписване на Анекс № 1 от 27.04.2020 г. допуснатото просрочие е в размер от 641,53 лв., от които главница в размер на 208,92 лв. и лихва в размер от 432,61 лв. Просрочената договорна лихва от 432,61 лв. се установява, че с подписания Анекс № 1 е разсрочена за периода от 10.11.2020 г. до 26.09.2024 г. По отстрочената лихва е заплатена сумата от 52,64 лв. Дължимата просрочена лихва за минал период е в размер на 379,17 лв. След датата на споразумението е начислена договорна лихва в размер от 19 630, 49 лева за периода от 10.05.2020 г. до 26.09.2024 г., като са извършени плащания в периода от 12.10.2020 г. до 09.09.2024 г. в общ размер от 19028,08 лева. Остатък от начислената договорна лихва -602,41 лв. Относно отложеното възнаградително плащане в размер от 2132,14 лв. се установява, че същото е добавено в погасителния план към погасителните вноски за периода от 10.10.2020 г. до 26.09.2024 г. По него са извършени плащания в общ размер от 982, 86 лв. за периода от 12.10.2020 г. до 21.10.2024 г. За периода от 11.10.2019 г. до 26.02.2025 г. е начислена лихва върху просрочена главница в размер от 488,07 лв., като в периода от 11.10.2019 г. до 09.09.2024 г. са извършвани плащания, с които е погасена сумата от 27,49 лв. и остатъкът е в размер от 460,58 лв. За периода от 11.10.2019 г. до 26.02.2025 г. е начислена неустойка за просрочена главница в размер от 1969,87 лв., по която от извършените плащания в периода от 11.10.2019 г. до 09.09.2024 г. е погасена сумата в размер от 107,52 лв., като остатъкът е в размер от 1862,26 лв. Неустойката върху просрочените договорни лихви за периода от 11.10.2019 г. до 26.02.2025 г. е начислена в размер от 65,86 лв., по която от извършените плащания в периода от 11.10.2019 г. до 09.09.2024 г. е погасена сумата в размер от 55,5 лв., като остатъкът е в размер от 10,36 лв. Вещото лице установява в счетоводството на ищеца кредитът е предсрочно изискуем на 26.09.2024 г., като е отразено как се разпределя дългът по пера- главница, лихви върху редовна главница/ договорен лихвен процент, лихви върху просрочена главница, лихви за просрочие на дълг и лихва и наказателна лихва за просрочие, както следва: сумата от 139 968,49 лв.- главница; 604,41 лв.- отстрочена договорна лихва от 1149,28 лева, отстрочена договорна лихва о т10.09.2024 г. до 26.09.2024 г. в размер от 379,17 лв.; лихва по просрочена главница от 10.05.2024 г. до 29.10.2024 г. в размер на 460,58 лв.; неустойка за просрочена главница от 10.05.2024 г. до 29.10.2024 г. в размер на 1862,26 лв. и неустойка просрочена лихва от 10.05.2024 г. до 29.10.2024 г. в размер на 10,36 лв. Експертизата след извършения преглед на движението по кредитната сметка и лихвените листове за периода на кредита, счита че е налице редовно водене на счетоводните записвания по процесния кредит. Установява се, че ГЛП е променян, като промените са видими в колона „ГЛП“ на лихвения лист. Промяната на ГЛП се дължи на промяната на базисния лихвен процент (БЛП), наричан още „референтен лихвен процент“. Прилаганата надбавка над БЛП не е променяна. За периода от сключването на договора за кредит до 26.09.2020 г. е прилаган БЛП в размер 0.1%. От 27.09.2020 г. до 24.09.2024 г. е прилаган БЛП в размер 0.06%. От 25.09.2024 г. до 30.09.2024 г. е прилаган БЛП в размер 0.11%. От 01.10.2024 г. до 30.10.2024 г. е прилаган БЛП в размер 0.12%. Към датата на сключване на договора ГЛП е в размер на 3,35 %, като същият е останал непроменен до датта на подписване на споразумението от 27.04.2020 г., когато е и първото просрочие, съгласно приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза. Видно от гореизложеното за периода до 24.09.2024 г. БЛП – променливата величина, определяща размера на ГЛП е в по – малък от действащия към датата на сключване на договора за кредит. След 30.10.2024 г. по силата на издадения Изпълнителен лист по кредита е приложена законна лихва. Вещото лице установява, че ОДИ е лихвен индекс, определян от „Уникредит Булбанк“ АД по методика, подробно описана в Раздел II, т.11.1.1.1. от сключения договор за кредит. Индексът се определя изцяло въз основа на данни от лихвената статистика на БНБ, които са публично достъпни на сайта на БНБ:http://bnb.bg/Statistics/StMonetaryInterestRate/StInterestrate/StIRInterestRate/index.htm Методиката на изчисляване на ОДИ не е променяна след сключване на договора. Подробно описание на методиката е публично достъпна на сайта на „Уникредит Булбанк“ АД: https://www.unicreditbulbank.bg/bg/kursove-indeksi/metodologiya-za-opredelyane-na-lihveniteprotsenti-po-krediti/fizicheski-lica/ Данните за размера на прилаганите базови лихвени проценти са публично достъпни на страницата на „Уникредит Булбанк“ АД:https://www.unicreditbulbank.bg/bg/kursove-indeksi/pazarni-lihveni-indeksi/ Стойностите на прилагания базов лихвен индекс ОДИ са видими и в справката „Лихвен лист“. ОДИ се изчислява от банката като среднопретеглен лихвен процент по целия обем на левови депозити на сектори Нефинансови предприятия и домакинства в банковата система в България, получени чрез претеглянето на ефективния годишен процент по всички категории клиенти и видове левови депозити, през обемите им за съответния месец. Среднопретеглената стойност се извежда като сборът от произведенията на ефективния годишен процент и обема по съответната категория клиент и вид депозит за същия месец се раздели на сбора от обемите на всички левови депозите за същия месец. Експертизата представя изходните данни въз основа на които е приложена методиката за изчисляване на ОДИ по процесния кредит. По отношение на начислените и удържани такси през времето на и преди сключване на договора за кредит се установява, че на 15.03.2019г. е удържана еднократна комисионна за определяне на степента на кредитния риск, начислена върху общия размер на кредита – 0,3 % или 456 лв., която е заплатена на 15.03.2019 г. В периода от 10.04.2019 г. до 16.10.2023 г. се установява, че общо заплатените застрахователни премии са в размер на 2596, 16 лв. По отношение на ГПР, вещото лице И. С. установява, че в първоначалния погасителен план, при изчисляване на ГПР са включени следните компоненти: 0,30 % еднократна комисиона за определяне на кредитния риск – 456 лв.;168 лв.- изготвяне на пазарна оценка; 3,80 лв.- такса за обслужване на сметката; 52,14 лв. – ежемесечна застрахователна премия; 3,35 % ГЛП и годишна имуществена застраховка. В погасителния план, подписан към Споразумението в ГПР са включени следните компоненти: 5,30 лв.- такса обслужване на сметката; 52,96 лв.- ежемесечна застрахователна премия; 3,35 % ГЛП и годишна имуществена застраховка. От дължимата сума за „фиксирано отложено плащане с възнаградителен характер“ в общ размер 2232.14 е погасена част в общ размер 982.86 лева и е останал непогасен остатък 1149.28 лева, който е претендиран като част от вземанията на банката под компонент „SP_CHARGE“, посочен в исковата молба, като „такса“. При изслушването в открито съдебно заседание вещото лице С. пояснява, че това, което банката е наименувала такса и претендира вземане за такса в размер на 1 149,28 лв., няма характер на такса. Това е отсрочената договорна лихва и съответно същата е отразена в таблицата, описваща дълга по пера. Претендираната от ищеца като предпоследна претенция в размер на 380,29 лв., наименована от него „редовна лихва миграция за периода от 10.09.2024 г. до 26.09.2024 г.“ е всъщност отстрочена договорна лихва. Вещото лице посочва, че „мигриране“ е вътрешен термин, който означава прехвърляне/преоформяне на вземания на банката по даден кредит от един компонент на дълга в друг. Мигрирането не променя общия размер на вземанията по кредита и основанията за съществуването им. Всички вземания продължават да се отчитат по същата кредитна сметка (кредитен контракт). По конкретния кредит мигриране е приложено по отношение на просрочени вноски съгласно параграф 4 от Споразумение № 1/27.04.2020 г. Претендираните вземания по компонент „Редовна лихва (миграция)“ с код ACQ_REG_IN представляват просрочени към датата на споразумението лихви, преоформени в неолихвяем дългов компонент, чието заплащане е разсрочено с равни месечни вноски. С постъпващите средства по разплащателната сметка са извършвани и други погасявания във връзка с други задължения на лицето. В конкретния случай ипотечният кредит е заведен в банковата система с 3 конктракта, под следната номерация - 952LRAM19074BH9T, 952LRAM192240605, 952LRAM201560510. Всяка една транзакция по разплащателната сметка се обвързва с конкретен конктракт, с което се идентифицират кои плащания към кой кредит се отнасят.При изслушване на вещото лице С. в открито съдебно заседание от 09.12.2025 г., същата пояснява, че независимо по коя сметка и от кого се извършват плащанията, всяка една сума се обвързва по конкретен контракт, както са заведени в банковата система и става ясно точно кой кредит се погасява. Процесният кредит се посочва, че е обслужван само по две сметки – едната, по която е усвоен и другата е на третото лице, след подписване на споразумениетстрахо от 07.11.2023 г. Посочва, че при преоформянето на кредита с допълнителни споразумения или анекси се затваря един контракт и се отваря нов такъв. Под „контракт“ се има предвид все едно в системата се водят под различна номерация т.е. различна аналитичност. Кредитът в случая е с три контракта заведен, тъй като три пъти е преоформен с допълнителни споразумения или анекси, като и трите контракта са свързани с конкретния договор за ипотечен кредит и са обвързани с анекси и допълнителни споразумения. Един договор с три контракта към него, преминавал е от един контракт в друг контракт, хронологично следвайки споразуменията към договора. Вещото лице посочва, че разплащателната сметка, по която е станало усвояването, обслужва всички кредити на кредитополучателя, като там има движение и по други контракти. Тази разплащателна сметка, по която са постъпвали плащанията и са разнасяни по пера, обслужва всички кредитни правоотношения на лицето, но вътре в самата разплащателна сметка, има референция за кой контракт се отнася конкретното плащане и от там се извличат данни съответно дали този контракт е за ипотечен кредит, за потребителски кредит, дали е за кредитна карта и т.н. по номерацията на контрактите. Това е автоматично заложено в банковата система при постъпване на сума как да се разпредели, по кой контракт. От приетото по делото и неоспорено от страните допълнително заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по разплащателната сметка на кредитополучателя М. И., по която е усвоен процесния ипотечен кредит, са погасявани следните кредити: Процесният ипотечен кредит; Овърдрафт по банкова сметка с лимит 6000.00 лева, предоставен на кредитополучателя от „Уникредит Булбанк“ АД и 2 бр. потребителски кредити, предоставени от „Уникредит Кънсюмър файненсинг“ ЕАД. В периода от 01.03.2019 г. до 01.08.2019 г. по разплащателната сметка са разпределяни суми за погасяване на задължения по предоставен потребителски Кредит 1 от „Уникредит Кънсюмър файненсинг“ ЕАД за главница, редовна лихва и застрахователна премия. В периода от 02.09.2019 г. 31.10.2023 г. по разплащателната сметка са разпределяни суми за погасяване на задължения по предоставен потребителски Кредит 2 от „Уникредит Кънсюмър файненсинг“ ЕАД за главница, редовна лихва и застрахователна премия, както и за наказателни лихви. Освен по тези два кредита и процесният кредит от разплащателната сметка на М. И. са разпределяни суми за погасавяне на задължения по предоставен овърдрафт за периода от 29.03.2019 г. до 31.03.2023 г, като са погасявани лихви – редовни и наказателни и такси за удължаване на срока на срочен овърдрафт. В приетото по делото допълнително заключение са отразени и транзакциите по процесния договор за ипотечен кредит от постъпилите по разплащателната сметка на М. И. суми в периода от 15.03.2019 г. до 27.10.2023 г., като видно от отразеното в таблицата през октомври 2019 г. за първи път е начислена и погасена неустойка за просрочена главница поради плащане на 11.10.2019 г. един ден след падежната дата, съгласно подписания погасителен план. От приетите като писмени доказателства договори за кредит с „Уникредит Кънсюмър файненсинг“ ЕАД се установява, че М. Т. И. в качеството на кредитополучателя е сключила договор за потребителски паричен кредит на 06.07.2018 г., като страните са договорили месечна вноска в размер от 578,81 лв. и падежна дата 1-во число на месеца. Впоследствие на 11.11.2024 г. са депозирани от М. И. и от Х. Р. И. искания за предоставяне на кредит, като на 11.2024 г. между М. И. в качеството на кредитополучател, Х. И. в качеството на солидарен длъжник и „Уникредит Кънсюмър файненсинг“ ЕАД в качеството на кредитор е сключен договор за потребителски кредит, като предходният договор за кредит е рефинансиран. Вещото лице С. посочва, че Банката автоматично/служебно е извършвала погасяването по всички кредити т.е. при постъпване на суми по разплащателната сметка на ответницата същите са записани със съответните основания, но впоследствие разпореждането с постъпилите суми и извършването на погасяванията по различните кредитни задължения се извършва автоматично. При постъпване на средства по сметка, която обслужва няколко задължения, те се погасяват по реда на чл. 76 от ЗЗД, т.е. първо се погасяват разноските, след това такси и комисиони, след тях лихви и накрая главница. При наличие на повече от едно задължение се спазва същия ред на компонентите, като се започне от най-обременителното задължение. За такова следва да се смята задължението с най-голям дълг по главницата т.е. в конкретния случай това е задължението по ипотечния кредит. Считано от 07.11.2023 г. обслужваща сметка по кредита е сметка с титуляр Мирослава С.ова Пейкова, за което страните са се споразумели с подписаното споразумение от същата дата. По силата на това споразумение М. П. е трето незадължено лице, даващо съгласие банката да събира от нейната сметка вземанията си по договора за ипотечен кредит на М. И. (само и единствено по този договор) служебно по реда на директен дебит. От сметката на М. П. не могат да бъдат събирани вземания по други кредити на кредитополучателя М. И.. Самата М. П. няма задължения по свои договори за кредити към банката. Процесният ипотечен кредит е единственото задължение, свързано с обслужващата сметка с титуляр М. П. при възникване на неизпълнението. Установява се от приетото допълнително заключение, че за периода от 01.03.2019 г. до 26.09.2024 г. по процесния договор за кредит общата платена лихва върху просрочена главница е в размер от 27,49 лв., неустойка върху просрочена главница в размер от 107,52 лв. и неустойка върху просрочена договорна лихва в размер от 55,50 лв. В приетото заключение е отразено, че към датата на регистриране на предсрочна изискуемост 26.09.2024 г. по кредита е имало непогасени задължения по главница в общ размер 1190.21 лева, натрупани за периода от 10.05.2024 г. до 10.09.2024 г. и непогасени задължения по компонент „Лихва върху редовна главница“ т.