Решение № 428 от 13.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 2623/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 3202 от 16.06.2023 год., постановено по гр.д.№ 4424/2022 год. по описа на СГС, I-7 състав е отхвърлен предявен от МБАЛ „Свети Николай Чудотворец“ ЕООД против А. Б. Г. иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.234, ал.3, т.2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 147 126.69 лева, представляваща неустойка по раздел IV, т.1 от Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация от 28.05.2013 г., формирана от тройния размер на всички изплатени възнаграждения, обезщетения и такси по раздел II, т.3, т.4 и т.5 от договора за повишаване на квалификацията и за преквалификация, и изплатените за сметка на работодателя суми за ДОО и ЗЗО през периода м.август 2013 г. до м.юни 2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.04.2022г. до окончателното плащане, като с решението са разпределени и разноските. Решението е обжалвано от ищеца МБАЛ „Свети Николай Чудотворец“ ЕООД с доводи за неправилност. Оспорват се изводите на съда с които е прието, че клаузата от договора досежно дължимата неустойка е недействителна и не е породила целените от страните правни последици. Молят за отмяна решението и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендират разноските по делото. Въззиваемият А. Б. Г. оспорва навените по жалбата доводи и моли за потвърждаване на решението. Посочва, че правилно и законосъобразно съдът е въприел неустоечната клауза за нищожна поради противоречие с добрите нрави и моли за потвърждаване на решението, като претендира разноски. Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, касаещи действителността на клаузата за неустойка и наличието на предпоставките за възникване на основанието, съдът намира следното: Предмет на разглеждане от първоинстанционният съд е иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.234, ал.3, т.2 от КТ. В исковата молба ищеца МБАЛ „Свети Николай Чудотворец“ ЕООД твърди, че на 28.05.2013 г. между него, в качеството на възложител и ответникът д-р А. Б. Г., в качеството на изпълнител е сключен договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация, с който на основание чл.234 от КТ и във връзка с Наредба № 34/29.12.2006 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването - повишаване на квалификацията на изпълнителя с цел придобиване на основна специалност по неврология, а възложителят е разрешил на изпълнителя обучение за повишаване на квалификацията и придобиване на основна специалност по неврология, което обучение да се проведе в УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ“ гр. София. Поддържа, че страните са уговорили, че специализацията е за срок от 4 години, считано от 01.07.2013 г., като съгласно раздел II, т.3 от Договора възложителят се е задължил да осигури платен служебен отпуск на основание чл. 161, ал.1 от КТ на изпълнителя и съгласно т.4 по време на ползване на платения годишен отпуск да заплаща на изпълнителя възнаграждение в размер по чл. 55, ал.2 от НРВПО във вр. с чл. 161, ал.1 от КТ. Съгласно раздел II т.5 Възложителят се е задължил да поеме разхода от 180.00 лева месечна такса за обучение, която да се изплаща на Медицински университет - Ректорат гр. София по посочена от тях банкова сметка, а Изпълнителя е поел насрещните задължения по т.1, раздел III от договора - да проведе обучението си в базата за специализация на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ - гр. София и да работи за възложителя в МБАЛ „Свети Николай Чудотворец“ ЕООД в гр. Лом за срок от четири години, след повишаване на квалификацията и придобиване на основна специалност по неврология. Твърди още, че съгласно клаузата на раздел IV, т.1 от Договора за квалификация, страните са уговорили, че Изпълнителят се задължава да възстанови вложените от Възложителя средства при незавършване на курса на обучение или при неизпълнение на задълженията по раздел III от договора в троен размер от момента на започване на същия, като неустойката включва всички изплатени възнаграждения, обезщетения и такси по раздел II, т.3, т.4 и т.5, включително от договора за повишаване на квалификацията и за преквалификация, и изплатените за сметка на работодателя суми за ДОО и ЗЗО. Твърди, че на 01.06.2018 г. ответникът е придобил специалност „Неврология“ и са му признати права на специалист, като с допълнително споразумение № 347/25.06.2018 г. е преназначен в МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД - гр. Лом на длъжност лекар специалист по нервни болести, считано от 25.06.2018 г., от когато започва да изпълнява и задължението си по т. 3, раздел III от процесния договор, но с молба от 03.02.2021 г. ответникът заявил желание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцовото лечебно заведение, което станало факт посредством Заповед № ЗП - 12/04.03.2021 г. на директора на МБАЛ „Св.