Определение № 463 от 07.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Трънчев” ООД, чрез адв. Ив. Т., против въззивно решение № 45/09.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 142/2021 г. по описа на Окръжен съд - Търговище, с което е потвърдено решение № 75/22.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1172/2020 г. на Районен съд - Търговище, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. И. С., извършено със заповед № 3031/29.07.2020 г. на управителя на „Трънчев” ООД, с която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 5 КТ и е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 735,43 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 789,65 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. юли 2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; присъдени са съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Може ли искът за незаконност на уволнението бъде уважен на основание, което не е въведено с исковата молба в предмета на делото, не е било спорен факт между страните по делото и за което основание не е указано на ответника, че следва да ангажира доказателства и да му бъде дадена възможност за това?; 2. Може ли искът за незаконност на уволнението да бъде уважен при наличието на неоспорени от страна на работника ищец факти и обстоятелства установяващи основанието за налагане на наказанието и процедурата по налагането па наказанието, както и при събрани и безспорни доказателства относно наличието и настъпилото основание посочено в заповедта за налагане па дисциплинарното наказание и процедурата по налагането му?; 3. При липса на спорни моменти и обстоятелства между страните и спазване от страна на съда на принципа на служебното начало и служебното следене на определени обстоятелства следва ли съда да дава указания на страните за ангажиране на доказателства и доказване на определени обстоятелства пак изхождайки от спазването на принципа на служебното начало? и 4. „Може ли при ясно и категорично установено и доказано ощетяване на клиенти на работодателя осъществено не еднократно, а на няколко пъти и то само от наказания работник да се приеме, че тежестта на нарушението не съответства на наложеното наказание? По този начин не се ли привилегирова работника или служителя и не се ли създават предпоставки за възприемане на това негативно и противоправно поведение за нормално такова и от останалите работници и служители на работодателя?”. Сочи, че въпросите са разрешени в противоречие с решение № 205/03.08.2011 г. по гр. д. № 1284/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 297/30.09.2013 г. по гр. д. № 1302/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 135/08.06.2021 г. по гр. д. № 3135/2020 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 459/27.10.2011 г. по гр. д. № 1532/2010 г. на ВКС, IV г. о., а също, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация С. И. С., подаден чрез адв. Р. М., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима. По делото не е било спорно и е установено от събраните доказателства, че ищцата е заемала длъжността „касиер“ в магазин „Бул Маг“ в [населено място], [улица], като с обжалваната заповед № 3031/29.07.2020г. на управителя на ответното дружество, трудовото й правоотношение е прекратено, поради дисциплинарно уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 5 КТ, което наказание е наложено с отделна заповед № 90/29.07.2020 г. за ощетяване на клиенти, чрез измама, като на 16.06.2020 г., 24.07.2020 г. и 29.07.2020 г. при плащане от клиенти с дебитни карти е въвеждала ръчно и теглила по-големи суми, като подробно са описани транзакциите - в общ размер на 9 лева. Въззивната инстанция е приела, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като в конкретния случай, посочените две заповеди са връчени на ищцата в деня на налагане на наказанието –29.07.2020 г., без да са удостоверени неин отказ за даване на обяснения, часа на връчване на заповедите, нито часа на тяхното постановяване, като това поставя в невъзможност съда да прецени дали е налице изслушване на работника, предхождащо налагането на дисциплинарното наказание. При тези обстоятелства, работникът е бил лишен от предвидената в закона възможност и това е довело до накърняване правото му на защита в дисциплинарното производство. Още повече, че работодателят има задължението да предостави срок, достатъчен по времетраене работникът да изложи всички свои доводи по посочените в заповедта обстоятелства, а в случая се касае за нарушения в рамките на месец и половина преди това, и то на различни дати, което задължение не е изпълнено. Едва в съдебното производство ищцата е успяла да оспори част от обстоятелствата, както и изцяло умисъла в поведението си и нарушението по чл. 193, ал. 1 КТ, което води до невъзможност съдът да провери релевантните за спора факти, респективно правилно ли е прекратено трудовото правоотношение на съответното основание по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, в частност съобразил ли е работодателят всички обстоятелства, от които зависи налагането на дисциплинарно наказание и вида на това наказание. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт,като по отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не се разкрива наличие на претендираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, за което съдът следи служебно. Касаторът е преповторил оплакванията си за неправилност на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото решението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Въпросите са твърде общи и хипотетични и не се отнасят до решаващите мотиви на въззивния съд. Основният мотив за уважаване на предявените искове e, че в процесните заповеди не е посочен часа на връчването им на ищцата, нито часа на тяхното постановяване, поради което не би могло да се прецени дали е налице изслушване на работника, предхождащо налагането на дисциплинарното наказание, съгласно чл. 193, ал. 1 КТ. Така зададени въпросите, преценени и във връзка с наведените от касатора в касационната жалба и в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване съображения, се отнасят към правилността на направената от въззивния съд преценка на събраните доказателства и относимите към предмета на доказване факти и по същество представляват касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Предвид липсата на общо основание за допускане по въпросаите не следва да се обсъждат и поддържаните от касатора специални основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Само за пълнота на мотивите, следва да се посочи, че даденото в обжалваното решение разрешение не е в противоречие с цитираната в изложението към касационната жалба съдебна практика. При заявено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът следва да изложи обосновани съображения, които да аргументират тезата му, че формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно и жалбоподателят да обоснове значимостта на въпроса, който е повдигнал и необходимостта същият да бъде разрешен от касационната инстанция или да получи различно разрешаване с оглед променените социално-икономически условия в страната. В случая касаторът се позовава бланкетно на основанието по т. 3 и не сочи неяснота или непълнота на нормативната уредба, или нуждата от осъвременяване на вече дадени разрешения по поставените въпроси. Несъгласието с правните изводи на съда за основателността на иска не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а единствено може да обоснове касационно оплакване за неправилност на въззивното решение. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.