Решение № 30 от 2.2.2026 г. на Районен съд - Радомир по дело № 386/2025 г.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ Ищецът Д. Х. И., ЕГН: •••••••••• и адрес: гр.Р., ул.“Л.” бл., вх.. ет.., ап.. и съдебен адрес: гр. С. - ., ул. “П.” № ., ет. ., кантора . /за адв. Б. В./, чрез адвокат Б. В., член на САК, е предявил искове срещу: „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” АД гр. С., с ЕИК: . и със седалище и адрес на управление: гр.С. - ., бул. Ц. ш.№ . с които моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № ./25.02.2025 г. за прекратяване на ТПО на основание чл. 195, ал. 1 и чл. 330, ал. 2. т. 6, във връзка с чл. 188, т. 3 и чл. 187, т. 1, т. 3 и т. 7 и чл. 190, ал.1, т.3 КТ и съгласно разпоредбите на чл. 193-195 КТ, при спазени изискванията на чл. 189 КТ и му е прекратено ТПО, като му е наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ” за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, като неправилна и незаконосъобразна, да бъде вазстановен на заеманата преди уволнението длъжност при ответника - „Техник ел. машини и апарати МНН, в Оперативен център - Радомир в Дирекция „Мерене и управление на данните”, както и да заплати направените по делото разноски, в това число и договорения и изцяло изплатен адвокатски хонорар. В исковата молба ищецът твърди, че с ответникът са били в трудово правоотношение. На 25.02.2025 г. му е предложено да подпише оспорваната заповед № ./25.02.2025 г. за прекратяване на ТПО. Тъй като отказал да я подпише, същата му е връчена при отказ с подпис от двама свидетели. След като се запознал със заповедта, установил, че е наказан с дисциплинарно наказание „Уволнение“, смятано от връчването на заповедта за извършени системни нарушения на трудовата дисциплина на 28.06.2024 г., на 01.07.2024 г. и на 01.08.2024 г., когато прекратил изпълнението на трудовите си задължения, не е уплътнил работното си време, не е изпълнил законните нареждания на ръководителите си за осъществяване на възложената му работа. В оспорената заповед било посочено, че на 28.06.2024 г. служителят Б.А. Б. на длъжност „Ръководител на ОЦ Р.”, като пряк ръководител е възложил насочвайки към преносимия терминал № . на ищеца, за отчитане на показания на СТИ на отчетна единица №. /къща, блокове/ в гр. Р., а след получаване на тази задача в присъствието на негови колеги демонстративно отказал да изпълни възложената му служебна задача и през целия този ден е стоял на място в ОЦ — Р., без да изпълни възложената му работна задача. Също така установил, че в оспорената заповед и според изложеното на 01.07.2024 г. служителят В. Р. П.на длъжност „старши техник МНН” в ОЦ Р. му бил възложил насочвайки към неговия преносим терминал № . за отчитане от него на показанията на СТИ на отчетна единица № . а след получаване на тази задача ищеца в присъствието на негови колеги демонстративно отказал да изпълни възложената му служебна задача и през целия този ден стоял на място в ОЦ - Р., без да изпълни възложената му работна задача. Ищецът сочи също, че според отразеното в оспорената заповед неизпълнение на поставените му служебни задачи на 28.07.2024 г. и на 01.07.2024 г. от негова страна представлявало нарушение на общото задължение на служителя да се явява на работа и да изпълнява възложените му задачи през цялото работно време, както и пълно неизпълнение на неговото основно трудово задължение и тежка нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 187, т. 1, т. 3 и т. 7 от КТ и неизпълнение на задълженията на служителя по см. на чл. 126, т. 3, т. 4 и т. 7 от КТ. Ищецът твърди, че на 22.08.2024 г. му е връчена Заповед № ./21.08.2024 г. за налагане дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на основание чл. 187, т. 1, т. 3 и т. 7 от КТ, както и неизпълнение на задълженията на служителя по смисъла на чл. 126, т. 3, т. 4 и т. 7 от КТ, като в същата е посочено, че е изготвена на основание чл. 195, ал. 1, в вр. с чл. 188, т. 2 и чл. 187, т. I, т. 3 и т. 7 от КТ и след дадени от него писмени обяснения съгласно разпоредбите на чл. 193-195 от КТ и при спазване на изискванията на чл. 189 от КТ, като отделно от това в нея като мотиви е посочено същата фактическа обстановка описана и в сега оспорваната от него заповед като към оспорванта заповед са добавени нови обстоятелства, а именно, че на 01.08.2024 г. служителят Б.А. Б. на длъжност „Ръководител на ОЦ Р.” като пряк ръководител му възлага задача да окаже съдействие на свои колеги за отчитане на показанията на СТИ на клиент с абонатен номер № . в с. К.- базова станция на мобилен оператор, като това СТИ се намирало в район където са били възложени и други работни задачи на ищеца, като около 9.30 ч. сам се е срещнал със свои колеги в гр. З. и заедно са тръгнали към обекта на клиента, като и след отчитане показанията на СТИ на клиента са се върнали в гр. З.около 11.12 ч., като към мобилния му терминал били насочени заповеди за отчитане на показания на СТИ на клиенти в с. Д. л., които той не изпълнил. Вместо това до около 12,13 ч. останал в гр.З., след което със служебния си автомобил потеглил към гр. Р.и в продължение на 4 часа в периода от 12.13 ч. до около 16.05 ч. не е уплътнил работното си време. В 16.05 ч. пристигнал в сградата на ОЦ Р., без да изпълни възложените му работни задачи за отчитане на показания на СТИ на клиенти в с. Д. л.и без да информира своя пряк ръководител за причините за отсъствието си от работа и неизпълнение на възложеното му. Ищецът е оспорил по съдебен ред Заповед № ./21.08.2024 г. за налагане дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” пред Районен съд – Р. и е образувано грд № ./2024г., 1 състав. По делото е постановено решение № ./15.04.2025г., с което съдът е отменил цитираната заповед. Ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” АД, чрез пълномощника си юрисконсулт Ф. Г. Г., е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е изразил становище, че исковете са неоснователни, като твърди, че уволнението е законно, тъй като ищецът Д. Х. И. е извършил напълно съзнателно и умишлено нарушенията на трудовата дисциплина на 28.06.2024 г, на 01.07.2024 г. и 01.082024 г. при подробно описанта фактическа обстановка подробно описана в Заповед № ./25.02.2025 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Твърди, че съгласно чл.190, ал.3, т.1 от КТ, в оспорваната заповед с включени три системни дисциплинарни нарушения извършени от ищеца. Също така сочи, че неизпълнението на поставените му служебни задачи на 28.06.2024г. и на 01.07.2024г. от страна на ищеца, представлява нарушение на общото задължение на служителя да се явява на работа и да изпълнява възложените му задачи през цялото работно време, както и пълно неизпълнение на неговото основно трудово задължение и тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187,т.1,т.3 и т. 7 от КТ и неизпълнение на задълженията на служителя по смисъла на чл.126, т.2, т.4 и т.7 от КТ. Ответникът твърди, че извършените от ищеца тежки дисциплинарни нарушения са открити и констатирани в Доклад вх.№../11.07.2024 г., изготвен от И. М.– Директор на дирекция „Мерене и управление на данните“, с който доклад е уведомен работодартелят. Сочи, че съгласно разпоредбите на чл.193, ал.1 от КТ с искане с изх.№EHB./12.07.2024 г. са поискани от ищеца Д. Х. И. обяснения за извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина. С писмо вх. №EHB-D./29.07.2024 г. са получени обяснения от Д. Х. И. за извършените от него нарушения на трудовата дисциплина. Твърди се от страна на ответното дружество, че след извършване на на гореописаните действия по образуваната дисциплинарна преписка, при стриктно спазване на изискванията на дисциплинарното производство по чл.193-195 от КТ работодателят е извършил обективна преценка по чл.189 от КТ на извършените от ищеца нарушения следствие на което е наложил на същия дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ със заповед №E./21.08.2024г., връчена на му на 22.08.2024г. Ищецът Д. И. е оспорил заповедта по съдебен ред пред РС-Р., като е образувано грд №./2024г., по което е постановено решение №.15.042025г. Решението е обжалвано от ответника пред Окръжен съд – П.. Ответното дружество твърди, че извършените дисциплинарни нарушения от ищеца Д. И. на 01.08.2024 г. са открити и констатирани в Доклад №EHB-./07.08.2024 г. - изготвен от И. М. – Директор на дирекция „Мерене и управление на данните“, с който доклад е уведомен работодартелят. Сочи, че съгласно разпоредбите на чл.193, ал.1 от КТ с искане с изх.№EHB-DOC-1796/07.08.2024 г. са поискани от ищеца Д. Х. И. обяснения за извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина, а също така е поискал от ищеца информация дали се ползва от предварителна закрила по чл.333 от КТ. Съгласно разпоредбите на чл.193, ал. от КТ, с искане с изх. №1796-1/07.08.2024 г. са поискани и писмени обяснения от ищеца. С писмо с вх. № EHB.-./16.08.2024 г. отвеникът е получил писмени обяснения от ищеца Д. И.. Тъй като ищецът попада в категорията на защитени лица и се ползва от предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.1,т.2 от КТ, в изпълнение на законовите изисквания по чл.333, ал. 2 от КТ отвтеникът е поискал чрез Регионалната картотека по медицински експертизи (РКМЕ)-гр. П., мнение от съответната ТЕЛК и разрешение от Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, дирекция „Инспекция по труда“ – гр.П., по реда на чл.333, ал.2 във вр. с чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за прекартяване на трудовото правоотношение с ищеца Д. И.. С писмо с изх.№./18.09.2024г. от РМКЕ към РЗИ П. е изразено менние на ТЕЛК, втори състав, общи заболявания МБАЛ „Р.А.“ АД гр. П.за прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца и ответника, а с писмо с изх. №./22.10.2024 г. от дирекция „Инспекция по труда“ – гр.П., ответното дружество получава предварително разрешение за дисциплинарно уволнение на Д. И.. Твърди се от страна на ответното дружество, че след извършване на гореописаните действия по образуваната дисциплинарна преписка, при стриктно спазване на изискванията на дисциплинарното производство по чл.193-195 от КТ работодателят е извършил обективна преценка по чл.189 от КТ на извършените от ищеца нарушения следствие на което е наложил на същия дисциплинарно наказание „Уволнение“ със заповед №./25.02.2025 г. В съдебно заседание за ищеца се явява адв. В., който поддържа предявения иск моли за уважването му по изложени в исковата молба съображения, доразвити в откритото съдебно заседание. В представените по делото писмени бележки, адв. В. развива подробни правни доводи за уважаване на исковата претенция като доказана и основателна и претендира разноски съгласно представените доказателства и списък по чл.80 ГПК. В съдебно заседание ответника чрез процесуалният си представител оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му. Претендират се направени по делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. В представени по делото писмени бележки се развиват подробни правни доводи за законосъобразност на атакуваната заповед за дисциплинарно уволнение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намира за установено следното: От фактическа страна. По делото са разпитани като свидетели Б.А. В.– ръководител на районно оперативен център ЕРМ „З.“, дирекция „МНН“ и В. Р. П. – старши техник, заместникначалник в ЕРМ „З.“ /показанията им преценени по реда на чл.172 ГПК/. Свидетелят Б.В. заявява, че познава ищеца Д. И., който е работил при него. На 01.08.2024г. устно е наредил на ищеца да окаже съдействие на колегите си като ги закара със служебения си автомобил до местност „К.“, тъй като местността е трудно достъпна. Задачата е поставена устно, защото е странична. След изпълнение на поставената задача , която е приключила в 11.15 ч. и не е изпълнил нито една от възложените му на терминал задачи до 16.00 ч. Свидетелят В. П. заявява, че познава ищеца и при отсъствие на начланика той дава нареждания. На 01.08.2024г. доколкото си спомня, задачата да ходи до трудно достъпен трафопост, да откара други колеги със служебен автомобил е поставена на ищеца Д. И. устно. Не си спомня да са възлагни други задачи на ищеца. По делото са приети за безспорни, и установени с писмените доказателства, следните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, а именно: че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „Техник, електрически машини и апаратит/мерене НН, код по НПКД 3113-3005, в Дирекция „Мерене и управление на данните”, направление „Мерене НН” за отдел/район П.