Решение № 3774 от 4.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8182/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 7135/22.04.2025г. по гр.д. № 66791/2023г. по описа на СРС, 79 състав, съдът е осъдил ответника Министерство на външните работи да заплати на ищеца К. Л. И. на основание чл. 264, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ и чл. 261 КТ, сумата от 2 097,98 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за работа през почивни и неприсъствени дни за периода от 01.09.2020 г. до 23.09.2022 г.; сумата от 1 321,70 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд през дните на официални празници за периода от 01.09.2020 г. до 23.09.2022 г.; сумата от 637,92 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.09.2020 г. до 23.09.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 05.12.2024 г. до окончателното им заплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 719,54 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд през почивни и неприсъствени дни, начислена за периода от 01.10.2020 г. до 04.12.2023 г.; сумата от 377,58 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд през дните на официални празници, начислена за периода от 01.10.2020 г. до 04.12.2023 г., както и сумата от 170,44 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд, начислена за периода от 01.10.2020 г. до 04.12.2023 г. Отхвърлени са: искът за главница за неплатено трудово възнаграждение за извънреден труд за работа през работни дни в размер на 178,48 лв., отнасяща се за периода от 02.12.2019 г. до 23.09.2022 г.; иска за главница за неплатено трудово възнаграждение за разликата над уважения размер от 2 097,98 лв. до пълния предявен размер от 10 011,22 лв., или за размера от 7 913,24 лв., и за периода от 02.12.2019 г. до 31.08.2020 г.; иска за главница за неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд през дните на официални празници за разликата над уважения размер от 1 321,70 лв. до пълния предявен размер от 1 500,48 лв., или за размера от 178,78 лв., и за периода от 02.12.2019 г. до 31.08.2020 г.; иска за главница за неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд за разликата над уважения размер от 637,92 лв. до пълния предявен размер от 710,92 лв., или за размера от 73,00 лв. и за периода от 02.12.2019 г. до 31.08.2020 г.; иска за мораторна лихва върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за извънреден труд за работа през работни дни в размер на 54,44 лв., начислена за периода от 01.01.2020 г. до 04.12.2023 г.; иска за мораторна лихва върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд през почивни и неприсъствени дни за разликата над уважения размер от 719,54 лв. до пълния предявен размер от 2 748,26 лв., или за размера от 2 028,72 лв. и за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г.; иска за мораторна лихва върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд през дните на официални празници за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г.; иска за мораторна лихва върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г. Ищецът е осъден да плати разноски на ответника в размер на 434,93 лв., а ответникът е осъден да плати по сметка на СРС разноски в размер на сумата от 378,86 лв., представляваща дължима държавна такса и депозит за ССчЕ. Срещу така постановения акт са подадени въззивни жалби от двете страни, с които по същество се обжалва решението в цялост. К. Л. И. е подал въззивна жалба, с която се атакува решението в частите, в които се отхвърлят исковете му. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и събраните по делото доказателства. Неправилно СРС приел, че ищецът работил при условията на ненормиран ден, неправилно е кредитирал основното заключение по ССчЕ, в което изчисленията били на база сумирано изчисление на работното време, но не кредитирал допълнително, в което изчисленията били със 75% завишение, както се правило при подневно отчитане на работното време. Неправилно било прието, че трудовият договор е на ненормиран работен ден, при положение, че работното време било „5- дневна работна седмица, пълно – 8часа“. Имало допълнителен платен годишен отпуск от 10 дни, но не било видно, че същият бил на основание Заповед № ЧР 95-00-101/22.03.2013г. В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Министерство на външните работи, в който са изложени твърдения, че релевираните във въззивната жалба оплаквания са неоснователни и недоказани. Ищецът сам признал, че е имал и ползвал в пълен размер, както основаният размер на платения годишен отпуск, така и допълнително определения му в размер на 10 р.д. Така и работата на служителите на МВР на ненормиран р.д. произтичала от ЗДиплСл, като в чл.48, т.5 ЗДС било разписано, че всеки служител бил длъжен да изпълнява служебните си задължения и извън установеното работно време, когато важни интереси на службата налагали това. Същото следвало и от Заповед № ЧР 95-00- 101/22.03.2013г., съгласно която в МВнР бил установен ненормиран работен ден за всички служители, вкл. за служителите по трудово правоотношение. Видно от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ищецът ползвал в пълен размер, както основания, така и допълнителния ПГО. В този смисъл, след правилната преценка, че ищецът работил при ненормиран работен ден, правилно били отхвърлени претенциите за обезщетение за извънреден труд, положен през работните дни, защото такъв труд се обезщетявал с допълнителен ПГО, какъвто бил определен, а не с парично обезщетение. На следващо място са изложени съображения, че правилно било кредитирано основното заключение по ССчЕ, а не допълнителното, защото в същото бил определен размерът като общият брой на отработените часове за всеки месец бил сравнен с нормативно определените при 8ч работен ден. Така и при разпита вещото лице потвърдило, че ищецът не е изработвал целия месечен норматив, колкото се следвало от КТ, което се установявало и от седмичните графици за полагане на дежурства. Твърди се също, че нямало нормативна пречка задължение за дежурство да бъде установено и при подневно отчитане на работното време, вкл. чл.2, ал.2 Наредба № 2/22.04.1994г. уреждала, че дежурството е специфична организация при подневно или сумирано отчитане на работното време при спазване на КТ относно междудневната и междуседмичната почивка, което съответствало и на чл.13а, ал.1 НРВОИ. При противното разрешение, при което се уважават предявените искове, то ищецът би бил трети път обезщетен, доколкото вече е ползвал 10 дни ПГО, така и му е било вече изплатено обезщетение в размер на 2268.40лв., от които 1974.10лв. за работа в почини и неприсъствени дни и 294.30лв. работа в празнични дни. В този смисъл решението на СРС било в съответствие с чл.242 КТ. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Подадена е въззивна жалба и от ответника Министерство на външните работи, с която се атакува решението в частите, в които са уважени предявените от ищеца искове за сумите: 2097.98лв., представляваща неплатено ТВ за положен извънреден труд за работа през почивни и неприсъствени дни за периода от 01.09.2020г. до 23.09.2022г.; сумата от 1321.70лв., представляваща неплатено ТВ за положен извънреден труд през дните на официални празници за периода от 01.09.2020г. до 23.09.2022г; сумата от 637.92лв., неплатено ТВ за положен нощен труд през дните на официални празници а периода от 01.09.2020г. до 23.9.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от 05.12.2024г. до изплащане на вземането, както и за присъдените мораторни лихви върху главниците (719.54лв., 377.58лв. и 170.44лв.), съответно като последица и в частта, с която се присъжда сумата от 378.86лв. по чл.78, ал.6 ГПК. В частта, в която са отхвърлени исковете решението било правилно и законосъобразно, вкл. в частта, в която било уважено възражението за изтекла погасителна давност. В частта, в която се уважени исковете решението било неправилно по изложени подробни съображения. Твърди се, че по делото било установено, че ищецът /наред с останалите служители от сектор „Ведомствена охрана“/ работил по график, осигуряващ непрекъснатост на ведомствената охрана на министерството, поради което и с оглед чл.142, ал.5 КТ в МВнР не било възможно установяване на сумирано изчисляване на работното време, а единствено подневно по см на чл.142, ал.1 КТ. Сектор „Ведомствена охрана“ е от звената на МВнР, за които се отнасял чл.57, ал.5 УП на МВнР, съгласно който работното време на дежурните се определят по утвърден график на служите и звената, даващи дежурства, или за служителите, които работили на смени. Графиците били изготвяни при спазване на изискванията на междудневна и междуседмична почивка за максимална продължителност на седмичното работно време. Положеният труд, който е повече от 8 работни часа бил компенсиран с допълнителен ПГО от 10 р.д. годишно, а положеният нощен труд, в почини или празнични дни, бил компенсиран с увеличено заплащане съгласно КТ. Вещото лице потвърдило, че ищецът не е изработвал целия месечен норматив, което се доказвало и от седмичните графици за полагане на дежурства. Поради това и с оглед приложимата уредба (чл.2, ал.2 Наредба № 2/22.04.1994г., съответствало и на чл.13а, ал.1 НРВОИ) нямало пречка задължение за дежурство да бъде установено и при подневно отчитане на работното време. Доколкото вече ищецът бил компенсиран с допълнително 10 дни ПГО, вкл. било изплатено обезщетение за извънреден труд в размер на 2268.40лв., от които 1974.10лв. за работа в почивни и неприсъствени дни и 294.30лв. за работа в празнични дни, с частичното уважаване на претенциите в атакуваната част от решението ищецът получавал за трети път компенсация. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К. И., в който се оспорва въззивната жалба на ответника. Твърди се, че същата е неоснователна по съображения, че работното време било уговорено на 8ч. при петдневна седмица при подневно отчитане на труда с минимална основна МРЗ, но от събраните доказателства се установявало, че ищецът работил по утвърдени графици на смени, обхващащи делнични, почивни и празнични дни на 12ч, която работа на графици предполагала сумирано отчитане на работното време, но нямало заповед за това. Със самото утвърждаване на графиците работодателят разпореждал полагането на извънреден труд. Опитите на ответникът да обоснова полагане на работа на ненормирано работно време било неоснователен, защото липсвала нарочна заповед, а цитираната заповед от 22.03.2013г. била формулирана по начин, по който се възлагал ненормиран работен ден за цялата администрация на МВнР, което се явявало заобикаляне на закона и ограниченията за полагане на извънреден труд. Съгласно устройствения правилник на МВнР дежурства се предвиждали само в Дирекция „Държавен протокол“ /чл.45, ал.1 …т.12 и в чл.59/, съответно само за тях се отнасяла чл.57, ал.5 от правилника, който текст бил основание за утвърждаване на седмичните графици. В този смисъл МВнР допуснал по отношение на служителите в Дирекция „Сигурност на дейността и информацията“ едновременно установяване на задължение за време на дежурства и ненормиран работен ден. „Планираното“ полагане на извънреден труд чрез седмичните графици на служители, заемащи длъжности за ненормиран работен ден било заобикаляне на забраната за полагане на извънреден труд. Не било налице хипотеза на полагане на труд при ненормирано работно време и положенията извънреден и нощен труд следвало да се заплати. В чл.57 от УП на МВнР определеното РВ било с променливи граници, а работата извън определеното се явявало извънреден труд, съответно подлежало на заплащане с оглед чл.262, ал.1 КТ. В този смисъл била и практиката на ВКС. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Производството пред първата инстанция е образувано по иск на К. Л. И. срещу Министерство на външните работи. Ищецът К. Л. И. твърди, че имал сключен трудов договор с ответника за длъжността „Главен специалист“ в дирекция „Сигурност на дейността и информацията“ за периода от 02.12.2019г. до 23.09.2022г., по който отчитането на труда било подневно по минимална основна месечна работна заплата, но фактически работил на смени (дневна и нощна по 12ч по утвърдени графици), обхващащи делнични, почивни и празнични дни. Твърди се, че работодателят не е начислил в цялост положения извънреден труд, като /с прието изменение по чл.214 ГПК/ претенцията за извънреден труд в работни дни е 178.48лв., извънреден труд в почивни дни е 10011.22лв., извънреден труд в официални празници 1500.48лв., нощен труд 710.92лв., общо 12401.10лв., съответно мораторна лихва в общ размер 3350.72лв., от която за просрочени плащания на: извънреден труд в работни дни – 54.44лв., извънреден труд в почивни дни – 2748.26лв., извънреден труд в официални празници – 170.44лв., нощен труд – 170.44лв. Ответникът Министерство на външните работи e подал отговор, в който оспорва исковете по съображения, че вземанията за периода от 02.12.2019г. до 05.12.2020г. са погасени по давност, така и се твърди, че работникът работил при условията на ненормиран работен ден, поради което на основание чл.263, ал.1 КТ не му се дължало заплащане на извънреден труд положен в работни дни. Сочи, че със Заповед № ЧР-95-00-101/22.03.2013г. на министъра на външните работи в министерството бил установен ненормиран работен ден за всички служители, вкл. на тези по трудово правоотношение, като на ищеца освен ПГО от 20 р.д. бил определен допълнителен ПГО за работа при ненормиран работен ден от 10 р.д. Графиците за полагани дежурства били утвърждавани с оглед осигуряване на непрекъснатост на ведомствената охрана. В МВнР не било възможно установяване на сумарно изчисляване на работно време, а единствено подневно по чл.142, ал.1 КТ. След като ищецът работил въз основа на седмични графици, изготвени при спазване на изискванията за междудневна и междуседмична почивка и на изискванията за максимална продължителност на седмичното работно време, то положеният труд в работните дни, който е повече от 8ч бил компенсиран с допълнителен ПГО от 10 р.д., а положеният нощен труд, в почивни или празнични дни, бил компенсиран с увеличено заплащане на положения труд съгласно КТ. С оглед графиците, ищецът не е отработвал пълната продължителност на работното време за един месец. Твърди се, че при евентуално уважаване на предявените искове, то ищецът би бил „обезщетен“ за трети път като му се заплати възнаграждение за отработени часове, за които вече е ползвал или при прекратяването му е било изплатено обезщетение за допълнителен ПГО. Исковете за мораторна лихва също били погасени по давност. Не е спорно между страните, че в периода от 02.12.2019 г. до 23.09.2022 г., в рамките на което ищецът е заемал длъжността „главен специалист“ в дирекция „Сигурност на дейността и информацията“ при ответника по трудов договор № Т-2956/29.11.2019 г., изменен и допълнен с 4бр. допълнителни споразумения (с които се актуализира трудовото възнаграждение), прекратен със заповед от 08.09.2022г., считано от 23.09.2022г. Съгласно същите е договорено полагане на труд в условията на пълно работно време от 8 часа при 5-дневна работна седмица, като страните са постигнали съгласие, че на ищеца се полагат 20 дни основен и удължен платен годишен отпуск, както и 10 дни допълнителен платен годишен отпуск. Първоначално договореното възнаграждение е основно трудово възнаграждение от 560лв. с ДТВ за стаж и опит 0.6%, за работа с квалифицирана информация 110.95лв., владеене на език 60лв, като основното трудово възнаграждение е изменяно (с допълнителните споразумения се променя основната месечна заплата, както и се актуализира допълнителното възнаграждение с трудов стаж и професионален опит) на 610,00 лв. - за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., 650,00 лв. - за периода от 01.01.2021 г. до 31.03.2022 г., 710,00 лв. - за периода от 01.04.2022 г. до датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника – 23.09.2022 г. От приетите длъжностни характеристики (л.38 и сл.) се установява, че част от преките задължения е даване на дежурства по график, а при служебна необходимост, по изключение и по разпореждане дава наряд като постови. Приета е Заповед № ЧР 95-00-101/22.03.2013 г. на министъра на външните работи, с която се определя допълнителен ПГО за работа при ненормиран работен ден в размер на 10 р.д. за служителите по трудово правоотношение в министерството. Приети са документи във връзка със сигнал с вх. № 23100974/30.08.2023г., по който е образувана проверка на ИА Главна инспекционна дейност, по която са дадени предписания в Протокол за извършена проверка № ПР 2335033/03.10.2023г. По жалба на МВнР срещу предписанията е било образувано адм.д. № 10072/2023г. по описа на АССГ, по което с решение № 1806/19.03.2024г. съдът е отменил предписанията в Протокола от 03.10.2023г. в частта, в която е разпоредено да бъдат начислени часове с увеличени в размер на 50% за положен извънреден труд през делнични дни на К. И., което е отменено с решение № решение № 1330/13.02.2025г. по адм.д. № 4833/2024г. по описа на ВАС. Съгласно приетото заверено копие от специална книга за отчитане на извънреден труд в МВнР за процесния период (л.65 и сл.), се установява, че ищецът е полагал извънреден труд в почивни и празнични дни и извънреден нощен труд за целия процесен период, както следва: От представената по делото в заверен препис извадка от специална книга за отчитане на извънредния труд в Министерството на външните работи (л.65 и сл.), относима към исковия период, се установява, че по отношение на ищеца е отчетен извънреден труд в почивни и празнични дни и извънреден нощен труд, както следва: извънреден труд (204ч. извънреден труд; 320ч нощен труд). Прието е първоначално и допълнително заключение по ССчЕ. По първоначалното, при изчисляване на размерът на възнаграждението за извънреден труд /при 50% през работни дни, 75% през почивни дни и 100% при официални празници/, съгласно приетите графици, вещото лице е дало заключение, при което отработените часове нощен труд са преобразувани в дневен и общият брой на отработени часове за всеки месец е сравнен с нормативно определения /8ч/, при което разликата е определена като отработени часове извънреден труд /съответно са съобразно отработени часове в почивни дни и празници /, в който случай общият размер на претендираните и неплатени възнаграждения бил 4906.68лв., от които за извънреден труд в работни дни е определена сумата 178.84лв., за извънреден труд в почивни и неприсъствени дни – 2516.80лв., за работа на официални празници – 1500.48лв., за нощен труд – 710.92лв., върху които съответните мораторни лихви за периодите от 1-во число на следващи я месец, за което се дължи възнаграждението до датата на исковата молба е в общ размер на 1236.29лв. (сумарно 54.44лв., 633.83лв., 377.58лв. и 170.44лв.). През процесния период бил ползван ПГО в размер на 30 р.д. средногодишно (общо 82 р.