Решение № 1516 от 13.12.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 229/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по подадена въззивна жалба от СУ „•••“, гр. Пловдив, ЕИК •••, чрез назначения особен представител адв.Р. Р., против Решение № 5030/11.12.2024г., постановено по гр.д.№ 1901/2023г. на Районен съд - Пловдив, XV гр.с., с което е отменено дисциплинарно наказание „•••“, наложено на М. Д. З., ЕГН ••••••••••, със Заповед №•••г. на началник на Регионално управление на образованието – Пловдив; както и е осъдено СУ „•••“ Пловдив, ЕИК •••, да заплати сумата от 900 лв., за разноски; както и е осъдено да заплати по сметка на Районен съд - Пловдив сумата в размер на 80 лв. за държавна такса. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове. Въззиваемата страна М. Д. З., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Т. Д., е депозирал писмен отговор, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното: Пред Районен съд – Пловдив от М. Д. З. против СУ „•••“, гр. Пловдив е заведена искова молба, с която посочва, че е директор на ответното СУ „•••“, гр. Пловдив, като първоначално била временно изпълняваща длъжността от м. Януари 2019г. и след спечелване на конкурс на 12.08.2020г. била назначена по безсрочен трудов договор. Изтъква, че винаги добросъвестно и в съответствие с изискванията е изпълнявала длъжността си. Връчена била Заповед №•••г., с която е наложено дисциплинарно наказание „•••“. Поддържа, че тази заповед е незаконосъобразна, тъй като не била извършила нарушения на трудовата дисциплина, за които да бъде наказана. В заповедта не били формулирани конкретни и ясни нарушения, вкл. в исканите обяснения също не били формулирани нарушения, по които да даде реални обяснения. Формулировките в заповедта били превратни, като в действията се търсело незаконосъобразен смисъл, като същата твърди, че била наказана за едно рутинно обучение, проведено по същия начин, по който се провеждали и всички останали обучения. Част от твърдените нарушения били описани твърде общо, като били неясни от обективни страна и неясни като време на извършване. Твърди, че е наказана твърде тежко за дейност, която била законосъобразна, като никакви вреди не били настъпили за когото и да било, а действията били във вреда само на ищцата, но в полза на училището. По-конкретно възразява срещу твърдяното в т. 1 от заповедта, относно това, че включването на непедагогически специалисти е закононарушение. След обсъждане на синдикалните организации в училището за справяне със стреса сред педагогическите специалисти се взело решение да се организира обучение с всички желаещи служителите съгласно чл. 10 от КТД за институциите в СПУО в Община - Пловдив от 02.09.2021г. Посочва, че като ръководител на организация по чл. 6 от ЗФУКПС отговаряла за постигане на целите на училището, като управлявала публичните средства по законосъобразен, икономичен, ефикасен и ефективен начин. Училището било с приходен остатък, без целевите средства в размер: за 2020г. – 311 952 лв., а за 2021г. 305 346 лв. При назначаването и като директор на 10.01.2019г. преходният остатък на училището без целевите средства, от 2018г. бил в размер на 4725 лв., което показвало колко разумно ищцата управлявала бюджета на повереното училище. Посочва също, че всички изброени непедагогически специалисти били в непосредствен досег с ученици и родители и темата пряко ги касаела, като сочи че въпросите за преодоляване на насилието и агресията в образователните институции, както и справянето със стреса, били актуални за целия колектив на образователните институции и не касаели само и единствено педагогическите специалисти, като в този смисъл били много полезни и за непедагогическите специалисти. Също възразява срещу твърдението в т. 2 от процесната заповед, че било извършено нарушение за провеждане на вътрешноинституционална квалификация на тема „Преодоляване на насилието и агресията в образователните институции и стреса при педагогически специалисти“. В плана за квалификационната дейност за учебната 2021/2022г. под №11 фигурирала темата „Развитие на емоционална интелигентност на учениците и учителите“, която била сходна и кореспондирала с целите на проведеното обучение. Темите за агресията, насилието и стреса, както и реакцията към тях били поднесени почти еднакво в двете теми, доколкото се касаело за психология, не можело да се твърди, че темите били различни, което било причината да не се прави конкретна актуализация на плана, тъй като материята била практически една и съща. Възразява се срещу посоченото в т. 3 от заповедта, че не е била качена нужната информация за планираното обучение на сайта на училището съобразно изискванията. Посочва, че на сайта на училището е била публикувана информация относно цитираното обучение, но на същата ищцата допуснала да бъде публикувана непълна информация, като след извършена проверка от експерти от МОН и РУО-Пловдив информацията била допълнена съобразно изискванията. Също така се възразява срещу посоченото в т. 4 от заповедта, тъй като продължителността на проведеното обучение било 12 астрономически / 16 академични часа и било проведено в няколко сесии, съобразно представената програма – теоретична част и практически занятия. На всички участници по електронните пощи били изпратени част от материалите, с които да се запознаят предварително. За проведените занятия били предоставени снимки, материали и презентации на проверяващите експерти от МОН и РУО – Пловдив, като очевидно не било обърнато внимание на тях. Твърди, че поради отсъствие на педагогическия съветник, занятията по подготвените материали били изнесени от ищцата и г-жа К., като в създалата се ситуация те били адекватно поднесени на аудиторията. По отношение на т. 5 от заповедта, ищцата счита, че не е извършила никакво нарушение. В предмета на сключения договор с ТО „Нова Феникс“ ЕООД не се включвало услугата „квалификация“, а само организиране и осигуряване на туристическо насТ.ване на 53 души с пакетна стойност включваща 2 нощувки, ALL Inclusive, насТ.ване, туристическа такса, транспорт с лицензиран превозвач и застраховка „Злополука“, като били изпълнени всички клаузи по договора. Твърди също, че при предходни организирани пътувания с обща цена на ученици имало договори и със същата фирма и с други фирми с почти същите клаузи, които били предварително съгласувани с РУО - Пловдив без никакви забележки. По отношение на т. 6 в заповедта, поддържа, че липсва нарушение на трудовите задължения. Платена била фактурата, тъй като търговското дружество не извършвало квалификационна дейност – лекторите били от тяхното училище, не били ползвали външни лектори респ. са ползвали като външна само туристическата услуга. Счита, че по т. 7 от заповедта не е допуснала нарушение на трудовите си задължения. Поради излизане на служители в платен годишен отпуск през лятната ваканция, не била изготвена карта като форма за отчитане на вътрешноинституционална квалификация веднага, същата била изготвена след осъществената проверка от експерти на МОН и РУО – Пловдив. Имало изготвен списък, в който било залегнала цялата информация, която заляга и в картата, като така не можело да се твърди, че има някаква неотчетност. По отношение на т. 8 обяснила на проверяващите, че счела, че е по- добре да ползва не служебен, а част от платения си годишен отпуск, който към момента е бил в размер на 118 дни. Сочи се, че ползвала платен отпуск за икономия на училищните средства, като ползвала дни от собствения си отпуск, вместо от служебния. Сумата от 181 лева била възстановена по банковата сметка на училището, което дори не било необходимо. Във връзка с т. 9 от заповедта счита, че е действала правилно, тъй като на основание чл. 9, ал 1, т. 6 от Наредбата за командировките в страна не били посочени полагаемите дневни, пътни и квартирни пари, на които командированите имат право, защото пътните храната и нощувките били организирани от училището. Поддържа, че в заповедта на командированите служители не трябва да се посочват суми за тези разходи, тъй като не им се полага, тъй като всичко било платено от работодателя. От цялата документация за обучението, вкл. Договор, фактура и т.н. било видно, че се касае за пакетна услуга, като на практика нямало друг вариант, такива обучения винаги били пакетна услуга. По т. 10 от заповедта също счита че, не била извършила нарушения. Твърди, че на оперативни съвещания на педагогическите специалист били запознати с два вида организация за провеждане и организиране на обучението. Колегите на ищцата Р. П., Т. Т. и Д. Д., попитали дали могат да пътуват с придружители за тяхна сметка, като я уверили, че това няма да възпрепятства по никакъв начин обучението, като ищцата им дала кординати на фирмата, за да проучат възможност за пътуване на близките си. В сключения от нея договор за туристическо насТ.ване в стойността от 191 лева /с вкл. ДДС/ на човек била включена застрахова „Злополука“ – само за персонала на училището. Не били заплащани средства от бюджета извън уговорените по договора. По време на проверката от експерти от МОН и РУО – Пловдив провела разговор с фирмата, защо в застрахователната полица фигурират 58 застраховани лица и дали в нея не са включени и лица извън договорените 53, като от фирмата отговорили, че са застраховани всички места в автобуса включително и шофьора, тоест всички пътуващи в автобуса. Застрахованите на придружаващите съпрузи и дете обаче не били за сметка на училището така, че оформянето на конкретна застрахователна полица, излизало извън предела на компетенциите. По т. 11 счита, че не е налице нарушение на трудовите и задължения. Поверила изготвянето на плана за квалификационна дейност на заместник- директори учебна дейност С. В. и Т. М. и главния учител и бивш заместник- директор учебна дейност на училището Г. Я.. Изтъква, че се била доверила на техния дългогодишен професионален опит и отговорно отношение към поставената им задача. Нямала съмнение, че предложеният план за квалификационна дейност бил изготвен съобразно желаните от педагогическите специалисти теми. Контролът по изпълнение на плана била възложила в частта на извънучилищна и вътрешноучилищна квалификация на двамата заместник-директори по учебна дейност, а в частта финансиране на квалификацията на заместник-директор административно стопанска дейност. Твърди, че не са налични критерии за подбор на педагогически специалисти за участие в квалификационната дейност, тъй като училището разполагало с достатъчно финансови средства за заплащане на обучения заявени от педагогическите специалист дори по теми извън темите в плана за квалификация. Дадено било право на всеки един педагогически специалист да участва в квалификационни обучения, след установяване на индивидуалните си дефицити и предложил тема за своя за квалификация. Счита, че обучителната дейност била достъпна и полезна за всеки от педагогическите и непедагогическия персонал, дават равен достъп, правят обучения за всеки, за да имало съответното положително развитие на кадрите им. Във връзка с т. 12 от заповедта се оспорва, че е извършено нарушение с участие на г-жа И. К., на длъжност ЗДАСД в обучения, платени от бюджета на училището и предназначени за педагогически специалисти, което да съставлява нецелесъобразен разход. Счита, че участието на тези обучения подпомогнали за подготовката и реализацията на г-жа К. и реализацията й в момента като учител. От тази учебна година К. била с нормална преподавателска работа. Твърди, че правните основания в заповедта не са осъществени, а само били записани, но зад тях не стояло виновно поведение, което да бъде подвеждано под съответните правни норми. Счита, че е нарушен чл. 195, ал. 1 от КТ, като липсват всякакви конкретизации на твърдените нарушения от обективна страна, а в някой случаи от субективна. Счита че е нарушен чл. 189, ал. 1 от КТ при определяне на наказанието, тъй като работодателя изобщо не взел предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които евентуално били извършени, както и поведението на ищцата. Не било взето под внимание и обстоятелството, че няма никакви нанесени вреди, а само ползи за училището и за развитието на персонала. Счита, че има баланс между твърдяното поведение и наложеното наказание изобщо няма, което е видно от финансовите резултати. Към исковата молба прилага Заповед № •••г., връчена ми на 07.12.2022г., Списък на служителите за процесното обучение по описа от п.1 до п.53/вкл./, Договор от 23.06.2022г. за общите условия за организиране на насТ.ване, сключен между СУ“•••“ и „Нова Феникс“ ЕООД, Фактура №281/04.07.2022г., Договори за пътувания на ученици, съгласувани с РУО, които имат същите клаузи, но са предварително одобрени, Банков документ за внасяне на 181лв., Командировъчни заповеди - случайно подбрани за пример. От ответника СУ „•••“, гр. Пловдив, ЕИК •••, чрез назначения особен представител адв. Р. Р., е депозиран Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с която се оспорва иска. По отношение на първа точка – в исковата молба директорът твърди, че училището е имало преходен остатък, поради което на осн. чл. 10, aл. 4 от КТД за институциите в СПУО е имала право да включи 4- ма души от непедагогическия персонал в квалификационната форма. В тази връзка, оспорва наличието на преходен остатък в бюджета на училището в този период. Счита, че директорът неправилно се тълкува разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от КТД, като същата се прилага само за продължаващата квалификация, но не и за вътрешноинституционална квалификация, какъвто е настоящия случай. Всички останали аргументи изложени от директорът относно целесъобразността на действието са ирелевантни. Относно втора точка - в исковата молба директорът се твърди, че ищцата не е извършила нарушение, като не е включила в плана за квалификация темата „Преодоляване на насилието и агресията в образователните институции и стреса при педагогическите специалисти", тъй като имало подобна тема наименувана „Развитие на емоционалната интелигентност на учениците и учителите". Поддържа, че тези аргументи са несъстоятелни, тъй като на първо място се установява, че заглавието на темите е различно, съответно техния предмет, като дори и да има някои общи черти в двете теми, това не променя факта, че се касае за съвсем различни теми. В подкрепата на твърдението, че се касае за различни теми е и периода на провеждане на „обучението“, което се е извършило между 05.07.2022г.-07.07.2022г., а обучението на темата „Развитие на емоционалната интелигентност на учениците и учителите“ е била предвидена в годишния план през месец март 2022г. Досежно точка трета – в исковата молба директорът твърди, че е публикувано на сайта на училището информация за обучението, но не в пълната изискуема форма, съгласно писмо от г-жа М. Г., зам.-министър на образованието, като това в последствие е поправено. Оспорва факта, че първоначално е публикувана информация за „обучението“ на сайта на училището. Поддържа, че не отговаря на истината, че само е допълнена информация, като твърдя, че информация на сайта на училището е качена едва след извършените проверки. Относно точка четвърта - в исковата молба директорът твърди, че проведеното „обучение" отговаря на всички изисквания за организиране и провеждане му като квалификация. В тази насока се възразява, че проведеното мероприятие не представлява квалификационна форма, а по същество се касае за извършен тиймбилдинг на персонала на училището, прикрито като вътрешноинституционална квалификация. От разпитаните служители в хода на проверката не е установено кой е водил лекциите и тяхната продължителност. Дори и да е имало такива, същите не са били в предвидената продължителност от 16 часа. Установено е, че са организирани игри около плажа и около басейна, които не могат да се квалифицират като вътрешноинституционална квалификация. По отношение на точка пет и точка шест - цялата сума заплатена за „обучението“ е предвидена за туристическо насТ.ване, но не и за разходи за самата квалификационна дейност. Счита, че това представлява необоснован разход за училището, като самото обучение можеше да се проведе в помещение на училището или някъде другаде, където да се заплатят само консумативни разходи, а не и такива за нощувка и изхранване на служителите на училището, поради което считам, че е извършено в тази точка нарушение от страна на директора. Досежно точка седем - в твърденията си директорът сам признава, че не е изготвена карта за отчитане на вътрешноквалификационната квалификация и това е извършено едва след проверката от МОИ и РУО - Пловдив. Заповедта за проверка е връчена на директора на дата 04.10.2022г. От момента на извършване на „обучението“ до момента, в който директорът е бил уведомен за започване на проверката е имало достатъчно дълъг период, за да се изготви картата за отчитане и не е оправдание, че определени служителите са били в отпуск по време на лятната ваканция. Досежно точка осем - поддържа, че аргументите на директора, че ползването на годишен отпуск не е в ущърб на училището са несъстоятелни. Няма правно основание училището да заплаща нощувки и дневни пари на лице, което е в отпуск и не изпълнява трудовите си задължения. По тази логика можеше да бъдат разрешени служебни отпуски на всички служители в училището за периода на „обучение“, но тогава нямаше да има основание за командироването им, съответно нямаше да бъдат оправдани извършените разходи за туристическо насТ.ване. По отношение на точка единадесет - установено е от проверяващите органи, че голям брой от планираните обучения не са извършени, по част от извършените липсват карти за отчитане, а заложените теми за квалификация в плана на квалификация на педагогическите специалисти не съответстват на стратегическите цели и приоритети в дейността на училището. Тези установени факти, неоспорени от директора, потвърждават вменените дисциплинарни нарушения, тъй като директорът не е упражнил необходимия контрол, който следва да упражни по закон и е ирелевантно на кой е възложил изпълнението и контрола на този план, доколкото отговорността по закона се понася от директора. Относно точка дванадесет - аргументите за целесъобразност на директора относно включването на г-жа И. К. в обучения предвидени за педагогически специалисти са несъстоятелни. Ирелевантно е дали същата е била в процес па обучение за педагогически специалист - единствените относими факти са, че към момента па провеждане на цитираните в заповедта обучения, същата не е имала качеството на педагогически специалист и същата е получила подготовка за сметка на бюджета на училището, който бюджет е определен за действащи педагогически специалисти, а не „частни уроци” за бъдещи такива. Районният съд, за да постанови атакуваното решение, излага основни съображения, че основният спорен въпрос по делото касае законността на извършеното наказание, а същата се определя от установяването на вменените дисциплинарни нарушения със Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „•••”. Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение са: деяние/действие или бездействие/, противоправност и вина, поради което следва да бъдат изследвани посочените белези за вмененото дисциплинарно нарушение с процесната заповед. Посочва, че между страните не съществува спор, а и се изяснява от приетите по делото доказателствени материали, че е съществувало трудово правоотношение с ответника и с оспорената заповед му е наложено дисциплинарно наказание “•••”. В тежест на ответника е било да установи, че дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено, а именно: че заповедта е издадена от лице, носител на работодателската власт, респ. на дисциплинарната власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е извършил посоченото в оспорената заповед нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена – че на ищеца са били искани обяснения във връзка с нарушението преди налагане на наказанието, и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове. Районният съд посочва, че от анализа на свидетелските показания и приетите писмени доказателства се е установило, че ищцата е педагогически специалист с дългогодишен стаж на когото останалите в ръководената от нея институция можели да разчитат и се справяла при работна среда, характеризираща се с ежедневна висока натовареност. Във всички случаи на налагане на дисциплинарно уволнение работодателят следва да съобрази определени критерии, посочени императивно в закона, в чл. 189 ал. 1 от КТ. Това са тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Работодателят е следвало да оцени значимостта на неизпълнението на съответното трудово задължение в контекста на трудовите функции и отговорности на работника и служителя, да вземе предвид размера и вида на неизпълнението, както и вредоносните последици, настъпили от него. На следващо място, трябвало да бъде отчетена конкретната обстановка, при която е извършено нарушението – време и място на извършване, наличието или липсата на присъствие на други работници и служители, психическото и емоционално състояние на работника или служителя. Не на последно място, трябвало да се вземе предвид и поведението на служителя – неговото отношение към неправомерността на действията му и последиците от тях, вътрешните му мотиви за извършване на нарушението. От процесната заповед не ставало ясно как ищцата е нарушила трудовата дисциплина, още по-малко какви са последствията от това нарушение. Нарушенията на трудовата дисциплина, с техните обективни и субективни признаци, очертават рамката на спора. Само при конкретното им описание в заповедта за дисциплинарно наказание съдът може да извърши проверка за това спазени ли са повелителните изисквания на закона, свързани с процедурата по наказване - изслушване или приемане на обяснения и преклузивни срокове, както и тази по същество - налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения за всеки отделен случай и правилни ли са приложени критериите за определяне на наказанието. Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и неизпълнението й при издаване на заповед за дисциплинарно наказание не се санира с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса и представяне на доказателства за установяването им. Посочва, че константна практиката на ВКС по тълкуването и прилагането на чл. 195, ал. 1 от КТ, основаваща се на съображението за очертаване на фактическите основания за дисциплинарно наказание чрез мотивиране на заповедите за налагането му, съобразно изискуемите елементи. Не на последно място, съгласно текста на самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание, само формално е съобразена разпоредбата на чл.193, ал. 1 от КТ в частта, която изисква работодателят да приеме писмените обяснения на работника. Те не са били обсъдени по никакъв начин от страна на работодателя и не е посочено защо не са кредитирани, поради това недоказан оставал от страна на ответника - работодател основен компонент, обуславящ правото му да търси отговорност от служителя за нарушение на трудовата дисциплина, а именно: виновно поведение от негова страна. Задължение на работодателя, преди да наложи дисциплинарно наказание на служителя, в самия процес по налагането му, е не просто да установявал формално извършване на деянието, което впоследствие да определи като нарушение на трудовата дисциплина, но и да установи всички факти и обстоятелства довели до него, и само когато установи, че деянието е виновно извършено, да наложи и наказание за него. Това не било направено от ответника. Ищецът оспорвал заповедта, като заявявал, че същата е немотивирана, тъй като липсвали изискуемите от закона реквизити. Районният съд приемал това възражение за основателно. Отделно от това се установило, че изискването на обяснения само формално реализира процедурата, визирана в разпоредбата на чл.193 от ГПК, а не се касае за изслушване на ищеца и събиране и оценка на посочените доказателства преди налагане на наказанието. Не се коментирало, че дори и да има допуснати пропуски в оформянето на документацията, по същество това няма отражение върху основната дейност на институцията. Описаното представлява нарушение на работодателя при определяне на дисциплинарното наказание, а именно невземане предвид всички критерии по чл. 189 от КТ, което е достатъчно за незаконосъобразност на заповедта му и налага уважаване на предявения иск за отмяна на наложеното наказание. По делото е приложена цялата преписка към обжалваната заповед. В съд.заседание на 05.10.2023г. /протокол на л.104/ са разпитани двама свидетели на ищеца И. К. /работи в СУ„•••“, като зам. директор „•••“/ и Ц. Р. /учител по ••• в СУ„•••“/. С въззивната жалба на СУ „•••“, гр. Пловдив, са въведени възражения срещу направените правни изводи. По-конкретно, изтъква се, че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът е приел, че ищцата е педагогически специалист с дългогодишен стаж, на когото останалите в ръководената от нея институция можели да разчитат и се справяли при работна среда, характеризираща се с ежедневна висока натовареност въз основа на свидетелски показания и приетите писмени доказателства, като липсва посочване въз основа на кои показания и писмени доказателства е достигнал до този извод. Това са единствените факти по спора, които Районният съд е обсъдил в решението си, като не бил обсъдил правнорелевантни за спора факти, а именно - издадена ли е заповедта от лице, носител на работодателска власт, извършил ли е ищецът посочените в заповедта деяния, съответно съставляват ли те нарушения на трудовата дисциплина; съответства ли наложеното наказание на установените нарушения, като обсъди всички факти, които се взимат предвид съгласно чл. 189, ал. 1 от КТ. По делото са били приети множество писмени доказателства и свидетелски показания, които изобщо не са обсъдени. Не са били обсъдени писмените доказателства, постъпили по реда на чл. 192 ГПК от РУО - Пловдив. Не са били обсъдени и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Районният съд е отменил заповедта за налагане на дисциплинарно наказание поради липса на реквизити и изобщо не е обсъдил фактите по спора. На следващо място, жалбоподателят възразява, че Районният съд е нарушил материалния закон, като е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение не отговаря на реквизитите, посочени в чл. 195 от КТ. Приел е, че не става ясно как ищцата е нарушила трудовата дисциплина, още по-малко какви са последствията от това нарушение. Приел е, че липсват посочване на фактическите основания за дисциплинарно наказания. Поддържа, че издадената заповед е достатъчно мотивирана, отговаря на изискванията на закона и константната съдебна практика на ВКС. Изискванията на чл. 195 от КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен - с оглед защитата на работника или служителя и за да бъде осъществен съдебният контрол за законност на наложеното наказание. Тези изисквания са спазени, когато в искането за даване на обяснения и в заповедта за налагане на наказание нарушението е посочено по разбираем за работника начин и когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието. Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, нито да посочи кои факти е приел за установени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл.187 от КТ е извършено. В искането за писмени обяснения се съдържа достатъчно информация за нарушенията, които са установени, като е посочена и тяхната правна квалификация. За извършената проверка е съставен констативен протокол, в който подробно е описана фактическата обстановка, като същият е връчен на Директора З., като по този начин допълнително е обезпечено нейното право да разбере в какво се изразява извършените от нея нарушения. Поддържа, че за спазването на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ е достатъчно да бъдат поискани и изслушани обясненията на служителя, като законът не е въвел задължения работодателят да обсъди обясненията на служителя. На следващо място, Районният съд е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 189 от КТ, понеже не са били взети всички критерии при налагане на дисциплинарното наказание. не е изложил достатъчно мотиви, как и защо е достигнал до този извод. Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че исковете са предявени срещу надлежно пасивно процесуално легитимиран ответник. Директорът на СУ се явява орган на управление и контрол, прилагащ държавна политика в областта на предучилищното и училищното образование. Той ръководи и отговаря за цялостната дейност на образователната институция и в тази своя функция сключва, изменя и прекратява трудовите договори, като работодател, в съответствие с КТ, а неговият трудов договор се сключва и прекратява от по- горния спрямо работодателя орган- РУО -Пловдив. Няма спор, че ищецът работи на длъжността "•••" на държавно неспециализирано училище, финансирано чрез бюджета на Министерство на образованието и науката. Училището е самостоятелно юридическо лице, което прилага системата на делегираните бюджети. По силата на чл. 37, ал.3 от ЗНП /отм. ДВ бр.79/2015 г. в сила от 01.08.2016 г./ министърът на образованието и науката сключваше и прекратяваше трудовите договори с директорите на държавни училища, но с влизане в сила на Закона за предучилищното и училищното образование/ЗПУО/ от 01.08.2016 г. трудовите договори с директорите на държавни неспециализирани училища се сключват и прекратяват от началника на регионалното управление на образованието - чл. 217, ал.2 от ЗПУО. Тази хипотеза е регламентирана и от разпоредбата на чл.61, ал.2 от КТ, според която за длъжности, определени в закон или акт на МС трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. За тези случаи на възникване на трудово правоотношение нормата на чл.61, ал.2, изр.2 от КТ, посочва, че - правоотношението се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. По прилагането на чл.61 ал.2 от КТ е постановено Тълкувателно решение № 1/30.03.2012 г. по тълк.дело№ 1/2010 г. - ОСГК на ВКС, с което е прието, че - надлежен ответник по исковете по чл.344, ал.1 от КТ, предявени от работник/служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61, ал.2, изр.1 от КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. За това, е прието в случаите на възникване и прекратяване на ТПО по волята на горестоящ орган, да не се предизвиква промяна относно страните в трудовото правоотношение, съответно че за тези случаи работодател не се явява този горестоящ орган. В трудовия спор по чл.357 от КТ за законосъобразността на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание легитимиран ответник е работодателят СУ“•••“, а не горестоящият му орган РУО, гр.Пловдив. Последният е издател на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, каквато компетентност за упражняване на дисциплинарна власт му е призната с разпоредбата на чл.192, ал.2 от КТ. Въз основа само на авторството на волеизявлението за налагане на дисциплинарно наказание обаче не се определя коя е надлежната страна в трудовия спор по чл.357 от КТ. Това е така, защото съгласно чл.357 от КТ - страна по този спор е работодателят, а с нормата на §1, т.1 от ДР на КТ е регламентирано, че работодател е предприятието/ структурата, в която е създадено трудовото правоотношение за съответната длъжност. За работодателя съществуват задължителни процедури наложени от защитните норми на чл.193 от КТ, включващи изслушване на работника/служителя/, проверка на неговото възражение чрез събиране на посочените доказателства. За осъществяването им е необходимо известно време, като е определен двумесечен срок според чл. 194 от KT, в който тези процедури по налагане на дисциплинарното наказание могат да бъдат осъществени. За да наложи дисциплинарно наказание на определен работник/служител/, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което най-напред следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина, което е възможно да стане чрез препращане към друг акт, който следва да бъде връчен на работника, респ.служителя и става неразделна част от заповедта. На следващо място - да определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане, и най-накрая да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението. За законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е достатъчно само да се посочат законовите текстове, които са нарушени и да се възпроизведе тяхното съдържание, а е необходимо да се посочи и нарушението – респ. в писмена форма да бъдат описани действията, респ. бездействията на работника, респ. служителя, за които се твърди, че съставляват нарушение на трудовата дисциплина, конкретната дата или периода, в който са извършени. В Регионално управление на образованието – Пловдив е постъпил Сигнал от В. П. П., работила като ••• в СУ“•••“, гр.Пловдив, по който комисия в компетентен състав Р. Р., А. Т. и И. М., е извършила проверка, за която е издаден Констативен протокол с вх.№ РД-25-305/07.10.2022г., ведно с приложения към него, и е приключила с издаване на Заповед №•••г. от А. П., началник на Регионално управление на образованието – Пловдив, за налагане дисциплинарно наказание „•••“, като са описани нарушение от т.1 до т.11 /вкл./. По отношение на т.1 от заповедта за описано нарушение на чл. 257, ал. 1 и ал. 2, чл. 258. ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, чл. 31, ал. 1. т.1, т.2, т. 6, т. 15 и т. 16 от Наредба № 15/2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, като М. З. е допуснала включване на 4 служители от непедагогическия персонал от училището /заместник-директор по административно-стопанската дейност. завеждащ административна служба, библиотекар и главен счетоводител/ в проведено в периода от 05.07.2022г. до 07.07.2022 г. в кк „Слънчев бряг“ обучение като вътрешноинституционална квалификация на тема „Преодоляване на насилието и агресията в образователните институции и стреса при педагогическите специалисти“, като темата и видът на обучението не представляват продължаваща квалификация по конкретна тематика за специалисти от непедагогическия персонал. Въззивната инстанция констатира, че този факт е безспорен между страните, същият е и доказан, тъй като лицата фигурират в представения „Списък служители на тема: „Преодоляване на насилието и агресията в образователните институции и стреса при педагогическите специалност“, на 05, 06 и 07, юли, 2022г., в кк „Слънчев бряг“, подписали са се и лично за присъствие на датите 05.07.2022г., 06.07.2022г. и 07.07.2022г. От Списъка е видно, че са включени са били 53 служители по опис, от които видно е от описаните им длъжности са педагогически специалисти и четирима служители не са педагози, а именно заместник-директор по АСД, завеждащ АС, библиотекар и главен счетоводител. Ищцата не оспорва обстоятелството, че е включила четирима служители от непедагогическия персонал от училището, но възразява това да съставлява някакво нарушение; позовава се на чл.10 ал.4 от КТД и за наличието на преходен остатък от бюджета. Възражението следва да се остави без уважение. Съгласно чл.10 ал.4 от КТД – „При възможност на делегирания бюджет на образователните институции Директорите включват в квалификационни форми и специалисти от непедагогическия персонал, като използват средства извън определените за квалификация на педагогическите специалисти“. Цитираната норма на чл.10 ал.4 от КТД намира приложение само за тяхната квалификация, а не и за за квалификацията, с която те нямат нищо общо. Не са ангажирани и доказателства /например съдебно - счетоводна експертизи, счетоводни документи, изготвени от компетентни лица/ за наличието на преходен остатък в бюджета на управлението на училището. На следващо място, комисията е установила и факта, че З. е била в платен отпуск за периода на обучението, разрешен с със Заповед № ЧР—5-706/01.07.2022г., тоест, от една страна е била на обучението, съгласно присъствения лист, а от друга страна, е била в платен отпуск. За обучението е била издадена фактура № 281/04.07.2022г., заплатена на 13.07.2022г. Сумата от 9593 лв. е осчетоводена по §10-51 „Командировки в страната“, като в тази сума е включена и сумата от 181 лв. /с ДДС/ за участието на директора на училището в обучението. Налага се извод за неправомерно извършване на разходи в период на ползване на платен годишен отпуск. Ищцата твърди също с исковата молба, че училището е с преходен остатък в размер на 311 958 лв. за 2020г. и 305 346 лв. за 2021г., но по делото липсва потвърждение за тези данни, предвид на това, че същите са били изрично оспорени от процесуалния представител адв.Р.. По отношение на т.2 от заповедта за описано нарушение на чл. 257. ал. 1 и ал. 2, чл. 258. ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, чл. 31, ал. 1, т. 1, т.2, г. 6, г. 15 и т. 16 от Наредба № 15/2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, като орган за управление и контрол на училището, З. е допуснала провеждане на вътрешноинституционална квалификация на тема „Преодоляване на насилието и агресията в образователните институции и стреса при педагогическите специалисти“, която не фигурира в плана за квалификация на педагогическите специалисти за учебната 2021-2022 г. и не е извършена актуализация за включването в плана. Въззивната инстанция намира, че нарушението е доказано, доколкото твърдяните факти са отрицателни, а срещу тях от страна на ищцата не са ангажирани писмени доказателства, затова, че тази процесна тема е включена в Плана за квалификация на педагогическите специалисти за учебната 2021- 2022 г. още с обявяването му или евентуално при съответна актуализация. Всъщност самата ищца с исковата молба посочва, че в плана за квалификационна дейност за учебната 2021/2022 г. под №11 фигурирала тема: “Развитие на емоционалната интелигентост на учениците и учителите“, която била сходна. Също така счита, че темите за агресията, насилите, стреса и реакцията към тях са поднесени почти еднакво в двете теми. Обстоятелството, че тази описана тема е „сходна“ и че темите били поднесени „почти еднакво“ /според ищцата/ не санира основния порок, че темата „Преодоляване на насилието и агресията в образователните институции и стреса при педагогическите специалисти“ не фигурира в плана за квалификация, така както са констатирали проверяващите от комисията, сверявайки съдържанието на плана. Основателен е и довода на ответника, че темата “Развитие на емоционалната интелигентост на учениците и учителите“ е била предвидена в годишния план за м.март, 2022г. По отношение на т.3 от заповедта за описано нарушение на чл. 257, ал. 1 и ал. 2, чл. 258. ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, чл. 31, ал. 1, т.1, т.2 от Наредба № 15/2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, като орган за управление и контрол на училището, З. е допуснала да не е публикувана информация за планираното и проведено обучение на тема „Преодоляване на насилието и агресията в образователните институции и стреса при педагогическите специалисти“ на сайта на училището съобразно изискванията на писмо №9105- 192/18.05.2022 г. на г-жа М. Г., заместник-министър на образованието и науката, публикувано на сайта на Регионално управление на образованието - Пловдив „За изпълнение“ на 19.05.2022 г. Въззивният съд констатира, че това нарушение е доказано, доколкото в доказателствената тежест на ищцата е била да обори отрицателния факт в заповедта с всички възможни доказателствени средства. Нещо повече, с исковата молба не се оспорва, че информацията е публикувана допълнително, след извършената проверка от комисията. „Действително съм допуснала да бъде публикувана непълна информация, като след извършената проверка от експерти от МОН и РУО-Пловдив информацията беше допълнена съобразно изискванията посочени в Писмо с № 9105-192/19.05.2022г.“. Ищцата намира, че работодателят навлизал в пунктуално тълкувание. Според съда, комисията правилно е приложила цитираните правни разпоредби. По отношение на т.4 от заповедта за описано нарушение на чл. 223, ат. 1 и ат. 2, чл.257, ат. 1 и ат. 2, чл. 258. ат. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, чл. 31, ал. 1, т.1, т.2, т. 16, т. 19, чл. 44, ал.5, т. 5, ал.7, чл. 47, т. 2 от Наредба № 15/2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, като орган за управление и контрол па училището, З. е допуснала организиране и отчитане на събитието в периода от 05.07.2022 г. до 07.07.2022 г., без да са спазени изискванията за организирането му като квалификация: -продължителността на проведените дейности и формата им не съответстват на изискванията за квалификационна форма: съгласно представен на проверяващите план, обучението е следвало да се проведе в няколко сесии, включващи: представяне на презентация от директора - г-жа З., представяне на презентация от г-жа К. -заместник-директор АСД, подвижни игри в басейна на хотела, подвижни игри на плажа. От проведените разговори със служители се е установило, че презентациите са подготвени от педагогическия съветник и психолога, а подвижните игри са проведени от г- жа Р., учител по ФВС и г-н Д., хореограф. Комисията посочва, че не може да установи кой е провел теоретичната част /презентирането/ по време на обучението, тъй като от служителите е дадена разнопосочна информация. Въззивният съд намира, че и това нарушение е категорично доказано, включително и с разпита на свидетелите И. К. и Ц. Р. в съд. заседание на 05.10.2023г. Св. Р. е обяснила, че тя лично се е занимавала с практическата част – разработване на спортни игри. Според св.К., имало план-график за самото обучение. Темата за стреса и намаляването му в училище била възложена на педагогическия съветник, като той изготвил документа, но в последните два-три дни се оказало, че няма да може да присъства на обучението. Това довело до изнасянето на теоретичната част от нея и от г-жа З., като си били разделили темите. Основателни са доводите на ответника СУ“•••“, чрез адв. Р., затова, че лекциите не са били извършени в планираната продължителност, а така също е основателна и констатацията на комисията, че не е била представена и карта за отчитане на вътрешноинституционалната квалификация /заложена в Приложение №1 към Правилата за квалификация“/. По отношение на т.5 от заповедта за описано нарушение на чл. 257, ал. 1 и ал. 2, чл. 258, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, чл. 31, ал. 1, т.1. т.2 и т. 19 от Наредба № 15/2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, като орган за управление и контрол на училището, З. е сключила Договор от 23.06.2022г. с ТО „Нова Феникс“ ЕООД, с предмет: организиране и осигуряване на туристическо насТ.ване на 53 души в хотел „•••“, кк. Слънчев бряг, което не представлява квалификация; в договора липсват данни за превозвача, транспортното средство и застраховката; не са били представени оферти от други туроператори, поради което не могат да се установят критерии за направения избор. Въззивният съд намира, че нарушенията са доказани. Видно е от материалите по преписката към заповедта в подписания Договор от 23.06.2022г. с ТО „Нова Феникс“ ЕООД /на л.21 и сл./ липсват гореописаните данни, което не се оспорва от ищцата. В тази насока, ирелевантни са доводите, че при предишни организирани пътувания били подписани аналогични договори, предварително съгласувани с РУО - Пловдив, тъй като същите не са предмет на делото. По отношение на възражението с исковата молба, че не било задължително вписването в договора на транспортното средство, превозвача и застраховката, следва да се посочи, че ако не фигурират там, е необходимо да са налице други документи, с които да са били описани, както и да са приложени по делото, за целите на доказването. По отношение на т.6 от заповедта за описано нарушение на чл. 257, ал. 1 и ал. 2. чл. 258, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, чл. 31, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 19 от Наредба № 15/2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, като орган за управление и контрол на училището, З. е допуснала извършване на плащане по фактура № 0000000281/04.07.2022 г. за „организиране на туристическо събитие - насТ.ване“, което не представлява квалификация. По отношение на това доказано нарушение, коментар е направен към т.1. Следва да се допълни само и възражението на СУ „•••“, направено чрез адв.Р., затова, че цялата сума заплатена за обучението е предвидена за туристическо насТ.ване, но не и за разходи за самата квалификация. Към делото от ищцата е приложено Платежно нареждане, изд. на 02.12.2022г. / на л.30 по делото/, от което е видно, че М. З. е възстановила на СУ“•••“, гр.Пловдив, сумата 181 лв., по банковата сметка в ТБ „Инвестбанк“АД, клон Пловдив, с предмет: „възстановени средства за квалификация на 05.07.2022г., кк Слънчев бряг“. Възстановяването на тези процесни средства, обаче, е извършено, след приключването на проверката и обективирането на резултатите в Констативен протокол от 07.10.2022г. Възстановяването на сумата в размер на 181 лв. се преценява от съда като признание на нарушението, отразено с т.6 от заповедта. По отношение на т.7 от заповедта за описано нарушение на чл. 257, ал. 1 и ал. 2, чл. 258. ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, чл. 31. ал. 1, т.1. т.2 от Наредба № 15/2019 г. за статута и професионалното развитие па учителите, директорите и другите педагогически специалисти, като орган за управление и контрол на училището, към дните на проверката от З. не е изготвена карта като форма за отчитане на вътрешноинституционалната квалификация, каквато е заложена в приложение към утвърдени от нея като директор Правила за квалификация. Досежно това нарушение е налице признание с исковата молба, затова, че не е била изготвена карта като форма за отчитане на вътрешноинституционална квалификация веднага. Същата карта била изготвена „след осъществената проверка от експерти на МОН и РУО – Пловдив“. Съдът намира за ирелевантни причините заради които не е била своевременно изготвена /поради излизане на служители в платен годишен отпуск през лятната ваканция/, доколкото същата е необходима за целите на отчетността, и прилагането на списък с информация не може да санира тази липса, регламентирана в Правила за квалификация. По отношение на т.8 от заповедта за описано нарушение на чл. 257. ал. 1 и ал. 2, чл. 258. ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, чл. 31, ал. 1, т.1, т.2 от Наредба № 15/2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, като орган за управление и контрол на училището, З. е участвала в обучението от 05.07.2022 г. до 07.07.2022 г. в кк „Слънчев бряг“, за което са платени от бюджета на училището 181 лв., в период на ползване на платен годишен отпуск, разрешен със заповед № ЧР- 05-706/01.07.2022 г. на началника на Регионално управление на образованието - Пловдив, което съставлява неправомерно извършен разход в период на ползване на платен годишен отпуск. Описаното нарушение вече е коментирано по-горе. По отношение на т.9 от заповедта за описано нарушение на чл. 257, ат. 1 и ал. 2, чл. 258. ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, чл. 31, ал. 1, т.1. т.2 от Наредба № 15/2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, чл. 9, ал. 1, т. 6 от Наредбата за командировките в страната, като орган за управление и контрол на училището, З. е подписала заповеди за командироване на 52 служители от СУ „•••“, гр. Пловдив, за участие в квалификацията в периода от 05.07.2022 г. до 07.07.2022 г., в които не са посочени полагаемите суми за пътни, дневни и квартирни и не са отчетени дължими разходи като в заповедите за командировка не е посочено, че плащането е пакетна услуга. Описаното нарушение не е оспорено от ищцата, като от нейна страна е постъпило уточнение, че е било направено така, тъй като се касаело за пакетна услуга и нямало друг вариант за при такива обучения. С уточнението не се санира допуснатото нарушение, както и на изискванията на чл.8 ал.1 /за издаване предварително на писмена заповед/, чл.29 ал.1 /командированият е длъжен в 3-дневен срок след завръщането си от командировка да даде отчета за извършената работа/ и чл.32 /изплащане на пари без заповед за командировка/ от Наредба за командировките в страната. По отношение на т.10 от заповедта за описано нарушение на чл. 257, ал. 1 и ал. 2, чл. 258, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, чл. 31, ал. 1, т.1. т.2, т. 19 от Наредба № 15/2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, като орган за управление и контрол на училището, З. е допуснала г-жа Р. П., учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап, г-жа Т. Т., старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап, г-н Д. Д., •••, да пътуват на 05.07.2022 г. и на 07.07.2022г. до и от кк „Слънчев бряг“ със съпрузите си, а г- жа Р. П. и с детето си с организирания от училището превоз като в застрахователна полица, издадена на „Нова Феникс“ ЕООД от „ДЗИ-общо застраховане“, лицата застраховани със Застрахователна полица №7120022151000203 са 58, съгласно стр.5 от Констативен протокол от 07.10.2021г. на комисията към РУО - Пловдив. Потвърждава се факта, че има вписани като застраховани пет външни лица, наред с 53 лица съгласно Списъка от 53 лица, приложен на л.74 по делото. По отношение на т.11 от заповедта за описано нарушение на чл. 257, ал. 1 и ал. 2, чл. 258, ал. 1, чл. 263, ал 1, т. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование, чл. 31, ал. 1, т.1, т.2, т. 6, т. 15. т. 16 от Наредба № 15/2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, като орган за управление и контрол на училището, З. е допуснала некоректно планиране и непълно изпълнение на квалификационната дейност за учебната 2021/2022 г.: -в плана за квалификация на педагогическите специалисти за учебната 2021-2022 г., част от годишния план за учебната 2021-2022 г., от предложените от педагогическите специалисти при проведената анкета за желани теми за квалификация за учебната 2021- 2022 г. 11 тематични направления за обучения през учебната 2021-2022 г., в плана за квалификация са включени само 2 теми за вътрешноинституционална квалификация: обучения за дигитални компетентности и общуване на чужд език и 1 тема за извънинституционална квалификация „Проектно и проблемно базирано обучение в дигитална среда“; -заложените теми за квалификация в плана за квалификация на педагогическите специалисти за учебната 2021-2022 г. като цяло не съответстват на стратегическите цели и приоритети в дейността на училището, определени в приетата на заседание на педагогическия съвет, протокол №10/14.09.2020 г. и утвърдена със заповед №••• г. Стратегия за развитие на училището за периода 2020-2024 г.; като приоритет в дейността на училището в стратегическия документ е заложено повишаване на професионалната компетентност и квалификация в подкрепа на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование; съответствие е установено по т.2.4.2 от плана за действие и финансиране на дейностите към стратегическия документ, по която е планирано подобряване на уменията на работещите в училището за адекватна реакция при предотвратяване на случаи на агресия и насилие в училищна среда; -от планираните 17 обучения за провеждане през учебната 2021/2022 г. като вътрешноинституционална квалификация не са налични карти за отчитане по 5; не са изпълнени и следните обучения, планирани като извънучилищна квалификация: Методически насоки и препоръки за работа при дистанционно обучение - за 26 участници; Работа с родители. Взаимодействие с родителската общност — за 65 участници; Електронни образователни ресурси и работа в дигитална среда- - за 39 участници; Формиране на ключови компетентности в онлайн среда - за 16 участници. -към плана за квалификационна дейност на педагогическите специалисти на СУ „•••“, гр. Пловдив, за учебната 2021/2022 г., приет на заседание на педагогическия съвет, протокол № 15/13.09.2021 г. и утвърден от нея като директор на училището със заповед № РД-10-1852/14.09.2021 г. не са налични критерии за подбор на педагогическите специалисти за участие в квалификационната дейност, нито е наличен отделен документ. Въззивният съд констатира, че при тези процесни функция ищцата се е доверила, както посочва в исковата молба, на заместник-директори учебна дейност С. В. и Т. М. и главния учител и бивш заместник-директор учебна дейност на училището Г. Я., и нямала съмнение, че предложеният план за квалификационна дейност бил изготвен съобразно желаните от педагогическите специалисти теми. Контролът по изпълнение на плана била възложила в частта на извънучилищна и вътрешноучилищна квалификация на двамата заместник-директори по учебна дейност, а в частта финансиране на квалификацията на заместник-директор административно стопанска дейност. По същество и при тази хипотеза, от страна на ищцата с исковата молба е записала, че счита, че прекалено пунктуално е твърдението, направено със заповедта. По отношение на т.12 от заповедта за описано нарушение на чл. 257, ал. 1 и ал. 2, чл. 258, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, чл. 31, ал. 1, т.1, т.2, т. 19 от Наредба № 15/2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, като орган за управление и контрол на училището, З. е допуснала г-жа И. К., на длъжност ЗДАСД да участва в обучения, платени от бюджета на училището и предназначени за педагогически специалисти, което съставлява нецелесъобразен разход: -участие в обучение на тема „Проактивният учител - основен фактор за повишаване на познавателния интерес и резултатите на учениците“, проведено в периода 10.05-11.05.2021 г.; -участие в обучение на тема „Колаборативното обучение - педагогическа стратегия за повишаване качеството на образователния процес“, проведено в периода 28.06-30.06.2021 г. Въззивната инстанция намира, че е доказано нарушението, доколкото г-жа К. не е имала качеството на педагогически специалист, а е допусната да участва в описаните обучения за сметка на бюджета на училището и който е определен за действащите педагогически специалисти. Процесната Заповед №•••г. на началника на Регионално управление на образованието – Пловдив се явява законосъобразна. Обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо това ще се постанови друго, с което ще се отхвърли предявеният иск от З. против СУ „•••“, гр. Пловдив, за отмяна на Заповед №•••г. на началник на Регионално управление на образованието – Пловдив, за налагане на дисциплинарно наказание „•••. Разноски. Съобразно правния резултат за двете съдебни инстанции, М. Д. З. ще бъде осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата 1000 лв. за депозит, изплатен за първа инстанция от бюджета за процесуално представителство, осъществено от особения представител адв. Р. Р. на ответника СУ „•••“, ЕИК •••, гр. Пловдив, съгласно записване на л.40 /на гърба/ на датата 17.11.2023г., и с издаден РКО за тази сума, по гр.д.№ 1901/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV гр.с. Съобразно правния резултат М. Д. З. ще бъде осъдена да заплати на СУ „•••“, гр. Пловдив, ЕИК •••, сумата 1000 лв. за депозит, внесен от училището на 08.04.2024г., с платежно нареждане, изд. от „Инвестбанк“ АД /на л.23/, и издаден РКО на 22.04.2024г. /на л.24/ по възз.гр.д.№ 229/2024г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, V гр.с., за процесуално представителство, осъществено от особения представител адв. Р. Р.. По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.