Решение № 1074 от 27.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 10177/2025 г.
Софийски районен съд27.03.2026 г.докладчик ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ КУРТОВ
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-2500126/09.05.2025 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, с което на „,,•••''“ ЕООД, ЕИК ,,•••'' на основание чл. 78, ал. 1 ЗТМТМ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 766,94 евро ( равняващи се на 1500 лева), за нарушение на чл. 9, ал. 2 ЗМТМТ вр. чл. 36, ал. 5 ППЗМТМТ. ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН „,,•••''“ ЕООД, ЕИК ,,•••'' да заплати в полза и по сметка на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от 66,47 евро (равняващи се на 130 лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. За Решението да се съобщи на страните. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен срок по реда на глава ХII АПК, на основанията предвидени в НПК от получаване на съобщението за изготвянето му. Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Мотиви
наказателно дело № 20251110210177 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на „,,•••''“ ЕООД, ЕИК ,,•••'', действаща чрез процесуалния си представител адв. Н. К. – САК, с която се иска отмяна на Наказателно постановление (НП) № 23-2500126/09.05.2025 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ (ДИТ-СО), с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 9, ал. 2 ЗМТМТ вр. чл. 36, ал. 5 ППЗМТМТ. В жалбата се излагат пространни съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП, поради нарушение на материалния закон при издаването му. Сочи се, че неправилно е прието с НП неуредени трудови правоотношения, т.к. служителят полагал труд на база облигационни такива. Твърди се, че контролните органи е следвало да издадат постановление по чл. 405а КТ за обявяване на съществуващо трудово правоотношение. Изразява се несъгласие с посочената дата на извършване на нарушението в НП (28.02.2025 г.), защото със служителя бил сключен писмен трудов договор на 06.03.2025 г., а към датата на издаване на АУАН (11.03.2025 г.), с която е било повдигнато административнонаказателното обвинение, срокът заложен в нарушената разпоредба на чл. 9, ал. 2 ЗТМТМ вр. чл. 36, ал. 5 ППЗТМТМ не бил изтекъл. Претендира се присъждането на деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно призованото дружество-жалбоподател не се явява не се и представлява. Въззиваемата страна – директор на ДИТ-СО, редовно уведомена, се представлява от упълномощен юрк. Е.А., която пледира за потвърждаване на издаденото НП. В депозирани писмени бележки по същество на спора, излага пространните си съображения за законосъобразност на НП. В писмените бележки претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност. Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, изслуша и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: При извършени на 20.02.2025 г. и 05.03.2025 г. проверки от служители на ДИТ-СО в обект, находящ се в гр. София, ул. „,,•••'', стопанисван от „,,•••''“ ЕООД, ЕИК ,,•••'', както и по документи на 11.03.2025 г. в сградата на ДИТ-СО. При проверката е установено, че за завареното на 20.02.2025 г. да полага труд в обекта лице Н.У., ЛНЧ ••••••••••, гражданин на трета държава (Индонезия), не била декларирана заетостта съгласно изискванията на чл. 9, ал. 2 ЗТМТМ, по реда на чл. 36, ал. 5 ППЗТМТМ. На 20.02.2025 г., посоченото лице У. полагало труд в обекта стопанисван от санкционираното дружество като учител, в хода на тази проверка на място, същата попълнила саморъчна декларация, в която отбелязала, че работи на това място от два месеца, с работно време и уговорено заплащане, посочила че работи на трудов договор, като такъв не се съдържал в трудовото досие и не бил представен на проверяващите служители на ДИТ-СО. На 05.03.2025 г. отново била извършена проверка на място в същия обект, като лицето, гражданин на трета държава – У., отново била заварена да полага труд, като този път служителите на ДИТ-СО издали постановление по чл. 405а КТ, с което обявили съществуването на трудови правоотношения между Н.У. в качеството на работник/служител и „,,•••''“ ЕООД, а за работодател обявили това търговско дружество, считано от 20.02.2025 г. (датата на която първоначално е установено полагането на труд от лицето У.). Постановлението е връчено на пълномощник на управителя на дружеството, на 11.03.2025 година, а легализиран превод на това Постановление е връчен и на Н. У., което не е обжалвано и е влязло в сила. На 11.03.2025 г. проверката е финализирана в сградата на ДИТ-СО, като е съставен Констативен протокол за нея. Съгласно констатираните положения, служителят на ДИТ-СО – Д.Н. на длъжност инспектор съставила в присъствието на свидетел при установяване на нарушението и на упълномощен представител на управителя на дружеството-жалбоподател АУАН № 23-2500126/11.03.2025 г., в което посочила, че в трудовото досие на лицето Н. У. липсват документи, удостоверяващи декларирането на заетостта в Бюро по труда. Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл. 9, ал. 2 ЗТМТМ вр. чл. 36, ал. 5 ППЗТМТМ. АУАН е връчен на упълномощеният представител – А.Г., която го подписала без възражения. Възражения срещу акта не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа съставения АУАН, при идентично изложение на фактическите и правни изводи наказващият орган – директора на ДИТ-СО издал и оспореното Наказателно постановление, с което наложил на дружеството-жалбоподател на осн. чл. 78, ал. 1 ЗТМТМ имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 9, ал. 2 ЗТМТМ вр. чл. 36, ал. 5 ППЗТМТМ. Описаната фактическа обстановка съдът установи на база събраните в хода на настоящото производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК. Съдът даде вяра на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, сред които актосъставителя и свидетелят на съставяне на АУАН. Показанията на тези свидетели са еднопосочни, логични и непротиворечиви, същите са информативни относно причините и начина на провеждане на проверката, както и за установеното в хода . Показанията им са подкрепени от относимите писмени доказателствени материали по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло. От същите се установи, че действително на 20.02.2025 г. лицето - гражданин на трета държава Н. У. е полагала труд, поради което правилно е възприета и тази дата за начална дата, на която е възникнало трудовото правоотношение, доколкото посоченото от самата Н. У., че полага труд от два месеца се явява твърдение, от което не може да бъде изведена конкретна и точна дата за фактическо престиране на работна сила от лицето. Тук е мястото да се отбележи, че не са относими към предмета на спора приложеният трудов договор от 06.03.2025 г. – като същият е сключен на дата, следваща датите на проверките на място, констатирали нарушението, а и е сключен в разрез с нормата на чл. 405а, ал. 4 КТ, както и договорът, на който се позовава жалбата – договор от 01.03.2020 г., сключен между две юридически лица с един управител, доколкото същият е сключен за срок от три години и действието му е било приключило към датата на проверките и на нарушението, без да е предвидена възможност за мълчаливото продължаване на действието му. Съдът кредитира останалите писмени доказателства и доказателствени средства съдържащи се в административнонаказателната преписка и събраните в хода на съдебното следствие, същите са относими към подлежащите на доказване обстоятелства по делото. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Съдът намери, че жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от активно легитимирана страна (санкционираното ЮЛ) и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящият съдебен състав не откри допуснати нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на административнонаказателно производство. АУАН и НП са издадени от надлежно легитимирани длъжностни лица в кръга от техните компетенции. Издадени са в предвидената форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на дружеството-жалбоподател. Материалноправните разпоредби също са приложени правилно. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че в седемдневен срок от постъпване на работа на гражданин на трета държава - член на семейството на български гражданин, дружествотожалбоподател не е декларирало цитираната заетост пред Бюро по труда. Съгласно § 1, т. 1 КТ „,,•••''“ ЕООД представлява работодател, по отношение на Н. У., тъй като е юридическо лице, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. От обективна страна, работникът представлява гражданин на трета държава (Република Индонезия), чието трудово правоотношение е обявено за действително посредством постановление по чл. 405а КТ, в което е обявена и достоверната дата на възникване на трудовото правоотношение – 20.02.2025 г., (единствмената дата, за която по категоричен начин се доказва полагането на труд от У.), от която дата е възникнало задължението за работодателя да изпълни задълженията си по чл. 9, ал. 2 ЗТМТМ, вр. чл. 36, ал. 5 ЗТМТМ. Лицето, чието трудово правоотношение е предмет на това правоотношение, реално е престирало работната си сила, без да има сключен валиден трудов договор, като компетентният орган в лицето на ДИТ-СО го е заместил с цитираното Постановление. В нарушение на разпоредбите на ЗТМТМ и ППЗТМТМ търговското дружество – жалбоподател, е пропуснало да направи това обстоятелство достояние на органите по контрол по спазване на трудовото законодателство, с което е изпълнен съставът на нарушение по чл. 9, ал. 2 ЗТМТМ вр. чл. 36, ал. 5 ППЗТМТМ. Касае се за отговорност на юридическо лице, която е обективна, поради което не следва да бъде обсъждан субективния елемент на нарушението. Дружеството-жалбоподател се е възползвало от този служител, като е пренебрегнал от една страна уреждането по предвидения в КТ начин на трудовите правоотношения, а от друга е навредило в немалка степен на обществените отношения предмет на закрила, като не е декларирало пред Бюро по труда заетостта на членове на семействата по чл. 9, ал. 1, т. 5 ЗТМТМ, каквото качество Н. У. безспорно има, видно приобщените писмени доказателства изходящи от Дирекция „Миграция“. Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. В случая се касае за едно продължило във времето бездействие, като няма ангажирани доказателства от въззиваемата страна. До съставянето на цитираното Постановление, въпреки констатираното вече нарушение (станало на 20.02.2025г.), жалбоподателят в качеството си на работодател не е предприел никакви действия по уреждане на трудовия статут нса У., което е наложило органите на ДИТ да сторят това чрез цитираното Постановление. Именно възникналата нужда от издаване на това Постановление указва на съда, че случаят не може да се разглежда като маловажен. Срокът от установяването на полагане на труд от У. до издаване на Постановлението не е кратък, работодателят не е предприел никакви действия за уреждане статута на работника. Съдът намира, че размерът на наложената имуществена санкция е правилно определен от наказващия административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗТМТМ, в случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, на виновните лица се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лв. В настоящия случай е определен минималния размер от 1500 лева, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и за съда не съществува възможност да увеличи наложеното наказание, въпреки доказателствата по делото, че обществените отношения, предмет на закрила са засегнати в по-висока степен. С оглед изхода на делото, право на присъждане на разноски има въззиваемата страна, която също ги е претендирала надлежно. На основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН дължимите разноски за представителство от юрисконсулт следва да бъдат в минималния размер предвиден чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 66,47 евро (равняващи се на 130 лева) Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
Цитирани разпоредби
21- чл. 63, ал. 4 ЗАНН
- чл. 28 ЗАНН
- чл. 44, ал. 1 ЗАНН
- чл. 57 ЗАНН
- чл. 58, т. 1 ЗАНН
- чл. 59 ЗАНН
- чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН
- чл. 9, ал. 2 ЗМТМТ
- чл. 36, ал. 5 ЗТМТМ
- чл. 78, ал. 1 ЗТМТМ
- чл. 9, ал. 2 ЗТМТМ
- чл. 9, ал. 1, т. 5 ЗТМТМ
- чл. 405, ал. 4 КТ
- чл. 405 КТ
- чл. 283 НПК
- чл. 36, ал. 5 ППЗМТМТ
- чл. 36, ал. 5 ППЗТМТМ
- чл. 1
- чл. 27
- чл. 42
- чл. 78, ал. 1