д., за които били начислени и изплатени възнаграждения и обезщетение по чл.224 КТ). Общата стойност на възнаграждението, което вече е било платено за извънреден труд за процесния период било в размер на 2268.40лв., от които 1974.10лв. за работа в почини и неприсъствени дни и 294.30лв. за работа през празници, а за нощен труд – 332.76лв. При защита на заключението, вещото лице изяснява, че е сравнявал нормативна с отработените дни и когато е над норматива е отнасял към почивните дни, ако има такива и само това, което било над норматива било считано за извънреден труд. По допълнителното вещото лице дава заключение, че ищецът работил в неприсъствени дни общо 1204ч, от които 422ч през нощта, съответно общо /след преобразуване на нощния труд/ 1264.35ч. Възнаграждението за тези часове, увеличено със 75% било в размер на 11985.32лв. и след приспадане платените суми в размер на 1974.10лв., дължимото възнаграждение за извънреден труд за работа в неприсъствени дни би било в размер на 10011.22лв., съответно лихвата за забава би била в размер на 2748.26лв. При защита на заключението вещото лице уточнява, че изчисленията не включват празничните дни, за които е дадено заключение в основното, а нощният труд е отделен от изчислението, като преизчислява нощния труд с дневен с определен коефициент, като в допълнителното заключение има само преобразуване на нощния труд в дневен и касае само почивни и неприсъствени дни. От показаният на разпитания по делото св.Й., ценени по чл.172 ГПК /с оглед данните за спор между него и ответника/, се установява, че като бивш служител при ответника – работата била на смени по 12-часови дневни смени - от 07:00 часа до 19:00 часа и 12-часови нощни смени - от 19:00 часа до 07:00 часа при два дни почивка, без значение дали денят е почивен, с което на седмица се падали по около 48 работни часа. Съдът кредитира показанията му, доколкото съответстват на приетия заверен препис извадка от специална книга за отчитане на извънредния труд в Министерството на външните работи. Софийският районен съд е съсредоточил спора върху това как е било разпределено работното време на ищеца, респ. полагал ли е той извънреден труд, труд през почивни дни и дни на официални празници, както и нощен такъв. Приел е за доказано, че ищецът е полагал труда си на смени от по 12- часови дневни и нощни дежурства, въпреки уговорката за работно време при 5-дневна работна седмица на пълен работен ден с продължителност от 8 часа. Приел е за доказано, че в процесното структурно звено работодателят въвел особен режим на работа за охранителите в него, поради което служителите (вкл. ищецът) полагали труд при ненормиран работен ден по смисъла на чл. 139а КТ, както и че служителите били компенсирани с допълнителен платен годишен отпуск в размер на 10 работни дни. За положения извънреден труд в условията на ненормиран работен ден за отработените в повече от установеното работно време през работни дни часове, доколкото е прието, че с предоставения допълнителен ПГО е бил компенсиран, то претенцията за главница в частта относно претендираното неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за работа през работни дни в размер на 178,48 лв., отнасяща се за периода от 02.12.2019 г. до 23.09.2022 г., е приета за неоснователна. По претенциите за извънреден труд, положен при ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, стъпвайки на основното заключение, съдът е приел, че за процесния период ищецът отработил общо 362,14 часа на стойност от 3 567,26 лв., като приспадайки извършеното от ответника частично плащане, той е останал задължен за разликата от 2 516,80 лв. за положен извънреден труд за работа през почивни и неприсъствени дни. Приел е за частично основателно възражението за давност, като за погасени по давност са приети сумите за периода от 02.12.2019 г. до 31.08.2020 г. в размер на 418,82 лв., като в този смисъл претенцията за главница за периода от 01.09.2020 г. до 23.09.2022 г., възлиза на 2 097,98 лв. до който размер е уважена претенцията. Претенцията за неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за работа през дните на официални празници е приета за доказано по основание и размер, като с оглед частичното погасяване по давност (178.78лв.) е уважена до размера 1321,70 лв. Така и по отношение на претенцията за неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд е прието, че е доказано полагане на нощни дежурства от 448 часа на стойност от 1 043,68 лв., като приспадайки плащанията е приел, че искът е доказан за сумата от 710,92 лв., вкл. частично е погасена по давност претенция възлизаща на 73лв. поради което е уважил претенцията за сумата от 637,92 лв. Върху главницата е присъдена законна лихва от исковата молба, а по отношение на мораторните лихви е отхвърлил с оглед акцесорността на претенцията за мораторна лихва върху положен извънреден труд за работа през работни дни; по отношение на останалите претенции е приел за доказани частично по чл.162 ГПК претенциите, както следва: 719,54 лв. - начислена за периода от 01.10.2020 г. до 04.12.2023 г., дължима върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд през почивни и неприсъствени дни в размер на 2 097,98 лв., отнасяща се за периода от 01.09.2020 г. до 23.09.2022 г.; 453,29 лв. – начислена за периода от 01.10.2020 г. до 04.12.2023 г., дължима върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд през дните на официални празници в размер на 1 321,70 лв., отнасяща се за периода от 01.09.2020 г. до 23.09.2022 г. и 219,14 лв. - начислена за периода от 01.10.2020 г. до 04.12.2023 г., дължима върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд в размер на 637,92 лв., отнасяща се за периода от 01.09.2020 г. до 23.09.2022 г. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбите, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд водещи до неправилност на решението, а съгласно ТР № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество намира същото за частично неправилно по следните съображения: Безспорно се установява по делото, че ищецът е бил служител на трудов договор през процесния период, при подневно отчитане на работното време, както и е безспорно установено /с оглед седмичните графици за дежурства/, че ищецът е работил на смени, обхващащи делнични /почивни и празнични дни и официални празници/ на 12часа, надхвърлящи границите на определения по трудовия договор 8часов работен ден, при липса на установено сумарно изчисляване на работното време. Съгласно чл.261 КТ положеният нощен труд се заплаща с увеличение уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет. С оглед чл.262, ал.1 КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника и работодателя, не по-малко от 50% през работни дни, съответно 75% през почини дни и 100% през празнични дни. Съгласно чл.263, ал.1 КТ За извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение. Съгласно чл.139а КТ Поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Съгласно чл.140 КТ /Вж. и Решение на Съда от 24 февруари 2022 г. по дело C-262/20/, нощният труд трябва да бъде преобразуван в дневен с коефициент 1,143 (7 часа нощен труд се равняват на 8 часа дневен). С оглед чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ и съобразявайки ЗМДВИП е налице изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за периода от 02.12.2019 г. до 31.08.2020 г. Основният спорен момент е дали ищецът е полагал труд при условията на ненормиран работен ден или при сменен режим на работа, изискващ заплащане на извънреден труд. Първоинстанционният съд е приел, че е налице ненормиран работен ден по смисъла на чл. 139а от КТ, тъй като е издадена Заповед № ЧР 95-00-101/22.03.2013 г. и на служителя са предоставени 10 дни допълнителен платен годишен отпуск. В практиката на ВКС /Вж. Решение № 99 от 25.04.2014 г. по гр. д. № 4423/2013 г. на ВКС и Решение № 75 по гр.д. № 812/2010 г., на ВКС/ е изведено, че предпоставките, при които се приема, че работникът полага труд при ненормиран работен ден са: заеманата от лицето длъжност да е включена в нарочен списък (определен с изрична писмена заповед на работодателя) на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, и на работника да е осигурено ползването на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ, с който да е компенсирана работата му над редовното работно време. В случаите, когато установяването на ненормиран работен ден за определени длъжности е сторено не с изрична писмена заповед на работодателя, а в правилника за вътрешния трудов ред, първата от необходимите описани предпоставки е осъществена. Изискването за издаване на специален акт на работодателя, с който да се определи съответният списък на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, е въведено за установяването на по-висока степен на защита на работника във връзка с особеностите на конкретната работа и узнаването от страна на работника за необходимостта трудовите задължения да се изпълняват и след изтичането на редовното работно време и пораждащите се от това обстоятелство задължения и права (почивки, отпуски, увеличено възнаграждение за работа в почивни и празнични дни). Както заповедта за определяне на списък на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден (като писмено изявление на работодателя, отправено до работниците и служителите, обявено на адресата), така и правилникът за вътрешния трудов ред (чл. 181 КТ) урежда въпроси по организацията на труда в предприятието, изхожда от работодателя и следва да бъде обявен на работниците и служителите. И за двата акта законът предвижда издаването им след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ. Не съществува формална пречка за упражняване на задълженията на работодателя да определи списъка на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, не с изрична заповед, а с правилника за вътрешния трудов ред. Целите и функциите на нормативния текст на чл. 139а КТ не са нарушени по този начин, а и не е нарушен основният принцип за закрилата на труда. В случая приета по делото е Заповед № ЧР 95-00-101/22.03.2013 г. на министъра на външните работи, с която се определя допълнителен ПГО за работа при ненормиран работен ден в размер на 10 р.д. за служителите по трудово правоотношение в министерството, както и се определя допълнителен ПГО за държавни служители (л.46). По делото няма представени доказателства (а и не се и твърди да има) нарочен списък на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден. В индивидуалния трудов договор, ведно с допълнителните споразумения към същия, е договорено полагане на труд на 5дневна работна седмица при 8ч работен ден, а за договорените в същите допълнителни ПГО от 10 дни не е посочена причина или правно основание за този допълнителен отпуск. Следователно съдът приема, че не е налице хипотезата на установен ненормиран работен ден, т.е. не е налице хипотезата на чл.263 КТ, не е налице и хипотезата на чл.139а, ал.4 и ал.7 КТ, доколкото в трудовия договор, както бе изяснено е договорен 8ч работен ден при 5 дн работна седмица, а договореният допълнителен ПГО от 10 дни е без посочено основание за договарянето му, а в цитираната Заповед от 22.03.2013г. не се съдържа конкретика относно длъжности и лица, както и длъжностната характеристика не сочи на изпълнение на служебни задължения и функции извън рамките на работното време, т.е. при ненормиран работен ден (Вж. Решение № 1330/13.02.2025г. по адм.д. № 4833/2024г. на ВАС). Доводът на МВнР, че ищецът не е изработил месечния норматив, е относим само при сумирано изчисляване на работното време. При подневно отчитане, каквото настоящият състав приема, че е налице, меродавно е превишаването на дневната норма от 8 часа или работата в дни, които по график са почивни за служителя (Вж. Решение № 103 от 27.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 299/2011 г на ВКС). Неоснователен е и доводът, че ищецът е бил компенсиран с допълнително 10 дни ПГО, тъй като се опитва да приложи компенсация с отпуск за дни (почивни и празнични), за които законът императивно изисква парично заплащане, и се позовава на режим (ненормиран ден), който е несъвместим с фактическия начин на работа на ищеца (с оглед приетото по-горе). Обстоятелството, че е ползван и допълнителния определен ГПО, не е равнозначно на признание за работа на ненормирано работно време. С оглед извода на СРС, че е налице ненормирано работно време, съдът е кредитирал основното заключение на експертизата, което сравнява отработените часове с месечната норма (характерно за сумирано изчисляване на работното време). Тъй като в МВнР е установено подневно отчитане (8- часов работен ден при 5-дневна седмица), всеки час труд, положен в почивен ден, е извънреден и се заплаща със 75% увеличение върху брутното трудово възнаграждение, без да се изследва дали е достигната месечната норма часове. Настоящата инстанция, предвид съображения по-горе, приема, че не е доказано ненормирано работно време, поради което следва да се кредитира допълнителното задължение по ССчЕ, поради което след приспадане на платените суми от 1974.10лв., дължимото възнаграждение за извънреден труд за работа в неприсъствени дни е в размер на 10011.22лв. Видно от приложението /Таблица № 1 към допълнителното заключение стр. 2 от същата/ за периода от 02.12.2019г. до 31.08.2020г. (в рамките на погасителната давност) положеният извънреден труд за неприсъствени и почивни дни се калкулира на 2 370,72лв., т.е. дължимият остатък /непогасне по давност и при съобразяване на заплатените суми/ е 7 640,5лв., до който размер е основателен искът. Следователно необхванатите от погасителната давност претенции са основателни, както следва: искът за възнаграждение за извънреден труд в работни дни е основателен за сумата от 138,89лв. (71,01€), искът за извънреден труд в неприсъствени дни е основателен за 7 640,5лв. (3 906,53€), искът за работа на официални празници /правилно е съобразена практиката на ВКС, че във всички случаи на работа през дните на официални празници трудът се заплаща според уговореното, не по-малко от двойния размер на възнаграждението без значение дали е извънреден или не/ е основателен за 1321,70лв. (675,77€), както и искът за нощен труд е основателен за 637,92лв. (326,16€). Съответно претенциите за мораторни лихви са основателни за сумите върху съответните главници, както следва: за извънреден труд в работни дни – за сумата от 38.27лв. (19,57€); за извънреден труд в неприсъствени дни за сумата от 1 845,49лв (943,58€); за работа в официални празници - сумата от 377,58 лв. (193,05€); за нощен труд за сумата от 170,44 лв. ( 87,14€). В този смисъл в частта, в която СРС е уважил исковете на К. Л. И. срещу МВнР, както следва: сумата от 2 097,98 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за работа през почивни и неприсъствени дни за периода от 01.09.2020 г. до 23.09.2022 г.; сумата от 1 321,70 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд през дните на официални празници за периода от 01.09.2020 г. до 23.09.2022 г.; сумата от 637,92 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.09.2020 г. до 23.09.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 05.12.2024 г. до окончателното им заплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 719,54 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд през почивни и неприсъствени дни, начислена за периода от 01.10.2020 г. до 04.12.2023 г.; сумата от 377,58 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд през дните на официални празници, начислена за периода от 01.10.2020 г. до 04.12.2023 г., както и сумата от 170,44 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд, начислена за периода от 01.10.2020 г. до 04.12.2023 г., както и в частта, в която са отхвърлени исковете: за главница за неплатено трудово възнаграждение за извънреден труд за работа през работни дни за разликата над 138,89лв. до 178,48 лв., отнасяща се за периода от 02.12.2019 г. до 23.09.2022 г.; за главница за неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за работа през почивни и неприсъствени дни за периода от 01.09.2020 г. до 23.09.2022 г. за разликата над 7 640,5лв. до пълния предявен размер от 10 011,22 лв.; за главница за неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд през дните на официални празници за разликата над уважения размер от 1 321,70 лв. до пълния предявен размер от 1 500,48 лв., или за размера от 178,78 лв., и за периода от 02.12.2019 г. до 31.08.2020 г.; за главница за неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд за разликата над уважения размер от 637,92 лв. до пълния предявен размер от 710,92 лв., или за размера от 73,00 лв. и за периода от 02.12.2019 г. до 31.08.2020 г.; за мораторна лихва върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за извънреден труд за работа през работни дни за разликата над 38.27лв. до пълния размер от 54,44 лв., начислена за периода от 01.01.2020 г. до 04.12.2023 г.; за мораторна лихва върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за извънреден труд за работа през работни дни за разликата над 1 845,49лв до пълния претендиран размер от 2 748,26 лв.; за мораторна лихва върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд през дните на официални празници за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г.; иска за мораторна лихва върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г., решението е правилно и следва да се потвърди. В частта, в която съдът е отхвърлил: искът за главница за неплатено трудово възнаграждение за извънреден труд за работа през работни дни в размер на 138,89лв (71,01€), отнасяща се за периода от 01.09.2020 г. до 23.09.2022 г.; искът за главница за неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд през почивни и неприсъствени дни за разликата над 2 097,98 лв. до 7 640,5лв. (т.е. сумата от 5 542,52лв. или 2 833,85€) за периода от 01.09.2020 г. до 23.09.2022 г., както и искът за мораторна лихва върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за извънреден труд за работа през работни дни в размер на 38.27лв. (19,57€) , решението е неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго, с което се уважават исковете в тези части. По разноските: С решението СРС е осъдил К. И. да плати на МВнР разноски в размер на 434.93лв., а МВнР е осъдено да плати по чл.78, ал.6 ГПК разноски за д.т. и депозит за ССчЕ в размер на 378.86лв. Дължимата д.т. с оглед уважената част от исковете с изхода на настоящо дело е в размер на 547,41лв. Пред СРС от бюджета на съда са определени разноски: 515лв ССчЕ, 30лв. депозит за свидетел, като с оглед изхода на делото /претендиран общ мат.интерес 15751.82лв., уважен – 12170.69лв., т.е. 77,27%/, то дължимият размер е 421,12лв. + 547,41лв. д.т., дължимите пред СРС разноски по чл.78, ал.6 ГПК са в общ размер на 968,53лв., при присъдени 378,86лв., следва да се присъдят още 589,67лв. или 301,49€ по сметка на СРС . Пред СГС следва да се присъдят по чл.78, ал.6 ГПК разноски за д.т. в размер на 69,46€. Съответно в частта, в която К. И. е осъден да плати разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 434.93лв /при сторени разноски, както следва: 315лв. депозит за ССчЕ + 350лв. юрисконсултско възнаграждение/, то с оглед изхода на делото общия дължим размер на разноските пред СРС е в размер на 151,15лв., т.е. решението следва да се отмени и в частта за разликата над 151,15лв. (77,28€) до присъдените 434.93лв (222,38€). К. И. е доказал сторени разноски пред настоящата инстанция в размер на 1200лв., като с оглед изхода на делото му се дължат 927,24лв. (474,09€) МВнР е доказало сторени разноски пред настоящата инстанция в размер на 81.15лв. д.т. и разноски за юрк.възнаграждение, които съдът определи в минимален размер от 200лв. с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото или общо 281,15лв., като с оглед изхода на делото му се дължат 63,91лв. (32,68€). Решението подлежи на касационно обжалване САМО в частта, в която съдът се произнася по претенцията за главница за неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за работа през почивни и неприсъствени дни. В останалата част настоящото решение е окончателно. Така мотивиран Софийският градски съд: