Решение № 7 от 12.1.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 874/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на Пещерски районен съд рег.№393 от 02.09.2025г. постановено по гр.д.№20255240100074 по описа на същия съд за 2025г. Е ОТХВЪРЛЕН предявения от А. Я. В., ЕГН: ••••••••••, адрес: гр. ••••, против „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК: 000649348, с адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 8, иск с правно основание чл. 128 от КТ във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 4 от НСОРЗ за осъждане на ответника да изплати на ищеца възнаграждение за допълнително материално стимулиране за месец октомври 2024 г. в размер на 266,80 лв., ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба в съда – 29.01.2025 г. до окончателното заплащане. ОТХВЪРЛЕН Е и предявения от А. Я. В., ЕГН: ••••••••••, адрес: гр. ••••, против „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК: 000649348, с адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 8, иск с правно основание чл. 128 от КТ във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 4 от НСОРЗ за осъждане на ответника да изплати на ищеца дължимото допълнително материално стимулиране за третото тримесечие на 2024 г. в размер на 2223,73 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.01.2025 г. до окончателното изплащане. ОСЪДЕН Е А. Я. В., ЕГН: ••••••••••, адрес: гр. ••••, ДА ЗАПЛАТИ на „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК: 000649348, с адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 8, сторените от него разноски по делото в размер на 250лв. – юрисконсултско възнаграждение. Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба с вх.№4948 от 05.09.2025г. подадена от ищеца в производството пред първата инстанция А. Я. В. чрез пълномощника си адв.Н. С., с доводи за порочност като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие на събраните по делото доказателства. Твърди се, че по делото е приета и неоспорена експертиза на вещото лице, с която се установява размера на исковата претенция- ДМС за месец октомври 2024г. в размер на 266.80лв и ДМС за третото тримесечие на 2024 г. в размер на 2 223.73 лв. Процесуалният представител на ищца е направил изменение на иска съобразно заключението на вещото лице. Оспорват се изводите на съда за отхвърляне на исковите претенции, че възнагражденията за ДМС за месец октомври 2024 г. и месец за третото тримесечие на 2024 г. не са дължими, тъй като зависят единствено от решението на работодателя дали да бъдат изплатени, като противоречащи на материалния закон и събраните по делото доказателства. Като правилен се определя извода на съда, за доказано, че ищецът не е получил претендираните възнаграждения. Но че неправилен е извода, че разписаните допълнителни трудови възнаграждения във вътрешните правила на ответника се дължат „само доколкото работодателят е определил условията и размера, в който ще се заплаща“. И че „Съдът не може да контролира преценката на работодателя да включи или не и евентуално в какъв размер, определеното допълнително възнаграждение, което е непостоянен елемент от трудовото възнаграждение на работника.“ Смята, че този извод на съда би бил правилен ако във вътрешните му правила изрично е предвидил заплащане на посочените възнаграждения само и единствено при преценка на работодателя, в какъвто смисъл била и задължителната практика на ВКС -Решение № 55/12.03.2014 г. по гр. д.№ 4256/2013г Четвърто г.о. с даден отговор на въпроса: Представлява ли допълнително възнаграждение с постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата това възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд? Като е отговорено, че допълнително възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд не е с постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. И че целевите награди и премиите поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат не спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Цитира се и Решение 100/08.07.2020г. по гр. д. №№4564/2019 г., IV г.о., ВКС, че съдът няма правомощие да контролира преценката на работодателя да включи или не, евентуално до какъв размер, определено с вътрешните правила или договори допълнително премиално възнаграждение. И че с такива правомощия съдът разполага, когато плащането е уговорено като постоянен елемент от трудовото възнаграждение и определянето на размера зависи от количеството и качеството на вложения труд, но не от приемането и изпълнението на определени политики от работодателя. А когато целевия бонус не е с постоянен характер и неговото изплащане не е безусловно задължение на работодателя, а се следва след извършване на автономна преценка на предварително определен от работодателя орган (служител), определянето на такъв и конкретният му размер, не подлежи на съдебен контрол. Акцентира, че посочената практика на ВКС, не е приложима за конкретния казус поради липса на идентитет , поради, което поддържа, че решението на съда е в противоречие на материалния закон. Смята, че посочената задължителна съдебна практика е свързана единствено и само в случаите, които изцяло преценката е на работодателя дали да се изплати или не допълнително трудово възнаграждение. Докато в конкретния случай сам работодателят — ответник във вътрешните си правила е посочил, в кои случаи не са заплаща ДМС. И по този начин работодателят се е задължил да изплаща допълнителното възнаграждение, когато поставените условия от него са налице и не съществува отрицателната предпоставка определена от него. Заключава, че след като не са налице предпоставките за не изплащане на допълнително трудово възнаграждение, то същото е дължимо. Смята, че автономната преценка на работодателя не е налице, след като самият работодател е определил условията, при които няма заплати трудовото възнаграждение, и че в случая във вътрешните правила работодателят е посочил, че след като е налице финансова възможност за заплащане на допълнителните възнаграждения същите са дължими и са заплащат, като единствено не се дължат на служители с наложени дисциплинарни наказания. Допълва, че след като работодателят сам е определил условията, при които работниците и служителите имат право да получат посочените допълнителни възнаграждение и в случая се доказа, че ищецът отговоря на посочените условия, то допълнителното материално стимулиране е дължимо. Акцентира, че вътрешните правила като нормативен акт в предприятието на работодателя уреждат правата и задълженията на страните и същите, противно на мотивите на съда, подлежат на съдебен контрол. Поставя въпросите на които да отговори въззивната инстанция: 1. Дали подлежат на съдебен контрол вътрешните правила на работодателя и условията, които същият е поставил за заплащане на допълнителни трудови възнаграждения на работниците и служителите; 2. Работодателят има ли задължение да спазва утвърдените от него вътрешни правила и 3. Дали са дължими допълнителни трудови възнаграждения, когато ищецът отговаря на приетите от работодателя вътрешни правила. Определя за доказано по делото, че за цитираните периоди служителите в звеното на ищеца са получили ДМС с изключение на ищеца, от което било видно, че при работодателят са налице финансови средства за тяхното заплащане. Коментира съдържанието на ИМ препращащо към регламентацията на този въпрос в т.9.1.4. от Вътрешните правила за работната заплата, утвърдени на 15.03.2019г.,кои категории работници и служители се лишават от ДМС, представените от работодателя Вътрешни правила/ВП/ за работната заплата от 01.02.2024 г. като визира разпоредбата на чл. 9.2.2., идентична по съдържание на предходното правило по предходните ВП. Заключава, че след като работодателят е регламентирал условието при които работниците и служителите се лишават от ДМС, то същият следва да се съобрази със собствените си вътрешни актове. И че след като на ищеца не са наложени дисциплинарни наказания, същият има право на допълнителните възнаграждения. Поддържа, че с вътрешните правила работодателят ответник не е регламентирал, че единствено и само по негова независима преценка ще се определя дължимостта на възнагражденията, както неправилно приел съда. Смята, че именно поради ясните правила за изплащане и неизплащане на възнаграждения е заведен искът пред първата инстанция. Моли да се отмени Решение № 393/ 02.09.2025 г. по гр. д. 74/2025 г. по описа на Районен съд Пещера гражданско отделение, IV състав, поради нарушение на материалния закон и да се уважат исковите претенции на А. Я. В., ЕГН ••••••••••, като се осъди „Национална електрическа компания” ЕАД да му заплати ДМС за месец октомври 2024 г. в размер на 266.80лв и ДМС за третото тримесечие на 2024 г. в размер на 2223.73лв. Претендира присъждане на направените по делата разноски. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна НЕК ЕАД, чрез процесуалния си представител Н. К. , с вх.№ 5872 от 17.10. 2025г. в който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна по същество. Като неправилно се определя твърдението на жалбоподателя за зависимост на изплащането на ДМС единствено от решението на работодателя, доколкото съгласно „Правилата за атестиране на работниците и служителите В НЕК-ЕАД, утвърдени на 01.10.2024г.“ Централната атестационна комисия, назначена със заповед № ЦУ-ЗАП-156/08.03.2023 г., на ИД на НЕК ЕАД изменена и допълнена със заповед ЦУ-ЗАП 1643/ 16.09.2024г., е взела решения, отразени в Протокол №17/04.11.2024 2., а именно-да не се начислява ДМС на А. Я. В. за третото тримесечие на 2024 г., като неначисляването на ДМС за месец октомври 2024г. е вследствие на взетото решение на ЦАК, отразеното В Протокол № 17/04.11.2024г. Твърди се още, че от приетите по делото писмени доказателства се установява, че считано от 01.02.2024 г. В НЕК ЕАД действат допълнени и изменени „Вътрешни правила за работната заплата“, като в т. 9 от същите са разписани условията за стимулиране и награди на работещи и служители В дружеството, като в т. 9.1 и т. 9.1.2 изрично е разписано, че в зависимост от размера на планираните средства за работна заплата в утвърдения бизнес план, могат да бъдат разпределени поотделно за ЦУ и за предприятията (доколкото жалбоподателят работи в едно от тези предприятия/ средства за (ДМС) на работниците и служителите, като разпределението на средствата за ДМС се извършва на база персоналните оценки от проведеното атестиране на работници и служители В НЕК-ЕАД за разглеждания период. Акцентира се, че прилагайки както създадените „правила и условия“ за начисляване на ДМС В НЕК ЕАД (Колективния трудов договор за 2024 — 2025 г.(КТД); Правилника за Вътрешния трудов ред в НЕКЕАД Вътрешните правила за работната заплата ИД № 00.ЧР.ПР.05, издание 3, изменение 0, В сила от 01.02.2024 г. и Правилата за атестиране на работниците и служителите В НЕК ЕАД, утвърдените от ИД на НЕК ЕАД на 01.10.2024 г, така и законовите и подзаконовите нормативни актове, имащи отношение по предмета на спорното право /Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/, работодателят е взел надлежно решение, за неначисляване на ДМС на А. В. за третото тримесечие на 2024г. и за месец октомври 2024 г. .Заключава, че в случая неначисляването на ДМС не зависи единствено от решението на работодателя, а от определените от него условия, регламентирани В изброените законови и вътрешни нормативни актове. Като неправилни се квалифицират и изводите на жалбоподателя за неприложимост на цитираната в първоинстанционното решение съдебна практика, доколкото съдебният състав, постановил първоинстанционното решение правилно е отбелязал в мотивите на съдебния акт, че „ДМС за разлика от основната заплата се изплащат за специфични страни на полагания труд, установени от КТ или от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ); че те са различни видове и Всяко от тях се дължи, доколкото е налице съответното основание, на което съответното допълнително възнаграждение се дължи от работодателя (чл. 13, ал. 2 НСОРЗ)." Че средствата за ДМС съгласно чл. 9.1.2 от Вътрешните правила за работната заплата, се разпределят на база персонални оценки и проведено атестиране на работниците и служителите В НЕК ЕАД, като процесът по атестирането и разпределението е подробно регламентиран в утвърдените от ИД на НЕК ЕАД, на 01.10.2024 г. правила за атестиране на работниците и служителите В НЕК ЕАД. Въззиваемата страна счита, че съдебен контрол може да се извършва само ако плащането е с постоянен характер и е уговорено като елемент от трудовото възнаграждение, и зависи от качеството и количеството на положения труд, поради което счита жалбата за неоснователна. Моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като се отхвърли въззивната жалба като неоснователна, с произтичащите от това правни последици — присъждане в полза на НЕК ЕАД направените по делото разходи и разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца А. Я. В. от гр.Батак, и постъпилия отговор от насрещната по спора страна НЕК ЕАД и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл.128 т.2 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) -за заплащане на възнаграждение представляващо допълнително материално стимулиране според финансовите резултати на предприятието и по чл.86 от ЗЗД. В исковата си молба с вх.№495 от 29.01.2025г. / гр.д.№74/2025г./ по описа на РС-Пещера против ответника НЕК ЕАД /Национална електрическа компания ЕАД/, с ЕИК 00064948, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Триадица“ №8, представлявано от изпълнителния директор М. И. Г., ищецът А. Я. В. от гр.•••• чрез пълномощника си адв. Н. С. от ВАК, твърди, че е бил назначен в „Национална електрическа компания“ ЕАД, Предприятие „Язовири и каскади“, РБ Батак, на длъжност „Шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона и монтьор“. На 15.03.2019г. от изпълнителния директор на НЕК АД били утвърдени Вътрешни правила за работната заплата, като в т. 9 били определени общите условия за получаване н а допълнително материално стимулиране според финансовите резултати на предприятието. Разпределението на средствата се извършвало в зависимост от финансовите резултати на Дружеството и реализираната икономия месечно и/или тримесечно/. (т. 9 и т. 9.2. от Правилата). Допълва, че конкретния ред, начин и способ за определяне на допълнителното материално стимулиране за Предприятие „Язовири и каскади“ били регламентирани в Приложение 3.2. към Вътрешните правила, като в т.1.1. е предвидено разпределяне на средства за допълнително материално стимулиране всеки календарен месец, като се взема предвид коефициента на трудово участие. В т.1.3.2. и т. 2.1. са регламентирани възможността за получаване на допълнително материално стимулиране на тримесечие. Твърди се от ищеца, че последният не е получил регламентирано месечното допълнително материално стимулиране за месец октомври 2024г., в размер на 300лв. в условията на взето решение от страна на ръководството на НЕК ЕАД, такова да се предостави на служителите. Освен т о в а при реализирани икономии и изплатени тримесечни допълнителни възнаграждения за третото тримесечие на 2024г. на ищеца не било изплатено полагащото се възнаграждение в размер на 2000 лв. Посочва, че съгласно т.9.1.4. от Вътрешните правила за работната заплата, утвърдени на 15.03.2019г., се регламентира, че от средствата за допълнително материално стимулиране се лишават работници и служители, на които са наложени и са в сила дисциплинарни наказания по реда на КТ.“ Твърди се още, че в т. 1.1.3. от Приложение № 3.2. към вътрешните правила, свързано с реда и начина за получаване на допълнително материално стимулиране в Предприятие „Язовири и каскади“ било регламентирано, че „Наказаните дисциплинарно със „Забележка“ – до два месеца получават оценка К=0.