Решение № 477 от 16.7.2025 г. на Районен съд - Враца по дело № 3488/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от М. Д. Н., ЕГН ••••••••••, с а•••••рез адв. Н. Д. против "Електроразпределителни мрежи Запад" АД, ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, бул. "Цариградско шосе" № 28, сграда "Изток Плаза". В исковата молба се сочи, че на 28.04.2022 год. /работен ден/ в 15: 30 часа в гр. Враца, на адрес: ул. "Спортна" № 4, в трафопост (ТП) "Плувен басейн, настъпва трудова злополука при следния механизъм: около 08: 00 часа на посочената дата Валентин Борисов Маринов, заемащ длъжност Ръководител на ОЦ "Враца" изпраща два екипа за извършване на оперативни дейности по превключвания във връзка със заявка от Електроенергиен системен оператор ЕАД (ЕСО) за освобождаване на подстанция "Враца 2", като първият екип, в който влизат П.И.С., ищецът М. Д. Н. и Димитър Насков Д. е изпратен в трафопост "Плувен басейн", а вторият екип, състоящ се от Пламен Г.ев Тошев и К.П.М. е изпратен в трафопост "ДЦЗ 2". Вторият екип начело със служителя Пламен Тошев пристига на обекта и предава на дежурния диспечер, че екипът се намира на място. Дежурният диспечер разпорежда на служителите да включат мощностен разединител посока извод "Бачково" от подстанция "Враца 1", след което диспечерът освободил екипа. Излага се, че диспечерът се свързал с първия екип, начело с Пламен Стоянов и му наредил да включи разединителя посока извод "Център" от подстанция "Враца 1", след което диспечерът освободил и първия екип. Сочи се, по-нататък в исковата молба, че към 15: 30 часа дежурният диспечер започнал възстановяване на схемата и поискал от втория екип да изключи мощностния разединител посока извод "Бачково" от подстанция "Враца 1", след което освободил екипа. Излага се, че след осъществяването на тези действия дежурния диспечер се свързал с първия екип и разпоредил изключване на разединителя посока извод "Център" от подстанция "Враца 1" за възстановяване на схемата. Поддържа се, че по време на оперативното превключване възниква волтова дъга и член от първия екип - М. Д. Н. получава изгаряния в областта на врата. Поддържа се, че механизмът на настъпване на трудовата злополука е установен в Протокол № 4 на ТП на НОИ София - град, за резултатите от извършеното разследване на трудовата злополука. Излага се, че с Разпореждане № 31642/13.05.2022 год. на ТП на НОИ София -град инцидентът е признат за трудова злополука. В исковата молба се сочи, че към момента на настъпване на трудовата злополука ищецът М. Н. полага труд по трудово по трудово правоотношение с "Електроразпределителни мрежи Запад" АД, съгласно Трудов договор № 8/30.11.2017 год., по силата на който ищецът заема длъжност "електромонтьор ИПРЕПЛМ", с код по НКПД 74132001. Поддържа се, че вследствие на трудовата злополука М. Н. е претърпял сериозни телесни увреждания, което наложило хоспитализацията му в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД за период от шест дни, където е поставена окончателната диагноза - термични изгаряния, не повече от втора степен, на няколко области от тялото. Излага се, че вследствие на претърпените увреждания се налага и извършване на оперативна интервенция. Излага се твърдение, че след изписването на ищеца от лечебното заведение настъпват усложнения, което налага повторната му хоспитализация на 09.05.2022 год., като е поставена окончателна диагноза - последици от неуточнени термични и химични изгаряния и измръзване, предвид което отново е извършена оперативна интервенция. Излага се, че непосредствено след инцидента ищецът бил приет в спешното отделение на МБАЛ "Христо Ботев" АД, гр. Враца с основна диагноза термично изгаряне в областта на главата и шията, втора степен. Поддържа се, че съгласно лист за преглед на пациент № 005481 от 28.04.2022 год. пострадалия е получил описаните травми в резултат на възпламенила се волтова дъга, като след прегледа се установява изгаряне втора степен в областта на тилната част на главата, врата, както и двете длани, след което пострадалия М. Н. е изпратен за хоспитализация в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД. Сочи се, че съгласно епикриза ИЗ № 13819/2022 год. ищецът постъпва в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД на 28.04.2022 год. като в областта на двете ръце, шията и главата се наблюдава изгаряне, епидермисът е зачервен по периферията, на места отслоен в мехури, които са изпълнени с бистър ексудат, а централно липсва. Дермата е пъстра, бледорозова с редуващи се участъци на точковидни кръвоизливи и бледи белеещи зони, като му е поставена и окончателната диагноза - термични изгаряния, не повече от втора степен, на няколко области от тялото. Поддържа се, че на ищеца са извършени множество изследвания и консултации, както и оперативна интервенция. Ищецът е изписан на 03.05.2022 год. с указания за спазване на хранително-диетичен режим, продължаващо лечение и провеждане на индивидуална рехабилитационна програма в домашно-амбулаторни условия, назначени били два контролни прегледа и е издаден болничен лист за временна неработоспособност за 26 дни. Излага се, че поради рязко влошаване на здравословното състояние на ищеца, на 09.05.2022 год. същият отново е хоспитализиран в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД, като видно от епикриза ИЗ № 15081, в областта на лявата ръка е наблюдавано спонтанно епителизирало широкоплощно дълбоко термално изгаряне, като новообразувания епител е болезнен, отточен, лесно раним с тенденция към хипертрофия, русти и следи от разчесване, наблюдавало и умерено кървене, поставена била окончателна диагноза - последици от неуточнени термични и химични изгаряния и измръзване. Сочи се, че в резултата на влошаване на състоянието на ищеца на 10.05.2022 год. е извършена нова оперативна интервенция. Ищецът бил изписан на 11.05.2022 год. с указания за спазване на хранително- диетичен режим, продължаващо лечение и провеждане на индивидуална рехабилитационна програма в домашно-амбулаторни условия, назначени били два контролни прегледа и са издадени два броя болнични листа за временна неработоспособност за период до 20.10.2022 год. Твърди се, че влошеното здравословно състояние на ищеца и оказва влияние върху неговото психическо състояние, травмиран е, чувства се много зле, става подтиснат, затваря се в себе си, изпитва постоянно чувство на страх, тревожност, безпокойство, загуба на апетит, безсъние, стряскане на сън, кошмари, трудности при концентрацията, става разсеян, раздразнителен и самовглъбен - "откъснат от външния реален свят". Поддържа се, че ищецът получава чести кризи - внезапно неволево припомняне събитието и отново преживяване на мъчителната травма, което винаги е свързано с треперене, сърцебиене, световъртеж и потене. Излага се твърдение, че в резултат на това ищецът трудно се справя с ежедневните си задължения. Твърди се още, че в резултат на злополуката ищецът губи своя пълноценен нощен сън, появяват се раздразнителност, страх и паника. Поддържа се, че и към настоящия момент ищецът продължава да е тревожно-дистимен, като тревожността е постоянна, изпитва нежелание да остава сам, има кошмарни нощни сънища, които водят до упорито безсъние. Излага се твърдение, че ищецът изпада в психогенни кризи с треперене и изтръпване на крайниците. Поддържа се на следващо място, че загрозяващата травма от злополуката довела до коренна промяна в неговото ежедневие, хората започнали да го отбягват, непознати не желаят да контактуват с него, а малките деца се плашат от вида му, което има оказва негативно влияние в личния му живот. По отношение на размера на претендираното обезщетение се поддържа, че същото следва да е съобразено с икономическата обстановка в страната и инфлационните процеси. При тези фактически твърдения се иска от съда да постанови решение, с което ответникът "Електроразпределителни мрежи Запад" АД да бъде осъден да заплати на ищеца М. Д. Н. сумата от 50 000, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на възникналата трудова злополука и настъпилите в причинно-следствена връзка с нея телесни увреждания, ведно със законната лихва от датата на настъпилото увреждане /деликта/ до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски. В срочно постъпил отговор по реда на чл. 131 ГПК от ответното дружество се прави възражение за местна неподсъдност на делото. Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан. Ответното дружество не оспорва, че между страните съществува трудово правоотношение, като ищецът заема длъжността „електро монтьор изграждане, поддържане, ремонт на електропроводи, линии и мрежи“, както и че на 28.04.2022 год. е настъпила трудова злополука, в резултат на която ищецът е получил изгаряния в областта на врата. Сочи се, че на ищецът е проведен начален инструктаж при постъпване на работа - 04.12.2017 год. Излага се, че ищецът е подписал и декларация за спазване правилата за безопасна работа, направен бил и инструктаж на работното място. Поддържа се, че 07.01.2022 год. на ищеца е проведен периодичен инструктаж за първото тримесечие на 2022 год., по програми утвърдени от работодателя, а на 07.04.2022 год. бил проведен периодичен инструктаж за второ тримесечие на 2022 год. Излага се твърдение, че ищецът е взел участие в организирани обучения за безопасна работа 25.05.2021 год., съгласно чл. 20а от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби и електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ) и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 9 за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи. Поддържа се, че с Протокол № ПБ-80-35 от 26.05.2021 год. ищецът М. Н. е издържал изпит за безопасност при работа по електрически съоръжения, като е придобил четвърта квалификационна група за безопасност при работа, съгласно чл. 16 (ПБЗРЕУЕТЦЕМ), а с Протокол № НТ-80-35 от същата дата 26.05.2021 год. е издържал изпит по Наредба № 9 за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, като се допуска до работа, респективно притежава необходимите знания, опит и квалификация за извършваната работа. Сочи се, че от страна на ответното дружество като работодател на ищеца било осигурено за ползване работно облекло и лични предпазни средства и оборудване, описани в неговия личен инвентарен картон. Поддържа се от ответното дружество, че фактите и обстоятелствата около възникналия на 28.04.2022 год. инцидент и настъпилата трудова злополука са описани в Протокол № 4 за вътрешно разследване на трудовата злополука от 11.05.2022 год., от който се установява, че при изпълнението на своите трудови задължения на 28.04.2022 год. ищецът е допускал груби нарушения на трудовата дисциплина и на задължителните мерки за безопасна работа. Излага се твърдение, че съгласно установеното с протокола от страна на ищеца напълно са били игнорирани и не са били изпълнени задължителните технически мерки за безопасност при работа, съгласно изискванията на ПБЗРЕУЕТЦЕМ, за обезопасяване на работното място. Излага се, че съгласно протокола на 28.04.2022 год. около 15: 30 часа служителите П.И.С. и М. Д. Н. са се намирали в ТП "Плувен басейн" за изключване на ножов разединител 10kV посока БКТП "Тир Паркинг", за да се изключи паралел между подстанция "Враца 1" и подстанция "Враца 2", при което служителите трябва да бъдат с поставени предпазни шлемове/щитове на своите каски, които се намират в служебния автомобил, за да не получат увреждания предвид очакваната волтова дъга, която се образува винаги при тези изключвания, с различен интензитет. Излага се твърдение, че служителят П.С. който осъществил манипулациите по изключването на ножовия разединител бил с поставено защитно предпазно средство шлем/щит на своята каска, докато ищецът М. Н. не бил поставил такова защитно предпазно средство. Сочи се, че по време на изключването се разразява волтова дъга, при което служителят П.С. който бил с поставени предпазни средства не е бил засегнат, не е засегнат. Поддържа се, че в нарушение и пренебрегване на правилата за безопасна работа ищецът, независимо, че не е извършвал пряко дейностите по изключване на ножовия разединител е бил засегнат от разразилата се волтова дъга, тъй като е бил без поставени защитни средства. Излага се твърдение, че с действията си на 28.04.2022 год. ищецът е проявил груба небрежност, изразяваща се в пренебрегване и неизпълнение на правилата за безопасна работа и безопасни условия на труд, с което нарушил разпоредби от ПБЗРЕУЕТЦЕМ. От страна на ответното дружество е въведено възражение за съпричиняване на трудовата злополука. Излага се, че макар отговорността на работодателя по чл. 200 КТ да е обективна и безвиновна, това обстоятелство не освобождава работника от задължението да изпълнява трудовите си функции добросъвестно и да изпълнява служебните си задължения, спазвайки технологичните правила и правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Поддържа се, че ищецът сам се е поставил в риск, като е не е спазил инструкциите за безопасност и не е използвал осигурените му предпазни средства. Излага се твърдение, че допуснатите нарушения на правилата за безопасна работа от ищеца са в пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Сочи се, че е налице проявена груба небрежност от страна на ищеца, който е могъл да предвиди настъпването на вредата, тъй като е бил наясно в потенциалните рискове. Направено е възражение за 100% съпричиняване и за изключителна вина на ищеца за настъпване на травматичните увреждания. От страна на ответното дружество се оспорва изцяло претенцията и по размер. Ответното дружество поддържа, че на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 968, 40 лева въз основа на договор за задължителна застраховка "Трудова злополука", сключен между "Електроразпределителни мрежи Запад" АД и Застрахователно дружество "Дженерали застраховане", предвид което, на основание чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение подлежи на намаляване с размера на полученото застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски. От страна на ответното дружество с отговора на исковата молба е направено за неподсъдност на делото на Районен съд - Враца, което съдът намира за неоснователно по следните съображения: В случая за определяне подсъдността на предявения иск правно значима е неговата квалификация. Правното основание на предявения иск е чл. 200 КТ. Чрез него се реализира отговорността на работодателя при трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя. Тя се основава на трудово правоотношение между предприятието и починалия, което определя спора по чл. 200 КТ като трудов. Това правило е относимо и към наследниците на починал работник и служител, като обезщетението за вреди от смърт е предвидено именно за тях. Съобразно разпоредбата на чл. 357 КТ, спорът за вреди вследствие на трудова злополука е трудов спор, който в конкретния случай е свързан с изпълнението на трудовото правоотношение и конкретно с изпълнение задължението на работодателя да осигурява запазване здравето и живота на работника или служителя при осъществяване на трудовите им задължения. С оглед правното му естество, подсъдността се определя съобразно разпоредбата на чл.114 ГПК. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че съгласно Трудов договор № ТД 8-2331/30.11.2017 год., сключен между ответното дружество в качеството му на работодател и ищеца, като служител и Допълнително споразумение № ДС 11- 908/30.05.2018 год. към трудовия договор, сключено на 30.05.2018 год. ищецът е работил на длъжност "Е.М.П.Р.П.Л. с КОД по НКПД: 74132001, в дирекция Експлоатация и поддържане, направление Експлоатация и поддържане СрН/НН, отдел/регион Ловеч-Враца, сектор/ОЦ - Оперативен център Враца, месторабота - гр. Враца, т. е. обичайното място, където ищецът е полагал своя труд е гр. Враца, при което с оглед трудовия характер на спора, приложима е особената подсъдност по мястото, където работникът обичайно полага своя труд, визирана в нормата на чл. 114 ГПК. Ето защо, ще следва да бъде приложено правилото на чл. 114, а не на чл. 105, респективно чл. 108 ГПК, предвид предвидената изборна местна подсъдност: пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, или по мястото, където работникът обичайно полага (е полагал) своя труд. Видно от разпоредбата, възможност за избор на подсъдност, различна от общата, е предоставена на ищеца, а не на работодателя. Това е допустимо изключение от общата местна подсъдност, предвидена от законодателя. Избраната от ищеца подсъдност обвързва съда. Последният не може да се десезира дори при направен отвод от ответниците и да препраща делото на другия, алтернативно компетентен съд, а в конкретния случай, ищцовата страна е избрала подсъдност по мястото, където обичайно е полагал труд. Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното: С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са признати за безспорни между страните обстоятелствата, че: 1. по силата на Трудов договор № 8/30.11.2017 год. ищецът заема длъжност "електромонтьор ИПРЕПЛМ", с код по НКПД 74132001 при ответника, с място на работа: гр. Враца; 2. на 28.04.2022 год. при изпълнение на трудовите му задължение при извършване на оперативни превключвания във връзка със заявка от ЕСО за освобождаване на подстанция "Враца 2" в Трафопост "Плувен басейн" в резултат на образувана волтова дъга получава изгаряния и 3. по надлежния ред инцидентът е признат за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. Тези обстоятелства се установяват от приетия Трудов договор № ТД 8-2331/30.11.2017 год., ведно с длъжностна характеристика за длъжността, сключен между ответното дружество в качеството му на работодател и ищеца, като служител и Допълнително споразумение № ДС 11-908/30.05.2018 год. към трудовия договор, сключено на 30.05.2018 год. ищецът е работил на длъжност "Е.М.П.Р.П.Л. с КОД по НКПД: 74132001, в дирекция Експлоатация и поддържане, направление Експлоатация и поддържане СрН/НН, отдел/регион Ловеч-Враца, сектор/ОЦ - Оперативен център Враца, месторабота - гр. Враца Видно от Заявление за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ от М. Д. Н. от 24.10.2022 год. и Заповед № ЗП 11-322/24.10.2022 год., връчена на лицето на 27.10.2022 год. трудовото правоотношение между ищеца и ответното дружество е прекратено, считано от 24.10.2022 год. От приети по делото Декларация за трудова злополука вх. № 422 от 12.05.2022 год. и Разпореждане № 31642 от 13.05.2022 год. на НОИ, ТО - София град, влязло в сила на 25.02.2022 год. се установява, че на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука вх. № 422 от 12.05.2025 год. станала с М. Д. Н. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Съгласно приет по делото Протокол № 4 за резултатите от вътрешно разследване на инцидент станал на 28.04.2022 год. от 11.05.2022 год. се установява, че на посочената дата 28.04.2022 год. във връзка с предварително одобрени заявки за изключване на подстанция Враца 2 на страна 110 kV, ръководител оперативен център Валентин Борисов Маринов изпраща две групи за извършване на оперативни изключвания и захранване на абонатите от подстанцията. Екип № 1, състоящ се от служителите П.И.С., М. Д. Н. и Димитър Насков Д. и Екип № 2 - Пламен Г.ев Тошев и К.П.М.. Установява се, че към 08: 00 часа Екип № 2 се намира пред Трафопост /ТП/ "ДЦЗ" 2, като служителите съобщават на дежурния диспечер от СДЗ "Север" за местонахождението си, след което диспечера нарежда служителите да включат мощностния разединител посока подстанция Враца 2, с след извършване на манипулацията служителят Пламен Г.ев Тошев докладва на диспечера, че действието е извършено. Към 08: 10 часа Екип № 1, начело с П.И.С. предават на дежурния диспечер, че се намират пред ТП "Плувен басейн", след което диспечерът им нарежда да включат ножовия разединител 10 kV посока БКТП Тир паркинг за включване на подстанция Враца 2 и подстанция Враца 1 в паралел, след което диспечера освобождава Екип № 1. Установява се на следващо място, че към 15: 20 часа дежурен диспечер от СДЗ "Север" след проведен разговор с оператор (служител на ЕСО) на подстанция Враца 2 и потвърждение, че в подстанция Враца 2 трансформатор 110 kV е включен, секциониране на шина А е включено и куплунг № 1 е включен, дежурния диспечер от СДЗ "Север" дава нареждане на Екип № 1, ръководен от П.И.С. в ТП "Плувен басейн" да изключи ножовия разединител 10 kV посока БКТП Тир паркинг, за да изключи паралел между подстанция Враца 2 и подстанция Враца 1. Установява се, че по време на изключването се разразява волтова дъга в резултат на което М. Д. Н. получава изгаряния в областта на врата. От приложено по делото обяснение от М. Д. Н. се установява, че на 28.04.2022 год. получил нареждане от В. Маринов, че "е в една работна карта" с П. Стоянов и Д. Д. за извършване на действия по оперативни превключвания. Посочва се, че към 08: 00 часа служителите се намирали пред Т.П. П.Б., а в 08: 15 часа Пламен Стоянов получил нареждане от дежурния диспечер Няголов да запаралели изводите Център и Спортист. След проверка за наличие на напрежение служителите вкарали в паралел изводите, а в 08: 20 часа служителят Пламен Стоянов провел разговор с дежурния диспечер. Около 15: 00 часа служителят Пламен Стоянов получил нареждане от дежурния диспечер екипът да се придвижи към Т.П. П.Б. за разкъсване на изводите Център и Спортист. Установява се от обяснението на, че разпореждането било получено около 15: 35 часа, като при разкъсването се получила силна волтова дъга, която го заслепила, не помнел нищо, а когато се осъзнал вече се намирал извън трафопоста. Служителят П. Стоянов се обадил по телефона на В. Маринов и съобщил за инцидента. Установява се, че В. Маринов закарал М. Н. в спешния център при МБАЛ "Христо Ботев". От приложено и прието по делото обяснение на служителя П.И.С. се установява, че на 28.04.2022 год. получил работна карта за работния ден за оперативни превключвания заедно със служителите М. Н. и Димитър Д.. Установява се от обяснението, че в 08: 10 часа служителите се намирали пред Т.П. П.Б. и очаквали разпореждане от дежурния диспечер за включване в паралел на изводи Център и Спортист. Нареждането било дадено от дежурния диспечер Няголов в 08: 15 часа. След извършване на оперативните действия служителите останали на разположение, в случай че възникне проблем. В 15: 20 часа служителят получил нареждане от дежурния диспечер екипа да се придвижи към Т.П. П.Б. за разкъсване на паралела между извод Център и Спортист. В 15: 45 часа служителят заедно с М. Н., за да извършат манипулацията по разкъсване на паралела, при което се образувала волтова дъга. Служителят забелязал, че М. Н. е получил изгаряния, след което служителят позвънил на ръководителя на ОЦ - Враца В.М, който пристигнал на мястото на инцидента заедно със заместник-ръководителя на ОЦ - Г. Спасов. Установява се от обяснението, че В.М закарал М. Н. в МБАЛ "Христо Ботев". Служителят П.С. заедно с Г. Спасов провели разговор с дежурния диспечер, след което възстановили захранването на изводите Център и Спортист. По делото е прието и обяснение от служителя Димитър Насков Д., от което се установява, че 28.04.2022 год. получил нареждане от ръководител на група - П.С. че заедно с М. Н. ще направи оперативно превключване на изводите к. л. Център от подстанция Враца 1 и к. л. Спортист от подстанция Враца 2. В 08: 15 часа служителят Пламен Стоянов получил нареждане от дежурния диспечер Няголов да вкарат в паралел изводите Център и Спортист в Т.П. П.Б., след което служителите останали на разположение. Около 15: 30 часа служителят Пламен Стоянов получил нареждане от дежурен диспечер Няголов за разкъсване на паралела, като Пламен Стоянов и М. Н. се придвижили към Т.П. П.Б., а служителят Димитър Д. останал в дежурния автомобил. Установява се от обяснението, че след като чул силен гръм служителят Д. отишъл до трафопоста, където видял служителите Пламен Стоянов и М. Н.. Двамата служители се намирали пред трафопоста. Служителят Пламен Стоянов позвънил на ръководителя на ръководителя на ОЦ - Враца В.М. Същият пристигнал на място след 2-3 минути, след което закарал М. Н. в МБАЛ "Христо Ботев". От обяснението на служителя се установява, че след извършване на оперативните превключвания и другите служители се отправили към МБАЛ "Христо Ботев". По делото е прието и обяснение от Валентин Борисов Маринов, ръководител звено "ОЦ - Враца", от което се установява, че на 28.04.2022 год. в 07: 55 часа служителят раздал работните карти за деня на ремонтно-аварийните екипи, като два от тях имали задача да извършат оперативни превключвания по заявка на Електроенергиен системен оператор ЕАД (ЕСО). Заявката била направена за времето от 08: 00 часа до 17: 30 часа. След направените превключвания сутринта, при които абонатите от подстанция Враца 2 са захранени от подстанция Враца 1, екипите останали на изчакване. В интервала между 15: 10 - 15: 15 часа дежурният диспечер уведомил служителя, че от страна на ЕСО е налице готовност и е постъпило искане за нормализиране на захранването. Служителят Маринов уведомил дежурния диспечер, че екипите са на разположение и могат да започнат работа по негово нареждане. Установява се от обяснението на служителя, че в 15: 40 часа ръководителя на екип - Пламен Стоянов му позвънил и го уведомил, че при оперативното превключване в Т.П. П.Б. е възникнала волтова дъга и служител от екипа е пострадал. Служителят Маринов, заедно със служителя Г. Спасов пристигнали на място и установили, че при изключването на "РМ в килията на ИСрН за ТП Тир паркинг" се е развила волтова дъга. Служителят Г. Спасов останал на място за довършване на оперативните действия, а далия обяснението служител В.М откарал пострадалия М. Н. в ЦСМП при МБАЛ "Христо Ботев" за оказване на първа помощ. Установява се, че волтовата дъга поразила врата на служителя. Дежурният лекар обяснил, че изгарянето не е тежко, но пострадалия служител трябва да се транспортира до "Пирогов". Междувременно служителят Маринов информирал за случая съответните служители - "ЗРН, ЗБУТ и Директора". В заключение в обяснението се посочва, че екипа на Пламен Стоянов е работил професионално, спазвайки правилниците и инцидента не е по тяхна вина. Прието по делото е и обяснение от служителя П.Т. от което се установява, че на 28.04.2022 год. в 07: 59 часа позвънил на дежурен диспечер, че се намира пред ТП "ДЦЗ" 2 за извършване на оперативни действия по запаралеляване на кп Пазарище от подстанция Враца 1 с КЛ извод Бачков от подстанция Враца 2. Дежурният диспечер разпоредил на служителя да изчака за запаралеляване на кп Спортист от подстанция Враца 2 с КЛ Център от подстанция Враца 1. В 08: 12 часа служителят Тошев получил разпореждане от дежурния диспечер, че може да пристъпи към оперативни действия, след което докладвал, че двата извода са запаралелени. Установява се от обяснението на служителя Тошев, че дежурния диспечер му казал, че дежурния в подстанция Враца 2 "нещо не е в час", тъй като установил проблем в комуникацията с този служител. В 15: 17 часа дежурният диспечер позвънил и заявил на служителя Тошев, че могат да пристъпят към разкъсване на паралела. В 15: 24 часа служителят позвънил на дежурния диспечер и го информирал, че се намира пред ТП "ДЦЗ" 2. След получено разпореждане действието по разкъсването на паралела било осъществено, за което служителят Тошев докладвал. Установява се от обяснението, че при разкъсването са развила волтова дъга от обикновено в такива случаи. Прието е и обяснение от Н.Н. на длъжност "Инж. Енергиен диспечер СДЗ Север Плевен", от което се установява, че на 28.04.2022 год. в 07: 42 часа приел смяната по утвърден график. Във връзка с работа по подмяна на мълниезащитно въже на ВЛ 400 kv "Чирен - Вършец" било необходимо подстанция Враца 2 да се захрани на страна СН по създадени заявки, във връзка с което служителят предприел следните действия: 08: 00 часа - разпоредил на опорен пункт Горна Оряховица да превключи втори комплект настройки за защита на КЛ Център 10 kV в подстанция Враца 1; 08: 02 часа - разпоредил на оператор в подстанция Враца 2 да изведе защитата на КЛ Спортист 10 kV и в 08: 05 часа получил потвърждение от оператора в подстанция Враца 2 за това; 08: 06 часа - дал нареждане на Пламен Стоянов за включване в паралел на КЛ Център и КЛ Спортист в Т.П. П.Б.; 08: 07 часа - дал нареждане на оператора в подстанция Враца 2 - Цанков да изключи Куплунг 1 в подстанцията за разкъсване на паралела; 08: 18 часа - докладвал на ТДУ Север - Д., че подстанция Враца 2 е захранена по 10kV; 15: 14 часа - получил разрешение от ТДУ Север за възстановяване на подстанция Враца 2 по НС; 15: 24 часа - разпоредил на оператора на подстанция Враца 2 да включи МП 10 kV и компенсация на Трансформатор 2; 15: 27 часа - получил обаждане от П.С. че същия се намира в Т.П. П.Б.; 15: 29 часа - оператора в подстанция Враца 2 - Стоянов му докладвал, че МП 10 kV е включен и компенсация на Трансформатор 2, при което ш.с. А1 и ш.с. А2 са под напрежение; 15: 32 часа - разпоредил да се включат Куплунг 1 в подстанция Враца 2 за влизане в паралел с подстанция Враца 1 и оператор в подстанция Враца 2 потвърдил, че го е включил; 15: 34 часа - разпоредил на Пламен Стоянов да разкъса паралел в Т.П. П.Б. между Куплунг Спортист и Куплунг Център като го предупредил да използва лични предпазни средства, след което разговора прекъснал; 15: 35 часа - Пламен Стоянов съобщил ", че е изкл. под товар", като при разговора с оператора в подстанция Враца 2, същия му докладвал, че автоматично са изключени Куплунг 1 и СП; 15: 37 часа - Пламен Стоянов поискал да не се правят пробни включвания; 15: 38 часа - от Опорен пункт Горна Оряховица докладвали, че в 15: 34 часа в подстанция Враца 1 бил изключен Куплунг Център 10 kV от ЗЗ; 16: 48 часа - провел разговор със заместник-ръководител ОЦ - Враца Илияна Борисова за уточняване на имената на пострадалия, разговорът прекъснал; 16: 57 часа - провел разговор със същото лице за допълнително уточняване на данните на пострадалия. По делото е прието писмо от ЕСО ЕАД до ЧЕЗ Разпределение България АД с входящ регистрационен номер от 18.04.2022 год. относно необходимостта от изключване и обезопасяване на ВЛ 110 kV "Амоняк" и ВЛ 110 kV "Леденика" във връзка с подмяна на мълниеносно въже на ВЛ 400 kV "Чирен - Вършец" в участъка от ст. № 154 до ст. № 156, за което е необходимо консуматорите от подстанция Враца 2 да бъдат захранени по мрежа Ср.Н. Дейностите са предвидени за 28.04.2022 год. за времето от 08: 00 часа до 17: 30 часа. Към писмото е приложена и техническа схема как следва да се реализират превключванията. По делото е приет като доказателство Лист за преглед на пациент М. Д. Н. от 28.04.2022 год., издаден от МБАЛ "Христо Ботев" АД № 005481, от който се установява, че при прегледа на пациента са констатирани изгаряния 2-ра степен в областта на главата и шията - тилната част на главата и врата, както и по двете длани. Пациентът е консултиран за хоспитализация в Клиника по изгаряния в Пирогов. Приета по делото е и Епикриза, ведно с приложения на М. Д. Н. от УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД, от която се установява, че пациента постъпва в клиниката на 28.04.2022 год. по повод на пламъково изгаряне тип волтова дъга настъпило на същата дата, на работното му място, след като пациентът се опитал да възстанови електрическата верига по схема, при което попаднал във волтова дъга. Устанява се, че не са били налице данни за протичане на тока през тялото на пациента. При извършения преглед било установено изгаряне в областта на двете ръце, шията и главата на площ 5% /I-IIab-III от TBSA/, зачервен епидермис по периферията, на места отслоен в мехури, които са изпълнение с бистър ексудат, а централно липсва. Дермата е пъстра, бледорозова, с редуващи се участъци на точковидни кръвоизливи и бледи, белеещи зони. Установява се, че на пациента била извършена хидропроцедура и отстраняване на налепа от SSD, раните са почистени с антисептици, извършен бил дебридман, както и превръзка с нанокристално сребро. Определена била терапевтична схема. Пациентът бил изписан на 03.05.2022 год. По делото е приета и Епикриза, ведно с приложения на М. Д. Н. от УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД, от която се установява, че лицето е прието в болничното заведение на 09.05.2022 год., като при извършения преглед се установява, че в областта на лявата ръка се наблюдава спонтанно епителизирало широкоплощно дълбоко дермално изгаряне, като новообразувания епител е болезнен, оточен, леснораним, с тенденция към хипертрофия. Наблюдават се крусти и следи от разчесвания, както и умерено кървене. Установява се, че е налице гладък ранен следоперативен период, раната е спокойна, без сетивни и циркулаторни нарушения в оперирания крайник. Била проведена антибиотична профилактика с Лифурок и антикоагулантна профилактика с Клексан 0, 4. Определена била терапевтична схема. Пациентът бил изписан на 11.05.2022 год. По делото са приети и три броя болнични листа, от които се установява, че ищецът е бил в болничен от 28.04.2022 год. до 20.10.2022 год. По делото е приета Служебна бележка № 66 от 04.12.2017 год. за проведен първоначален инструктаж на служителя М. Д. Н., както и декларация от служителя от 04.11.2017 год., с която същият декларирал, че е запознат със Закона за здравословни и безопасни условия на труд; Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ); Наредба № 9 за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи (НТЕЕЦМ) и производствените инструкции и процедури регламентирани в Дружеството, за спазване на здравословни и безопасни условия на труд. Служителят се е задължил да спазва точно изискванията на ПБЗРЕУЕТЦЕМ и по-конкретно: да не работи еднолично в нарушение на ПБЗРЕУЕТЦЕМ; да не работи без наряд или нареждане, съгласно ПБЗРЕУЕТЦЕМ; по време на работа винаги да използва необходимите и предоставени от работодателя защитни и лични предпазни средства; преди да започне работа по електрическите съоръжения. стриктно да изпълнява и да изисква да бъдат изпълнени всички организационни и технически мерки обезопасяващи работното място. По делото са представени и приети като писмени доказателства документи, удостоверяващи провеждан инструктаж на служителя, от които се установява, че на служителя периодично е извършван инструктаж, както следва: на 07.01.2022 год., на 07.04.2022 год. Видно от приет по делото Протокол № ПБ-80-35 от проведен на 26.05.2021 год. изпит за проверка на знанията по ПБЗРЕУЕТЦЕМ служителят М. Д. Н. е издържал теста и е придобил четвърта квалификационна група. По делото са приети доказателства, видно от които на служителя са предоставени работно облекло, обувки и лични предпазни средства. Представен по делото е Договор за задължителна застраховка "Трудова злополука" на работниците и служителите № 20-009/21.01.2020 год., сключен на 21.01.2020 год. между "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "Дженерали застраховане" АД, със срок на действие от 00: 00 часа на 01.01.2020 год. до 24: 00 часа на 31.12.2023 год. По делото е представено и прието удостоверение от "Дженерали застраховане" АД, издадено в полза на "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, видно от което на 18.11.2022 год., по претенция № 211352200 от страна на застрахователното дружество на М. Д. Н. е изплатена сума в размер на 968, 40 лева, прдставляваща застрахователно обезщетение, дължимо за риска "временна загуба на работоспособност, вследствие на трудова злополука" за 176 дни. Като писмено доказателство по делото е прието и Платежно нареждане от 18.11.2022 год., от което се установява, че сума в размер на 968, 40 лева по претенция 211352200 е наредена от "Дженерали застраховане" АД на М. Д. Н.. По делото е представена извадка от Списък на лицата, които могат да извършват оперативни превключвания на територията на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, съгласно чл. 243, ал. 2 и ал. 3 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ, утвърден на 07.02.2022 год., видно от който в него фигурират служителите Пламен Г.ев Тошев и П.И.С.. Представен е и Протокол от 25.05.2021 год. от проведено теоретично обучение, за придобиване или утвърждаване на 3-та, 4-та и 5-та квалификационни групи се установява, че ищецът М. Д. Н. е сред служителите преминали обучението. По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на ищеца - П.М.Ц. - майка на ищеца и Валентина Тошкова Маринова, негова баба, както и четирима свидетели на ответника, П.И.С., Валентин Борисов Маринов, Владимир Н. Петков и Кръстан Константинов Кръстанов. От разпита на свидетелката П.М.Ц. - майка на ищеца се установява, че разбрала за трудовата злополука докато била на работа, била информирана за случилото се от приятелката на ищеца, с която живели на семейни начала, след което заедно с нея стигнали до спешния център. Свидетелката посочва, че видяла ищеца преди да бъде транспортиран с линейка до гр. София. Свидетелката заявява, че ищецът бил уплашен, разменили няколко думи, след което тя заедно с мъжа, с когото съжителствала тръгнали след линейката. Свидетелката заявява, че си спомня много добре датата - 28.04.2022 год., посочва, че ищецът получил изгаряния в областта на главата, врата и ръцете, били му поставени т. нар. "сребърни лепенки". От разпита на свидетелката Цанкова се установява, че по време на престоя си в клиниката по изгаряния ищецът получил очно възпаление, което било следствие от злополуката. Поддържа, че се наложили няколко болнични престоя - три или четири, като причината за това била, че поставените "сребърни лепенки", трябвало да бъдат сменяни, като всеки прием в болницата траел около три - четири дни. Свидетелката посочва, че ищецът бил емоционално нестабилен и със силно главоболие, многократно отново преживявал случилото се. Посочва, че по време на възстановяването ищецът страдал от силно главоболие, за което приемал болкоуспокояващи, които не му били предписани от лекар. Заявява, че и към настоящия момент ищеца страда от главоболие. Свидетелката посочва, че преди инцидента ищецът бил весел, прекалено емоционален, обичал да се забавлява, а след злополуката се притеснявал, не излизал и не се срещал с никой, изпаднал в "дупка - депресия", изпитвал чувство на страх, поради което напуснал работа. Свидетелката заявява, че преди инцидента ищецът не е имал проблеми с говора, но след случая започнал да заеква в ситуации, в които е притеснен, счита че физически ищецът е възстановен от случилото се с него, но не може да каже същото за психическото му състояние. От разпита на свидетелката Валентина Тошкова Маринова, баба на ищеца се установява, че й е известна злополуката, случила се с ищеца. Посочва, че нейната дъщеря и майка на ищеца и позвънила да й съобщи за случилото, а самата тя видяла ищеца три дни след случая. Посочва, че когато го видяла целият бил в бинт - ръце, глава, гръб, само очите и устата му се виждали, бил уплашен, казал й, че всичко го боли, като това състояние продължило два - три месеца. Свидетелката заявява, че след инцидента виждала ищеца почти всеки ден, тъй като тя го хранела, помагала и на неговата приятелка в грижите за него, тъй като той не могъл да става. Посочва, че след изписването от болницата болките отшумели, физически се възстановил, но се променил. Преди инцидента бил добър, вежлив, внимателен и учтив, разказвал й, че се разтреперва когато минава по улицата покрай трафопоста, където се случил инцидента. Посочва, че понякога у ищеца се наблюдава забавяне при изговарянето на думи. Посочва, че все още ищеца не спи добре и страда от главоболие. От разпита на свидетеля П.И.С. се установява, че същият работи като ел. монтьор ИПРЕПЛМ /ръководител група гр. ОЦ – Враца, регион Ловеч - Враца, направление „Експлоатация и поддържане“ и на 28 април през 2022 г. получил нареждане от дежурен диспечер да отидем в ТП „Плувен басейн“ и да се нормализира схемата за изключване на ножов разединител посока БКТП „Тир Паркинг“, за да се изключи паралел между подстанция "Враца 2" и подстанция "Враца 1". Свидетелят посочва, че сутринта В.М, заемащ длъжност Ръководител на ОЦ "Враца" изпратил два екипа за извършване на оперативни дейности по превключвания във връзка със заявка от Електроенергийния системен оператор /ЕСО/ за освобождаване на подстанция "Враца 2", като в първият екип, бил той, ищецът М. и Димитър Д.. Посочва, че тримата отишли в трафопост "Плувен басейн", а вторият екип, състоящ се от Пламен Тошев и Коста Маринов отишъл в трафопост "ДЦЗ 2". Свидетелят заявява, че позвънил на дежурния диспечер, за да го информира, че се екипа се намира пред трафопоста, когато той дал нареждане да изключат кабела посока трафопост „Тир паркинг“. Посочва, че пред трафопоста били той и ищеца. Свидетелят заявява, че отворил вратата, за да влязат в трафопоста. Свидетеля сочи, че говорил по телефона с дежурния диспечер и не си спомня кой от двамата влязъл първо вътре – той или ищеца. Спомня си, че той отключил врата и докато говорил по телефона, диспечерът разпоредил, да разкъсат паралела между подстанция "Враца 2" и подстанция "Враца 1". Свидетелят посочва, че се чул много силен гръм и целият трафопост се изпълнил с огън. Свидетелят заявява, че ищецът изключил ножовия разединител и при изключването се получил много силен гръм. Заявява, че ищецът няма право да прави това изключване, тъй като няма нужната квалификационна група. Посочва, че ищецът изпълнява длъжността „ел монтьор, изграждане, поддържане и ремонт ел. проводни линии и мрежи“ и има четвърта квалификационна група за безопасност при работа съгласно Правилника. Заявява, че докато говорех по телефона с диспечера се чул гръм. Посочва, че след това се върнал в трафопоста за ищеца, който бил адекватен. Излезли навън и се обадили на техния, за да откарат ищеца в болницата. Свидетелят посочва, че в този момент не му е хрумнало да попита ищеца защо той е извършил изключването след като няма право на това. Посочва, че ищецът бил много изплашен. Свидетелят заявява, че трафопоста влезли със защитни предпазни средства: щитове за каските, каски, ръкавици и защитен шлем. Посочва, че той бил със защитен шлем за ищеца не може да си спомни дали е имал шлем. Спомня си, че ищецът имал поражения по врата, не помни да е имал поражения по ръцете вследствие на инцидента. Заявява, че ищецът бил откаран в Спешния център. Посочва, че докато разговарял по телефона с дежурния диспечер бил вътре в трафопоста на около метър разстояние от ищеца. Заявява, че екипът се състои от него, ищеца и още един служител Димитър Насков, който останал в колата. Заявява, че ищецът е бил член на екипа, но вече не в дружеството. Свидетелят посочва, че защитния шлем е прозрачен изработен е от плексиглас и се монтира върху каската. Посочва, че ако волтовата дъга е слаба този шлем предпазва. В този случай волтовата дъга била много силна. Свидетелят не може да каже дали предпазното облекло осигурява ефективна защита. Свидетелят посочва, че не е имало причина той да не разкъса разделителя, но разговарял по телефона. Посочва, че никога до този момент не се е случвало ищецът да извършва такива действия по изключване. Свидетелят заявява, че друг такъв инцидент не е имало, но и не се случвало ищецът да извършва действия, които няма право да извършва. Това бил първи такъв случай от негова страна. Аз съм отговорник, но по принцип всеки отговаря за другия си колега да бъде с предпазно облекло. Друг път в работата си не съм имал такъв случай с волтова дъга. Свидетелят заявява, че не е видял ищецът да изключва разединителя, тъй като говорил по телефона с диспечера. Посочва, че диспечерът дава нареждания на ръководителя на подстанцията, който връща информацията и диспечера му нарежда какви действия да извърши на място. Свидетелят заявява, че за да се разкъса разединителя не се изключва напрежението в подстанцията. На мен ми се дава нареждане да извърша разкъсването и без нареждането на диспечера нищо не мога да направя. От разпита на свидетеля Валентин Борисов Маринов се установява, че към датата на инцидента с ищеца заемал длъжността „Ръководител звено“ в Оперативен център /ОЦ/ - „Враца“ и към момента продължавам да изпълнявам същата длъжност. Спомня си за този случай от преди няколко години и за този ден си спомня, че били планирани оперативни изключвания за изключване на ножов разединител посока БКТП Тир Паркинг, за да бъде изключен паралел между подстанция "Враца 2" и подстанция "Враца 1". Свидетелят посочва, че от ЕСО изпращат официално писмо до фирмата и диспечерската служба прави план за действие. Съгласно изготвения план, който му бил сведен до знание от диспечера били предвидени две аварийни групи, които сутринта да извършат необходимите манипулации да освободят ел. подстанция Враца 2", за да няма напрежение и консуматорите да бъдат захранвани от подстанция "Враца № 1". След приключване на манипулациите двете аварийни групи останали на разположение на диспечера, тъй като може да се наложи спешно да се възстанови схемата на захранване. Свидетелят посочва, че същият ден следобед след 15.00 – 15.30 часа му се обадил ръководителят на една от групите П.С. който го информирал, че при възстановяване на схемата т.е. връщането й в първоначален се е образувала волтова дъга в единият от трафопостовете и има пострадал служител. Свидетелят заявява, че уведомил прекият си ръководител, че има инцидент и се обадил на инспектора по „Безопасни условия на труд“ в сектор "Запад". Всичко това се случило в рамките на три - четири минути. Посочва, че заедно със заместника си Г. Спасов веднага отишли на мястото на злополуката. Свидетелят посочва, че това бил трафопоста на стадион „Плувен басейн„. На мястото на инцидента видели колегите си и се успокоили, че всички били живи. Посочва, че видели ръководителя на екипа, ищеца и третият служител Димитър Насков. Свидетелят посочва, че именно ищецът бил пострадалия служител, като същият бил с изгаряния по врата. Заявява, че натоварил ищеца в колата и го закарал МБАЛ „Христо Ботев“ – Враца за оказване на спешна медицинска помощ, след това ищецът бил откаран в София, а свидетелят се върнал обратно в района на трафопоста за да изчака инспектора по „Охрана на труда“. Посочва, че било направено разследване за инцидента. Свидетелят посочва, че когато се сформират групи/екипи това се съобразява със списъка с имената на монтьорите, които имат право да извършат тези превключвания на ниво средно напрежение. Тези монтьори са пета квалификационна група. Свидетелят си спомня много добре, че врата на ищеца бил много червен, но лицето му било чисто. Посочва, че докато го транспортирал към болницата ищецът бил в шок - неадекватен. Свидетелят заявява, че когато се формират тези екипи се определя ръководител и се подбира състава съобразно конкретните задачи. Посочва, че ищецът е с четвърта квалификационна група и присъства като член на екипа. Разяснява, че сутринта схемата се включва, а вечерта по обратния път се изключва, т.е. една и съща група сутринта включва и вечерта изключва, като служителите си разделят задачите. Свидетелят заявява, че не съм бил там по време на инцидента, но без разрешение от диспечера служителите не могат да влязат в трафопоста и да извършат изключване. Посочва, че комуникацията помежду им се осъществява чрез мобилен телефон и разговорите се записват при диспечера. Не знае точно как се общували служителите в този случай, но диспечера знае коя група прави изключвания, се обажда и нарежда на служителя да извърши съответното действие. От разпита на свидетеля Владимир Н. Петков се установява, че същия заема длъжността експерт „Безопасни условия на труд“ в сектор „Безопасни условия на труд“ в ЕРМ запад и е посетил непосредствено мястото на инцидента с ищеца през 2022 г., но не може да си спомни точната дата. Посочва, че бил командировка в София, но пристигнал директно на мястото на инцидента. Заявява, че неговата задача била да установи дали служителите са използвали защитни средства. Заявява, че служителите са имали защитна каска и ръкавици. Посочва, че на мястото на инцидента имало защитна каска и ръкавици. Посочва, че когато се извършва манипулация по разкъсвания се използва и защитен предпазен щит, който се поставя върху каската за да предпазва лицето на служителя. Свидетелят заявява, че в автомобила винаги има такива защитни средства. Посочва, че служителите с пета квалификационна степен имат право да извършват такива превключвания съгласно Правилника за безопасност. Посочва, че бил изготвен протокол за този инцидент - кой и как е извършил разкъсванията, при което било установено, че са нарушени два члена от Правилника за безопасност и по - конкретно чл. 35, съгласно който всеки служител отговаря за здравето и безопасността за себе си и за другите служители. Заявява, че не си спомня, коя друга разпоредба от Правилника била нарушена. Заявява също, че той лично не участва в процеса по формиране на групите/екипите, които извършват тези превключвания. Ръководителят на екипа е този, който има задължението да извършва оперативните превключвания и да следи за безопасното извършване на работата. От разпита на свидетеля Кръстан Константинов Кръстанов се установя, че същият е ръководител на сектор „Безопасни условия на труд“ и към момента на инцидента изпълнявал тази длъжност. Спомня си за този случай. Посочва, че на 28 април се провеждала среща на сектора по време, на която получили информация за възникнал инцидент в гр. Враца. Свидетелят посочва, че служителят Владимир Петков присъствал на тази среща и именно той бил изпратен от него на мястото на инцидента, за да събере всички необходими документи и да направи снимки на мястото на възникналия инцидент. Заявява, че на следващия ден била сформирана комисия, която трябвало да разследва възникналият инцидент на база събраните доказателства. Посочва, че комисията се състои от петима члена. Свидетелят посочва, че били снети всички материали от оперативните разговори с диспечера. Разговорите започнали още от рано сутринта, когато служителите трябвало да отидат и да извършат изключване на ножов разединител в посока Трафопост Тир паркинг. След извършване на тези действия докладвали на диспечера. Свидетелят посочва, че около 13: 00 часа, диспечерът се свързал отново със ръководителя на екипа, за да отидат отново в трафопоста и да изключат извода от паралела. Посочва, че след около десетина минути служителят се обадил на диспечера, за да го уведоми, че се намира на място на трафопоста и че има готовност да извършат необходимите действия, когато диспечерът му заявил, че може да изчака на връзка. След секунди се чува гръм от волтовата дъга и разговора се прекъсва с думите „ало, ало“. Посочва, че дежурният диспечер се свързва с ръководителя на екипа, от когото разбира за разразилата се волтовата дъга. Свидетелят посочва, че има утвърдени списъци от работодателя със служители, които има пета квалификационна група, които имат право да извършват тези изключвания, а служител, който не е включен в този списък може да се намира там на място, но не може да извършва тези манипулации. Посочва че екипа се сформира от прекият ръководител сутринта. По делото като доказателство са приети и изслушани в съдебно заседание 13 броя аудио записи, представляващи проведените телефонни разговори между служителите по повод и връзка с техническите дейности извършвани на 28.04.2022 год., които са представени от ответника върху технически носител /флаш памет/ и обхващат интервала от време от 15: 27, 57 часа, като последният аудио файл обхваща времето от 16: 57, 20 часа и е с продължително 1: 42 минути. По делото е прието заключение по СМЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира, в което вещото лице е посочило, че е извършен преглед на ищеца, като при огледа на главата, тялото и крайниците в областта на описаните в медицинската документация части от главата, шията и двата горни крайника не се установяват следи и белези (ръбцови изменения), като кожата е добре епителизирана с участъци на лека хиперпигментация в областта на гърба на дясната ръка. Вещото лице сочи, че причина за настъпилите при ищеца увреждания е местно термично действие на електрически ток (пламък при образувала се електроволтова дъга), като от приложената по делото медицинска документация се установява, че ищеца е получил изгаряне на площ от 5% от I-IIА степен в областта на главата (тилната част), задната повърхност на шията и двете ръце. Лечението на посочените изгаряния е било оперативно (за отстраняване на мъртви тъкани) и медикаментозно с епител тонизиращи мазила. Вещото лице посочва, че посочените изгаряния са довели до значителни болки и страдания, тъй като се касае за пламъково изгаряне със засягане на нервните окончания в областта на кожата. Посочено е също, че уврежданията подлежат на пълно възстановяване, а при прегледа не са установени никакви белези от процесния инцидент. Прието е заключение по СПЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира, в което вещото лице посочва, че е налице остра стресова реакция, свързана с травматичното събитие, като резултатите от проведените тестове показват наличие на посттравматичен стрес, повишена тревожност и разстройство на съня, които са свързани със злополуката от 28.04.2022 год., поради което е значително засегнато и социалното функциониране на ищеца - затруднено взаимодействие с близки, избягване на социални контакти и емоционална изолация, за които съобщава ищецът. Вещото лице сочи, че резултатите от проведените тестове демонстрират психични нарушения, типични за посттравматично стресово състояние, като всички наблюдавани симптоми се появяват след злополуката и са в пряка връзка с нея. Сочи се в заключението, че е налице промяна в психологическото състояние на ищеца, което се изразява в поява на тревожност, натрапчиви мисли и кошмари, свързани със злополуката, емоционална притъпеност, раздразнителност и социална дистанцираност. Вещото лице заключава, че са налице симптоми на остра стресова реакция, посттравматично стресово разстройство и повишена тревожност, които са в пряка причинно-следствена връзка със злополуката от 28.04.2022 год. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е използвал методики за оценка на депресия и тревожност, които са му препоръчани в работата му като психолог в Център за обществена подкрепа - Враца, където се работи с лица жертви на насилие. Вещото лице уточнява, че посттравматичния стрес и повишена тревожност, които са индикирани у ищеца не се дължат на чувство за вина, а по-скоро на чувство на гняв, насочен към ситуацията и случилото се, гняв към работодателя, към колеги, но не и по отношение на евентуално неизпълнение на своите служебни задължения. Прието е и заключение по СТЕ, неоспорено от страните, съгласно което процесната трудова злополука е възникнала при извършване на оперативни превключвания, които било наложително да се изпълнят от служителите на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "Електроенергиен системен оператор" ЕАД (ЕСО) в собствените им електрически подстанции. Поради планирани ремонтни дейности и за да не останат около 1/3 от потребителите на гр. Враца без напрежение се наложила временна/аварийна схема подстанция Враца 2 на средно напрежение да се захрани изцяло от подстанция Враца 1. Посочва се, че от страна на ЕСО е изготвен план за извършване на организационните и техническите мероприятия, като са посочили и техническата схема, по която следва да се реализират превключванията без прекъсване на захранването на абонатите. Вещото лице посочва описва процедурата и посочва как следва да се реализират действията по превключванията. Сочи и причините за възникването и интензитета на електроволтовата дъга, образувала се при изключване на малогабаритния разединител 10 kV с лостова задвижване посока БКТП Тир паркинг, за да се изключи паралел между подстанция Враца 2 и подстанция Враца 1, както следва: изключването на разединителя е извършено неоспоримо "под товар", което се потвърждава и от писменото обяснение дадено от инж. Н.Н. - инж. енергиен диспечер СДЗ Север, Плевен, на 04.05.2022 год. във връзка с процесния инцидент. Вещото лице посочва, че разединителят тип РМ10/400 е предназначен да изключва въздушно само ел. вериги без това или с много малък товар, за разлика от съвременните мощностни разединители, контактната система, на които е вградена в херметична дъгогасителна газова камера, подобно на автоматичните прекъсвачи и т. н. Вещото лице сочи, че причините за опасното изключване на разединителя "под товар" са следните: - от организационен характер - в 15: 32 часа диспечерът Н.Н. е разпоредил на дежурния служител от подстанция Враца 2 Стоянов да включи Куплунг 1 за влизане в паралел с подстанция Враца 1, което разпореждане макар и правилно е непълно, като не е указано на служителя, че трябва да се включат и двата броя шинни разединители, които са в последователно свързана ел. верига с прекъсвача Куплунг 1. Вещото лице посочва, че ако се пропусне включването на някой от тях последователна ел. верига остава отворена и включването на прекъсвача се обезсмисля/остава фиктивно. Освен това комплекта от трите апарата се включва или изключва в точно определен ред, като първо се включват двата разединителя "без товар", след което последно се включва прекъсвача Куплунг 1, който може да се изключва под товар безаварийно. Изключването на шиносъединителния Куплунг 1 по тази схема се изпълнява в обратен ред. Вещото лице сочи, че устното нареждане за работа/оперативното превключване на ел. апарати в ЕУ/ел. уредби високо напрежение е равносилно издаден наряд за работа в ЕУ високо напрежение, в който задължително и подробно се записват всички ел. апарати за високо напрежение, които се превключват най- вече заради електробезопасността, или по които ще се работи. Освен това при по-сложни и с особена важност превключвания се попълва писмена бланка за превключване, в която също подробно се записват всички участващи апарати, без изключение. Вещото лице прави извод, че разпореждането на диспечера относно включването на Куплунг 1, без да е посочено включването на двата шинни разединителя е непълно и неточно. - от технически характер - при включването на Куплунг 1, дежурният диспечер е длъжен да знае каква е причината за включването. В конкретния случай причината е влизане в паралел на двете подстанции, т. е. с последователната връзка на прекъсвача с двата разединителя, при което се подава напрежение от "секция - I шина А, сх. 3, поз. 11 на шина Б, поз. 18", при което на двата шинни разединителя трябва да се появи/да присъства напрежение 10 kV, което може да се установи веднага с използването на фазоуказател за високо напрежение, наличен във всяка подстанция. Вещото лице сочи, че след като дежурния Стоянов е докладвал, че е включил Куплунг 1, да разпореди да се извърши техническо мероприятие, съгласно чл. 140, т. 3 ПБЗРЕУЕТЦЕМ - проверка за отсъствие/наличие на напрежение на двата шинни разединителя. Посочено е в заключението, че ако тази проверка е била разпоредена за изпълнение "влизането в паралел е щяло да бъде ефективно и разединителя 10 kV е имал техническа възможност да изключи безаварийно ел. верига "без товар". Вещото лице посочва, че проверката за наличие на напрежение служителят Стоянов е бил длъжен да извърши и без нареждане преди да докладва на диспечера. Вещото лице посочва, че в чл. 243, ал. 2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ е регламентирано, че при ЕУ без дежурен персонал превключванията се извършват от оперативно-ремонтен персонал (бригада, екип), на който са зачислени уредбите, а в ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че право да извършват оперативни превключвания в уредби с напрежение над 1000 v имат лица по ал. 2 с пета квалификационна група, включени в списък, утвърден от работодателя. Вещото лице посочва, че разединителят РМ 10/400 конструктивно е предназначен да превключва ел. вериги с напрежение 10 kV без товар и не притежава техническа възможност за разкъсване и гасене на възникнала електроволтова дъга, като се използва предимно за видимо разкъсване на ел. верига. Вещото лице дава заключение, че поддържащия високоволтовата техника специализиран персонал работи при потенциално опасни условия на труд с голяма вероятност от възникване на електроволтова дъга, а конкретно при т. нар. "запаралелване" на сравнително мощни електроенергийни източници, вероятността поддържащия персонал да попадне в ситуация на възникнала електроволтова дъга е значителна. Вещото лице сочи, че вторият служител, който придружава оператора/ръководителя на екипа П.С. в конкретния случай това е ищеца М. Н., непритежаващ нужната пета квалификационна група не трябва да се доближава на разстояние по-малко от определеното и представено схематично в заключението, освен ако ръководителя на екипа не разпореди друго, например оказване на техническа или друга помощ. В заключението си вещото лице посочва, че от обясненията на служителите дадени непосредствено след инцидента и от показанията на свидетелите дадени в настоящото производство не може да се установи с точност кой служител къде е бил позициониран в момента на възникването на електроволтовата дъга. От вида на получените изгаряния, обаче вещото лице заключава, че ищецът се е намирал в непосредствена близост до предната част на килията. В случай, че ищецът самоволно е извършил изключването на разединителя, от изгарянията по ръцете става ясно, че същият не е използвал защитен шлем, а най-вероятно не е използвал и диелектрични ръкавици. Като взема предвид данните по делото и показанията на свидетеля Пламен Стоянов вещото лице прави заключение, че ищецът без да е получил каквото и да е разпореждане от ръководителя на екипа, въпреки че не е придобил пета квалификационна група и не фигурира в списъка на имащите право да извършват оперативни превключвания, самоволно е пристъпил към извършване на манипулацията, с което е увредил и здравето си. Вещото лице посочва, че при оперативното изключване на разединителя е съществувала голяма вероятност да възникне електроволтова дъга, което е налагало служителите от екипа - ръководителят Пламен Стоянов и придружаващия го служител - ищеца М. Н., при влизането в подстанцията задължително да използват защитна каска/шлем, които са били налични в автомобила. От материалите по делото, обаче става ясно, че при възникване на инцидента ищецът не е ползвал лични предпазни средства - щит за лице/шлем. В заключението си вещото лице сочи, че действията на си на 28.04.2022 год. ищецът М. Н. е проявил груба небрежност, изразяваща се в пълно неизпълнение и пренебрегване от негова страна на правилата за безопасна работа и безопасни условия на труд, което съставлява нарушение на чл. 126 КТ и чл. 35 и чл. 36 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ. Вещото лице посочва, че между действията на ищеца и настъпилата трудова злополука е налице причинно-следствена връзка, тъй като в случай, че служителят е използвал личните предпазни средства - каска със защитен шлем за лице и диелектрични или друг вид защитни ръкавици е щял да бъде защитен от топлинното въздействие оказано му от възникването на електроволтовата дъга. Вещото лице сочи, че за възникването на електроволтовата дъга в момента на изключването на разединителя вече е била създадена предпоставка, в резултат на пропуски /непълнота/ в разпорежданията на диспечера, при възстановяване на нормалната схема на захранване на подстанция Враца 2 след 15: 14 часа. При включването на Куплунг 1 в 15: 32 часа за влизане в паралел на двете градски подстанции, някой от шинните му разединители е останал в изключено положение, в резултат на което разединителя в Т.П. П.Б. е останал под товар с източник подстанция Враца 1, под който товар е бил изключен с разразяването на интензивна електроволтова дъга. Посочва се в заключението, че електроволтовата дъга не е предизвикана от служителите, а направените пропуски са от служители на ЕСО. Вещото лице дава заключение, че при така подготвената ел. схема за изключване на разединителя, електроволтовата дъга е щяла да възникне, независимо кой служител извършва изключването. Други относими по спора доказателства не са приети по делото. При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна – още гаранционно-обезпечителна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие на самонадеяност /т. нар. съзнавана непредпазливост/. Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината /в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина "груба небрежност"/ отговорността на работодателя може само да бъде намалена. Предявен иск с правно основание по чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 50 000, 00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на претърпяната на 28.04.2022 год. трудова злополука и настъпилите в причинно-следствена връзка с нея телесни увреждания, ведно със законната лихва от датата на настъпилото увреждане /деликта/ - 28.04.2022 год. до окончателното изплащане на задължението. По иска за причинени неимуществени вреди по чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че: е претърпял болки и страдания от травматично увреждане, признато по предвидения в закона ред за трудова злополука, като към момента на настъпване на злополуката ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника. В тежест на ответника е да докаже твърдението си, че на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 968, 40 лева въз основа на договор за задължителна застраховка "Трудова злополука", сключен между "Електроразпределителни мрежи Запад" АД и Застрахователно дружество "Дженерали застраховане". По възражението за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ в тежест на ответника е да докаже, че трудовата злополука е настъпила поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т. е. при условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда и е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. По делото не се спори, а и от доказателствената съвкупност по категоричен начин се установява, че е била налице валидно учредена трудовоправна връзка между ищеца и ответника; че на 28.04.2022 год. /работен ден/ около 15: 30 часа в гр. Враца, на адрес: ул. "Спортна" № 4, трафопост (ТП) "Плувен басейн, при извършването на оперативни превключвания настъпва трудова злополука, при която в резултата на разразила се електроволтова дъга, ищецът М. Д. Н. получава изгаряния на двете ръце, тилната област на главата и шията, довела до неговата временна неработоспособност, който инцидент е деклариран от ответника и признат от НОИ за трудова злополука. По несъмнен начин се установи от експертното заключение по назначените СМЕ, СПЕ и СТЕ, които съдът кредитира като компетентно изготвени, ясни, пълни, обективни и неоспорени от страните, и наличието на причинно-следствената връзка между процесния инцидент и претърпените от ищеца травматични увреждания, изразяващи се в във физически болки и страдания, вследствие на получените изгаряния по тялото, както и на посттравматичен стрес, повишена тревожност и разстройство на съня. Основният спор между страните, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е досежно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с оглед вида, характера, степента, интензитета и периода на възстановяване на претърпените от ищците травматични увреждания, негативни емоционални и психически преживявания и инвокираното възражение за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 от КТ, както и другите конкретни данни по делото. Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 от ЗЗД правната възможност на съда по справедливост да определи заместващата парична престация, която работодателят дължи на работника, като обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна последица от настъпилата трудова злополука. Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Неимуществените вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразено с конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото. Целта на обезщетението, обаче, е не да се поправят вредите, което е невъзможно, а да се възстанови психическото равновесие на пострадалото лице, да се компенсират отрицателните, неприятните емоции. Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на конкретни обстоятелства от обективната действителност. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. - в този смисъл е задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетението. Обезщетението не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот. Предвид конкретните данни по делото, настоящият съдебен състав при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди взе предвид следните обстоятелства, а именно: вида на телесните повреди, който се установява от експертното заключение по назначената СМЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно и неоспорено от страните, а именно: изгаряне на площ от 5% от I-IIА степен в областта на главата (тилната част), задната повърхност на шията и двете ръце, като лечението на посочените изгаряния е било оперативно (за отстраняване на мъртви тъкани) и медикаментозно с епител тонизиращи мазила; интензитетът на уврежданията по тялото на ищеца – посочените изгаряния са довели до значителни болки и страдания, тъй като се касае за пламъково изгаряне със засягане на нервните окончания в областта на кожата; периодът на възстановяване на процесните травми - уврежданията подлежат на пълно възстановяване, а при прегледа от вещото лице не са установени никакви белези от процесния инцидент. По делото не се установи да е бил налице възстановителен период по-дълъг от обичайния за такива травматични увреждания или усложнения. В приложената по делото Епикриза, издадена от УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД на ищеца относно приема на същия в болничното заведение на 09.05.2022 год. е посочено, че се наблюдава гладък ранен следоперативен период, а оперативната рана е спокойна. Не са констатирани сетивни и циркулаторни нарушения в оперирания крайник. Посочено е, че пациентът не съобщава за други значими субективни оплаквания. По делото не са представени доказателства и не се установи последващ прием на ищеца за оперативно или болнично лечение след изписването му от УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД на 11.05.2022 год. От приетото и неоспорено от страните заключение по допусната СПЕ се установява, че са налице симптоми на остра стресова реакция, посттравматично стресово разстройство и повишена тревожност, които са в пряка причинно-следствена връзка със злополуката от 28.04.2022 год. На основание чл. 172 от ГПК, доколкото разпитаната свидетелка П.М.Ц. е майка на ищеца, съдът преценява достоверността на показанията й с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната нейна заинтересованост от изхода на делото. След съвкупния анализ на показанията й с останалите писмени, гласни и експертни доказателства, съдът достигна до извода, че показанията на същата не кореспондират с писмените доказателства по делото относно твърдението й, че по време на възстановителния период са се наложили няколко приема на ищеца в болница, както и обстоятелството, че същият получил очно възпаление вследствие на злополуката. По делото не се установи ищеца да е приемал болкоуспокояващи медикаменти по лекарско предписание или други медикаменти извън назначената му терапия, касаеща увредените участъци на кожата по тялото, с оглед на което в тази им част, съдът не дава вяра и не кредитира дадените от свидетелката показания. По отношение на свидетелските показания на втория воден от ищеца свидетел Валентина Тошкова Маринова - баба на ищеца, съдът преценява достоверността на показанията й с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната нейна заинтересованост от изхода на делото. Съдът намира, че свидетелските показания в частта, в която свидетелката твърди, че ищецът бил като "мумия", "целият беше в бинтове, ръце, глава, гърба и само очите, устата и носа му се виждаха", за некореспондиращи с писмените доказателства по делото, с оглед на което в тази им част, съдът не ги кредитира. Съдът не дава вяра и не кредитира показанията на свидетелката и в частта относно продължителността на възстановителния период, в който по твърдения на същата ищецът е бил неспособен да се обслужва и храни сам. Съдът съобрази обстоятелството, че травматичното увреждане не е довело до трайна промяна в начина на живот на ищеца и качеството му за в бъдеще, доколкото не е инвалидизиран с решение на ТЕЛК – същият може да се грижи за себе си, да участва нормално в грижите за дома и семейството и да работи работа, каквато желае. Обстоятелството, че ищецът е прекратил трудовото си правоотношение с работодателя по взаимно съгласие също следва да се има предвид. Съдът съобрази възрастта и общото физическо и здравословно състояние на ищеца – 29 години към датата на инцидента, като младата възраст обуславя по-висок праг на търпимост към физическите болки и страдания, а по-доброто общо физическо здраве на младия човешки организъм /по делото не са налице данни за влошено общо здравословно състояние на ищеца, хронични заболявания и т. н./ е от особена важност за възстановителния период и работоспособността на индивида. От друга страна следва да бъде взето предвид, че физическите болки и страдания, причинени от изгарянията, наред с краткотрайната физическа изолация и дискомфорт, причинени от травматичните увреждания в съчетание с изпитания от ищеца стрес и уплаха за живота и здравето му са били източник на много негативни психически и емоционални преживявания. При определяне размера на обезщетението съдът се съобрази и с обществено – икономическата конюнктура в страната към датата на трудовата злополука - 28.04.2022 год., чието отражение са минималната работна заплата, която остава един от важните инструменти за влияние в политиката по доходите; нарастването на БВП; повишаване на потреблението на домакинствата; наличие на инфлационни процеси и др. При съобразяване с посочените критерии, съдът намира, че размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 15 000, 00 лева. Относно възражението за съпричиняване по чл. 201, ал. 1 от КТ вр. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД: Възражението за съпричиняване не е волеизявление, с което се упражнява потестативно право, а е твърдение за факт. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност. Изводът за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия работник следва да се основава на доказани по безсъмнен начин факти, установяващи, че работникът не е проявил елементарно старание и внимание, че е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност, че не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Изводът за съпричиняване от страна на работника не може да почива на предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за безопасност - работникът е допуснал груба небрежност само в случаите, когато поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на работата и това нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите травматични увреждания /Решение № 94 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2649/2018 г., IV г. о., ГК/. Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда мотивира приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довели до осъществяване на грубата небрежност от негова страна като елемент от неговото виновно действие /Решение № 1429 от 10.11.1993 г. по гр. д. № 86/93 г., IV г. о. /. Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ, отговорността на работодателя може да се намали, само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност - когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният, зает със съответната дейност при подобни условия, не би положил при същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата (така Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г., IV ГО на ВКС). При изпълнение на възложената работа работниците са длъжни да спазват установените за извършването й технологични правила, а и правилата за здравословни и безопасни условия на труд. В настоящия случай ответното дружество поддържа, че макар отговорността на работодателя по чл. 200 КТ да е обективна и безвиновна, това обстоятелство не освобождава работника от задължението да изпълнява трудовите си функции добросъвестно и да изпълнява служебните си задължения, спазвайки технологичните правила и правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Поддържа се, че ищецът сам се е поставил в риск, като е не е спазил инструкциите за безопасност и не е използвал осигурените му предпазни средства. Излага се твърдение, че допуснатите нарушения на правилата за безопасна работа от ищеца са в пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Сочи се, че е налице проявена груба небрежност от страна на ищеца, който е могъл да предвиди настъпването на вредата, тъй като е бил наясно в потенциалните рискове. Съгласно чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ, отговорността на работодателя може да се намали, само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност - когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният, зает със съответната дейност при подобни условия, не би положил при същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата (така Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г., IV ГО на ВКС). При изпълнение на възложената работа работниците са длъжни да спазват установените за извършването й технологични правила, а и правилата за здравословни и безопасни условия на труд. По делото безспорно се установи, че ищецът е преминал първоначален и текущ инструктаж, с оглед на което същият е бил запознат с технологичните и организационните правила и изисквания на работата. От приета по делото Служебна бележка № 66 от 04.12.2017 год. за проведен първоначален инструктаж на служителя М. Д. Н., се установи по безспорен начин, че ищецът е преминал такъв инструктаж, а от приета по делото декларация от служителя от 04.11.2017 год. се установи, че същият е декларирал, че е запознат със Закона за здравословни и безопасни условия на труд; Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ); Наредба № 9 за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи (НТЕЕЦМ) и производствените инструкции и процедури регламентирани в Дружеството, за спазване на здравословни и безопасни условия на труд. Служителят се е задължил да спазва точно изискванията на ПБЗРЕУЕТЦЕМ и по-конкретно: да не работи еднолично в нарушение на ПБЗРЕУЕТЦЕМ; да не работи без наряд или нареждане, съгласно ПБЗРЕУЕТЦЕМ; по време на работа винаги да използва необходимите и предоставени от работодателя защитни и лични предпазни средства; преди да започне работа по електрическите съоръжения. стриктно да изпълнява и да изисква да бъдат изпълнени всички организационни и технически мерки обезопасяващи работното място. На следващо място по делото се установи от представени и приети като писмени доказателства документи, че на ищецът е провеждан периодично инструктаж, както следва: на 07.01.2022 год., на 07.04.2022 год. От приетите по делото писмени и устни доказателства се установи по безспорен начин, че ищецът е придобил четвърта квалификационна група, т. е. ниво на квалификация, което не му позволява да извършва сам оперативните действия по включване и изключване на разединители, при каквото действие е възникнала процесната трудова злополука. Това обстоятелство се установи от приет по делото Протокол № ПБ-80-35 от проведен на 26.05.2021 год. изпит за проверка на знанията по ПБЗРЕУЕТЦЕМ, съгласно който служителят М. Д. Н. е издържал тест и е придобил четвърта квалификационна група. От доказателствата по делото, в т. ч. и от заключението на вещото лице по допусната СТЕ, се установи, че вторият служител от екипа, който е бил натоварен със задачата да извърши оперативните превключвания на мястото на инцидента - ищецът, придружил оператора/ръководителя на екипа Пламен Стоянов до трафопоста, не притежава нужната пета квалификационна група за извършване на оперативни действия по превключване и не трябва да се доближава на разстояние по-малко от определеното /представено схематично в заключението/, освен ако ръководителя на екипа не разпореди друго, например оказване на техническа или друга помощ, каквото разпореждане не е било отправено към ищеца. Безспорно се установи по делото, че ищецът М. Д. Н. не е фигурирал в списъка на лицата, които могат да извършват оперативни превключвания на територията на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, съгласно чл. 243, ал. 2 и ал. 3 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ, утвърден на 07.02.2022 год. Установи се по делото, че в този списък фигурира служителят П.И.С. - ръководител на екипа, част от който е бил ищеца. Макар в заключението си вещото лице да посочва, че от обясненията на служителите дадени непосредствено след инцидента и от показанията на свидетелите дадени в настоящото производство да не може да се установи с точност кой служител къде е бил позициониран в момента на възникването на електроволтовата дъга, но от вида на получените изгаряния вещото лице заключава, че ищецът се е намирал в непосредствена близост до предната част на килията на трафопоста, където същият не е следвало да се намира. По делото не се установи ищецът да е получавал каквито и да било разпореждания в този смисъл. Това се потвърждава и от приетите по делото като доказателство аудио записи от проведените телефонни разговори между служителя Пламен Стоянов и дежурният диспечер Н.Н. непосредствено преди и в момента на възникване на електроволтовата дъга. Видно от заключението на вещото лице с действията си на 28.04.2022 год. ищецът е проявил груба небрежност, изразяваща се в пълно неизпълнение и пренебрегване от негова страна на правилата за безопасна работа и безопасни условия на труд, с което са нарушени конкретно нормите на чл. 126 КТ и чл. 35 и чл. 36 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ. В чл. 36, ал. 1, т. 2 ПБЗРЕУЕТЦЕМ е посочено, че работещите в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни да използват правилно личните предпазни средства и специалното работно облекло, които са им предоставени от работодателя, а в т. 3 на същата разпоредба е посочено, че същите са длъжни да използват правилно, без да прекъсват, променят или произволно отстраняват защитните приспособления на машините, апаратите, инструментите и тези за колективна защита на хора. В чл. 36, ал. 1, т. 6 ПБЗРЕУЕТЦЕМ е посочено, че работещите в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни да спазват при изпълнение на възложената им работа изискванията на нормативните актове по здравословни и безопасни условия на труд, на този правилник и вътрешните инструкции за безопасност. На следващо място от заключението на вещото лице по допуснато СТЕ се установи, че от изгарянията по ръцете, които е получил ищеца става ясно, че същият не е използвал защитен шлем и диелектрични ръкавици. По делото са приети доказателства, видно от които на служителя са били предоставени работно облекло, обувки и лични предпазни средства и същият в деня на инцидента е разполагал с такива. Вещото лице посочва, че между действията на ищеца и настъпилата трудова злополука е налице причинно-следствена връзка, тъй като в случай, че служителят е използвал личните предпазни средства - каска със защитен шлем за лице и диелектрични или друг вид защитни ръкавици е щял да бъде защитен от топлинното въздействие оказано му от възникването на електроволтовата дъга. Като взема предвид данните по делото и показанията на свидетеля П.И.С. вещото лице прави заключение, че ищецът без да е получил каквото и да е разпореждане от ръководителя на екипа, въпреки че не е придобил пета квалификационна група и не фигурира в списъка на имащите право да извършват оперативни превключвания, самоволно е пристъпил към извършване на манипулацията, с което е увредил и здравето си, извод който се споделя и от настоящия съдебен състав. Следва да се посочи, че макар в заключението си вещото лице по допусната СТЕ да прави извод за създадени предпоставки за възникване на електроволтова дъга при извършване на оперативните превключвания поради допуснати от страна на служители на ЕСО организационни и технологични пропуски, същите нямат отношение към причинените травматични увреждания на ищеца, които се дължат изцяло на проявената от него груба небрежност, изразяваща се в пълно неизпълнение и пренебрегване от негова страна на правилата за безопасна работа и безопасни условия на труд. С оглед на изложеното, съдът приема, че причините за настъпването на травматичното увреждане се намират у работника и у работодателя. Работникът е действал при груба небрежност, тъй като не е положил никакви грижи за безопасност, поради което възражението по чл. 201, ал. 2 КТ за намаляване на обезщетението е основателно. При съпоставянето причините, довели до увреждането, се установява, че значително по- високата тежест на допринасяне е у ищеца причините. При това положение съпричиняването от страна на ищцата следва да се определи на 75 %, като в този случай искът е основателен за сумата от 3 750, 00 лева, от която сума следва да бъде приспадната сумата от 968, 40 лева платени на ищеца по претенция 211352200 е от "Дженерали застраховане" АД по Договор за задължителна застраховка "Трудова злополука" на работниците и служителите № 20-009/21.01.2020 год., сключен на 21.01.2020 год. между "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "Дженерали застраховане" АД, т. е. искът следва да бъде уважен за сумата от 2 781, 60 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 50 000, 00 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По разноските: При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски имат и двете страни. Процесуалното представителство на ищеца е осъществено от адв. Н. Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, като размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 год.). При това положение съдът определя размера на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство в размер на 4 650, 00 лева без ДДС или 5 580, 00 лева с включен ДДС. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Н. Д. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 258, 69 лева без ДДС или 310, 43 лева с включен ДДС, съразмерно уважената част на иска. От страна на ответника се претендират разноски в размер на 9 250, 00 лева, от които 8 650, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 600, 00 лева – разноски за депозит за вещо лице по допуснатата СТЕ. На основание 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ във вр. 23 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 450, 00 лева. При това положение ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество "Електроразпределителни мрежи Запад" АД разноски в настоящото производство в размер на 991, 59 лева, съразмерно отхвърлената част на иска. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца държавна такса в размер на 111, 26 лева, както и сумата от 50, 06 лева, представляваща съдебно деловодни разноски за вещи лица, заплатени от бюджета на съда. Така мотивиран, съдът