Решение № 127 от 27.2.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 54/2024 г.

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба от А. Н. Д. и К. Х. М. - двамата заедно упражняващи правомощията синдик на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД - в несъстоятелност (КТБ АД (н)), с ЕИК 831184677 и със седалище и адрес на управление: град София 1000, ул. „Граф Игнатиев” № 10 против Решение № 1320 от 02.11.2023 г. на СГС, TO, VI-14 състав, постановено по т.д. № 20231100901336/2023 г., с което първоинстанционният съд е допълнил на основание чл.68, ал.3, т.1 от Закона за банковата несъстоятелност списъка на приетите вземания на кредиторите на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД - в несъстоятелност, одобрен от съд по реда на чл.67, ал.2 ЗБН с решение от 26.05.2016 г. постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, TO, V1-22 състав с вземане в размер на 22 560 лв. за съдебно - деловодни разноски в полза на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК 121830616, съгласно влязло в сила решение по т.д. № 1533/2017 г. по описа на СГС, TO, VI- 10 състав, което подлежи на удовлетворяване от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ с поредност чл.94, ал.1, т.З от ЗБН.Подържа се, че обжалваното решение е незаконосъобразно.Според жалбоподателя ЗБН не предвижда каквато и да е възможност за удовлетворяване на вземания, възникнали след решението по чл.13 от ЗБН, включително не предвижда и ред за удовлетворяване на тези вземания, а чл.4 ал.1 от ЗБН определя, като кредитори на банката в несъстоятелност само и единствено тези лица, които са кредитори по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, както и кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността. Следователно неправилен бил извода на първоинстанционния съд, че разноските, предмет на спора, предствляват „разноски по несъстоятелността на банка“ и попадат в хипотезата на чл.54, ал.1, т.З ЗБН. Като евентуално се подържа, че вземането предмет на спора следва да бъде с поредност по чл.94 ЗБН, т.8 ЗБН - „всички останали вземания“.Иска се обжалваното решение да бъде отменено като вместо него бъде постановено решение, с което предявения иск бъде отхвърлен или евентуално бъде изменена поредността на вземането като бъде прието, че същата по чл.94 ЗБН, т.8 ЗБН. По делото е постъпил отговор от "БАНКА ДСК" АД, със седалище в гр. София и адрес на управление на дейността: гр. София, ул. „Московска" № 19, с ЕИК 121830616.Подържа се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което се иска същото да бъде потвърдено.Подържа се, че в чл. 4 ЗБН не са уредени изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на несъстоятелността е предназначена за удовлетворяване на вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност за банката. Според въззиваемото дружество, след като липсва изрична разпоредба, освобождаваща банката - длъжник в производство по банкова несъстоятелност от заплащане на разноски в производствата по отменителните и преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността, недопустимо е този правен резултат да се постигне чрез забрана за ответниците по посочените искове, в чиято полза са присъдени разноски, да ги предявят в производството по несъстоятелност. Отговорността за разноски е последица от разрешаването на материалноправния спор, поради което присъдените в тези производства разноски се подчиняват на режима на главното вземане и също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността по реда на ЗБН. Софийският апелативен съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна: Първоинстанционното производство е образувано по подадено от „Банка ДСК“ АД, възражение срещу отказа на синдиците на „КТБ“ АД (н.) да включат в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност вземане в размер на 22 560 лв. за съдебно – деловодни разноски в полза на Банката кредитор, съгласно влязло в сила съдебно решение по т.д.№ 1533/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-10 състав, което подлежи на удовлетворяване от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.) с поредност чл.94, ал.1, т.3 от ЗБН.За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено, че с решение, обективирано в писмо с изх.№ 689/04.07.2023 г. синдиците на „КТБ“АД (н.) са отказали да включат в списък на приетите вземания на кредиторите на „КТБ“АД н.) вземания за разноски, присъдени с представените с молбата съдебни решения, постановено в производство по обективно съединени искове по чл.59, ал.5 и ал.3 от ЗБН и чл.3, ал.3, вр. с ал.2 от ЗБН предявени от „КТБ“ АД (н.) против „Банка ДСК“ ЕАД, за които е издаден изпълнителен лист от 20.04.2023 г. С молба от 14.06.2023 г. вземанията са били предявени, но синдиците на банката отказали да ги включат в списъка на приетите вземания с мотиви, че са възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката и не подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността, съобразно нормата на чл.4, ал.1 от ЗБН. Аргумента е, че разноските присъдени в полза на „ДСК“ ЕАД са вземания, възникнали много по-късно, с датата на влизане в сила на съдебните решения, а именно на 06.01.2023 г. и същите не могат да бъдат удовлетворени от масата на несъстоятелността и вземането да бъде включено в списъка на кредиторите по реда на ЗБН. Съдът е приел за общоизвестно обстоятелството, че с решение от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на "КТБ." АД (н). За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че по делото е безспорно установено, че с влязло в сила съдебно решение предявените вземания за разноски в съдебното производство са установени по основание и размер. Законът за банковата несъстоятелност в чл. 63 и сл. предвижда специален ред за приемане и удовлетворяване на вземанията на кредиторите, както и за оспорване на приети/неприети от синдика вземания. В случай, че синдикът на банката не приеме вземането, кредиторът има право да подаде възражение пред синдика относно неприемане на вземането в предвидения в чл. 66, ал. 1 от ЗБН 14-дневен срок от обявяването на списъка, а синдикът следва да се произнесе по същото с решение по чл. 66, ал. 4 от ЗБН, след което за кредитора възниква право да предяви пред съда възражение по реда на чл. 66, ал. 6 от ЗБН, по което съдът се произнася с решение по чл. 68, ал. 3 от ЗБН. Съгласно чл. 70 от ЗБН, не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, когато в производството по делото е взел участие синдикът, каквито са и предявените в случая вземания. Съдът е приел, че доводите на синдиците на „КТБ“АД (н.), че съгласно чл.4 ЗБН, че не се допуска удовлетворяване на вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, освен изрично посочените са неоснователни.Съдът е приел, че всички разноски по делата за попълване на масата на несъстоятелността, включително тези за дължимата държавна такса, която не се внася предварително, но е за сметка на масата при неоснователност на претенциите, както и разноските по същите тези дела в полза на насрещната страна, представляват „разноски по несъстоятелността на банката“, в хипотезата на чл.54, ал.1, т. 3 ЗБН - „разходите за попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на масата на несъстоятелността“.Същият характер имат и разноските за настоящото производство, което попада в хипотезата на разноски за несъстоятелността свързани с „разпределяне на масата“, каквито са всички разноски, направени или необходими за определяне на кръга от кредитори, измежду които следва да се извърши разпределението, без което извършването му е невъзможно, както и тези за фактическото му извършване. Разпоредбата чл.70 ЗБН предвижда неоспоримост на вземане, установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, в което е взел участие синдика и следователно задължава синдиците да зачетат и изпълнят въпросните решения, а такива са и съдебните актове, с които са присъдени съдебни разноски по дела с участието на синдиците, какъвто е настоящия случай. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗБН е установен общия принцип, че масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, както и на кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността. С ал. 2 на същия текст е предвидено и изключение от него за вземанията, произтичащи от законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, като е посочено, че те се удовлетворяват само след пълно удовлетворяване на кредиторите по чл. 94, ал. 1, т. 1 - т. 8 от ЗБН. Същевременно обаче с чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН в кръга на подлежащите на удовлетворяване вземания се включват и други вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, а именно текущи публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси и други. Следователно в чл. 4 ЗБН не са уредени изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на несъстоятелността е предназначена за удовлетворяване на вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност за банката. Възможността да бъдат удовлетворявани вземания, свързани с развитието на производството - разноските по несъстоятелност и текущите, публичноправни вземания на държавата и общините, които могат да бъдат и спорни по размер, налага по аргумент от по[1]силното основание, че безспорните по размер вземания за разноски, присъдени в съдебните производства, обусловени от производството по несъстоятелност, също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността. С оглед на това съдът е приел, че списъка с приети вземания следва да бъде допълнен с вземането на Банка ДСК ЕАД присъдени с влязло в сила решение, поради това, че същото представлява вземане за разноски по несъстоятелността и подлежи на удовлетворяване по реда на чл.94, ал.1, т.3 ЗБН. Софийският апелативен съд счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата. Спорът по делото е относно възможността за включване въобще на вземането в списъка на приетите вземания и поредността на това вземане.Вземането, което е отказано от синдиците на " Корпоративна търговска банка " АД /н/ да бъде включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на " КТБ" АД /н/ съставлява вземане за разноски, присъдени в полза на кредитора „ДСК“ ЕАД в производство по предявен от синдиците на банката иск по чл. 59, ал.5 от ЗБН установени с влязло в сила решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, което производство е инициирано от синдиците. По отношение на такова вземане е формирана съдебна практика в цитираното вече определение № 67/15.02.2022 год. по ч. т. д № 1212/15.02.2022 год. на ВКС, в което е прието, че: "Страните в производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността, за които са присъдени разноски, не следва да бъдат поставени в по- неблагоприятно положение от страните в останалите производства, обусловени от образуваното производство по банкова несъстоятелност. Забрана за включване в списъка на приетите вземания на разноските, присъдени в производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността, не може да се изведе и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗБН. Разпоредбата установява общия принцип, че масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, както и на кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на този закон разноските по несъстоятелността. С ал. 2 на същия текст е предвидено и изключение от него за вземанията, произтичащи от законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, като е посочено, че те се удовлетворяват само след пълно удовлетворяване на кредиторите по чл. 94, ал. 1, т. 1-8 от ЗБН. Същевременно обаче с чл. 94, ал. 1, т. 7 от ЗБН в кръга на подлежащите на удовлетворяване вземания се включват и други вземания, възникнали след датата на решението възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, а именно текущи публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси и други. Разпоредбата на чл. 102 от ЗБН предвижда, че и вземанията под отлагателно условие се включват в сметката за разпределение и се удовлетворяват по реда на чл. 725 от ТЗ. Следователно в чл. 4 от ЗБН не са уредени изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на несъстоятелността е предназначена за удовлетворяване на вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност за банката. Възможността да бъдат удовлетворявани вземания, свързани с развитието на производството - разноските по несъстоятелност и текущите, публичноправни вземания на държавата и общините, които могат да бъдат и спорни по размер, налага по аргумент от по- силното основание, че безспорните по размер вземания за разноски, присъдени в съдебните производства, обусловени от производството по несъстоятелност, също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността. От друга страна случаите, при които страните по делата не заплащат предварително или не дължат държавна такса за участие в делото, както и в които са освободени от заплащане на разноски, се уреждат изрично в закона. След като липсва изрична разпоредба, освобождаваща банката - длъжник в производство по банкова несъстоятелност от заплащане на разноски в производствата по отменителните и преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността, недопустимо е този правен резултат да се постигне чрез забрана за ответниците по посочените искове, в чиято полза са присъдени разноски, да ги предявят в производството по несъстоятелност". Прието е също така, че чл. 71, ал. 1 от ЗБН задължава синдикът да допълни списъка по чл. 67, ал. 2 от ЗБН с вземанията, установени с решение по чл. 65, ал. 2 или по чл. 68, ал. 3 от ЗБН, както и с вземанията, които са предмет на решение по чл. 20, ал. 4 от ЗБН, ако с решението се признава претендираното от кредитора вземана към банката. Отговорността за разноски е последица от разрешаването на материалноправния спор, поради което присъдените в тези производства разноски се подчиняват на режима на главното вземане и също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността по реда на ЗБН.По тези съображения и предвид изрично предвидената неоспоримост на вземанията, установени с влязло в сила съдебно решение в производства с участието на синдика, следва да се приеме, че вземанията за разноски, присъдени на ответници в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността, подлежат на удовлетворяване и съответно приемане в производството по несъстоятелност, както правилно е приел съда в обжалваното решение. Неправилно съдът е определил поредноста на удовлетворяване на вземането. Съгласно чл. 94, ал. 1, т. 3 от ЗБН при извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред: разноските по несъстоятелността, както и разноски на Централната банка, Министерството на финансите, Фонда за преструктуриране на банките и Фонда за преструктуриране на инвестиционните посредници във връзка с действия по преструктуриране по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.Процесните по настоящето дело разноски не представляват разноски по несъстоятелността, доколкото не попадат сред лимитативно изброените в разпоредбата на чл. 54 от ЗБН вземания, насочени към обезпечаване на развитието на откритото производство по несъстоятелност, поради което не може да се приеме, че следва да бъдат включени в списъка по реда на чл. 94, ал. 1, т. 3 от ЗБН. Разпоредбата на чл. 54, т. 3 от ЗБН е достатъчно конкретна, поради което не би могло да и бъде направено исканото от„ДСК“ ЕАД разширително тълкуване. С оглед на това поредността на вземането на въззиваемото дружество следва да бъде включено в списъка на приетите вземания по реда на чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН. Предвид гореизложеното се налага извода, че обжалваното съдебно решение, с което е допълнен списъка следва да бъде отменено, в частта му, с която е прието, че поредността на вземането на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК 121830616, произтичащо от влязло в сила решение по т.д. № 1533/2017 г. по описа на СГС, TO, VI- 10 състав включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД - в несъстоятелност с поредност чл.94, ал.1, т.3 от ЗБН и вместо него бъде постановено решение, с което бъде прието за установено, че поредността на вземането е по чл.94, ал.1, т.8 от ЗБН. Предвид уважаването на жалбата и на основание чл.78, ал.6 от ГПК въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на САС държавна такса в размер на 451, 20лв. Водим от горното Софийският апелативен съд