“ Лишаването от ДМС по т. 1.1.3. от Приложението се извършва на основание Заповед за налагане на дисциплинарно наказание (т.1.1.5.). А при оценка „нула“, или по малка от единица, на служителят не се изплаща допълнително материално стимулиране, с оглед утвърдената от работодателя формула за нейното изчисляване. В т. 1.1.6. се регламентирало, че „При определяне на комплексната оценка за ДМС, на работниците и служителите се ползва коефициент в размер К=0,1 до 1.25, или служители с оценка К=0 не получават ДМС. Заключава, че в разпоредба на т.9.1.4. от Вътрешните правила за работната заплата изрично се регламентирало, че от допълнително материално стимулиране се лишават работници и служители, на които са наложени и са в сила дисциплинарни наказания по реда на КТ. Посочва се още, че със Заповед № ЧР-01-82/06.01.2023 г., издадена от изпълнителния директор на „Национална електрическа компания“ ЕАД, на ищеца е наложено наказание „забележка“, но че заповедта не е влязла в сила тъй като е обжалвана пред съда и е образувано гр. д. № 51/2025 г. по описа на РС Пещера. Заключава, че в случая не е налице правно основание за лишаване на ищеца от двете допълнителни трудови възнаграждения и доколкото , заповедта е издадена след периода за който същите са дължими. Моли да се осъди „Национална електрическа компания“ ЕАД да изплати на ищеца възнаграждение допълнително материално стимулиране за месец октомври 2024 г. в размер на 300лв. ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба до окончателното заплащане, КАКТО и да се осъди „Национална електрическа компания“ ЕАД да изплати на ищеца дължимото допълнително материално стимулиране за третото тримесечие на 2024 г. в размер на 2000лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна НЕК ЕАД, с вх.№1269 от 10.03.2025г. в който исковите претенции се квалифицират като допустими, но неоснователни по същество. Не се оспорват фактите и обстоятелствата, че към момента на завеждането на исковата молба, както и към деня на отговора на исковата молба ищецът А. Я. В. е работил и продължава да работи на безсрочен трудов договор по трудово правоотношение с „HEК ЕАД предприятие „Язовири и каскади”, РБ Сестримо на длъжност шофьор товарен автомобил 12 и повече тона и монтьор и че трудовото правоотношение между е възникнало по силата на трудов договор № ••••/20.01.2021 г., изменян и допълван многократно, като последното допълнително споразумение с А. Я. В. към момента на завеждането на исковата молба, е №4362/18.07.2024 г. както и че ищецът не е получил ДМС за месец октомври 2024г., както и за третото тримесечие за 2024г. Оспорват се по същество останали твърдения изложени в исковата молба и направеното на 06.02.2024 г. уточнение към нея за неизплащане на ДМС на основание чл. 128. т. 2 от КТ., както по основание, така и по размер, както и претендираната лихва. Дружеството акцентира, че Допълнителното материално стимулиране /ДМС/ е една правна възможност, а не задължение и се определя по субективна преценка на работодателя. Твърди се, че според организационната структура на НЕК ЕАД дружеството се представлява и управлява от изпълнителния директор, като в раздел 3 от „Правилата за атестиране на работниците и служителите В НЕК ЕАД са регламентирани отговорностите на отделните структурни звена В дружеството, имащи отношение по разпределението и начисляването на средствата за ДМС; че съгласно този раздел „ИД (работодателят) одобрява размера на средствата за ДМС за дружеството и при необходимост коригира индивидуалното разпределение на ДМС ...като неговото решение е окончателно, в това число и по отношение на оценяването.” Допълва ответника, че в нито една разпоредба на „закона", както и в нито един от действащите В НЕК ЕАД вътрешни нормативни актове, имащи отношение към формирането на работната заплата, а така също и В индивидуалния трудов договор, респективно допълнителните споразумения към него, няма императивна норма (договорка, условие), които да задължават работодателя безусловно да изплаща допълнително материално стимулиране на всеки един работник или служител на дружеството всеки месец или за друг период от време. Посочва, че „ДМС” не е плащане с постоянен характер, като начисляването му, респективно неначисляването се определя по субективна преценка на работодателя и не подлежи на съдебен контрол.; че това плащане не е с постоянен характер, не е уговорено като елемент от основното трудово Възнаграждение и доколкото основанието и размера на средствата за ДМС не зависят единствено и само от качеството и количеството на положения труд. Твърди се, че на база на съществуващата нормативната уредба -КТ, (НСОРЗ), КТД-2024-2025г., ПВТР в НЕК ЕАД, ВПРЗ ИД N Q 00.ЧР.ПР.О5, в сила от 01.02.2024г. както и Правилата за атестиране на работниците и служителите в НЕК ЕАД, утвърдени от ИД на НЕК ЕАД, на 01.10.2024 г., Централната атестационна комисия В НЕК ЕАД, назначена със заповед на ИД на НЕК АД ЦУ-ЗАП-№156 от 08.03.2023г., изменена и допълнена със заповед №ЦУ-ЗАП1643/ 16.09.2024г., е взела решения, отразени В Протокол №17/04.11.2024 г. имащи отношение към неначисляването на (ДМС) на А. Я. В. за третото тримесечие на 2024г. Това неначисляване на ДМС за месец октомври 2024г. било извършено по преценка на работодателя, където за месец октомври 2024 г. ищецът получил коефициент „0” (без ДМС) за нарушаване на Вътрешните правила за транспортно обслужване. Твърди се, че основанието за неначисляване е по Протокол №17 от 04.11.2024г. според който А. Я. В. е лишен от ДМС за третото тримесечие на 2024 г. и който протокол №17/04.11.2024 г. е получен В отдел „Възнаграждение” към датата на издаването му, като начислявайки месечните възнаграждения за месец октомври, което се извършва до 12.11.2024 г. ищецът е лишен от ДМС за месец октомври по преценка на работодателя. Акцентира се, че съгласно чл. 128. т. 2 от КТ, работодателят е длъжен да изплаща безусловно В определен срок (петнадесето число на месеца, отнасящо се за предходния месец — чл. 5.10.2. от ВПРЗ) трудовото възнаграждение имащо постоянен характер и че според същите вътрешни правила възнагражденията с постоянен характер освен тези, които са определени в индивидуалния трудов договор, изменяни с допълнителните споразумения към него, са и изчерпателно изброените-В чл. 7.1.3 от ВПРЗ - възнагражденията за придобит трудов стаж и професионален опит; за повисока лична квалификация; за положен нощен труд; за време за разпореждане на работодателя; за положен извънреден труд; за работа под земята; за работа през официални празници; за работа по вътрешно съвместителство и други, определени в индивидуалния трудов договор или допълнителните споразумения към него. Поддържа, че разпоредбата на чл. 128 от КТ е императивна и задължава работодателя да изплаща на работника (служителя) уговореното В трудовия договор възнаграждение като насрещна престация за предоставената и използвана работна сила и че работодателят дължи уговореното трудово възнаграждение само за реално положения труд, (за извършената работа). Счита, че от друга страна неначисляването на ДМС не представлява и пропусната полза по смисъла на „закона”, или че и в тази хипотеза, не подлежи на съдебен контрол. Допълва, че ДМС не е част от работната заплата, няма постоянен, а периодичен характер и не се включва в брутната работна заплата (не се взема предвид и при изчисляване на обезщетенията, предвидени в КТ). Заключава, че от изброените елементи на трудовото възнаграждение с постоянен характер за ищеца са „основното месечно трудово възнаграждение", възнагражденията за придобит трудов стаж и професионален опит; времето за разпореждане на работодателя, времето за положен извънреден труд, като в тази насока са и задължителните за изплащане възнаграждения от работодателя по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 на НСОРЗ, имащи отношение към допълнителните трудови Възнаграждения с постоянен характер - тези по чл. 10, чл. 11, чл.12- „разположение, за повисока професионална квалификация, за придобит трудов стаж и професионален опит .Акцентира, че в чл. 2.2., т. 2 от Вътрешните правила за работната заплата е поставена рамката, приложното поле за образуването, разпределението и изменението на работната заплата, като съгласно раздел 5, чл. 5.1.2 работната заплата се състои от следните елементи — „основна работна заплата и допълнителни и други трудови възнаграждения (изплащани по силата на КТ, изплащани по силата на други законови или подзаконови нормативни актове, изплащани по силата на Вътрешните правила за работната заплата. Сочи, че в чл. 9 от ВПРЗ са регламентирани средствата за стимулиране и награди, като средствата за ДМС съгласно чл. 9.1.2 от ВПРЗ, се разпределят на база персонални оценки и проведено атестиране на работниците и служителите В НЕК ЕАД, като процесът по атестирането и разпределението е подробно регламентиран в утвърдените от ИД на НЕК ЕАД на 01.10.2024 г. Правила за атестиране на работниците и служителите В НЕК ЕАД. Работодателят се позовава на протокол №17/04.11.2024 г. с който членовете на ЦАК са взели решение по т. 3, утвърдено от ИД на НЕК ЕАД за неизплащане на ДМС за третото тримесечие на 2024 г. на петима работници и служители, между които и на А. Я. В.. към протокола е приложен и доклад до централната атестационна комисия от Директора на дирекция „Административна” за неспазване на вътрешни правила и ощетяване на дружеството, който доклад е послужил на членовете на ЦАК да вземат съответното решение за неначисляване на ДМС за третото тримесечие на 2024г. по отношение на твърдението в исковата молба за наложено дисциплинарно наказание „забележка“ работодателят сочи, че то е наложено със заповед №ЧР-01-82/06.01.202З г. издадена от изпълнителния директор на НЕК ЕАД. Оспорва се твърдението на ищеца, че претендираното от него неначисляване на ДМС е следствие от така приложената заповед, доколкото процесната заповед е издадена на 06.01.2025г, породила е правно действие, считано от 08.01.2025г, а предметът на правния спор е ограничен във времето-трето тримесечие на 2024 г. и месец октомври 2024г., като се поддържа, че приложената заповед не е относима към правния спор по процесното дело. Ответникът оспорва доказателствените искания на ищеца като неотносими към предмета на спора. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: Установява се от доказателствата по делото, че между страните -ищецът А. Я. В., ЕГН-•••••••••• като работник и ответното дружество „НЕК ЕАД, ЕИК-000649348, е възникнало валидно трудово правоотношение за което е сключен трудов договор № ЧР-00005 от 12.01.2021г./•••• от 20.01.2021г., от 18.01.2021г. по силата на който на основание чл.70 ал.1 във връзка с чл.67 ал.1 т.1 от КТ /безсрочен трудов договор със срок за изпитване от 6месеца уговорен в полза на работодателя/, работодателят НЕК ЕАД Предприятие “Язовири и каскади“ -София, възлага, а работникът А. В. приема да изпълнява в дружеството длъжността “Шофьор, тежкотоварен автомобил-12 и повече тона, в ремонтна база Батак , считано от 20.01.2021г. при основно трудово възнаграждение от 1008лв, допълнително месечно трудово възнаграждение за продължителна работа -3.6% /по 0.6% за всяка прослужена година/, изплащано на два пъти в месеца-авансово, до края на текущия месец и окончателно в началото на следващия отработен месец.. В трудовият договор няма уговорени за заплащане на други , месечни или тримесечни допълнителни трудови възнаграждения, бонуси или ДМС, както и други стимули или награди от подобен характер както и условията за това . С договора е направено препращане за приложимост на разпоредбите на КТ, Правилника за вътрешния трудов ред, Вътрешните правила за организация на работната заплата и други вътрешни актове. В приложената към трудовия договор длъжностна характеристика, няма предвидено получаването на други допълнителни възнаграждения по трудовото правоотношение под формата на бонуси или ДМС . С допълнителни анекси към трудови договор е изменян размера на получаваното основно месечно трудово възнаграждение, като считано от 18.07.2024г. му е определено основно месечно трудово възнаграждение за същата длъжност в размер на 1635лв. Установява се, че в изпълнение на т.3.1 и т.4.3 от Правила за атестиране на работниците и служителите в НЕК ЕАД и във връзка с решение на съвета на Директорите №9 от 01.03.2023г. с цел внедряване на системата в дружеството работодателят издал заповед №ЦУ-ЗАП-15С от 08.03.2023г., с която се определя петчленен състав на Централна атестационна комисия в НЕК-председател и членове , с правомощия между които и да може въз основа на съображения и мотиви на работниците и служителите, да преразглежда поставената оценка и вземане на решение относно крайната индивидуална оценка на всеки един. По делото е представен писмен протокол/неспорен от ищеца по делото/ - л.67/ №17 от 04.11.2024г. от проведено на 04.11.2024г. работно заседание на ЦАК, по посочен в протокола дневен ред, между които /по т.3/ вземане на решение по постъпил доклад от Директора на дирекция Административна за неизплащане на ДМС на петима /5/ служители в Предприятие Язовири и каскади“- в ЯР-Голям Беглик и РБ Батак,, като е прието и решение отнасящо се лично за ищеца А. А. В., да не получи такива средства за III -то тримесечие на 2024г.,поради извършени нарушения, за които предстои да бъдат предложени подходящи административни наказания. В протокола на ЦАК няма индивидуализация на нарушението, за което се твърди, че е извършено от ищеца. . Съгласно цитирания в протокола на ЦАК доклад на Директора на Дирекция“ Административна“ без номер и дата , е посочено, че се прави предложение за разглеждане на атестации на служители в дружеството с установено нарушаване на „вътрешните правила за транспортно обслужване на НЕК“ ЕАД, като сред служителите фигурира и името на ищец А. Я. В. шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона с рег.№РА 0051АР, за това, че в периода на несъответствието по данни от GPS-системата за проследяване на транспортни средства на дружеството свързани с некоректни показания и отчитане на горивото в автомобилите, и установено наличие на зареждания на автомобили освен в горивния резервоар, а също така и в туби, като нерегламентираните зареждания в туби са в периоди ,когато са зареждани на бензиностанции процесните автомобил между които и автомобила, управляван от ищеца, като са посочени двукратно констатирани такива действия. Директорът изготвил доклада се позовава на неспазване на вътрешните правила за транспортно обслужване на НЕК водещо до изкривяване на данните генерирани от GPS системата и зареденото гориво по документи и заключава, че по този начин посочените служителите са ощетили дружеството. Установява се, че за месец ноември 2024г. трудовото възнаграждение на ищеца е в размер на 3996.55лв, а за м.октомври 2024г.- 2076.94лв, като няма начислено ДМС за нито един от двата месеца както и за третото тримесечие на 2024г. /л.76/. Според КТД на НЕК ЕАД важащ за периода 2024-2025г., въпросът за заплащането на труда е регламентиран в Раздел VII Заплащане на труда, допълнителни трудови възнаграждения и обезщетения, в който са посочени -чл.37 и следващите-като трудови възнаграждения с постоянен характер -минималната месечна работна заплата; средна месечна брутна работна заплата .Като допълнителни месечни трудови възнаграждение /ДМТВ/с постоянен характер са посочени /ДМТВ/ за придобит трудов стаж и професионален опит/чл.45 ал.1/; ДМТВ за по-висока лична квалификация на лице с научна степен, свързана с изпълняваната работа/чл.46/; Допълнително трудово възнаграждение за нощен труд/чл.47/; ДТВ за всеки час или част от него за времето на разположение на работникът или служителят на работодателя си-чл.48; положен извънреден труд -чл.50; за работа през дните на официалните празници; различни видове обезщетения при възпрепятстване на работника да се яви на работа при криза или бедствие, при неизпълнение на задълженията си поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето им, вследствие на нарушаване на правилата за безопасна работа не по тяхна вина, обезщетения при прекратяване на ТПО по чл.328 ал.1 т.1,т.2,т.3,т.4,т.7 и т.8 от КТ, по чл.328 ал.2 от КТ, по чл.331 от КТ по чл.325 ал.1 т.9 и чл.327 ал.1 т.1 от КТ; обезщетение при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като и право на допълнително обезщетение. Съгласно утвърдените правила за работната заплата с идентификационен №00.ЧР.ПР.05,2 утвърдени от изпълнителния директор на 01.02.2024г., е предвидено, че работната заплата се състои от елементите /т.5.1.2/ -основна работна заплата, допълнителни и други трудови възнаграждения , изплащани по КТ, изплащани по силата на други законови и подзаконови нормативни актове и такива изплащани по силата на процесните ВПРЗ. Като допълнителни ТВ е предвидено същите да се изплащат за специфични квалификации на престираната работна сила; за престиране на работна сила при специфични или различни от нормалните условия на труд и при наличие на основания , уредени в тези правила. Като видове допълнителни трудови възнаграждения изплащани на работниците и служителите от НЕК ЕАД са посочени-ДТВ с постоянен характер, които са -ДВ за трудов стаж и професионален опит; ДВ за работа под земята; ДВ за по-висока лична квалификация на лице с образователна и научна степен доктор и за научна степен доктор на науките; ДТВ с периодичен и целеви характер, изплащани при възникване на конкретното, регламентирано правно основание в тези ВПРЗ и/или уговорено в индивидуалния трудов договор; ДТВ уредени като задължителни в КТ, в подзаконовите нормативни актове по прилагането му , в КТД и ВПРЗ и/или уговорени в индивидуалния трудов договор. Съгласно т.72 ДТВ на работниците и служителите са 1.За придобит ТСПО; 2.За по-висока лична квалификация;3.За положен нощен труд; 4.За време на разположение на работодателя; 5.За положен извънреден труд;6.За работа под земята;7.За работа през официални празници;8.За работа по вътрешно съвместителство и 9 .д р у г и . В самостоятелна точка 9 от ВПРЗ, наименована “ СТИМУЛРАНЕ И НАГРАДИ“ е записано /9.1/, че в зависимост от размера на планираните средства за работна заплата в утвърдения бизнес план, могат / тоест по преценка , а не като императивно правило/ да бъдат разпределени поотделно за ЦУ и предприятията средства за допълнително материално стимулиране/ДМС/ на работниците и служителите, които се определят от формирана икономия от разликата между размера на средствата за работна заплата в утвърдения бизнесплан на дружеството и размера на отчетените средства за работната заплата за съответния период, като централизирано на работниците и служителите от НЕК ЕАД може да се изплащат допълнителни средства от така реализираната икономия /9.1.1/.Условието на което следва да отговаря разпределението на допълнителните средства е, че същото следва да се извършва на база персонални оценки от проведено атестиране на работниците и служителите в дружеството за разглеждания период, като процесът на атестиране следва да е подчинен на записаните Правила за атестиране на работниците и служителите в НЕК ЕАД. Същата методика се използва и при планирането на средствата за РЗ в структурните единици в дружеството-Предприятие ВЕЦ, Предприятие Язовири и каскади и ЦУ, като разпределението на ДМС се извършва по съответен регламент, предвиден като Приложение, в зависимост за кое от предприятията на НЕК ЕАД се отнася. Във ВПРЗ е залегнала изрична разпоредба според която, /т.9.2.2/ от средствата за ДМС се лишават работници и служители, на които са наложени и са в сила,/ т.е. не са заличени/ дисциплинарни наказания по реда на КТ. Други ограничени във ВПРЗ няма предвидени. Предвидени се още изплащане на разликата между разчетени месечен бюджет за работната заплата за отделните структурни звена и отчетените средства по същото направление , под формата на икономия на персонала от същото структурно звено.9.3.1 Според Правилата за атестиране на работниците и служителите в НЕК, утвърдени на 01.10.2024г. от Изпълнителния директор на НЕК, същите обхващат дейностите по оценка на представянето на работниците и служителите на работното им място, метода на разпределение на средствата по т.9.1 от ВПРЗ според екипното и индивидуалното им представяне и се прилагат във всички звена на дружеството, за всички работници и служители по трудов договор, до датата на окончателното утвърждаване на индивидуалните суми от ИД. Посочено е в т.5, че атестирането се извършва на тримесечна база, въз основа на постигането на предварително зададени цели спрямо изпълнението на преките задължения и поставените задачи. Оценката включва екипни и поведенчески показатели, всеки със съответен коефициент и относителна тежест в общата оценка, с повисока тежест на екипните оценки / по три показателя -измеримост, ефективност и стабилност и яснота / от 60% в общата тримесечна оценка на служителя и по два поведенчески показателя- иновативност и ангажираност в работния процес и мотивация. В т.6 е записано, че след приключване на тримесечието и при изпълнение на ключов показател-основание за изплащане на ДМС, който е изпълнение на годишната цел на EBITDA>0, / другото изискване на което трябва да отговаря работника или служителя наред с липсата на дисциплинарни наказания за да получи ДМС/ за съответното тримесечие и наличие на икономия от средства за РЗ, по предложение на ръководител управление „Регулация, цени и икономически анализи“ /РЦИА/ и с решение на изпълнителния директор, се определя размерът на средствата за ДМС за съответното тримесечие, който преди това е определил окончателния общ размер на средствата за ДМС за съответното тримесечие по предложение на същия ръководител управление „РЦИА“. Според правилата формите за оценка на персонала се изпращат на ръководителите до 15-то число на месеца следващ оценяваното тримесечие, а когато оценката не бъде изпратена, на служителите не се начислява и не се изплаща ДМС за оценяваното тримесечие. Следователно създадена е от работодателя една несравнително сложна, но подредена система и методика за атестиране и оценка на персонала въз основа на която и в зависимост от това дали същата /оценката/ отговаря на изискванията предвидени в т.6.1 от Правилата или не отговаря на същите и най-вече дали е налице положително ,по-голямо от коефициент „0“ изпълнение на годишната цел EBITDA, изпълнителния директор и на база ВПР решава комплексно и окончателно въпроса дали да се изплати и колко или изобщо да не се изплати ДМС по т.9.1 от ВПРЗ на съответния работник или служител. Неговата преценка е свободна и субективна и може и да не съвпада с атестационната оценка на комисията ,като никъде няма записано в посочените вътрешни актове като изискване че същият е безусловно и задължително обвързан с тази оценка, като в същност същата служи като база и ориентир, определен от спомагателен подпомагащ дейността на изпълнителния директор орган въз основа на който да направи своя собствена и окончателна оценка и преценка на кого и как да предостави и определи ДМС. По делото е допусната и изслушаната съдебно-икономическа експертиза , изготвена от вещото лице Милена Лавчиева, с вх.№4413 от 11.08.2025г. /л.216/, заключението по която въззивната инстанция възприема изцяло като обосновано, обективно ,компетентно изготвено и неоспорено от страните и от което се установява, че на ищеца А. В. не е начислено ДМС за м.10.2024 и за трето тримесечие на 2024 г. Според експерта за определяне на размера на ДМС, което би могъл ищеца да получи, са използвани данни за получените ДМС от служители на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ в НЕК ЕАД. Вещото лице е установило, че за м.10.2024 посочените лица са получили ДМС в следния размер : -Борис Пищронев с оценка за формиране на месечно ДМС 1.15 – 235.04лв; -Петър Герджиков с оценка за формиране на месечно ДМС 1.15– 298.56лв; -Гюлерман Мемиш с оценка за формиране на месечно ДМС 1 – 88.32 лв. За м.09.2024 посочените лица са получили ДМС в следния размер : -Борис Пищронев. с оценка за формиране на месечно ДМС 1 – 224.16лв; -Петър Герджиков с оценка за формиране на месечно ДМС 1– 283.94лв; -Гюлерман Мемиш с оценка за формиране на месечно ДМС 1 – 274.75 лв.; ищецът А. Я. В. с оценка за формиране на месечно ДМС 1- 254.05 лв. На база анализ на полученото от ищеца за предходния м.09.2024 месечно ДМС, спрямо полученото такова от лица заемащи сходна длъжност експертът е установил, че ищеца е получил средно аритметична сума от тези на първите две от изброените лица. Ако на ищеца за м.10.2024 е следвало да бъде начислено ДМС, то би било в размер на 266.80лв. Констатирано е още, че разпределянето на средства под формата на тримесечни икономии се извършва с равен процент за всички служители, намиращи се в трудови правоотношения към последния ден на периода, за който се разпределят. Според вещото лице разпределението е на база действително отработена основна заплата, заедно с платен годишен отпуск. За трето тримесечие на 2024г. посочените лица са получили и бонуси в следния размер: -Борис Пищронев, с обща оценка за формиране на бонус 3.55 – 2223.73лв; -Петър Герджиков с обща оценка за формиране на бонус 3.55– 2223.73 лв. -Гюлерман Мемиш с обща оценка за формиране на бонус 3.55 – 2271.34 лв. За второ тримесечие на 2024г. посочените лица са получили бонуси в следния размер: -Борис Пищронев с обща оценка за формиране на бонус 2.93 – 2053.07лв.; Петър Герджиков с обща оценка за формиране на бонус 2.93– 2053.07лв; Гюлерман Мемиш с обща оценка за формиране на бонус 2.93 – 2099.29лв. ; ищецът А. Я. В. с обща оценка за формиране на бонус 2.93 – 2053.07 лв. Заключението на вещото лице е, че ако на ищеца следва да бъде начислена сума за тримесечни икономии за трето тримесечие на 2024г., то размерът й може да се определи от средноаритметичната сума на първите две лица, посочени по-горе, получили ДМС за тримесечието, или 2223.73 лв. ; На въпроса колко служители с месторабота – Районна база Батак към НЕК ЕАД не са получили ДМС за същият период, като се изследва дали е документирано основанието, въз основа на което е отказано получаването на ДМС от ищеца, вещото лице е установило, че служителите на НЕК ЕАД, Язовири и каскади Батак, които не са получили ДМС за м. октомври 2024г. са 7 човека, включително ищеца : А. В. – шофьор, поради нарушение правилата за ЗБУТ /съгласно Протокол на ЦАК 17/04.11.24/. А служителите на НЕК ЕАД, Язовири и каскади Батак, които не са получили ДМС за периода : трето тримесечие на 2024 г. са 9 човека, включително ищеца : А. В. – шофьор, поради нарушение правилата за ЗБУТ /съгласно Протокол на ЦАК 17/04.11.24/ . В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като посочва, че според представената справка от работодателя, като причина за неначисляване на ДМС в същата е посочено, че нарушаване на правилата на ЗБУТ/съгласно протокол на ЦАК №17 от 04.11.2024г. по отношение на служителя ищец А. В.. В съдебното заседание по обсъждането и приемането на заключението, е направено изрично изявление от процесуалния представител на дружеството, юрисконсулт К., че в справката ,предоставена на вещото лице от Човешки ресурси на НЕК ЕАД погрешно е записан ЗБУТ, като действителната причина за неначисляването на ДМС са представените по делото два документа-Протокол №17 на ЦАК от 04.11.2024г., съставен въз основа на доклад на Директора на Дирекция Административна до ЦАК и че в същност причината е нарушаване на вътрешни правила за транспортно обслужване и че това са първичните издадени документи, а справката по която е работило вещото лице е издадена в последствие. Въз основа на заключеното на вещото лице от ищеца е направено изменение на исковете по реда на чл.214 ал.1 от ГПК, като претенцията за ДМС за м. октомври 2024г. е редуцирана от 300лв на 266.80лв ведно със законната лихва, а размера на претенцията за ДМС за третото тримесечие на 2024г. е увеличено от 2000лв на 2223.73лв ведно със законната лихва. За да отхвърли изцяло така предявените искове за присъждане на ДМС за посочените месец и за тримесечния период, исковият Пещерски районен съд е приел от правна страна, че са предявени два обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание в чл.128 т.2 от КТ във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 4 от (НСОРЗ). И че за да бъде уважени исковете в тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки: 1) наличие на валидно трудово правоотношение с ответника за процесния период; 2) че е престирал труд при работодателя през исковия период на основание сключен между страните писмен трудов договор 3) че са налице условията за изплащане на претендираните суми. Исковият съд е приел за безспорно установено по делото, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение към процесния период и че ищецът е престирал труд при ответника през този период; че не е спорно между страните и че на ищеца не е изплатено допълнително материално стимулиране (ДМС) за м. октомври 2024 г. и за третото тримесечие на 2024г. А Спорен между страните е въпросът били ли са налице предпоставките за изплащане на ДМС на ищеца за претендирания от него период. Съобразено е от съда, че Допълнителните трудови възнаграждения за разлика от основната заплата се изплащат за специфични страни на полагания труд, установени от КТ или от (НСОРЗ), като същите са различни видове и всяко от тях се дължи, доколкото е налице съответното основание, на което съответното допълнително възнаграждение се дължи от работодателя (чл.13, ал. 2 НСОРЗ). Коментирано е от съда, че една част от тези основания са изрично предвидени в КТ и НСОРЗ, като с колективен трудов договор, вътрешните правила за работната заплата в предприятието или с индивидуалния трудов договор, съгласно чл. 13 НСОРЗ могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения. И че заплащането им може да бъде регламентирано от правилата за работна заплата в предприятието, а критерии за получаването им могат да бъдат извършената работа (постигнати резултати) или реализираните икономии, а не само времето, през което работникът е предоставил работната си сила, като в тези хипотези се касае за възнаграждение над основната работна заплата, определено при прилагане на системи за заплащане на труда според изработеното или с оглед на реализирани икономии – чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ. Съобразено е още, че тези възнаграждения се дължат само доколкото работодателят е определил условията и размерите, в които ще се плащат /по аргумент от чл. 6, ал. 1, т. 2 НСОРЗ/, като последните следват от договорите и вътрешните правила по чл. 13, ал. 1 от НСОРЗ. Исковият съд въз основа на приетите и изрично изброени в мотивите си доказателства по дело - Вътрешни правила за работната заплата на НЕК ЕАД и Правила за атестиране на работници и служители в НЕК, е установил, че в зависимост от размера на планираните средства за работна заплата и утвърдения бизнес план могат да бъдат разпределени поотделно за Централното управление и Предприятията средства за допълнително материално стимулиране на работниците и служителите. Приел е за установен факта с правно значение, че разпределението на средствата за ДМС се извършва на база персонална оценка от проведено атестиране или по конкретно – комплексна оценка за постигнати резултати от работата и индивидуалния принос на всеки работник и служител. Въз основа на тези правила исковият съд извежда правния извод, че дори и да са налични средства за допълнително материално стимулиране на работниците и служителите, то критерият за разпределението им е обусловен от персоналната оценка за съответния период, която е получил всеки един работник или служител на дружеството. Успоредно с това съдът еднозначно е заключил, че от критерия за изготвяне на комплексна оценка за постигнати резултати от работата и индивидуалния принос на всеки работник и служител следва, че по своето правно естество средствата за ДМС представляват целева награда /премия, бонус/, която има предназначението да стимулира трудовото участие и да награди показан висок трудов резултат и не спада към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, тъй като заплащането му не е поставено в зависимост единствено от отработеното време от служителя (по аргумент от чл. 15, ал. 2 НСОРЗ), или ДМС-то не се изплаща безусловно на основание положения труд, а при определени условия и ред. Исковият съд се позовава на задължителна съдебна практика постановено по реда на чл.290 от ГПК- смисъл: Решение № 847 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 55 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4256/2013 г., IV г. о., ГК) . Въз основа на изложеното съдът приема, че този вид допълнително трудово възнаграждение за ДМС не е постоянен елемент от трудовото възнаграждение на ищеца (по аргумент от чл. 13, ал. 1, т. 4 НСОРЗ), тъй като се дължи само доколкото работодателят е определил условията и размера, в който ще се плаща. Сочи се трайна и непротиворечива е практиката на ВКС постановена също по реда на чл.290 от ГПК (Решение № 100 от 8.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4564/2019 г., IV г. о., ГК; Решение № 176 от 10.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3658/2017 г., IV г. о., ГК; Решение № 55/12.03.2014 г., постановено по гр. д. № 4256/2013 г.), според която съдът няма правомощие да контролира преценката на работодателя да включи или не, евентуално до какъв размер, определено с вътрешните правила или договори допълнително премиално възнаграждение. С такива правомощия съдът разполага, когато плащането е уговорено като постоянен елемент от трудовото възнаграждение и определянето на размера зависи от количеството и качеството на вложения труд, но не от приемането и изпълнението на определени политики от работодателя. Когато целевия бонус не е с постоянен характер и неговото изплащане не е безусловно задължение на работодателя, а се следва след извършване на автономна преценка на предварително определен от работодателя орган (служител), определянето на такъв и конкретният му размер, не подлежи на съдебен контрол. Съдът препраща и към Решение № 176 от 10.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3658/2017 г., IV г. о., ГК, постановено също по реда на чл.290 от ГПК в което е прието, че след като в правомощията на работодателя е да реши предоставянето на съответното допълнително възнаграждение /чл. 13 НСОРЗ/, както и да определи неговия размер, това решение е в пределите на договорната свобода и не противоречи нито на закона, нито на принципите за възмездност на труда. Съдът заключава още, че в случая става въпрос за решения в кръга на работодателската целесъобразност и част от управленската функция на трудовия процес, поради което те не подлежат на съдебен контрол. Исковият съд напълно възприема и споделя тази съдебна практика на ВКС като приема, че в процесния случай преценката на ответника дали да изплати средства за ДМС на ищеца за м. октомври 2024 г. и за третото тримесечие на 2024 г. не подлежи на съдебен контрол, доколкото се установи, че тези средства не са уговорени като постоянен елемент от трудовото възнаграждение на ищеца по процесното трудово правоотношение. И че Изложеното дотук води до извода за неоснователност на предявените искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени . Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество е правилно и законосъобразно и не страда от пороците посочени във въззивната жалба. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца да установи, че има право да претендира заплащане на ДМС за м.октомври 2024т. и ДМС за третото тримесечие на 2024г. въз основа на утвърдените и действащи в предприятието вътрешно-нормативни актове, издадени от Изпълнителния директор на дружеството работодател на ищеца и да иска тяхното присъждане. Разгледани по същество и двете искови претенции са изцяло неоснователни. В тази връзка въззивният съд напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви към обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. В допълнение намира за необходимо да изложи и следното, предвид и на доводите изложени във въззивната жалба от пълномощника на ищеца: Безспорно установено по делото е, че страните са сключили трудов договор, по силата на който ищецът А. В. е длъжен да престира труд в ответното дружество, а ответникът НЕК ЕАД е длъжен да му заплаща месечно трудово възнаграждение, определено с договора. Безспорен между страните е и фактът, че ищецът не е получил възнаграждение за допълнително материално стимулиране за месец октомври 2024 година и допълнително месечно материално стимулиране за третото тримесечие на 2024 година. Съгласно чл.6, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, допълнителните трудови възнаграждения са: 1. определените с наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително; 2. договорените с индивидуален и/или с колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат според договорените условия. Съгласно чл.13, ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда. Следователно законодателят е предвидил правната възможност работодателят както едностранно, така и по съгласие със служителя и работника да определя правила за допълнителните трудови възнаграждения при постигане на определени трудови резултати. В трайно установената си практика ВКС приема, че премиалното възнаграждение (бонус) за постигнати резултати – индивидуални или общи, е включено в заплатата над основното трудово възнаграждение. Когато заплащането на премията е регламентирано от правилата за работна заплата в предприятието и критерий за получаването й е извършената работа (постигнати резултати), а не само времето, през което работникът е предоставил работната си сила, то се касае за възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане на труда според изработеното – по чл.17, ал.1, т.2 от НСОРЗ. Следователно последното се дължи само доколкото работодателят е определил условията и размера, в които ще се плаща. Последните от своя страна пък следват от договорите и вътрешните правила по чл.13, ал.1 от НСОРЗ. Несъмнено е, че съдът няма правомощие да контролира преценката на работодателя да включи или да не включи, евентуално до какъв размер, определено с вътрешните правила или договори допълнително премиално възнаграждение. С такива правомощия съдът разполага само и единствено в хипотезата когато плащането е уговорено като постоянен елемент от трудовото възнаграждение и определянето на размера зависи от количеството и качеството на вложения труд, но не от приемането и изпълнението на определени политики от работодателя. Когато целевия бонус не е с постоянен . характер и неговото изплащане не е безусловно задължение на работодателя, а се следва след извършване на автономна и независима преценка на предварително определен от работодателя орган (служител), определянето на такъв и конкретният му размер, не подлежи на съдебен контрол.(В този смисъл Решение № 100 от 8.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4564/2019 г., IV г. о., ГК, Решение № 176 от 10.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3658/2017 г., IV г. о., ГК и др.). В конкретният случай несъмнено и пределно ясно е, че редът и начинът на определяне размера на допълнителното материално стимулиране на работниците и служителите в системата на НЕК АД не са с постоянен характер и са определени с Вътрешни правила, в т.9 от които са разписани условията за стимулиране и награди на работещи и служители в дружеството, като изрично е разписано, че в зависимост от размера на планираните средства за работна заплата в утвърдения бизнес план, могат да бъдат разпределени поотделно за ЦУ и за предприятията средства за допълнително материално стимулиране - ДМС на работниците и служителите, като разпределението на ДМС средствата се извършва на база персоналните оценки от проведеното атестиране на работници и служители в „НЕК“ ЕАД за разглеждания период. Както се посочи, процесът на атестиране и разпределение на средствата е подробно описан в „Правилата за атестиране на работници и служители в НЕК“ от една страна, а от друга страна съгласно правилата за определяне на работната заплата за Предприятие „Язовири и каскади“- приложение 3.2, средствата за допълнително материално стимулиране - ДМС в Предприятие Язовири и каскади се разпределят всеки месец за постигнати добри резултати от работата и намаление на оперативните разходи. А от трета страна разпределението на средства за ДМС се извършва на база комплексна оценка за постигнати резултати от работата и индивидуален принос на всеки работник и служител. Всичко това означава, че съгласно системата на НЕК АД за изплащане на парични средства над размера на месечното трудово възнаграждение, които нямат постоянен характер, каквото е процесното ДМС, съгласно цитираните Вътрешни правила, не е достатъчно на работника или служителя да не е налагано дисциплинарно наказание през релевантния период, а е необходимо и задължително и работодателят, извършвайки оценка на персоналната работа на работника, да достигне до информиран извод за постигнати от него трудови резултати, при наличието на които на работника да се определи допълнителен размер на парично възнаграждение – бонус или в случая – ДМС. Несъмнено установява се от доказателствата по делото, че работодателят е приел, че ищецът не е постигнал необходимия и желан от него /работодателя/ трудов резултат през атестирания период и дори нещо повече, у работодателя е възникнало съмнение за извършено нарушение на трудовата дисциплина и правилата на вътрешния ред на предприятието, което му е дало основание да приеме и формира извода си, че на него не му се следва изплащане на ДМС. Тази несъмнено автономна преценка на работодателя с категоричност не подлежи на съдебен контрол. Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено във всичките му обжалвани части. Въззивната инстанция не споделя за основателен нито един от доводите развити във въззивната жалба на ищеца доколкото в нея превратно и в противоречие с формалната и правна логика се третират императивните задължения на работодателя безусловно да заплаща уговореното месечно брутно трудово възнаграждение и задължителните допълнителни трудови възнаграждения подробно изброени в изложението и правото на оперативна самостоятелност и автономност на работодателя да прецени при взимане на решение кой от работниците или служителите да бонусира за постигнати добри трудови резултати с изплащане на ДМС. Преценката на работодателя за поименното определяне на адресатите и заплащането им на ДМС е суверенна и независима, и тя не подлежи на съдебен контрол доколкото се касае за вземане на решение за изплащане на ДМС по целесъобразност и само и единствено ако работника отговаря на всички условия поставени във вътрешните актове на работодателя цитирани по-горе. Работодателят има последната дума да прецени и да реши на кого и защо да определи ДМС и на кого и защо да не определи такова, базирайки се данните от Атестационната комисия и на сигналите на лица от неговата администрация имащи отношение към преценката за количествено и качествено и в срок изпълнение на възложените трудови функции и евентуално за данни за извършени дисциплинарни простъпки , дори за същите да не е наложено непременно дисциплинарно наказание, като е достатъчно да има само обосновано предположение за извършени такива през оценявания период. Тази преценка на работодателя не подлежи на съдебен контрол. Цитираната практика от РС- Пещера е напълно относима и приложима в конкретния случай, доколкото въпросът с бонусирането на работника или служителя е предоставен за решаване само и единствено на преценката на работодателя му за получаване на ДМС. Същият е основен и водещ в производството и той е надлежно разрешен в посочената съдебна практика постановена по реда на чл.290 от ГПК. В този смисъл и в това отношение не подлежат на съдебен контрол действията на работодателя по спазването на Вътрешните правила на работодателя за методиката и механизма на определяне на ДМС, което ДМС несъмнено няма постоянен характер и не е от категорията задължителни допълнителни месечни трудови възнаграждения, а и освен това самите вътрешни правила по никакъв начин не са нарушени от работодателя в случая. Както се посочи Вътрешните правила не въвеждат автоматизъм и безусловно задължение на работодателя да разпореди получаването на ДМС ако работникът не е дисциплинарно наказан и наказанието му продължава да е в сила и не е отменено. Ако нормата се третира по начина по който се интерпретира от въззивника във въззивната си жалба, то на практика за получаването на ДМС не би следвало да се изисква каквото и да било издаване на окончателно решение относно крайната индивидуална оценка на работника или служителя от нарочно назначена за целта Атестационна комисия, не би следвало да се провежда каквото и да било атестиране, защото нейния акт би бил без всякаква стойност и значение и би противоречал на Вътрешните правила за работната заплата, което за случая най-малкото не е правно издържано. Решението на работодателя за получаване или за неполучаване на ДМС се извършва на база комплексна съвкупна преценка на цялостната работата и трудова дейност на работника или служителя за съответния атестиран период и след задължително за целта положително атестиране, каквото в случая не е налице за ищеца А. В.. Както се посочи, липсата на наложено дисциплинарно наказание за атестирания период само по себе си не е основания за задължително определяна на лицето да получи ДМС защото това е само едно, но не и единствено условие за получаване на ДМС. ДМС се предоставя на онзи работник или служител който е изправен и безупречен при изпълнение на задълженията си в трудовия процес, положил е максимални усилия и е постигнал изключително добри трудови резултати и най-вече да е получил и съответната положителна атестация от атестационната комисия .Нещо повече, в случая липсват данни ищецът евентуално да е възразил по отрицателната си оценка, определена му от ЦАК и да е поискал преразглеждане на решението като примерно е изложил свои съображения, обяснения и мотиви и евентуално да е представил и доказателства за това, и като краен резултат оценката да е била коригирана в положителна като основание за получаване на ДМС. Следователно смисълът и значението на дейността на работодателя по определяне на адресатите на ДМС е да се извърши съвкупна преценка и оценка на работата и поведението на всеки един работник или служител .В тази връзка приложими са всички вътрешни актове издадени от работодателя, които имат отношение към разглеждания случай-, ВПРЗ заедно с Правилата за атестиране на работниците и служителите в НЕК ЕАД, ПВТР, длъжностна характеристика, индивидуален трудов договор и други, които имат еднаква сила и значение при вземането от работодателя на информирано крайно решение кой и колко да получи ДМС за съответния период и кой изобщо да не получи ДМС за същия период .Между двата акта: ВПРЗ и Правилата за атестиране, няма противоречие, а същите следва да се обсъждат комплексно и в неразривна взаимовръзка, доколкото уреждат една и съща материя по въпроса за ДМС, но от различни правни гледни точки, които задължително следва да се преценяват от работодателя в тяхната връзка и взаимозависимост, но като краен резултат това е приоритет и привилегия и в прерогативите на работодателя и без неговата окончателна преценка да подлежи на какъвто и да било съдебен контрол. Както се посочи, касае се за автономна и независима преценка на работодателя да определи кой да получи ДМС и кой не, защото той е този който очаква от всеки работник или служител постигане на високи трудови резултати, и той е този който по закон разпределя средствата за ДМС в зависимост от тяхната конкретна наличност. Разпределението на средствата за ДМС от работодателя между отделните работници и служители не подлежи на съдебен контрол като в тази връзка той има оперативна самостоятелност. Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се потвърди. Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд