Решение № 882 от 19.3.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 620/2025 г.

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.215 във връзка с чл.225а ал.1 вр. с чл.225 ал.2 т.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Делото е образувано по жалба от И. И. Г. – А., чрез адв. Ю. С., и от А. И. А., чрез адв. Е. М., против Заповед №РД-12-319/20.06.2025г. на Зам.кмет „Териториално развитие“ при Община Плевен, с която е наредено оспорващите да премахнат обект „прав сифон, свързан с PVC тръба“, изпълнен в пода на издатината от кухненския бокс към самостоятелен обект – апартамент №1, намиращ се в жилищна сграда с административен адрес гр.Плевен, [улица], изпълнен в отклонение на одобрения проект на 31.05.2002г. по част „Архитектура“ и съгласувания проект на 23.05.2002г. по част ВиК, като е определен двадесетдневен срок за доброволно изпълнение, а при неспазване на срока е разпоредено да се пристъпи към принудително премахване на незаконния строеж. В жалбата са наведени твърдения, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, поради което е незаконосъобразен административен акт. Сочи се, че в случаите по чл.225 ал.2 т.2-4 от ЗУТ адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж на първо място следва да бъде извършителят на незаконния строеж, каквито оспорващите не са. Твърди се, че последните са придобили имота през 2012г. във вида, в който в момента се намира и сифон е имало поставен на пода, т.е. той е съществувал в така възприетата от административния орган „издатина на кухненски бокс“. Сочи се, че по данни на праводателите, първият етаж от жилищната сграда, който е собственост на оспорващите е построен през 1960г., като от страна на административния орган този факт е останал незабелязан. Посочва се още, че единственото, което са направили оспорващите след закупуване на имота е козметичен ремонт, но сифонът на балкона си е съществувал. Твърди се, че предишните собственици на имота са затворили единствено и само балкона със стени, като вратата, която излиза от кухнята към балкона продължава да съществува и към настоящия момент. В тази връзка се твърди, че помещението възприето от органа като „издатина от кухненски бокс“ представлява „балкон“, за което доказателство е факта, че зидовете на балкон са 12см., значително по тънки от всички основни зидове на сградата 45см. Посочва се легалната дефиниция на „балкон“ според §5 т.57 от ДР на ЗУТ и обстоятелството, че балконът „виси“ пред сградата, какъвто е настоящия случай, а ноторно известно е ,че всеки балкон има и сифон. Твърди се, че проектът, на който се позовава административният орган, както в мотивите на заповедта, така и в мотивите на констативния акт, касае надстрояването на двуетажната жилищна сграда, за което е учредено право с Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот №85, том V, рег.№5387, дело №287 от 2002г., а не имота на оспорващите. Счита се, че при липса на категорични доказателства, че оспорващите са изпълнили обект „прав сифон, свързан с PVC тръба“, то е налице съществено нарушение на изискването за форма на акта, поради което същия и незаконосъобразен. На следващо място се счита, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, тъй като няма данни кметът на общината да е предоставил тези правомощия на зам.кмет „Териториално развитие“. Твърди се също, че заповедта не отговаря на изискването за минимален брой реквизити и съдържание, съобразно чл.59 ал.2 т.4 от ЗУТ, тъй като липсва подробно описание на техническите характеристики и параметри на „прав сифон, свързан с PVC тръба“, което да позволява еднозначно му идентифициране. Счита се, че без да е изследвал как е изграден правия сифон и без да съобрази годината на построяване на сградата, респ. на сифона – 1960г., административният орган го е счел за незаконен, като се е позовал на ЗУТ. В тази връзка се твърди, че липсват каквито и да било фактически основания за издаване на заповедта, включително липсват мотиви за приложението на §16 от ПР на ЗУТ. Предвид последното се сочи, че органът не е изпълнил и задължението си по чл.35 от АПК да издаде акта след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и обсъди всички възражения, в т.