Решение № 812 от 5.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3052/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение от 05.10.2023 г., постановено по гр. д. № 7 2255/2015 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 123 състав е допуснато на основание чл. 69, ал. 1 от ЗН и чл. 34 от ЗС извършването на съдебна делба между О. С.С., ЕГН ••••••••••, В.В.С., ЕГН •••••••••• с ново име В.Ш., гражданин на Швейцария, притежаващ документ за самоличност № Е ••••••••, издаден на 22.07.2021 г. от Базел, BS EDA Bern, А.С.С., ЕГН •••••••••• и Г.Н.С., ЕГН •••••••••• на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 405, находящ се в землището на гр. София - Драгалевци, кв. Витоша, в местността „Рустемов кладенец“, Зоопарка с площ от 1066 кв. м., при граници: от изток - Д.М.И., от запад - път, от север - К.Т. и от юг - В. Х.а С., представляваща по документ за собственост 1/3 идеална част от нива, находяща се в землището на гр. София - Драгалевци, в местността „Рустемов кладенец“, цялата с площ от 3.2 дка, при общи граници К. Г., К.Т., път и Д.М.И., при следните квоти: 1/2 идеална част за О. С.С.: 1/6 идеална част за В.В.С., с ново име В.Ш., 1/6 идеална част за А.С.С. и 1/6 идеална част за Г.Н.С. . Със същото решение е допуснато извършването на съдебна делба между В.В.С. с ЕГН •••••••••• с ново име В.Ш., гражданин на Швейцария, притежаващ документ за самоличност № Е ••••••••, издаден на 22.07.2021 г. от Базел, BS EDA Bern, А.С.С. с ЕГН •••••••••• и Г.Н.С. с ЕГН •••••••••• следните недвижими имоти: 1./ апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „•••••••••, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, антре и две коридорчета, със застроена площ 84 квадратни метра, при съседи: от юг - апартамент на етажна собственост на ул. „•••••••••; от изток - двор на ЖСК „Родна песен”; север - Л.В. и М.К.В.; запад - ул. „Сан Стефано”; отгоре - ап. на В.П.; отдолу - мазе, заедно със зимнично помещение № 3 и 12 със светла кубатура 38.83 куб. метра при съседи: Л.Х. и Л.Ю., Л.В. и М.К., заедно с таванско помещение № 8 със светла кубатура 11.12 куб. метра при съседи: С.П. и К.Т., заедно е 8.42% (осем цяло и четиридесет и две стотни процента) идеални части от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена сградата, цялото застроено и незастроено с площ от 536 кв. м., образуващо по плана на гр. София парцел XIII в квартал 538 при общи съседи: от запад - ул. „Сан Стефано”, от юг - Етажна собственост на ул. „••••••••• и Етажна собственост на ул. „••••••••; север - Етажна собственост на ул. „•••••••••• и от изток - жилищна сграда на „Софжилфонд”, който апартамент №2 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на Изп. директор на АГКК съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 68134.407.60.1.2, с а д р е с гр. София, Район „Оборище“, ул. „•••••••••••, в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.407.60 при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - 68134.407.60.1.4, заедно с принадлежащите му зимнично помещение № 3 и 12, таванско помещение № 8 и 8.42 % идеални части от общите части на сградата и от поземлен имот с идентификатор: 68134.407.60, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатор 68134.407.270, 68134.407.61, 68134.407.59, 68134.407.998, 68134.407.43 и 68134.407.41 и 2./ поземлен имот планоснимачен № XXXV-401, в кв. 52 по регулационния план на вилна зона Осоица, Община Горна Малина, Софийска област, стар УПИ парцел XXXV- 134, с площ от 646 кв.м., при съседи: улица, парцел XVIII-401, парцел ХШ- 400, парцел XXXTV-401, парцел XVII-401, заедно с постройките върху него, при следните квоти: 1/3 идеална част за В.В.С., с ново име В.Ш., 1/3 идеална част за А.С.С. и 1/3 идеална част за Г.Н.С. . Със същото решение са отхвърлени като погасени по давност предявените от О.С.С., ЕГН •••••••••• срещу В.В.С., ЕГН •••••••••• с ново име В. Ш., гражданин на Швейцария, притежаващ документ за самоличност № Е ••••••••, издаден на 22.07.2021 г. от Базел, BS EDA Bern, А.С.С., ЕГН •••••••••• и Г.Н.С., ЕГН •••••••••• искове за намаляване на основание на чл. 30, ал. 1 от ЗН на извършеното с нотариален акт № 136, том XXXIV, дело № 6263 от 27.12.1972 г. на 1-ви нотариус при Софийски районен съд, в полза на В. С. С., б.ж. на гр. София, поч. на 24.09.2013г. дарение на недвижим имот, представляващ апартамент № 2 в гр. София, ул. „•••••••••••, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, антре и две коридорчета, със застроена площ от 84 кв. м., заедно със зимнично помещение №3 и №12 и таванско помещение № 8, заедно с 8,42% ид. ч. от мястото и от общите части на сградата, до размера на запазената част на ищеца О. С. С. от наследството, оставено от родителите му С.П. С. и В. С. С.а, както и за намаляване на завещателното разпореждане, направено със саморъчно завещание от С.П. С., съставено на 18.01.1989 г., обявено на 07.03.1989г., с което завещателят С.П. С. е завещал вилата, находяща се в село Осоица и обзавеждането в нея на сина си В. С. С., ЕГН ••••••••••, поч. на 24.09.2013г. до размера на запазената част на ищеца О. С. С.. С цитираното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от О. С.С., ЕГН •••••••••• срещу В.В.С., ЕГН •••••••••• с ново име В.Ш., гражданин на Швейцария, притежаващ документ за самоличност № Е ••••••••, издаден на 22.07.2021 г. от Базел, BS EDA Bern, А.С.С., ЕГН •••••••••• и Г.Н.С., ЕГН •••••••••• иск за извършване на съдебна делба на следните недвижими имоти: 1./ апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „•••••••••••, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, антре и две коридорчета, със застроена площ 84 квадратни метра, при съседи: от юг - апартамент на етажна собственост на ул. „•••••••••; от изток - двор на ЖСК „Родна песен”; север - Л.В. и М.К.В.; запад - ул. „Сан Стефано”; отгоре - ап. на В.П.; отдолу - мазе, заедно със зимнично помещение № 3 и 12 със светла кубатура 38.83 куб. метра при съседи: Л.Х. и Л.Ю., Л.В. и М.К., заедно с таванско помещение № 8 със светла кубатура 11.12 куб. метра при съседи: С.П. и К.Т., заедно е 8.42% (осем цяло и четиридесет и две стотни процента) идеални части от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена сградата, цялото застроено и незастроено с площ от 536 кв. м., образуващо по плана на гр. София парцел XIII в квартал 538 при общи съседи: от запад - ул. „Сан Стефано”, от юг - Етажна собственост на ул. „••••••••• и Етажна собственост на ул. „••••••••; север - Етажна собственост на ул. „•••••••••• и от изток - жилищна сграда на „Софжилфонд”, който апартамент № 2 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на Изп. директор на АГКК съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 68134.407.60.1.2, с а д р е с гр. София, Район „Оборище“, ул. „•••••••••••, в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.407.60 при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - 68134.407.60.1.4, заедно с принадлежащите му зимнично помещение № 3 и 12, таванско помещение № 8 и 8.42 % идеални части от общите части на сградата и от поземлен имот с идентификатор: 68134.407.60, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатор 68134.407.270, 68134.407.61, 68134.407.59, 68134.407.998, 68134.407.43 и 68134.407.41 и 2./поземлен имот планоснимачен № XXXV-401, в кв. 52 по регулационния план на вилна зона Осоица, Община Горна Малина, Софийска област, стар УПИ парцел XXXV- 134, с площ от 646 кв.м., при съседи: улица, парцел XVIII-401, парцел ХШ- 400, парцел XXXTV-401, парцел XVII-401, заедно с постройка върху него. Против решението е постъпила въззивна жалба вх. №25041479/ 20.11.2023г., подадена от ищеца по делото О. С.С., в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че неправилно районният съд е приел че В.Ш. има качеството на наследник на починалия си баща В. С. С., тъй като същият бил пълно осиновен от лицето А. Ш. - втори съпруг на майка му. Въззивникът поддържа още, че Г. Н. С. няма законно основание да бъде приета за наследник на бившия си съпруг В. С. С., б.ж. на гр. София, поч. на 24.09.2013г., понеже това е в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 54 от СК, а синът й О. В. С., на когото тя се позовава да е наследник по заместване, е починал на 10.05.2014г., т.е. около 7 месеца след смъртта на баща си, през което време не е приел наследството. По делото не бил доказан и факта, че Г. Н. С. е приела наследството на сина си О. В. С.. Оспорва извода на първостепенния съд, че предявените искове по чл. 30 ЗН са погасени по давност, с довода, че СРС не е съобразил обстоятелството, че обективно не е могъл да предяви исковете, тъй като се е намирал извън страната. По - натам, въззивникът изтъква, че първоинстанционният съд изобщо не е разгледал възраженията за нищожност на безвъзмездните сделки – дарения и завещания, направени от общите наследдатели, поради накърняване на добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Счита, че неправилно СРС е определил между кои лица, за кои имоти и при какви квоти следва да се допусне делбата. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде допусната делба на наследствените имоти само между него и А. С. С., като при определяне на квотите, бъдат уважени исковете по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част и съобразени направените възражения за накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор вх. №25006808/ 11.03.2024г., подаден от въззиваемите страни А. С. С. и Г. Н. С., с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Изтъкват, че по делото не са събрани доказателства за осиновяване на лицето В.Ш., поради което намират качеството му на наследник за безспорно установено. В тази посока навеждат, че смяната на име не може да се отъждествява с осиновяване. Поддържат още, че е доказано качеството на наследник на Г. Н. С., която замествала починалия си син О. В. С. при наследяването на В. С.. Приемането на наследство от нейна страна се презюмирало като липсвали данни тя да е упражнила правото си на отказ с нарочно волеизявление. Изтъкват също, че правилно първоинстанционният съд е приел, че исковете по чл. 30 ал 1 от ЗН са погасени по давност, а доводите на въззивника, че не е могъл да предяви претенциите си поради отсъствието му от страната, освен че са заявени за първи път с въззивната жалба, са и ирелевантни. Възражения за нищожност не били правени в хода на първоинстанционното производство, а биха били недопустими, включително поради липса на правен интерес. Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират направените във въззивното производство разноски В срока по чл. 263 ал 1 от ГПК е постъпил отговор вх. №25006890/ 11.03.2024г., подаден от въззиваемата страна В. В. С., носещ името В.Ш., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изтъква, че са останали напълно недоказани твърденията на въззивника, че В. В. С. (В.Ш.) е осиновен, като единствено се установявало, че той е със сменено име, поради което същият правилно е участвал в делбата. Доказвало се и че той е наследник на починалия си баща В. С. С.. Развити са и съображения че исковете по чл. 30 от ЗН са погасени по давност, както правилно е приел районният съд. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Претендира направените във въззивното производство разноски. Производството е делбено във фаза по допускане на съдебната делба. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 1 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 23125/23.11.2015 г., депозирана от ищеца О. С.С., с която е предявен срещу В.В.С., А.С.С.и Г.Н.С., конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 69, ал. 1 ЗН за делба на три недвижими имоти, а именно: 1./ апартамент №2 в гр. София, ул. •••••••••, при квоти 1/3 ид. част за ищеца, равняваща се на запазената му част като пряк наследник на С.П. С. и В. С. С.а и 2/3 за останалите съделители; 2/ поземлен имот № 405, находящ се в землището на гр. София, кв. 1, в местността „Група - Зоопарка“ по действащия план, с площ от 1066 кв. м., представляваща по документ за собственост 1/3 идеална част от нива, находяща се в землището на гр. София - Драгалевци, в местността „Рустемов кладенец“, цялата с площ от 3.2 дка, при общи граници К. Г., К.Т., път и Д.М.И., при следните квоти: 1/2 идеална част за О. С.С., 1/6 идеална част за В.В.С., 1/6 идеална част за А.С.С. и 1/6 идеална част за Г.Н.С. и 3./ поземлен имот планоснимачен № XXXV-401, в кв. 52 по регулационния план на вилна зона Осоица, Община Горна Малина, Софийска област , с площ от 646 кв.м., заедно с постройка върху него, при квоти: 1/2 идеална част за О. С.С. и по 1/6 идеална част за всеки ответник. В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са оспорили предявения иск за делба на недвижимия имот по пункт 2 от исковата молба - поземлен имот № 405, находящ се в землището на гр. София, кв. 1, в местността „Група - Зоопарка“ по действащия план, с площ от 1066 кв. м. Оспорили са иска за делба на останалите два имота, като са навели твърдения, че тези имоти са съсобственост само на тримата ответници, при равни квоти, в качеството им на наследници на В. С. С., б.ж. на гр. София, поч. на 24.09.2013г. По отношение на недвижимия имот, находящ се в гр. София, ул. ••••••••••, тримата ответници единодушно са посочили, че този имот е придобит от техния наследодател В. С. С., б.ж. на гр. София, поч. на 24.09.2013г., по силата на договор за дарение, сключен на 27.12.1972 г. и обективиран в нотариален акт № 136, том XXXIV, дело № 6263 на 1-ви нотариус при Софийски районен съд. По отношение на недвижимия имот, находящ се във вилна зона Осоица, Община Горна Малина, Софийска област, са развили доводи, че парцелът е закупен от техния наследодател В. С. С., б.ж. на гр. София, поч. на 24.09.2013г., с договор от 15.09.2000г. за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост, вписан в книгите за вписванията на 26.09.2000 г., т.II, №67. С придобиването на парцела, по силата на приращението наследодателят им В. С. С. е станал собственик и на всички постройки върху него. Върху парцела В. С. С., преди смъртта си на 24.09.2013г. изградил къща, на етап груб строеж. По този начин, само тримата ответници са собственици на парцела и на къщата. Единственият имот, който общия наследодател на страните С.П. С. /баща на ищеца/ е притежавал на територията на с. Осоица, Община Горна Малина е бил бунгало с площ от 12 кв.м., което е завещано на В. С. С., със саморъчно завещание от 18.01.1989г., обявено на 07.03.1989г. В хода на делото, с молба от 14.07.2020 г. /л. 172 от първоинстанционното дело/ ищецът О. С. е отправил искане да се приеме, че с исковата молба е предявил искове по чл. 30 от ЗН за намаляване на завещателното и дарственото разпореждане. Във връзка с претенциите на ищеца по чл. 30 от ЗН, процесуалните представители на ответниците са въвели правоизключващо възражение за погасяване по давност с изтичане на 5 - годишен срок от откриване на наследството н а С.П. С. /19.02.1989 г./ и н а В. С. С.а /09.02.2009г./ за дарението и 5 - годишен срок от упражняване на правата по завещанието от В. С. С.. По делото са приети писмени доказателства, изслушано е заключение на съдебнотехническа експертиза и са разпитани свидетели. Между страните не се спори, а и от представения нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 92, том XV, дело № 2 811/1956 г. на първи нотариус на Софийски народен съд, се установява, че общите наследодатели на страните С.П. С. и В. С. С.а са закупили 1/3 идеална част от нива, находяща се в землището на гр. София - Драгалевци, в местността „Рустемов кладенец“, цялата с площ от 3.2 дка, при общи граници К. Г., К.Т., път и Д.М.И., която идеална част съответства на 1066 кв. м. при следните нови граници: от изток Д.М.И., от запад – път, от север – К.Т. и от юг – В. Х.а С.. Представено е удостоверение от 25.02.1993 г., издадено от кметския наместник на ТОА „Лозенец“, от което е видно, че със з аповед на СГО № РД - 43 - 1 от 25.01.1993 г., влязла в сила на 09.02.1993 г., отчуждаването на недвижим имот - място от 1066 кв. м. в кв. Витоша, м. Зоопарка, имот 405, пол. 32 е отменено и имота се предава на правоимащите, ка то изплатеното на собствениците срещу отчуждаването парично обезщетение в размер на 8353 лв. е възстановено от същите, с квитанция № 7 от 09.02.1993 г. Представено е писмо изх. № ДЛЦ16-ДИ11 – 48-1/08.03.2016 г. на Столична община, дирекция „Общински проходи“, в което е отразено, че поземления имот №405, с площ от 1066 кв. м. в м. „Група Зоопарк“ е собственост на ищецът по делото О.С.С. - ½ ид. част, В.В.С. -1/6 ид. ч., А.С.С. - 1/6 ид. ч. и Г.Н.С. - 1/6 ид. ч. и общата му данъчна оценка за 2016г. е в размер на 53 223,20 лева. От представеното с исковата молба удостоверение за наследници изх. № ЕС УН - 1110/26.05.2015 г. на Столична община, район Оборище се установява, че С.П. С. е починал на 19.02.1989 г. и е оставил за свои наследници по закон: В. С. С.а - съпруга, поч. на 09.02.2009г., В.С. С. - син, поч. на 24.09.2013 г. и ищецът по делото О. С.С. - син. В.С. С. е починал на 24.09.2013 г. и е оставил за наследници синовете си В.В.С., род. на ••••••••г., А.С.С., род. на •••••••г. и О. В. С., род. на ••••••• г. Последният е починал на 10.05.2014г. и е оставил за свои единствен наследник майка си – ответницата Г.Н.