Определение № 5627 от 03.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2025 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Д. Х. К., чрез адвокат С. Н. от АК - Бургас, срещу решение № 446/11.06.2025 г. по в.гр.д.№ 725/2025 г. на Окръжен съд Бургас, с което се отменя решение № 2782 от 30.12.2024г. по гр.д.№ 4891/2024г. на Районен съд Бургас и са отхвърлени исковете на Д. Х. К. против „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № 288-ЧР/18.06.2024 г. на управителя, за уволнението на Д. Х. К., на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „Експедитор, нефтопродукти” в Дирекция по доставки и продажби на едро – Група експедитори в ПСБ при ответника и за обезщетение поради незаконното уволнение в размер на 10 824,66 лева, за шестмесечен период от 24.06.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 18.07.2024 г., до изплащането на сумата. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и явно несправедливо, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по процесуалноправни въпроси, които се свеждат до задължението на съда да обсъди относимите за спора доказателства – писмени и гласни, като мотивира своите изводи относно установените факти. Касаторът счита, че въпросите са от съществено значение за точното прилагане на закона и справедливостта в процеса – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулирани са и въпросите, как следва да се отчита нарушението по чл.190, ал.1, т.1 КТ – „напускане на работа“ при констатирани три нарушения в един календарен месец и трябва ли да се вземе предвид, че работодателят не е осигурил предвиденото време за обедна почивка на служителя, които според касатора също са от съществено значение за точното прилагане на закона. От „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез юрисконсулт А. С., е подаден писмен отговор с подробни съображения, в който оспорва доводите в касационната жалба, като твърди, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия. Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността „Експедитор, нефтопродукти” в Дирекция по доставки и продажби на едро – Група експедитори в ПСБ по трудово правоотношение при ответника, прекратено със Заповед № 288-ЧР/18.06.2024 г. на управителя на дружеството поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, за нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.1, пр.2, вр.чл.187, ал.1, т.1 КТ – шест преждевременни напускания на работното място в рамките на един календарен месец (ноември) за не по-малко от 1 час. Според мотивите на решението, преди налагане на наказанието са изискани обяснения от служителя по чл.193 КТ, а в сроковете по чл.194 КТ работодателят е издал мотивирана заповед за уволнение, с което са изпълнени изискванията на закона в дисциплинарното производство. От правна страна, въззивният съд е посочил предпоставките за сумарно изчисляване на работното време на работниците и служителите от работодателя, както и че при дневна продължителност на работното време, през м.ноември 2023г. края на работното време за ищцата е 17,00ч. Съдът е установил, че служителят е нарушил правилата за работното време шест пъти в един календарен месец, което доказва посоченото в заповедта нарушение, послужило като основание за налагане на дисциплинарно наказание и е отменил първоинстанционното решение като е отхвърлил исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения: Процесуалноправните въпроси на касатора обуславят изхода на делото, но даденото по тях разрешение е в съответствие установената практика на Върховния касационен съд – напр. решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр.д.№ 3973/2008 г., ІV г.о., решение № 68 от 22.02.2012 г. по гр.д.№ 748/2011 г., ІІ г.о. и решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр.д.№ 891/2010 г., І г.о., в които се приема, че задълженията на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства произтича от разпоредбата на чл.121, ал.2 от Конституцията, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК. Съдът постановява решението си, след като прецени всички събрани доказателства и доводите на страните по свое вътрешно убеждение, и в рамките на заявените с исковата молба обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая, въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства от значение за изхода на делото и въз основа на тях е достигнал до извод, че три преждевременни напускания на работното място в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час е тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.190, ал.1, т.1 КТ, което довело до напрежение в колектива. Изводите на съда са в съответствие с практиката на ВКС, формирана с решение № 372/01.07.2010 г. по гр.д. № 1040/2009 г., IV г.о. и решение № 516/28.06.2010 г. по гр.д. № 94/2009 г., ІІІ г.о., в които се приема, че дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовия договор, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение (решение № 227/29.06.2012 г. по гр.д. 1417/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Във въззивното решение са изложени конкретни мотиви за последиците от извършеното нарушение на трудовата дисциплина относно неспазването на работното време от служителя за продължителен период от време, което е мотивирало работодателя да наложи дисциплинарното наказание. Всички тези обстоятелства са преценявани от съда по вътрешно убеждение, което не може да бъде проверявано за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби и в този смисъл не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касация в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговорът на всеки от втората група въпроси е поставен в зависимост от преценката и обсъждането на събраните доказателства, поради което не покриват изискванията на чл.280, ал.1 ГПК за поставен от касатора правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване. По своята същност тези въпроси представляват съображения за неправилна оценка на приетите писмени и гласни доказателства и направените въз основа на тях изводи, т.е. доводи по съществото на спора (чл.281 ГПК). Въпросите на касатора в изложението към касационната жалба са формулирани в контекста на собственото му разбиране за установените по делото факти, което се различава от възприетото от въззивният съд, че събраните доказателства доказват безспорно дисциплинарното нарушение на трудовата дисциплина. В практиката на ВКС се приема, че всяко неизпълнение на задълженията по длъжностна характеристика представлява нарушаване на трудовата дисциплина, което в хипотезите на чл.190 КТ са „тежки” нарушения, за които по преценка на работодателя може да се накаже с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Отделно от изложените съображения, съдебната практика на Върховния касационен съд е уеднаквена, а след като липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че поставените от касатора въпроси, във връзка с предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание на работника или служителя, са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение