Решение № 212 от 18.12.2025 г. на Районен съд - Нова Загора по дело № 525/2025 г.

Предявен е иск от З. К. В. ЕГН •••••••••• с адрес гр.Сливен, кв.“Колю Фичето“ бл.3, вх.Б, ап.9 срещу Детска градина „Надежда“ гр.Сливен с адрес гр.Сливен, кв.Надежда, ул.“Калиакра“ № 6 с правно основание чл.357, вр.чл.187, т.3, т.7 и чл.188, т.2 КТ за отмяна на заповед за дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

Ищцата твърди, че от ноември 2018г. работи по трудов договор в ответната Детска градина „Надежда" гр. Сливен на длъжност „Старши учител, детска градина". Сочи, че работодателят й наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ със заповед № 148/10.12.2024г. поради системни нарушения на трудовата дисциплина. Ищцата намира заповедта за незаконосъобразна, тъй като не била мотивирана. Липсата на мотиви, относно тежестта на нарушението и съразмерността на наказанието препятствало проверката на съда за правилното определяне на наказанието от страна на работодателя. В обстоятелствената част на заповедта били изброени твърдения за деяния, описани не като конкретни факти, а чрез оценки, оценъчни понятия и интерпретации на съставителя на заповедта. Анкетно били посочени и различни разпоредби и клаузи от нормативни и вътрешно ведомствени актове без по никакъв начин те да били обвързани с конкретно твърдяно деяние. Не било ясно с кое деяние какво нарушение било допуснато, т.е. в заповедта изобщо не било описано твърдяното нарушение с неговите обективни и субективни елементи. Така например липсвала пълна информация какви точно забележки били направени, като необходимото в тази насока съдържание било заменено с оценката „неуместни". Същото било положението и с „грубото отношение", „пререкания", „пречила на комуникацията", „нагнетяване на напрежение" и т.н. От заповедта не ставало ясно също така кои и колко били нарушенията.

Посочено било, че твърдените нарушения изпълвали хипотезата на чл. 187, ал.1, т.3 и т.7 и чл. 190, ал.1 т.3 така също и на чл. 190, т.7 от КТ. В чл. 187, ал. 1, т. 3 имало две отделни нарушения - неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите или технологични правила. Не било ясно коя от тези хипотези на нарушение на трудовата дисциплина или и двете и за кое от описаните деяния е налице. Не било ясно също така и по т.7 от същата алинея кое от описаното в заповедта се отнасяло към тази законова разпоредба и дори не били посочени кои са неизпълнените законни нареждания на работодателя. Сочи, че още по объркващо било посочването на чл.190, ал.1, т.3 и т.7 от КТ. В тази разпоредба изрично било регламентирано, че заповедта следва да съдържа законния текст, въз основа на който се налага дисциплинарното наказание. В чл.190, ал.1 от КТ се съдържали хипотезите, в които работодателят имал право да наложи дисциплинарното наказание „уволнение", каквото не било наложено в конкретния случай. Действително чл.190, ал.1, т.3 от КТ регламентирал „системни нарушения на трудовата дисциплина" като основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение", но това не давало възможност на работодателя да определя общо наказание във всички случаи на множество дисциплинарни нарушения, вкл. и когато те попадали в хипотезата на § 1, т.22 КТ, като не е налице и възможността да се кумулират наказанията, тъй като правила в тази посока в КТ нямало, а единствено давало възможност при наличието на признака „системност" независимо от тежестта на всяко едно от дисциплинарните нарушения включени в това множество вкл. и в случаите, когато нито едно от тях не е достатъчно тежко да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание.

Твърди, че от заповедта не било ясно наложеното с нея наказание как било определено: кумулира в по-тежко общо наказание по-леките наказания за отделните нарушения; най-тежкото ли е от отделните наказания за отделните нарушения и съответно се определя едно общо най-тежко наказание, или е едно наказание за всички твърдени нарушения. Освен това се отричат описаните в обстоятелствената част твърдения, като неверни.

Ищцата моли съда да отмени Заповед № 148/10.12.2024 г. издадена от директора на Детска градина „Надежда" - гр. Сливен, с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразна. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответната по иска страна е депозиран, с който се оспорва претенцията, като се счита за неоснователна. Сочи, че от посоченото в заповедта еднозначно, ясно и достъпно за служителката били изброени многобройни нарушения, които били индивидуализирани като действия, посочени били несъответствията на описаните действия със задълженията на служителката по длъжностна характеристика и Етичния кодекс, като били посочени и правните норми, които определяли действията и неизпълнението като нарушения на трудовата дисциплина, съобразно КТ. В осем самостоятелни абзаца били изброени детайлно извършени нарушения на трудовата дисциплина от служителката, които били очевидно, ясно и безпротиворечиво на нормалната и правна логика. Терминът „неуместни” бил изваден от контекста на описаното нарушение в заповедта, което ако се цитирало в цялост било достъпно и ясно като смисъл на служителя: „По сигнал от 11.10.2024г., на родителска среща на родителите на децата от разновъзрастова група „Щурче" в ДГ Надежда е правила неуместни забележки на родителите във връзка с майчиния им език, знаейки колко е чувствителна темата, нареждала им е как и с кого да говорят, което е създало напрежение и недоволство сред родителите и персонала, налагала е изискване по време на родителската среща родителите да подредят цялата занималия, което не е тяхно задължение". След цитат на съдържанието на пълния текст от заповедта, описващ нарушението, възражението за липса на факти било изцяло необосновано - посочена била дата, място, действие, отражение/последици от действието, което било квалифицирано като нарушение. Напълно конкретно и ясно, без затруднение за служителя било описанието на допуснатото нарушение.

По същия начин следвало да се разгледат и термините „грубото отношение", „пререкания", „пречила на комуникацията", „нагнетяване на напрежение" и т.н. като се възприемат в контекста на цялото описано нарушение, а не на отделни думи и изрази. На посочените в заповедта действия на служителя - „отказвала на детето Атанас Меров да отиде до тоалетна и допускала грубо отношение към него"; „заплашвала детето Лиляна Христова от група „Щурче", че ще й отрежете пръстите": „казвала на деца от групата „ще ти хвърля пръста през терасата на котката"; „издърпала ухото на детето Лиляна Иванова"; „се е карала и тръшкала в леглата децата Атанас Меров и Димитър Еленов, поради желанието на децата да посетят тоалетна през обедната почивка на децата"; „когато са плачели били заплашвани от учител З. В. с отрязване на езика, показвала им ножица": „инсценирала телефонен разговор с полицай, за да ги сплаши, предизвиквала страх у децата Иван и И. в същия период"; „дърпала и наказвала детето Христо много често". По така посочените многобройни действия, квалифицирани като нарушения ищцата не е посочила да не й е станало ясно какво е извършила и защо било прието за нарушение.

В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата била посочена и преценката на работодателя по чл.189, ал.1 КТ по отношение на нарушенията и квалифицирането им към нарушенията. В заповедта било посочено: „Въз основа на подадени сигнали от и изброените сигнали с техните податели и входящи номера и дати, като сочи, че нито една от датите по входящия номер на подадените сигнали до работодателя не е надхвърлила двумесечния срок до връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Датата от входящия номер на подадените сигнали до работодателя установявала датата, на която директора узнал за извършените нарушения. Сочи се още, че изброените множество нарушения, част от които били тежки нарушения на трудовата дисциплина, при повторяемост на нарушения, при наличие на системни нарушения на трудовата дисциплина наложеното наказание било напълно съразмерно на извършените от ищцата нарушения.

Ответникът моли съда да отхвърли претенцията на ищеца и да му присъди направените деловодни разноски.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована – явява се лично, за нея се явява процесуалният й представител адв.С. Р., който поддържа изцяло исковата молба, моли съда да я уважи и да отмени наложеното със заповед № 148/ 10.12.2025г. дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" /чл. 188, т.2 от КТ, както и да присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован – представлявава се от директора Катя Вълева и нейния упълномощен процесуалния си представител адв. Л. А.. Молят съда да отхвърли исковата претенция, тъй като от събраните по делото доказателства се е доказало, че издадената заповед за дисциплинарно наказание на ищцата е изцяло законосъобразна, както и да им присъди направените по делото разноски.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 148/ 10.12.2024г. на Директора на Дтеска градина „Надежда“ на основание чл. 188, т.2 във вр. чл.187, ал.1, т.3 и т.7 във вр. чл.190, ал.1, т.3 от КТ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" за това, че:

1. По сигнал от 11.10.2024г., на родителска среща на родителите на децата от ранновъзрастова група „Щурче“ в ДГ Надежда е правила неуместни забележки на родителите във връзка с майчиния им език, знаейки колко е чувствителна темата, нареждала им как и с кого да говорят, което създало напрежение и недоволство сред родителите и персонала, налагала изискване по време на родителската среща родителите да подредят цялата занималня, което не е тяхно задължение.

2. В периода от 14.10202г. до 15.10.2024г. изисквала медицински документи за прегледи на детето Димитър Еленов от неговите родители, като е казала пред родител на детето, че присъствието му в групата я изнервя и разтреперва.

3. В периода от 07.10.2024г. до 16.10.2024г. отказвала на детето Атанас Меров да отиде до тоалетна и допускала грубо отношение към него, което довело до безпокойство и стрес у детето и нежелание да посещава групата с учител З. В.. ' 4. В периода 07.10.2024г. до 16.10.2024г. заплашвала детето Лиляна Христова от група „Щурче”, че ще й отрежете пръстите, казвала на деца от групата „ще ти хвърля пръста през терасата на котката” и други такива.

5. На 13.11.2024г. участвала в пререкания с бабата на детето Димитър Стефанов и се обадила по телефона, за да съобщи точния адрес на детето и бабата с настояване за изпращане на патрулка на адреса за сплашване и респект на бабата, като на посещението на полицаите е присъствало и детето, което го уплашило. Не предприела необходимите мерки за деликатно, мирно и щадящо децата поведение с уведомяване на директора или заместника му за създадената ситуация, не потърсила помощ от колеги за справяне със ситуацията без нагнетяване на напрежение.

6. На 16.09.2024 г. издърпала ухото на детето Лиляна Иванова. В периода от 15.09.2024г. до 20.10.2024г. З. В. се карала и тръшкала в леглата децата Атанас Меров и Димитър Еленов, поради желанието на децата да посетят тоалетна през обедната почивка. В периода от 15.09.2024г. до 14.10.2024г. новопостъпилите деца Недка и ЩИ., в процес на адаптация, когато плачели били заплашвани от учител З. В. с отрязване на езика, показвала им ножица, инсценирала телефонен разговор с полицай, за да ги сплаши, предизвиквала страх у децата Иван и И. в същия период. В периода от 15.09.2024г. до 20.10.2024г. дърпала и наказвала детето Христо много често.

7. В периода от 15.09.2024г. до 20.11.2024г. пречила на комуникацията с колегата си Ярослава Мавродиева и това попречило на съвместните им служебни ангажименти.

8. На 18 или 19.11 2024г. заявявала пред учителката Маргарита Лендова - Железчева и други служители, че вероятно тя е взела украса от занималнята на В. и че не за първи път й изчезвали неща от групата, което било прието като подозрение и обвинение към учителката Маргарита Лендова - Железчева и присъствалите служители.

Видно е от приложената по делото от ищцата Заповед № 148/ 10.12.2024 г., че същата е връчена на 10.12.2024г., предвид което атакуваната заповед № 148/ 10.12.2024г. на работодателя е произвела правно действие.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 357, ал.1 от КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването и поддържането му. Налице е правен интерес у ищеца от предявения иск по чл. 357 от КТ, предмет на делото, и доколкото в КТ, раздел ІІІ "Дисциплинарна отговорност", не е предвидена правна възможност работодателят, в качеството му на орган на дисциплинарна власт, сам да отмени наложено от него на работник или служител дисциплинарно наказание "Забележка" и "Предупреждение за уволнение". Разпоредбата на чл. 344, ал.2 от КТ предвижда, че работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя. От една страна, тази правна норма не може да бъде тълкувана разширително, доколкото не предвижда правна възможност работодателят по свой почин да отмени заповед за налагане на дисциплинарно наказание "Забележка", , или "Предупреждение за уволнение" каквото е процесното, а само възможност по свой почин да отмени заповед за уволнение /за прекратяване на ТПО или дисциплинарно уволнение/. От друга страна, дори и нормата на чл. 344, ал.2 от КТ да се приложи в настоящия казус по аналогия на правото или на закона, какъвто правен извод, предвид изложените по-горе правни доводи, не може да бъде направен, то отмяната по почин на работодателя следва да е до предявяване на иск от работника или служителя пред съда, а в процесния случай ответникът - работодател не е отменил наложеното наказание и само в компетентността на съда, сезиран с правния спор по законосъобразността на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение", е да го разреши.