С.. Тези обстоятелства се установяват от представените удостоверение за наследници с изх. № ЕС УН - 1110/26.05.2015 г. на Столична община, район Оборище и удостоверение за наследници с изх. № ЕС УН - 2578/26.11.2014 г. на Столична община, район Оборище. Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изх. № РЛН16-УГ01 - 11449/29.07.2016 г. на Столична община, район Люлин, името В.В.С.с ЕГН •••••••••• и името В.Ш., са имена на едно и също лице. По делото е представено решение от 05.06.1985г. на СРС, с което бракът между В.С. С. и ответницата Г.Н.С. е прекратен по взаимно съгласие на страните. Не се спори между страните, а и от представено решение от 05.07.1995г. по гр.д. №3591/1994г. на СРС се установявава, че бракът между В.С. С. и Й.Н. С., сключен на 02.07.1989г. е прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен. С решението е одобрено постигнатото между страните споразумение, по силата на което родителските права върху роденото от брака дете В., род. на •••••••• г. са предоставени на майката . По делото неколкократно, включително в хода на въззивното призводство е изискан от общината и представен акт за раждане №77 от 15.05.1992г., в който е удостоверено, че В.В.С. е роден на ••••••••г., 08,35 часа, в гр. София, от майка Й.Н. С.а и баща В.С. С.. В акта за раждане отсъства отбелязване да е извършено осиновяване на лицето. По делото няма и друг документ, обективиращ подобна промяна в статута на В.В.С., роден на ••••••••г. Безспорно установено е по делото, че С.П. С. и В. С. С.а са се разпоредили с притежавания от тях апартамент, находящ се в гр. София, ул. •••••••••, с площ от 84 кв.м. в полза на сина си В. С. С., видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 136, том XXXIV, дело № 6263/1972 г. на първи нотариус на Софийски районен съд, от 27.12.1972 г. По делото е прието саморъчно завещание с дата 18.01.1989г., съгласно което С.П. С. е завещал на сина си В. С. С. вилата, находяща се в с. Осоица, Софийска област, заедно с покъщнината в нея. Завещанието е обявено на 07.03.1989г. по н.д. № 627/1989г. на Служба по вписванията при Районен съд - София. Видно е от договор за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост, вписан в книгите за вписвания от 26.09.2000 г., т. II, №67, че на 15.09.2000 г. В. С. С. е закупил от Областния управител на Софийска област държавен недвижим имот, представляващ парцел № XXXV-401,в кв. 52 по плана на вилна зона Осоица, Община Горна Малина, Софийска област, с площ от 646 кв.м. Представена е данъчна декларация от 1998 г., с която В. С. С. е декларирал, че е единствен собственик на апартамент № 2 в гр. София, ул. •••••••••, земя с площ от 646 кв.м. във вилна зона Осоица, сграда и второстепенна постройка – бунгало с площ от 12 кв.м. Представена е данъчна декларация вх. №7305002105/28.11.2014г., с която Г.Н.С.е декларирала, че е собственик на 1/3 ид. част от земя с площ от 646 кв.м., къща и бунгало с площ от 12 кв.м. във вилна зона Осоица. Като собственици на останалите 2/3 ид. ч. от имота са посочени В. В. С. и А. С.. По делото е представена и служебна бележка от 21.10.2015г. на Столична община, дирекция „Общински проходи“, в която е документирано, че ищецът О. С. е подал данъчна декларация вх. № 18622/31.03.1998г., в която е декларирал имот – земя и сграда в с. Осоица, Община Горна Малина . По делото са разпитани свидетелите З. С.а, В. С., Е. Ф. и И.П. Свидетелката З. С.а – майка на отв. А. С. заявява, че В. С. строил къща в с. Осоица. До 1995г. - 1996г. тя била необитаема. Около 6 месеца след смъртта на В. С. и О. С., заедно с Г. С. ходили до с. Осоица, но не могли да влязат, защото мястото било обрасло с храсти. Няколко месеца след това отново отишли до мястото за да го изчистят, но установили, че то вече е почистено. По – късно разбрали, че там се е нанесъл ищеца. Не са го виждали там. Те самите имали достъп до имота, платили на хора, които да изнесат строителните отпадъци. Свидетелят В. С. бил колега на починалия О. С.. Разказва, че О. живеел при баща си на ул. „••••••••. Веднъж, докато се разхождали с мотори, по предложение на О., отишли до къщата им в с. Осоица. Там нямало никой. Къщата не изглеждала завършена, но имала покрив и прозорци. Свидетелката Е. Ф. дава показания пред съда, че В. С. С. е живеел на ул. „Сан С.о“. Там живеел и сина му О., който починал. Свидетелят И.П свидетелства пред съда, че познава лично ищеца О. С.. Заявява, че доколкото знае, О. С. има вила. Не е ходил на самата вила, не сочи къде се намира тя. Пояснява, че предполага, че О. С. има вила, понеже му носил за поправка дръжка на инструмент. По делото е прието заключение на съдебнотехническа експертиза, която е изчислила паричната равностойност на имотите, предмет на иска за делба, както и на ап. в ж.к. Разсадника и земеделски земи, придобити по пътя на наследственото правоприемство от В. С. С.а, поч. на 09.02.2009г. В хода на въззивното производство също са приети писмени доказателства, сред които и материалите по пр.пр. № 24484/2023г. по описа на СРП, образувана по сигнал на ищеца О. С. С. и приключила с отказ за образуване на наказателно производство. Приет от СГС и предоствен от Столична община, район „Оборище“ е и препис от акт за раждане на В. В. С., видно от който последният е роден на ••••••••г. в град София от майка Й.Н. С.а и с баща В. С. С.. Настоящият състав намира за нужно да отбележи, че актът за раждане е акт за гражданско състояние, който по своята природа е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179 ГПК по отношение на отразеното от длъжностното лице в него, ползва се с материална доказателствена сила и е обвързващ за съда. В този смисъл обстоятелствата относно датата и мястото на раждане на В. С., както и кои са родителите му, не следва да бъдат преценяни по друг начин от съда. Прието е допълнително писмо от Столична община, район „ Оборище“, по искане на въззивника О. С. С., в което е посочено, че гореспоменатият акт за раждане не е допълван поради промяна на имената на В. В. С., както и че липсват данни за осиновяване. Прието във въззивното производство е и заявление от Й.Н. Ш. за признаване на решение от 01.07.2016г. на Окръжен съд в Мюлуза, Република Франция, с предмет прекратяване на брака чрез развод, ведно със заверен и преведен на български език препис от решението. От съдържанието на съдебното решение е изводимо, че Й.Н. Р. и А.Ш., гражданин на Швейцария, са сключили граждански брак през 1996г, от който брак има едно родено дете – В.Ш.. В частта за роденото от брака дете съдът не кредитира приетото писмено доказателство, поради изложените правни съображения за приетия по делото препис от акт за раждане на В. С., както и от времевата аномалия – С. е роден през 1992г, а бракът на майка му Й. Р. и А.Ш. е сключен през 1996г, тоест четири години след раждането му. В този смисъл С. не е доказано да е дете от този брак, нито да е бил осиновен от А.Ш.. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо. Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 69, ал. 1 ЗН за делба на недвижими имоти и искове по чл. 30 ЗН. За основателността на иска за делба е необходимо в условията на пълно и главно доказване страните да докажат: 1) че са съсобственици на посочените в исковата молба и в отговора на исковата молба имоти на твърдените правни основания; 2) че вещите реално съществуват към приключване на устните състезания; 3) че имотите се съпритежават от страните в квотите, които твърдят. От събраните по делото доказателства се установява, че страните са съсобственици по силата на наследствено правоприемство на недвижимия имот по пункт 2 от исковата молба - поземлен имот № 405, находящ се в землището на гр. София, в местността „Група - Зоопарка“ с площ от 1066 кв. м. Този имот е принадлежал на общите им наследодатели С.П. С., починал на 20.02.1989 г. и В. С. С.а, починала на 09.02.2009 г. Съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН децата и съпругът на наследодателя наследяват имуществото по равни частни. В настоящия случай ищецът О. С. е с и н на наследодателите, а ответниците встъпват в наследствените права на брата на ищеца - В. С. С., поч. на 24.09.2013г. Следователно за поземлен имот № 405, находящ се в землището на гр. София, кв. 1, в местността „Група - Зоопарк“, квотата на ищеца О. С. е ½ ид. част, а на тримата ответници - по 1/6. Неоснователни са направените във въззивната жалба оплаквания, че ответника В. В. С. няма качеството на наследник на В. С. С., понеже е осиновен в хипотезата на пълно осиновяване от втория съпруг на майката - А.Ш., както и че съделителят Г. С. няма законно основание да наследи бившия си съпруг. Ищецът, въпреки многобройните си усилия не доказа при условията на пълно и главно доказване, че В.В.С., ЕГН •••••••••• с ново име В.Ш., е изгубил качеството си на наследник на рождения си баща В. С., поради пълното му осиновяване от втория съпруг на майката - А.Ш.. Видно от описания по - горе акт за раждане №77 от 15.05.1992г., издаден от Териториална общинска администрация Оборище при Столична община, В.В.С. е роден на ••••••••г., в 08,35 часа, в гр. София, от майка Й.Н. С.а и б а щ а В.С. С.. В акта за раждане отсъства отбелязване да е извършено осиновяване на лицето. Актът за раждане е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, издаден от длъжностно лице, в кръга на неговата компетентност и има обвързваща доказателствена сила за отразените в него данни до доказване на неистинността им по реда на ГПК. В разглеждания казус изискуемата се от закона форма на акта за раждане е спазена, поради което той се ползва с материална доказателствена сила за удостоверения с него факт - връзка на родител и дете между ответника В. В. С. и неговия баща В. С. С.. В акта за раждане н е е вписано да е извършено осиновяване на В.В.С.. По делото няма и друг документ, обективиращ подобна промяна в произхода на В.В.С., роден на ••••••••г. Изцяло неоснователно е позоваването от страна на ищеца на писмо, издадено от Столична община, район Люлин на 13.07.2023г. и входирано същия ден в РС - София /л. 408 от първоинстанционното дело/. Документът е инкорпориан в молба на ищеца – въззивник О. С. С. от 06.03.2025г. и приет от въззивния съд в публично открито съдебно заседание от 12.06.2025г. Като оставим настрана, че обсъжданото писмо е съставено и депозирано след приключване на съдебното дирене, поради което за първоинстанционния съд е липсвала процесуална възможност да го обсъжда, в съдържателен план, информацията, обективирана в писмото не води до доказателствения извод, направен от ищеца. Длъжностното лице, изготвило писмото е посочило, че „… През 2021г. майката на В. С. е представила за признаване чуждестранен съдебен акт, с който се прекратява нейния брак. В документа се съдържат данни, сочещи към осиновяване на нейния син“. Изявлението на длъжностното лице относно последното изречение не влиза в обхвата на неговата служба и по естеството си представлява едно съждение, а не констатиран от автора факт. От друга страна, цитираното умозаключение на автора на писмото не кореспондира със смисъла на чуждестранния съдебен акт - решение от 01.07.2016г. на съдия по семейни дела в Окръжен съд – Мерлуза, Република Франция. Последното е прието като доказателство в хода на въззивното производство. В това решение, единствения абзац, който третира статута на ответника В.В.С.(В.Ш.) гласи: “…От този брак има родено едно дете В.Ш., род. на ••••••••г. в гр. София, България“. Бракът между майката на В.В.С.(В.Ш.) и А.Ш. е сключен на 29.11.1996г. и е прекратен на 24.11.2016г., съгласно решението на съдия по семейни дела в Окръжен съд – Мерлуза, Република Франция. Следователно В.В.С.(В.Ш.) е роден 4 години преди брака на майката с чуждия гражданин и по време на брака й с В. С., сключен на 02.07.1989г. и прекратен през месец юли 1995г., по аргумент от решение от 05.07.1995г. по гр.д. №3591/1994г. на СРС. Така установено е по делото, че В.Ш. не е роден от брака на Й. С.а и А. Ш.. В решението на чуждия съд липсва информация, че В.В.С., ЕГН •••••••••• с ново име В.Ш.да е осиновен от А.Ш.. От израза: „От този брак има родено едно дете В.Ш., род. на ••••••••г. в гр. София, България“ съвсем не може да се направи генералния извод, че В.В.С., ЕГН •••••••••• е осиновен от А.Ш., както настоява ищеца. Още по – малко може да се направи извод, че осиновяването е пълно. Представеното от ищеца извлечение от база данни за избор на членове на европейския парламент няма доказателствен принос за обсъжданото обстоятелство, а писмените сведения на ответниците А. С. и Г. С., депозирани по други производства /прокурорски преписки/ не могат да се ползват като доказателства по настоящото дело, тъй като това противоречи на принципа на устност и непосредственост на гражданския процес, прогласен в чл. 11 от ГПК. Изцяло лишен от основание е довода, че щом В. В. С. се легитимира с името В.Ш., значи е осиновен. По какъв ред и поради какви причини е променено личното име на ответника от В. В. С. на В.Ш. по делото не е установено. По важното е друго: че това обстоятелство не може да се третира като пряко доказателство за извършено пълно осиновяване на В. В. С. (В.Ш.) от А.Ш.. Други доказателства в подкрепа на твърденията на въззивника не са ангажирани. Предвид изложеното, въззивният съд приема, че В. В. С. не е изгубил връзката с баща си по произход, поради извършено осиновяване. С други думи, качеството му на наследник по закон на починалия му баща не е оборено. Неоснователна е и позицията, че ответницата Г. С. няма право да получи имуществото, което е било на бившия й съпруг. Последната е единствен наследствен правоприемник по закон на починалия си син О. В. С., поч. на 10.05.2014г. Смъртта на сина й е настъпила след откриване на наследството на баща му В. С. С., поч. на 24.09.2013г. Нормата на чл. 6 от ЗН предвижда, че когато починалия не е оставил деца или други низходящи, наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив. В разглеждания казус няма спор, че след смъртта си О. В. С. не е оставил низходящи, поради което негов единствен наследник по закон е майка му – ответницата Г. С.. Качеството й на наследник не е несъвместимо с морала, нито с нормата на чл. 54 от СК, както настоява ищеца, защото тя не наследява бившия си съпруг, а преждевременно починалия си син. Неоснователно се поддържа от ищеца, че нито починалия О. В. С., нито майка му Г. С. са приели наследството. Правото на наследяване е притезателно имуществено право, което предоставя възможност на призования към наследяване да приеме или да се откаже от оставено наследство. То е непрехвърлимо, но е наследимо. Поражда се при откриване на наследството и при съществуването на определена семейноправна връзка с наследодателя. В закона не е регламентиран срок за отказ от наследството или за приемането му, от което следва, че правото на наследяване не се погасява по давност и призованият към наследяване може да приеме наследството или да се откаже от него без ограничение във времето. Съдът обаче може, в хипотезата и при условията на чл. 51 ЗН, да определи срок на призования към наследяване да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Отказът от наследство е само изричен и се извършва с писмено изявление на наследника, което се вписва в особена книга в районния съд по местооткриване на наследството (чл. 52 ЗН), а приемането на наследство може да е изрично или чрез конклудентни действия (чл. 49, ал. 1 и ал. 2 ЗН). Изричното приемане на наследство се извършва с писмено изявление на наследника, което се вписва в особената книга в районния съд по местооткриване на наследството. Мълчаливото приемане на наследството се извършва чрез действия (правни или фактически), сочещи недвусмислено намерение за приемане на наследство. Приемането на наследството има обратно действие – наследникът става правоприемник на наследодателя и придобива наследството от откриването му (чл. 48 ЗН). След приемане на наследството наследникът не може да се откаже от същото, тъй като приемането има за последица прекратяване на правото на наследяване. В случая отв. Г. С. е приела наследството, оставено от сина й О. В. С., с конклудентни действия - такова действие е подаването на данъчна декларация вх. №7305002105/28.11.2014г., подаване на отговор на исковата молба вх. № 1109099/13.07.2016г., както и грижата й за имота в с. Осоица, съгласно показанията на свид. З. С.а. Вън от съмнение е и, че нейният пряк наследодател О. В. С. и приел наследството на починалия си баща В. С. С., тъй като до смъртта си е живеел в неговия апартамент. От друга страна, както беше посочено, правото на приемане на наследство е наследимо, което означава, че отв. Г. С.а е упражнила това право, включено в наследствената маса, останала след смъртта на сина й. Ето защо, аналогично на СРС, въззивният съдебен състав приема, че В. В. С. (В.Ш.) и Г. С. наследяват по 1/6 ид.ч. от имота по пункт 2 от исковата молба. Съвсем отделен е въпроса, че претендираното изключване на ответниците В. В. С. и Г. С. от кръга на наследниците, няма да се отрази на квотата на ищеца, а ще уголеми дела на ответника А. С.. За имота по пункт 1 от исковата молба - апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „•••••••••, с площ от 84 кв.м., по делото е безспорно, че този имот е принадлежал на наследодателите на страните С.П. С. и В. С. С.а. Преживе, на 27.12.1972г. двамата са прехвърлили имота на сина си В. С. С., с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 136, том XXXIV, дело № 6263/1972 г. на първи нотариус на Софийски районен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата част, след като се прихванат направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Правото да се иска намаление на завещателно разпореждане/дарение е имуществено право и то може да се упражни и от наследници на лице с накърнена запазена част, но не може да се упражни от други приобретатели на наследствени права, освен ако то не им е прехвърлено изрично /ППВС № 7/73/. Правото да се иска намаляване на завещание или дарение има имуществен характер и е ограничено със срок – общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, като за дарения началото на давностния срок е моментът на откриване на наследството. Това е така, защото за разлика от завета, при дарението надареният упражнява правата си по договора от момента на приемане на дарението, тоест от сключване на договора за дарение, но накърняването на запазената част се определя към момента на откриване на наследството и едва тогава за наследниците със запазена част възниква правото по чл. 30, ал. 1 от ЗН и от този момент започва да тече 5 – годишната давност по чл. 110 от ЗЗД. Съдебната практика е категорична, че релевантния момент е откриване на наследството, а не узнаването за извършеното дарение /В този смисъл ППВС № 7/73 г., т. 3 "г", Решение по гр. д. № 2008/2020 г. на ВКС, І г. о., Решение № 868 от 20.07.2011 г. по гр. д. № 1685/2009 г. на ВКС, І г. о., Решение № 1042 от 19.12.2008 г. по гр. д. № 3599/2007 г. на ВКС, I г. о., Решение № 858 от 28.10.1999 г. на ВКС по гр. д. № 187/99 г., I г. о., Решение по гр. д. № 1538/2010 г. на ВКС, І г. о., Решение № 106 от 8.01.2015 г. по гр. д. № 2654/2014 г. на ВКС, ІІ г. о., Определение №4047/14.12.2023г. на ВКС по гр. д. №4017/2023г., I г.о., Определение №4891/29.10.2024г. на ВКС по гр.д. №1622/2024г., II г.о., /. Съгласно правилото на чл. 1 от ЗН, наследството на С.П. С. е открито на 10.02.1989г., а наследството на съпругата му В. С. С.а е открито на 09.02.2009г. До заявяване на претенцията по чл. 30 от ЗН са изминали повече от 5 години, поради което правилно СРС е приел, че искът за възстановяване на запазена част от наследството на С.П. С. и В. С. С.а, чрез намаляванена дарението, направено с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 136, том XXXIV, дело № 6263/1972 г. на първи нотариус на Софийски районен съд е погасен по давност. По делото не е установено от откриване на наследството на родителите му, до завеждане на исковата молба в СРС, ищецът О. С. да е пребивавал продължително извън границите на РБ. Но дори при положително установяване на подобен факт, той не спира течението на давността, нито поставя ищеца в невъзможност да предяви претенции по чл. 30 от ЗН. Ето защо, въззивният съд намира за неоснователен довода на ищеца, че не е могъл да защити правата си по чл. 30 от ЗН, понеже се намирал извън територията на РБ. Изхождайки от горното съдът намира, че към момента на смъртта си, общите наследодатели С.П. С. и В. С. С.а не са притежавали правото на собственост върху процесния апартамент, поради което същият не е преминал по пътя на наследяването върху техните наследници. Съсобственици на процесния апартамент са само ответниците по делото по силата на универсално наследствено правоприемство от техния наследодател В. С. С.. Предявения иск за делба от ищеца О. С. се явява неоснователен и правилно е отхвърлен като такъв. По отношение на поземлен имот планоснимачен № XXXV-401, в кв. 52 по регулационния план на вилна зона Осоица, Община Горна Малина, Софийска област, стар УПИ парцел XXXV-134, с площ от 646 кв.м. и постройките върху него въззивният съд приема следното: Поземления имот е придобит на 15.09.2000 г. от В. С. С., т.е. този парцел е бил еднолична собственост на брата на ищеца. По делото не са събрани доказателства, от които да се изяснява по несъмнен начин кога и от кого са построени жилищна сграда и второстепенна постройка - бунгало. По силата на чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Предвид отсъствието на убедителни доказателства, въззивният съд възприема изводите на първоинстанционния, че не се установява да са налице предпоставките построената къща и бунгало да са възникнали като собственост на общия на страните наследодател - С.П. С.. Съгласно саморъчно завещание от 18.01.1989г., С.П. С. е завещал на сина си В. С. С. вилата, находяща се в с. Осоица, Софийска област, заедно с покъщнината в нея. Завещанието е обявено на 07.03.1989г. по н.д. № 627/1989г. на Служба по вписванията при Районен съд - София. Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал не може да обоснове извод на въззивния съд, че разположените върху парцела постройки с а принадлежали на завещателя С.П.. Преки доказателства за собствеността на процесните постройки не са представени от ищ еца. Само фактът, че С.П. е завещал вилата в с. Осоица, не може да обуслови извод за неговата принадлежност. Не може да бъде изведен такъв извод и от събраните по делото гласни доказателства. Претенцията на О. С. по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част, накърнена със саморъчното завещание е погасена по давност. В ППВС № 7/73 г., т. 3 "г" е разяснено, че искът за намаляване на завещания за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна давност, която започва да тече от момента, в който заветникът упражни своите права по завещанието. В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 553 от 29.09.2010 г. по гр. д. № 629/2009 г. на ВКС, IIІ г. о., решение № 304 от 27.09.2012 г. по гр. д. № 354/2012 г. на ВКС, І г. о., Определение № 201 от 04.05.2020 г. по гр. д. № 3109/2019 г. на ВКС, I г. о. В случая, завещанието е обявено на 07.03.1989г., което обявяване е удостоверено върху самото завещение и е вписано по н.