Николай Чудотворец“ ЕООД - гр. Лом с която е прекратено трудовото правоотношение на ответника на основание чл. 326, ал.1 от КТ, считано от 06.03.2021 г. поддържа, че за периода от 06.03.2021 г. до 25.06.2022 г. е налице неизпълнение на договорното задължение по т.3, раздел III от Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация от страна на ответника, поради което се претендира и договорената по IV, т.1 от договора неустойка, която счита, че е в размер на 147 126.69 лева, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Ответникът А. Б. Г. оспорва иска, като твърди, че не е налице неизпълнение, както и не дължи неустойка, тъй като клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави и моли за отхвърляне на иска. Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционния съд въз основа на анализ на приетите доказателства, като по нея не се и спори между страните. Не е спорно по делото, че между страните на 31.10.2011 г. е сключен трудов договор №132/31.10.2011г., по силата на който ответникът е приел да изпълнява, считано от 01.11.2011 г. длъжността лекар ординатор в НО при ищеца МБАЛ „Николай Чудотворец", град Лом, а на 28.05.2013 г. между страните е сключен договор за повишаване на квалификация и за преквалификация по чл.234 КТ по силата на който ответникът е поел задължение да придобие основна специалност по "Неврология", което обучението да се проведе в УМБАЛ „Царица Йоанна -ИСУЛ“ гр. София. Съгласно уговореното в раздел II, т.2 от този договор, специализацията е за срок от 4 години, считано от 01.07.2013 г., регламентирано е задължението на възложителя да осигури платен служебен отпуск на основание чл.161, ал.1 от КТ на изпълнителя, като по време на ползване на платения годишен отпуск възложителя му заплаща възнаграждение в размер по чл.55, ал.2 от НРВПО във вр. с чл. 161, ал.1 от КТ. Съгласно раздел II, т.5 Възложителят се е задължил да поеме разхода от 180.00 лева месечна такса за обучение, която да се изплаща на Медицински университет – Ректорат гр. София. В клаузата на т.1 от раздел IV – „Неустойки“ от договора е уговорено, че изпълнителят се задължава да вьзстанови вложените от възложителя средства при незавьршване на курса на обучение или при неизпьлнение на задьлженията по раздел III от договора в троен размер от момента на започване на същия, а по изречение второ на т.1 от раздел IV е предвидено, че неустойката включва всички изплатени възнаграждения, обезщетения и такси по раздел II, т.3, 4 и 5, включително от договора за повишаване на квалификацията и за преквалификация, и изплатените за сметка на работодателя суми за ДОО и ЗЗО. Не се спори също така че ответникът е повишил квалификацията си съобразно уговореното и придобил специалност „Неврология“, като след успешно положен държавен изпит е придобил права на специалист по „нервни болести“, считано от 01.06.2018 г. След завършване на курса за придобиване на специалност, на 01.07.2017 г. ответникът се е върнал да работи в МБАЛ „Николай Чудотворец" град. С допълнително споразумение № 347/25.06.2018 г. към трудов договор №132/31.10.2011 г., ответникът е преназначен в МБАЛ - град Лом на длъжност лекар специалист по нервни болести, с основно месечно трудово възнаграждение 820 лева. С молба 03.02.2021 г. ответникът е поискал да му бъде прекратено трудовото правоотношение в ищцовата болница, което е станало факт, считано от 06.03.2021 г. със Заповед № ЗП12/04.03.2021 г. на управителя на ответното дружество, на основание чл.326, ал.1 от КТ с изтичане срока на предизвестието. От приетата пред първоинстанционен съд съдебно-счетоводна експертиза, която настоящия състав кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните се установява, че направените от ищеца разходи в т.ч. възнаграждение на ответника за служебен отпуск, месечна такса за обучение и вноски по ДОО, 30 и УПФ за сметка на работодателя, за периода от м.08.2013 г. до м.06.2017 г. по договор за повишаване на квалификация, сключен на 28.05.2013 г. са в размер на 49 042.19 лева, разпределени, както следва: 32 939, 20 лева - платен служебен отпуск; 4 425, 02 лева - ДОО за сметка на работодателя; 2 032, 40 лева - ЗО за сметка на работодателя; 1 185, 56 лева - УПФ за сметка на работодателя и 8 460 лева - платена такса на Ректорат. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно тяхното доказване. Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иска на основание чл.92 от ЗЗД е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ да съществува задължение; 2/ това задължение да не е изпълнено или да не е изпълнено точно; 3/ неустойката да е уговорена между страните; 4/ кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни. От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, произтичащи от сключен на 28.05.2013 г. договор за повишаване на квалификация и за преквалификация по чл.234 КТ по силата на който ответникът е поел задължение да придобие основна специалност по "Неврология". Няма спор, че курсът по повишаване на квалификацията се е състоял, както и че ответникът е провел обучение за придобиване на специалност „Неврология“. Възложителя по договора е изпълнил задължението си да заплаща служебен отпуск на основание чл.161, ал.1 от КТ на изпълнителя и възнаграждение в размер по чл.55, ал.2 от НРВПО, във вр. с чл. 161, ал.1 от КТ, както и сумата 180 лева - месечна такса за обучение. Въз основа на това съдът приема, че ищецът е бил изправна страна по договора между страните. Ответника от своя страна е завършил курса за специализация по специалност „Неврология“, като в периода от 25.06.2018 г. до 06.03.2021 г. е работил в ищцовото лечебно заведение на тази длъжност. За периода от 06.03.2021 г. до 25.06.2022 г. от страна на ответника е налице неизпълнение на договорното задължение по т.3, Раздел III от договора. Съгласно т.1, раздел IV от договора, изпълнителя се задължава да възстанови вложените от възложителя средства при незавьршване на курса на обучение или при неизпьлнение на задьлженията по раздел III от договора в троен размер от момента на започване на същия, а по изречение второ на т.1 от раздел IV е предвидено, че неустойката включва всички изплатени възнаграждения, обезщетения и такси по раздел II, т.3, 4 и 5, включително от договора за повишаване на квалификацията и за преквалификация, и изплатените за сметка на работодателя суми за ДОО и ЗЗО. Съгласно задължителните разяснения на т.3 от ТР № 1/15.06.2010г., ОСГТК на ВКС, договорната неустойка е нищожна поради нарушение на принципа за справедливост и спазване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Въззивният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за нищожност на клаузата на т.1 от раздел IV от договора от 28.05.2013 г. за придобиване на квалификация по чл.234 от КТ, поради противоречие с добрите нрави. В случая вземането за неустойка е по договор за придобиване на квалификация, при който обезпеченото право не е в паричен размер и няма паричен еквивалент, съответно с клаузата за неустойка се обезпечава интереса на работодателя да ползва повишените качествата на работника, вследствие професионалната му квалификация за определен период от време. Именно с оглед конкретното правоотношение, съдът приема, че договаряне на неустойка в размер на трикратния размер на всички суми, получени под формата на издръжка, платен годишен отпуск, такси за обучение, ДОО, ЗОО, както и тези по КСО, в общ размер от 49 042.19 лева, съответно общ размер на претендираната неустойка - 147 126.57 лева, не само противоречи на функциите на неустойката да обезщети изправната страна по договора от неизпълнение на задълженията на другата страна, като надвишава многократно размера на задължението, което обезпечава, но и би довело до несправедливо облагодетелстване на ищцовата страна. Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции, решението на Софийския градски съд следва да бъде потвърдено. При този изход на спора въззиваемия има право на разноски, но доказателства за извършени такива не се ангажираха, поради което съдът не следва да му присъжда разноски. По изложените съображения, съдът