е. възнаградителна лихва в размер 396.24 лева, дължима към 10.09.2024 г. При отнасяне на сумите за погасени лихви и неустойки за просрочие за погасяване на задълженията по възнаградителна лихва и главница, те биха осигурили частично погасяване само по възнаградителната лихва, като биха останали непогасени задължения по главница 1190, 21 лева и непогасен остатък от възнаградителната лихва 205, 73 лева. Не се устоновява да са налице идентични падежни дати по процесния договор за кредит и останалите кредити, по които са погасявани суми от разплащателната сметка на М. И., като процесният кредит е с падежна дата на погасяване на задълженията 10-то число, а всички останали задължения са на друга падежна дата. Вещото лице посочва, че най – обременителен във финансов аспект е договорът за ипотечен кредит. Вещото лице е категорично, че отлагането на лихви, които така или иначе са включени при формиране на ГПР не променят неговия размер. Промяна в ГПР би имало само, ако едновременно се променя размера на лихвата и периода. Изискано е и приложено по делото копие от изпълнително дело № 692/2023 г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, по което с молба от 04.12.2024 г. ищецът е поискал на основание чл. 456, ал.2 ГПК да бъде присъединено и вземането по процесния изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. С т.9 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС се прие, че „в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес”. В т. 9 от съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че: "С разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, според която искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е създадено изключение от общото правило, че искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда съгласно чл. 125 ГПК. Изпълнителната сила на заповедта за изпълнение настъпва (а в хипотезата на чл. 417 ГПК се стабилизира) след влизане в сила на съдебното решение по установителния иск, което се ползва със сила на пресъдено нещо относно съществуването на правото както към момента на приключване на съдебното дирене, така и към минал момент - от деня на неговото възникване. По общо правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. В хипотезата по чл. 418, ал. 1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен акт - разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес. Правото на обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК възниква за длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, но не е съществувало и към момента на осъщественото принудително изпълнение. Обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило/погасило към момента на приключване на съдебното дирене. При съобразяване на събраните суми в изпълнителното производство искът за установяване съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение. Предвид изричното разпореждане на чл. 422, ал. 3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен лист. " /В този смисъл е и Решение № 235 от 1.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 475/2024 г., II т. о., ТК/. Не се установява от материалите в изпълнително дело да е налице злоупотреба с права, доколкото в т. 30 от Общите условия са посочени събитията, които се считат за съществено неизпълнение, представляващо основание и даващо право на Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, дължим и платим, сред които е и забава за плащане с повече от 31 дни, считано от датата на падежа на вноска в пълния договорен размер. Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост, съгласно приетите и неоспорени заключения на съдебно – счетоводната експертиза е била налице забава в плащането на погасителните вноски за повече от 31 дни. Предвид така приетото в тълкувателното решение и липсата на доказателства, на които ищецът да се позове и съответно съдът да констатира, то не се намира основание за подлагане на подробен доказателствен анализ развилото се изпълнително производство след присъединяване на процесното вземане, включително и събраните в хода му суми. Не се твърди, нито се установява преди присъединяване на вземането по изпълнителното дело или след неговото образуване да са налице доброволно платени суми по процесния договор за кредит за погасяване на вземанията. При така събраните по делото доказателства и изяснена фактическа обстановка, безспорно се налага изводът, че кредитополучателят при сключване на процесния договор за кредит е действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност и същият има качеството на "потребител", съгласно § 1, т. 20 от ДР на ЗКНИП, както и съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Безспорно е, че процесният кредит е обезпечен с ипотека и в случая приложение намират разпоредбите на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители/ЗКНИП /, съгласно чл. 2, както и на ЗЗП. Кредитополучателят и солидарните длъжници като потребители се ползват със защитата, установена с разпоредбите на ЗКНИП и ЗЗП, а съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи и служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е процесният. Основното възражение на ответниците е, че договорът за банков ипотечен кредит е изцяло нищожен, поради противоречието му с императивните норми на ЗКНИП и ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗКНИП, когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5 – 9 и 11 и чл. 25, ал. 3 от този закон договорът за кредит е нищожен. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗКНИП договорът за кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба кредиторът не може да изисква от потребителя заплащане на суми, включително на лихви, такси, комисиони или други видове разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за кредит. В случая нормата на чл. 23, ал. 1 ЗКНИП е спазена. Процесният договор за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, изготвен е по ясен и разбираем начин, посочен е общият размер на кредита, който ще се отпуска на два транша. Посочен е размерът на годишната лихва и методиката за изчисляване на променливия референтен лихвен процент, описан е ГПР-4,1788 % и общите разходи, които се включват в ГПР. От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в ГПР са включени всички разходи по кредита към датата на сключване на договора и впоследствие на допълнителното споразумение. Изискването на чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП е изпълнено, когато не само е посочен ГПР, но и когато този процент е действителен и съответства на поетите от потребителя задължения за заплащане на разходи по договора за кредит. Целта на цитираната норма е на потребителя да бъде предоставена пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да прецени доколко договорът съответства на неговите потребности и финансово състояние, и въздействието, което може да окаже върху него, съотв. да направи осведомен и икономически обоснован избор дали да го сключи, като в този смисъл е и изискването на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Поради това, в договора трябва изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Съдът намира, че всички тези изисквания в случая са спазени. Разходите са детайлно описани в Погасителния план, към който препраща договорът за кредит. Видно от приетия като писмено доказателство погасителен план, който е подписан както от кредитополучателя, така и от солидарните длъжници в него са отразени всички разходи, включени при формиране на ГПР, а именно: годишен лихвен процент, еднократна комисиона за определяне на степента на кредитен риск, начислена върху общия размер на кредита -0,30 %, разход изготвяне на пазарна оценка -168 лева, такса за обслужваща сметка по кредита 3,80 лева месечно, разходи за кредитна протекция – 0,0343% месечно и разходи кредитна протекция – пакет 66 +- 0,0162 %, като размерът на ГПР е 4, 1788%. Посочен е и общият размер на всички плащания по кредита, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ден на плащане на погасителните вноски. Съгласно погасителния план, неразделна част от договора е посочен размера на всяка една погасителна вноска, като вноските са анюитетни. Съдът счита, че не е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.8 от ЗКНИП, като е отразен лихвеният процент по кредита, който в случая е променлив лихвен процент, при който се използва бенчмарк за лихвен процент - наименованието на бенчмарка и на неговия администратор, включително информация за свързаните с бенчмарка последици за потребителя, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент В договора и общите условия детайлно е описана методиката на промяна на лихвения процент и определящите тази промяна компоненти, като вещото лице установява, че до датата на първото просрочие липсва промяна на ГЛП, като дори в периода от подписване на първото споразумение до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем е налице намаляване на процента на БЛП от 3,35 на 3,31. Вещото лице И. С. в приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза е посочило, че индексът, въз основа на който се определя лихвата по кредита е изцяло въз основа на данни от лихвената статистика на БНБ, които са публично достъпни на сайта на БНБ. Методиката за изсчисляване на ОДИ не е пременяна след сключване на договора. Подробно описание на методиката е публично достъпно на сайта на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД. Извън специалната уредба обаче в конкретния случай намира приложение и общата потребителска закрила, изискваща от доставчика да се въздържа от уговаряне на права в своя полза, с които се нарушава справедливия баланс на интересите на насрещните страни. Кредитната сделка с потребител изцяло попада и в приложното поле на общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне (чл. 12 от ДР на ЗЗП) и по специално чл. 143, чл. 144, чл. 146, чл. 147 ЗЗП, в каквато насока са направени и възражения от процесуалния представител на ответниците . Доколкото уговорките за промените в лихвения процент, допълнителните разходи и правата при допусната забава са включени в разделите, предложени на кредитополучателя като готово съдържание на обвързващо предложение и няма доказателства да са обсъждани, коментирани и модифицирани според индивидуални потребности на търсещ кредитиране клиент, съдът е длъжен да подложи на проверка за добросъвестност съмнителните клаузи (чл. 7, ал. 3 ГПК). Както правото за изменение на променливия лихвен процент, така и правото на определяне и възлагане на клиента на допълнителни разходи и събиране на неустойки, недвусмислено създават опасност от неравноправност в положението на страните, тъй като кредиторът може да съхрани възможност едностранно да актуализира получаваната от него престация като увеличава възнаграждението при неблагоприятна за него промяната на икономическите условия, докато същата възможност за длъжника може да не бъде осигурена. На първо място съдът отчита, че при дългосрочно кредитиране (в случая 35 години), поради естествената и предвидима динамика на пазара, абсолютното фиксиране на лихвата би било в противоречие с добросъвестността, тъй като принципно ще постави една от страните в положение да понася изцяло риска от обосновано предвидими обективни промени. Съответно и за този тип договори не може да не се счита, че уговорката за някакъв вид изменение на лихвата е съответна на предвидима и за двете страни двупосочна динамика на цените на кредитирането за дългосрочен период и съответно сама по себе си не поражда значително несъответствие, а напротив цели да осуети предвидима нееквивалентност в отношенията между страните. Променливият процент на лихвата сам по себе си не изключва добросъвестността в договарянето, стига промяната на фиксираната погасителна вноска (договорена в размер поносим за клиента, според обявените очаквани трайни негови доходи) да се отчита по предвидим и за двете страни начин. Такава клауза принципно би била изключена от потребителска закрила, ако е ясно и разбираемо уговорена и ако клиентът запазва възможност да ограничи неблагоприятни за себе си последици (чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО и чл. 59, ал. 2 ЗКИ). Точно такъв е процесният случай, тъй като макар и да е формулирано като право, определянето на конкретния размер на текуща лихва е обвързано ясно и категорично само с прилагане на аритметични операции със стойности, които са променят независимо от волята на коя да е от страните и следва да се отчитат както при движение нагоре, така и надолу. Намесата на кредитора при това действие при спазване на "наложената" с общите условия методика ще се изчерпи само с администрирането на задълженията, тъй като за да реализира "правото" си да увеличи лихва, съответно и вноска, банката е задължена да отчете на всяко тримесечие новообявен статистически пазарен индекс(бенчмарк), да го съпостави с текуща стойност и да преизчисли по фиксирана формула на годишна лихва текущата стойност на анюитетна вноска само ако колебанието е съществено, независимо дали това увеличава или намалява задължението на кредитополучателя. Затова при така определен лихвен процент не съществува никаква опасност за дисбаланс при прилагане на автоматизъм при констатирана промяна над 0.25% пункта. Напротив именно уговорката за незабавно пренасяне на съществено колебание на пазарния индикатор върху лихвата, като цена на продължаващо ползване, гарантира баланса на финансовата тежест за двете насрещни страни в хода на продължаващо действие на кредитирането, като освобождава потребителя непрофисионалист от тежестта сам да следи за публично обявени стойности и тяхната динамиката и да изчислява сам дълга си. В конкретния случай, в ясно оповестената част от раздел първи единствената ясно посочена сума е комисиона за предсрочно погасяване, а останалите допълнителни разходи е следвало да се "уговорят" в погасителния план като застраховки, свързани с кредита. Извън тях обаче са били предвидени и таксите, свързани с откритата за целите на кредитирането разплащателна сметка, които са посочени като променливи- чрез препращане към тарифа, одобрявана и променяна текущо по инициатива на самата банка. По делото не е представена от ищеца и цитираната в Договора за кредит Тарифа за физическите лица на „Уникредит Булбанк“ АД, като изрично е отразено, че в нея се предвиждат такси за откриване, поддръжка и обслужване на разплащателната сметка, и осъществяване на операции по нея на основание Договор за платежни услуги. Доколкото обаче не се установява да са събирани такси и разходи, различни от предвидените в подписания погасителен план към договора за кредит, то липсата на представена по делото Тарифа не се отразява върху дължимостта им. В този смисъл, макар клаузата за определяне на разходи чрез тарифиране принципно да поражда съмнение за неясно възложено на потребител задължение и уговорено право на кредитора да оскъпява в свой интерес вече предоставена на клиента услуга, с фиксирането на таксите и разходите във връчен на потребителя погасителен план, рискът от дисбаланс в отношенията е вече изключен. Съдът констатира допълнително, че освен началната такса(комисион) в плана е залегнало и допълнително задължение за поемане на разход в размер на 168 лв за изготвената пазарна оценка на обезпечението. Това "оскъпяване" е предвидено изрично в чл. 10.4 от общите условия и съответства на характеристиките на ипотечния кредит, изискващ предварителна преценка не само на възможностите на длъжника за осигуряване на текущи доходи в размер, достатъчен да понесе цената на дългосрочно кредитиране, но и на покритието, предлагано с имотното обезпечение. В тази връзка оценяването на имота, чието придобиване се осигурява със заетите от потребителя средства, несъмнено е съществена част от преддоговорната подготовка за сделката. Доколкото няма данни оценяването да е било осигурено пряко от предлагащия обезпечението бъдещ купувач, но несъмнено банката е съставила въз основа на налична оценка своето обвързващо предложение за размер на възможно кредитиране въз основа на такава оценка (чл. 11 от общите условия), включването на сумата в погасителния план несъмнено е признание на клиента за направен разход от кредитора, който е приет от клиента като полезен за него и поет за негова сметка. Сборуването на началната такса и предварителния разход съответства точно на общата сума от 624 лв на всички разходи, дължими като първа вноска, посочена в подписания и връчен на потребителя погасителен план. С това съдът преценява че е било преодоляно наличието на неяснота, застрашаваща интереса на потребителя, още повече, че именно към този план препраща бланкетната клауза от договора. По делото съдът категорично установява, че и двете страни са изпълнили началния етап от уговорките, като въз основа на предварителното проучване и съобразяване на експертна оценка, клиентът е учредил ипотеката върху закупено жилище. Проверката на назначеното по делото вещо лице сочи, че в съответствие с уговорката първия транш от 92800 лв. е преведен на 15.03.2019 г., а вторият в размер на 59200 лв. на 15.10.2019 г. по сметка с титуляр М. Т. И., като кредитът е изцяло усвоен. Съдът кредитира заключението на вещото лице като резултат от приложените специални знания по констатирани транзакции, осчетоводявани периодично от банката както при усвояване на наличности по сметката, така и при получени целево суми, внесени в брой от клиента и самостоятелните изчисления, направени от експерта по уговорената от страните формула за определяне на текущата лихва. От проверените от експерта начисления се установява, че към частите от редовната лихва, включени в спазвания стриктно погасителен план са били добавени и суми, начислени като лихви върху частите от главницата, които не са били погасени на падежна дата поради недостатъчно осигурена от клиента наличност. Съдът намира, че с това осчетоводяване кредиторът добросъвестно е администрирал изпълнението на длъжника, като с периодично събираните суми за допълнителната редовна лихва (проверени от вещото лице) се допълни размерите на текущо дължима лихва за фактически ползвана (невърната) главница в цялост в размер съответстващ точно на уговорката между страните без да е нарушен погасителния план. Съдът счита за неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответниците М. И. и Х. И. за недействителност на клаузите, уреждащи дължимост на неустойка за забава на просрочена главница и лихва. Начислените допълнително суми върху частите от вноски с пропуснат падеж както за главница, така и за лихва съответстват на уговорени обезщетения за забава и експертът потвърждава, че начислявани за дните от съответната падежна дата до постъпило закъсняло плащане, така както е било уговорено в т. 5.8 от договора и чл. 9.9 от общите условия. В случая съдът преценява като валидно основанието за събиране на тази неустойка и в двата й компонента, съответни на двете части от всяка месечна вноска. Размерът на това обезщетение не е прекомерно висок, тъй като не надхвърля по размер гарантирано в закона за всеки кредитор (независимо от вида на паричното задължение) нормирано обезщетение като законна лихва (чл. 86 ЗЗД). В този размер обезщетение за забава е допустимо и според специалното правило на чл. 43, ал. 2 ЗКНИП. При тази нормативна уредба неустойката не може да бъде обоснована като източник на неоправдано обогатяване за кредитора. Следва да се отчете, че вредите на кредитора, които това обезщетение покрива несъмнено надхвърлят очаквана възнаградителна лихва и се изразяват в липсата на регулярни планирани постъпления на оборотни средства (като приходи от върнати главници и текущи лихви) в предприятието на кредитора, предназначени за обслужване на другите му специфични функции по влогонабиране и кредитиране на други клиенти. Освен чисто компенсаторния характер, неустойката следва да стимулира срочното изпълнение на длъжника и това естествено налага размерът да надхвърля предвидимите по принцип вреди с определена санкционна горница или поне неустоечната клауза да поражда някакво друго предимство за кредитора, така че допусналият забава длъжник да търпи неизгодни последици от неизпълнението. Затова и начисление на неустойка в законоустановен размер върху просрочени текущи задължения по план с фиксирани падежи не е несъвместимо с изискванията за добросъвестност и не представлява нито неравноправна клауза, нито уговорка накърняваща общоприет принцип на справедливост (според възприетите в задължителната практика критерии на ТР ОСГТК 1/2009 г. ВКС). Възражението срещу действителността на уговорката за неустойка е неоснователно. При осчетоводяването на задълженията и тяхното погасяване банката точно е приложила и реда за приспадане на натрупващите се различни задължения, обявен в чл. 21.1 от общите условия, който не се отклонява от правилото на чл. 76 ЗЗД за погасяване първо на обезщетенията за забава, и след това начислените лихви и изискуеми части от главница, което обуславя и неоснователност на възраженията на ответниците в тази насока. Налага се краен извод, че при отчитане на усвоените наличности за покриване на начислени задължения на своя клиент, банката кредитор е приложила неравноправни клаузи само по отношение на допълнителните разходи за застраховки. Всички останали събрани от кредитора суми са изцяло съответни на индивидуално уговорените детайли в първоначалния погасителен план и последващите такива и раздел първи от кредитния договор и покриват действително дължими части от изискуема главница, възнаградителна лихва за цялата ползвана главница и обезщетения за забавено плащане на вноските, както и фиксираните първоначални разходи в общ сбор 624 лв. Съдът счита за основателни възраженията за недължимост на сумата, отразена ва § 2 от Допълнителното споразумение от 27.04.2020 г. „фиксирано отложено плащане с възнаградителен характер“ в размер на 2132,14 лева. От приетото и неоспорено от страните заключение, както и при изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание се установява, че претендираното вземане от 1149,28 лв. – остатък от соченото „фиксирано отложено плащане с възнаградителен характер“, всъщност представлява отложена договорна лихва, а не такса. Доколкото обаче в издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, това вземане е отразено, като „такса по Тарифата“, а следва да е налице пълно съответствие между издадената заповед за изпълнение и предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК, то не се установи при разпределената на ищеца доказателствена тежест за това основанието на претендираната сума, поради и което искът за признаване на установено, че се дължи сумата от 1149,28 лева – дължими такси по Тарифата на банката следва да се отхвърли, като недоказан по основание. Неоснователни са и доводите на процесуалния представител на ответниците физически лица за освобождаване от отговорност на солидарния длъжник Х. Р. И.. Действително както той, така и другият солидарен длъжник, не са подписали допълнителните споразумения към договора, но предвид обстоятелството, че те касаят срока на договора, а не дължимост на суми, различни от посочените в първоначалния договор за кредит, то това обстоятелство не се отразява върху солидарната отговорност на Х. Р. И. и „К. *“ *. Уговореното в Анекс от 27.04.2020 г. представлява отлагане на плащането на договорна лихва в размер на 2132,14 лв., която е първоначално договорена в Договора за кредит от 01.03.2019 г., а не обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД. И с двата анекса страните изрично са се съгласили, че всички клаузи, различни от тези, уреждащи крайния срок на договора си остават същите. Съдът счита, че от събраните в хода на делото доказателства се установява, както наличието на предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, така и редовно връчване на уведомленията. Първото просрочие по кредита, съгласно приетото по делото заключеине е от 10.05.2024 г., като за периода от 10.05.2024 г. до 10.09.2024 г. натрупаният размер на непогасените задължения за главница и възнаградителна лихва е 1190,21 лева. Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. По въпроса за разноските: Съобразно т. 12 от ТР № 4 / 2014 год. разноските, сторени в заповедното производство, се присъждат от исковия съд. В хода на заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на 2887,31 лв. за ДТ и 4625,72 лв. адвокатско възнаграждение. Съдът счита за неоснователно искането за присъждане на разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение в размер на 432 лв., доколкото същите не представляват съдебни разноски по смисъла на чл. 78 ГПК. Предвид частичното уважаване на исковете, признатите разноските на заявителя в заповедното производство следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В полза на ищеца следва да се присъдят част от сторените в заповедното производство разноски, които са били в общ размер на 7513,03 лв., пропорционална на уважената част, а именно 7453,22 лв. с еврова равностойност 3810,77 евро. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство разноски, пропорционално на уважената част от исковете. Разноските се констатираха съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и приложените доказателства за заплащането им в размер на 2887,31 лв. внесена държавна такса, дължима за исковото производство, 74,90 лв.- допълнителна държавна такса, и 1207,18 лв. депозити за ССЕ или общо сумата от 4 169, 39 лв. Не се представиха доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 7505,72 лв. В полза на ищеца за исковото производство следва да се присъдят 4127,69 лв. с еврова равностойност 2110,45 евро, пропорционално на уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците М. и Х. И.и следва да се присъдят направените по делото разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете. Разноските се констатираха в размер на 5700 евро – платено адвокатско възнаграждение и 233,74 евро депозити за експертизи или общо 5933,74 евро. Съдът счита за неоснователно възражението на ищеца прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Същото напълно съответства на усилията на процесуалния представител по осъществяване на защитата по делото. Съразмерно на отхвърлената част от исковете в полза на ответниците М. и Х. И.и следва да се присъдят разноски в общ размер от 47,47 евро. Водим от гореизложеното, Окръжен съд - Пловдив