Решение № 93 от 7.7.2026 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 230/2026 г.

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение Рег.№ 99 / 20.02.2026 на Районен съд-В. по Гражданско дело №20251320101470 по описа за 2025 година е осъдена Районна прокуратура- М.,Булстат ••••••• ,с адрес: гр.М.,••••• ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. Н. от гр.М.••••,ЕГН •••••••••• сумата в общ размер от 2175.24 евро / равностойност в лева - 4254,40 лева/ -неизплатени допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер за ОНС „Доктор" за периода от месец септември 2021 г. до месец декември 2022 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба 24.07.2024 г. до окончателното издължаване.

Осъдена е Районна прокуратура-М.,Булстат ••••••• „с адрес: гр.М.,•••••, ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. Н. от гр.М.••••,ЕГН •••••••••• сумата в общ размер от 579.70 евро / равностойност в лева- 1133,79 лева/ - представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава, считано от деня следващ датата на падежа на всяко неизплатено допълнително трудово възнаграждение за периода от 01.10.2021 г. до 23.07.2024 г.

Оставено е без уважение искането на И. Д. Н. от гр.М.••••,ЕГН •••••••••• за присъждане на сумата от 29.82 евро /равностойност в лева - 58.33 лева/ , представляваща транспортни разходи.

Осъдена е Районна прокуратура-М.,Булстат ••••••• „с адрес: гр.М.,••••• ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на ВдРС следните суми:държавна такса в размер на 110.20 евро/равностойност в лева - 215.53 лева/, сумата в общ размер на 178.95 евро/равностойност в лева-350.00 лева/ .

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано изцяло от РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - М., Булстат •••••••, със седалище и адрес: гр. М., ул. „Марин Дринов“ № 2, представлявана от П. Г. Х. - прокурор в РП М. ,като се поддържа ,че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон,че по същество съдебното решение се явява и нищожно поради наличие на противоречие между изложеното в мотивите и диспозитива на съдебното решение. Иска се да се отмени решението и да отхвърлят предявените искове поради следните съображения:

На първо място следвало да се изтъкне обстоятелството, че съдът е мотивирал отсъствието на злоупотреба с правото при упражняване компетенциите на работодателя. Това оплакване било в основата на твърденията на ищеца в неговата искова молба. За да инициира този граждански процес И. Н. твърдял наличието на именно такава злоупотреба с права като порок, който препятства изплащането на допълнително трудово възнаграждение за образователна и научна степен (ОНС) „Доктор“ за периода от септември 2021 г. до декември 2022 г. В рамките на тези фактически твърдения следвало да се развие първоинстанционното производство и да се прецени изпълнението на задължението на ищеца за пълно и главно доказване. Въпреки , че съдът бил констатирал липса на каквато и да е злоупотреба с право, която констатация налагала отхвърляне на исковете, той бил отсъдил в обратния смисъл, което изцяло опорочавало неговия съдебен акт до степен на нищожност поради противоречие между мотивите и диспозитива.

Сочат се нарушение на материалния закон и вътрешните правила на ПРБ.

Съдът неправилно бил приел, че допълнителното възнаграждение за ОНС „Доктор“ следва да се изплаща автоматично поради неговия „постоянен характер“. Макар чл. 15 от НСОРЗ да определя това възнаграждение като такова с постоянен характер, неговото изплащане било под условие. Съгласно т. 12.4 от Решение на ВСС (Протокол № 45/19.12.2007 г.) и чл. 21 от Правилата за организация на работната заплата в ПРБ, добавката се изплащала само при условие, че темата на доктората съответства на характера на работата и изискванията на длъжностната характеристика. С отпадането на техническите функции в новата длъжностна характеристика от 14.09.2021 г., това законово условие вече не било изпълнено.

Сочат се неправилна преценка на фактическата обстановка и длъжностните функции.

Поддържа се ,че Съдът неоснователно бил приел, че темата „Управление на информационната сигурност в компютърни мрежи“ е относима към длъжността „Съдебен администратор“ на управленско ниво. Видно от мотивите на съдебно решение , неоснователно били подценени изтъкнатите от въззивника аргументи, че функциите на съдебния администратор по чл. 51 от ПАПРБ са предимно организационни и административни. Към процесния период в РП - М. вече бил назначен „Системен администратор“ (от 01.01.2021 г.), чиято длъжностна характеристика включвала именно преките технически дейности по информационна сигурност, още повече , че заеманата от ищеца длъжност не изисквала специфичните научни познания, придобити с неговия докторат, за да планира или ръководи администрацията.

Твърди се необоснованост на изводите, базирани на съдебноадминистративната експертиза .

Оспорва се кредитирането на заключението на вещото лице по съдебноадминистративната експертиза. Самото вещо лице било изразило съмнение в своята компетентност да анализира връзката между научната степен и трудовите функции, като градило изводите си предимно върху твърденията на ищеца. Съдът бил игнорирал факта, че възложените на ищеца задачи (като СЮРЯ и вътрешни правила) са общи административни задължения, които не изискват ОНС „Доктор“. Така представено, експертното заключение не можело да служи за формиране на фактически и правни изводи. Цялостното му кредитиране от съда опорочавало аргументацията на атакувания съдебен акт до степен да способства за изграждане на неправилни и необосновани изводи за основателност на ищцовата претенция и нейното уважаване. По отношение на така допусната, изготвена, приета и обсъдена експертиза се съдържали и конкретните оплаквания за процесуалната неправилност на съдебното решение. При обективирано съмнение за компетентност от самото вещо лице и представянето на правни изводи в своето становище, които са ползвани пряко от съда, очевидно било допуснато съществено процесуално нарушение, което рефлектирало на съдебния акт и го било опорочило.

Относно липсата на едностранно изменение на трудовото

правоотношение не се споделя извода на съда за нарушение на чл. 118 от КТ. Прекратяването на изплащането било резултат от упражнена дискреционна власт на административния ръководител да прецени наличието на съответствие между научната степен и работата. Това бил въпрос на работодателска целесъобразност, а не на незаконна промяна на трудовия договор. Освен това, Заповед № 188/14.09.2021 г. не била обжалвана от ищеца и била влязла в законна сила.

При така възведените оплаквания се иска да се направи въззивна проверка на атакувания съдебен акт ,да се отмени Решение № 99 от 20.02.2026г. г., постановено по гр. дело № 1470/2025 г. по описа на Районен съд - В. и да се върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

Алтернативно се иска на основание чл.271,ал.1 от ГПК решението да бъде отменено , а вместо него да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърлят изцяло претенциите на ищеца.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор ,в който оспорва основателността на жалбата .

В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Делото е образувано по исковата молба на И. Д. Н. от гр.М.••••,ЕГН •••••••••• против Районна прокуратура-М.,Булстат ••••••• „с адрес: гр.М.,•••••, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ вр.чл.11 от Наредба за структурата и организацията на трудовото възнаграждение и чл.86 ЗЗД.

Подържа се от ищеца,че е сключил с ответника Районна прокуратура – М. Трудов договор № 1 от 02.08.2010 г., съгласно който ищецът е изпълнявал длъжността "Съдебен администратор",както и че договорът е прекратен на 04.01.2023 г. със Заповед № 4 от 04.01.2023 г. на основание чл. 340а, ал. 6 от Закона за съдебната власт.

Сочи се,че за времето от месец септември 2021 г. до месец декември 2022 г., докато е заемал длъжността „Съдебен администратор", ответникът е злоупотребил с правото, като чрез незаконни действия го е лишил от полагаемото му се трудово възнаграждение - с Протокол от 17.09.2021 г. му е връчил едностранно, при липса на съгласие от негова страна, в противоречие със закона, Допълнително споразумение № 80/15.09.2021 г. към трудов договор № 1/02.08.2010 г., с което е намалил трудовото възнаграждение на ищеца, спрямо постигнатото предходно споразумение с № 44/26.05.2021 г. за получаване на допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер за придобитата от ищеца ОНС /образователна и научна степен/ „Доктор".

Сочи, че едностранното изменение на трудовото правоотношение в частта „трудово възнаграждение" е в нарушение с разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от Кодекса на труда и е недействително по смисъла на закона.

Излага се следното:

На 15.09.2014 г. ищецът бил получил съгласие от ответника, Районна прокуратура -М., да се обучава в докторантура към катедра „Комуникационна техника и технологии" на Технически университет гр. Г. - Адм-482/2014 г. от 15.09.2014 г. по описа на РП М..

В периода от 21.04.2015 г. до 21.04.2019 г. бил зачислен за задочен докторант към катедра „Комуникационна техника и технологии" на Технически университет -Г., видно от Удостоверение вх. Адм-482/2014 г. от 26.10.2015 г. по описа на РП М..

Ответникът, освен че е дал съгласие да се обучава, му разрешавал отпуск за обучение в докторантура, съгласно приложените в трудовото досие заповеди -Заповед №63/05.04.2017 г. , Заповед № 12/18.01.2018 г., както и отпуск за защита на дисертация за придобиване на ОНС „Доктор" съгласно Заповед № 81/02.05.2018 г. по описа на РП -М. .

На 11 май 2018 г. ищецът бил защитил дисертация на тема „Управление на информационната сигурност в компютърни мрежи", в резултат на което му била присъдена образователна и научна степен „Доктор".

Със Заповед № 49/05.04.2019 г. на Районна прокуратура - М. ответника е утвърдил изплащането на допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер в размер на десет процента върху определената му индивидуална основна работна заплата във връзка с присъдената ОНС „Доктор" и било разпоредил изготвянето на допълнително споразумение за отразяване на промяната предвид постоянния характер на допълнителното възнаграждение. В мотивите на заповедта надлежно били посочени всички правни и фактически основания за издаването й -решенията на ВСС в тази връзка и Правила за организацията на работната заплата на магистратите и съдебните служители в ПРБ - Решение по т. 12 от Протокол № 42 от заседание на ВСС, проведено на 05.12.2007 г., изм. с Решение на ВСС по т. 33 от Протокол № 45/19.12.2007 г. на ВСС, както и на основание т. 21 от Правилата за организацията на работната заплата на магистратите и съдебните служители в ПРБ, утвърдени със Заповед № РД-02-15/28.04.2015 г. на главния прокурор.

На 08.04.2019 г. с ответника сключили Допълнително споразумение № 13/08.04.2019 г. с което се споразумели ищецът да получава допълнително възнаграждение в размер на 10 % върху индивидуалното месечно трудово възнаграждение. Същото е намерило отражение в поименните

длъжностни/щатни разписания на Районна прокуратура - М., което доказвало постоянния характер на възнаграждението в съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ /, издадена от Министерски съвет на основание чл. 244, т. 2 от Кодекса на труда,като тази уговорка била налице и в Допълнително споразумение №44/26.05.2021 г.

На 14.09.2021 г. ответникът утвърдил нова длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност „Съдебен администратор" и на същата дата издал Заповед № 188/14.09.2021 г. с която е разпоредил едностранно да бъде прекратено изплащането на допълнителното трудово възнаграждение в размер на десет процента върху основната заплата за ОНС, тъй като темата на защитения докторат вече не отговаряла на характера на извършваната от ищеца работа в резултат на утвърдената от него на същата дата длъжностна характеристика за длъжността, която е заемал. На 17.09.2021 г. с протокол му било връчено Допълнително споразумение № 80/15.09.2021 г. по описа на Районна прокуратура - М. пред свидетели, с което ответникът едностранно

изменил трудовия му договор като е прекратил изплащането на допълнителното трудово възнаграждение с постоянен характер за ОНС „Доктор".

Сочи се,че допълнително споразумение № 80/15.09.2021 г. по описа на Районна прокуратура -М. не е подписано от ищеца, а в протокола изрично било посочено, че не е съгласен.

Подържа се ,че в чл. 118 от Кодекса на труда е въведена забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение от страна на работника или работодателя с единствено изключение - едностранно увеличение на трудовото възнаграждение на работника от страна на работодателя. Всяко друго изменение на уговорките в трудовия договор, в т.ч. мястото на работа, длъжността, времетраенето на договора, размера на отпуска, трудовото възнаграждение и начина и периодичността на плащането му,

продължителността на работното време и пр. може да бъде изменено по взаимно, изразено писмено съгласие на страните по трудовото правоотношение.

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда в трудовия договор задължително се включвало основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Съгласно чл. 15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и за образователна и научна степен доктор било допълнително възнаграждение с постоянен характер. Поради това всяко изменение в определянето и изменението на уговореното между страните трудово възнаграждение се осъществявало при постигането на взаимно съгласие на страните, както повелявал чл. 119 от Кодекса на труда. Видно от отбелязването върху утвърдената на 14.09.2021 г. длъжностна характеристика, същата била получена от ищеца на посочената датата 17.09.2021 г. Подписването на новата длъжностна характеристика не било сред случаите, предвидени в закона, които могат да доведат до едностранно изменение на трудовия договор, отнасящо се до уговореното между страните допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер.

Поддържа,че с едностранното изменение на трудовото правоотношение в частта „трудово възнаграждение" с постоянен характер ответникът бил злоупотребил с правото, противоправно и недобросъвестно бил упражнил работодателската си власт с цел да бъдат увредени правата и законните му интереси в противоречие с интересите на обществото относно спазване на установения правов ред ,като по незаконен начин бил намалил трудовото възнаграждение на ищеца в нарушение на чл. 118 от Кодекса на труда. Сочи се ,че от съдържанието на Протокол от 17.09.2021 г., с който е връчено на ищеца Допълнително споразумение № 80/15.09.2021г., се установявало, че той бил изразил несъгласие с предложеното изменение и не бил го подписал.

Ответникът бил злоупотребил с правото и при връчването на Допълнително споразумение № 80/15.09.2021 г. с Протокол от 17.09.2021 г. от един административен ръководител и двама негови заместници, главния счетоводител и административния секретар. Твърди се,че тримата административни ръководители са знаели, че във всички дялове на правото, за да се постигне споразумение е нужно съгласие на страните по арг. на чл. 20а от Закона за задълженията и договорите, респективно същите са нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. Второ ,от ЗЗД при липса на съгласие,поради което е налице злоупотреба с трудовите права с цел да се намали едностранно трудовото възнаграждение на ищеца ,са знаели, че е противозаконно, но въпреки това са действали недобросъвестно противно на установения правов ред.

Подържа се ,че ответникът е злоупотребил с правото, като умишлено е посочил грешен ред за обжалване на Заповед № 188/14.09.2021 г. - в 14 дневен срок от съобщаването, пред Административен съд - М.. В конкретният случай ответникът бил действал като „работодател" по трудови правоотношения / чл. 10 от КТ във връзка с т. 1 от § 1 от Допълнителните разпоредби на КТ /, а не като административен орган, осъществяващ публични функции по смисъла на т. 1 от § 1 от Допълнителните разпоредби на АПК, тъй като не принадлежал към системата на изпълнителната власт, нито със Заповед № 188/14.09.2021 г. е осъществил публични функции.

Сочи,че е налице злоупотреба с право защото работодателя е знаел, че заповедта не представлява индивидуален административен акт, нито притежава белезите на такъв, респективно не подлежи на обжалване по предвидения в АПК ред, но въпреки това е злоупотребил с правото като е посочил грешен път за обжалване, за да ограничи възможността му да защити правата и законните си интереси чрез по-кратък срок за защита.

Злоупотреба с право била налице и при утвърждаването на нова длъжностна характеристика на 14.09.2021 г., тъй като това действие на ответника не било продиктувано от изменение на характера на извършваната от работа, докато е заемал длъжността „Съдебен администратор"/ Решение № 345 от 6.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2013 г., IV г. о., ГК; Решение № 192 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 680/2012 г., IV г. о., ГК; Решение № 107 от 12.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3553/2021 г., IV г. о., ГК/. Това било така, защото не е било налице изменение на законодателството, което регламентира задълженията на съдебния администратор -чл. 357, ал. 7 от Закона за съдебната власт и разпоредбата на чл. 51 от Правилника за администрацията на ПРБ, а изменението е продиктувано единствено от желанието на ответника да намали едностранно трудовото възнаграждение с постоянен характер, тъй като в същия ден бил издал и Заповед № 188/14.09.2021 г. с която едностранно

прекратил изплащане на допълнителното трудовото възнаграждение с постоянен характер.

Подържа се,че с изменение на длъжностната характеристика, ответника е целял чрез злоупотреба с право да намали договореното трудово възнаграждение в частта допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, без съгласието на ищеца и без наличие на законова цел, която да оправдава действията му.

В новата длъжностна характеристика от 14.09.2021 г., ответникът бил премахнал следните функции:управлява информационната сигурност в компютърната мрежа на Районна прокуратура - М. "и „организира доставката, разпределението и правилното функциониране на всички устройства в направление Комуникационна и компютърна техника".

Сочи се,че според ответника, причината за това била, че „Финансовостопанското обслужване на РП-М. се осъществявало от ОП - М., а в РП - М. бил назначен служител на длъжност „Системен администратор".

Финансово-стопанското обслужване обаче не се осъществявало от 14.09.2021 г. от Окръжна прокуратура - М., а се осъществявало от 01.01.2021 г. от Окръжна прокуратура - М., защото от тогава били закрити районните прокуратури в Л. и Б. и били разкрити териториални отделения в тези градове към районната прокуратура в М. - Решение по т. 1., буква В. 10 от Протокол № 20 на ПК от заседание на ВСС, проведено на 13 август 2020 г. и §40 от Правилника за администрацията на ПРБ.

Твърди се,че още по-малко значение има утвърждаването и назначаването на системен администратор в Районна прокуратура - М.. Съгласно Решение по т. 33.5.3 от Протокол № 46 от заседание на ВСС, проведено на 12 ноември 2008 г., ВСС е осигурил техническото и информационно обслужване на районните прокуратури по следния начин: „УКАЗВА на административните ръководители на районните съдилища, в които има отпуснати щатни бройки за системни администратори да разпишат в длъжностната им характеристика изрично задължение, съдебният служител да обслужва и съответните районни прокуратури и следствени служби." Още повече с Решение по т. IV от Протокол № 42, от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на ПК на ВСС, проведено на 25 ноември 2020 г. ,било указано следното: „VI. УКАЗВА на административните ръководители на окръжни прокуратури, при липса на утвърден щат за системни администратори в районните прокуратури, както и в случаите на необходимост - системните администратори в окръжните прокуратури да обслужват информационно и технически магистратите и съдебните служители в районните прокуратури и техните териториални отделения".

По този начин никога районната прокуратура не е оставала без информационно и техническо обслужване от системен администратор, дори и да няма утвърден такъв в щатното разписание, а позоваването на това обстоятелство /че бил назначен системен администратор/било злоупотреба с право от страна на ответника, за да мотивира по някакъв начин противоправните си действия. Сочи се,че ищеца не са възлагани допълнителни функции към заеманата длъжност „Съдебен администратор", свързани със изпълнение задълженията на длъжността "системен администратор" ,както и че не става въпрос за престация на допълнителен труд извън основания трудов договор, който труд да извършва по реда на чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда, а допълнителното възнаграждение с постоянен характер му е определено за това, че притежава по-висока образователна степен, тъй като му е присъдена ОНС „Доктор", каквато е и презумпцията на клас за прослужено време.

Твърди ,че ответникът е злоупотребил с правото с единствена цел - да намали трудовото му възнаграждение, част от което е договореното му допълнително трудово възнаграждение по смисъла на т. 3 от Правилата за организацията на работните заплати на магистратите и съдебните служители в Прокуратурата на република България, утвърдени със Заповед № РД-02- 15/28.04.2015 г. на главния прокурор, респективно чл. 3, т. 3 от Правилата за организацията на работната заплата на магистратите и съдебните служители в Прокуратура на Република България, утвърдени със Заповед № РД-02- 10/27.05.2022 г. на главния прокурор.

Подържа се ,че по своята правна същност допълнителното възнаграждение за придобита ОНС има характер на допълнително възнаграждение с постоянен характер. По силата на препращането, регламентирано в нормата на чл. 229 от ЗСВ за неуредените в закона за съдебната власт случаи се прилага Кодекса на труда, а по смисъла на чл. 15 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, допълнителното трудово възнаграждение по чл. 11 от същата има постоянен характер.

Сочи се,че ответникът е продължил да му възлага задачи, които са били във връзка със защитения докторат, които надлежно е изпълнявал, респективно ответникът е приемал извършваната от ищеца работа, свързана със защитения дисертационен труд в областта на информационната сигурност, като през цялото време се е възползвал от уменията и знанията от научната дейност, свързана със присъдената ОНС „Доктор".

Твърди се ,че от посочената дата 17.09.2021 г. работодателят е преустановил изплащането на допълнителното възнаграждение за ОНС в размер 265.90 лева месечно, поради което не е получавал дължимата сума за период от ШЕСТНАДЕСЕТ месеца, а именно: от месец СЕПТЕМВРИ 2021 г. до месец ДЕКЕМВРИ 2022 г. включително.

Иска се от съда да постанови решение ,с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от в общ размер от 5 388,19 лв. (пет хиляди триста осемдесет и осем лева и деветнадесет стотинки), от която:

• 4 254,40 /четири хиляди двеста петдесет и четири лева и четиридесет ст./ лева -неплатено допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер за ОНС „Доктор" за периода от месец септември 2021 г. до месец декември 2022 г.;

• 1 133,79 / хиляда сто тридесет и три лв. и седемдесет и девет стотинки/ лева -обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва за забава, считано от деня следващ датата на падежа на всяко неизплатено месечно възнаграждение от 01.10.2021 г. до 23.07.2024 г.; - като и да се осъди ответника да заплати законната лихва върху главницата от 4 254,40 лева за времето от датата на завеждане на исковата молба /24.07.2024 г./до окончателното изплащане.

Претендират се направените по делото разноски.

В срока за отговор ответникът РП -М. оспорва предявените искове. Развива подробни доводи в насока, че преустановяване изплащането на допълнително трудово възнаграждение за придобита научна степен на ищеца, не е в резултат на злоупотреба с работодателска власт, а е продиктувано от изменения в длъжностната характеристика и отпадане на част от задълженията му.Това било в съответствие с установените Правила, където изрично било посочено, че такова допълнително трудово възнаграждение се определя от съответния административен ръководител при условие, че темата на защитения докторат съответства на характера на извършваната работа и на изискванията, поставени в съответната длъжностна характеристика.

Сочи се също, че в предходен период на ищеца също е било определено такова допълнително възнаграждение и след направено запитване до главния секретар на администрацията на Главния прокурор е било преустановено заплащането му и дори ищецът възстановил неправомерно получена сума.

В последствие, при изготвяне на нови длъжностни характеристики, при изготвяне на такава за длъжността „съдебен администратор“, самият ищец добавил функции: „управлява информационната сигурност в компютърната мрежа на РП - М.; организира доставката, разпределението и правилното функциониране на всички устройства в направление Комуникационна и компютърна техника“. Имено и заради това добавяне на функции, административният ръководител приел, че е налице сходство с темата на дисертационния труд и била издадена Заповед 49/05.04.2019 година, въз основа на която било сключено и допълнителното споразумение за изплащане на допълнително възнаграждение. Оспорва и твърдението, да е налице едностранно изменение на трудовия договор в частта за трудовото

възнаграждение, тъй като ищецът сам е създал предпоставки за това и е отказал да подпише допълнителното споразумение от 15.09.2021 година.

Подържа неоснователност на доводите, изложени в исковата молба, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя с единствена цел да бъде намалено трудовото възнаграждение на ищеца. Сочи,че в конкретния случай приложимата правна уредба са Правилата за организацията на работната заплата на магистратите и съдебните служители в ПРБ . Съгласно чл.21 от Правилата допълнителното възнаграждение се определя от административния ръководител, при условие, че темата на защитения докторат отговаря на характера на извършваната дейност,като по този начин на административния ръководител е дадено правомощието да извърши преценка, дали защитения докторат отговаря на характера на извършената работа. Излага се,че в случая административният ръководител е осъществил това свое правомощие, като със Заповед № 188/14.09.2021 г. на РП - М. е прекратено изплащането на допълнително трудово възнаграждение в размер на десет процента върху основната заплата на ищеца И. Д. Н., тъй като темата на защитения от него докторат „Управление на информационната сигурност в компютърни мрежи“ не отговаря на характера на извършваната от него дейност съгласно утвърдената на 14.09.2021г. длъжностна характеристика на длъжността „Съдебен администратор" в РП - М., считано от 14.09.2021 г.

Твърди се,че изплащаното допълнително възнаграждение за придобита ОНС „доктор" макар и да има постоянен характер, каквото е допълнителното възнаграждение на придобит трудов стаж и професионален опит (клас за прослужено време), то тези 10 процента се изплащат допълнително върху размера на основната заплата, но тяхното изплащане е под условие, а именно докато е налице съответствие между темата на защитения докторат и същия да отговаря на характера на извършваната дейност,и тъй като не е налице такова съответствие, е прекратено изплащането им.

Подържа се,че след като в правомощията на работодателя е да реши предоставянето на съответното допълнително възнаграждение / съгласно т.12.5 от решение на ВСС по протокол № 42 от 05.12.2007 г./, както и да определи неговия размер, това решение било в пределите на договорната свобода и не противоречи нито на закона, нито на принципите за възмездност на труда,като в случая ставало въпрос за решения в кръга на работодателската целесъобразност и част от управленската функция на трудовия процес.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза,както и съдебно-административна такава.

От ищеца са ангажирани са следните доказателства:

1 .Трудов договор № 1/02.08.2010 г. между ищеца И. Д. Н. и ответника Райопна прокуратура - М..

2. Допълнително споразумение № 13/08.04.2019 г. към Трудов договор № 1/02.08.2010 г. между ищеца И. Д. Н. и ответника Районна прокуратура - М. 3. Допълнително споразумение № 44/26.05.2021 г. към Трудов договор № 1/02.08.2010 г. между ищеца И. Д. Н. и ответника Районна прокуратура – М. 4. Допълнително споразумение № 80/15.09.2021 г. по описа на Районна прокуратура - М.

5. Протокол от 17.09.2021 г. ;

6. Заповед № 4 от 04.01.2023 г. по описа на Районна прокуратура -М., с която на основание чл. 340а, ал. 6 от Закона за съдебната власт прекратено трудовото правоотношение;

7. Длъжностна характеристика на длъжността „Съдебен администратор", утвърдена на 12.02.2019 г.;

8. Длъжностна характеристика на длъжността „съдебен администратор", утвърдена на 14.09.2021 г.;

9.Заповед № 49/05.04.2019 г. по описа на Районна прокуратура -М. с която е определено допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер; 10. Заповед № 188/14.09.2021 г. по описа на Районна прокуратура -М. с която се прекрати допълнителното възнаграждение;

11. Диплома за придобита ОНС „Доктор" с тема: „Управление на информационната сигурност в компютърни мрежи";

12. Извлечение от интернет страницата на Висшия съдебен съвет на Протокол № 42 от проведено на 05.12.2007 г. заседание на Висшия съдебен съвет;

13. Извлечение от интернет страница на Висшия съдебен съвет на Протокол № 45 от проведено на 19.12.2007 г. заседание на Висшия съдебен съвет. 14. Заповед № 257/11.11.2022 г. на РП М. с изх. Адм-102/2018 от 11.11.2022 г., вкл. Приложение 1 и Приложение 2;

15. Заповед № 79/24.06.2019 г. с Адм-197/2019 г. от 24.06.2019 г. на РП М.; 16.Заповед № 111/07.06.2022 г. с Адм-661/07.06.2022 г. на РП М.; 17.Доклад от 14.12.2022 г. на И. Н., утвърден на 14.012.2022 г. от Емил Овчаров - административен ръководител, районен прокурор на РП-М.; 18. Научен доклад на тема: Изследване и анализ на информационната сигурност от гледна точка на понятията риск, заплаха, уязвимост, инцидент и несигурност, Юридически сборник с доклади от Научна конференция с международно участие „Право и интернет", Бургаски свободен университет, том XXIII, 2016 г., I88N 1311-3771, стр. 302-307;

19. Автореферат на тема „Управление на информационната сигурност в компютърни мрежи" за присъждане на ОНС „Доктор" на И. Д. Н.; 20. Научен доклад на тема: Някои практически насоки за проследяване действията на потребителя, при организация и управление на информационната сигурност в публичния сектор, Национална конференция с международно участие, Електроника 2014, 15.05.2014 г., гр. София; 21. Дисертация на тема „Управление на информационната сигурност в компютърни мрежи" на И. Д. Н. .

Ответникът представя с отговора на исковата молба следните доказателства:

1. Копие от Правилата за организацията на работните заплати на магистратите и съдебните служители в Прокуратура на Република България, утвърдени със Заповед №РД-02-15/28.04.2015 г. на главния прокурор, изм. И доп. със Заповед №РД-02- 27/26.11.2019 г. на главния прокурор, изменени със Заповед №РД-02-08/19.01.2021 г. на главния прокурор, отменени със Заповед №РД-02-10/27.05.2022 г. на главния прокурор;

2. Копие от Правилник за вътрешния трудов ред в Районна прокуратура - М., утвърден със Заповед № 122/16.11.2016 г. по описа на Районна прокуратура - М., изм. и доп. със Заповед 69/01.03.2021 г. по описа на Районна прокуратура - М.;

3. Копие от Заповед №111/07.06.2022 г. по описа на Районна прокуратура - М., която е неразделна част от преписка Адм-661/2021 г. по описа на РП-М.; 4. Копие от Писмо с Адм-320/06.04.2022 г. по описа на Районна прокуратура - М., респ. Адм-32/05.04.2022 г. по описа на Апелативна прокуратура - София, с което от АП-София е указано на окръжните и районните прокуратури в състава на АП - София да определят член, който да бъде включен в състава на постоянно-действащата работна група по управление на рисковете в Апелативна прокуратура-София;

5. Копие от Заповед № 422/19.04.2022 г. по описа на Апелативна прокуратура - М. с която е определен състава на постоянно- действащата работна група в района на АП София и с която заповед И. Н. е определен за член на работната група по управление на риска;

6. Копие от Заповед № 202/29.09.2021 г. по описа на Районна прокуратура-М., с която са утвърдени вътрешни правила и процедури;

7. Копие от Вътрешни правила - Процедура за предоставяне на права на потребител, вкл. Приложение №1 и Приложение №2;

8. Копие от Вътрешни правила - Процедура за отнемане на права на потребител, вкл. Приложение №3;

9. Копие на преписка с Адм-661/2021 г. по описа на Районна прокуратура - М. по която са утвърдени правила и процедури във връзка с информационната сигурност;

10. Копие от Заповед № 175/18.08.2021 г. на административния ръководител на Районна прокуратура - М.;

11. Копие от Утвърденото от главния прокурор длъжностно

разписание на съдебните служители за 2020 г.;

12. Копие от Утвърденото от главния прокурор длъжностно

разписание на съдебните служители за 2021 г.;

13. Копие от Утвърденото от главния прокурор длъжностно

разписание на съдебните служители за 2022 г.,

14. Копия от Длъжностна характеристика на длъжността „съдебен администратор", утвърдена на 25.02.2014 г. и Длъжностна характеристика на длъжността „съдебен администратор", утвърдена на 16.07.2014 г.

15. Копие от Заповед № 51 от 15.06.2018 по описа на РП-М.; 16. Копие от Допълнително споразумение № 14/25.06.2018 г. към ТД№ 1/02.08.2010 г.

17. Копие от писмо с № Адм-172/27.06.2024 г. до АГП за оказване на методическа помощ;

18. Копие от писмо с изх. № 2421/04.07.2018 г. от АГП;

19. Копие от писмо с № Адм. 193/16.07.2018 г. до АГП, за становище; 20. Копие от писмо с изх. № 2751/31.07.2018 г. от АГП;

21. Копие от Заповед № 68/31.07.2018 г. по описа на РП-М. за отмяна на Заповед № 51/15.06.2018 г.;

22. Копие от Допълнително споразумение № 15/31.07.2018 г. към ТД№ 1/02.08.2010 г.;

23. Копие от Длъжностна характеристика на длъжността „съдебен администратор", утвърдена на 12.02.2019 г.

24. Копие от Заповед № 49/05.04.2019 г. по описа на РП-М. за утвърждаване на ДТВ в размер на 10%;

25. Копие от Допълнително споразумение № 13/08.04.2019 г. към ТД№ 1/02.08.2010 г.;

26. Копие от Длъжностна характеристика за длъжността „Системен администратор";

27. Копие от Длъжностна характеристика за длъжността „Съдебен администратор", утвърдена на 14.09.2021 г.

28. Копие от Заповед № 188/14.09.2021 г. по описа на РП-М., за прекратяване изплащането на ДТВ в размер на 10 %;

29. Копие от Допълнително споразумение № 80/15.09.2021 г. към ТД№ 1/02.08.2010 г.;

30. Копие от Протокол от 17.09.2021 г.

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза е видно,че вещото лице е съобразило следните обстоятелства,а именно :трудовия договор между ищеца и ответника №1/02.08.2010 г. е сключен на 02.08.2010 г. и е прекратен със заповед №4/04.01.2023 г., считано от 04.01.2023 г.,като длъжността на ищеца е била - „Съдебен администратор" в РП-М..

До 15.09.2021 г. трудовото правоотношение между ищеца И. Д. Н. и ответника Районна прокуратура - М. се уреждат съгласно Трудов договор № 1/02.08.2010 г. и Допълнително споразумение № 44/26.05.2021 г. към него.

Съгласно т.6 от Допълнително споразумение № 44/26.05.2021 г.на ищеца е определено заплащане на допълнително възнаграждение за придобита образователна и научна степен „доктор" в размер на 10% от основната работна заплата,или сумата от 265,90лева.

Заплащането на допълнително възнаграждение за придобита образователна и научна степен „доктор" в размер на 10% от основната работна заплата на ищеца е прекратено със Заповед № 188/14.09.2021 г. на Районна прокуратура- М. и Допълнително споразумение № 80/15.09.2021 г. към Трудов договор № 1/02.08.2010 г. между ищеца И. Д. Н. и ответника Районна прокуратура- М..

Вещото лице е изготвило заключение ,като е посочило следното:

1. Евентуално дължимото допълнително трудово възнаграждение на ищеца за процесния период /м.Септември 2021г.-м.Декември 2022г./ е в размер на 4254,40лева..

2. Евентуално дължимото обезщетение за забава за периода от падежа на всяко вземане за допълнително възнаграждение до датата на предявяване на иска-24.07.2024г.е в размер на 1133,79лева..

Заключението на вещото лице е възприето от съда като правилно и компетентно изготвено.

С оглед данните по делото Окръжен съд-В. намира за установено следното от фактическа страна,че ищецът И. Д. Н. е заемал длъжността „Съдебен администратор" в РП - М. за периода от 02.08.2010г. до 04.01.2023г., както и, че е придобил образователна и научна степен „Доктор" по защитения от него докторат - „Управление на информационната сигурност в компютърни мрежи".

Не е спорно,че по протокол № 42/05.12.2007 г., т. 12.1, Висшия съдебен съвет е решил размерите на допълнителното възнаграждение за придобита научна степен „доктор" и „доктор на науките", да са в размер на 10 % съответно 15 % към определената индивидуална основна заплата на лицето,както и че съгласно т. 12.5, от същото решение, на съдебните служители, отговарящи на условията по т. 1, допълнителното парично възнаграждение се определя от съответния административен ръководител в посочените размери, при условия, че темата на защитения докторат съответства на характера на извършваната работа и отговаря на изискванията, поставени в съответната длъжностна характеристика.

Не е спорно ,че взетото с цитирания протокол № 42/05.12.2007 г.решение е изменено с решение на ВСС по т.33 от протокол №45/19.12.2007 г.,като е посочено ,че се обединяват решенията по т.12.4 и т.12.5 в следния текст:“ 12.4 Административните ръководители на органи на съдебната власт утвърждават изплащането на допълнително трудово възнаграждение по реда на т.12.1 на магистрати и съдебни служители , при условие, че темата на защитения докторат съответства на характера на извършваната работа и отговаря на изискванията, поставени в съответната длъжностна характеристика.“

Не е спорно и че същото разрешение е възприето и с чл.21 от Правилата за организацията на работната заплата на магистратите и съдебните служители в ПРБ.

Не е спорно между страните,че на 08.04.2019 г. е сключено Допълнително споразумение № 13/08.04.2019 г. ,с което се споразумяват за получаването на допълнително трудово възнаграждение в размер на 10 % върху индивидуалното месечно трудово възнаграждение на ищеца,което е с постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, във връзка с получената ОНС „Доктор".

Не е спорно,че в длъжностната характеристика за длъжността „съдебен администратор" в РП - М., утвърдена на 12.02.2019 г. от административния ръководител на РП-М.,в т.15. и 16 от същата е посочено:“...управлява информационната сигурност в компютърната мрежа на Районна прокуратура - М.; организира доставката, разпределението и правилното функциониране на всички устройства в направление Комуникационна и компютърна техника“.

Не е спорно ,че със Заповед № 49/05.04.2019 г. на административния ръководител на РП-М. е разпоредено изплащането на допълнително трудово възнаграждение в размер на 10 процента на ищеца, считано от 01.04.2019г.,както и че в тази връзка е изготвено и допълнително

споразумение №13/08.04.2019 г., в което е отразено в което е отразено изплащането на допълнителното възнаграждение, в определения процент.

Не е спорно също така,че Съгласно т.6 от сключено Допълнително споразумение № 44/26.05.2021 г.към трудовия договор на ищеца е определено заплащане на допълнително възнаграждение за придобита образователна и научна степен „доктор" в размер на 10% от основната работна заплата,или сумата от 265,90лева.

Не е спорно, че на 14.09.2021 г. ответникът е утвърдил нова длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност „Съдебен администратор",в която не фигурират функциите по т.15 и 16 на предходната длъжностна характеристика,утвърдена на 12.02.2019 г..

Не е спорно,че заплащането на допълнително възнаграждение за придобита образователна и научна степен „доктор" в размер на 10% от основната работна заплата на ищеца е прекратено със Заповед № 188/14.09.2021 г. на Районна прокуратура- М.,както и че е изготвено Допълнително споразумение № 80/15.09.2021 г. към Трудов договор № 1/02.08.2010 г.,с което ответника е прекратил изплащането на допълнителното трудово възнаграждение с постоянен характер за ОНС“Доктор“,което допълнително споразумение не е подписано от ищеца,видно и от приложения протокол от 17.09.2021 г.,в който е посочено това обстоятелство.

От приложената Заповед № 188/14.09.2021 г. на РП - М., с която е прекратено изплащането на допълнително трудово възнаграждение на ищеца е видно,че мотивът за това е ,че с оглед утвърдената на 14.09.2021 г. длъжностна характеристика за длъжността „Съдебен администратор", темата на защитения от ищеца И. Д. Н. докторат „Управление на информационната сигурност в компютърни мрежи“, не отговаря на характера на извършваната от него дейност,поради което е прието,че следва да се прекрати изплащането на допълнителното трудово възнаграждение, считано от 14.09.2021 г., което изплащане е било утвърдено със Заповед № 49/05.04.2019 г. на Районен прокурор - М..

С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според чл. 128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на основание чл. 242 от КТ, според който положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.

Уважаване на иск за изплащането на допълнителното възнаграждение по чл. 11, ал. 1, т. 1 от НСОРЗ е обусловено от наличие на трудово правоотношение между страните през исковия период и придобита образователна и научна степен "доктор", свързана с изпълняваната работа.

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ в трудовия договор задължително се включва основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер.

Съгласно чл. 15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и за образователна и научна степен доктор е допълнително възнаграждение с постоянен характер.

Промяната на който и да било елемент от договореното съдържание на трудовото правоотношение в това число размер на основната работна заплата, вид и размер на допълнителните възнаграждения с постоянен характер, подлежат на промяна по взаимно съгласие на страните,което се извежда от императивната забрана на чл. 118 от КТ за едностранно изменение на съдържанието на трудовия договор в това число и на трудовото възнаграждение в хипотезата на неговото намаляване и водещият принцип в гражданското право, че договорът има сила на закон за тези, които са го сключили и може да бъде изменян само по взаимно съгласие.

Съгласно чл.119 от КТ трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време.

В тази връзка се налага извод,че за изменението и намаляването в размера на получавано допълнителното възнаграждение,което е с постоянен характер, е следвало да е постигнато съгласие между страните.

Такова обаче,при данните по делото,не е налице,тъй като изготвеното Допълнително споразумение № 80/15.09.2021 г. към Трудов договор № 1/02.08.2010 г.,с което ответника е прекратил изплащането на допълнителното трудово възнаграждение с постоянен характер за ОНС“Доктор“ не е

подписано от ищеца,което е видно от нарочно изготвения протокол от 17.09.2021 г.

Поради тази причина следва да се приеме,че с изготвената Заповед №188/14.09.2021 г.на РП-В.,с която е прекратено изплащането на допълнителното трудово възнаграждение в размер на десет процента върху основната заплата на ищеца , тъй като темата на защитения докторат вече не отговаряла на характера на извършваната от него дейност,съгласно утвърдената на 14.09.2021 г. длъжностна характеристика за длъжността“съдебен администратор“,е допуснато едностранно изменение на трудовото правоотношение в частта на трудово възнаграждение с постоянен характер.

С оглед нормата на чл. 118 от Кодекса на труда,с която е въведена забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение от страна на работника или работодателя с единствено изключение - едностранно увеличение на трудовото възнаграждение на работника от страна на работодателя, процесното изменение ,при установената липса на съгласие от страна на ищеца за това,се явява неоснователно.

Извън горното ,прекратяване изплащането на определеното допълнително възнаграждение,с постоянен характер,за придобитата ОНС/образователна и научна степен/доктор ,се явява неоснователно и по следните съображения:

Безспорно е, че ищецът е придобил научна степен „Доктор" по защитения от него докторат - „Управление на информационната сигурност в компютърни мрежи".

От писмения отговор на ответника е видно,че се подържа тезата,че придобитата от ищеца образователна и научна степен „Доктор" по защитен докторат „Управление на информационната сигурност в компютърни мрежи" не е относим към изпълнение на служебните му задължения за длъжността „Съдебен администратор" в РП - М.,тъй като съобразно предвидените в ПАПРБ задължения в новата длъжностна характеристика не фигурират и са премахнати функциите ,свързани с „управлява информационната сигурност в компютърните мрежи на РП - М." и „организира доставката, разпределението и правилното функциониране на всички устройства в направление - Комуникационна и компютърна техника".Посочено е че същите са относими за длъжността „Системен администратор", фигурираща в щата на РП - М. от 01.01.2021 г.

При данните по делото е безспорно,че на 14.09.2021 г. ответникът е утвърдил нова длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност „Съдебен администратор" и на същата дата е издал Заповед № 188/14.09.2021 г. ,с която е разпоредил едностранно да бъде прекратено изплащането на допълнителното трудово възнаграждение в размер на десет процента върху основната заплата за ОНС, тъй като темата на защитения докторат не отговаряла на характера на извършваната от ищеца работа в резултат на утвърдената на същата дата длъжностна характеристика за длъжността, която е заемал ищеца.Безспорно е също така,че в тази длъжностна характеристика не са посочени функциите,фигуриращи в предходната такава,а именно:“... управлява информационната сигурност в компютърната мрежа на Районна прокуратура - М.; организира доставката, разпределението и правилното функциониране на всички устройства в направление Комуникационна и компютърна техника“.

В случая съдът,съобразявайки изложеното от вещото лице по назначената съдебно-административна експертиза, приема,че въпреки липсата на посочените дейности защитения от ищеца докторат „Управление на информационната сигурност в компютърни мрежи" е относим към изпълнение на служебните му задължения за длъжността „Съдебен администратор" ,тъй като управлението на информационната сигурност е пряко относимо към длъжността съдебен администратор, на управленско и организационно ниво. Съгласно типовите длъжностни характеристики, съдебният администратор осъществява следните отговорности в тази сфера:

• планира и въвежда програмни решения за автоматизация и снабдяване с оборудване, което включва и аспектите на сигурността;

-ръководи и контролира работата на специализираните служители, като например системния администратор, който изпълнява преките технически задачи по защита на мрежите и информационните системи;

-отговаря за управлението на административната дейност, което включва осигуряване на условия за надеждно и защитено съхранение на служебната информация;

-контролира преките извършвани от системния администратор дейности по архивиране и актуализация на системи и получава уведомления при инциденти или пробиви в сигурността;

-носи административна отговорност за общата стратегия по сигурността, осигурява бюджета и утвърждава вътрешните правила за работа с информационните системи.

С оглед изложеното се налага извод ,че защитеният от ищеца докторат „Управление на информационната сигурност в компютърни мрежи" съответства на характера на извършваната от него работа и на изискванията в съответната длъжностна характеристика , дори и след отпадането на част от вменените отговорности ,посочени по-горе.

В тази посока е и заключението на вещото лице по назначената съдебноадминистративна експертиза,което е посочило следното: налице е пряко отношение между придобитата научна образователна степен по специалността, защитена от ищеца И. Д. Н. и трудовите функции, изпълнявани от него за времето от приемане на Правилника за администрацията на ПРБ от 10.12.2013 г. /ДВ бр. 106/до прекратяване на трудовото му правоотношение на 04.01.2023 г., тъй като същите са нормативно определени с Правилника за администрацията на ПРБ, поради което и са вменени в длъжностните му характеристики.

За да направи горния извод вещото лице е съобразило следните факти и обстоятелства: основните трудови функции на ищеца И. Д. Н. ,назначен на длъжност „Съдебен администратор" са регламентирани и в длъжностните му характеристики на основание чл. 51, т. 1 от Правилника за администрацията на ПРБ, и се определят: „... „планира, организира и ръководи дейността на съдебните служители", вменено му в длъжностни характеристики - от 12.02.2019 г. и на 14.09.2021 г. Съгласно чл. 55, ал. 2 от Правилника за администрацията на Прокуратура на Република България, общата администрация в районните прокуратури е организирана в следните направления:-Финансово-счетоводна дейност; Човешки ресурси;Информационно обслужване; Техническо обслужване.

Следователно основните трудови функции за съдебния администратор са свързани с четирите основни направления, сред която е и „Информационното обслужване", където до голяма степен основателно може да се определи/впише и темата на защитената дисертация на ищеца, а именно: „Управление на информационната сигурност в компютърни мрежи" в професионално направление „Компютърна и комуникационна техника". След като с Правилника на администрацията на ПРБ и длъжностите му характеристики му е вменено да планира, организира и ръководи дейността на съдебните служители в направление „Информационно обслужване" /системни администратори, компютърни специалисти/, то защитения докторат на тема „Управление на информационната сигурност в компютърни мрежи" в професионално направление „Комуникационна и компютърна техника" може да се каже, че кореспондира с неговите преки трудови функции, като същите са нормативно определени.

В подкрепа на даденото заключение, видно от проверените документи - заповеди, инструктажи, правила, се установява, че действително на длъжностното лице-ищеца И. Д. Н. са възлагани допълнително и други конкретни задачи, свързани с темата на защитения докторат:със Заповед № 80/16.03.2021 г. на Районна прокуратура - М.(приложена на стр.59 от исковата молба по гр. д.№ 1893 / 2024 с № 8484 от 24.27.2024 г. по описа на Районен съд - М.), ищецът И. Д. Н. е определен за служител, който да изпълнява функциите по чл. 21 от Правилата за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани в ПРБ. В изпълнение на тази заповед, ищецът е изготвил Доклад, в който е описал извършените дейности в изпълнение на заповедта(приложен в/на стр. 55 от Исковата молба по цитираното по-горе г.д.), който доклад е утвърден на 14.12.2022 г., от ръководството на прокуратурата в лицето на ответника, приел и извършената работа. Извършените дейности са в резултат на възложените му трудови функции със Заповед № 80/16.03.2021 г. на Районна прокуратура- М.- от дата 10.01.2022 г., 13.01.2022 г., 08.03.2022 г., отново 08.03.2022 г., 28.04.2022 г., 01.06.2022 г., 28.06.2022 г., 01.07.2022 г. 14.12.2022 г., касаещи предприемане на технически и организационни мерки с оглед гарантиране сигурността на обработвалите лични данни на Интернет сайта на Районна прокуратура - М., както и в декларациите, длъжностните характеристики и други.

От гореизложеното може да се определи , че след датата на издаване на Заповед № 80/16,03.2021 г., на ищеца И. Д. Н. са били възложени трудови функции, свързани с гарантиране на сигурността на обработваните лични данни на Интернет сайта на Районна прокуратура - М., които видно от утвърдения доклад действително е извършвал, а работата му е приета и утвърдена от ответника.

Утвърдени са: Инструктаж за информационна и персонална сигурност, със Заповед № 257/11.11,2022г. и Инструктаж за информационна и персонална сигурност със Заповед № 79/24.06.2019 г. на Районна прокуратура -М., които съдържат текстове преповтарящи такива, съдържащи се в защитената и приложена на стр. 15 от Дисертация за придобиване на ОНС „Доктор".

Трудовото правоотношение на ищеца е от 02.08.2010 г. /датата, на която е назначен/ до 04.01.2023 г. /датата, на която същото е прекратено/. Защитата на дисертацията му през 2018 г., е в периода цитиран по-горе, когато ищецът е бил в служебни отношения с работодател - Районна прокуратура -М.. На основание чл. 14 от Закона за авторското право и сродните му права, правото на авторско право принадлежи на работодателя. Налице е презумпция - всеки труд следва да бъде възмезден, а утвърждавайки части от дисертацията за нуждите на Районна прокуратура - М. под формата на инструктажи за информационна сигурност, то следва да се приеме, че е налице връзка между придобитата ОНС „Доктор" и вменените функции от ответника, намерили приложение в утвърдените инструктажи за информационна и персонална сигурност със Заповед № 79/24.06.2019 г, и Заповед № 257/11.11.2022 г. на Районна прокуратура - М..

Вещото лице е посочило , че видно от издадена Заповед № 111/07.06.2022 г. на Районна прокуратура -М./на стр. 54 от исковата молба/, в която фигурира текст:“....във връзка с предложение на И. Н. - съдебен администратор...“ ищецът е отправил предложение за изменение на Вътрешните правила за информационна сигурност, което е прието от ответника, след като последния е и утвърдил изменение в правилата за информационна сигурност със същата Заповед.

Трудовите функции за длъжността „Съдебен администратор" са нормативно регламентирани в чл. 51 от Правилника за администрацията на ПРБ, сред които са всички дейности в направление информационно обслужване, включително информационната сигурност. Предвид на това, че на ищеца И. Д. Н. са възлагани и други трудови функции, освен да „планира, организира и ръководи" съдебните служители в направление „Информационно обслужване", то е налице пряка връзка между защитения докторат и трудовите функции на ищеца.

Заключението на вещото лице е възприето от съда като правилно и обективно.

Във връзка с изложеното Окръжен съд-В. приема,че неоснователно е прекратено изплащането на определеното на ищеца допълнително възнаграждение,с постоянен характер,за придобитата ОНС/образователна и научна степен/доктор ,като в случая е безспорно ,че през исковия период ищеца не е получавал допълнително възнаграждение с постоянен характер за ОНС“Доктор“,което при данните по делото се явява дължимо.

За пълнота следва да се отбележи,че твърдението на ищеца за злоупотреба с право от страна на работодателя при извършената промяна във възнаграждението не намира опора в ангажираните доказателства. В случая съдът намира,че работодателят е действал в кръга на правомощията си , при съобразяване изложеното в писмо изх.№ 2751/31.07.2018 г. на главен секретар АГП,както и Правилата за организацията на работната заплата на магистратите и съдебните служители в ПРБ,частност чл.21,включително и т.12.5 от решение на ВСС по протокол № 42 от 05.12.2007 г. Въпросът за злоупотреба с право не е повдигнат с въззивна жалба от ищеца и не е предмет на въззивен контрол .

При това положение се налага извод,че предявеният иск по чл.128 ал.2 КТ вр. чл. 11 от НСОРЗ е основателен,поради което следва да бъде уважен в размера по заключението на вещото лице ,изготвило съдебно- икономическата експертиза,съвпадащ с претенцията на ищеца.

С оглед основателността на главния иск,в случая, основателен се явява и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД.

В тази връзка е правилен изводът на районния съд,че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от в общ размер от 2754.94 евро/равностойност в лева-5 388,19 лева/, от която:

• 2175.24 евро/равностойност в лева -4 254,40 лева/ -неплатено допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер за ОНС „Доктор" за периода от месец септември 2021 г. до месец декември 2022 г.;

• 579.70 евро /равностойност в лева- 1 133,79 лева/ -обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва за забава, считано от деня следващ датата на падежа на всяко неизплатено месечно възнаграждение от 01.10.2021 г. до 23.07.2024 г.;

• като и да се осъди ответника да заплати законната лихва върху главницата от 2175.24 евро/равностойност в лева -4 254,40 лева/ за времето от датата на завеждане на исковата молба /24.07.2024 г./до окончателното изплащане.

Постановеното в горния смисъл първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено .

ПО РАЗНОСКИТЕ:

В случая въззиваемата страна не е направила съдебно-деловодни разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание Чл.272 Съдът