Решение № 55 от 17.4.2026 г. на Районен съд - Тетевен по дело № 64/2026 г.

Производството е по реда на чл. 357, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 188, т. 1 от КТ. Образувано е по предявена Искова молба на С. М. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. В., Общ. Тетевен, Област Ловеч, ул. „••••••••••“ № 22, чрез адв. С. от ВАК (ищец) срещу Детска Градина „Слънце“ , ЕИК 000285122, с адрес с. Градежница, ул. „Цар Симеон“ № 1, представлявана от директора Д. С. (ответник) с предявен иск с правно основание чл. 357, във връзка с чл. 188, т. 1 от КТ за отмяна на Заповед № 56/18.12.2025 г. на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка“. Ищецът сочи, че с Трудов договор № 3/09.09.2013 г. е назначена в Детска градина „Слънце“, село Градежница на длъжност „старши учител“ на пълно работно време. Счита, че оспорваната Заповед е незаконосъобразна на следните правни основания: Липса на извършено нарушение, респективно недоказаност на извършването на дисциплинарно нарушение; Не е спазена разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ нарушението да бъде описано ясно и разбираемо; По отношение на второто нарушение, описано в заповедта не е посочена датата на неговото извършване, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ и на последно място заповедта е издадена при злоупотреба с право. Ищцата сочи, че видно от текста на обжалваната Заповед, наказанието „забележка“ й е наложено за две дисциплинарни нарушения. Първото нарушение е описано, както следва: На 21.10.2025 г. ищцата е забранила на помощник-възпитателката да помогне на детето В. С. да се нахрани и същото е останало гладно за обяд. Ищцата счита, че така описаната фактическа не отговоря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ и съдебната практика на ВКС относно изискванията към съдържанието на заповедта. Ищцата сочи, че не е забранявала на помощник-възпитателката да нахрани детето В. С.. Помощник-възпитателката на групата е Л. А.. Посочената служителка не се е опитвала да нахрани детето на посочената дата. Подобен опит е направен от помощниквъзпитателката Л. М., която не е помощник-възпитател на групата на която е учител ищцата. Обстоятелството, че не е описано, конкретно кое е лицето, което е помощник-възпитател на групата води до липса на ясно и разбираемо описание на нарушението. Счита, че след като в заповедта не е посочено, коя е служителката, на която ищцата не е позволила да нахрани детето, то това следва да се приеме за съществено нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ. След като фактически не пом.-възпитателката на групата, а друго лице заемащо същата длъжност се е опитала да нахрани детето, то липсата на посочване на този факт води до неяснота на описаното нарушение. Ищцата счита, че от описанието на нарушението следва да се приеме, че същото е свързано с обедното хранене на детето В. С.. Първото описано нарушение е във връзка с подадена Жалба от родителя Д. М. А. - А., която е родител на детето В. А. С.. В Жалбата била изложена следната фактическа обстановка: „На 20.10.2025 г. г-жа С. М. не е позволила В. да бъде нахранена от лелята, защото детето ми не било „бебе“. Детето ми е сложено да спи гладно без да бъда уведомена като родител.“ Сочи се, в исковата молба, че от страна на ответника не е преценено дали е верен или неверен е факта и подхода от гледна точка на правилното възпитание на децата в детската градина в твърденията посочени в обясненията на ищцата дадени от чл. 193 КТ, както следва: „Няколко пъти я подканях, да започва да се храни да опита сервираната и храна, но без резултат. Моето отношение и действията ми бяха изцяло насочени към самостоятелното хранене, защото това е част от възпитателния процес. Целта ми беше да я мотивирам, а не да я унижа (ако започне да я храни). В детската градина, децата от първа група се насърчават да се хранят самостоятелно и да опитват от предложената храната. В. е във втора група и се храни самостоятелно и затова забраних на помощник - възпитателката Л. М. да я храни, защото детето наистина не е бебе. Направих го за да избегна евентуално отношение от останалите деца в групата (да не й се подиграват, че я хранят).“ Ищцата сочи, че в заповедта, която има описание от един ред за нарушението не се установява работодателят да е обсъдил посочените факти - детето се храни самостоятелно, за запазване на психичното му здраве не следва да се допуска да бъде хранено пред други деца. Напротив вместо обсъждане на правилно приложените подходи от страна на ищцата, работодателят налага наказание. На следващо място се сочи в исковата молба, че видно от документите по дисциплинарното производство името на помощник-възпитателката, която се е опитала да нахрани детето, не е посочено нито в сигнала на родителя, нито в исканията за обяснения, липса дори и в заповедта за налагане на наказание. Името се появява единствено и само в дадените от ищцата обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ. Лицето е помощник възпитателката Л. М., която е в конфликт с ищцата. Ищцата счита, че злоупотребата с право не произтича от отношенията между ищцата и помощник-възпитателката Л. М., а от приятелските отношения между последната и директорката на детската градина. Сочат се многократни заплахи на Л. М. по отношение на ищцата, че ще бъде уволнена дисциплинарно се реализират чрез директора на детската градина. В тази връзка ищцата счита, че Заповедта е издадена при злоупотреба с право, при ясната липса на извършено нарушение. По отношение на второто нарушение, която, както следва: „Не еднократно в един и същи ден С. М. е дърпала и влачила по земята детето З. А., защото той не е искал да се отдалечи от една врата“. Ищцата заявява, че от гледна точка на материалния закон - чл. 195, ал. 1 КТ и изискванията за ясно и разбираемо описание на нарушението, заповедта в тази част е незаконосъобразна. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ „Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.“ Счита, че от заповедта не може да се установи кога е извършено нарушението, с оглед на преценката на давностните срокове по чл. 194, ал. 1 КТ. Сочи, че на това основание в тази част заповедта е незаконосъобразна. Отделно от това нарушението не е описано ясно разбираемо. Не става ясно, къде се е намирала процесната врата, поради каква причина детето е дърпано от нея. Ищцата заявява, че в искането й за обяснения също не се установява дата, на която се твърди да е извършено нарушението. Отново в нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ не е описано ясно и разбираемо, за какво точно нарушение се искат обясненията. За разлика от предходното нарушение за второто на ищцата не са предоставени сигналите от родителя и обясненията на Л. М.. Сочи се в исковата молба, че от обясненията дадени от ищцата по реда на чл. 193, ал. 1 КТ се установява, че детето З. А. е със специални образователни потребности (СОП), Детето е невербално и комуникацията се осъществява чрез жестове и поведенчески сигнали. Ищцата заявява, че подробно е описала поведението на детето, което осъществява контакт с околните чрез бутане, ритане, хапане и хвърляне на играчки. Дето не сяда на столче да се храни, обикаля столовата по време на хранене, качва се от стълбите на парното, на перваза на прозореца, увисва на дръжката на бравата и меката връзка на бойлера, често лежи на плочките. Когато се опита да го свали или вдигне, детето се отпуска и ляга. Сочи се в иска, че от така дадените обяснения, които са по-подробни, се установява фактическа картина, която не е описана в заповедта за налагане на наказание. Детето, наред с всички опасни за себе си действия, увисва на дръжката на вратата. Счита, че това е риска при който при отваряне на вратата детето може да падне и да се нарани. Това е причината същото да бъде отмествано от бравата на вратата - да бъде запазено неговото здраве. Запазването на здравето на децата според директора на ДГ „Слънце“ е нарушение, стига с това да се постига целения резултат да бъде наложено наказание за служителя, който се грижи за живота и здравето на детето. Счита твърдението, че детето е било дърпано и влачено по земята са не само неверни, не само изложени в условията на злоупотреба с право, но и са клеветнически. Сочи се, че и второто нарушение било установено от обяснението на Л. М.. Ищцата заявява, че от текста на заповедта не може да се установи, дали в учебното заведение за предучилищно образование назначен ресурсен учител, дали ищцата е била обучена за работа с деца със СОП, дали това дете е част от групата на ищцата, дали в момента, в който се твърди, че е извършено нарушението е отговаряла ищцата за неговото здраве или друг служител. Посочената неяснота води единствено и само до незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на наказание. Моли съда да отмени Заповед № 56/18.12.2025 г., издадена от директора на Детска градина „Слънце“, ЕИК 000285122, село Градежница, с която на С. М. М. е наложено наказание „забележка“ като незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Претендира сторените съдебни разноски, за които в съдебно заседание се представя списък от адв. С. по реда на чл. 80 от ГПК. В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на ИМ от ответника, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Ответникът оспорва претендираното право и предявеният иск от ищеца. В отговора на исковата молба се сочи, че на първо място работодателя оспорва твърдението на ищцата, посочено от същата като „правно основание“, че издадената заповед е незаконосъобразна, поради „липса на извършено нарушение, респективно недоказаност на извършването на дисциплинарно нарушение“. Сочи, че със Заповед № 56 от 18.12.2025 година, издадена от Д. С. в качеството й на директор на Детска градина „Слънце“, село Градежница, била наложено на старши учител С. М. дисциплинарно наказание „забележка“ за извършени две нарушения на трудовата дисциплина. Сочи се, че преди издаването на цитираната заповед директора на Детска градина „Слънце“, село Градежница изискал от гжа М. писмени обяснения за всяко от тези две нарушения, съгласно разпоредбата на чл. 193 от КТ. Счита, че предложената в обяснението на г-жа М. интерпретация на поведението й като „педагогически подход“ не е в съответствие на задължението по т. 2 от Раздел III „Професионална и колегиална етика“ от връчената й длъжностна характеристика за длъжността „старши учител“, съгласно която в това й качество следва да не нарушава правата и личното достойнство на децата и т. 2 от Декларация за приемането на принципите за работа с деца, заложени в Етичния кодекс на детската градина, според който следва да работи в интерес на детето, като по този начин не е изпълнила задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 126, т. 13, предложение последно от КТ. Сочи, че учителят няма право да забрани на другите служители в детската градина да изпълняват своите трудови задължения. Всеки служител в детската градина има право на самостоятелна преценка как да изпълнява своите трудови функции. Съгласно вътрешния трудов ред всички групи в детската градина ползват при сутрешното (8:30), подкрепителното (10:00), обедното (12:00) и следобедното (15:30) хранене на децата една и съща столова. Съгласно Правилника за вътрешния трудов ред (Правилника) т. 23 в столовата на детската градина се хранят едновременно всички възрастови групи, като помощник-възпитателите на групите отговарят за сервиране, отсервиране, хранене на децата от трите групи и за поддържане на хигиената в столовата. При храненето няма разделение на отговорността на помощник-възпитателите по групи, тъй като първа смяна (06:00 часа до 14:30) работи само един помощник-възпитател, а втора смяна (09:30 часа до 18:00) са двама, съгласно т. 38 /3/от Правилника. На следващо място в отговора на исковата молба се сочи, че жалба за второто нарушение, описано в заповедта за дисциплинарно наказание, отново е подадена от родител на дете, възпитаник на Детска градина „Слънце“, г-жа Марияна А., която била препратена от Регионално управление на образованието - Ловеч, където е заведена под вх. № ПД-12- 7/05.11.2025 година. Същата е заведена в регистъра на детската градина с вх. № 113/07.11.2025 г. След като се запознала с изложеното в жалбата, директора на детската градина, поискала обяснения от ищцата по чл. 193, ал. 1 от КТ с изх. № 92/20.11.2025 година. От Община Тетевен по повод така подадената жалба преди да бъде издадена оспорваната заповед била извършена проверка в детската градина от длъжностни лица в същата, на която присъствали г-жа С. М. и г-жа Л. М.. Безспорно се установило, че нарушението от г-жа М. било извършено през 19 юни 2025 година, което поради технически пропуск не било посочено в заповедта. Ответната страна, счита, че поведението на ищцата, изразено в дърпане/влачене на дете, независимо дали то е със СОП или не, представлява поведение, което не бива да се толерира, създава риск за детето, нарушава професионалните стандарти. Особено тревожно е, че ищцата била наясно какво точно нарушение е извършено от нея, не оспорвала същото, но и не демонстрирала осъзнаване на проблемността на подобно поведение. Ответникът сочи, че съгласно чл. 174 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) в рамките на политиката за приобщаващо образование на всички деца и ученици в системата на предучилищното и училищното образование в България се предоставя подкрепа за личностно развитие, която осигурява подходяща физическа, психологическа и социална среда за развиване на способностите и уменията им. Общата подкрепа за личностно развитие се осигурява за всички деца от детските градини, според чл. 177, ал. 2 от ЗПУО. Тя включва 14 мерки, сред които екипна работа между учителите и другите педагогически специалисти, превенция на обучителните трудности, ранно оценяване на потребностите и превенция на обучителните затруднения и др. По отношение на квалификацията на ищцата, ответникът сочи, че самата тя е представила Удостоверение регистрационен №107804/26.11.2019 г. от РААБЕ България ЕООД, съгласно което в периода от 16.11.2019 година до 26.11.2019 година е участвала в квалификационен курс на тема: „Методи и подходи при работа с хиперактивни деца и ученици с нарушена концентрация на внимание“, каквото дете е З. А.. Възразява против въведените от г-жа М. с исковата молба твърдения, посочени като „правно основание“, че „заповедта е издадена при злоупотреба с право“. Във връзка с изложените съображения оспорва изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск по чл. 357, ал. 1, във връзка с чл. 358, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „Забележка” със Заповед № 56/18.12.2025 г. на Директора на детската градина и моли съда същият да бъде отхвърлен. По делото са събрани писмени и гласни доказателства. След анализа им и като взе предвид становищата и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени следните обстоятелства: 1 че ищцата и ответникът се намират в трудово правоотношение, като с Трудов договор № 3/09.09.2013 г. е назначена в Детска градина „Слънце“, село Градежница на длъжност „старши учител“ на пълно работно време и 2 че със Заповед № 56/18.12.2025 г. година на Директора на Детска Градина „Слънце“, ЕИК 000285122, с адрес с. Градежница, ул. „Цар Симеон“ № 1 е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на ищцата. Видно от текста на Заповед № 56/18.12.2025 г. година на Директора на Детска Градина „Слънце“ с. Градежница, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, като е посочено, че „на 21.10.2025 г. ищцата е забранила на помощниквъзпитателката да помогне на детето В. С. да се нахрани и същото е останало гладно за обяд“ и на следващо място като второ нарушение е посочено, че „Не еднократно в един и същи ден С. М. е дърпала и влачила по земята детето З. А., защото той не е искал да се отдалечи от една врата“. Заповедта е връчена на ищцата срещу подпис на 18.12.2025 г., което е удостоверено от представените по делото доказателства и не се оспорва от ищцата. Директорът на детската градина е поискал от ищцата да представи писмени обяснения с за всяко от тези две нарушения, съгласно разпоредбата на чл. 193 от КТ. На ищцата били връчени искане за писмено обяснение изх. № 80 от 28.10.2025 г., по повод детето В. С. и съответно с искане изх. № 92/20.11.2025 година, касаещо детето Здравка А.. Ищцата М. получила отправените й искания за даване на писмени обяснения по реда на чл. 193 от КТ, удостоверено с подписа й, като в предоставения срок депозирала пред работодателя своите обяснения за двата случая. За установяване на релевантните по делото факти са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетели. От свидетелските показания на Г. Г. М. се установи, че свидетелят е детски учител в същата детска градина и с ищцата М. си делят смените в работата в детската градина. Заявява, че помощник възпитател на тяхната група е г-жа Л. А.. По повод случая с детето В. свидетеля сочи, че октомври миналата година в столовата детето В. отказало храната която е сервирана, поради нехаресване на храната и колежката М. я поканила да се храни самостоятелно, но помощник възпитателя Л. М., която не е в тяхната група, отишла да я храни и учителя М. и забранила да храни детето, защото то може само да се храни. Свидетеля заявява, че съгласно изискванията на предучилищното образование, е че децата в тази възрастова група следва да се насърчават да се хранят самостоятелно. На следващо място свидетеля М. сочи, че детето В. опитало храната. Опитало я, и свидетеля предполага че не му харесала, защото не продължило да се храни, тогава помощник възпитател М., отишла при него и се опитала да го нахрани. То отказало и продължило да хапва хляб, както всички деца правели, когато не им харесвала храната. В случая, винаги когато детето не харесвало храна, в никакъв случай не го насилвали, просто то си взима хляб и се храни, защото панерката с хляба е на масата. Ако го насилели това дете, зависи от детето, някой стискали устата, други се разплаквали, друго може да повърне. Случвало се е дори и така. Ежедневно имало дечица, които не харесват храната. Сочи, че чисто педагогически, целта на педагозите е да стимулират децата да се хранят сами и това психически би повлияло на другите деца. Другите деца ако искат и те да ги хранят, просто педагогически им е заложено децата да ги стимулират и да ги учат да се хранят сами, като това е в интерес на детето. По отношение на второто описано в процесната заповед нарушение на професионалната дисциплина, а именно това касаещо детето З. А., свидетеля сочи „Познавам детето З. А.. Детето е със специални потребности. Не комуникира вербално, единствено с допир, дърпане, понякога се усмихва, когато нещо му хареса, когато не му харесва крещи. Комуникира с посочване, в смисъл от негова страна бутане, дърпане на дечица, понякога усмивки, писъци, крясъци. С. не работи с това дете. Имало е случай на обяд, когато сме всичките групи и тогава ние виждаме З. А. и тогава имаме вече поглед върху него. Тогава евентуално може да бъде при него или всички сме там. Ние лично със С. М. през 2013 г. изкарахме такъв обучителен курс в гр.Троян, за работа с деца със специални образователни потребности, който завърши със сертификат и съответно там сме обучени как можем да процедираме когато има някаква ситуация с детенце. Само за себе си създава рискове, постоянно. Детенцето, лично когато сме били в столовата, имаме умивалник който е с дълбоко корито, качва се отгоре по него, до него има бойлер с меки връзки, хваща се с ръчичките там и увисва на меките връзки. Меките връзки са отдолу под бойлера, той се намира в столовата, то се хваща и се увисва на меките връзки и тогава ако има учител при него от неговата група или не, просто ние реагираме да го хванем, да го свалим по най-безопасният начин, защото той може да падне и да се убие. Когато се увисва на меките връзки с ръчичките, той много здраво стиска, виждала съм г-жа М. да го прегърне отзад зад него да се опита да му махне ръчичките внимателно, той тогава почва да рита, защото той не иска да се махне от там и инстинктивно тя го пуска и вече пада на земята, защото той не желае да бъде свален от там. Това беше част от това обучение, защото е много важен етап да се предотврати нараняването на тези деца. Винаги, ние сме длъжни да предадем децата здрави на родителите. Не би трябвало да не реагира, би трябвало педагогически ако е добре обучен и дори да не е обучен, смятам че всеки би реагирал по някакъв начин за доброто на детето. Тези действия са в интерес на детето. Не, никога не съм виждала колежката да е влачила детето З..“ На следващо място от свидетелските показанията на Т. П. се установи, че децата във втора група са на 4 години. Хранят се самостоятелно. Рядко е имало дете, което да не може да се храни на четири години. Имало е деца, които не искат да се хранят. Без апетитни или не харесват конкретно ядене. Хранят се всички заедно в стола. Присъстват учители, готвача в кухнята и помощният персонал. Свидетелят заявява, че като педагог е против храненето на сила. Ако детето е много малко, защото са имали деца и под две годишна възраст, има желание да се храни го хранят, но ако детето няма желание да се храни, не го насилват. Сочи, че по принцип не е прието дете да се насилва за хранене. Детето не си ляга гладно. Обикновено яде сух хляб, случвало се е да го поръсят и с шарена сол на такива деца, които не харесват дадено ядене. Могат самостоятелно да се хранят на четири години, но свидетелят е имала деца, които не искат да се хранят, защото не им харесва яденето или не са гладни в момента. Могат, но не искат. Според свидетеля децата не трябва да се хранят на сила, защото придобива отвращение към храната. От събраните гласни доказателствени средства при разпита на свидетелите на ответната страна се установи, че свидетелят Д. С. си спомня случаят от 20.10.2025 г., като сочи, че ищецът М. е заявила, че децата, включително и В. са големи и следва да се хранят сами. Съответно помощник възпитателя на групата – Л. А. не предприела действия по хранене на В.. Сочи, че и другият помощни възпитател Л. М. е присъствала на този ден в столовата. По отношение на З. А., свидетеля заявява, че детето е буйно и не седи на едно място докато се храни, както и че преподавателите го натискали да седи и да де храни, за да не пречи на останалите деца, който начин свидетеля С. възприела като грубо отношение към детето З.. Също така сочи, че вижда какво става в столовата докато е на гишето за издаване на храна, но това не е постоянно и след това при работата й в кухнята няма пряка видимост към столовата. Свидетелят Л. М. в разпита си пред съда заяви „Помощник възпитател съм. Имам два изкарани сертификата за помощник възпитател. Да, в този ден аз бях на работа - 20.10.2025 година. В деня на обяд г-жа М. влезе с групата в стола, където се хранят всички групи с думите просто да не храним В., никой от лелите да не започва да я храни, да се храни сама. След което лелята Л. А. се опитва, отиде при детето да го нахрани, след което то не пожела. Аз не съм ходила да храня детето и детето остава не нахранено. По принцип ако детето не иска да се храни или не може само да се храни, му помагаме. Да, към всички деца подхождаме така. Тогава в този ден, В. не направи опит да се храни само. Директно е престъпено детето В. да бъде хранено от помощник възпитател. В деня в който Л. А. отиде, тя каза че не иска да я храни тя. Искаше аз да я храня, посочи ме с пръстче, но аз не отидох. След това В. започна да се храни сама, но преди това, не. Просто чакаше някой да започне да я храни.“ По отношение на второто дисциплинарно нарушение свидетеля заяви „З. А.. Бях там - на 19 –ти юни. Беше по време на плод в 10:00 часа, подкрепителна закуска, г-жа М., по принцип З. си тича насам, натам из стола, но когато се държиш грубо с детето, викаш му, той става още по агресивен. Тогава г-жа М. няколко пъти – три, четири пъти, хвана З. и го влачеше по земята и го сложи след това на столчето да седне. След което, като го дърпаше и блъскаш на столчето, той става още по-агресивен. Така няколко пъти.“ Други относими доказателства в производството не са ангажирани. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на наложеното на ищцата със Заповед № 56/18.12.2025 г. година на Директора на Детска Градина „Слънце“ , ЕИК 000285122, с адрес с. Градежница, ул. „Цар Симеон“ № 1, дисциплинарно наказание „забележка“. За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение с ответника по трудов договор, а в тежест на ответника-работодател е да установи при условията на пълно и главно доказване законността на наложеното дисциплинарно наказание, а именно 1. че описаните в заповедта дисциплинарни нарушения са извършени от служителя, че е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения от ищцата, като с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание се явява съответно; 2. спазване от работодателя на поставените от закона изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, респ. приемане на писмените му обяснения /чл. 193, ал. 1 КТ/, мотивиране на заповедта /в съответствие с чл. 195 КТ/, спазване на преклузивния срок за издаването й /чл. 194 КТ/. Дисциплинарното наказание „забележка“ се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта и спазване на преклузивни срокове. С оглед принципа за диспозитивното начало, установен с чл. 6, ал. 2 ГПК, в спорните съдебни производства по КТ съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на дисциплинарното производство и наложеното наказание, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска. Ищецът, който оспорва законността на дисциплинарното производство, трябва да посочи всички факти, които според него опорочават оспорваното потестативно право на работодателя да му наложи наказание, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му и законосъобразно упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават дисциплинарното производство, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Непосочени пороци на заповедта не могат да се въвеждат в предмета на спора служебно от съда, а непосочените от ищеца основания за незаконосъобразност на дисциплинарното производство се преклудират /в този смисъл са Решение № 92/14.04.2016 г. по гр. д. № 4515/2015 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 174/13.10.2016 г. по гр. д. № 659/2016 г., ВКС, III г. о., Решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г., ВКС, IV г. о., Решение № 160/01.06.2016 г. по гр. д. № 222/2016 г., ВКС, IV г. о. и др. /. Предвид гореизложеното, съдът следва да отговори на въпросите, имащи значение за законността на наложеното наказание, които са своевременно въведени от ищцата М. с исковата молба, а именно: спазени ли са изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта, допуснати ли са процесуални нарушения при идването на процесната заповед, издадена ли е тя във разбираем за наказаното лице вид, което да му даде възможност правилно да организира защитата си, налице ли е злоупотреба с право от страна на работодателя. Настоящият съдебен състав намира, че работодателят не е спазил изискванията на цитираната правна норма – чл. 195 КТ, а същата е императивна и неспазването й опорочава дисциплинарното производство и води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, налагаща нейната отмяна. От събраните доказателства по делото, съдебният състав приема, че не са спазени изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ и заповедта се явява немотивирана в противоречие на изискванията за съдържание и реквизити, посочени в чл. 195 КТ, тъй като в нея не се съдържат съществените реквизити – посочване на нарушението и кога е извършено, а единствено кратко словесно описание, от което не става ясно за наказаното лице, в какво се изразява допуснатото от него нарушение на трудовата дисциплина. На следващо място по отношение на описаното като второ нарушение, единствено е посочено, че същото е извършено „нееднократно, в рамките на един и същи ден“, без да се сочи дата, месец и дори година, за да бъде извършена проверка дали за нарушението е спазен преклузивният срок за налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ налагането на дисциплинарно наказание се извършва с мотивирана заповед, в която задължително се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който то се налага. Мотивирането на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед на установеното в чл. 189, ал. 2 КТ изискване за еднократност на наказанието, необходимостта от преценка за спазване на сроковете по чл. 194 КТ и защитата на работника или служителя. Изискванията на чл. 195 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен – с оглед защитата на служителя и за да бъде осъществен съдебният контрол за законност на наложеното наказание. Тези изисквания са спазени, когато в заповедта за налагане на наказание нарушението е посочено по разбираем за работника начин и когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието. По въпроса за необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание с оглед изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, в Решение № 304/02.07.2010 г. по гр. д. № 723/2009 г., ВКС, ІV г. о., Решение № 201/17.03.2010 г. по гр. д. № 38/2009 г., ВКС, ІV г. о., Решение № 372/17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г., ВКС, IV г. о. и др., е прието, че разпоредбата предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни реквизити – сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна. Настоящия случай е именно такъв, с непосочването на точна дата, месец и година на извършеното нарушение от ищецът М., по отношение на детето З.. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае до задължително спазване на предвидена в закона форма. Именно такъв опит за саниране на пропуснати в заповедта задължителни реквизити като дата на извършване на нарушението бе направен в настоящото производство, чрез посочване на датата 19.06.2025 г., едва с отговора на исковата молба. В допълнение липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебният контрол при оспорване на наказанието. В случая съдът намира, че от оспорваната заповед, спрямо детето З. за ищцата не става ясно за кои извършени от нея нарушения й е наложено това наказание – колко на брой, кога са извършени и основните им обективни елементи – в какво фактически се изразява всяко нарушение. В заповедта не се съдържа никакво посочване на начините на установяване и констатиране на соченото нарушението, както и на основа кой акт е констатирано нарушението. В допълнение, по повод допуснатото процесуално нарушение от работодателя, касаещо детето З., следва да се има предвид, че в заповедта е посочено, че ищцата „нееднократно“ нарушила трудовата дисциплина, като не изпълнява трудовите си задължения по т. 2, предл. Първо от Раздел II „Основни функции“ от длъжностната характеристика. Следва да се посочи, че понастоящем в закона липсва легална дефиниция на понятието „нееднократност“ и „системност“, но теорията и практиката възприемат наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина, когато работникът/служителят е извършил три или повече нарушения /така Решение № 55/01.03.2011 г. по гр. д. № 1972/2009 г., IV г. о. /. Въпросът е изследван в практиката с оглед разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, уреждаща наказанието „дисциплинарно уволнение“, но следва да намери приложение и при всяко друго наказание, което работодателят е преценил за съответно и съразмерно на извършени от служителя „системни“ или „нееднократни“ нарушения на трудовата дисциплина, но всяко едно от тях следва да е описано по време и място на извършване, каквото в настоящият случай не е сторено. По начина, по който е оформено съдържанието на заповедта, за наказания служител е невъзможно да разбере какви нарушения й се вменяват, кога са извършени, начин на извършване, обуславящи посочените в заповедта периоди. Макар посочването на цифровата квалификация и подвеждането на всяко нарушение под конкретната правна норма да не е изискване за мотивираност на заповедта, безразборното изброяване цифрово и текстово на множество правни норми води до още по – голямо объркване и неяснота у наказаното лице. С оглед всичко гореизложено и с оглед обстоятелството, че ищцата не е била запозната с част от документите, към съдържанието на които препраща заповедта за наказание, както и липсата на дата на извършване на второто описано нарушение, с оглед и преценката да давността, съдът счита, че същата не е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ и за наказаната служителка не става ясно за какви нарушения е ангажирана дисциплинарната й отговорност. Установена е и съдебната практика, че когато в заповедта се сочат няколко нарушения, съдът следва да разгледа трудовия спор за законосъобразността на наложеното наказание във връзка с всички нарушения. Преценката по чл. 195, ал. 1 КТ се извършва за всяко от тях, като няма пречка дисциплинарното наказание да е резултат и само от едно нарушение на трудовата дисциплина, което обаче следва да е съответно по тежест на това наказание /Решение № 55 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2161/2021 г., III г. о., Решение № 257/10.06.2010 г. по гр. д. № 3681/2008 г., III г. о., Решение № 66/25.03.2016 г. по гр. д. № 3298/2015 г., IV г. о., Решение № 110/25.07.2016 г. по гр. д. № 5119/2015 г., IV г. о., Решение № 7/23.01.2018 г. по гр. д. № 1393/2017., III г. о. на ВКС и др. /. На следващо място Съдът намира за основателно съображението на ищцата, водещо до незаконност на наложеното дисциплинарно наказание „забележка“ и неговата отмяна относно извършеното от ищцата нарушение, че първото описано нарушение и касаещо детето В., остана недоказано, в хода на съдебното производство. От събраните гласни доказателствени средства се установи, че ищцата не е забранявала на конкретен помощниквъзпитател да храни детето В.. Установи се, че помощник-възпитателка на групата е Л. А.. Също така се установи, че посоченият служител не се е опитвала да нахрани детето В. на посочената дата. Такъв опит е направен от помощник-възпитателя Л. М., която е помощниквъзпитател на друга група, но не и на групата обучавана от ищцата. Неяснотата на заповедта е видна и от свидетелските оказания на Л. М., която изрично посочва, че не се е опитвала да храни детето В., а това е сторила помощник възпитателя на групата Л. А.. На следващо място свидетеля М. заяви „Но в този ден, не съм го хранила“. Тоест от посоченото, в нарушение на чл. 195 КТ, в заповедта „забранила на пом.-възпитателя да помогне на В...“, поради неяснотата ищцата е следвало да развие две защити на предполагаеми действия – забрана за хранене от детето от страна на пом.-възпитателя Л. М. и втора забрана за хранене от страна на пом.-възпитателя Л. А., тъй като се установи, че и двете са присъствали в столовата по това време. На следващо място от показаният на свидетеля М. се сочи, че в деня на обяд г-жа М. влязла с групата в стола, където се хранели всички групи с думите просто „да не се храни В., никой от лелите да не започва да я храни, да се храни сама“. След което Л. А. се опитала, отишла при детето да го нахрани, след което то не пожелало. Сочи се, че директно е престъпено детето В. да бъде хранено от помощник възпитател. В деня в който Л. А. отишла, детето казало, че не иска да я храни тя. Искало М. да я храня, посочило я с пръстче, но М. не отишла. В случая е налице явно противоречи и недоказаност на така описаното нарушение. Първо не е ясно на кой помощник възпитател е забранила ищцата да храни детето В., последното не е посочено и в заповедта. На следващо място от споделеното от свидетеля М. става ясно, че детето не е искало да бъде хранено, а директно е пристъпено от помощник възпитателя А. да го храни, като детето е отказало, т.е. опровергава се описаното първо дисциплинарно нарушение и то от свидетел на ответната страна. А именно, че детето В. не е пожелало по своя инициатива да бъде хранено, а А. директно е преминала към това действие, но детето е отказало. В тази връзка не се доказа описаното като първо дисциплинарно нарушение, тъй като дори и да е налагана някаква забрана, то очевидно тя не е породила своето действие, предвид директният опит на помощник възпитателя А. да храни В., който опит детето е отхвърлило. При горните мотиви съдът намира, че искът с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр с чл. 188, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен като Заповед № 56/18.12.2025 г. издадена от Директора на Детска Градина „Слънце“ , ЕИК 000285122, с адрес с. Градежница, ул. „Цар Симеон“ № 1 за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ следва да бъде отменена като незаконосъобразна. По разноските: При този изход на спора право на разноски възниква за ищцата, която претендира разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 615.00 евро съгласно представен договор за правна защита и съдействие и списък по реда на чл. 80 от ГПК. Видно от Договор за правна защита и съдействие от 13.01.2026 г., ищцата е заплатила 615.00 евро в брой, за което договорът служи като разписка. Срещу така претендираният размер на разноски за адвокатски хонорар е направено възражение за прекомерност, мотивирано по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2026 г.) Така направеното възражение за прекомерност съдът намира за неоснователно, поради абсолютната стойност на заплатения адвокатски хонорар, и обстоятелството, че процесуалният представител на ищцата освен депозирането на исковата молба е извършил и множество други действия в хода на процеса, като депозиране на становище, писмена защита и други. Действително дори и проведено едно съдебно заседание по делото, то същото е продължило над два часа, което неумаловажава положеният труд от процесуалният представител на ищцата. С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да й заплати сторените разноски в размер на 615.00 евро. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – гр. Тетевен държавна такса върху неоценяемия иск в размер на 40.00 евро на основание чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. Водим от гореизложеното и на основание, чл. 235 от ГПК, съдът