Решение № 94 от 23.6.2026 г. на Районен съд - Луковит по дело № 136/2026 г.

№ 20264320100136 по описа за 2026 година

Настоящето производството е образувано по повод подадена искова молба от М. Р. И. с адрес в гр. /заличен адрес по GDPR/, срещу Регионално управление на образованието /заличен адрес по GDPR/, представлявано от Началника на РУО д-р И.Б., с правно основание чл. 357, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ - иск за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед № РД-14-2/28.11.2025 г. на Началника на РУО – Ловеч.

На първо място в исковата молба се обръща внимание на обстоятелството, че в самият Одитен доклад на стр. 3 (Резюме), т. 2 е посочено, че „Одитът беше извършен в частично съответствие със Закона за вътрешния одит в публичния сектор /ЗВОПС/, Етичния кодекс на вътрешните одитори, Международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит и Глобалните стандарти за вътрешен одит“ - което по аргумент от противното води до извод, че частично са спазени и законоустановените правила за извършване на вътрешен одит поначало.

На следващо място се сочи, че чл. 6 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор (ЗВОПС) разграничава два вида одитни ангажименти – за даване на увереност и за консултиране. Одитният ангажимент за даване на увереност се изразява в предоставяне на обективна оценка на доказателствата от вътрешния одитор с цел да се предостави независимо мнение или извод относно процес, система или друг обект на одита. Одитният ангажимент за даване на увереност се осъществява основно чрез: одит на системите, одит за съответствие, одит на изпълнението, финансов одит, одит на информационните системи и технологии и преглед на състоянието. А одитният ангажимент за консултиране се изразява в даване на съвет, мнение, обучение и други, предназначени да подобряват процесите на управление на риска и контрола, без вътрешният одитор да поема управленска отговорност за това. Твърди се, че разликата в двата вида одитни ангажименти – за увереност и за консултации, е именно в това дали се извършва обективна оценка на доказателствата от вътрешния одитор, с цел да се представи независимо мнение /за което одиторът поема и наказателна отговорност/. При одита за увереност се извършва такава, докато при одитния ангажимент за консултации не се извършва обективна оценка на доказателствата и по закон одиторите не се ангажират с верността и достоверността на изказаното мнение. Целта на Одита, видно от т. 2 на пункт I Въведение (стр. 5) е „да се даде разумна увереност, че процесът по Формиране, разходване и отчитане на бюджетни средства в СУ „А.К.“, гр. Л., е извършван в съответствие с нормативните изисквания…“.

Сочи се, че съгласно чл. 38 от ЗВОПС, резултатите от всеки одитен ангажимент за увереност се представят на и се обсъждат с ръководителя на организацията и с ръководителя на структурата, чиято дейност е одитирана. Съответно за изпълнението на всеки одитен ангажимент за даване на увереност се изготвя одитен доклад, който включва резюме, цели и обхват на ангажимента, констатации, изводи и препоръки. В резултат от изпълнението на всеки одитен ангажимент за увереност ръководителя на одитираната структура изготвя план за действие за изпълнение на приетите препоръки, който се утвърждава от ръководителя на организацията. Вътрешните одитори проследяват изпълнението на приетите препоръки от одитните ангажименти за увереност, като оценяват адекватността, ефективността и своевременността на предприетите действия и обсъждат с ръководството на организацията, а при необходимост - и с одитния комитет, риска от непредприемането на действия.

Набляга се на фактите, че в одитния доклад е посочено, че изпълнението на препоръките е следвало да се осъществи в кратки срокове, като за целта бъде разработен и одобрен план за действие, че одитния доклад е входиран в СУ „А.К.“ с вх. № 96 на 19.09.2025 г. (петък) и 10 дни (от които 5 почивни дни) по-късно е изпратен до РУО гр. Ловеч. От което следва, че са извършени процедури нарушения при изпълнението на одитния ангажимент, а именно: 1. Липса на конкретно посочен краен срок за разработване на план за действие, което предпоставя широко тълкуване за времето на изработването му. Въпреки това ищцата е предприела незабавни мерки и е представила на Кмета на Община Л., в качеството му на ръководител на организацията, която извършва одита, конкретен план-график относно изпълнението на дадените препоръки – но посоченото обстоятелство не е коментирано в Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание; 2. Кметът на Община Л. не разполага с правно установен механизъм за уведомяване на Началника на РУО. Напротив, чрез тези действия ищцата е била възпрепятствана да изпълни приетите препоръки, за които в последствие й е наложено и дисциплинарното наказание.

В исковата молба се излагат следните съображения относно законосъобразността и основателността на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание:

На първо място се твърди, че Заповедта е издадена в нарушение на изискванията на чл. 195 от КТ, тъй като видно от съдържанието й същата е издадена „След запознаване с изложените в доклада факти и обстоятелства…“ В самата заповед, вместо конкретни мотиви и описание на твърдените извършени нарушения, е изложен преразказ на откъси от Одитния доклад. Същевременно, липсва обосновка защо работодателят не приема дадените обяснения на ищцата като е посочено само, че липсват доказателства в подкрепа на обвиненията, обясненията били формални и нямало доказателства за своевременни действия за отстраняване. Така на практика, процесната Заповед не конкретизира по ясен и разбираем начин нито твърдените нарушения, нито времето на твърдяното им извършване, нито представя конкретни мотиви, които удостоверяват оценката на твърдените нарушения спрямо вида на избраното за налагане дисциплинарно наказание. Твърди се, че в Раздел II единствено са изброени нарушените разпоредби без да се представени мотиви и конкретизиране на твърдените нарушения по така изложените разпоредби. Още с първата разпоредба на чл. 257, ал. 1 ЗПУО не става ясно какво нарушение на трудовата дисциплина е извършила ищцата, доколкото разпоредбата гласи: „Орган за управление и контрол на държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование е директорът“.

Твърди се, че деянията са квалифицирани като нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове или определени при възникването на трудовото правоотношение. А в раздел III в Заповедта, относно определяне на наказанието се посочва, че нарушенията съставляват „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“ по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, за които нарушения се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Посоченото обстоятелство създава допълнително объркване, противоречие и неразбиране у ищцата, какви нарушения е извършила, респ. възпрепятства нейната защита. В тази връзка се сочи, че процесната Заповед е издадена в нарушение на критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл. 189 от КТ. Изискването за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се основава на принципа за равнопоставеност на страните по гражданското правоотношение и в гражданския процес. Единствено така служителят може да узнае конкретната причина за дисциплинарното си наказание. Той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава наказанието, за да може да ги прецени, както и да организира евентуалната си съдебна защита. Нарушавайки заложеното императивно законово изискване, ответникът е издал незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание, която следва да бъде отменена като такава. Сочи се, че Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание се основава на вътрешна проверка, в резултат на която е издаден докладна записка Одитен доклад с вх. № 96/19.09.2025 г. за извършен планов вътрешен одит на процеса по „Формиране, разходване и отчитане на бюджетни средства в СУ „А.К.“ – Община Л., за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. Същевременно, от изложеното в процесната Заповед за налагане на дисциплинарно наказание не се конкретизира, кога са извършени твърдените нарушения, с изключение на т.т. 2, 7 и 8, в които е посочена само годината – 2024 г., т.е. за действия на ищцата от 2024 г. Следователно, става ясно, че процесното дисциплинарно наказание е наложено отвъд сроковете, заложени в чл. 194, ал. 1 от КТ. Сочи се, че между датата на извършването на твърдените нарушения и датата на издаването на процесната Заповед за налагане на дисциплинарно наказание е изминал период, за който не може да се установи дали е по-малко от една година. Набляга се на факта, че в т. 2 от Заповедта единствено е посочен срок, а именно 31 март 2024 г., т.е. заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена около 1 година и 8 месеца след твърдяното нарушение – при което обжалваната Заповед за налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде отменена като незаконосъобразна и поради изтеклите срокове за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 1 КТ.

На следващо място се твърди, че процесната Заповед не конкретизира по ясен и разбираем начин, нито твърдените нарушения, нито времето на твърдяното им извършване, нито представя конкретни мотиви, които удостоверяват оценката на твърдените нарушения спрямо вида на избраното за налагане дисциплинарно наказание. Следователно, Заповедта е издадена в нарушение на критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл. 189 от КТ. Сочи се, че изискването за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се основава на принципа за равнопоставеност на страните по гражданското правоотношение и в гражданския процес. Единствено така служителят може да узнае конкретната причина за дисциплинарното си наказание. Той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава наказанието, за да може да ги прецени, както и да организира евентуалната си съдебна защита. Нарушавайки заложеното императивно законово изискване, ответникът е издал незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание, която следва да бъде отменена като такава. Липсата на достатъчно конкретика и яснота в заповедта за уволнение прави същата незаконосъобразна. Изискването за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се основава на принципа за равнопоставеност на страните по гражданското правоотношение. Единствено така служителят може да узнае конкретната причина за дисциплинарното си наказание. Той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава наказанието, за да може да ги прецени, както и да организира евентуалната си съдебна защита. Нарушавайки заложеното императивно законово изискване, ответникът е издал незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание, която следва да бъде отменена като такава. В този ред на мисли се сочи и трайната съдебна практика – напр. Решение № 363 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 354 / 2011 г. на ВКС, 3-то гр. отделение, Решение № 1225 от 2.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 596/2007 г., I г. о., ГК.

В заключение се излагат твърдения, че не са налице и каквито и да било извършени дисциплинарни нарушения от страна на ищцата - доколкото в обжалваната Заповед може да се отличат някакви твърдения за наличието на нарушения, същите са необосновани, неоснователни, недоказани и противоречащи на фактите и закона. Дори от изложеното в процесната Заповед става видно, че действията и бездействията, които се твърди че е извършила ищцата, по никакъв начин не биха могли да бъдат характеризирани като дисциплинарни нарушения, обуславящи налагането на дисциплинарно наказание. Ищцата е осъществявала дейността си напълно законосъобразно, добросъвестно и в изпълнение на задълженията си по трудовото правоотношение. Поради тази причина, Заповедта се явява незаконосъобразна, необоснована и недоказана и като такава следва да бъде отменена.

Отправя се молба до съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено М. Р. И. със Заповед № РД-14-2/28.11.2025 г., издадена от Началника на РУО – гр. Ловеч.

Към исковата молба като писмени доказателства са приложени: Споразумение № РД 12-143/08.03.2024 г. и Заповед № РД-14-2/28.11.2025 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответната страна, в който се изразява становище, че искът е процесуално допустим - предявен е от надлежна страна срещу надлежен ответник в рамките на преклузивния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.

Твърди се, че предявеният иск за отмяна на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед № РД-14-2/28.11.2025 г. на началника на РУО - Ловеч, е изцяло неоснователен, тъй като процесната заповед е постановена от компетентен орган, при стриктно спазване на изискванията на чл. 193-195 КТ, в рамките на преклузивните срокове по чл. 194 КТ, при доказани по несъмнен начин нарушения на трудовата дисциплина и при съобразяване на принципа на съразмерност по чл. 189 КТ.

С отговора се оспорват изцяло изложените в исковата молба фактически и правни твърдения, освен доколкото изрично се признават с настоящия писмен отговор. В тази връзка се излага становище относно законосъобразността на дисциплинарната процедура.

Относно вината на ищцата се излагат твърдения, че становището на работодателя, изведено от одитния доклад показва: Системни и многобройни нарушения, включително: непубликувани бюджети и отчети, неспазване на вътрешен контрол, нарушения на процедурите по ЗОП и неизпълнение на задължения към обществения съвет. Директорът не представя доказателства, които да оборят нарушенията. Обясненията са формални, без правно или фактическо съдържание.

Относно правна квалификация на вината се твърди, че нарушенията попадат в обхвата на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ - неизпълнение на трудови задължения, предвидени в нормативните актове и вътрешните правила; че съществува пряка причинно-следствена връзка между действията/бездействията на директора и констатираните несъответствия, които засягат публичните средства и контролния механизъм на институцията; че е налице е тежка небрежност, тъй като директорът не е осигурил надлежно публикуване на документи, прилагане на система на двойния подпис и спазване на процедурите по ЗОП, въпреки заеманата ръководна длъжност. Сочи се, че съдебната практика (вкл. тълкувания на ВКС) последователно приема, че липсата на контрол и организация на работния процес представлява вина по смисъла на чл. 186-187 КТ, което е достатъчно за дисциплинарна отговорност, ако е довело до неизпълнение на трудовите задължения. Това се потвърждава и в чуждестранни правни коментари, според които по- високата степен на доверие и дискреция, поверена на ръководителя, е от значение при преценката на дисциплинарното нарушение.

Относно съразмерността на наказанието се твърди, че нарушенията са многобройни, системни и свързани с обществени интереси. Наказанието „Предупреждение за уволнение“ е индивидуализирано и пропорционално наказание, избрано като по-леко от окончателното уволнение, съобразно чл. 189 КТ, при което съдът не следва да подменя преценката на работодателя, извършена при законосъобразна процедура и доказани нарушения.

Относно твърдението за липса на мотиви се сочи, че Заповедта съдържа: конкретно индивидуализирани нарушения; ясно очертан времеви период; посочване на конкретни нормативни разпоредби; правна квалификация по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ; съображения относно тежестта и избора на наказание. Твърди се, че съдебната практика последователно приема, че чл. 195 КТ не изисква изложение със структурата на съдебно решение, а достатъчна конкретизация, позволяваща на служителя да разбере обвинението срещу него.

Твърди се, че в процесната заповед нарушенията са индивидуализирани по време, място и фактическо съдържание, което отговаря на изискванията на съдебната практика на ВКС относно мотивираността на дисциплинарните заповеди. А фактът, че ищцата подробно оспорва всяко нарушение в исковата молба, потвърждава, че заповедта е била достатъчно ясна и разбираема. Следователно, възражението за немотивираност е лишено от фактическа и правна основа.

Относно спазването на срока по чл. 194 КТ се пояснява, че срокът започва да тече от момента на узнаване на нарушенията от работодателя. Узнаването е настъпило с постъпване на одитния доклад на 29.09.2025 г. Заповедта е издадена на 28.11.2025 г., т.е. в рамките на двумесечния преклузивен срок. Част от нарушенията са с продължаващ характер (непубликуване, липса на контролни подписи, неизпълнение на задължения по ЗОП), поради което срокът тече до момента на установяването им. Освен това, към момента на издаване на заповедта, не е изтекъл и едногодишният срок от извършване на нарушенията през 2024 г. – то ест твърденията за просрочие са правно несъстоятелни.

Относно характера и тежестта на нарушенията се твърди, че нарушенията не са инцидентни или формални, а засягат: разходването на публични средства; финансовия контрол; задължението за публичност и прозрачност; правилата за възлагане на обществени поръчки. В тази връзка се пояснява, че при заемана ръководна длъжност се изисква повишена степен на грижа и контрол. Неспазването на финансови и контролни механизми създава риск за публичния ресурс и накърнява доверието в институцията. Дисциплинарната отговорност възниква при виновно неизпълнение на трудовите задължения, като в случая нарушенията са документално установени и не са оборени с доказателства.

Относно съразмерността на наказанието се излагат доводи, че работодателят е съобразил: множествеността и системния характер на нарушенията; обхвата им във времето; заеманата длъжност; обществената значимост на засегнатите отношения. Твърди се, че вместо дисциплинарно уволнение е наложено по-лекото наказание „предупреждение за уволнение“, което ясно показва, че е извършена индивидуализирана и балансирана преценка. Съдът не следва да подменя дискреционната оценка на работодателя, когато тя е направена при спазване на законовите критерии.

Оспорва се твърдението за противоречие между чл. 187 и чл. 190 КТ. В тази връзка се пояснява, че нарушенията са квалифицирани по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ и при определяне тежестта на наказанието е съобразена хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ като критерий за тежест - което е изрично допустимо при индивидуализацията по чл. 189 КТ. Пояснява се, че наложеното наказание е „предупреждение за уволнение“, а не „уволнение“, което доказва умереност и съобразяване на всички обстоятелства.

Възразява се срещу евентуални твърдения, че одитният доклад няма доказателствена стойност - той е официален документ и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените факти. Възразява се срещу твърдения за липса на лична вина - директорът носи отговорност за организацията и контрола за цялостната дейност на институцията. Възразява се срещу твърдения за несъразмерност - наказанието е в долната граница на възможните при такава тежест.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

С оглед наведените фактически твърдения в исковата молба и отправените искания съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ, за признаване за незаконосъобразно дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на ищцата със Заповед № РД-14-2/28.11.2025 г., издадена от Началника на РУО гр. Ловеч.

Дисциплинарно наказание се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения. Работодателят може да наложи някое от изброените в чл. 188 КТ наказания, като при определянето му следва да бъдат съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника. Преди да осъществи това свое правомощие работодателят следва да инициира нарочна процедура, в хода на която да бъдат събрани доказателства и работникът да бъде изслушан или да му бъде предоставена възможност да даде писмени обяснения, които да бъдат преценени в съвкупност. В тази връзка заповедта би била правилна при съответствие между извършеното нарушение и наложеното наказание.

Работодателят следва да съблюдава преклузивните срокове при налагане на дисциплинарни наказания и да мотивира своето окончателно решение писмено.

Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че страните са обвързани от безсрочно трудово правоотношение, на основание проведен конкурс за заемане на длъжността „директор“ в държавните и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование и допълнително споразумение към него № РД- 12-143/08.03.2024г., по силата на които ищцата М. Р. И. към датата на издаване на атакуваната заповед, е заемала длъжността „директор“ на Средно училище „А.К.“ гр. Л., община Л., област Ловеч.

Безспорно е също така, че със заповед № РД-14-2/28.11.2025г. на Началника на РУО – Ловеч, на основание чл. 188, т.2 във връзка с чл. 187, ал.1, т. 10 от КТ, на ищцата М. Р. И., заемала длъжността „директор“ на Средно училище „А.К.“- гр. Л., е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена заповед, която следва да съдържа задължителни реквизити: посочване на нарушителят, конкретното нарушение на дисциплината, описано чрез обективните и субективните му признаци, времето на извършването му, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. За наличието на изискуемите от закона реквизити на заповедта съдът следи служебно.

Съгласно константната практика на ВКС мотивирането на заповедта е изпълнено при наличие на данни за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл. 194 КТ и осигуряване на възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна.

Съдът приема, че процесната заповед е издадена от компетентен да налага дисциплинарни наказания орган на основание чл. 192, ал. 1 КТ, а именно Началника на РУО – Ловеч.

С исковата молба ищецът е въвел нарочно възражение, че ответникът му е наложил дисциплинарното наказание след изтичането на срока по чл. 194, ал. 1 КТ.

Предвид нормата на чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не покъсно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Съотношението между двата срока е следното - ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок. Ако е изтекъл едногодишният срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението.

Краткият срок тече от откриване на нарушението - узнаването от субекта на дисциплинарна власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя, респ. както е в настоящия случай – община Л., не означава, че сроковете за налагане на наказание са започнали да текат.

Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, то ест от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. Той е длъжен и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, за да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му.

В заповедта се твърди, че нарушенията на трудовата дисциплина са установени от писмени доказателства – регистрирано /заведено/ в Регионално управление на образованието - Ловеч писмо с вх. № РД-04-1349/29.09.2025 г. от кмета на Община Л., ведно с приложен Одитен доклад № 02- 33471/29.09.2025 г. за извършен планов вътрешен одит на процеса по „Формиране, разходване и отчитане на бюджетни средства в СУ А.К. гр. Л., за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г.“. Ето защо съдът приема, за осъществените нарушения от работника в периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. работодателят е узнал на дата 29.09.2025 г., въз основа на констатациите в одитния доклад.

Процесната заповед е издадена съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ като е посочено кога са извършени нарушенията – в периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. Нарушението по т. 2 от заповедта е било налице за целия период – до 31.12.2024 г., тъй като и към тази дата /края на периода/, ищцата с бездействието си не е изпълнила задълженията си съгласно чл. 16, ал. 4 от ПСУДОСДГУ, в срок до 31.03.2024 г. да представи на обществения съвет проекта на бюджет на училището за становище.

Оспорената Заповед № РД-14-2/ 28.11.2025 г. е издадена на 28.11.2025 г. и е връчена на лично срещу подпис на М. Р. И. в качеството на Директор на СУ „А.К.“ гр. Л. на дата 28.11.2025 г., при което съдът приема, че в процесният случай дисциплинарното наказание е наложено на 28.11.2025 г. /арг. чл. 195, ал. 3 КТ/ - то ест не е бил изтекъл срока по чл. 194, ал. 1 КТ при което дисциплинарното наказание се явява наложено в рамките на преклузивния срок.

В заповедта е посочено, че дисциплинарното производство е стартирало във връзка с постъпило в Регионално управление на образованието - Ловеч писмо с вх. № РД-04-1349/ 29.09.2025 г. от кмета на Община Л., ведно с приложен Одитен доклад № 02-33471/ 29.09.2025 г. за извършен планов вътрешен одит на процеса по “Формиране, разходване и отчитане на бюджетни средства в СУ А.К. гр. Л., община Л. за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г.“

На следващо място, в заповедта се сочи, че след запознаване с изложените в доклада факти и обстоятелства са установени множество отклонения от нормативната уредба от страна на директора на училището, изразяващи се в: 1. Допуснато несъответствие с разпоредбите на ЗПУО, относно публикуването на интернет страницата на СУ утвърдения бюджет и отчета за изпълнението му; 2. Отклонения от правната рамка във връзка с предоставяне на необходимата документация, необходима за дейността на обществения съвет; 3. Допуснато несъответствие с разпоредбите на ПСУДОСДГУ относно публикуването на отчет за дейността на Общинския съвет на интернет страницата на училището; 4. В документите за извършване на предварителен контрол не е изразявано мнение от финансовия контрольор; 5. При сключването на договори не е Спазвана системата на двойния подпис; 6. Не са публикувани вътрешни правила за управление па цикъла на обществените поръчки; 7. За 2024 г. не е извършвано прогнозиране и планиране на обществени поръчки и не е представен съставен график за възлагане; 8. Не са спазени процедури по Закона за обществените поръчки; 9. Непубликувани обявления в РОП и Профила на купувача.

Оспорената заповед съдържа подробно описание на конкретните нарушения и на обосноваващите ги обстоятелства. Предвид направените констатации, наказващият орган е приел, че описаните по-горе деяния (действия и бездействия) се квалифицират като нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ- неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове или определени при възникването на трудовото правоотношение.

Отбелязано е, че при определяне на вида на дисциплинарното наказание са взети предвид:

1. Тежестта на нарушенията като са съобразени са следните обстоятелства: установените в Раздел I от настоящата заповед нарушения, извършени от лицето, съставляват „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“ по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, тъй като е налице неизпълнение на задължения на лицето, произтичащи от нормативни и административни актове, както и от длъжностната му характеристика;

• характер и обществена значимост на длъжността и длъжностните задължения на лицето, респ. значимост на неизпълнените задължения - ръководен орган, овластен и задължен да управлява и контролира цялостната дейност на поверената му институция – като е отбелязано е, че е взето предвид заеманата ръководна длъжност - директор на общинско училище, който следва да прилага държавната политика в областта на предучилищното и училищното образование, да планира, организира, координира, контролира и отговаря за цялостната дейност на административно-управленска и финансова дейност на образователната институция;

• значимост на засегнатите от деянията обществени отношения - ЗОП и финансовата отчетност са области, в които законодателят вменява на директора повишена отговорност, включително по наказателна и имуществена линия при определени обстоятелства. Нарушенията са от естество, което засяга финансови интереси, прозрачност и контрол - сфери с висока степен на обществена значимост.

2. Обстоятелства, при които е извършено нарушението като е съобразено е, че в случая нарушенията не са единични, а многобройни, системни и в различни нормативни области, включително: бюджети; вътрешен контрол; обществени поръчки; отчетност и публичност; задължения към обществения съвет.

3. Поведението на служителя като е съобразено отношението на наказаното лице към извършените деяния и е установено: липса на доказателства в подкрепа на обясненията; обясненията са формални, само твърдят „неоснователност“, без правно или фактическо съдържание; няма доказателства за своевременни действия за отстраняване. В тази връзка ДНО не е приел дадените писмени обяснения за достатъчни, за да оправдаят извършените нарушения. Посоченото е взето предвид при оценката на тежестта на нарушението и цялостното поведение на служителя, но от друга страна, констатираните нарушения са многобройни и касаят цялостната дейност на управляваната от нея образователна институция. Наред с това и въпреки изричните указания, не са приложени допълнителни доказателства.

Изложените принципни разбирания, отнесени към настоящия случай, дават основание на съда да заключи, че атакуваната заповед е мотивирана. Същата ясно съдържа установените от работодателя факти и обстоятелства, и съпричастността на служителя при осъществяването им, като мотиви за налагане на дисциплинарното наказание е извършени от работника системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в установените в одитния доклад № 02-33471/29.09.2025 г. множество отклонения от нормативната уредба от страна на директора на училището, в качеството си на орган за управление и контрол, с което са допуснати посочените девет нарушения на трудовата дисциплина, които са квалифицирани от работодателя като нарушения по смисъла на нормите на чл. 257, ал. 1, чл. 258, ал. 1, във вр. с чл. 269, ал. 1, т. 5 от ЗПУО, чл. 31, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 6, т. 19, т. 30 и т. 34 от Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, т. 2, т. 4, т. 6, т. 23, т. 29 и т. 34 от Раздел III „Основни задължения“, т. 3 и т. 9 от Раздел V „Отговорности, свързани с организацията на работа“ от длъжностна характеристика за длъжността „директор“ на общинско училище, връчена на 12.09.2024 г., вр. с чл. 5, чл. 17, ал. 1, чл. 20, чл. 36, чл. 36а, чл. 244 от ЗОП, чл. 16, ал. 4 от ПСУДОСДГУ, чл. 9, ал. 2 от Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, Указанията на министъра на финансите за предварителен контрол (Заповед № ЗМФ-184/06.03.2020 г.). На базата на посочените деяния работодателят е приел, че е налице нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове или определени при възникването на трудовото правоотношение /препращане към длъжностната характеристика на служителя/.

Съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ в писмената заповед за налагане дисциплинарното наказание е посочено и кога са извършени нарушенията – в периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г., както нарушенията и законният текст, въз основа на който се налага.

Съдът не споделя изложеното възражение в исковата молба, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията на чл. 195 от КТ, както и че процесната заповед не конкретизира по ясен и разбираем начин нито твърдените нарушения, нито времето на твърдяното им извършване, нито представя конкретни мотиви, които удостоверяват оценката на твърдените нарушения спрямо вида на избраното за налагане дисциплинарно наказание.

В настоящия случай съдът намира, че в процесната заповед са спазени всички тези законови изисквания. Нарушенията са конкретизирани с посочване на извършителя, времето, мястото и фактическите обстоятелства, посочен е видът на наложеното наказание, както и законовите основания, то ест налице са всички факти, с които се обосновава дисциплинарното наказание. Изложените мотиви съдържат достатъчно данни, които да дадат възможност на наказания служител да осъществи ефективна защита, както и възможност за съда да осъществи възложения му от закона правораздавателен контрол.

Несъмнено установено по делото е също така, че преди издаване на процесната заповед от ищцата са били поискани писмени обяснения именно във връзка с извършените дисциплинарни нарушения - предмет на настоящето производство. Ищцата е депозирала писмени такива, което от своя страна означава, че е разбрала какви точно нарушения й се вменяват. Съдът намира, че изискването на чл. 193 от КТ е удовлетворено и на ищцата е била предоставена реална възможност да упражни правото си на защита.

По конкретно, преди издаване на заповедта са поискани обяснения на служителя по реда на чл. 193 КТ, което видно от приложеното на л. 58 от делото писмо изх. № РД-05-2228 от 11.11.2025 г., то ест предхождащо датата на заповедта, в което искане подробно са описани нарушенията, които се вменяват на служителя. Искането е връчено лично на ищеца на дата – 11.11.2025 г., и писмени обяснения са постъпили, което дава основание на съда да приеме, че ищецът е запознат с нарушенията, разбира ги и е упражнил правото си на защита на тази фаза. Именно депозираните обяснения са дали повод на работодателя да извърши необходимата проверка, отразявайки резултатите от нея в оспорената заповед.

По въпроса за приложението на чл. 193, ал. 1 КТ следва да се отбележи, че съгласно изискването на закона и константната съдебна практика, работодателят не е длъжен да уведомява работника или служителя, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията. Съдът приема, че случая са спазени изискванията на закона.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дисциплинарното наказание е наложено при спазване установената в чл. 193 КТ процедура след изискани във връзка с констатираните нарушения обяснения, като фактът, че същите не са кредитирани от наказващия орган не представлява нарушение на процедурата.

След излагане на мотивите относно - спазена ли е процедура за налагане на дисциплинарното наказание по отношение на вменените със заповедта нарушения, съдът следва да се произнесе по въпроса извършил ли е ищецът твърдените със заповедта нарушения на трудовата дисциплина.

Посочените нарушения и начина на установяването им е обективиран в одитен доклад на Община Л. до Началника на РУО – Ловеч, в който е отразено, че въз основа и в съответствие с утвърдения годишен план за одитните ангажименти на звеното за вътрешен одит /ЗВО/ при Община Л. през 2025 г., е извършен вътрешният одит на дейността, по: Формиране, разходване и отчитане на бюджетни средства в СУ „А.К.“ гр. Л., Община Л., като проверката обхваща периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. Цели на одита е да се даде разумна увереност, че процеса по формиране, разходване и отчитане на бюджетни средства в СУ „А.К.“ гр. Л., е извършван в съответствие с нормативните изисквания при спазване принципите на ефективност, ефикасност и икономичност при управлението на имуществото и при необходимост се дадат препоръки за подобряването на изпълнението на тази дейност. А одита е обхванал процесите по: спазването на нормативните изисквания и вътрешноконтролните процедури и утвърдените вътрешни актове, свързани е формиране и изпълнение бюджета на СУ „А.К.“ гр. Л.; адекватността и ефективността на Системата за финансово управление и контрол (СФУК); законосъобразността на разходване на бюджетни средства; опазване на имуществото на СУ „А.К.“ - документална обоснованост на годишната инвентаризация. Констатациите му са на база извършени проверки за изпълнение на служебните задължения на ищеца М. Р. И., произтичащи пряко от характера на трудовото й правоотношение или свързано непосредствено с трудовата й функция.

Относно нарушението по т. 1. Допуснато е несъответствие с разпоредбите на ЗПУО относно публикуването на интернет страницата на училището на утвърдения бюджет и отчета за изпълнението му. На интернет страницата на училището не е публикуван тримесечен отчет, отчет за изпълнението и утвърден бюджет съгласно изискванията и в срок, както следва: съгласно чл. 290, ал. 3 от ЗПУО училищата и детските градини, прилагащи система на делегиран бюджет, публикуват на интернет страницата си утвърдения си бюджет и отчета за изпълнението му. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование е определено, че бюджетите се публикуват в срок до 10 дни от утвърждаването им от първостепенния разпоредител с бюджет. Тримесечните отчети се публикуват със срок до 5-то число на месеца, следващ месеца на изготвяне на отчета. Годишният отчет се публикува в срок до 10 дни от определения от първостепенния разпоредител с бюджет срок за представянето му.

По т. 2. Установено е отклонение от правната рамка във връзка е предоставяне на необходимата документация, необходима за дейността на обществения съвет (ОС). Не е предоставена документирана информация да е представено предложение на директора за разпределение на установеното към края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на училището за съгласуване от ОС (чл. 269, ал. 1, т. 5 от ЗПУО) и за даване на становище за разпределението на бюджета по дейности и размера на капиталовите разходи. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от ПСУДОСДГУ, в срок до 31 март на 2024 година, директорът е следвало да представи на обществения съвет проекта на бюджет на училището за становище. Към проекта на бюджет директорът на образователната институция прилага обяснителна записка с информация за: очакваните приходи и разходи по видове; параметрите, въз основа на които са формирани разходите за персонал численост, размер на възнагражденията, другите плащания за персонал, осигурителни вноски; списък на капиталовите разходи; разпределение на бюджета по дейности; основните ограничения при формирането на бюджета; размера на целевите средства по видове; размера на установеното към края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на училището; размера на собствените приходи и остатък от предходни години.

По т. 3 Констатирано е допуснато е несъответствие с разпоредбите на ПСУДОСДГУ относно публикуването на отчет за дейността на Обществения съвет на интернет страницата на училището. Съгласно чл. 17 от ПСУДОСДГУ, Общественият съвет изготвя отчет за своята дейност за предходната учебна година, който се публикува на интернет страницата на детската градина или училището. При извършен преглед на интернет страницата на образователната институция, е установено, че няма публикуван отчет за дейността на ОС като последната публикувана информация, отнасяща се за ОС при училището е от 2016 година, което е в несъответствие е цитираните нормативни изисквания.

По т. 4. В документите за извършване на предварителен контрол не е изразявано мнение от финансовия контрольор. Съгласно Указанията за осъществяване на предварителен контрол за законосъобразност в организациите от публичния сектор (утвърдени със Заповед на министъра на финансите № ЗМФ-184/06.03.2020 г.), лицето извършващо предварителен контрол по смисъла на ЗФУКПС, може да изрази едно от следните мнения: „мнение за законосъобразност“; „мнение с резерви” и „отказ от мнение“. В попълваните документи в СУ „А.К.“ гр. Л. през периода 01.01.2024 - 31.12.2024 г., въпреки че е разписан реквизит за мнение за осъществен предварителен контрол не е изразявано мнение от финансовия контрольор, а само е поставян подпис, с което не са спазени указанията на МФ.

По т. 5. Констатирано е, че при сключването на договори не е спазена Системата на двойния подпис. Съгласно чл. 13, ал. 3, т. 1 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор контролните дейности се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите. Те могат да са превантивни, разкриващи или коригиращи, като трябва да включват най-малко система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършването на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и на лицето, отговорно за счетоводните записвания. При извършена проверка на извадков принцип е установено, че договорите са подписани от директора на училището и на 70% от попадналите в извадката договори не е положен втори подпис - в случая на гл. счетоводител.

По т. 6. Не са публикувани вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки. Съгласно чл. 244, ал. 1 от Закона за обществените поръчки публичните възложители приемат и публикуват вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки, когато се разпореждат с годишен бюджет, включително със средствата, предоставени по линия на различни европейски фондове и програми, равен или по-голям от 5 млн. лева. Минималното съдържание на Вътрешните правила е регламентирано в чл. 140, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки. При извършен преглед на профила на купувача и на интернет страницата на училището е установено, че не са публикувани вътрешните правила за управление на цикъла на обществените поръчки, въпреки че бюджетът на СУ „А.К.“ за 2024 г. е над 5 млн. лева.

По т. 7. За 2024 г. не е извършвано прогнозиране и планиране на обществени поръчки и не е представен график за възлагане. На основание чл. 5, ал. 1 от Закона за обществените поръчки, възложителят - в случая директорът отговаря за правилното прогнозиране и планиране на обществените поръчки. Прогнозирането предшества планирането, като идентифицира всички потенциални потребности на възложителя от строителство, доставки и услуги. При планирането възложителят следва да изготвя график за възлагане на обществените поръчки на основание чл. 26, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки. Констатирано е, че за одитирания период не е извършвано прогнозиране и планиране на обществени поръчки.

По т. 8. Установява се, че не са били спазени процедури по Закона за обществените поръчки. През 2024 г. са отчетени разходи за канцеларски материали в размер на 61 706 лв. с ДДС (51 344 лв. без ДДС). Доставките са извършени директно по реда на чл. 20, ал. 4 от ЗОП, въпреки че разходите надхвърлят праговете за директно възлагане, с което възложителят не е спазил разпоредбите на чл. 17, ал. 1 от ЗОП, съгласно които е бил длъжен да приложи „предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това“.

При извършена репрезентативна проверка за законосъобразност на разходите за придобиване на компютърна техника и оборудване, е констатирано, че през 2024 г. са извършени разходи за придобиване на компютърни конфигурации и преносими компютри от два доставчика („М.” ЕООД и „Е-Д.” ЕООД) на стойност 58 169 лв. без ДДС. През

одитирания период за закупуване на монитори и сторидж са заплатени на цитираните два контрагента 5 646 лв. без ДДС. От „М.” ЕООД са доставени копирни машини на стойност - 20 450 лв. без ДДС. Извършени са директни доставки от: „М.“ ЕООД - 4 бр. мултимедия за магически под по фактура 0000123605 от 28.11.24 г. на стойност 42 120 лв.; „В.” ЕООД - 4 бр. софтуер за магически под по фактура № 20000100081 от 28.11.24 на стойност 57 600 лв. с ДДС (общо разходи за магически под - 99 720 лв. с ДДС или 83 100 лв. без ДДС). Всички доставки са извършени по реда на чл. 20, ал. 4 от ЗОП, въпреки че разходите надхвърлят праговете за директно възлагане, с което възложителят не е спазил разпоредбите на чл. 17, ал. 1 от ЗОП, съгласно които е бил длъжен да приложи „предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това”.

При извършена репрезентативна проверка на разходите за обзавеждане е установено, че през одитираната година са извършени разходи за обзавеждане чрез директни доставки по реда на чл. 20, ал. 4 от ЗОП - (ъглов диван, обзавеждане директорски кабинет, посетителски столове и др. обзавеждане) от доставчик „М.” ЕООД на стойност 26 807 лв. без ДДС. През месец декември 2024 г. е проведена процедура за ОП с предмет „Доставка на обзавеждане” с УНП 04946-2024-0006 по реда на чл. 20, ал. 3 „събиране на оферти с обява”, въз основа на която е сключен договор на 17.12.2024 г. с изпълнител „М.“ ЕООД на стойност 99 922,48 лева без ДДС. Стойността на извършените разходи за обзавеждане за 2024 година, надхвърля 100 000 лв. без ДДС. Възложителят не е приложил предвидения в закона ред за възлагане на обществената поръчка, в нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗОП.

По т. 9. Непубликувани обявления в РОП и Профила на купувача.

В Регистъра на обществените поръчки /РОП/ и профила на купувача не са публикувани договори по ОП 04946-2024-0001 “Доставка на учебници, учебни комплекти, учебни помагала и достъп до електронно четири учебници за безвъзмездно ползване от учениците в СУ “А.К.”, гр. Л. за учебната 2024/2025 г. по обособени позиции” и по ОП 04946-2024-0004 “Доставка на учебници, учебни комплекти, учебни помагала и достъп до електронно четими учебници за безвъзмездно ползване от учениците от V до XII клас в СУ ’’А.К.”, гр. Л. за учебната 2024/2025 година по обособени позиции, с което не са спазени изискванията на чл. 36а, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 36, ал. 1 т. 12-14 от ЗОП.

Констатирано е, че в РОП не е публикувано обявление за възлагане па поръчка, съответно - обявление за възлагане на обществена поръчка на стойност по чл. 20, ал. 3 или ал. 7 в нарушение разпоредбите на чл. 36, ал. 1 от ЗОП. Не е публикувано и обявление за приключване на договор за обществена поръчка. През м. декември 2024 г. е проведена процедура за ОП с предмет „Доставка на обзавеждане” с УНП 04946-2024-0006 по реда на чл. 20, ал. 3 „събиране на оферти с обява”, РОП и профила на купувача не е публикуван договор по цитираната ОП, с което не са спазени изискванията на чл. 36а, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 36, ал. 1 т. 12-14 от ЗОП. В РОП не е публикувано обявление за възлагане в нарушение разпоредбите на чл. 36, ал. 1 от ЗОП. В профила на купувача и в РОП е публикувана една процедура за обществена поръчка по реда на чл. 20, ал. 2 от ЗОП „публично състезание“ с обект строителство УНП 04946-2024-0005 - не е публикуван сключения договор, не е публикувано обявление за възлагане на обществена поръчка и не е публикувано обявление за приключване на договор за обществена поръчка.

Съдът не споделя възраженията на ищеца, че процесното дисциплинарно наказание е наложено отвъд сроковете, заложени в чл. 194, ал. 1 от КТ; че между датата на извършването на твърдените нарушения и датата на издаването на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е изминал период, за който не може да се установи дали е помалко от една година; че особено внимание следва да се обърне на т. 2, в която единствено е посочен срок, а именно 31 март 2024 г. - т.е. заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена около 1 година и 8 месеца след твърдяното нарушение.

Допълнително следва да бъде обсъден характерът на всяко от установените нарушения с оглед приложението на едногодишния преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 КТ.

Съдът съобразява, че част от констатираните нарушения представляват еднократни действия или бездействия, а други имат продължаващ характер. Преценката относно спазването на срока по чл. 194, ал. 1 КТ следва да бъде извършена спрямо естеството на всяко конкретно нарушение.

По отношение на нарушенията, свързани с непубликуване на утвърден бюджет, отчети, вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки, както и непубликуване на информация в профила на купувача и интернет страницата на училището, съдът приема, че същите имат продължаващ характер. Нарушението не се изчерпва с еднократен акт, а продължава през целия период, през който съответното задължение остава неизпълнено. Ето защо за тези нарушения следва да се приеме, че същите са съществували и към края на одитирания период – 31.12.2024 г., поради което към датата на издаване на процесната заповед не е изтекъл едногодишният срок по чл. 194, ал. 1 КТ.

По отношение на задължението за представяне на проекта на бюджет на обществения съвет в срок до 31.03.2024 г., съдът намира, че макар нормативният акт да предвижда конкретен срок за изпълнение, неизпълнението на това задължение не се изчерпва с настъпването на крайния срок, а продължава до момента на фактическото му изпълнение или до приключване на съответния бюджетен период. Следователно неизпълнението е съществувало през целия одитиран период и не може да се приеме, че нарушението е приключило единствено на 31.03.2024 г. Допълнителен аргумент за продължаващия характер на нарушението съдът извежда от естеството и целта на задължението по чл. 16, ал. 4 от Правилника за създаването, устройството и дейността на обществените съвети към детските градини и училищата.

Задължението на директора да представи проекта на бюджет на обществения съвет не представлява само формално действие, ограничено до конкретна дата, а е част от законово установения механизъм за участие на обществения съвет в процеса на бюджетиране и финансово управление на образователната институция. Основната цел на законодателя е общественият съвет да упражни предоставените му правомощия по обсъждане и изразяване на становище относно бюджета на училището преди неговото окончателно изпълнение.

Следователно неизпълнението на това задължение не се изчерпва с настъпването на крайния срок 31 март на съответната година. След тази дата продължава да съществува състояние на неизпълнение, при което общественият съвет е лишен от възможността да упражни предоставените му от закона функции по отношение на бюджета за съответната финансова година.

Съдът намира, че последиците от неизпълнението са продължили през целия бюджетен период на 2024 г., доколкото не се установява директорът впоследствие да е изпълнил задължението си или да е предприел действия за преодоляване на допуснатия пропуск. Поради това нарушението не може да бъде разглеждано като еднократно действие или бездействие, приключило на 31.03.2024 г., а като продължаващо състояние на неизпълнение, което е съществувало и към края на одитирания период – 31.12.2024 г.

Наред с това съдът отчита, че дисциплинарната отговорност не е ангажирана единствено за пропускането на конкретния срок, а за неизпълнение на управленско задължение, част от цялостната организация и контрол на финансовата дейност на училището. В този смисъл предмет на дисциплинарната преценка е не самото пропускане на датата 31.03.2024 г., а продължилото през целия отчетен период неизпълнение на нормативно възложените функции на директора.

Ето защо съдът приема, че по отношение на това нарушение едногодишният преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 КТ не е започнал да тече от 31.03.2024 г., а следва да бъде преценяван с оглед продължаващия характер на неизпълнението и неговото съществуване към края на одитирания период.

Същото разрешение следва да бъде възприето и относно нарушенията, свързани с липса на планиране и прогнозиране на обществените поръчки, липса на график за възлагането им и неспазване на установените контролни механизми. Тези нарушения засягат цялостната организация на дейността на институцията през съответната финансова година и поради това следва да бъдат разглеждани като продължаващи във времето.

От събраните по делото доказателства не се установява някое от нарушенията да е било окончателно преустановено преди 28.11.2024 г., поради което съдът приема, че към датата на налагане на дисциплинарното наказание не е бил изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 КТ.

При тълкуването на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ съдът съобразява и трайно установената практика на Върховния касационен съд, съгласно която началният момент на едногодишния преклузивен срок следва да се определя съобразно характера на конкретното нарушение – дали същото е еднократно, продължено или продължаващо.

В практиката на ВКС последователно се приема, че при продължаващи нарушения срокът за дисциплинарно наказване започва да тече от момента на преустановяване на противоправното състояние, а не от първоначалния момент на възникването му. В тези случаи неизпълнението не се изчерпва с еднократен акт или пропуск, а се проявява във времето чрез поддържане на състояние на неизпълнение на вменено от закона или длъжностната характеристика задължение.

Съдът намира, че значителна част от констатираните нарушения попадат именно в категорията на продължаващите нарушения.

Непубликуването на утвърдения бюджет и отчетите за изпълнението му, непубликуването на отчета на обществения съвет, непубликуването на вътрешните правила за управление на цикъла на обществените поръчки, както и непубликуването на задължителна информация в профила на купувача, представляват състояние на трайно неизпълнение на нормативно установени задължения. Това състояние е съществувало през целия одитиран период и е било установено от одитния орган към края на проверявания период.

По отношение на задължението за предоставяне на проекта на бюджет на обществения съвет съдът приема, че макар нормативната уредба да определя срок до 31 март на съответната година, неизпълнението не се прекратява автоматично с изтичането на този срок. След настъпването на крайния срок възниква състояние на продължаващо неизпълнение, което съществува до фактическото изпълнение на задължението или до приключването на съответния бюджетен цикъл. Поради това съдът не споделя разбирането, че нарушението е приключило еднократно на 31.03.2024 г.

Същият извод следва и относно липсата на прогнозиране и планиране на обществените поръчки, липсата на график за възлагането им и неизпълнението на задълженията по организацията на системите за финансов контрол. Тези задължения са част от цялостната организация и управление на дейността на образователната институция и неизпълнението им е оказвало влияние върху функционирането на училището през целия одитиран период.

Отделно от това следва да се отчете, че дисциплинарната отговорност в случая е ангажирана не за отделни изолирани действия, а за системно неизпълнение на задълженията на директора като орган за управление и контрол на образователната институция. Установените от одита несъответствия са разгледани от работодателя в тяхната съвкупност като трайно и системно неизпълнение на възложените управленски функции.

Ето защо съдът приема, че към датата на издаване на Заповед № РД-14-2/28.11.2025 г. не е бил изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание, като възраженията на ищцата в тази насока се явяват неоснователни.

По изложените съображения, съдът намира за установено по делото, че наложеното наказание за установените нарушения посочени по-горе, е законосъобразно. Допуснатото е виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника, което съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 187 КТ, за което може да бъде ангажирана дисциплинарна отговорност.

Посочените нарушения и начина на установяването им е обективиран в Одитен доклад № 02- 33471/29.09.2025 г. за извършен планов вътрешен одит на процеса по „Формиране, разходване и отчитане на бюджетни средства в СУ А.К. гр. Л., за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г.“, изпратен до Началника на РУО д-р И.Б., в който са отразени констатациите му на базата извършена проверка за изпълнение на служебните задължения на ищеца в качеството й на Директор на СУ „А.К.“ гр. Л. - който документ представлява официален такъв, съгласно нормата на чл. 179 от ГПК. Одитен доклад, издаден от държавен или общински орган в кръга на неговата компетентност и по установения ред, е официален документ. Същият се ползва с материална и формална доказателствена сила. Той доказва, че посочените от одитора действия са извършени, както и че изявленията са направени пред него, вписани по съответния начин. Принципно, фактическите и правни изводи на одитора обаче не обвързват съда. Съдът е този, който преценява доклада като доказателство наред с останалите материали по делото. В случая, доказателствената стойност на одитния доклад, преценена с оглед на всички обстоятелства по делото, води до извод за еднозначно установяване на твърдените нарушения. Отразените в представения по делото одитен доклад на община Л. резултати от одитния ангажимент са залегнали като дисциплинарни нарушения в атакуваната заповед.

Съдът не споделя направеното възражение с исковата молба относно значението на извършения одит - че частично са спазени и законоустановените правила за извършване на вътрешен одит поначало, поради несъответствие със Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Самият одит и съставеният доклад е резултат от извършен вътрешен одит на Звеното за вътрешен одит /ЗВО/ при Община Л. по утвърдения годишен план на ЗВО при Община Л. за 2025 г. а целта на одита е била: Да се проверят всички действия и се даде увереност, че процеса по Формиране, разходване и отчитане на бюджетни средства в СУ „А.К.“- Община Л., е извършван в съответствие с нормативите изисквания при спазване принципите на ефективност, ефикасност и икономичност при управлението па имуществото. Ирелевантно е и твърдението, че „Кметът на Община Л. не разполага с правно установен механизъм за уведомяване на Началника на РУО. Напротив, чрез тези действия Доверителят ми е възпрепятстван да изпълни приетите препоръки, за които в последствие й е наложено и дисциплинарното наказание“.

В компетентността на дисциплинарно наказващия орган /ДНО/ е да прецени, дали да потърси дисциплинарна отговорност на работника за констатираните нарушения при одитната проверка, съобразявайки тежестта на нарушенията и заеманата ръководна длъжност на ищцата - директор на общинско училище - като в случая не е нежно ДНО да извършва самостоятелна проверка за наличието на констатациите от одитната проверка, а в неговите правомощия е да прецени дали са лице нарушения на трудовата дисциплина, или не, въз основа на базата на извършената проверка за изпълнение на служебните задължения на ищеца в качеството й на Директор на СУ „А.К.“ гр. Л..

Самият е одит е обхванал процесите по: спазването на нормативните изисквания и вътрешно-контролните процедури и утвърдените вътрешни актове, свързани е формиране и изпълнение бюджета на СУ „А.К.“ гр. Л.; адекватността и ефективността на Системата за финансово управление и контрол (СФУК); законосъобразността на разходване на бюджетни средства; опазване на имуществото на СУ „А.К.“ - документална обоснованост на годишната инвентаризация. Ето защо съдът приема, че при избора на вида дисциплинарното наказание, ДНО правилно е съобразил изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ, както следва:

По отношение на тежестта на нарушенията, ДНО е съобразил обстоятелствата установените в заповедта нарушения извършени от ищцата, че те съставляват „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“ по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, тъй като е налице неизпълнение на задължения на лицето, произтичащи от нормативни и административни актове, както и от длъжностната му характеристика; характер и обществена значимост на длъжността и длъжностните задължения на лицето, респ. значимост на неизпълнените задължения - ръководен орган, овластен и задължен да управлява и контролира цялостната дейност на поверената му институция.

Правилно ДНО е изложил съждения, че предвид заеманата ръководна длъжност - директор на общинско училище, ищцата М. Р. И., следва да прилага държавната политика в областта на предучилищното и училищното образование, да планира, организира, координира, контролира и отговаря за цялостната дейност на административно-управленска и финансова дейност на образователната институция. Както и, че „значимост на засегнатите от деянията обществени отношения - ЗОП и финансовата отчетност са области, в които законодателят вменява на директора повишена отговорност, включително по наказателна и имуществена линия при определени обстоятелства. Нарушенията са от естество, което засяга финансови интереси, прозрачност и контрол - сфери с висока степен на обществена значимост“.

А относно обстоятелства, при които е извършено нарушението, правилно ДНО е съобразил, че в случая нарушенията не са единични, а многобройни, системни и в различни нормативни области, включително: бюджети; вътрешен контрол; обществени поръчки; отчетност и публичност; задължения към обществения съвет. Съобразено е и отношението на наказаното лице към извършените деяния и е установено, че липсват доказателства в подкрепа на обясненията, че обясненията са формални, само твърдят „неоснователност“, без правно или фактическо съдържание, и, че няма доказателства за своевременни действия за отстраняване.

След обсъждане на доказателствата по делото и постъпилите възражения на ищцата срещу констатациите на одиторите, съдът намира, че е налице неизпълнение на трудовите задължения на Директор на СУ „А.К.“ гр. Л. - М. Р. И., които са й вменени, както с нормативната уредба, така и с длъжностната характеристика за съответната длъжност. Доводите на ищцата, че тежестта на наложеното й наказание не е съобразено с характера на нарушенията, и липсата на вредоносен резултат поради отстраняване на нарушенията, съдът намира за неоснователни.

В системата на дисциплинарните наказания, посочени в чл. 188 КТ, това е средното по тежест наказание, тъй като санкционните му последици са порицателни и предупредителни. Дори и да е налице в някаква степен неоснователност на някоя от констатациите на работодателя за допуснати дисциплинарни нарушения, не се променя крайния извод, че такива са допуснати от ищцата. По делото е безспорно установено нарушаване на различни нормативни области, включително: бюджети; вътрешен контрол; обществени поръчки; отчетност и публичност; задължения към обществения съвет, в повереното на ищцата училище. Правилно, наказващият орган е отчел и периода, в който са извършени нарушенията – от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. Заеманата от ищцата длъжност е ръководна, с голяма обществена значимост. Възложените й трудови функции сочат на оказано от работодателя по-високо доверие, респ. са свързани и с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Всичко това предполага, че от ищцата като директор на средно училище се очаква вземането на акуратни и адекватни решения и създаване на добра организация. Ищцата, в качеството си директор и ръководител е следвало да не допуска създалия се хаос и неясноти - или като се възползва от предвидените в законодателството способи за това, или като създаде организация, при която правилно да протичат процесите по формиране, разходване и отчитане на бюджетни средства в СУ „А.К.“ гр. Л., и в съответствие с нормативните изисквания при спазване принципите на ефективност, ефикасност и икономичност при управлението на имуществото.

Съдът отчита и липсата на самокритично отношение към извършеното или по-скоро неглижирането му - ищцата счита, че не е извършила вменените и нарушения, или, че допуснатите нарушения не са значими. Ето защо съдът не приема твърденията в исковата молба, че извършеното от ищцата „по никакъв начин не биха могли да бъдат характеризирани като дисциплинарни нарушения, обуславящи налагането на дисциплинарно наказание“, и, че е „осъществявала дейността си напълно законосъобразно, добросъвестно и в изпълнение на задълженията си по трудовото правоотношение“. Отделно от това, в исковата молба същата е опитала да омаловажи начинът, по който е извършен одитният доклад и констатациите в него, както и компетентността на Кметът на Община Л. за уведомяване на Началника на РУО за установените нарушения по време на одитната проверка.

В обобщение, в своята цялост поведението на ищцата съставлява нарушение на трудовата дисциплина, с тежест, обосноваваща налагане на наказание „предупреждение за уволнение“, като при определянето му работодателят е съобразил всички релевантни данни. Този извод не се променя от обстоятелството, че към момента на издаване на оспорената в настоящото производство заповед, са отстранени констатираните /или част от тях/ нарушения, и позоваването му на него е неправилно.

Гореизложените изводи на съда, не се повлияват от представените от ищеца в с.з. писмени доказателства, представляващи извадки (скрийншотове) от интернет страницата на СУ „А.К.“ гр. Л. относно публикувани тримесечни отчети за дейността на училището и правила за възлагане на обществени поръчки. В тази връзка съдът приема възражението на ответната страна, представените в съдебно заседание, проведено на 29.04.2026 г., писмени доказателства, не следва да бъдат кредитирани като относими и годни доказателства за изпълнение на задълженията, предмет на процесната дисциплинарна отговорност, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че посочената информация е публикувана след извършването на одита и след констатиране на нарушенията, обективирани в Одитен доклад № 02-33471/29.09.2025 г. Последващото публикуване на документи не заличава вече осъщественото неизпълнение на нормативно установените задължения и не опровергава констатациите на одитния орган относно липсата на публичност и прозрачност към релевантния период. Поради това представените скрийншотове са неотносими към преценката за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание.

По разноските:

С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 23, т. 1 и т. 4 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът има право на разноски. Същият претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на сумата 100 евро, или 195.58 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът