Решение № 3669 от 1.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 7530/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК. Образувано е по подадена от ТП-НОИ-София град въззивна жалба срещу решение № 388/09.01.2025г. постановено по гр.д. № 23874/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 170 състав, в цялост и с което на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 ЗУТОССР е признато спрямо него, че А. Л. Д. има осигурителен стаж за работа на длъжност “продавач" в ЕТ „АНИТРЕЙД-А.Н.“, с БУЛСТАТ 121859564, при пълно работно време от 8 часа, за периода от 01.02.2000г.- 30.06.2001г. Във въззивната жалба се посочва, че обжалваното решение е неправилно, немотивирано и в противоречие с материалния закон. Твърди, че по делото не са събрани годни доказателства, които да доказват, че за процесния период ищеца е полагала труд в ЕТ „АНИТРЕЙД-А.Н.“, служебно заличена като търговец – такова не представлява незаверената от счетоводител трудова книжка – чл.6 от НТС, нито декларации на физически лица съдържащи техни изявления. От всички направени справки е видно, че в НОИ не е постъпвала информация за сключвани трудови договори между ищеца и „АНИТРЕЙД-А.Н.“ за процесния период, нито има попълнена декларация от осигурителя, установяваща данни за наличие на правоотношение между лицата; липсват ведомости за заплати, дори заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Счита, че изводите на съда за наличие на осигурително правоотношение между ищеца и лицето, сочено като нейн работодател да процесния период са необосновани и не съответства на установената фактическа обстановка по делото, респективно - същите са в нарушение на материалния закон, поради което и моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което иска се отхвърли. Претендира разноски. От насрещната страна по жалбата - А. Л. Д. в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на доводите изложени във въззивната жалба. Посочва, че решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно, съответстващо със събраните по делото доказателства. Твърди, че представеното извлечение от трудова книжка съдържа всички индивидуализиращи белези както на страните по трудовото правоотношение, така и за основания предмет на същото – длъжност, възнаграждение, както и подпис на представляващия търговеца, поради което следва да се приеме, че е годно доказателство за установяване на осигурителен стаж, ведно с нотариалната декларация, както и платените осигурителни вноски за периода. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски. Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата. Първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е сезиран с положителен установителен иск за факт с правно основание чл.1, ал.1, т.2 от ЗУТОССР от А. Л. Д. за признаване за установено спрямо Национален осигурителен институт гр. София че притежава осигурителен стаж за работа на длъжност “продавач" в ЕТ „АНИТРЕЙД-А.Н.“с БУЛСТАТ 121859564, при пълно работно време от 8 часа, за периода от 01.02.2000г.- 30.06.2001г. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното: Предпоставка за допустимостта на производството е представяне на удостоверение по чл.5 ал.1 ЗУТОССР от работодателя/ осигурителя или неговия прапоприемник или друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени или по ал.2 – когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5 ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване , се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Между страните не е спорно, че ЕТ „АНИТРЕЙД-А.Н.“с БУЛСТАТ 121859564 е прекратил дейността си със смъртта на физическото лице А.Н., без да има правоприемник, поради което е налице хипотезата на изпълнена специалната предпоставка на чл. 5 ал. 2 ЗУТОССР, като с представеното удостоверение изх. № 2- 9001- 21- 126#3/23.05.2024г., издадено от ТП на НОИ гр. София, се установява, че ЕТ “Анитрейд- А.Н.” не е предала ведомости за работна заплата и други документи, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж в архива на НОИ и с което е изпълнена специалната предпоставка за допустимостта на установителния иск. Като доказателства по делото са представени справка, изх. № 21-000-00- 00104045/04.06.2004г., издадена от НОИ, РУ „Социално осигуряване“, от които се установява, че няма данни за предадени ведомости от работодателя за работна заплата и други документи, които да удостоверяват трудов и осигурителен стаж, заверено копие от трудова книжка с вписани продължителност на трудовия стаж - „прослужено време“, длъжността заемана от ищеца, размера на получаваното трудово възнаграждение, удостоверени само с подпис и печат на представляващия работодателя /без заверка от счетоводител/. Основателността на предявения иск се обуславя от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е полагал труд на твърдяната длъжност на пълен работен ден за твърдяния период, да е бил от категорията на лицата, които е следвало да бъдат осигурявани, съответно да попада в кръга на лицата, на които се признава трудов и/или осигурителен стаж без да са работили; 2) документите удостоверяващи трудовият или осигурителният стаж да са загубени или унищожени, което да бъде удостоверен от работодателя, осигурителя, неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други трудови и осигурителни книжа. Ищецът носи доказателсвената тежест за установяване кумулативното наличие на посочените предпоставки при условията на чл.154 ал.1 от ГПК. От цитираните по – горе писмени документи - справка изх. № 21-000-00- 00104045/04.06.2004г., издадена от НОИ, РУ „Социално осигуряване“, а и не е спорно между страните, наличието на втората предпоставка. С оглед разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК следва да се приеме, че спорните въпроси, очертаващи предмета на въззивното производство, са: налице ли са материалноправните предпоставки за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1, т. 2 ЗУТОССР., а именно: представлява ли представената трудова книжка годно и достатъчно доказателство за установяване на претендирания осигурителен стаж при липса на заверка на вписаните обстоятелства от счетоводител; същия писмен документ установява ли, че ищеца е полагала труд при посочения работодател през процесния период. При тълкуване на чл.6 ал.3 ЗУТОССР се налага се изводът, че законодателят предвижда доказването на релевантните факти и обстоятелства да става с писмени доказателствени средства, като поставя допълнителни изисквания към същите, за да се приеме, че имат доказателственана стойност за установявне на фактите от предмета на делото. Те трябва да са издадени от работодателя или осигурителя, при когото е придобит стажът, и то от времето на натрупването му. Изискването да са изготвени от това време предполага достоверността им в по-голяма степен поради възможността да отразяват фактите, които са се сбъднали непосредствено преди издаването им. Примерно са изброени: трудов договор, уведомление по чл. 62 ал. 3 КТ, допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение, трудова книжка, осигурителни книжки, решения, договори за възлагане на контрол и др., като изброяването не е изчерпателно. Приема се, че дори само трудовата книжка е достатъчен и годен документ, който да установи наличието на трудов и осигурителен стаж. С продължителността на трудовия стаж законодателят свързва възникването на различни права и е установил специален ред за неговото удостоверяване, като съгласно чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж трудовата книжка е валиден доказателствен документ. Съгласно легалното определение на трудовата книжка, дадено в чл. 347 КТ, тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя. Приложима е редакцията на чл. 347 КТ, действаща към процесния период. Като официален удостоверителен документ трудовата книжка се издава по определен ред и от съответен орган и има материална доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в нея. Тази доказателствена сила обвързва както съда, така и органите на НОИ, но само относно удостоверените в нея факти. Съгласно разпоредбата на чл. 349 ал. 1 т. 9 КТ в трудовата книжка задължително се вписва продължителността на времето, което се признава за трудов стаж. В чл. 6 ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е посочено, че при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит при работодателя, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. По аргумент от тази разпоредба липсата на някой от посочените реквизити би могла да постави под съмнение доказателствената сила на вписванията, но не води автоматично до тяхната недействителност или негодност на трудовата книжка като доказателство за вписаните обстоятелства. В случая с приоритетно значение намира приложение разпоредбата на чл. 349 КТ като нормативен акт от повисока степен, която определя задължителното съдържание на трудовата книжка и не съдържа императивно изискване за подпис на главен счетоводител като абсолютно условие за валидност на трудовата книжка като удостоверителен документ за трудовия стаж на работника/служителя. Т.е. КТ съдържа императивните задължения за работодателя по отношение съдържанието и поддържането на трудовата книжка, като не поставят изпълнението им в зависимост от наличието или липсата на отделно волеизявление на главния счетоводител. Последният не е предвиден в КТ като самостоятелен субект, носител на права и задължения, свързани с вписванията и удостоверяванията в трудовата книжка, отделно от работодателя. По смисъла на §1 т.1 ДР на КТ „работодател“ е всяко физическо или юридическо лице, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Страни по трудовото правоотношение са работодателят и работникът или служителят, като носител на задълженията относно воденето и вписването в трудовата книжка е работодателят. Нормите на КТ въвеждат и възможност за възстановяване на трудовата книжка при изгубването по достоверни данни от работника или служителя. Следователно, наличието или липсата на подписа на главния счетоводител в трудовата книжка не е от решаващо значение и не е необходимо условие за възникването, изменението или прекратяването на трудовите и осигурителни правоотношения, респективно за зачитане на трудовия и осигурителен стаж. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, липсата на този подпис не може да се вмени във вина на работника респективно същия не следва да понася неблагоприятни правни последици от неизпълнение на задълженията на работодателя. /незаверяването от главния счетоводител, като изискване поставено допълнително в подзаконов нормативен акт/. Оттук следва да се направи и изводът, че вписването в трудовата книжка удостоверява наличието на трудово правоотношение, продължителността му и изпълняваната работа, като в случая са налице вписани данни, от които се установяват всички съществени елементи на съществувалото трудово правоотношение между ищеца и работодателят ЕТ „Анитрейд – А.Н.“ - заеманата длъжност „продавач“, периодът на трудова заетост от 01.02.2000 г. до 30.06.2001 г., както и отразената продължителност на стажа. Същевременно липсват поправки, заличавания или други външни белези, които да поставят под съмнение автентичността или достоверността на извършените вписвания. Единственото релевирано възражение касае липсата на подпис на главен счетоводител, което, както бе посочено, не представлява такъв порок, който сам по себе си да обезсили доказателствената стойност на документа. Следва да бъде отчетена и спецификата на настоящото производство. Искът е предявен по реда на ЗУТОССР именно поради невъзможността претендираният осигурителен стаж да бъде удостоверен по общия ред, доколкото работодателят е прекратил дейността си без правоприемник, като не е предал ведомости за заплати и друга трудовоправна документация в архивите на НОИ. Именно за подобни хипотези законът предвижда съдебен ред за установяване на стажа, тъй като липсата на първична документация, дължаща се на поведението или бездействието на работодателя, не може автоматично да води до невъзможност работникът да защити правата си. Обстоятелството, че в регистрите на НОИ липсват данни за подадени декларации от работодателя за процесния период, не е достатъчно само по себе си да обори доказателствената стойност на трудовата книжка, доколкото неизпълнението на задълженията на работодателя за подаване на данни към осигурителния орган не може да се противопостави и във вреда на работника. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че представеното по делото извлечение от трудовата книжка на ищеца представлява документ по смисъла на чл. 6 от ЗУТОССР, установяващ по безспорен начин, че същата е работила през периода 01.02.2000 г. до 30.06.2001 г., по трудово правоотношение в ЕТ „Анитрейд – А.Н.“ през исковия период и същата отговаря на изискванията на чл. 7 във вр. с чл. 2 ЗУТОССР вр.чл.4 ал.1 т.1 от КСО , тъй като е в кръга на лицата, за които са били дължими осигурителни вноски съгласно действащите тогава материалноправни разпоредби. Настоящият съдебен състав съобрази, че за осигурителен стаж се счита съгласно чл. 9 ал. 1 т. 1 от КСО и чл. 7 от ЗУТОССР времето, през което лицата са работили на пълно законоустановено работно време, ако за него са внесени или са дължими осигурителни вноски, макар работодателят да не ги е внесъл. Следователно без правно значение е обстоятелството, че не са представени доказателства за внасянето на осигурителни вноски, тъй като последното е задължение на осигурителя, а не на осигуреното лице. Обстоятелството, че работодателят е бил недобросъвестен и не е изпълнявал задълженията си по КСО не следва да прегражда възможността лицето да възстанови осигурителния си статус, при условие, че е полагало труд по трудово правоотношение, като в случая трудовия стаж следва да се счита и за осигурителен такъв, като отделен въпрос е изчисляване на дължимите вноски към ДОО и възстановяване и на здравноосигурителните права. Както правилно е посочил първоинстанционният съд неоснователен е и доводът на ответника, че не се установява наличие на трудово правоотношение между страните за процесния период, поради обстоятелството, че работодателят не е регистрирал трудовия договор, доколкото такова задължение за работодателите съществува от 01.01.2003г. т.е. значително след процесния периоод. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че ищецът установи при пълно доказване материалните предпоставки обуславящи основателността на предявения от нея иск и до който правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което на основание чл.271 ал.1 хип. 1 от ГПК обжалваното решение да бъде потвърдено. Разноски Следва да има предвид, че разпоредбата на чл. 9 от ЗУТОССР урежда специални правила относно дължимостта и отговорността за такси и разноски от ищците по исковете по чл.1 от закона, като предвид липсата на специална уредба за отговорността на ответника за такси и разноски, то съобразно чл.10 се прилагат общите правила – чл.78 ГПК. С оглед изхода на делото и на основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 300,00 евро – платено адвокатско възнаграждение съобразно представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за плащането му – договор за правна помощ и процесуално представителство – л.11 от въззивното дело, с отбелязване за плащане в брой /имащо характер на разписка т.1 от ТР 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС /. С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.3 от ГПК, включително и трайната практика на ВКС обобщена в определение № 2328 от 5.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2026 г., III г. о., ГК, настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран, Софийски градски съд