Обстоятелството, че ТПО на ищеца с ответника не е било прекратено към момента на подаване на молбата, не води до отпадане на правния интерес у ищеца от установяване на незаконосъобразността на наложеното и дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" и отмяната му, предвид моралното съдържание на дисциплинарното наказание "Предупреждение за уволнение", като в настоящия случай практическото значение на отмяната му като незаконосъобразно от съда за ищеца би било морално. Отмяната на дисциплинарното наказание има обратно действие - премахват се последиците на наказанието и се възстановява положението отпреди налагането му. Заради обратното действие на отмяната, работникът има интерес да води иска по чл. 357 от КТ и след прекратяване на ТПО с наложилия наказанието работодател, за да изчисти дисциплинарното си минало от присъствието и укора на т.н. "морално наказание", и за да се разреши повдигнатия спор за законността на налагането му. /Определение № 100/20.01.2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 3722/2013 г., Определение № 1037/23.10.2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 3729/2013 г./.

Разгледан по същество искът по чл. 357 от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. В тежест на работодателя е да докаже законността на наложеното на ищеца с атакуваната Заповед № 148/10.12.2024г. на Директора на Детска градина „Надежда" гр.Сливен дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" за неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на законните нареждания на работодателя по чл. 187, т.3 и т.7 от КТ, каквото главно и пълно доказване в хода на процеса не беше проведено, поради което обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, с което искът за отмяната да се уважи.

На първо място, в изготвената заповед има противоречие между наложеното наказание и основанието за неговото налагане, което се явява нарушението на трудовата дисциплина. Посочено е, че се налага наказание по чл.188, т.2 от КТ „предупреждение за уволнение“ за системни нарушения на трудовата дисциплина, което изпълвало на хипотезата на чл.190, ал.1, т.3 от КТ. Посоченото нарушение по чл.190, ал.1, т.3 от КТ е основание за налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение“, което от своя страна създава неяснота относно наложеното наказание и тежестта на извършените нарушения. В заповедта е посочено, че са били извършени множество нарушения, някои от които се повтарят и по тежест и това е било основание да бъде направен извод от работодателя, че нарушенията на трудовата дисциплина са били системни. В изготвената заповед са изброени самите нарушения, които са осем на брой, посочено е кои задължения са били нарушени от служителката, но липсват мотиви относно избора на работодателя кое дисциплинарно наказание да бъде наложено. Разпоредбата на чл.195 от КТ изисква дисциплинарното наказание да се наложи с мотивирана писмена заповед, в която да бъдат посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В конкретния случай е посочено кой е нарушителя, какво е нарушението, кога е извършено, но липсват мотиви за налагане на наказанието, както и се явява противоречие между наложеното наказание и законният текст, въз основа на който се налага. Кодексът въвежда изискването да бъде мотивирана заповедта, воден от необходимостта да се прецени спазването на правилото non bis in edem, спазването на сроковете по чл.194 и възможността работникът или служителят да се защити ефективно в рамките на дисциплинарното производство. В мотивите трябва да бъдат посочени по разбираем за него начин нарушението, осъществените от него действия или бездействия, които са били в противоречие със закона или въведените от работодателя изисквания. Практиката на ВКС е, че изискването за мотивиране на заповедта не е самоцелно, смисълът на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ е лицето да узнае за конкретната причина за налагане на наказанието и да може да организира евентуалната си съдебна защита. Липсата дори и на един от посочените реквизити, е достатъчна да се приеме, че заповедта е незаконосъобразна. Липсата на мотиви, изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение на изненада, който трябва да получи информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание. Съдебната практика на ВКС приема, че липсата на някой от изискуемите реквизити е толкова съществена, че тя не може да бъде санирана в хода на съдебния спор, тъй като се касае за до задължително спазване на предвидената в закона форма. Също така липсата на мотиви в заповедта прави и невъзможен съдебния контрол при оспорване на наказанието.

На следващо място е налице противоречие между наложеното дисциплинарно наказание и законният текст, въз основа на който се налага, както беше посочено по-горе. Това от своя страна отново поставя служителката в невъзможност да организира правната си защита и в положение на неяснота относно наложеното дисциплинарно наказание. Наличието на съществено разминаване между посоченото наказание и неговото правно основание поражда правния интерес на работника или служителя да оспори издадената заповед, с оглед изясняването на тези обстоятелства, които имат съществено значение за неговото трудово правоотношение и изпълнението на трудовите му задължения. В конкретния случай това противоречие се явява съществено и също е основание за отмяна на връчената заповед за налагане на дисциплинарно наказание като незаконосъобразна.

На следващо място трябва да бъде разгледано посоченото нарушение на трудовата дициплина, за което е наложено наказанието „предупреждение за уволнение“ – системни нарушения на трудовата дисциплина. Съгласно т.22 на §1 ДР КТ, която дава легално определение на понятието „системни нарушения на трудовата дисциплина“ са три или повече нарушения нат трудовата дисциплина, извършени за период от една година, като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането им не са изтекли установените срокове, а за тези, за които са налагани- когато дисциплинарните наказанияне са заличени по съответния ред. В този случай обективно утежняващият признак е повторяемостта на извършването на нарушението, което в случая не е налице, защото от събраните по делото доказателства не се установява спрямо ищцата да са били налагани други дисциплинарни наказания преди обжалваната заповед, които да са били извършени в период от една година, да не са изтекли установените срокове за налагането на дисциплинарно наказание за тези, които не са били с наложено наказание, а по отношение на наложените – дисциплинарните наказания да не са заличени по съответния ред. В конкретния случай не става въпрос за системни нарушения на трудовата дисциплина, защото от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че подадените сигнали не касаят системно поведение от страна на В., а конкретен единичен случай на взаимодействие между подалите сигналите и ищцата.

Разпоредбата на чл.185 КТ изисква от работодателя при определяне на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. От изготвената заповед за налагане на дисциплинарно наказание не става ясно поради липсата на мотиви, съобразил ли е тази норма на КТ и какви са били основанията му да наложи това дисциплинарно наказание от предвидените три в чл.188 от КТ. Липсата на мотиви не позволява на съда да направи изводи в тази насока, както и да формира преценка на това дали са били взети под внимание дадените писмени обяснения от служителката, кои от тях са били кредитирани и кои не, както и по отношения на сигналите и събраните писмени обяснения от останалите служителя в ДГ „Надежка“, които са имали отношение и са присъствали на посочените дати и периоди на констатираните дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина.

Съдът счита, че предвид изложеното по-горе атакуваната Заповед за дисциплинарно наказание № 148/10.12.2024г. на работодателя не съдържа изискуемите от чл. 195, ал.1 от КТ реквизити - не е мотивирана, съдържа противоречие между правното основание и наложеното наказание, поради което наложеното на ищеца дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Ищцата е наказана за дисциплинарно нарушение по чл.187, т.3 и т.7 от КТ - за неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на законните нареждания на работодателя, като в атакуваната заповед са изброени кои задължения от длъжностната характеристика и от Декларацията за приемане на принципите за работа с деца, заложени в Етичния кодекс на детската градина са били нарушени. Не става ясно обаче кои от посочените нарушения на трудовата дисциплина кои точно задължения нарушават, което е следвало да бъде посочено с оглед правилната защита на служителката по възникналия трудовоправен спор. Но това отново има връзка с липсата на каквито и да било мотиви в атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, което води до нейната незаконосъобразност и неспазване на изискването за мотивиране на заповедта, визирано в чл. 195, ал.1 от КТ. С оглед изложеното, атакуваната Заповед за дисциплинарно наказание № РД-148/ 10.12.2024г. на Директора на Детска градина „Надежда“ гр.Сливен за налагане на ищцата на дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена, с което искът по чл. 357, ал.1 от КТ се уважи.

Ищцата претендира съдът да й присъди направените по делото разноски, поради което съдът предвид изхода на делото следва да осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски. Ответникът прави искане за разноски, но такива не му се дължат с оглед изхода на спора.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи дължимата ДТ за производството в размер на 50.00 лв., ведно с 5 лв., в случай на служебно издаване на ИЛ, както и 50.00 лева дължими за призоваване на двама свидетели, или общо да внесе 100.00 /сто/ лева по сметка на РС нова Загора в полза на бюджета на съдебната власт.

Водим от горното, съдът