д. № 627/1989г. на Служба по вписванията при Районен съд - София. След 9 години, с данъчна декларация, вх. № 190191/08.04.1998г. по регистъра на Данъчна служба - Оборище и вх. № 0928/30.06.1998г. по регистъра на Данъчна служба - Горна Малина заветникът В. С. С. е декларирал, че е индивидуален собственик на земя с площ от 646 кв.м. във вилна зона Осоица, сграда и второстепенна постройка - бунгало с площ от 12 кв.м. В данъчната декларация В. С. С. се е позовал на завещанието. Подаването на данъчна декларация е израз на недвусмисленото намерение на заветника да се ползва от правата по завещанието. Същото разрешение е дадено с Определение №5195/13.11.2025г. на ВКС по гр.д. №334/2025г. II г.о.: „..Съдебната практика е била изправена пред въпроса от кой момент започва да тече тази давност. В т. 3, б. "г" на ППВС № 7/1973 г. е прието най-общо, че това е моментът, в който заветникът упражни правата си по завещанието. В последвалата практика на ВС и ВКС е уточнено, че упражняването на правата на заветника по завещанието може да бъде извършено не само с правни действия, но и мълчаливо чрез обикновени или фактически действия, които изявяват намерението му да се ползува от него (в този смисъл решение № 679 от 25.11.1996 г. по гр. д. № 848/1996 г. на ВС, I г. о., решение № 868 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1685/2009 г., I г. о. и др.). В настоящия случай именно с такива фактически действия (подаване на данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ) ответницата е упражнила правата си по процесното завещание“. С подаването на данъчна декларация В. С. С. е обективирал намерението си да се ползва от завещанието, т.е. упражнил е своите права по него. От тогава /м. април 1998г./ до завеждане на исковата молба в СРС /23.11.2015г./ са изминали 16 години. С оглед горното, правилен е извода на СРС за отхвърляне на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, като погасен по давност. Предвид изложеното, съдът приема, че имота във вилна зона Осоица е принадлежал само на В. С. С. и след неговата смърт е преминал в имуществената сфера на ответниците, при равни квоти. Ищецът О. С. не се легитимира като собственик на този имот или на част от него, тъй като той не е част бил част от имуществена общност на родителите му. Разпитаните по делото свидетели не установяват и той да е владял имота трайно и непрекъсното и да е демострирал пред брат си, а по – късно и пред наследниците му намерение за своене, за да се приеме че го е придобил по давност. Ето защо, правилно СРС е отхвърлил иска за делба на този имот. Делбата на този имот е допустима и правилно е допусната между трима ответници при равни квоти, които са правилно определени в обжалваното първоинстанционно решение. По възражението по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, прегледът на материалите по делото показва, че в исковата молба и в последващата молба, с която са заявени претенциите по чл. 30 от ЗН изобщо не фигурират доводи за нищожност на завещанието и на дарението. Едва с молба от 31.12.2021г., т.е. 6 години след депозиране на исковата молба в съда, ищецът е поискал дарствените и завещателните разпореждания да бъдат обявени за нищожни, като протоворечащи на добрите нрави. Твърдяното противоречие е обосновано с обстоятелствата, че „без да са договаряни условия за издръжка и гледане е лишен от права на наследник по закон.“, както и че Г. С. е разведена и не може да наследява починалия си съпруг В. С.. Така наведените обстоятелства не обосновават нищожност на безвъзмездните разпореждания по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Тъкмо обратното, дарението и завещателното разпореждане би било нищожно, ако не е направено като безвъзмезден акт, а по отношение на преживялата съпруга С. – тя наследява не съпруга си В. С., починал през 2013г, а сина си О. С. след смъртта му, настъпила през 2014г. на основание чл. 6 ЗН. При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и поради неоснователност на наведените от въззивника О. С. доводи за неправилност на обжалваното решение, същото като правилно следва изцяло да бъде потвърдено. При този изход на спора съобразно чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1022.58 евро / превалутирани 2000 лева/ на А.С.С. и сумата от 1022.58 евро / превалутирани 2000 лева/ на Г.Н.С., представляваща направените от тях разноски за въззивното производство. Възражението за прекомерност е неоснователно, с оглед обстоятелството, че предмет на делото са иск за делба на три имота и искове по чл. 30 от ЗН. Претенцията обаче, за присъждане на разноски в полза н а В.В.С., ЕГН •••••••••• с ново име В.Ш., възивният съд намира за неоснователна. Представеното извлечение за извършен превод в чуждестранна валута, направен на 12.12.2023г. от Й. Р., при липса на посочване на основанието за извършения превод, не удостоверява, че този разход е направен от ответника по делото – въззиваема страна и то за заплащане на адвокатско възнаграждение на адв. А. Т.. Ето защо, исканата от В.В.С., ЕГН •••••••••• с ново име В.Ш. сума от 3995.45 леват не следва да бъде присъдена. На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, разноските по делото следва да бъдат присъдени във евро. Това е така, тъй като след датата на въвеждане на еврото в РБ – 01..01.2026г, официалната валута е евро, а левовите стойности се считат за стойности в евро чрез автоматично превалутиране, съобразно чл. 11, ал. 2 от ЗВЕРБ. Съдът превалутира дължимите парични суми от лева в евро, определени при прилагане на официалния валутен курс по чл. 5 ЗВЕРБ и закръгляне по чл. 13 ЗВЕРБ. Така мотивиран, СГС, ГО, IV-Б състав