Определение № 308 от 18.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3518/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], чрез процесуален представител адв.П., срещу определение от 13.07.2017г. по ч.в.гр.д.№1387/2017г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено определение от 16.05.2017г. по гр.д.№14308/2016г. на Районен съд – Варна за оставяне без уважение молба по чл.64, ал.2 ГПК. К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по частната касационна жалба В. С. П. не взема становище по жалбата. С въззивното определение е потвърдено първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на ответника [фирма] за възстановяване срока за депозиране на писмен отговор по чл.131 ГПК по предявените от В. С. П. искове по делото по чл.128 КТ, чл.262 КТ, чл.213, ал.2 КТ, чл.349, ал.1, т.7,8 и 9 КТ в размери съответно на 420лв., 12лв., 100лв., 70лв. В. съд е изложил съображения, че към основателността на молбата за възстановяване на срока изложените твърдения за нередовно уведомяване /на които е основана молбата/ нямат отношение, тъй като нередовното уведомяване не съставлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срока. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира, че въззивното определение на Окръжен съд - Варна не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК/ред. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК/ред. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015г./, въззивните решения по трудови спорове, с изключение на решенията по искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000лв. не подлежат на касационно обжалване. Предмет на делото са предявени от В. С. П. претенции за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 420лв. и 100лв. за извънреден труд, както и на обезщетение в размер на 70лв., поради което постановеното по делото въззивно определение не подлежи на касационно обжалване. Поради това, че в разглеждания случай цената на исковете е под установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по трудови спорове, производството е приключило с постановяване на обжалваното въззивно определение. Предвид изложеното, производството по частната касационната жалба е недопустимо, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение