Решение № 3677 от 7.10.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 5185/2026 г.

Предявени са искове от Г. В. Г., с адрес в гр.В. срещу Гимназия •••• с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението по прекратено трудово правоотношение със Заповед № РД07-5/22.06.2026 г., с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност “Директор нана •••• и иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225 от КТ за заплащане на обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа, за сумата от 9 295,07 евро за периода ••••г. до 25.09.2026г. Ищцата, твърди, че работела в Гимназия •••• по трудов договор за неопределено време на длъжност „Директор“ до 30.06.2026 г., когато ми бе връчена Заповед № РД07- 5/22.06.2026 г., издадена от д-р И.Р. - Началник на Регионалното управление на образованието - Варна, която трудовото ми правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ — поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита издадената заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение за нищожна, тъй като е издадена от д-р И.Р., която към момента на издаване на заповедта е ползвала разрешен законоустановен отпуск и е била замествана от Й.Х., съгласно Заповед № Д-10-1331/16.06.2026 г., издадена от Министъра на образованието и науката. Твърди, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е налице соченото в заповедта основание за прекратяване— придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излага, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 30.06.2026 г. ищцата не отговаря на тези условия, тъй като не е навършила изискуемата се възраст от 62 г. и 6 месеца. Тази възраст навършва на •••• г., и респ. след тази дата има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и след тази дата възниква потестативното право на работодателя да прекрати трудовото ми правоотношение на соченото основание. Счита, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като при издаването й е нарушена разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Кодекса на труда, според която трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Това се отнася и за работодателя при упражняване на субективното му право на уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда. Тази разпоредба не допуска извършване на уволнение на посоченото основание при липсата на предпоставки за това. Моли съдът да постанови решение, с което да признае уволнението със за незаконно и същата бъде отменена, да бъде възстановена на робота, като й се присъди и дължимото обезщетение. Моли да и бъдат присъдени сторените в производството съдебно-деловодни разноски. В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът посочва, че съгласно чл. 61 ал.2 от КТ и във връзка с чл.217 ал.2 от ЗПУО и чл.3 ал. 1 т.28 от ПУФРУО, на началника на РУО са възложени функциите на работодател да сключва, изменя, прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища. В това качеството на началника на РУО е подписана заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Към датата на издаване на обжалваната заповед, началникът на РУО - гр. Варна "не е бил в разрешен, законоустановен отпуск" както се твърди в исковата молба. Цитираната заповед №Д-101331/16.06.2026 г. на Министъра на образованието и науката е за заместване на началника на РУО - гр. Варна от г-жа Й.Х., но в периода от 23.06.2026 г. до 02.07 2026 г., за който период и е разрешен законоустановен отпуск на началника на РУО. Подчертава, че обжалваната заповед е връчена на ищцата на 30.06.2026 г., но трудовото правоотношение е прекратено, считано от •••• г. Ищцата на •••• г. е изпълнила законовото възрастово условие по чл. 68 ал.1 от КСО. За 2026 г. правото на пенсия по чл. 68 ал. 1 т.1 и 1.2 от КСО за жените се придобива при възраст 62 години и 6 месеца и осигурителен стаж 36 години и 10 месеца. Ищцата е родена на •••• г. и на •••• г., е навършила 62 г. и 6 месеца. Ответникът счита датата •••• г. за релевантната дата за навършената възраст и от тази дата е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, а не от 30.06.2026 г. както се твърди в исковата молба. Сочи, че право на работодателя е да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ в деня в който настъпват изискуемите предпоставки за придобиване на право на пенсия по чл.68 ал. 1 т. 1 и 2 от КСО. Упражняването на това законово право от работодателя не може да бъде квалифицирано като "злоупотреба с право" или "недобросъвестност" по чл. 8, ал. 1 от КТ. Счита прекратяването на трудовия договор на това основание за правомерен акт, а твърденията за злоупотреба от страна на работодателя са бланкетни, неоснователни и недоказани. Претендира разноски. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи: Не се спори между страните и се подкрепя и от събраните писмени доказателства, че ищцата е заемала длъжност “Директор на •••• и трудовото й правоотношение с Гимназия •••• е прекратено със Заповед № РД07-5/22.06.2026 г., считано от ••••г., както и че брутното трудово възнаграждение на ищцата Г. В. Г., ЕГН •••••••••• за последния пълен работен месец е в размер на 3 261,43 евро, от които основна заплата 2 433,90 евро и клас 827,53 евро за 34 години. В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение. В тежест на работодателя е да докаже, че доводите за незаконност на уволнението, въведени с исковата молба от ищеца, са неоснователни. Със Заповед № РД10-1331/16.06.2026г. на МОН е наредено Й.С.Х. да замества И. Д. Р., заемаща длъжността Началник в РУО-Варна в периода 23.06.26г. до 02.07.26г. С разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ, законодателят е предоставил право на работодателя да може да прекрати трудовия договор на работник или служител при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С изменението на т. 10 през март 2001 г. отпада изискването разпоредбата да се прилага само когато е придобито право на "пълна" пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази промяна дава възможност на работодателя да прекрати трудовия договор и на работник или служител, който има право на непълна пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 4 КСО. Предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение са работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Придобиването на друг вид пенсия – например за инвалидност, не е основание за приложение на разпоредбата. Работодателят в този случай не е длъжен, но има право да прекрати трудовия договор на това основание. Условията, при които се придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, са определени в чл. 68 КСО и по делото няма спор, че ищцата е придобила това право. Прието е и за безспорно между страните, че към ••••г. ищцата Г. В. Г. е имала нужния осигурителен стаж за пенсия. Поради това за ответника като работодател е възникнало правото да прекрати трудовото й правоотношение на посоченото основание считано от •••• г. В този смисъл е и решение №320/05.02.2018г. по гр.д.№1630/2017г. на ВКС, в което съдът приема че „Във всички случаи на прекратяване на трудово правоотношение с предизвестие от работодателя по чл. 328 КТ, от значение за законността на уволнението е дали основанието, на което е извършено, е осъществено към датата на прекратяване на правоотношението, а не към датата на отправяне на предизвестието. Това принципно разбиране се поддържа и в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение № 94/01.07.2013 г. по гр.д. № 1301/2012 г. на III г.о. на ВКС, решение № 379/15.10.2012 г. по гр.д. № 944/2011 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 479/23.01.2013 г. по гр.д. № 82/2012 г. на IV г.о. на ВКС.“ От представената по делото Заповед № РД10-1331/16.06.2026г. на МОН е видно, че Й.С.Х. замества И. Д. Р., заемаща длъжността Началник в РУО-Варна в периода 23.06.26г. до 02.07.26г. и съответно към датата на подписване на Заповед № РД07-5/22.06.2026 г. за прекратяване на трудовото правоотношение Г-жа И.Р. е притежавала правомощията за това. През периода на заместване 23.06.26г. до 02.07.26г. , нито заместващата Й.Х., нито заместваната И.Р. са прекратили трудовото си правоотношение, поради което е ирелевантно дали в същия период са подписвали и други документи. Съобразявайки представените по делото доказателства, съдът не установява допуснати от работодателя нарушения на императивни правни норми, уреждащи упражняването на възникналото за него право да прекрати трудовото правоотношение. Предявеният иск за отмяна на уволнението като незаконно е неоснователен. При този изход на спора неоснователни са и иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225 от КТ за заплащане на обезщетение за времето през което ищецата е останала без работа за сумата от 9 295,07 евро, за периода ••••г. до 25.09.2026г. На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Съответно на ответника присъди общо сумата от 1500 евро разноски за заплатено адв.възнаграждение, на осн.чл.78,ал.3 от ГПК. Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса за разглеждане на иска в настоящия случай не следва да се определя. По изложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, съдът