Определение № 974 от 28.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3298/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. Н. против решение № 628/14.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 777/2024 г. от VІІ състав на Окръжен съд – Пловдив. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е счел за неоснователни предявените обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за неоснователни, отменил е решението на районен съд, постановено в противен смисъл и е отхвърлил исковете. Съдът е приел, че със Заповед № 325/31.05.2023 г. на директора на ДГ„ С.”, връчена на ищцата на 12.06.2023г., й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение " на основание чл.330, ал.2, т.6 във вр.с. чл.187, ал.1, т.9 от КТ, за това, че на 16.05.2023 г. без разрешението на директора на ДГ „С.", [населено място], както и без разрешението на лицето, заместващи директора на посочената дата, както и без разрешението на материално-отговорното лице, е изнесла от сградата на детската градина 6 броя конструктори от Образователно решение LEGO Education на стойност 1946 лева, което LEGO Education представлява целево дарение на детската градина, получено през 2022 г. на обща стойност 5264 лева. Прието е, че работодателят е отправил искане до ищцата за представяне на писмени обяснения в срок до 16 часа на 30.05.2023г., за причините поради които на 16.05.2023г. е изнесла от сградата на детската градина 6 броя кашони с комплекти LEGO на стойност 1946 лева без разрешението на директора и материално отговорното лице. В поканата –искане за даване на обяснения е посочено, че същата е връчена на ищцата на 25.05.2023г. при отказ от получаването й, удостоверен с подписите на двама свидетели. За установяване на горното са събрани свидетелски показания, подробно обсъдени от съда с обжалваното решение. Съдът е посочил, че независимо дали ищцата е посредничила при дарението, имуществото към датата на извършване на нарушението е било собственост на ответното учебно заведение и ищцата не е имала право да го отнема от неговото владение без изричното знание и съгласие на ръководните му органи посочени в утвърдения Правилник за пропускателен режим.Предвид изложеното по – горе, съдът е приела, че по делото е доказано по безспорен начин, че ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.9 от КТ във вр. с чл.190,ал.1,т.7 от КТ, съставляващо увреждане на имуществото на аботодателя и разпиляване на материали, изразяващо се в отнемане от владението на работодателя на 12.05.2023 г. чрез изнасянето от сградата на детската градина на 6 броя кашони с комплекти LEGO на стойност 1946 лева, собственост на работодателя, без неговото знание и съгласие. Посочено е, че ищцата е съзнавала, че отнема чужда вещ и е отказала да върне комплектите LEGO в указания от работодателя срок-26.05.2023г., като е сторила това на 16.06.2023г. след издаване от работодателя на оспорената заповед за дисциплинарно наказване и подадения сигнал до прокуратурата. В заключение съдът е приел, че горните обстоятелства и безкритичното отношение на служителя към нарушението, в своята съвкупност обуславят налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.-1, т.1 и т.3 ГПК – които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочат се въпроси, свързани със спазването на процедурата по чл.193 КТ, ако това е станало без работодателят да е осъществил конкретни, реални фактически действия за поискване на обясненията, както и ако това е станало в нарушение на вътрешния ред на работодателя, чрез прекъсване на учебни занятия. Съдът е приел от фактическа страна, че работодателят е предприел конкретни, реални фактически действия за поискване на обяснения от служителя, като ищцата двукратно е отказала да получи изпратената й от работодателя покана за даване на писмени обяснения по случая, който отказ бил оформен с подписите на двама свидетели – служители на ответника. Възприетото от съда от фактическа страна води до извод, че съдът не е приел липса на действия по искане на писмени обяснения, като липсва прието от него, че това е станало чрез прекъсване на учебен процес в детската градина, като поставените от касатора правни въпроси не съответстват на възприетата от съда фактическа обстановка, поради което не може да се приеме, че са разрешени в противоречие с цитираната в изложението съдебна практика на ВКС. Съдът е приел, че нарушението е извършено на посочената в заповедта дата- 16.05.2023г., а не както твърди ищцата на 12.05.2023г., като в тази насока е приел, че е категорично установено по делото това обстоятелство както от представените по делото писмени доказателства- 4 броя писмени доклади от служители на ответното учебно заведение до неговия ръководител досежно неправомерното изнасяне от страна на ищцата, така и от свидетелските показания. В тази насока въпросът относно неясното посочване в заповедта на датата на нарушението не съответства на възприетата от съда фактическа обстановка. Съдът е обсъдил нормата на чл.189 КТ и е приел, че наложеното наказания съответства на тежестта на нарушението, като е изложил в тази насока подробни мотиви, поради което въпросът за това задължение на съда не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно константната съдебна практика (включително, формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС), в изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят следва да поиска от работника или служителя да даде устни или писмени обяснения, като му предостави разумен срок за това преди налагане на дисциплинарното наказание. Това искане може да бъде направено от работодателя устно или писмено. Когато искането е направено устно, то следва да е било направено по начин, че да бъде възприето от работника или служителя. Когато искането е писмено, то следва да се връчи на работника или служителя – лично, или чрез пощенска услуга – на адрес, посочен от работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, или изобщо не му е поискал обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от КТ, разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Такова виновно поведение на работника или служителя, препятстващо събирането на обяснения (писмени или устни) от него, несъмнено е налице, когато до знанието му е достигнало отправеното искане (писмено или устно) на работодателя за даване на обяснения в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят, без извинителна причина, в рамките на предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан от работодателя, или не му предостави писмените си обяснения. Виновно поведение на работника или служителя по смисъла на чл. 193, ал. 3 от КТ, обаче е налице и тогава, когато по какъвто и да било начин, без извинителна причина, той не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения, като например: откаже да го приеме, когато то му се връчва лично; откаже да получи или не предприеме действия за получаване на пощенската пратка, съдържаща писменото искане на работодателя, макар пощата да е удостоверила доставянето й на адреса, посочен от работника или служителя; промени или отсъства от този адрес, без да уведоми работодателя си за това и пр. Предвид изложеното, поставения правен въпрос относно доказването на спазването на разпоредбата на чл.193 КТ не е разрешен с практиката на ВКС, както и не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 2100 лева, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение. Водим от горното, състав на ВКС