Решение № 11 от 28.1.2026 г. на Районен съд - Тетевен по дело № 1191/2025 г.

Производство е по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 135, ал. 1 от АПК и § 19 от преходни и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на административно процесуалния кодекс и чл. 145 и сл. от АПК. Депозирана е жалба от Д. Г. Г., ЕГН •••••••••• от гр. София срещу Решение № Я- 3/03.04.2023 г. на Общинска служба „Земеделие“ гр. Тетевен, с което е определен размер на обезщетение по заявление на жалбоподателя за собствен недвижим имот, Земеделска земя с идентификатор № 21.381.24.603, находящ се в обект язовир „Витина лъка“, община Ябланица, ЕКАТТЕ 21381, връчено на 11.09.2025 г. Жалбоподателят Д. Г. Г., ЕГН •••••••••• от гр. София атакува административния акт като счита същият за незаконосъобразен, предвид факта, че определената стойност на обезщетението не съответства на реалната пазарна стойност на земеделските земи в региона. Претендира сторените съдебни разноски. Ответникът по жалбата Общинска служба по Земеделие Тетевен не изразява становище по жалбата. Конституираният И. Г. Г., ЕГН •••••••••• от гр. София, ул. „хххххххххххх“ № 44, ап. 10 като заинтересована страна в производството не изразява становище. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12 ГПК вр. чл. 144 АПК намира за установено от правна и фактическа страна следното: Подадената жалба е допустима като подадена в законния срок по чл. 149, ал.1 АПК (вж. констатациите в Определение № 795 от 05.11.2025 г. по гр. дело адм. № 1191/2025 г., на РС - Тетевен), срещу подлежащ на обжалване административен акт от надлежно легитимирани лица. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Целта на ЗСПЗЗ е възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в реални граници. Когато върху имотите са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността – § 1в, ал. 1 и ал. 2 ДР ППЗСПЗЗ, на основание чл. 10б ЗСПЗЗ бившите собственици имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Обезщетителното производство за такива имоти преминава през няколко законоустановени фази: 1. Решение на основание чл. 19, ал.8 ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и 35 ЗСПЗЗ, с посочена стойност на обезщетението (което решение подлежи на обжалване пред Районен съд само относно размера на обезщетението); 2. Решение на основание чл. 19, ал.17 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетението – със земя и/или с поименни компенсационни бонове, с определена стойност на обезщетението (което подлежи на обжалване пред Районен съд само относно начина на обезщетението); 3. План за обезщетяване на основание чл. 19, ал.18 ППЗСПЗЗ (който не подлежи на обжалване) и решение на основание чл. 27а ППЗСПЗЗ, в което се посочва конкретна земеделска земя, отредена като обезщетение, с което приключва и обезщетителната процедура (което подлежи на обжалване пред Районен съд като първа съдебна инстанция само при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение). В случая се обжалва административен акт, издаден в условията на обвързана компетентност. Правомощията на съдебната инстанция, когато е обжалван индивидуален административен акт, издаден в условията на обвързана администрация, са очертани в чл. 172, ал. 2 вр. чл. 173, ал. 1 АПК – съдът може да прогласи нищожността на административния акт или да го отмени като унищожаем, или да отхвърли като неоснователна жалбата, като в първите два случая следва да реши по същество искането, с което е бил сезиран административния орган. Т.е. тук съдебният състав освен правораздавателно решение по прекия съдебен контрол над административния акт осъществява и административна дейност като издава особен административен акт, с който приключва преписката по същество. Единственото изключение, при което съдът няма това второ правомощие, е ако обжалваният административен акт е издаден от некомпетентен орган, което в случая не се установи, нито се доказва. При това, тежестта на доказване в производството по същество е изцяло върху лицата, които претендират издаването на благоприятен за тях административен акт, т.е. жалбоподателя. И така, от значение са само следните две обстоятелства – дали административният орган се е произнесъл по материалноправното искане, с което е бил сезиран, в конкретния случай при провеждане на отчуждителна процедура и дали го е уважил в дължимия размер, който е определен по методиката на обезщетения на собственици на отчуждени земи на основание чл. 19а, ал. 4, т. 1 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Всякакви други пороци на обжалвания административен акт биха могли най-много да доведат до отмяната му, но не и до издаване на благоприятен административен акт по чл. 173, ал. 1 от АПК. Ето защо напълно неоправдано е да се обсъждат доводите за нищожност на атакувания административен акт, несвързани с размера на определеното обезщетение. Дори и съдът да констатира, че актът е нищожен и да прогласи неговата нищожност, той следва бездруго да се занимае с размера на дължимото на жалбоподателя обезщетение – това е и единственият предмет на проверка в първата фаза на обезщетителната процедура по чл. 10б ЗСПЗЗ – арг. Чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. От приетите по делото доказателства безспорно се установява, че признатото и възстановено право на собственост върху земеделска земя не може да се възстанови поради наличието на проведено мероприятие, т.е. налице е хипотезата на чл. 10б ЗСПЗЗ, предвид което следва да бъдат взети предвид условията и редът за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, така, както са нормативно установени в Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи , издадена на основание чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 41, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, съгласно § 5 ПЗР от Наредбата. Същата урежда редът за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи при определяне на паричния размер на обезщетенията за земи по чл. 10, ал. 8, чл. 10б, ал. 1 и 3, чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, чл. 14, ал. 8, чл. 15, ал. 3 и 4 и чл. 24, ал. 6 от ЗСПЗЗ. В чл. 5а от Наредбата е указано изрично, че Цените по наредбата са база за определяне на текущи пазарни цени на земеделските земи в случаите по чл. 1. В чл. 2 от наредбата е дефиниран икономическия смисъл на използваното по-горе понятие „текущи пазарни цени на земеделските земи“, като се посочва, че пазарната цена изразява цената в левове на декар в зависимост от началните цени, определени с наредбата, диференцирани според статута, местоположението на земята и други икономически фактори. Именно тези икономически фактори определят търсенето и предлагането, като основни пазарни критерии. В случая видно от разпоредителната част на атакувания административен акт е определено правото на обезщетение за признато, възстановено и след това отчуждено право на собственост върху земеделски земи по Решение № Я-3 от 03.04.2023 г., а видно от последното решение това е нива - Пета категория, попаднала в сервитутната зона на язовир или в прилещажите му части. С процесното решение обезщетението е определено общо за площ и при категория на земеделската земя пета, но при определено остаряла методика за изчисление на обезщетенията. Ответникът, чиято е тежестта на доказване, не доказа в хода на съдебното производство, отговаря ли определения размер на обезщетението както от една страна на методиката за извършване на обезщетяване по Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, така и на реалните/действителни пазарни цени на отчуждената земеделска земя. Ето защо съдът намира, че обезщетението следва да бъде определено при категорията, площта и местоположението на процесната земя, отчуждена, чрез административна процедура от лице собственик, придобил я от лице на което е призната правото на възстановяване на земеделска земя, съгласно ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Обезщетението не следва да се определя по средни пазарни цени. Право на справедливо обезщетение по средни пазарни цени КРБ гарантира на отчужден собственик при действието на конституцията. Съдебният състав счита, че обезщетението следва да бъде определено по правилата на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи , издадена на основание чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В неоспореното заключение на Вещо лице – експерт инж. М. е определен вариант на обезщетението съобразно правилата на сочената Наредба и при действителната категория на земеделската земя – пета, както следва: за земеделски имот, находящ се в землището на с. Добревци, област Ловеч, съставляващ неурегулиран поземлен имот /нива/ с площ от 5.052 дка., пета категория, находят се в границите на язовир „Витина Лъка“ ПИ № 21381.24.603, по картата на КВС на с. Добревци с ЕКАТТЕ 21381, с идентификатор 21381.24.603 – в размер на 5686.50 лева, което е еквивалента на 2907.46 евро. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде определен размер на обезщетението съобразно изложените от съдебния състав мотиви. По разноските: С оглед изхода на делото право на разноски има жалбоподателят, сигласно представеният списък по реда на чл. 80 от ГПК, който е заплатил сумата 10 лева за дължима Държавна такса, сумата от 400 лв. депозит за Вещо лице, както и сумата от 5.00 лева за съдебно удостоверение, или сума в общ размер на 415 лева, съответстваща на 212.19 евро.