Решение № 908 от 18.6.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 7395/2024 г.

за да се произнесе, съобрази: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, във връзка с чл. 11 и чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, както и по чл. 86 ЗЗД. Постъпила е искова молба от С. П. А. срещу Русенски университет „Ангел Кънчев“, в която твърди, че през 2023г. с решение на Академичния съвет на университета било взето решение за провеждане на конкурс за доцент по професионално направление „Право“ и специалност „Наказателно право и криминология“. С оглед изискването на чл. 24, ал.3 ЗРАСРБ, конкурсът бил обявен за цял щат, тъй като на бъдещия преподавател била осигурена съответната преподавателска натовареност съгласно правилата на Русенския университет. Конкурсът бил обнародван в Държавен вестник и проведен съгласно нормативните изисквания за това. При приключването му и въз основа на единодушно дадената му положителна оценка от научното жури, ищецът бил избран от факултативния съвет на Юридическия факултет при Русенския университет за заемане на академичната длъжност „доцент“ по проведения конкурс. Преди провеждане на конкурса, ищецът също се намирал в трудови правоотношения с ответника, възникнали с трудов догово𠹕•/04.11.2011г., с който бил назначен като асистент в Юридическия факултет, а последно заемал длъжността „главен асистент“ в катедра „Наказателноправни науки“. След утвърждаването на избора му при проведения конкурс и в изпълнение на задължението си по чл. 54, ал. 4 ЗВО, на 20.12.2023г., ответната страна му предоставила за подписване Допълнително споразумение към трудовия му договор, в което била отразена новата академична длъжност. В противоречие обаче с посочения в обявлението за конкурса цял щат, споразумението предвиждало работа на половин работен ден и трудово възнаграждение в размер на половината от полагащото му се за новата длъжност. Изрично било посочено, че трудовият договор е за допълнителен труд по смисъла на чл. 111КТ. Ищецът не бил съгласен с посоченото работно време и възнаграждение, нито с приетото от работодателя му, че работата ще бъде изпълнявана в условията на външно съвместителство и не подписал споразумението. Ищецът счита, че трудово правоотношение за длъжността „Доцент“ с работодателя е възникнало не по силата на трудов договор, а въз основа на проведения конкурс и избора му. Продължил да изпълнява трудовите си задължения след приключване на конкурсната процедура. Твърди се, че основание да приеме трудовото правоотношение като допълнително, работодателят извличал от обстоятелството, че ищецът заемал длъжността Началник сектор „Арести“ в Районна служба „Изпълнение на наказанията“ Русе, към Областна служба „Изпълнение на наказанията“ Велико Търново. Ищецът счита обаче, че служебното правоотношение, по което изпълнява държавна служба по Закона за МВР не може да бъде приравнено на трудово и в случая не следва да се прилагат забраните и ограниченията на Кодекса на труда относно допълнителния труд при друг работодател. Поради това, трудовото правоотношение възникнало с университета след проведената конкурсна процедура и избор било единственото му и нямало законово основание спрямо него да не се зачитат условията, при които е обявен конкурса за цял щат. Нещо повече – твърди, че реално отработеното от него време по трудовото правоотношение с ответника съответства на норматива за 8 часов работен ден, дори значително го надхвърлял, като сочи конкретно отработени часове за изминалите години и счита, че същите му дават основание да се приеме, че е изпълнил изискванията за полагане на труд за пълен щат. В резултат от това, че работодателят приемал трудовото правоотношение за половин щат и такова за допълнителен труд, така определял и изплащал възнагражденията на ищеца, в резултат на което последният счита, че не са му изплатени част от полагащите му се трудови възнаграждения и конкретно: 16 550 лв., представляващи неизплатена част от месечните трудови възнаграждения за длъжността „доцент”, дължими за периода от м. декември 2023 г. до м. декември 2024 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба и до окончателното плащане, както и сумата от 957,10 лв., представляваща сбор от лихви за забава, изчислени върху отделните главници за период от датата на падежа /1-во число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението/ до датата, предхождаща подаването на настоящата молба, 5 480,46 лв., представляваща неизплатена част от допълнителните трудови възнаграждения за образователна и научна степен „доктор”, дължими за периода от м. декември 2021 г. до м. декември 2024 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба и до окончателното плащане, както и сумата от 853,06 лв., представляваща сбор от лихви за забава, изчислени върху отделните главници за период от датата на падежа /1-во число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението/ до датата, предхождаща подаването на настоящата молба, 9 982,35 лв., представляваща неизплатена част от допълнителните трудови възнаграждения за ръководна длъжност, дължими за периода от м. декември 2021 г. до м. декември 2024 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба и до окончателното плащане, както и сумата от 1 568,32 лв., представляваща сбор от лихви за забава, изчислени върху отделните главници за период от датата на падежа /1-во число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението/ до датата, предхождаща подаването на настоящата молба, 7 272,86 лв., представляваща допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, дължимо за периода от м. декември 2021 г. до м. декември 2024 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба и до окончателното плащане, както и сумата от 835,86 лв., представляваща сбор от лихви за забава, изчислени върху отделните главници за период от датата на падежа /1-во число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението/ до датата, предхождаща подаването на настоящата молба 5 947,50 лв., представляваща дължимо и неизплатено допълнително материално стимулиране/„тринадесета заплата” за времето от м. декември 2021 г. до м. декември 2024 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба и до окончателното плащане, както и сумата от 560,54 лв., представляваща сбор от лихви за забава, изчислени върху отделните главници за период от датата на падежа /1-во число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението/ до датата, предхождаща подаването на настоящата молба. Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което Русенски университет „Ангел Кънчев“ бъде осъден да заплати на С. П. А. посочените по-горе суми, както и направените по делото разноски. В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Не се оспорват изложените от ищеца твърдения относно заеманата от него до провеждане на конкурсната процедура длъжност в университета, съответно и това, че е бил обявен конкурс за цял щат, спечелването на конкурсната процедура от ищеца и неговия избор да заема длъжността „доцент“. Оспорва се обаче да са налице предпоставките за сключване на трудов договор с него за пълен работен ден, именно поради наличието на друго - служебно правоотношение по което той полага труд. Сочи се, че след спечелване на конкурса, ищецът е представил заявление за прекратяване на служебното си правоотношение, но доколкото не е представил доказателства за действителното му прекратяване, работодателят имал единствената възможност да сключи с него трудов договор за половин щат. С оглед изпълняваната длъжност по служебното правоотношение, се оспорва фактически да е възможно полагане на труд от ищеца съответен на изискуемият се за пълен щат по трудовото му правоотношение с университета. Оспорват се и твърденията на ищеца относно това как следва да бъде определен дължимият труд от него за заеманата длъжност „Доцент“ за цял щат, като в него не влизали само броя лекционни часове, а и множество други дейности, като с вътрешни правила университетът уреждал тези специфични изисквания за заемане на пълен щат. На следващо място се сочи, че на ищеца са му заплатени всички действително отработени от него часове по трудовото му правоотношение, като тези които надвишавали нормата за половин щат му били платени като „наднормени“ също съгласно утвърдените за университета вътрешни правила и норми. Поради изложените съображения се счита, че всички искови претенции са неоснователни и се моли да бъде постановено решение, с което съдът да ги отхвърли изцяло. Претендират се и направените по делото разноски. Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Няма спор по делото, а и се установява от събраните доказателства, че между С. П. А. и Русенски университет „Ангел Кънчев“ (РУ) са възникнали трудово-правни отношения по силата на трудов догово𠹕••/04.11.2011г., с който е назначен като асистент в Юридическия факултет на университета. Последствие е назначен с трудов догово𠹕••/06.11.2015г. на длъжността „Главен асистент“ на 1/3 щатна бройка в катедра „Наказателноправни науки“ към Юридическия факултет. Според издаденото от Русенски университет „Ангел Кънчев“ удостоверение от 11.01.2016г., на ищеца е присъдена образователна и научна степен „Доктор“ за дисертационен труд на тема „Юридическата санкция и нейната реализация“, защитен на 28.12.2015г. През 2023г., с решение на Академичния съвет на университета е взето решение за провеждане на конкурс за заемане длъжността „доцент“ по професионално направление „Право“ и специалност „Наказателно право и криминология“, за пълен щат. Безспорно е по делото, че конкурсът е спечелен от ищеца и на заседание от 11.12.2023 г., Факултативният съвет на Юридическия факултет е утвърдил избора му за заемане на длъжност „доцент“. Деканът на Юридическия факултет е направил предложение до ректора за назначаване на С. П. А. на академичната длъжност „доцент“ на пълен щат, считано от 11.12.2023г. След решението на Академичния съвет за заемане на длъжността „доцент“, на ищеца е изготвено и представено допълнително споразумение №•••/13.12.2023г. към трудовия му договор, с което считано от 11.12.2023г. му е предложена промяна на основното месено възнаграждение в размер на 1020 лв. при 4 часов работен ден. Няма спор по делото, че ищецът не е подписал споразумението, но е продължил да изпълнява възложените му трудови задължения от работодателя. Последният пък е продължил да определя и изплаща трудовите възнаграждения на ищеца по представеното допълнително споразумение, т.е. за заемана от ищеца длъжност „доцент“ но за половин щат – 4 часа, независимо от преподавателската му натовареност (броя аудиторни и лекционни часове). Безспорно установено е по делото и това, че ищецът през процесния период е изпълнявал и длъжността „ръководител катедра“, като трудовият му договор за периода след месец декември 2021г., до провеждане на конкурсната процедура е бил за 4 часов работен ден (половин щат). Съгласно вътрешната наредба за заетостта на академичния състав на Русенски университет „Ангел Кънчев“, действаща през процесния период, за длъжността „доцент“ е предвиден общ норматив от 350 часа, аудиторен норматив от 300 часа и лекционен норматив от 120 часа. Според представените по делото индивидуални годишни отчети за заетостта на ищеца през процесния период, същия е имал по трите групи норматив съответно : през учебната 2022/2023г. - 365,75, 336 и 306 часа, за учебната 2023/2024г. - 595,1, 561 и 432 часа, за учебната 2024/2025г. - 717,4, 670 и 496 часа. Няма спор, че положеният от ищеца труд над норматива от часове за половин щат за длъжността „доцент“ му е заплатен като наднормативни часове (наднормативна заетост, представлява разлика между реално положените часове труд и установените с вътрешните правила на университета). Няма спор по делото, че както към месец декември 2023г., така и през целия процесен период (за който се отнасят исковите претенции), ищецът е заемал по служебно правоотношение длъжността Началник сектор „Арести“ в Районна служба „Изпълнение на наказанията“ Русе, към Областна служба „Изпълнение на наказанията“ Велико Търново, с установено работно време от 08.30 часа до 17.00 часа при петдневна работна седмица. Според направените от страните уточнения в хода на производството, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че времето през което ищецът е полагал труд по трудовото си правоотношение с ответника е в различни часове и дни, включително извън официалното работно време (каквото е по служебното му правоотношение), както и през събота и неделя. Имал е възможност, както и останалите преподаватели да планира лекциите и упражненията си. Часовете се планирали предварително, след това се отчитали за всеки един преподавател. При отчитането се използвали коефициенти за преобразуване, така например един лекционен час от 45 минути се равнявал на 2 часа за отчета, т.е отчита се като 2 академични часа. Не се установява за процесния период ищецът да има неизпълнение на нормативната заетост за заемната от него длъжност. Също така според свидетеля К.Р., декан на Юридическия факултет, ищецът не бил единственият преподавател, който работел и на друго място, поради което часовете, в който преподавал се съобразявали с другата му работа и често били в петък, събота и неделя. Имал възможност сам да определя графика си за работа в университета, каквато възможност се предоставяла и на другите преподаватели. Вземал си часовете редовно, свид. Р. нямала забележки относно работата на ищеца. Причината той да бъде назначен на половин щат, въпреки, че конкурсът бил обявен за цял щат било решение на ректора на университета от преди години, съгласно което всички преподаватели, които са на второ работно място, били преназначени на половин щат. Преди това решение ищецът бил на цял щат. Няма спор между страните, а и се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, че т.нар. наднормативни часове се заплащат допълнително, но със ставка по-ниска от тази, по която биха били платени като част от норматива за пълен щат. Дори разликата била „сериозна“. По делото е прието заключение на икономическа експертиза, което при съобразяване на всички вътрешни правила и заповеди регулиращи видовете, размера и условията за заплащане на трудови възнаграждения и допълнително материално стимулиране на преподавателите в Русенския университет, е определило какви биха били дължимите на ищеца трудови възнаграждения и допълнително материално стимулиране за процесния период, ако беше назначен на пълен щат на длъжността „доцент“, по видове и размери каквито са претендирани от него и посочени по-горе (ищецът е изменил размера на исковете си съобразно заключението на вещото лице). Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Основният спорен въпрос между страните и отговорът на който е от решаващо значение за настоящото съдебно производство, е за приложението на чл. 111 КТ и дали тази норма въвежда ограничение (забрана) за сключване на втори трудов договор за пълно работно време и ако е налице такава забрана то тя е приложима и в конкретния случай, доколкото ищецът няма друг трудов договор, а е служител по служебно правоотношение, регламентирано основно от нормите на ЗМВР. Липсва утвърдена съдебна практика по този въпрос, още по-малко обвързваща съда в настоящото производство. С Определение № 5920 от 18.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2115/2025 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Албена Бонева, е допуснато касационно обжалване във връзка с въпроса „валиден ли е втори по ред трудов договор, сключен наред със съществуващ предходен договор по трудово или служебно правоотношение, когато договорите (първият и новият) съществуват паралелно и за пълно работно време“, като върховните съдии са посочили, че този въпрос не е разглеждан в практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Към момента ВКС не се е произнесъл и отговорил на горепосочения въпрос, поради което и настоящият съдебен състав следва да даде разрешение на основния спорен въпрос съобразно вътрешното си убеждение и тълкуване на закона при отчитане на конкретните особености на случая. Съгласно чл. 111 КТ, работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси. На първо място тълкуването на разпоредбата на чл. 111 КТ не дава основание да се приеме, че с нея се налага някакво ограничение или забрана. Тази разпоредба урежда правна възможност за полагане на труд при различни работодатели. В трудовото право не са уредени отделни основания за нищожност и унищожаемост на договорите, а се използва общото понятие за недействителност. Поради това сключването на трудов договор за пълно работно време (8 часа) би могъл да е недействителен като нарушаващ императивно въведени изисквания в КТ (като това по чл. 152 КТ за наличието на непрекъсната междудневна почивка от 12 часа), включително и при действащо служебно правоотношение с продължителност на работата 8 часа при петдневна работна седмица (каквото безспорно е налице при ищеца), а не само при действащо друго трудово правоотношение. Поради това няма никакво значение дали ищецът работи по трудово или служебно правоотношение, за да бъде извършена преценката дали евентуално сключването на последващ (втори) трудов договор (в случая с ответника) би бил недействителен ако с него се уговори пълно работно време, или на т.нар. „пълен щат“. Съществено в случая обаче е естеството на породените за ищеца задължения от трудовото му правоотношение с ответника, които се регламентират от нормите на КТ само доколкото няма други „специални“ правила. А в случая има такива, дори въведени от самия ответник, възползвайки се от гарантираната му автономия от чл. 19 ЗВО. Безспорно се установява по делото, че ответникът е въвел т.нар. заетост, която да съответства на пълен щат за съответната длъжност. И тази заетост не съответства на 8 часа (астрономически) заетост при пет дневна работна седмица или 40 часа за седмица. Т.е. съдът приема за установено (дори безспорно), че за да бъде назначен на т.нар. „пълен щат“ преподавател в РУ „Ангел Кънчев“, то той няма задължение да престира работната си сила по обичайния начин приет в трудовото право (8 часа на ден и пет дни в седмицата), а да покрие норматив от часове преподавателска дейност и други допълнителни дейности, като работа с докторанти, научна дейност, публикации и пр. По делото не е представен нито един документ (прим. длъжностна характеристика, заповеди на работодателя, вътрешни правила, инструкции и пр.), а и от приложимите нормативни актове не се установява задължение на преподавателя да е на разположение на работодателя си по 40 часа седмично. Точно обратното : видно и от направения от процесуалния представител на ответника анализ в писмените му бележки по същество на спора, ищецът е имал аудиторна заетост (която е основната част от преподавателската дейност) в часове, които приравнени към 8 часови работни дни през отделните години са за учебната 2023/2024г. 37,10 дни, а за следващата 2024/2025г. 44,83 дни. Същевременно видно обаче от писмените доказателства и конкретно годишните отчети за работата на ищеца, утвърдени от работодателя, тази аудиторна заетост не само надхвърля предвидената за половин щат за длъжността „доцент“, а и надхвърля тази за пълен щат. Също така от отчетите се установява, че и аудиторната заетост на ищеца не е и единствената му дейност. Ответникът като работодател не е установил каквото и да е неизпълнение на трудовите му задължения, а ищецът е установил положен труд съответстващ на нормите за пълен щат за заеманата от него длъжност. Няма основание да се приеме, че ищецът е бил във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си на длъжността „доцент“ след проведения конкурс за пълен щат по заложените за длъжността критерии от ответника като работодател. След като последният е въвел специфични изисквания (в т.ч. и времева натовареност) за съответната длъжност, недопустимо е в настоящото производство да се позовава на общи правила от КТ уреждащи работното време и почивките на работниците и служителите или пък такива по ЗДС и ЗМВР. Няма доказателства по делото, ищецът да е нарушил или да не е изпълнил изисквания на работодателя си по трудовото правоотношение (включително и по аргумент от свидетелските показания на свид. Р.). Възраженията на ответната страна, че е имал и други задължения извън аудиторната му заетост, в това число и всеки работен ден да е „на разположение“ от 09 до 12 часа са твърде общи и недоказани и не могат да бъдат приети за установени само въз основа на показанията на свидетеля П., който се позовава на решение в този смисъл на Академичния съвет, каквото по делото не е представено. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не е имало нито фактическа, нито правна пречка след проведения конкурс, ищецът да изпълнява длъжността „доцент“ на пълен щат, както и, че положеният от него труд е покривал норматива въведен от ответника – работодател за пълен щат. Съгласно утвърдената съдебна практика, включително и посочената от ищеца в писмените му бележки, сключването на трудов договор за академична длъжност не е елемент от фактическия състав на възникване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 54, ал.4 ЗВО, трудовите правоотношения между висшето училище и лицето, спечелило конкурса, възникват от деня на утвърждаване на избора. В едномесечен срок от утвърждаването на избора ректорът сключва трудовия договор. Т.е. с трудовия договор следва да бъдат уредени т.нар. „допълнителни въпроси“, но не и съществените като длъжност и работно време (в случая пълен щат), които следват от естеството на обявения конкурс. При това положение с неподписването на представеното допълнително споразумение за „половин щат“ и последващото възлагане на ищеца и изпълнение от него страна на работа съответна на „пълен щат“, следва да се приеме, че между страните е възникнало и съществувало трудово правоотношение за длъжността „доцент“ при пълен щат. Дори и да са налице основания за недействителността на това трудово правоотношение (доколкото е възможно това да бъде прието и от ВКС по посоченото по-горе очаквано произнасяне), то при отчитане спецификата на трудово-правните отношения това не би се отразила на настоящия правен спор, аргумент за което съдът извлича от нормата на чл. 75, ал. 1 КТ , според която когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор, т. е. отклоненията от общия режим на нищожността по ЗЗД са две: 1/ никой не може да се позове на недействителността на трудовия договор преди тя да бъде прогласена или обявена от съда и 2/ ако при сключването на договора работникът или служителят е действал добросъвестно, недействителността не е изначална, а занапред. Добросъвестността на работника по чл. 75 КТ е различна от добросъвестността по чл. 8 КТ и се изразява в незнание на опорочаващите факти – тя се предполага, т. е. в тежест на работодателят е да докаже недобросъвестността по несъмнен начин. От момента на обявяването на недействителността се проявяват нейните правни последици. Обявяване недействителността на трудовия договор може да стане както в самостоятелен исков процес, така и във висящ исков процес по трудов спор. Когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор. Според тази фикция недействителните трудови договори имат действие до обявяването им за недействителни. В този смисъл е решение № 467 от 31.01.2014 г. по гр. дело № 2392/2013 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 320 от 26.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2420/2014 г., IV г. о., ГК. По изложените по-горе аргументи, следва да се приеме, че дори и възраженията на ответната страна за невъзможността да бъде сключен трудов договор с ищеца за „пълен щат“ да са основателни, при изпълнение на законовите си задължения след обявения и проведен конкурс и избора на ищеца, е следвало да сключи с него трудов договор за пълен щат, а ако смята, че продължаващото действие на служебното му правоотношение като началник сектор „Арести“ в Районна служба „Изпълнение на наказанията“ Русе води до недействителност на трудовото правоотношение с университета, или до фактическата невъзможност за изпълнение на възложените му трудови задължения, да предприеме съответните действия за прогласяване недействителността или за прекратяване на трудовото правоотношение. Такива действия не са предприети, а напротив - на ищеца са възлагани функции и натоварване за длъжността „доцент“ на пълен щат, а му е заплащано основно и допълнителни трудови възнаграждения като за половин щат. Безспорно е установено, че плащането на т.нар. наднормени часове на практика води до значителното му ощетяване, т.е. работодателят е спестил средства, които е следвало да заплати на ищеца за реално положения от него труд. При това положение, по първата искова претенция на ищеца следва да се приеме, че след проведения конкурс и избора му на длъжността „доцент“, дължимото му трудово възнаграждение следва да бъде заплатено като за „пълен щат“. Според заключението на изготвената по делото експертиза, разликата между дължимото му за процесния период 11.12.2023г. до 31.12.2024г.) и платеното възлиза на 16 550 лв. или 8 461,88 евро в брутен размер. Поради това исковата претенция в тази част следва да бъде изцяло уважена, независимо от това колко реално часа е работил ищеца, след като е покрил заложените от работодателя критерии за получаване на това възнаграждение и то е дължимо според вътрешните правила на работодателя. Дължимото обезщетението за забава върху тази сума до предявяване на иска е в размер на 957,10 лв. или 489,36 евро. П о втората претенция за сумата от 5 480,46 лв., представляваща неизплатена част от допълнителните трудови възнаграждения за образователна и научна степен „доктор”: Не е спорно по делото, а и се установява от заключението на вещото лице, че за периода м. декември 2021г. до м. декември 2024г., ответникът е начислявал и заплащал на ищеца допълнително трудово възнаграждение за образователна и научна степен „доктор“ в размер на 5480,45лв., или по 150лв. месечно. Основанието за заплащане на това допълнително трудово възнаграждение е приложение №7 към действащите за процесния период колективни трудови договори. Ответникът не е направил в хода на производството възражение за липсата на предпоставките за прилагане на колективните трудови договори за процесния период по отношение на трудовото правоотношение с длъжника. Направените в писмените бележки на процесуалния му представител възражения в тази насока са преклудирани и съдът не следва да ги обсъжда. Поради това и предвид извършените плащания, съдът приема, че относим към тази претенция на ищеца е само въпросът дали е следвало за процесния период да получава само половината от предвиденото в КТД допълнително възнаграждение или само това което му е заплащано - половината, като съответно на половин щат. По изложените по-горе съображения, съдът приема, че след провеждане на конкурса за длъжността „доцент“, т.е. считано от 11.12.2023г. до 31.12.2024г., на ищеца са дължими по 300лв. допълнително трудово възнаграждение за придобитата от него образователна и научна степен „доктор“. Не могат да бъдат обаче споделени доводите на ищеца, че за периода преди тази дата, след като е работил на половин щат следва да му бъде заплащано цялото определено в КТД допълнително възнаграждение от 300лв. След като плащането на това допълнително възнаграждение е основано на чл.3 и приложение №7 от КТД, неоснователно е да се черпят аргументи за неговата неделимост и ред за изплащане от норми на НСОРЗ. Няма основание да се приеме, че работещия на пълен щат и този на половин или четвърт следва да получават едно и също по размер допълнително възнаграждение за придобитата образователна и научна степен „доктор“, като тълкуването на текстове на КТД не дават основание за такова разбиране. Поради това тази искова претенция следва да бъде уважена само за периода от 11.12.2023г. до 31.12.2024г. като размера й възлиза на 12м. х 150лв. и още 97,74лв. за непълния месец декември 2023г. (за 12 от общо 19 работни дни). Или общо дължими на ищеца по този иска са 1894,74 лв. или 968,77 евро. До този размер тази искова претенция следва да бъде уважена и отхвърлена за пълния предявен размер от 5 480,46 лв. като неоснователен. Дължимото обезщетение за забава, върху основателната част на иска възлиза на 115,88 лв. или 59,25 евро. До този размер тази искова претенция следва да бъде уважена и отхвърлена до пълния претендиран размер 853,06 лв. (разликата от 737,18 лв. е претендирана мораторна лихва върху отхвърлената част от главницата в размер на 3 585,72 лева за периода м. декември 2021г. до 29.12.2024г.). По третата претенция - 9 982,35 лв., представляваща неизплатена част от допълнителните трудови възнаграждения за ръководна длъжност, дължими за периода от м. декември 2021 г. до м. декември 2024 г. включително. Тази своя претенция ищецът е основал отново на липсата на пряка зависимост между изпълняваната от него ръководна функция и продължителността на работното му време. По изложените по-горе съображения, няма основание да се приеме, че след като ищецът е бил назначен на половин щат и до провеждането на конкурса за длъжността „доцент“, правоотношенията на страните не са били регламентирани от формално сключен трудов договор за непълно работно време (половин щат или 4 часа). Поради това и по изложените вече по-горе съображения, няма основание да се приеме, че и това допълнително трудово възнаграждение не е обвързано от времето през което са изпълнявани трудовите функции. Цитираните от процесуалния представител на ищеца аргументи основани на разпоредби на ЗВО според настоящия съдебен състав не водят до обратното становище, което наймалкото е дискриминационно по отношение на работещите на пълен щат. След като ищецът се е съгласил и подписал трудов договор за половин щат, следва да получава и всички предвидена за заеманата от него към съответния момент допълнителни трудови възнаграждения пропорционално на отработеното време. Поради това тази искова претенция също е основателна само за периода 11.12.2023г. до 31.12.2024г. за който съдът приема, че ищецът е работил на пълен щат. Съобразявайки заключението на вещото лице, за този период неизплатеното на ищеца възнаграждение за заеманата от него ръководна длъжност е в размер на 12 м. х 349,87 лв. на месец и още 153, 95лв. за непълния месец декември 2023г. (за 12 от общо 19 работни дни) или общо 4 352,39 лв. или 2225,34 евро . (брутен размер). До този размер следва да бъде уважена тази искова претенция и отхвърлена до пълния предявен размер от 9 982,35 лв. като неоснователна. Дължимото обезщетение за забава, върху основателната част на иска възлиза на 259,87 лева или 132,87 евро. До този размер тази искова претенция по чл. 86 ЗЗЗД следва да бъде уважена и отхвърлена до пълния претендиран размер 1 568,32 лв. П о четвъртия иск за заплащане на сумата от 7272,86лв., представляваща допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, дължимо за периода от м. декември 2021 г. до м. декември 2024 г. включително: Съгласно разпоредбите на чл. 8 от КТД, на ищеца е дължимо допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и опит в размер на 1.2 % за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. При съобразяване на обстоятелството, че ищецът е в трудово правоотношение с ответника от 07.11.2011г., вещото лице по приетата икономическа експертиза е изчислило допълнителното трудово възнаграждение съобразно отработеното време, като за част от процесния период до 11.12.2023г. е за половин работен ден, а след това за цял и е в общ брутен размер от 7272,86 лв. или 3718,55 евро. Дължимостта на тази сума не е обусловена от обстоятелството дали ищецът получава по служебното си правоотношение аналогично допълнително трудово възнаграждение свързано с придобит трудов стаж и опит. Основанието за неговото плащане е различно от това по трудовото правоотношение, като по последното работодателят съобразно КТД дължи такова и това негово задължение не е обвързано с обстоятелството дали ищецът работи и по друго служебно правоотношение. Не съществува забрана и нормативно установена пречка и по двете да бъдат получавани такъв тип допълнителни трудови възнаграждения. По тези съображения този иск следва да бъде изцяло уважен като доказан по основание и размер. Дължимото обезщетение за забава върху сумата по този иск е определено от вещото лице в размер на 835,86 лв. или 427,37 евро. По отношение на петата претенция – 5 947,50 лв., представляваща дължимо и неизплатено допълнително материално стимулиране/„тринадесета заплата”: съгласно чл. 19 от Вътрешните правила за работната заплата на РУ „Ангел Кънчев“, изплащането на това допълнително възнаграждение не е обвързано с преценка на работодателя за качеството на изпълнение на трудовите задължения от служителите. Право на такова възнаграждение следва да имат всички служители, които са на работа към 30-ти ноември на съответната година в университета, като индивидуалният размер се определя пропорционално на отработеното време. Няма спор по делото, че на ищеца за процесния период ДМС не е изплащано (за разлика от други служители в който смисъл са свидетелските показания на Елина Маринова). Не се установяват и обстоятелства, които според чл. 19, ал.4 от Вътрешните правила за работната заплата на РУ „Ангел Кънчев“ са основание за изключване на ищеца от получаване на ДМС. Поради това и съобразявайки развитите съображения по-горе относно продължителността на работното време на ищеца през процесния период (до 10.12.2023г. на 4 часа, а след това на 8 часа), при определяне размера на дължимото му ДМС следва да бъде съобразен вариант 2 от заключението на вещото лице, според който за процесния период дължимата на това основание сума е в брутен размер 5947,50 лв. или 3040,91 евро. По тези съображения тази искова претенция следва да бъде също изцяло уважена като доказана по основание и размер. Дължимото обезщетение за забава върху тази сума определено от вещото лице до предявяване на иска е в размер на 560,54 лв. или 286,60 евро. При този изход на спора, в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да се присъдят част от направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, пропорционална на уважената част от исковите му претенции. Претендирани са общо 3300 евро адвокатско възнаграждение, срещу което ответната страна е направила възражение за прекомерност. Съобразявайки броя на исковете, тяхната цена, правната и фактическа сложност на делото, няма основание да се приеме, че така претендираното и платено адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и подлежи на намаляване. Общо претендираните от ищеца суми по делото са в размер на 50 008,05лв., а уважената част от тях е в размер на 38 746,74 лв. Пропорционално дължимите разноски на ищеца за платения от него адвокатски хонорар са в размер на 2556,87 евро. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски за процесуално представителство пропорционално на отхвърлената част от исковете. Платен е адвокатски хонорар в размер на1300 евро, от който пропорционално на отхвърлената част следва да се присъди 297,50 евро. На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответника - работодател следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Русе държавна такса върху уважените искове в размер на 867,42 евро (представляващ сбор от десет държавни такси), както и разноски по делото направени от бюджета на съда на основание чл. 83, ал.1 т.1 ГПК за вещо лице, пропорционално на уважената част от исковете в размер на 285,96 евро. Така мотивиран, районният съд