Решение № 195 от 16.1.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 11759/2025 г.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от чл.кор. проф. д-р Х. Н. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. ••••••••••• срещу •••••••••••, ЕИК: •••••••••••, с адрес: гр.•••••••••••, представляван от проф.д-р •••••••••••, д.м.н.

Предявени са следните конститутивни искове:

• с правно основание 344, ал.1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението на Х. Н. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. ••••••••••• със Заповед № •••••••••••г. на •••••••••••, и за неговата отмяна;

• с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на Х. Н. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. ••••••••••• на предишната работа - на длъжност „••••••••••• (R4)“ във връзка с договор за финансиране на инвестиция по Национален плана за възстановяване и устойчивост /НПВУ/ ••••••••••• по проект (MUVE-TEAM) по процедура •••••••••••

„•••••••••••“ в •••••••••••, ЕИК: •••••••••••.

В исковата молба се твърди, че между чл.кор. проф. д-р Х. Г., дмн, FEBO, FICO (Hon), FBCLA, FIACLE, и •••••••••••, чрез работодател е сключен Трудов договор № •••• на дата 19.03.2024г., по силата на който била назначена на длъжност „••••••••••• (R4)“ по договор за допълнителен труд, във връзка с договор за финансиране на инвестиция по Национален план за възстановяване и устойчивост /НПВУ/ •••••••••••-0009 по проект •••••••••••: повишаване на транслационните постижения в медицината (MUVE-TEAM)“, по процедура ••••••••••• „•••••••••••“, доклад вх.№ •••••••••••г. от Чл.кор. проф. д-р Х. Н. Г., д.м.н., ••••••••••• към научна група 3.2.1. „Изкуствена роговица – от скамейката до леглото и обратно“, по силата на който е назначена на непълно работно време, с продължителност 4 (четири) часа и основна работна заплата в размер на 3000 (три хиляди) лева.

На 02.09.2025г. на ищцата било връчено Предизвестие № •••••••••••г. изд. от проф.д-р •••••••••••, дмн, ректор на •••••••••••, с което е уведомена, че трудовото правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.334, ал.1 от Кодекса на труда, с 15- дневно предизвестие, срокът на което, съгласно чл.326, ал.4 от Кодекса на труда, започва да тече, считано от следващия ден на получаването му. Предизвестието било прието с възражение.

На 25.09.2025г. била връчена Заповед № 1•••• от 09.09.2025г. изд. от проф.д-р •••••••••••, дмн, ректор на •••••••••••, с която е прекратено на основание на основание чл.334, ал.1 от Кодекса на труда трудовото правоотношение по трудов договор № ••••/19.03.2024г. с Чл.кор. проф. д-р Х. Н. Г.. Заповедта е връчена на служителя на 25.09.2025г. с възражение за несъгласие.

Твърди, че прекратеният трудов договорът е срочен (целево- проектен) и се прекратява с изтичане на срока, което изрично било предвидено в чл.5. Връчването на „свободно“ предизвестие, с цел предсрочно прекратяване, обезсмисля уговорената срочност и противоречи на договорната логика (месечно приемане на резултати и краен проектен срок). В чл. 3.3 била предвидена изчерпателна уговорка, относно срока за изпълнение на задълженията по договора, а именно: - до приключване на всички дейност по проекта, - не по-късно от 30.06.2026 г, или - до прекратяване на финансирането на проекта, което от трите събития настъпи по- рано. Поради това твърди, че разпоредбата на чл.344, ал.1 от КТ била неприложима. Липсвало основания за прекратяване на срочния трудов договор посочени в чл.3.3 от него.

Твърди, че е нарушена вътрешната и специална академична рамка, тъй като ректорът на университета няма компетентност да прекратява проектен трудов договор. Твърди се, че съгласно правилника за развитие на академичния състав в МУ - Варна, промени в състава на научен екип, включително смяна или освобождаване на член, могат да се извършват само въз основа на предложение на катедрения съвет и решение на факултетния съвет, като заповедта на ректора има производен характер и се издава единствено въз основа на тези актове.

Твърди, че заповедта за уволнение не е мотивирана, което представлява съществен порок и прави невъзможен съдебния контрол за обоснованост и целесъобразност на заповедта. Посочва се, че формулировката „връчено предизвестие“ не може да се възприеме като мотив - това е само последица от едно вече взето решение, но не и причината за него. Липсата на мотиви в заповедта по същество означава липса на надлежно упражняване на потестативното право, тъй като не е индивидуализиран нито факт, нито обстоятелство, което да поражда това право.

В исковата молба се посочва, че при извършеното уволнение е налице злоупотреба с право, тъй като предсрочното освобождаване по време на незавършен проект, без мотиви без научно становище е поведение, което противоречи на добрите нрави. Макар оспорваното действие формално да изглежда законно,то е извършено в разрез с моралните, етичните и добросъвестните принципи, които правото защитава, както и против целта на договорната срочност, което е типичен пример за злоупотреба с право.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника .

В него се твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Не оспорва, че страните са били в трудовоправни отношения и че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 1•••• от 09.09.2025г. изд. от проф.д-р •••••••••••, на основание чл.334, ал.1 от КТ.

Заявява, че трудовия договор с ищцата е сключен на основание чл. 110 от КТ - допълнителен трудов договор за заемане на длъжността „••••••••••• R4“ във връзка с договор за финансиране на инвестиция по Национален план за възстановяване и устойчивост •••••••••••-0009 по време на действието на основен трудов договор, сключен с ищцата за заемане на длъжността „Професор виеше училище“ в катедра „Очни болести и зрителни науки" в МУ - Варна. Двете трудови правоотношения - основно и по договор за вътрешно съвместителство, съществували успоредно и независимо едно от друго, без изменението или прекратяването на едно от тях да рефлектира върху съдържанието на трудовия договор по другото.

Твърди, че Трудовите договори за допълнителен труд, в т.ч. и този за вътрешно съвместителство по чл. 110 КТ, се прекратяват на основанията и по реда, предвидени в КТ за прекратяване на трудовия договор, като с разпоредбата на чл. 334, ал.1 КТ е въведено и специфично допълнително основание за прекратяването на тези договори - с предизвестие от 15 дни.

Всяка от страните можела да използва това основание за прекратяване на договора във всеки момент, в който прецени, че интересите й изискват това. Прекратяването в този случай се извършвало чрез едностранно волеизявление, отправено от работодателя към работника или служителя, или от работника или служителя към работодателя. Не било необходимо страната, която отправя предизвестието и съдържащото се в него волеизявление, да го мотивира.

Иска се отхвърляне на предявените искове.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли за уважаването им на основанията посочени в исковата молба. Ответникът чрез процесуалния си представител поддържа подадения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

От трудов договор № ••••/19.03.2024 г.; Заповед № 1••••/09.09.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № ••••/19.04.2024 г. и Предизвестие № 099-2550/08.08.2025 г., се установява, че между ищцата, която е с научно звание член кореспондент на БАН и с академична длъжност професор д-р Х. Г., дмн, FEBO, FICO (Hon), FBCLA, FIACLE, и •••••••••••, е сключен Трудов договор № ••••/19.03.2024г. на основание чл.110 вр. с чл.68, ал.1, т.2 вр. с чл.138 от КТ, по силата на който ищцата е назначена на длъжност „••••••••••• (R4)“ по договор за допълнителен труд, във връзка с договор за финансиране на инвестиция по Национален план за възстановяване и устойчивост /НПВУ/ •••••••••••-0009 по проект •••••••••••: повишаване на транслационните постижения в медицината (MUVE-TEAM)“, по процедура ••••••••••• „•••••••••••“, доклад вх.№ 099-1099/15.03.2024г. от Чл.кор. проф. д-р Х. Н. Г., д.м.н., ••••••••••• към научна група 3.2.1. „Изкуствена роговица – от скамейката до леглото и обратно“. Договорът е за непълно работно време, с продължителност 4 часа и основна работна заплата в размер на 3000 лева. Договорът е със срок до приключване на всички дейности свързани с проекта, но не по-късно от 30.06.2026г. или до прекратяване на финансирането на проекта, което от трите събития настъпи по-рано. Договорът се прекратява с изтичане на срока му. Посочено е, че трудовия договор може да бъде прекратен при условията на КТ и с 15-дневно писмено предизвестие от всяка една от страните.

