Решение № 146 от 31.3.2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 567/2021 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 45 от 03.06.2021 година, постановено по гр. д. № 148/2021 година Районен съд – ПАВЛИКЕНИ е осъдил „В.“ ЕООД, ЕИК... гр. С.. да заплати на И. В. Й., сумата 146, 09 лв. - обезщетение по чл. 224 КТ, 9, 86 лв. - мораторна лихва по чл. 228, ал. 3 от КТ; сумата от 1680 лв. обезщетение по чл. 226, ал.2 от КТ, като претенцията за това обезщетение е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 4480 лв. като неоснователна и недоказана. Като неоснователни и недоказани са отхвърлени изцяло предявените искове с правно основание чл. 128, ал. 2 от КТ за сумата от 1120 лв., иска по чл. 270, ал.1 КТ за 92, 88 лв. лихва за забава при изплащането на трудово възнаграждение, както и иска за присъждане на командировъчни разходи за м. ноември и декември 2019г. в размер на 972 евро. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 129, 84 лв. – разноски по делото, а ищецът е осъден да плати на ответника разноски по делото в размер на 595, 86 лв. – съразмерно на отхвърлената част от иска. Против това решение е подадена възизвна жалба от ищеца И. В. Й. чрез пълномощник адв. М. Б.. Обжалва се решението в частта с която се отхвърлени исковете за неплатено трудово възнаграждение, за неизплатените командировъчни за пътуване в чужбина, за лихвата по чл. 270, ал. 1 от КТ и в частта, с която съдът се е произнесъл по разноските. Посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с разпределение на докзаталствената тежест. Нарушен бил закона като съдът се е произнесъл по приемането на доказателствата в т. 6 от проекта за доклад в определението си от 25.02.2020 година. Навежда доводи, че при разпределение на доказателствената тежест не е указано на ищеца за кои факти не сочи доказателства. Отхвърлени са писмени доказателства, за които жалбоподателя смята, че имат отношение към правния спор – карта на водача, издадена от регионална дирекция на Автомобилната администрация, поставена в дигиталния тахограф и е задължителен документ при превоз на товари. Сочи, че в мотивите на съда се съдържали противоречия относно полагането на труд за месец ноември 2019 година и заплащането на командировъчни във връзка с командировка извън страната. Погрешни били фактическите, а от там и правните изводи на районния съд при анализ на доказателствата по делото, свързани с установяването полагането на труд през м. ноември и декември 2019 година. Отправя се искане към съда да се постанови решение, с което да бъде отменено това на районния съд в отхвърлителната му част и да постанови ново, с което да уважи предявените искове изцяло. Претендира разноски. От ответника не е постъпвал писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание: Жалбоподателят не се явява, а се представлява от адв. Б.. Заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и изложените в нея възражения, доводи и аргументи относно незаконосъборазността на атакуваното решение. Поддържа искането за приемане на представените с въззивната жалба писмени доказателства. В хода на устните състезания отправя искане решението на районния съд в обжалваната част да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат изцяло уважени. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по жалбата се представлява от адв. М. Н.. Оспорва възивната жалба като неоснователна. Счита решението в обжалваната му част за правилно и законосъобразно и моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Счита, че приетите в хода на въззивното производство писмени доказателства не променят фактическата обстановка, установена по делото от районния съд. Представя писмена защита. Претендира направените по делото разноски пред въззивната инстанция. Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалбата, обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК и като прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да ги разгледа по същество. Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Постановеното решение, предмет на въззивната проверка, е такова от надлежен орган и законен състав, при спазване на изискванията са форма и съдържание. Решението в обжалваната му част е допустимо – съдът се е произнесъл по спорното право и в рамките така както е въведено то в исковата молба. Извършвайки проверка на обжалваното решение по реда на чл. 271, ал. 1 от ГПК по същество, съобразно правомощията на възизвната инстанция съгласно чл. 269 от ГПК, съдът намира решението за правилно и законосъобразно. Съображенията за това са следните: В исковата си молба ищецът твърди, че е бил трудово правоотношение с ответника на основание сключен трудов договор, по силата на който е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил“ за периода от м. септември до м. декември 2019г. Сочи, че по устна уговорка с В.Х. за започване на работа се явил на 06.09.2019г. в гр. Велико Търново, откъдето да отпътува по направление Дания-Швеция. Представил му необходимите документи – копие от лична карта, СУМПС, копие от дигитална карта, медицинско свидетелство, 2 броя трудови книжки/основна и продължение/ Бил уведомен, че трудовият му договор ще бъде регистриран на 09.09.2019г., поради това, че 6.09.2019г. е почивен ден. Работил основно в Дания. Твърди, че се върнал на 6.12.2019г. в България с колегата си С.Г. от гр. Русе. Имало уговорка с дружеството ответник за два месеца почивка и след това да продължи да работи. В началото на м. март 2020г. получил електронно съобщение от НАП за неплатени публични задължения. Извършил проверка и установил, че трудовото му правоотношение с ответника било прекратено на 01.01.2020г. Твърди, че уговореното възнаграждение било 70 евро на ден или 2100 евро на месец Получил бил възнаграждение за м. 09 2019г. на 06.10.2019г. с основание командировка 09.2019г. и за м. 10.2019г. – на 11.11.2019г. с основание „командировка 10.2019г. Твърди, че е изпълнявал трудовите си задължение за м. ноември и декември 2019г., но не е получил възнаграждение. Установил от справка в НАП, че за този период не за му плащани осигуровки, освен тези по здравно осигуряване и е бил воден от работодателя в неплатен отпуск, което не отговаряло на истината. По този повод подал жалба в ИА „ГИД“ София, а преди това до Д“ИТ“ Велико Търново.След тези отговори изпратил по ответника искане на основание чл. 128а от КТ да му предостави всички документи, свързани с трудовото правоотношение. На 08.09.2020г. получил по куриер трудовата си книжка, в която било извършено отбелязване че трудовото правоотношение възникнало на 16.09.2019г. и било прекратено на 01.01.2020г., посочено възнаграждение 560 лв. На 03.06.2020г. била получена от ответника, отправена от ищеца покана дружеството да му плати дължимото възнаграждение по банков път, както и да възстанови осигурителните му права. Претендира присъждане на 1120лв. – неплатено възнаграждение за м. ноември и декември 2019г., мораторна лихва в размер на 92, 88 лв. от 1.12.2019г. до 29.10.2020г.; сумата от 927 евро – командировъчни плащания за м. ноември и декември 2019г.; обезщетение за неизползван платен отпуск 6 работни дни – 146, 09 лв. и мораторна лихва 9, 86лв. и обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ в размер на 4480 лв. или алтернативно 1680 лв.- първата сума за осем месеца, а втората за три месеца. Ответникът е подала писмен отговор на исковата молба. Счита исковете за допустими, но ги оспорва като изцяло неоснователни. Не оспорва наличието на трудово правоотношение за периода от м. септември до м. декември 2019 година, но заявява, че всички задължения са изпълнени. Оспорва твърденията на ищеца относно задържането на трудовата книжка. В съдебното заседание пред първата инстанция приема Съдебно- счетоводната експертиза, но оспорва заключението на съдебно-графическата експертиза. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. При горните твърдения, съдът приема, че са предявени искове по чл. 128 КТ, иск за лихва, чл. 224 КТ, иск по чл. 226, ал. 2 от КТ и иск за присъждане на командировъчни чл. 121а, ал. 8 КТ. Предмет на въззивната проверка е решение № 45 от 03.06.2021г. по гр.д. № 148/2021 год. на РС Павликени, само в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете по чл. 128 от КТ и чл. 270, ал. 1 от КТ и иска по чл. 121а, ал. 8 КТ вр. чл. 31, ал.1 от Наредбата за служебните командировки в чужбина – за неплатени командировъчни за м. ноември и м. декември 20219г. Анализът на относимите доказателства води до следните изводи относно фактическата обстановка: Страните са били в трудово правоотношение за периода от 13.09.2019 година до 31.12.2019 година, възникнало на основание сключен по между им трудов договор № 63 от 13.09.2019г.със срок за изпитване за период от 6 месеца, като срокът е уговорен в полза на работодателя, при договорено трудово възнаграждение в размер на 560 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж 0, 6%. Договорът е прекратен със заповед № 4 от 30.12.2019г. с която този договор е прекратен на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 01.01.2020 година. Трудовият договор е бил регистриран по надлежния ред в ТД на НАП, както и прекратяването му. От 30.03.2020 година до 08.09.2020 година ищецът е работил при друг работодател на длъжност „шофьор товарен автомобил“ – „Виктория – Русе“ ЕООД, което обстоятелство също е отразено в регистрите на съответната ТД на НАП. На основание Заповед № 31 от 16.09.2019г. на основание Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина на ответника ищецът Й. е бил командирован за периода от 16.09.2019г. до 31.10.2019г. в Дания-Швеция във връзка с изпълнение на длъжността „шофьор товарен автомобил“. Ищецът е изпълнил задълженията си по това командироване. От писмените доказателства по делото и изслушаната съдебно счетоводна експертиза се установява, че за м. септември е начислено трудово възнаграждение в размер на 294, 74лв. за 10 работни дни. Платени са осигурителните вноски. За м. октомври 2019г. е начислено трудово възнаграждение в размер на 560 лв. за 23 работни дни и внесени осигурителни вноски. За м. ноември 2019г. няма начислено възнаграждение, начислени са и са внесени осигурителни вноски върху 560 лв., а според документите и счетоводното им отразяване ищецът е бил в неплатен отпуск. Внесени са здравни осигуровки. За м. декември е начислено обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 146, 09 лв. за 6 дни неползван платен отпуск. Ищецът няма отработени дни, водил се е в неплатен отпуск 9 дни със осигурителен стаж и 10 работни дни неплатен отпуск без осигурителен стаж.Начислени са и са платени осигуровки за сметка на работодателя – здравни осигуровки. Видно от представено платежно нареждане от 11.11.2019 година в полза на ищеца Й. чрез банков превод са платени 4244, 00 лв. Съдебно-счетоводната експертиза е установила, че от хронологичен регистър в счетоводството на ответника от 1.01.2019г. до 31.12.2019г. за изплатени суми на И. В. Й. тази обща сума е платена както следва – 663, 27 лв. – заплата, която се равнява на сумата от нетните заплати за м. септември и м. октомври 2019г. и 3580л73 лв. – командировъчни. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза дължимите суми според счетоводните записвания за периода от 16.09.2019г. до 31.12.2019г. са заплата 794, 75 лв. и командировъчни 2429, 14, съгласно Заповед № 31 от 16.09.2019г., а реално изплатена сума е в размер на 4244, 00 лв. По отношение твърдението на ответника, че за м. ноември и декември 2019г. ищецът е бил в неплатен отпуск са представени три молби за ползване на неплатен отпуск за двата месеца. Ищецът оспори подписите, положени от негово име. Изслушаната по делото съдебно графическа експертиза установява, че и под трите молби подписите над името И. В. Й. не са положени от ищеца, а от друго лице по подобие на неговите подписи. Ответникът оспори това заключение, поради това, че използвания сравнителен материал не е бил достоверен – не били снети образци лично от подписите на ищеца. Съдът намира това оспорване за неоснователно. Вещото лице действително не е снело лично от ищеца сравнителни образци от подписа му, но проверката е извършена въз основа на сравнителни образци – документи върху които има положен подпис от ищеца и това обстоятелство не е спорно. Ето защо съдът кредитира заключението на съдебно-графическата експертиза и приема, че представените три молби не изхождат от ищеца като работник при ответника. Следователно не е налице фактическият състав о, който да се направи извод, че ищецът през тези два месеца е бил в неплатен отпуск. Липсват доказателства същият да е ползвал и полагащ му се платен годишен отпуск. Недоказани останаха твърденията на ищеца да е полагал труд през тези два месеца. Представените пред въззивната инстанция писмени доказателства – четири броя международни товарителници не установяват, че ищецът е осъществявал превоз с посоченото в тях МПС рег. № ВТ... Не е спорно обстоятелството, че именно товарен автомобил с този регистрационен номер е управлявал и ищеца, но това е МПС, собственост на ответника и на което е управлявал не само ищеца. Освен това в представените писмени доказателства не е посочен ищеца за водач, липсва заповед за командироване за месеците ноември и декември 2019 година. От трета страна самия ищец твърди, че през тези месеци е искал почивка и такава му била осигурена. Предвид установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: По отношение претендираното трудово възнаграждение в размер на 1120 лв., мораторната лихва в размер на 92, 88 лв. Установи се по безспорен начин, че страните са били в трудово правоотношение през м. ноември и м. декември 2019г., по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил“ при ответника- работодател. През този период обаче ищецът реално не е полагал труд и не е изпълнявал своите задължения като шофьор. Твърденията на ответника, че ищецът през този период е бил в неплатен отпуск също бяха опровергани. Неплатеният отпуск се ползва при условията на чл. 160, ал. 1 от КТ, а именно по искане на работника или служителя и след разрешение от работодателя. Установи се, че ищецът не е подавал молба за неплатен отпуск, тъй като се доказа, че представените по делото молби не изхождат от ищеца с оглед направеното оспорване и установяването, че ищецът не е автор на тези документи. Съдът не приема обаче, че за периода м. ноември и м. декември 2019 година, когато трудовото правоотношение между страните е съществувало, ищецът реално да е бил в престой по смисъла на чл. 267, ал. 1 от КТ. Престой е налице при преустановяване на работата в даден участък или работно място поради организационно- технически причини, което причинява бездействие на работниците и служителите, заети на съответното работно място. В случая от доказателствата по делото не може да се изведе наличието на това обективно състояние. Напротив установява се чрез представените товарителници, че МПС – товарен автомобил с рег. № ВТ 9813 КН, собственост на ответника е използван при осъществяване на международни превози, но не установява дали е управляван от ищеца. За периода ноември-декември 2019 година ищецът реално не е полагал труд и не е изпълнявал задълженията си, произтичащи от заеманата от него длъжност „шофьор на товарен автомобил“. Ето защо съдът намира, че за тези два месеца на ищеца не му се следва заплащане на трудово възнаграждение в размер на 1120 лв. или по 560 лв. месечно. Искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД за законната лихва върху сумата от 1120 лв. от подаване на исковата молба в съда - 29.10.2020г до окончателното изплащане. По отношение претендираната сума пари в размер на 927 евро командировъчни за месеците ноември и декември 2019 година, съдът приема: Тази претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена по следните съображения: за този период се установи, че ищецът не е полагал труд и не е бил командирован със заповед по Наредбата за служебните командировки в чужбина. Не е осъществявал международен превоз на товари. Доказано е, че е бил командирова само за периода от м. септември 2019г. до 30.10.2019г. и за този период са му изплатени следвалите му се командировъчни, както и трудово възнаграждение. Неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва. Предвид изложените мотиви жалбата се явява неоснователна. Решението на районния съд в обжалваната част относно отхвърления иск за присъждане на трудово възнаграждение за м. ноември и м. декември 2019г. и иска за присъждане на командировъчни за м. ноември и м. декември 2019г. е правилно и законосъобразно и съдът следва да го потвърди, а жалбата да бъде оставена без уважение. Предвид изхода на делото във въззивната инстанция в полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени сторените в това производство разноски в размер на 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд