Решение № 395 от 25.8.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 1357/2025 г.

обективно съединени искове на осн. чл.177 ЗМВР вр. с чл.19,ал.2 вр. с ал.1,т.1 ЗИНЗС вр. с чл.125 ЗДС и обща цена 13 302,59 евро /26 017,6 лева/, включваща: обезщетението за 20 (двадесет) брутни месечни на основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР - 11567 47 евро /22 624 лева/, както и три работни заплати за месеците януари-март 2025г. в размер на 1735,12 евро /3393,6 лева/ , както и искове и за мораторна лихва върху главниците до подаване на иска по чл.86 ЗЗД в размер на 123,22 евро/ 241 лева/:

Подадена е искова молба от Б. К. Б. ЕГН: •••••••••• с адрес: ••••, чрез адвокат М. И. ЛАК, Служебен адрес: •••, срещу: ГД „Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието ••••, по която се излага от пълномощника, че със заповед № Л-11- 238/24.03.2025г. на главен комисар ••• на ГДИН, считано от датата на връчване на Заповедта-04.04.2025г., служебното правоотношение на доверителя му с Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР по собствено желание. До датата на прекратяване съм заемал длъжността „Командир на отделение" в Затворническо общежитие „Полигона" град Ловеч. Във връзка с прекратяването на служебното правоотношение му били изплатени както следва: На основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР - 20 (двадесет) брутни месечни възнаграждения на обща стойност 50 452,00 лв. (петдесет хиляди четиристотин петдесет и два) за прослужени 25 (двадесет и пет) години. На основание чл. 234, ал. 5 от ЗМВР - полагащото се обезщетение за еднократно допълнително вещево имущество - 600,00 (шестстотин) лв. Твърди, че изчислението на тези суми е направено на база старото му месечно възнаграждение общо от 2795.60 лв. /основна щатна заплата от 1704 лв./.

Посочва, че със заповед № ЧР-05-117/15.05.2025 г. на Министъра на правосъдието е утвърдена нова таблица на основните месечни възнаграждения, в сила от 01.01.2025 г., с която основната щатна заплата за заеманата от Б. длъжност е повишена на 2 512 лв. Счита, че на основание чл. 239 от ЗМВР, дължимите му обезщетения следва да се преизчислят на база новото възнаграждение, доколкото към 01.01.2025 г. е бил в служебно правоотношение, а актът има обратно действие, поради което и подал молба до ГДИН от дата 10.07.2025г. с техен вх. №МЗ-02 457#2/ 16.07. 2025 за преизчисляване на месечното възнаграждение и на тази база да бъдат преизчислени и изплатени обезщетенията с оглед на новото възнаграждение и да му бъде изплатена разликата, както и увеличението за месеците януари - март 2025г. Претенциите към ответника са свързани с обстоятелството, че след увеличението от 01.01. 2025 г., на основната щатна заплата за заеманата длъжност, е повишена от 1704 лв. на 2512 лв., то ответника е следвало да му изплати допълнително разликата между тези две суми, съпоставени с общо начислените допълнителни компоненти към основното месечно възнаграждение, което изчислил на 1131,20 лева.

Тази разлика според ищеца следва един път да се съпостави с обезщетението за 20 (двадесет) брутни месечни, като разликата в обезщетението на новата база следва да бъде 22 624 лева, както и три работни заплати за месеците януари март 2025г., разликата тук се явява 3393,6лева или общо исковата претенция е за 26 017,6 лева.

Посочва, че ответника, с тяхно писмо с peг. №30-06-211#4/22.07.2025г. , отказва преизчисляване и изпращане на разликата, с мотива, че новата заплата се прилага само за служители, които са в системата към 15.05.2025 г. - дата на заповед № ЧР-05-117/15.05.2025 г. на Министъра на правосъдието, с която се одобрява нова таблица на основните месечни възнаграждения.

Моли да се постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати исковата сума от общо 26017,6 лева, включваща: обезщетението за 20 (двадесет) брутни месечни на основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР, като разликата в обезщетението на новата база следва да бъде 22 624 лева, както и три работни заплати за месеците януари-март 2025г., разликата се явява 3393,6лева - увеличението за месеците януари - март 2025г., или общо исковата претенция се явява 26017,6 лева, ведно със законната лихва от 22.07.2025г. и направените по делото разноски. Посочва и банкова сметка на осн. чл.127,ал.4 ГПК-IBAN: •••• Алианц Банк АД с титуляр адвокат М. И..

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ГДИН чрез пълн. ст. юриск. Затвора Ловеч – Г. Г., която счита исковете допустими, но неоснователни и моли да се отхвърлят като се присъди и юриск. в-е. Излага подробни доводи: влязла в сила заповед, отговаряща на Параграф 2, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Вътрешни правила за работната заплата на служителите в ГДИН и териториалните й служби. Служебното правоотношение на Б. К. Б. е прекратено на 04.04.2025 г., т.е. към 15.05.2025 г. служебното му правоотношение с Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" е прекратено, поради което претенцията му за изплащане на обезщетение, съобразно новите размери на трудовите възнаграждения е неоснователна.

Излага, че след подаденото искане за преизчисление на месечното възнаграждение и на тази база да се преизчисли и обезщетението, които да му се изплатят, с писмо с peг. № 30-06- 211/25.03.2025 г. по описа на ГДИН Б. К. Б. е уведомен, че съгласно Заповед № ЧР-05- 117/15.05.2025 г. на министъра на правосъдието, с която са утвърдени Вътрешни правила за работната заплата на служителите в ГДИН и териториалните й служби, новите размери на основните месечни възнаграждения се определят за служители, които са в служебно/трудово правоотношение с Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" към и след датата на издаване на заповедта, т.е. към и след 15.05.2025 г.-Параграф 2, т. 1 от Допълнителните разпоредби Вътрешни правила за работната заплата на служителите в ГДИН и териториалните й служби. Служебното правоотношение на Б. К. Б. е прекратено на 04.04.2025 г., т.е. към 15.05.2025 г., поради което претенцията му за изплащане на обезщетение съобразно новите размери на трудовите възнаграждения е неоснователна. Оспорва исканията за събиране на доказателства и назначаване на е-за. Моли да се отхвърлят исковете и акцесорния и им се присъди и юриск. в-е.

Съдът е постановил разпореждане не по чл.140 от ГПК.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован се явява лично и се представлява от адв. И., който поддържа исковете и моли да се уважат като им се присъдят и разноските по делото при съобразяване с представения списък. Моли съдът да съобрази приетата СЧЕ, определила размера на допълнителното възнаграждение като се вземе под внимание, че органът по назначаването, в случая Министъра на правосъдието не може с вътрешно служебен акт, каквито се явяват вътрешните правила за работната заплата, да ограничава действието на Нормативни разпоредби. В случая такава се явява Наредбата която е по ЗМВР за увеличение на основното възнаграждение считано то 01.01.2025 г. когато са измененията по Наредбата и когато са влезли в сила е имал право на увеличение на основното възнаграждение, тъй като е полагал труд за определен период, който са посочили. В противен случай ще излезе, че за едни и същи длъжности, за един и същи период са вземали различно месечно възнаграждение, което противоречи и на Европейското законодателство. Прилага подробна писмена защита, с която аргументира исковете си и сочи практика на други РС: Решение №7522/23.04.20262. no гp.д № 20251110143072 по за 2025г. на CPC; P №209 / 27.04.20262. по ГРД №20253530101127 на РС-Търговище за 2025 г.

Ответникът, редовно призован, участва в производството чрез процес. п-л ст. юриск. Затвора Ловеч-Г. Г., която моли да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани и поддържа отговора като посочва практика на съдилищата по няколко дела по идентични казуси в полза на ГДИН: гр.д. № 5977/2025 на РС Бургас; ГРД № 4622/25 на РС Бургас. Моли при евентуално отхвърляне на иска да се присъдите разноски в полза на ГДИН в размер на 200 евро, съобразно чл. 23, т. 4 от Наредба за заплащане на правната помощ и да се уважи възражението й за прекомерност на ищцовото адв. в-е по чл.78, ал.5 ГПК, което е прието за разглеждане.

От събраните по съответния ред писмени доказателства: и заключението на в.л. по СЧЕ-Д. Ц. П.-Н., от становищата на страните и процесуалните им представители, ищцовата писмена защита, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът е отделил за безспорно ищеца да е бил в служебно правоотношение с ответника на длъжност командир на отделение в затворническо общежитие „Полигона" II-ра категория към Затвора в гр. Ловеч-I категория. Подава заявление до Гл. Д-р ГД „ИН“ на 04.03.25г. за прекратяването на служебното му правоотношение по собствено желание, считано от 04.04.25г. Съставена е справка от Н-ка Затвора за прослужено време I-ва категория на мл. Експерт Б.-командир на отделение в ЗО Полигона-II катег. към Затвора Ловеч-I катег.- 25г.,6 м.,14 дни; и дължими обезщетения съгласно чл.226, ал.1,т.4 ЗМВР при прекратяване на СПО по чл.234,ал.1 ЗМВР-50 452,00 лева и по чл.234,ал.5-600 лева., или общо 51 052,00 лева, които не е спорно да са получени от ищеца.

СПО е прекратено със Заповед № Л-11-238/24.03.2025 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията", считано от връчване на заповедта като видно от отбелязването на екземпляра към адм. дело е на 04.04.2025 г. С оглед указанията и представените от ответника доказателства-л.41, следва, че на 19.04.2025г., е влязла в законна сила и с нея са определени дължимите размери на полагащите се обезщетения на основание чл.234, ал.1 и ал.5 от ЗМВР, които са изплатени на Б..

Със заповед № ЧР-05-117/15.05.2025 г. на Министъра на правосъдието, на основание ЗИНЗС и ЗМВР, М-ра на правосъдието утвърждава нови правила вътрешни правила за работната заплата на служителите в ГДИН и терит. й служби, която влиза в сила на 01.01.2025г. като отменя предходната № ЧР-05-282/17.08.2021г., многократно изменяна.

С искане вх.№МЗ-02-457#2/16.07.25г., Б. признавайки изплащането на обезщетенията, иска преизчисления на осн. чл.239 ЗМВР на МВ на изплатените му обезщетения и заплати, разликата в платеното както и увеличението на заплатата му за периода: 01-03.2025г. С писмо 30-06-211#4/22.07.2025г., Гл. д-р ГДИН е отказал искането, тъй като новите размери са определени за служители, които са в С/ТПО към и след влизане в сила на Заповедта, а именно 15.05.2025г., към който момент Б. не е в служебно правоотношение с ГДИН. Връчено е на ищеца на 24.07.25г.

В писмената защита се посочва, че ищеца претендира исковата сума и законната лихва, считано от 22.07.2025г.,т.е от отказа да се извърши преизчислението.

Спорно според ищеца е възможността М-ра на правосъдието да определя датата от която ще действа неговата заповед, при положение, че се издава Наредба, която посочва от коя дата да се считат увеличенията.

Съдът съобразява, че е посочено в параграф 2 на утвърдените със Заповедта правила, че „Когато със заповед на Министъра на правосъдието, която влиза в сила със задна дата са определени нови размери на основните месечни възнаграждения /заплати в Таблицаприложение 1 към чл.6 и Таблица-приложение 2 към чл.8, ал.6 към настоящите правила: 1.Новите размери на ОМВ/заплати се определят за служители, които са в С/ТПО с ГДИН към и след датата на издаване на заповедта.

Видовете възнаграждения и начинът на формиране на техния размер на служителите в МВР са разписани в част трета, Раздел шест, Глава седма от ЗМВР, приложими и към служебното правоотношение на ищеца. Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗМВР държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност. Конкретният размер на основните месечни възнаграждения на държавните служители се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, според чл. 177, ал. 4 от ЗМВР. По делото не се спори, че за служителите от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието не е приета нарочна наредба. Техните възнаграждения са определени от Вътрешни правила за работната заплата, утвърждавани от Министъра на правосъдието със заповед. Към датата на прекратяване на служебното правоотношение с ищеца, дължимите му обезщетения са изчислени по реда на чл. 239, ал. 1 от ЗМВР на база основно трудово възнаграждение-1 704 лева х 40% /клас прослужено време=2385,60 леваосновна заплата /з-е на в.л.в констатации/, т.е до 01.01.2025г.

След тази дата ОЩЗ за командир отделение в ЗО Полигона-II e 2 512 лева+40% клас=3 516,80 лева като по този начин разликата е в размер на 1 131,20 лева. В ДВ, бр. 26 от 27.03.2025 г. е обнародван Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 година, в сила от 1.01.2025 г. В него са предвидени разходи за увеличени основните заплати на служителите в МВР, респективно съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС и на служителите на ГД "ИН" към МП. В Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за изменение на Наредба № 8121з-919 от 13.07.2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и на максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение /изм. ДВ бр. 25/2025 г., обн. 25.03.2025 г. /, са посочени размерите на основните трудови възнаграждения за всички видове длъжности в МВР. В § 5 от ПЗР към наредбата е разписано, че базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на основание чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи за 2025 г. е 2296 лева. В § 10 от ПЗР на наредбата се предвижда влизане в сила на параграфи от 1 до 6 от 1.01.2025 г., т. е., придадено е обратно действие на изменението в цитираните по-горе разпоредби от нормативните актове, което обратно действие по изключение е допустимо, доколкото е предвидено в изрична разпоредба и създава по-благоприятни последици за адресатите си / чл. 14 от ЗНА/.

С издадената на основание чл. 10, ал. 1 и ал. 2, т. 5 и т. 9, чл. 19, ал. 2 и 4 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 176 и чл. 177, ал. 4 от ЗМВР Заповед № ЧР-05-117/15.05.2025 г. на министъра на правосъдието, която влиза в сила на 1.01.2025 г., се отменя Заповед № ЧР-05-295/2.09.2020 г. на министъра на правосъдието /изменена с последващи заповеди/ и се утвърждават нови Вътрешни правила за работната заплата на служителите в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните и служби. В § 2, т. 1 от ДР на правилата е разписано, че когато със заповед на министъра на правосъдието, която влиза в сила със задна дата, са определени нови размери на основните месечни възнаграждения/заплати в Таблица-

приложение 1 към чл. 6 и Таблица - приложение 2 към чл. 8, ал. 6 от правилата, новите размери на основните месечни възнаграждения/заплати се определят за служители, които са в служебно/трудово правоотношение с ГД "ИН" към и след датата на издаване на заповедта.

Тъй като е налице противоречива практика по този вид казуси, съдът посочва позитивните решения / №986/20.07.26г. на РС В.Търново по ГРД№653/26 г. , Решение № 7522 от 23.04.2026 г. на СРС по гр. д. № 43072/2025 г. и посочените от ищеца, в които най общо се приема, че:

-и спрямо служител, чието служебно правоотношение е прекратено преди издаването на заповедта и преди обнародването на измененията в приложимите нормативни актове, но при предвиденото за тях обратно действие, са приложими тези изменения, а приемайки обратното, ответникът ГДИН поставя в по-неблагоприятно положение спрямо другите служители, служителите като ищеца, чиито служебни правоотношения са прекратени след 1.01.2025 г., но преди издаването на Заповед № ЧР-05-117/15.05.2025 г. на министъра на правосъдието, при равни други условия; Според мотивите, издадената заповед, която е индивидуален административен акт, ненормативен, вътрешноведомствен, не може да дерогират законови разпоредби, включително тези, на които е придадено обратно действие, още повече и когато самият ИАА е издаден въз основа на тези законови разпоредби-чл. 177, ал. 4 от ЗМВР, препращащ към Наредба за изменение на Наредба № 8121з-919 от 2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и на максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение /изм. ДВ бр. 25/2025 г., обн. 25.03.2025 г. /; Издадената Заповед № ЧР-05-117/15.05.2025 г. на министъра на правосъдието в § 2, т. 1 от ДР стеснява кръга от лица, имащи право да получат увеличен размер на възнаграждението, респективно на дължимите им обезщетения в разрез с предвиденото в закона, което излиза извън рамките на делегираните правомощия на министъра на правосъдието; Придаденото обратно действие на закона досежно предвидените в Закон за държавния бюджет на РБ за 2025 година бюджетни средства за увеличен размер на възнагражденията, очевидно е съобразено и разчетено спрямо числения състав на засегнатите ведомства към 1.01.2025 г., доколкото и законът влиза в сила на 1.01.2025 г.; Липсата на изрични изключения за определени категории субекти, предвидено в закон, или подзаконов нормативен акт, а не вътрешноведомствен акт, какъвто е цитираната по-горе заповед на министъра на правосъдието, води до единствено възможния извод, че ищецът, като лице, чието служебно правоотношение е прекратено след 1.01.2025 г. има право да получи увеличен размер на дължимите му се възнаграждения и обезщетения, съобразно предвиденото в Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., ЗМВР и Наредба за изменение на Наредба № 8121з-919 от 2017 г. /изм. ДВ бр. 25/2025 г., обн. 25.03.2025 г. /. Тези обезщетения следва да се формират на база трудовото възнаграждение съгласно Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата; В мотивите на второто от цитираните се излага, че размерът на възнагражденията е нормативно установен и дължимото за съответната длъжност възнаграждение е утвърденото от ръководителя със заповедта издадена в изпълнение на ЗМВР и наредбата. С изменението на наредбата в сила от 1.1.25 г., е предвидено увеличение на основното възнаграждение, което е приложимо към всички служители от съответните структури считано от 1.1.25 г. Актуализираният размер на възнагражденията съобразно нормативните промени в базата за определянето им е приложим към всички служители, които са в служебно или трудово правоотношение към датата на увеличението на основното възнаграждение с наредбата и не зависи от преценката на органа по назначаването. Ето защо органът по назначаването, в случая Министърът на правосъдието, не може с вътрешнослужебен акт, какъвто са Вътрешните правила за работната заплата, да ограничи действието на нормативни разпоредби, каквито са разпоредбите на наредбата, с които се увеличават възнагражденията. В мотивите на отхвърлителните решения се приема, че Вътрешните правила са приети и утвърдени в съответствие с НАРЕДБА за структурата и организацията на работната заплата Приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г., изм., бр. 66 от 24.07.2020 г., в сила от 1.01.2021 г. / по смисъла на Чл. 2. (1) Наредбата се прилага при: т. 2. разработване и утвърждаване на вътрешни правила за работната заплата и свързани с тях други вътрешни актове на предприятието; 3. възникване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение, както и при договарянето на условията по трудовото правоотношение; 4. определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите. Т.е наредбата предполага наличие на служебно/трудово правоотношение, което тя да регулира.

-Промяната, предвиждаща увеличението на минималните трудови възнаграждения е утвърдена в Закона за държавния бюджет за 2025 г., който изрично проявява действието си от 01 януари 2025 г., без значение, че е обнародван по късно, т. е. придадено е обратно действие. Обратното действие е правен институт, с който законодателят придава правно значение на настъпването на определени правни последици към един минал момент, към който не се е осъществил правопораждащият ги юридически факт, по съображения за справедливост и социална целесъобразност. С фикцията на обратното действие се преуреждат съществували в предходен момент правоотношения между правните субекти. Смисълът е, че обратното действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения /Решение № 12/11.11.2010 на КС по к. д. № 15/2010 г. /. За обратното действие, обаче следва да има изрична норма. Изключението, че не се прилага нов размер на основните възнаграждения, считано от 01.01.2025 г., за работните заплати на заетите в системата на МВР следва да е изрично визирано и изрично уточнено, че това увеличение не засяга лицата с прекратено трудово правоотношение, /арг. от чл. 46 от ЗНА/. Видно от съдържанието на утвърдените със Заповед № ЧР-05117/15.05.2025 г. на Министъра на правосъдието, вътрешни правила, параграф 2, т. 1 е със следното съдържание: 1. Новите размери на основните месечни възнаграждения/заплати, се определят за служители, които са в служебно трудово правоотношение с Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към и след датата на издаване на заповедта". Т. е. обратното действие на увеличението на възнагражденията е оформено с изключение, като относимата дата към датата на издаване на заповедта-15.05.2025 г., а е безспорно по делото, че към тази дата ищецът, вече не е бил в трудови или служебни правоотношения с ответника. /Решение № 77 от 13.01.2026 г. на РС - Бургас по гр. д. № 5977/2025 г./

В мотивите на Решение № 194 от 27.01.2026 г. на РС - Бургас по гр. д. № 4621/2025 г., е изложено, „че действително новите ВПРЗ действат със задна дата, от 01.01.2025 г., но в тях изрично е посочено, че увеличените размери на основните заплати важат само за тези лица, които са в трудово правоотношение с дирекцията към и след издаване на заповедта. Т. е. волята на работодателя не предвижда право за неработещ в системата на МВР/ГДИН да получи по-голямо възнаграждение. Излага се още, че наведените доводи за наличието на „дискриминация“ по принцип не следва да бъдат обсъждани, тъй като липсва предявен иск за установяване на дискриминация. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е получено уговореното между страните възнаграждение за положения труд. В същото време по дефиницията на чл. 4, ал. 2 ЗЗДскр пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В случая няма сходни обстоятелства, защото Б. е с прекратено трудово правоотношение, а останалите работници са продължили да работят при ответната дирекция и именно това е основанието за увеличението на възнагражденията им.

Настоящият състав, възприемайки основателността на възраженията на ответника и мотивите на съдилищата, изложени в отхвърлителните решения като добавя и следните съображения:

-наредбата, действаща към ЗМВР предполага наличие на служебно/трудово правоотношение, което тя да регулира;

-използваната терминология в горепосочената Наредба, Заповедта и утвърдените вътрешни правила, обосновава извода, че кръгът на ползващите се лица от увеличението са тези, които изпълняват трудовата си функция към датата 15.05.2025г.-намират се в служебно/трудово правоотношение към датата на приемането на процесната Заповед, с която са утвърдени вътрешните правила за работна заплата на служителите в ГДИН и териториалните й служби и - ако целта на изменението е било да бъде актуализирано /увеличено/ възнаграждението на всички лица в системата на МВР, без оглед дали тяхното правоотношение е действащо или прекратено без каквото и да е значение на основанието, е следвало да бъде посочено, че касае всички лица, „заети“ към посочената задна дата – 01.01.2025 г., а в случая такова отбелязване и уточнение липсва;

• гарантират се минималните основни месечни възнаграждение/заплати на служителите в служебно/ТПО, но които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност“ в структурата на МВР ГДИН, което означава, че касае служители, които са в трудово правоотношение към момента на издаване на Заповедта на 15.05.2025г., а не такива с прекратено правоотношение, доколкото към последните няма как вече да има и „изисквания за заемане на длъжността“, въведени в ЗМВР и ЗИНЗС;

-досежно претендираното основно щатно възнаграждение за трите месеца от януари до март 2025г. , съгласно мотивите на решение ВКС по гр. д. № 2077/2024 г., III г. о., ГК);-всяко изменение на ОТВ в посока увеличение е съпроводено с промяна в осигурителните вноски, които се дължат от страна на работодателя-работникът или служителят не може да получи частта от брутното възнаграждение, представляваща дължимите от него суми за данък върху общия доход и осигурителни вноски,каквато задача не е поставена от ищеца на в.л.; -Не следва да се отхвърля обема от правомощията на Министъра на правосъдието с оглед чл. 10. ЗИНЗС, ал.1 - Министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, който съгласно т.5. ЗИНЗС (изм. и доп. – ДВ, бр. 32 от 2016 г.) осъществява правомощията на орган по назначаване съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за държавния служител за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби; издава класификатор на длъжностите в системата на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби; и съгласно т.8-определя структурите и щатовете, създава и закрива структурни служби в рамките на утвърдения бюджет и числен състав в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби като извършва това с издаване на заповеди, утвърждава вътрешни правила; чл. 11, ал.3 ЗИНЗС-При осъществяване на правомощията си заместник-министърът и главният директор ИН издават заповеди; Чл. 12. (1) Прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" , а според ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) тя е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. В чл.10,ал.(3) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията";

-Следва да се съобрази, че в ЗМВР и ЗИНЗС е предвидено за неуредените случаи да се прилага КТ, и в чл. 118, ал. 3 от КТ е уредена възможност за едностранно увеличение на трудовото възнаграждение от страна на работодателя без да е предвидена писмена форма за действителност на този едностранен акт е в изключение от общото правило на чл. 62, ал. 1 от КТ и чл. 119, ал. 1 от КТ за писмена форма при сключване и изменение на трудови договори. Доказателство за волеизявлението по чл. 118, ал. 3 от КТ, предвид едностранния му характер и като изключение от правилото на чл. 118, ал. 1 от КТ, могат да бъдат едностранно съставени документи като заповеди, вписвания в трудовата книжка, ведомости или други издадени от работодателя удостоверителни документи за трудовото възнаграждение, вкл. за задълженията по чл. 129 от КТ. Но в случая при прекратено СПО, заповед за изменението му-увеличение, не може да се издаде. Работодателят може да увеличи едностранно трудовото възнаграждение на работника или служителя, но не и едностранно да го намали по аргумент чл. 118, ал. 3 от КТ. И двете хипотези на чл. 118 от КТ предполагат наличие на правоотношение, основано на действащо СПО/трудов договор, който би могъл да бъде изменен, независимо дали за в бъдеще или със задна дата. В тази връзка се налага извода, че е недопустимо изменение на относно размера на дължимото на работника или служителя възнаграждение при липса на съществуващо служебно/ трудово правоотношение, т.е на елемент от фактическия състав на параграф 2,1 от ВПРЗ и посочената дата - 01.01.2025 г. не следва да се тълкува като разширяване на кръга на правоимащите, а като посочване на периода, от който настъпват по-благоприятните последици за съответна категория лица – „заети“ и „работещи“, към които Наредбата , Заповедта и утвърдените с нея вътрешни правила са приложими;

или прекратяването на СПО на ищеца се явява правопрепятстващо/погасяващо възможността да претендира увеличени размери на основното месечно възнаграждение и обезщетения, респективно и обезщетения за забавеното им неизпълнение;

При тези мотиви, съдът намира, че исковете като неоснователни и недоказани, следва да бъдат отхвърлени ведно със законните последици от това.

Следва да се отхвърлят и акцесорните искове за начисляване на мораторна лихва от 22.07.25г. – отказа да се извърши преизчислението до завеждане на иска-18.08.2025г. и от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите.

Цената на първия иск за мораторна лихва до подаване на иска по чл.86 ЗЗД, съдът определя чрез онлайн колкулатор на 123,22 евро/ 241 лева/ или и за предявяването му се дължи д.т. в размер на 25,56 евро.

По възражението за прекомерност на ответника:

на стр.7,46 са приложени пълномощни и ДПЗС от 04.03.26г., т.е преди приключване на УС за сумата 1380 евро, за които е отбелязано, че са платени в брой. В случая цената на иска е определена в размер на 13 302,59 евро /26 017,60 лева/ и съгласно чл.7, ал.2, т.4 НВАР за двата иска при интерес 26 017,60 лева / 2650+81,44=2731,41 лева /1396,55 евро е мин. размер на адв.в-е/ като в случая е искан в по-малък размер-1380,00 евро. Въпреки, че може да бъде присъден и под минимума съгласно практиката на ЕС и съдилищата, съдът приема, че при противоречието в практиката и необходимост от обосноваване на иска, е неоснователно възражението,поради което го оставя без уважение.Освен това в цената не е включена и тази за иска по чл.86 ЗЗД.

Независимо от последния извод, при този изход на спора, се явява неоснователна претенцията на ищцовата страна за присъждане на разноските по делото в нейна полза. По таксите и разноските :

На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е освободен от внасянето на първоначална държавна такса по исковата молба и разноски по производството. Доколкото настоящото производство е за искове за основно щатно възнаграждение и обезщетение при прекратяване на СПО по ЗМВР, а съгласно разпоредбата на чл. 359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, ищеца не се освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато тя е спечелила делото частично или напълно и е била защитавана от адвокат или юрисконсулт. Или на ответната дирекция, представлявана от юрисконсулт, следва да се присъди юриск. възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правна помощ - от 200 до 450 лева или 397,00 лева и при действието на чл.25 ал.2 от НППом., предвиждащ и увеличение с 50 на сто с оглед иск с цена над 10 000 лева, който изрично не е визиран от пълномощника на ответника, но следва да бъде приложен. Или приема, че следва да се уважи претенцията по чл.78,ал.1 ГПК само до претендирания размер от 200,00 евро.

Следва при този изход на делото, дължимите д.т., да се определят: за двата главни иска: 462,70 евро /904,96 лева/ и 69,40 евро /135,74 лева/ следва да останат в тежест на бюджета на РС-Ловеч на осн. чл.83,ал.3 ГПК ведно с д.т. 25,56 евро за акцесорния иск по чл.86 ЗЗД или общо 557,66 евро.

На същото основание, в тежест на бюджета на РС Ловеч следва да останат и разноските за в.л. по СЧЕ-200,00 евро или общо 757,66 евро.

Водим от горното, съдът