На 02.09.2025г. на ищцата е връчено Предизвестие № •••••••••••г. изд. от проф.д-р •••••••••••, дмн, ректор на •••••••••••, с което е уведомена, че трудовото правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.334, ал.1 от Кодекса на труда, с 15- дневно предизвестие, срокът на което, съгласно чл.326, ал.4 от Кодекса на труда, започва да тече, считано от следващия ден на получаването му. Предизвестието е прието с възражение.

На 25.09.2025г. на ищцата е връчена Заповед № 1••••/09.09.2025г. изд. от проф.д-р •••••••••••, дмн, ректор на •••••••••••, с която е прекратено на основание на основание чл.334, ал.1 от КТ трудовото правоотношение по трудов договор № ••••/19.03.2024г. с ищцата. Заповедта е връчена на ищцата на 25.09.2025г. с възражение за несъгласие.

Видно от справка ТД НАП Варна ищцата има сключен основен трудов договор с ответника по чл.67, ал.1, т.1 от КТ на 25.10.2011г.

Видно от Правилник за дейността на МУ – Варна и Правилник за развитие на академичния състав в тях не са предвидени особени правила при прекратяване на срочно трудово правоотношение по проект с водещия изследовател.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са следните конститутивни искове:

• с правно основание 344, ал.1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението на Х. Н. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. ••••••••••• със Заповед № •••••••••••г. на •••••••••••, и за неговата отмяна;

• с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на Х. Н. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. ••••••••••• на предишната работа - на длъжност „••••••••••• (R4)“ във връзка с договор за финансиране на инвестиция по Национален плана за възстановяване и устойчивост /НПВУ/ ••••••••••• по проект (MUVE-TEAM) по процедура •••••••••••

„•••••••••••“ в •••••••••••, ЕИК: •••••••••••;

Съдът е определил за безспорно между страните, че:

• Между тях е сключен Трудов договор № •••• на 19.03.2024г., по силата на който ищцата е назначена на длъжност „••••••••••• (R4)“ по договор за допълнителен труд, във връзка с договор за финансиране на инвестиция по Национален план за възстановяване и устойчивост /НПВУ/ •••••••••••-0009 по проект •••••••••••: повишаване на транслационните постижения в медицината (MUVE-TEAM)“, по процедура ••••••••••• „•••••••••••“, ••••••••••• към научна група 3.2.1. „Изкуствена роговица – от скамейката до леглото и обратно“, по силата на който е назначена на непълно работно време, с продължителност 4 часа и основна работна заплата в размер на 3000 лева.

• на 02.09.2025г. на ищцата е връчено Предизвестие № •••••••••••г. изд. от проф.д-р •••••••••••, дмн, ректор на •••••••••••, с което е уведомена, че трудовото правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.334, ал.1 от Кодекса на труда, с 15- дневно предизвестие, срокът на което, съгласно чл.326, ал.4 от Кодекса на труда, започва да тече, считано от следващия ден на получаването му.

• на 25.09.2025г. на ищцата е връчена Заповед № 1•••• от 09.09.2025г. изд. от проф.д-р •••••••••••, дмн, ректор на •••••••••••, с която е прекратено на основание на основание чл.334, ал.1 от Кодекса на труда трудовото правоотношение по трудов договор № ••••/19.03.2024г. с Чл.кор. проф. д-р Х. Н. Г.. Заповедта е връчена на служителя на 25.09.2025г.

Ищцата няма факти, които са в нейна доказателствена тежест предвид оттегления иск по чл.225, ал.1 от КТ, производството, по който е прекратено в осз, проведено на 05.01.2026г.

В тежест на ответника е да докаже, законността на уволнението – приложението на чл.334, ал.1 от КТ при срочен трудов договор, законността на процедурата по уволнение.

Спорният момент по делото е законността на уволнението на ищеца от ответното дружество работодател. Съдът намира дисциплинарното уволнение на ищцата за законно.

Процесният трудов договор, сключен между страните представлява такъв по чл.110 от КТ - допълнителен трудов договор при същия работодател или т.нар трудов договор при вътрешно съвместителство. С него е уговорена извършването на работа извън кръга на трудовите задължения на ищцата, а именно работа по проект •••••••••••: повишаване на транслационните постижения в медицината (MUVE-TEAM)“, по процедура ••••••••••• „•••••••••••“.

Съобразно разпоредбата на чл.344, ал.1 от КТ трудовият договор по чл.110 от КТ може да бъде прекратен освен в предвидените по КТ случаи и с предизвестие от 15 дни. Предизвестието следва да е писмено, да съдържа волеизявление за прекратяване на договора след изтичане на предизвестието, като не е необходимо страната, която го отправя да го мотивира. В случая тези изисквания са спазени. Работодателят •••••••••••, чрез своя представляващ – ректор проф.д-р ••••••••••• е отправил писмено предизвестие до служителя Чл.кор. проф. д-р Х. Н. Г. за прекратяване на срочния трудов договор с 15-дневно писмено предизвестие. Предизвестието е получено от ищцата, след което е издадена Заповед № 1•••• от 09.09.2025г. от проф.д-р •••••••••••, дмн, ректор на •••••••••••, за прекратяване на основание на основание чл.334, ал.1 от КТ на процесното трудово правоотношение, която е връчена на ищцата.

Видно от приложените по делото Правилник за дейността на МУ – Варна и Правилник за развитие на академичния състав в тях не са предвидени особени правила при прекратяване на срочно трудово правоотношение по проект, с водещия изследовател, като например предварително решение или одобрение на колективен орган или друго лице, нито е предвиден особен ред при прекратяване на срочни трудови договори с лица, заемащи академична длъжност професор и с академично звание член кореспондент на БАН, каквито притежава ищцата.

В ЗВО, в ЗБАН и в ЗРАСРБ не е предвидена специална закрила или по особен ред при прекратяване на срочен трудов договор с предизвестие с лице заемащо академична длъжност професор и с академично звание член кореспондент на БАН, каквито притежава ищцата

Поради това се прилага общото правило на чл.32, ал.1, т.3 от ЗВО съобразно, което ректорът на университета сключва и прекратява трудовите договори, в които страна е университета, както е сторено в случая.

Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на ищцата, че в случая работодателя е злоупотребил с правото си, прекратявайки срочни трудов договор с нея. Злоупотреба с право при прекратяване на срочен трудов договор с предизвестие би била налице, в случай, че работодателя недобросъвестно упражни това свое право. В случая не се установи работодателят да е действал недобросъвестно, прекратявайки по реда на чл.334, ал.1 от КТ процесния трудов договор. Правото за прекратяване на договора по реда на чл.344, ал.1 от КТ с 15-дневно писмено предизвестие е предвидено и в самия договор и за двете страни. Посочване на причините довели до желанието, на която и да е от страните по трудовото правоотношение да направи предизвестие за неговото прекратяване не е необходимо, не е неморално и не опорочава процедурата по прекратяване по никакъв начин.

Предвид гореизложеното предявените искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

Предвид неоснователността на предявените искове на ищцата не се дължат разноски. Разноски се дължат на ответника, каквото искане е направил. Според доказателствата по делото сторените от ответника разноски са в размер на 3200 лева адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на ответницата е направила възражение за прекомерност, което съдът не споделя, предвид първоначално предявените по делото три иска, адекватното осъществяване на правната защита на ответника от процесуалния му представител, явяването му в проведеното по делото осз и заплатения от ищцата адвокатски хонорар на нейния процесуален представител в размер почти еднакъв с този претендиран от ответника. Поради това на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1636,13 евро (3200 лева).

Воден от гореизложеното Варненският районен съдът