Решение № 2108 от 27.7.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 262/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) във вр. с чл. 44, ал. 9 от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК (за краткост Наредба № 10 от 2009 г.). Образувано е по жалба на „Медикъл Ейдс“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя С. А. К., депозирана чрез адвокат-пълномощник В. М. при АК - Русе, против заповед № РД-20-18-2 от 24.03.2026 г., издадена от директора на РЗОК - Русе, с която на основание чл. 44, ал. 8, вр. чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, е отказано сключване на договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения, медицински изделия и ремонтни дейност, заплащани от НЗОК с дружеството-жалбоподател, тъй като поради влязла в сила на 09.04.2025 г. заповед № 22-8030/30.06.2022 г. на директора на РЗОК – София град за налагане на санкция „прекратяване на договор“ на „Д-р Ортопедик“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала Е. А. К. (свързано с кандидата лице по смисъла на ТЗ), заявителят не отговаря на условието за сключване на договор, предвидено в чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10/2009 г. В жалбата, в хода на устните състезания по делото и в депозирани писмени бележки са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения административния акт като издаден в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Сочи, че разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г. е неприложима, поради липса на обратно действие. Твърди се нарушение на принципите по чл. 4 и чл. 6 от АПК, както и на чл. 35 от АПК. Излага, че РЗОК е излязла извън пределите на своите правомощия, като е приела по презумпция наличие на релевантна свързаност с конкурентноправно значение. Иска от съда да се произнесе с решение, с което да отмени оспорения акт. Претендира се присъждане на направените разноски в производството по представен списък. Ответникът в производството - директор на РЗОК - Русе, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Иска от съда да се произнесе с решение, с което да я отхвърли като неоснователна. В депозирана по делото молба вх. № 2269/19.05.2026 г. по описа на АС – Русе твърди, че след подаване на жалбата срещу процесната заповед са настъпили обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес на жалбоподателя от оспорването. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно Закона за правната помощ. Съдът като прецени поотделно и в съвкупност събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства и взе предвид доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Със Заповед № РД-09-18-40/19.02.2026 г. на директора на РЗОК – Русе (от л.99 до л.101 от делото) била открита процедура по сключване на индивидуални договори за предоставяне и заплащане на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ) и ремонтни дейности, заплащани от НЗОК с търговците, вписани в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ. С акта били определени условия за участие в договарянето, необходимите документи за сключване на договор, срок за приемане на документите, комисия за проверка и обработка на постъпилите заявления (създадена със заповед № РД-18-3/17.01.2024 г. на директора на РЗОК – Русе -л.107 от делото), срок и ред за разглеждането им. Последвало издаването на покана, насочена към лицата, вписани в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ, осъществяващи дейности по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в т.ч. изработване и ремонтни дейности (л.102 и л.103 от делото). Със заявление вх. № 28-00-18-91 от 27.02.2026 г. „Медикъл Ейдс“ ЕООД кандидатствало за сключване на договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в т.ч. изработване и ремонт, заплащани от НЗОК, с посочен адрес на търговския обект – [населено място], [улица]. Към заявлението били приложени и изискуеми документи (от л.1 до л.27 от преписката). Видно от писмо изпратено от директора на РЗОК – Русе до дружеството (л.45 от преписката), във връзка с подаденото заявление за сключване на договор, при извършена проверка било установено, че на „Др. Ортопедик“ ЕООД, вписано в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ, е наложена санкция „прекратяване на договор“ със заповед № 22-8030/30.06.2022 г. на директора на РЗОК – София град, влязла в сила на 09.04.2025 г. Като управител и едноличен собственик на капитала на „Др. Ортопедик“ ЕООД бил установен Е. А. К.. При извършена справка в Регистъра на населението – Национална база данни „Население“, било установено още че С. А. К. – управител на дружеството-жалбоподател и Е. А. К. са роднини по съребрена линия – братя, поради което се явявали свързани лица по смисъла на ТЗ. Към датата на подаване на заявлението не бил изтекъл тригодишния срок по чл. 44, ал. 1 ,т. 4 от Наредба № 10/2009 г., което представлявало пречка за сключване на договор. Предвид това, дружеството-жалбоподател било уведомено, че започва производство по издаване на заповед за отказ за сключване на договор и му било указано, че в 7-дневен срок може да представи доказателства и становище, които да бъдат взети предвид при издаване на ИАА. В писмено становище вх. № 51-18-181074-18-511 от 16.03.2026 г. (л.47 от преписката), „Медикъл Ейдс“ ЕООД изложило, че изискването по чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г. е неприложимо предвид липсата на обратно действие на същата. Последвало издаване на оспорената заповед, с която директорът на РЗОК - Русе е отказал сключване на договор с дружеството, поради влязла в сила на 09.04.2025 г. заповед на директора на РЗОК – София град за налагане на санкция „прекратяване на договор“ на „Др. Ортопедик“ ЕООД, представлявано от Е. А. К. – свързано с кандидата лице по смисъла на ТЗ. В мотивите си органът посочил, че разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г. въвежда едно от условията за допустимост за сключване на договор с НЗОК, при отсъствие на което административният орган не разполага с право на преценка, а действа в условията на обвързана компетентност. Уточнил, че нормата има действие занапред, като се прилага към всички заявления за сключване на договор, подадени след влизането ѝ в сила. Приел е, че кандидатът не отговаря на условието по чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г., тъй като е подадено заявление след влизане на правната норма в сила, а обстоятелството, че санкцията „прекратяване на договор“ е влязла в сила на 09.04.2025 г., не изключва приложното поле на нормата, доколкото към датата на подаване на заявлението – 27.02.2026 г., санкцията попада в предвидения тригодишен срок. Заповедта е връчена лично на управителя на дружеството на 24.03.2026 г. Жалба срещу заповедта до АдмС - Русе е подадена чрез органа на 30.03.2026 г., видно от поставения ѝ входящия номер. В хода на съдебното дирене в настоящото производство жалбоподателят представя заповед № ЗОА-0270/27.04.2026 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с която се прекратява удостоверение за регистрация № BG/CA01/MD0002/28.02.2020 г. за група медицински изделия - индивидуални ортопедични обувки и стелки Dr. Orthopedic, издадено на „Др. Ортопедик“ ЕООД като същото се заличава от регистъра по чл. 31, ал. 2, т. 4 от ЗМИ (л.62 от делото). Представена е и заповед № ЗХУ/3-0071 от 27.04.2026 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с която се нарежда в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ на лицата, осъществяващи дейности за производство и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, предназначени за хора с увреждания, в 3-дневен срок от издаване на заповедта да се заличи „Др. Ортопедик“ ЕООД - производител, представлявано от Е. А. К., [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н Възраждане, [улица], етаж партер, удостоверение за регистрация № 682/20.03.2020 г., издадено от изп. директор на Агенцията за хората с увреждания (л.61 от делото). Видно от изложените в тези заповеди правни и фактически основания, същите са постановени по подадени заявления от „Др. Ортопедик“ ЕООД, представлявано от Е. А. К. като и в двете заповеди е посочено, че следва да се съобщят на това дружество като заинтересовано лице по реда на чл. 61 от АПК. С протоколно определение от 21.05.2026 г., съдът изиска информация от АССГ, от която да е видно дали горепосочените заповеди са оспорени в периода от 17.04.2026 г. до настоящия момент. С писмо вх. № 2646/10.06.2026 г., по описа на АдмС – Русе, от АССГ е получена информация, че след направена справка в деловодната система на съда не се установява наличие на образувани административни производства срещу заповед № ЗОА-0270/27.04.2026 г. и заповед № ЗХУ/3-0071/27.04.2026 г. до 01.06.2026 г., включително (л.127 от делото). В с.з. проведено на 02.07.2026 г., жалбоподателят се позовава и на мотивите на решение № 4872 от 05.05.2026 г., постановено по адм. дело № 11692/2025 г. по описа на ВАС, ІV отделение, с което съдът е отменил разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г. в частта за свързаните лица. Основните мотиви на съда са, че е нарушен принципът на правна сигурност и предвидимост. Поставеното условие свързаните лица да са вписани в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ не ограничава, а допълнително утежнява поставеното условие. Според съда, правна уредба като тази, разглеждана в настоящото дело /има се предвид оспорената разпоредба на чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г./, която урежда неблагоприятни последици за частноправните субекти, следва да съставлява съразмерно средство за постигане на определена цел, а нейното прилагане да бъде предвидимо за правните субекти. Според ВАС, по силата на оспорената норма на чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредбата, кандидатът за сключване на договор по чл. 43, ал. 1 от Наредбата може да се окаже ограничен във възможността да го сключи поради непредвидим за него факт - налагането на описаната по-горе санкция на свързани лица. След извършена от съда справка в сайта на ВАС, се констатира, че производството по адм. дело № 11692/2025 г. по описа на ВАС, ІV отделение все още е висящо като срещу постановеното решение № 4872 от 05.05.2026 г. са подадени касационни жалби, както от оспорващия, така и от ответната страна – министъра на здравеопазването, като на 04.06.2026 г. са изпратени преписи на другата страна. С молба вх. № 2269/19.05.2026 г. по описа на АС – Русе, ответникът сочи настъпването на нови обстоятелства след подаване на жалбата срещу процесната заповед, довели до отпадане на правния интерес на жалбоподателя от оспорването и представя писмени доказателства, както следва: 1. Уведомително писмо с вх. № 51-18.181074-18-12#1/08.05.2026 г., с което дружеството-жалбоподател е уведомило РЗОК, че търговски обект, „работещ по допълнително споразумение към договор: 1/31.03.2025 г. с РЗОК прекратява дейност поради невъзможност считано от 08.05.2026 г.“ (л.40 от делото); 2. Допълнително споразумение № 2 към договор № 181074/31.03.2025 г. за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения, медицински изделия и ремонтни дейност, заплащани от НЗОК, с което, предвид уведомителни писма с вх. № № 51-18.181074-18-12/08.05.2026 г., № 51-18.181074-18-12#1/08.05.2026 г. и № 51-18.181074-18-12#2/08.05.2026 г., считано от 08.05.2025 г., се прекратява горепосочения договор (л.40 - гръб от делото); 3. Договор за покупко-продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите рег. № 1577/12.03.2026 г. и на съдържанието рег. № 1578/12.03.2026 г. на нотариус рег. № 618 на НК, с район на действие РС – Русе, с който С. А. К. прехвърля собствеността върху 100 %от капитала на дружеството „Медикъл 2017“ ЕООД на Л. А. Б. (л.41 от делото); 4. Заявление № 28-00-18-101/23.04.2026 г. от „Медикъл 2017“ ЕООД за сключване на договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения, медицински изделия и ремонтни дейност, заплащани от НЗОК с посочен адрес на търговския обект в [населено място], [улица] (л.44 и л.45 от делото); 5. Договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения, медицински изделия и ремонтни дейност, заплащани от НЗОК № 181177/18.05.2026 г. сключен между НЗОК и „Медикъл 2017“ ЕООД с посочен адрес на търговския обект в [населено място], [улица] ( от л.45 – гръб до л.55 от делото). В тази връзка ответникът твърди, че съгласно чл. 3, ал. 1 от административния договор, на едни адрес не могат да функционират повече от един търговски обект, както и не може да бъде сключван повече от договор с РЗОК и на основание чл. 159, т. 4 от АПК иска от съда жалбата да бъде оставена без разглеждане, а производството поделото да бъде прекратено, поради отпаднал за жалбоподателя правен интерес от оспорването. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: По отношение допустимостта на жалбата: Същата е подадена срещу акт, който подлежи на съдебно оспорване по реда на чл. 44, ал. 9 от Наредба № 10 от 2009 г. и е спазен преклузивният 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Съдът намира за неоснователни наведените от ответника по жалбата възражения досежно отпаднал за жалбоподателя правен интерес от оспорването. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Нормата на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 10/2009 г. предвижда, че за предоставяне на ПСПСМИХУ по чл. 42, НЗОК сключва договори по чл. 45, ал. 16 от ЗЗО с лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания. Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от ЗХУ, изпълнителната агенция по лекарствата води и поддържа регистър на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания. От своя страна, разпоредбата на чл. 44 от Наредба № 10/2009 г., определя изискванията, на които следва да отговаря кандидатът за сключване на договор по чл. 43, първото от които е кандидатът да е вписан в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ. Действително от представените писмени доказателства се установява, че договор № 181074/31.03.2025 г. за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения, медицински изделия и ремонтни дейност, заплащани от НЗОК, сключен между НЗОК и дружеството-жалбоподател е прекратен по взаимно съгласие считано от 08.05.2026 г. и на адреса на търговския обект оперира друго дружество – „Медикъл 2017“ ЕООД, но по делото не са представени доказателства, че „Медикъл ейдс“ ЕООД не е вписано в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ. Тъкмо напротив, от представената по делото на л.43 от делото извадка от регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне на медицински изделия и помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания се установява, че „Медикъл ейдс“ ЕООД продължава да е вписано в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ. Предвид това, обстоятелството, че конкретен търговски обект на същото дружество е прекратило дейността си, не води до отпадане на правото на дружеството-жалбоподател да бъде страна по договори по чл. 43, ал. 1 от Наредба № 10/2009 г. с НЗОК, съответно да защитава това свое право нарушено от постановен ИАА – заповед за отказ за сключване на такъв, както е в настоящия случай. Поради това, съдът намира, че не е налице хипотезата с отпаднал правен интерес за жалбоподателя от оспорването и приема жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед № РД-20-18-2 от 24.03.2026 г., издадена от директора на РЗОК – Русе. Съдът намира, че административният акт е издадена от материално и териториално компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 16 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК, директорът на РЗОК сключва, изменя и прекратява договорите с лицата по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ. Доколкото в жалбата са наведени възражения за навлизане в компетентността на други органи, съдът ги намира за неоснователни. Преценката за наличие на законовите предпоставки за сключване на договор с НЗОК е изцяло в компетентността на административния орган. В случая не се извършва конкурентноправен анализ, а административна преценка по специален закон. Директорът на РЗОК не е извършил конкурентноправен анализ, не е упражнил правомощия на друг орган, а е направил преценка за наличие на законови предпоставки по специален нормативен акт като това е в рамките на неговата изрична компетентност. Оспорената заповед е издадена в писмена форма като съдържа фактически и правни основания, изложени в пълнота и обоснованост - подкрепени и от съдържащите се в преписката писмени доказателства. При постановяване на акта не са нарушени административно производствените правила. Производството е проведено при спазване на АПК, ЗЗО, ЗХУ и Наредба № 10 от 2009 г., като на жалбоподателя е предоставена възможност да вземе становище и представи доказателства. Спазен е процесуалният ред по издаване на заповедта. Всички релевантни факти са установени по безспорен начин. Относно приложението на материалния закон, съобразно и наведените от страните доводи, съдът формира следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 9 от ЗЗО, условията, редът, механизмът и критериите за заплащане на съответните лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни за специални медицински цели и високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба по ал. 1, т. 11, 12, 15 и 20 се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването по предложение на Надзорния съвет на НЗОК. А ал. 16 гласи, че условията и редът за заплащане и за сключване на индивидуални договори с производители или с търговци на едро с медицински изделия/техни упълномощени представители за доставка и заплащане на медицински изделия, приложими в болничната медицинска помощ, както и с лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания – за заплащане на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, се определят с наредбата по ал. 9. Това е Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, която е относима и приложима в настоящия случай. Неоснователно е възражението, че разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г. е приложена с обратно действие. Производството по сключване на договор с НЗОК е административно и завършва с акт. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК и установената практика на ВАС, приложимо е правото към момента на издаване на акта, а не към момента на настъпване на определени факти в миналото. В случая административният орган е съобразил правната уредба, действаща към момента на преценка на предпоставките за сключване на договор, а именно към датата на издаване на акта. Производството за сключване на договор е висящо административно производство, при което се прилага действащото към момента на произнасяне право. Не е налице обратно действие на нормата, тъй като същата не урежда последици за минал период, а въвежда изисквания за допустимост към момента на сключване на договора. Отчитането на предходни факти (вкл. наложени санкции) не представлява ретроактивност, а е елемент от фактическия състав. Наредбата не урежда последици за минал период, а въвежда отрицателна предпоставка за бъдещо право - сключване на договор. Отчитането на предходни юридически факти (прекратен договор) не променя правните им последици, а единствено ги включва като релевантен критерий за бъдеща правна преценка. В случая правната норма се прилага към висящо производство и поражда правни последици занапред, като не изменя правните последици на вече настъпил факт (прекратяване на договор), а го използва като юридически релевантен критерий за бъдеща правна преценка - допустимост за сключване на договор. Следователно не е налице обратно действие, а типична хипотеза за незабавно действие на правната норма. Наведените в жалбата възражения за неправомерно разширително тълкуване на „свързани лица“ са неоснователни. В случая е извършена преценка за наличие на връзка, която обективно предполага възможност за влияние и заобикаляне на ограничението. Връзката между лицата не е разглеждана формално, а в контекста на икономическа и организационна свързаност, която е релевантна за целите на Наредба № 10 от 2009 г. Не е приложен механичен формален критерий, а правилно е приложено тълкуване, съобразно действащото законодателство. Оспорената заповед е издадена предвид въведените с нормата на чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г. условия, която изисква на кандидата, включително и на свързани с него лица по смисъла на ТЗ, които също са регистрирани по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ, да не е наложена и влязла в сила заповед за санкция „прекратяване на договор“ по време на действието на предходни договори по чл. 43, ал. 1 през последните 3 години преди датата на подаване на заявлението за сключване на договор. Безспорно е по делото, че към датата на подаване на заявлението за сключване на договор и към датата на издаване на процесната заповед е била налице отрицателната предпоставка на чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г. Доказателствата по делото установяват по категоричен начин, че управителят и собственик на „Медикъл Ейдс“ ЕООД е свързано лице по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон със собственика и представляващ „Д-р Ортопедик“ ЕООД, като между тях съществува родствена връзка - братя са. И двете дружества към датата на издаване на оспорения акт са вписани в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ. Установено е също, че по отношение на „Д-р Ортопедик" ЕООД е била наложена и влязла в сила санкция „прекратяване на договор“ в релевантния за нормата период. По делото обаче безспорно също така е установено, че със заповед № ЗОА-0270/27.04.2026 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, се прекратява удостоверение за регистрация № BG/CA01/MD0002/28.02.2020 г. за група медицински изделия - индивидуални ортопедични обувки и стелки Dr. Orthopedic, издадено на „Др. Ортопедик“ ЕООД, като същото се заличава от регистъра по чл. 31, ал. 2, т. 4 от ЗМИ, както и че със заповед № ЗХУ/3-0071/27.04.2026 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, е наредено в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ на лицата, осъществяващи дейности за производство и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, предназначени за хора с увреждания, в 3-дневен срок от издаване на заповедта да се заличи от регистъра „Др. Ортопедик“ ЕООД - производител, представлявано от Е. А. К.. Посочените по-горе заповеди, съдът приема за влезли в сила, предвид получената от АССГ информация, както и предвид че единственото заинтересовано лице в случая е „Др. Ортопедик“ ЕООД, по чиято инициатива същите са постановени. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. За да направи проверка за материалната законосъобразност на един индивидуален административен акт, съгласно чл. 146, т. 3 от АПК, съдът трябва да установи кои са твърдяните в акта факти и обстоятелства, настъпили ли са и съответни ли са на предвидените в хипотезата на сочената от органа правна норма. С оглед на това проверката е винаги a posteriori. Нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти. В конкретната хипотеза установеният факт, че с влязла в сила заповед № ЗХУ/3-0071 от 27.04.2026 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, е наредено в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ на лицата, осъществяващи дейности за производство и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, предназначени за хора с увреждания, в 3-дневен срок от издаване на заповедта да се заличи от регистъра „Др. Ортопедик“ ЕООД - производител, представлявано от Е. А. К., следва да се съобрази по чл. 142, ал.2 от АПК. Установеният с цитираната заповед факт – заличаване от регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ на „Др. Ортопедик“ ЕООД - производител, представлявано от Е. А. К. представлява именно ново обстоятелство, относимо към предмета на правния спор, по см. на чл. 142, ал. 2 от АПК и следва да бъде съобразено от съда, доколкото при наличието му отпада и отрицателната предпоставка за сключване на договор по чл. 43, ал. 1 от Наредба № 10 от 2009 г. с жалбоподателя. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. По изложените съображения, настоящият състав на съда намира, че жалбата се явява основателна, а оспорената заповед като незаконосъобразна следва да се отмени. Доколкото административното производство е започнало по заявление на жалбоподателя, то преписката следва да бъде изпратена на административния орган, за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона по чл. 173, ал. 2 от АПК като на основание чл. 174 от АПК съдът определя 30-дневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт за новото произнасяне на органа. При този изход на спора на оспорващия се следват разноските по производството. Такива са доказани в общ размер на 639,11 евро, от които 25, 56 евро за внесена държавна такса (л.19 и л.20 от делото) и 613,55 евро с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие на л. 28 по делото, заплатено по банков път (издадена фактура и банков документ на л.134 и л.135 от делото). Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2, чл. 174 от АПК, Административен съд – Русе