ч. дали не съществува законово установена пречка за премахване на строежа - търпимост на обекта, предмет на заповедта. Счита се, че допуснатите нарушения на административно-производствените правила са съществени и водят до отмяна на заповедта. Твърди се, че строежът е търпим по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и като е разпоредил неговото премахване, административният орган е приложил неправилно материалния закон. В заключение се моли за отмяна на заповедта. Претендират се направените по делото разноски. От ответната страна с административната преписка е представено и становище по жалбата с доводи за нейната неоснователност. Претендират се разноски. В съдебно заседание оспорващите не се явяват, представляват се от адв.Ю. С. и от адв.Е. М. с надлежни пълномощни, които поддържа подадената жалба по наведените в нея основания. В допълнение адв.С. навежда доводи, че не е доказано по делото по безспорен начин, че процесният сифон е незаконен строеж. Адв. М. сочи, че административният орган не е изследвал всички факти и обстоятелства, включително дали съществува законоустановена пречка за премахване на строежа. Претендират се разноски. Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С., който счита жалбата за неоснователна. Навежда доводи, че е налице приобщена или частично приобщена тераса, за което са необходими строителни книжа, вкл. разрешение за строеж, като елемент от последното е част ВиК и ел., а сифонът представлява част от такъв проект - част ВиК. Сочи, че дори самостоятелно отнесен този сифон да не представлява строеж, то разгледан съвкупно като част от проект, той е част от строителство. Твърди, че сифонът не отговаря на нормите на Наредба №4 и правилно административният орган е издал процесната заповед. Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното: Оспорената заповед е връчена лично на оспорващите на 07.07.2025г. /л.32-33/, а жалбата е подадена на 18.07.2025г. и заведена с вх.№ЖС-94Ж-256-1/18.07.2025г. при административния орган. Предвид изложеното съдът счита, че жалбата, насочена срещу ИАА, който подлежи на съдебен контрол е подадена в срок, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е основателна. От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното: От Нотариален акт за продажба на недвижим имот №45, том III, рег.№2916, дело №250/2012г. /л.19-20/ е видно, че оспорващите И. И. Г. – А. и А. И. А. са собственици на  идеална част от ПИ с идент.56722.660.84 с административен адрес гр.Плевен, [улица], заедно със самостоятелен обект в сграда с идент. 56722.660.84.1, представляваща триетажна жилищна сграда, който самостоятелен обект представлява целия първи етаж от триетажната жилищна сграда, състоящ се от външно антре, вътрешно антре с ниша, спалня и хол, отделението на мазата, което се намира под кухнята и сутеренната стая в мазата, намираща се под спалнята на етажа, както и съответните идеални части от общите части на сградата. По този факт не се спори между страните, а и се установява още и от приложената на л.46-48 извадка от кадастралния регистър. До Кмета на Община Плевен е подадена жалба от 03.01.2025г. от Ж. Л. с адрес гр.Плевен, [улица], ет.2, ап.2 /л.62/, в която се твърди, че собственикът на първия етаж е изкарал незаконна тръба за отходна /мръсна/ вода под една от терасите си, която се излива на пътеката на втория вход, като се моли да бъде извършена проверка. До оспорващите И. И. Г. – А. и А. И. А., които са собственици на първия етаж от жилищната сграда на адрес гр.Плевен, [улица], е изпратено писмо, с което са уведомени, че ще бъде извършена проверка на 20.01.2025г., при която е необходимо да бъдат предоставени документ за собственост, строителни книжа, както и да бъде осигурен достъп до ет.1 от сградата. Писмото е получено на 14.01.2025г. /л.60-61/. За резултатите от направената проверка на 29.01.2025г. е изпратено писмо до оспорващите /л.57-59/, с което са уведомени, че е констатирано, че в пода на издатината от кухненския бокс е монтиран прав сифон, свързан с PVC тръба, чрез която при изливане на вода, същата се оттича в двора на имота. В писмото е посочено също, че съгласно „чертеж заснемане на първи етаж“ от проекта, одобрен на 21.05.2002г. за обект „Надстройка на двуетажна жилищна сграда и кабелно захранване НН“ по част архитектура, издатината е част от кухненския бокс. Оспорващите са уведомени, че издатината не представлява балкон по смисъла на §5 т.57 от ДР на ЗУТ и тераса по смисъла на §5 т.59 от ДР на ЗУТ, за които да бъде предвидено отводняване чрез подов сифон или приливник в цокъла на тераса или балкон, съгласно чл.125 от Наредба №4. Уведомени са още, че в чертеж „заснемане на първи етаж“ от проекта по част ВиК и чертеж „заснемане на първи етаж“ от проекта по част архитектура не е предвидено монтиране на сифон в пода на издатината от кухненския бокс. Посочено е в писмото, че монтираният сифон е в отклонение на одобрените проекти по части архитектура и ВиК и монтирането му в пода на издатината от кухненския бокс е недопустимо съгласно техническите изисквания, определени в Наредба №4. Предвид констатираното, оспорващите са уведомени, че следва в 30-дневен срок да премахнат монтирания сифон в пода на издатината от кухненския бокс, намиращ се в апартамент №1 с административен адрес гр.Плевен, [улица] да възстановяват подовата плоча в първоначалния й вид. Адресатите на писмото са предупредени, че при неизпълнение на писменото нареждане, ще бъдат приложени разпоредбите на чл.235 ал.5 т.1 от ЗУТ. Писмото е получено на 31.01.2025г. На 27.02.2025г. до оспорващите е изпратено писмо /л.54-55/, с което са уведомени, че на 07.03.2025г. ще бъде извършена контролна проверка в апартамент №1 относно изпълнение на разпореденото с писмото от 29.01.2025г., като при констатиране на неизпълнение ще бъде образувано административно-наказателно производство, чрез съставяне на АУАН. Писмото е получено на 05.03.2025г. На 06.03.2025г. до зам.кмет по „Териториално развитие“ при Община Плевен е подадено заявление от оспорващите /л.51/, в което лицата са посочили, че на 07.03.2025г. поради служебна ангажираност няма да може да се осигури достъп до жилището, като такъв ще може да бъде осигурен на 21.03.2025г. На 18.03.2025г. до оспорващите е изпратено писмо /л.52-53/, с което са уведомени, че на 21.03.2025г. ще бъде извършена контролна проверка в апартамент №1 относно изпълнение на разпореденото с писмото от 29.01.2025г., като при констатиране на неизпълнение ще бъде образувано административно-наказателно производство, чрез съставяне на АУАН. Писмото е получено на 21.03.2025г. Изготвен е и Протокол от дата 18.03.2025г., с който се удостоверява, че оспорващата И. А. е уведомена по телефон за извършване на контролна проверка и осигуряване достъп до апартамент №1 на дата 21.03.2025г. /л.50/. За извършената на 21.03.2025г. контролна проверка в двора на жилищната сграда е изготвен Протокол /л.49/, в който е констатирано, че даденото разпореждане с писмото от 29.01.2025г., а именно - за премахване на монтирания сифон в пода на издатината от кухненския бокс, намиращ се в апартамент №1 с административен адрес гр.Плевен, [улица] възстановяване подовата плоча в първоначалния й вид, не е изпълнено. На проверката са присъствали оспорващите, които са отразили възражение, че посоченото в протокола не отговаря на действителността относно разположението на кухненския бокс, намиращ се в ап.1, тъй като първият етаж е изграден 1959-1960г. и от този момент няма съществени промени. От длъжностни лице при Община Плевен е съставен Констативен акт №5 от 10.04.2025г. /л.40-43/, в който е отразено, че след извършен оглед на място на 20.01.2025г. в ап.№1 и преглед на съхраняваните в архива на общината одобрени на 31.05.2002г. проекти за обект „Надстройка на двуетажна жилищна сграда и кабелно ел.захранване НН“, е установено, че в пода на издатината от кухненския бокс е монтиран прав сифон, свързан с PVC тръба, чрез която при изливане на вода, същата се оттича в двора на имота. Посочено е, че съгласно „чертеж заснемане на първи етаж“ от проекта по част архитектура, издатината е част от кухненския бокс, и че в чертеж „заснемане на първи етаж“ от проекта по част ВиК и чертеж „заснемане на първи етаж“ от проекта по част архитектура не е предвидено монтиране на сифон в пода на издатината от кухненския бокс. Посочено е още, че монтираният сифон е в отклонение на одобрените проекти по части архитектура и ВиК и монтирането му в пода на издатината от кухненския бокс е недопустимо съгласно техническите изисквания, определени в Наредба №4. Отразено е също, че при контролна проверка на 21.03.2025г. е констатирано, че монтираният сифон в пода на издатината от кухненския бокс не е премахнат. Прието е в констативния акт, че монтираният сифон е в отклонение на одобрения проект на 31.05.2002г. по част архитектура и съгласувания проект на 23.05.2002г. по част ВиК.Счетено е, че са нарушени разпоредбите на чл.154 ал.4 т.4 от ЗУТ и чл.125 от Наредба №4 от 17.06.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. Направен е извод, че установените нарушения не могат да бъдат отстранени и безспорно квалифицират монтираният в издатината от кухненския бокс прав сифон, свързан с PVC тръба, като незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ. Посочено е в констативния акт, че същият е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а ал.1 от ЗУТ за премахване на монтирания сифон, свързан с PVC тръба. Констативният акт е съставен в отсъствие на оспорващите, като на същите е връчен на 09.05.2025г. В срока за подаване на възражение, на 14.05.2025г. е депозирано такова от оспорващите, в което са изложени доводи, аналогични на тези в жалбата до съда /л.37-39/. От Зам.кмет “Териториално развитие“ при Община Плевен е издадена Заповед №РД-12-319/20.06.2025г., с която е наредено оспорващите да премахнат обект „прав сифон, свързан с PVC тръба“, изпълнен в пода на издатината от кухненския бокс към самостоятелен обект – апартамент №1, намиращ се в жилищна сграда с административен адрес гр.Плевен, [улица], изпълнен в отклонение на одобрения проект на 31.05.2002г. по част „Архитектура“ и съгласувания проект на 23.05.2002г. по част ВиК, и е определен 20-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение. За да издаде заповедта, административният орган се е позовал на фактите и на установеното с Констативен акт №5/10.04.2025г. На база на установеното, е приел, че монтираният сифон е в отклонение на одобрения проект на 31.05.2002г. по част архитектура и съгласувания проект на 23.05.2002г. по част ВиК и монтирането му в пода на издатината от кухненски бокс е недопустимо съгласно техническите изисквания, определени в Наредба №4/2005г. Посочил е, че жилищната сграда, в която е монтиран сифона е пета категория, съгласно чл.137 ал.1 т.5 б.“А“ от ЗУТ и чл.10 ал.1 т.1 от Наредба №1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Приел е, че съгласно установеното с констативния акт са нарушени разпоредбите на чл.154 ал.2 т.4 от ЗУТ и чл.125 от Наредба №4/2005г. Направил е извод, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл.225а ал.1 от ЗУТ. За неоснователни е счел възраженията на собствениците на ап.1 от жилищната сграда /оспорващите в настоящето производство/, като са изложени съображения защо пространството пред кухнята не представлява „балкон“ по смисъла на т.57 от §5 от ДР на ЗУТ, поради и което монтирането на сифон е в нарушение на чл.125 от Наредба №4/2005г. Не е възприел твърденията във възражението, че сифонът е изграден през 1960г., тъй като не е монтиран в стар съществуващ отвор в плочата, а е монтиран в нов отвор, видимо от изпълнения монтаж. Предвид несъответствието на изградения сифон със законовите разпоредби и годината на одобряване на проекта – 2002г., е направил извод, че не са налице условията и изискванията на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и §16 от ПР на ЗУТ. Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство. По делото е приложена проектната документация по одобряване на инвестиционен проект за „Надстройка на двуетажна жилищна сграда и кабелно ел.захранване НН“ на [улица] гр.Плевен /л.82-127/. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице посочва, че обектът, предмет на заповедта представлява сифон, с ПВЦ тръба, ф50, разположен в имот собственост на И. Г.-А. и А. А., като не може да се определи годината на изграждане. Посочва още, че сифонът не е отразен в проекта по част архитектура и част ВиК, одобрен на 31.05.2002г. Според вещото лице обектът, предмет на заповедта не представлява строеж по смисъла на т.38 от §5 от ДР на ЗУТ, а е част от канализационна инсталация. Сочи се още в заключението, че изграденият сифон с ПВЦ тръба към него не отговаря на изискванията на Наредба №4/2005г., тъй като не е свързан с вертикалния канализационен клон, нито към водосточната тръба. Вещото лице посочва, че помещението, в което е изграден сифона представлява чупка в северната фасада на жилищната сграда, която към момента се използва като кухненски бокс. Експертизата не може да отговори категорично какво представлява възприетата от административния орган издатина в кухненски бокс и какъв архитектурен елемент е същата. В тази връзка посочва, че предвид липсата на първоначалния проект по част архитектура за сградата, не може да се каже какво е било предназначението на чупката на фасадата – дали е била балкон, тераса или просто издатина към кухненския бокс. Счита, предвид дебелината на ограждащите зидове на тази чупка /12см/ и това, че не отговаря на нормите за дебелина /мин.25см/, че е вероятно тази издатина да е била балкон, който в последствие е остъклен и приобщен към кухнята. Сочи, че ако чупката е била балкон или тераса, е необходимо да има повърхностно отводняване. Според вещото лице, процесният обект е допустим по правилата и нормативите на ЗУТ, но при спазване на изискванията на чл.185 ал.1 т.5 от ЗУТ, съответно чл.147, 161 и 162 от Наредба №4/2005г. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че за да бъде допустим процесният обект, то трябва да се включи в канализация или във вертикалната водопроводна тръба, която отвежда повърхностните води. Посочва още, че за приобщаването на терасата /балкона/ е необходимо да са налице строителни книжа, но такива не се пазят, като в процесния случай не е чисто приобщаване, тъй като има врата между двете помещения, а това пространство е станало част от кухнята. Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ вр. чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ. В нормата на чл.225а ал.1 е предвидено, че кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Според чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ, за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи. По данни от оспорената заповед жилищната сграда, в която е монтиран процесният сифон е пета категория съгласно чл.137 ал.1 т.5 б.А от ЗУТ и чл.10 ал.1 т.1 от Наредба №1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Заповедта е издадена от Зам.кмет „Териториално развитие“ при Община Плевен, съобразно Заповед №РД-10-1696/04.10.2024г. /л.63/, с която на основание §1 ал.3 от ДР на ЗУТ кметът на общината е възложил изпълнението на функциите и правомощията по ЗУТ на Заместник-кмета на Община Плевен с ресор „Териториално развитие“. Т.е. заповедта е издадена от компетентен орган. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма. Същата съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, като е направена препратка към констативния акт, изложени са конкретните факти и обстоятелства за процесния обект, както и са посочени правните разпоредби, съобразно които се приема, че обектът представлява незаконен строеж и подлежи на премахване. С разпоредителната част на заповедта е разпоредено да бъде премахнат обект „прав сифон, свързан с PVC тръба“, изпълнен в пода на издатината от кухненския бокс към самостоятелен обект – апартамент №1, намиращ се в жилищна сграда с административен адрес гр.Плевен, [улица], изпълнен в отклонение на одобрения проект на 31.05.2002г. по част „Архитектура“ и съгласувания проект на 23.05.2002г. по част ВиК. Т.е. конкретизирано е кой е обекта, който според административния орган представлява незаконен строеж и подлежи на премахване, а именно - прав сифон, свързан с PVC тръба“, изпълнен в пода на издатината от кухненския бокс. При издаване на процесната заповед е съобразена разпоредбата на чл.225а ал.2 от ЗУТ, според която заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Обстоятелствата, посочени в заповедта, представляващи фактическо основание за нейното издаване, а именно констатирано нарушение на чл.154 ал.2 т.4 от ЗУТ и чл.125 от Наредба №4/2005г. – изграден е прав сифон, свързан с PVC тръба“, изпълнен в пода на издатината от кухненския бокс, който е в отклонение на одобрения проект на 31.05.2002г. по част „Архитектура“ и съгласувания проект на 23.05.2002г. по част ВиК, са установени по реда на чл.225а ал.2 от ЗУТ с Констативен акт №5/10.04.2025г. от длъжностни лица по чл.223 ал.2 от ЗУТ. Същият е връчен на собствениците на ап.1, от които е подадено възражение, обсъдено в заповедта. Съдът намира, че не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, като задължението за премахване на процесния обект е насочено към оспорващите. Съгласно чл.225а ал.5 от ЗУТ вр. §3 ал.1 от Наредба №13/23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж може да е всяко от посочените лица - извършител, възложител или собственик. От събраните по делото доказателства се установява, че оспорващите се легитимират като собственици на недвижимия имот, в който е изграден процесният сифон и в този смисъл правилно са определени като адресати на оспорената заповед и на разпореденото в тяхна тежест задължение за премахване на обекта. По отношение материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното: Съгласно чл.154 ал.2 т.4 от ЗУТ, съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които нарушават строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания. В разпоредбата на чл.185 ал.1 т.5 от ЗУТ е предвидено, че не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици. Според чл.125 от Наредба №4/2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, се предвижда отводняване чрез подов сифон или приливник в цокъла на тераса или балкон. Съгласно чл.161 ал.1 от Наредба №4/2005г., водосточните тръби се проектират самостоятелно и при възможност отвесно, като в тях не се допуска включване на канализационни тръби от санитарни прибори и приемници на битови и промишлени отпадъчни води. А според чл.162 ал.1 от същата наредба, водоприемниците се включват към водосточните тръби чрез еластично уплътняване, като се допуска включване в една водосточна тръба на водоприемници, разположени на различни нива /ал.2/. Според §5 т.38 от ДР на ЗУТ, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Съгласно чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ, строежът или част от него е незаконен, когато се извършва при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4. Оспореният в настоящето производство административен акт е издаден за незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ с мотиви, че процесният прав сифон, свързан с PVC тръба, изпълнен в пода на издатината от кухненския бокс към самостоятелен обект – апартамент №1, намиращ се в жилищна сграда с административен адрес гр.Плевен, [улица], е изпълнен в отклонение на одобрения проект на 31.05.2002г. по част „Архитектура“ и съгласувания проект на 23.05.2002г. по част ВиК. Установява се от фактическа страна, видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, че обектът, предмет на заповедта - прав сифон, свързан с PVC тръба, изпълнен в пода на издатината от кухненския бокс не представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, а е част от канализационна инсталация. Цитираните разпоредби като правно основание за разпореденото му премахване се отнасят единствено и само за строежи, поради което само на това основание заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, без да е необходимо да се коментират другите наведени доводи за материална незаконосъобразност. Заповедта не е съобразена и с целта на закона, доколкото само незаконни строежи подлежат на премахване. Предвид изложеното съдът намира, че процесната заповед следва да бъде отменена. При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, следва в полза на А. А. да бъдат присъдени разноски в размер на 567,53евро /левовата равностойност на 1110лв/, от които 51,13евро за ВЛ /левовата равностойност на 100лв/, 511,29евро /левовата равностойност на 1000лв/ за адвокатско възнаграждение, което е в размер по-нисък от този в чл.8 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, и 5,11евро /левовата равностойност на 10лв/ внесена държавна такса. В полза на И. Г. - А. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 874,30евро /левовата равностойност на 1710лв/, от които 357,90евро за ВЛ /левовата равностойност на 700лв/, 511,29евро /левовата равностойност на 1000лв/ за адвокатско възнаграждение, което е в размер по-нисък от този в чл.8 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, и 5,11евро /левовата равностойност на 10лв/ внесена държавна такса. Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 пр. второ от АПК, съдът