-К., сектор/ОЦ - Р.с месторабота в гр. Р. към датата на издаване на атакуваната заповед, че е наложено дисциплинарно наказание на И. „Уволнение“ със Заповед F./25.02.2025 г., както й, че на ищеца Д. Х. И. не са налагани други дисциплинарни наказания. Ищецът Д. Х. И. е имал сключен трудов договор на длъжност „Техник ел. машини и апарати/МНН”, в „Оперативен център-Р.“ (ОЦ- Р.) в дирекция „Мерене и управление на данните“, в „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, видно от представените длъжностна характеристика и ЛТД. Видно от приложените заповеди №ЧР-./29.06.2022 г. и №ЧР-./09.08.2024 г., ищецът Д. Х. И. е трудоустроен и се ползва от закрила при уволнение съгласно чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ. На 28.06.2024 г. служителя Б. А. В.на длъжност „Ръководител на ОЦ Р.“, като пряк ръководител възлага задача на служителя Д. Х. И. ( като насочва към неговия преносим терминал №.), за отчитане от него на показанията на средствата за търговско измерване на отчетна единица №. (къща блокове) в гр.Р.. Д. И. след получаване на задачата в присъствието на своите колеги демонстративно отказва да изпълни възложената му служебна задача. През целия ден на 28.06.2024 г. служителя Д. И. стои на място в ОЦ-Радомир, без да изпълни възложената му задача. На 01.07.2024 г. служителят В. Р. П. на длъжност „страши техник МНН“ в ОЦ- Р. възлага на служителя Д. Х. И. (като насочва към неговия преносим терминал № .), за отчитане от него на показанията на средствата за търговско измерване на отчетна единица № . Д. И. отново демонстартивно отказва да изпълни възложената му задача като през целия ден на 01.07.2024 г. стои на място в ОЦ-Р., без да изпълни възложената му задача. Неизпълнението на поставените му служебни задачи на 28.06.2024 г. и на 01.07.2024 г. от страна на Д. И., предтсавлява нарушение на общото задължение на служителя, да се явява на работа и да изпълнява възложените задачи през цялото работно време, както и пълно неизпълнение на неговото основно трудово задължение и тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187,т.1,т.3 и т. 7 от КТ и неизпълнение на задълженията на служителя по смисъла на чл.126, т.2, т.4 и т.7 от КТ. На 22.08.2024 г., със заповед № E./21.08.2024 г. на Д. Х. И. е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, за неуплътняване на работното време и неизпълнение на поставените му служебни задачи от неговите ръководители на 28.06.2024 г., на 01.07.2024 г. Ищецът Д. И. е оспорил по съдебен ред Заповед № ./21.08.2024 г. за налагане дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” пред Районен съд – Р. и е образувано грд № 1032/2024 г., 1 състав. По делото е постановено решение № ./15.04.2025г., с което съда е отменил горецитираната заповед. Решението на РС-Р. е повтърдено с решение № ./25.09.2025 г постановено по в.гр.д. №./2025 г. от Окръжен съд – П. влязло в сила на 25.09.2025 г. На 01.08.2024 г. служителят Б. А. В.на длъжност „Ръководител на ОЦ Р.“, като пряк ръководител възлага задача на служителя Д. Х. И. да окаже съдействие на свои колеги за отчитане на показанията на средство за търговско измерване (СТИ/електормер на клиент) с абонатен номер №. в с.К.– базова станция на мобилен оператор. След като изпълнил поставената му задача, ищецът вместо да изпълни работните заповеди за отчитане на показания на средства за търговско измерване (СТИ/електромер) на клиенти в с. Д. л., насочени към мобилния му терминал, той останал от 11.12 ч. до 12.13 ч. в град З., след което потеглил със служебния си автомобил към град Р.. В продължение на около 4 часа – в периода, от 12.13 ч., до 16.05 ч., служителя Д. И. Х. не уплътнявал работното си време, като стои със служебния автомобил в гр.Р., за където не са му възлагани служебни задачи за изпълнение. След което около 16.05 ч. служителя Д. И. пристига в сградата на Оперативен Център-Р., без да е изпълнил възложените му работни задачи и без да информира прекия си ръководител за причините за отсъствието му от работа и неизпълнението на възложените работни задачи. За извършените от Д. Х. И. на дисциплинарни нарушения е изготвен от И.М.– Директор на дирекция „Мерене и управление на данните“, с който доклад е уведомен „Електроразпределителни М.З.“ ЕАД като работодател. Поискани са писмени обяснения от Д. И. по реда на чл.193,ал.1 от КТ с писмо изх. №ЕНВ-./07.08.2024г., които са пулучени с писмо с вх.№ ЕНВ-./16.08.2024г. Към делото е приложено ЛТД на ищеца Д. Х. И.. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съдът е сезиран с трудов спор между ищеца /работник/ и ответника /работодател/ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „Уволнение". При спор за законност на дисциплинарно уволнение в тежест на работодателя е да докаже извършването на всички дисциплинарни нарушения, които са дали основание за прилагането на най-тежката – дисциплинарно уволнение. Безспорно се установи валидна трудовоправна връзка между страните по делото. Тъй като ищецът попада в категорията на защитени лица и се ползва от предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.1,т.2 от КТ, в изпълнение на законовите изисквания по чл.333, ал. 2 от КТ, отвтеникът е поискал чрез Регионалната картотека по медицински експертизи (РКМЕ) - гр. П., мнение от съответната ТЕЛК и разрешение от Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, дирекция „Инспекция по труда“ – гр.П. по реда на чл.333, ал.2 във вр. с чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за прекартяване на трудовото правоотношение с ищеца Д. И.. С писмо с изх.№./18.09.2024г. от РМКЕ към РЗИ П. е изразено менние на ТЕЛК, втори състав, общи заболявания МБАЛ „Р.А.“ АД гр. П. за прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца и ответника, а с писмо с изх. №./22.10.2024г. от дирекция „Инспекция по труда“ – гр.П. ответното дружество е получило предварително разрешение за дисциплинарно уволнение на Д. И.. За да провери законността на наложеното дисциплинарно наказание съдът следва да провери дали са спазени императивните изисквания по чл.193,ал.1, чл.194,ал.1 и чл.195 от КТ. За установените нарушения на 28.06.2024 г. и 01.07.2024 г. посочени в заповедта работодателят е бил сезиран с доклад и на 21.08.2024г. е издадена заповед № .21.08.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, връчена на 22.08.2024г. при отказ на работника като работодателят е спазил процедурата да поиска писмени обяснения от служителя, предоставил му е срок и такива са били представени. Заповедта е издадена в установения в КТ двумесечен срок от установяване на нарушението по чл. 194, ал. 1 от КТ. Заповед №./21.08.2024 г. е оспорена по съдебен ред от ищеца пред РС-Р., образувано е гр.д. №./205 г. По делото е постановено решение № ./15.04.2025 г., с което наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е признато за незаконно. Решението на РС-Р. е потвърдено с решение №./25.09.2025г. по в.гр.д. № ./205 г. по описа на Окръжен съд - П. влязло в сила на 25.09.2025 г. По отношение нарушението на установеното посочено в заповедта, работодателят е бил сезиран с доклад на 07.08.2024г, поискани са обяснения от ищеца. Обясненията са депозирани на 16.08.2024г. С уведомяването на работодателя на 07.08.2024 г. е започнал да тече двумесечния срок по чл. 194, ал.1 от КТ, тъй като ищецът е бил в продължителен отпуск за временна неработоспособност в периода от 28.08.2024 г. до 24.02.2025 г., в който период срок не е текъл. От 07.08.2026г. до 28.08.2024г. са изтекли 15 дни от двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание. Заповедта е издадена връчена при отказ на 25.02.2025 г., когато ищеца се е явил на работа след продължителния отпуск за временна неработоспособност, т.е. срока е спазен. Съгласно разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Съгласно трайната практика на ВКС, разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, с която се определят елементите на заповедта за дисциплинарно наказание, е императивна. Липсата на един от тях е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно. Мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение е относимо, както към изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ - преди налагането на наказанието работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, така и към предвидените в чл. 194, ал. 1 от КТ срокове за налагане на дисциплинарните наказания. За прилагането на тези императивни норми съдът следи служебно. В издадената заповед за дисциплинарно наказание, нарушението, което се твърди да е извършил ищецът се сочи, че на 01.08.2024 г., същият в продължение на 4 часа - в периода, от 12:13 ч., до 16:05 ч., не уплътнява работното си време, след което се е върнал в сградата на ОЦ - Р. без да изпълни поставените му работни задачи на отчитане за търговско измерване /СТИ/електромер/ на клиенти в с.Д. л.. От свидетелските показания се установи, че ищецът е изпълнил устно поставената му задача да окаже съдействие на колеги, но не се установи, а и работодателя не представи доказателства в тази насока, че на ищеца са възложени задачи на отчитане за търговско измерване /СТИ/електромер/ на клиенти в с.Дебели лаг. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ, предвижда определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание, както бе посочено по - горе в настоящия съдебен акт. Отнася се до задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективни и субективните му признаци, време и място на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Мотивирането е необходимо и за да се гарантира правото на защита на наказаното лице - същото своевременно и по адекватен начин да организира защитата си срещу вмененото му дисциплинарно нарушение и с оглед реализиране и на съдебен контрол на действията на субекта на дисциплинарна власт. При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Отделно от това, при избора на наказание, работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 от КТ, а именно: тежестта на нарушението (определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината), обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя. Преценката по чл. 189, ал. 1 от КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание, респективно за законосъобразност на заповедта. Относно тежестта на извършените от ищеца нарушения и съответността на наложеното дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, съдът намира, че работодателят не е преценил тежестта на нарушенията и обстоятелствата, при които същите са били извършени. Съвкупността от посочените обстоятелства води до извод, че наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание "Уволнение" не съответства на тежестта на твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина. Съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респективно относно това дали работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание е извършил преценка по чл. 189 от КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя/ в този смисъл Решение № ./17.06.2010 г. по гр. д. № ./2009 г. III г. о. на ВКС/. Съдът намира, че в настоящия случай, субектът на дисциплинарна власт не е съобразил тежестта на наказанието с тежестта на конкретно извършеното нарушение, поради което наказанието не се явява съответно на извършеното. Също така при издването на процесната заповед с № ./25.02.2025 г., работодателят не се е съобразил с разпоредбтата на чл.189, ал.2 от КТ, според която за едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. За две от посочените нарушения има издадена предходна заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като наложеното наказание е обявено за незаконно по съдебен ред. Следва да се има предвид, че не се ангажираха доказателства по делото относно това за работодателят да са произлезли никакви неблагоприятни последици. Предвид изложеното съдът намира, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ от Д. Х. И. против „Електрозапределителни мрежи запад“ ЕАД, е основателен и като такъв следва да бъдат уважени. По разноските. С оглед изхода на спора, ищецът има право на присъждане на разноските по делото, като е претендирал присъждането им. Същият доказва да е извършил такива в размер на 1077. 00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, което е видно от представения списък на разноските, които следва да му бъдат заплатени от ответника. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Радомир държавна такса в размер на 100.00 лв. или 51.13 евро. Водим от гореизложеното, съдът