Решение № 598 от 27.4.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 6672/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр.. с чл.188, т.2 от КТ от Р. Н. В. против ПГТ „И.П.“, гр. Русе, за отмяна като незаконна на Заповед № ЧР-24-5/01.10.2025 г. на Началника на Регионално управление на образованието – Русе, с която на осн. чл.188, т.2 и чл.189 КТ й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Ищцата твърди, че заема длъжността „д.“ на ПГТ „И.П.“ гр. Русе съгласно споразумение № РД-12-305/02.07.2010 г. На 01.10.25 г. й била връчена Заповед № ЧР-24- 5/01.10.2025 г. на Началника на Регионално управление на образованието – Русе за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, т.3 и т.10 от КТ. Сочи, че преди налагане на дисциплинарното наказание са й искани писмени обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ. Ищцата счита заповедта за налагане на дисциплинарно наказание за незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и при неспазване на законоустановената процедура за реализиране на дисциплинарна отговорност. Отрича да е извършила сочените в заповедта нарушения, смята, че индивидуализираните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина не покриват фактическия състав на посоченото в заповедта правно основание. При налагане на наказанието не били спазени сроковете по чл.194 КТ, наложеното наказание не съответствало на тежестта на нарушенията, при определянето му не били спазени изискванията на чл.189 КТ и не била отчетена липсата на неблагоприятни последици за работодателя. В срока по чл.131 ГПК ответникът ПГТ „И.П.“ гр. Русе, чрез назначения от съда особен представител на ответника – адв. Й. Д., изразява становище за допустимост на иска, а относно неговата основателност моли съдът да се произнесе съобразно доказателствата по делото. В производството като трето лице – помагач на страната на ответника е конституирано Регионално управление на образованието – Русе, представлявано от началника му – д-р Р.Г., като същото изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, развивайки подробни съображения за законосъобразността на оспорената заповед и съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението. След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: Исковата претенция е допустима, предявена от процесуално легитимирано лице, при спазване изискванията за надлежно упражняване на правото на иск и липса на процесуални пречки за неговото разглеждане. С Тълкувателно решение № 1/30.03.2012 г. по тълк.дело № 1/2010 г. - ОСГК на ВКС е прието, че надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал.1 от КТ, предявени от работник/служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал.2 изр. 1 от КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Работодателят е надлежен ответник и по всички искове, свързани с възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, предявени от д. на училището. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 61, ал.2, изр. 2 от КТ, легитимиран ответник в настоящото производство е работодателят ПГТ „И.П.“ гр. Русе, а не горестоящият му орган – РУО гр. Русе. Последният е издател на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, каквато компетентност за упражняване на дисциплинарна власт му е призната с разпоредбата на чл.192, ал.2 от КТ. Разпоредбата на чл.357 от КТ сочи, че страна по този спор е работодателят, а с нормата на §1, т.1 от ДР на КТ е дефинирано, че работодател е предприятието, структурата, в която е създадено трудовото правоотношение за съответната длъжност. По делото не се оспорва и от представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцата заема длъжността „д.“ на ПГТ „И.П.“ по трудово правоотношение, възникнало от конкурс, съгласно споразумение № РД-12-305/02.07.2010 г. между ищцата и министъра на образованието, младежта и науката. Със заповед № ЧР-24-5/01.10.2025 г. на началника на РУО – Русе, връчена й на същата дата, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени нарушения на трудовата дисциплина. Съгласно разпределената доказателствена тежест ответникът следва да докаже наличието на всички предпоставки за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание, спазването на сроковете и съответните процесуално и материално – правни норми, както и наличието на основания за реализиране наказателната отговорност на служителя. В тежест на ищцата е възложено да установи наличието на трудово правоотношение и наложеното дисциплинарно наказание, които обстоятелства не се оспорват. От писмените доказателства по делото е видно, че по повод извършени проверки от комисии, назначени със заповед на началника на РУО – Русе, са установени нарушения на трудовата дисциплина от д. на ПГТ „И.П.“ гр. Русе, подробно описани в констативни протоколи на комисията – КМД-01-348/08.07.2025 г. и КМД-01-390/18.09.2025 г. С покана с рег. № ПД-03-20/25.07.2025 г. /л.26/ началникът на РУО – Русе е поискал писмени обяснения от д. по установените нарушения в констативен протокол № КМД-01-348/08.07.2025 г. на РУО – Русе и констативен протокол от 11.06.2025 г., изготвен от комисия на ДАЗД, като такива са предоставени с писмо с изх. № 777/01.08.2025 г. С покана с рег. № ПД-03- 26/24.09.2025 г. началникът на РУО – Русе е поискал писмени обяснения от ищцата по част от установените нарушения – посочените в Констативен протокол № КМД-01-390/18.09.2025 г. и такива са представени в указания срок с писмо с изх. № 130/30.09.2025 г. След изпълнение на тази процедура началникът на РУО – Русе издал Заповед № ЧР-24- 5/01.10.2025 г., с която на д. на ПГТ „И.П.“ гр. Русе – ищцата Р. Н. В. било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, за нарушенията, описани в констативните протоколи от проверките – КМД-01-348/08.07.2025 г. и КМД-01- 390/18.09.2025 г. Ищцата е навела твърдения, че в дисциплинарното производство е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.193 КТ, според която работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, като неспазването на посоченото изискване има за последица отмяна на дисциплинарното наказание на формално основание, без разглеждане на спора по същество. В настоящия случай, видно от писмените доказателства, представени от ищцата и от третото лице – помагач като част от преписката по дисциплинарното производство, с покани с рег. № ПД-03-20/25.07.2025 г. и № ПД-03- 26/24.09.2025 г. началникът на РУО – Русе е поискал писмени обяснения от ищцата по установените нарушения, посочени в констативни протоколи № КМД-01-348/08.07.2025 г. и № КМД-01-390/18.09.2025 г. и такива са представени в указания срок. Предвид изложеното съдът намира, че наказващият орган е изпълнил изискванията на чл.193 КТ и не е налице формално основание за отмяна на оспорената заповед. Ищцата е изложила доводи за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание поради издаването й след изтичане на срока по чл.194 КТ. Съгласно чл.194 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Под „откриване на нарушението” по смисъла на чл.194, ал.1 от КТ се има предвид узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субект на нарушението, време и място на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. В рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. В конкретния случай наказанието е наложено в рамките на 2-месечния срок от установяването на нарушението със съответния констативен протокол, но за част от нарушенията не е спазен 1-годишният срок за санкционирането им, считано от тяхното извършване. Когато дисциплинарното нарушение, изразяващо се в бездействие – неизпълнение на възложени трудови функции, е продължило определен период от време, вкл. и до откриването му, изискванията на чл.194, ал.1 КТ и чл.195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриване на нарушението, тъй като извършването на нарушението и моментът на откриването му съвпадат /в този смисъл е Решение № 69/17.05.2013 г. на ВКС по гр.д. № 372/2012 г., IV г.о./ Следователно в тези случаи срокът за налагане на дисциплинарно наказание тече от откриването му. Съдът намира, че за част от нарушенията по т. 2.3.1. от оспорената заповед, изразяващи се в регистриране в Книгата на заповеди на д., водена в електронен формат, на заповеди на д. за учебната 2023/2024 г., в по-късен период от време от тяхното издаване - а именно през 2024 г. е изтекъл преклузивният едногодишен срок по чл.194 КТ за налагане на дисциплинарно наказание. Според наказващия орган са нарушени изискванията на чл.257 ЗПУО, чл.258, ал.1 ЗПУО, чл.31, ал.1, т.2,4, 30 от Наредба № 15/22.07.2019 г., т.34 от раздел III на длъжностната характеристика във вр. с т.2 от Приложение № 2 към чл.7, т.2 от Наредба №8/11.08.2016 г. и не е упражнен контрол от д. относно водене и регистриране на заповедите му, като нарушенията са извършени чрез бездействие. Според съда бездействието на служителя е преустановено на датата през 2024 г., на която съответната заповед е регистрирана. По отношение на заповедите и административните актове, несвоевременно регистрирани на 13.08.2024 г., 20.03.2024 г., 07.03.2024 г., 23.01.2024 г. срокът по чл.194 КТ започва да тече от датата на преустановяване на нарушението и към датата на налагане на наказанието – 01.10.2025 г. е изтекъл 1-годишният срок съгласно цитираната разпоредба за тяхното санкциониране, като се съобрази и спирането на срока по време на ползвания от ищцата отпуск в размер на 32 дни съгласно справката, съдържаща се в представената от РУО – Русе преписка. Предвид посоченото съдът счита, че тези нарушения не подлежи на изследване по същество, тъй като възможността да се наложи наказание за тях е преклудирана към датата на налагане на наказанието и заповедта за дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразна в тази част на формално основание. Във връзка с горепосочените нарушения са събрани писмени и гласни доказателства, които не следва да бъдат обсъждани, доколкото в настоящото производство същите няма да бъдат изследвани по същество поради неспазване изискванията на чл.194 КТ. За останалите нарушения, описани в т.1 и т.2 от Заповед № ЧР-24-5/01.10.2025 г. на началника на РУО – Русе, съдът намира, че са санкционирани в рамките на срока по чл.194 КТ. Неоснователни са възраженията на ищцата за санкциониране на нарушенията по т. 1 от оспорената заповед след изтичане на срока по чл.194 КТ. Нарушенията следва да се считат за открити на датата на съставяне на констативен протокол № КМД-01-348/08.07.2025 г., когато до наказващия орган е достигнала информация за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субект на нарушението, време и място на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, квалифициращи го като нарушение. Наказанието е наложено преди изтичане на 2-месечния срок от откриване на нарушението, като на осн. чл.194, ал.3 от КТ срокът е спрян за времето, през което д.ът е ползвал отпуск в общ размер на 32 дни в рамките на този период, съгласно приложената по делото справка. Съдът счита за неоснователни възраженията на ищцата, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на преклузивния срок по чл.194 КТ по съображения, че всички нарушения по т.2 от Заповед № ЧР-24-5/01.10.2025 г. на началника на РУО – Русе са извършени чрез еднократни действия, а не чрез бездействия. Всички описани в т.2 нарушения, са извършени чрез бездействие – непосочване в заповед на д. на място за съхранение на класьора с оригинални заповеди и реда за предаване, съхраняване и използването им в хартиен вид в архива на институцията, неупражнен контрол от страна на д. във връзка с разпечатване и номериране на страниците на заповедите на д., във връзка с регистриране на заповеди и административни актове и с липсващи заповеди и административни актове. Нарушенията не са извършени чрез еднократно действие, тъй като неизпълнението на съответните трудови функции е започнало на определена дата, когато е служителят е следвало да осъществи съответното дължимо поведение и към датата на откриване на нарушенията чрез довеждане до знанието на началника на РУО – Русе на констативен протокол КМД-01-390/18.09.2025 г. дължимите действия не са били извършени, т.е. бездействието е продължило определен период и не е преустановено към датата на откриване на нарушението. Единствено за нарушенията по т.2.3.1. и 2.3.2., изразяващи се в по-късно регистриране на заповеди на д. през 2025 г. срокът тече от преустановяване на нарушението, което е настъпило с регистрирането на заповедите на съответните дати през 2025 г. С оглед спазване на изискванията по чл.193 КТ и чл.194 КТ за горепосочените нарушения по т.1 и т.2 от оспорената заповед, съдът следва да разгледа по същество законността на наказанието за тях. Относно нарушението по т.1.1. съдът констатира, че по делото не е приложена заповед № 399/16.12.2024 г. на д. на ПГТ, с която на ученичката В.И. от 9 – ти „в“ клас е наложено наказание „предупреждение за преместване в друго училище“, което възпрепятства извършване на проверка от съда за допуснатите нарушения от ищцата при съставянето й. С оглед на изложеното съдът приема, че ответникът не е доказал извършването на визираното в т.1.1. от оспорената заповед нарушение и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразна в тази част. Относно нарушението по т.1.2. съдът констатира следното: От показанията на свид. М. Х. – зам.-д. по учебната дейност в ответната гимназия, се установява, че на ученичката В.И. през учебната 2024/2025 г. са наложени две наказания. За втора степен наказание ръководството уведомявало ДСП, но никога не се е явявал техен представител при изслушване на детето и процедурата е провеждана в отсъствие на представител на ДСП. Въз основа на писмените и гласните доказателства по делото, съдът счита, че ищцата не е извършила нарушението, посочено в т.1.2. от оспорената заповед. Въпреки наличието на данни за налагани наказания на ученичката В.И., не се установява същата да се явява „дете в риск“ по смисъла на пар.1, т.11 от ДР на ЗЗДет или дете, нуждаещо се от закрила по смисъла на чл.10, ал.1 ЗЗДет, което обстоятелство да изисква на осн. чл.7, ал.2 вр. ал.1 ЗЗДет уведомяване на ДСП от съответните длъжностни лица. От показанията на свид. Х. е видно, че ДСП са уведомявани във връзка с производството по налагане на наказание на ученичката, но не са изпратили представител. Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не е доказал извършването на нарушението, визирано в т.1.2. от оспорената заповед и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразна в тази част. Относно нарушението по т.2.1., квалифицирано като такова по чл.187, ал.1, т.3, предл.1 КТ съдът констатира следното: в заповед № 1143/13.09.2024 г. на д. на ПГТ /л.288/ са определени длъжностни лица, които отговарят за издаването, воденето и съхраняването на документи от задължителната училищна документация, като относно книгата за регистриране на заповедите, издадени от д., отговорното длъжностно лице е посочено чрез заеманата длъжност – технически секретар/ЗАС, без същото да е определено поименно. Към заповедта е приложен списък на лицата, запознати със съдържанието на заповедта, удостоверено с положени от тях подписи. По делото е представено и поименно щатно разписание /л.309/ в сила от 15.09.2024 г., от което може да се установят конкретните служители, задължени съгласно цитираната заповед на д. да водят книгата за регистриране на заповедите на д.. От съдържанието на заповедта е видно, че в нея не е определено място за съхранение на класьора с оригиналните заповеди за учебната година и тя не съдържа регламентация на реда за предаване, съхраняване и използване на документите в хартиен вид в архива на институцията след тяхното приключване, но тези данни се съдържат в други вътрешни актове, утвърдени със заповед на д.. Мястото за съхранение на заповедите е определено във Вътрешните правила за реда и организацията на документооборота /л.316/, а редът за предаване, съхраняване и използване на документите в хартиен вид в архива е уреден във Вътрешни правила за архивиране и съхраняване на документите /л.319/ и в Правилник за архивиране /л.332/. По отношение на това нарушение ищцата е навела доводи за липса на нарушение, които съдът намира за основателни. Действително заповед № 1143/13.09.2024 г. не съдържа имената на отговорните служители, а техните длъжности, но разпоредбата на чл.39, т.1 от Наредба № 8/11.08.2016 г. не изисква поименно посочване на отговорните лица. Посочената заповед на д. не съдържа и място на съхранение на класьора с оригинални заповеди и реда за съхранение на документите в хартиен вид, но същите са уредени във вътрешни правила и правилник, утвърдени със заповеди на д., поради което съдът приема, че не е налице нарушение на посочените от наказващия орган нормативни разпоредби. По отношение на нарушенията, визирани в т.2.2., 2.3. и 2.4. съдът установи следното: според констативен протокол № КМД-01-390/18.09.2025 г. проверяващата комисия, назначена от началника на РУО - Русе, е достигнала до заключение, че заповедите на д. не са разпечатани на хартия с номерирани страници и достоверността на отразената информация в тях не е потвърдена с подпис на длъжностно лице и на д. и полагане на печат на институцията. Комисията е констатирала още, че значителна част от издадените от д. заповеди и административни актове не са регистрирани своевременно в книгата на заповедите, а в по-късен момент през 2025 г., както и че е нарушена поредността на номерата на регистрираните административни актове за учебната 2024/2025 г. Проверяващите са установили липсващи заповеди и липса на номерация на страниците в класьорите със заповеди. Според показанията на свид. М. Х., зам.-д. по учебната дейност в гимназията, в училището е извършван ремонт през 2023 г. и 2024 г., като през м. септември 2024 г. все още се работело на обекта. Кабинетите са провеждане на учебни занятия били готови, но кабинетите на администрацията не били довършени. Свидетелката се помещавала в стаята си на работното си място и работела с лаптоп на маса, без бюро, с мобилен интернет, тъй като интернетът бил слаб. Заповедите се водели първо в таблица в Ексел, след което при възможност се въвеждали в програмата „Школо“. Според свид. Р. Г., зам.-д. по административно-стопанската дейност, ремонтът в сградата на гимназията започнал на 21.12.2023 г. и продължил до м.8.2024 г. По време на ремонта в основната сграда, в която се извършвали СМР, се помещавали свидетелката Г., която е зам.-д., д.ът, секретарката и счетоводството, защото на ръководството било възложено от МОН да осъществява контрол върху строителните дейности и било невъзможно цялата документация да бъде извадена от сградата. Първоначално тези служители били настанени в две стаи, докато в останалите се извършвал ремонт. Разполагали с лаптопи, но през повечето време електричеството било прекъснато и интернетът бил слаб, поради което работели през мобилните си телефони. Когато нямало ток и интернет, входящата и изходяща кореспонденция се следяла през телефон. При възможност секретарката отивала в учебно-производствения корпус, за да изпълнява задълженията си. Секретарката правела всичко възможно да въвежда информацията навреме. Ползвали Ексел за въвеждане на входяща и изходяща кореспонденция и за попълване на заповедната книга, тъй като този програмен продукт позволявал работа, без използване на интернет. Липсата на електричество и интернет затруднявала административната дейност. Понякога секретарката отивала в другата сграда, за да изпълнява там задълженията си, но не било възможно изнасяне на цялата документация от устройствата й. При възможност, след като данните били въвеждани в Ексел, се въвеждали и в другите платформи, понякога и в извънработно време. Заради ремонтните дейности секретарката водела книгата със заповеди в Ексел и след това при възможност ги въвеждала и в „Школо“. Според свидетелката е възможно заради ремонта и липсата на ток и интернет да са допускани нарушения на номерацията на заповедите. Във връзка с издаване на заповеди по програмата „Без свободен час“ също било възможно да е нарушена номерацията на заповедите, напр. ако се окаже, че определеният учител е болен и трябва да бъде определен друг заместващ учител. По отношение на липсващите заповеди според свидетелката липсата на заповед означавало, че такава не е издадена. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като логични, последователни и непротиворечащи на останалите доказателства по делото. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание № ЧР-24-5/01.10.2025 г. на началника на РУО – Русе е издадена при спазване на формалните изисквания на чл.195, ал.1 КТ – издадена е от компетентния орган – началника на РУО – Русе и съдържа изискуемите реквизити –съдържа описание на извършените нарушения, датата или периода на извършването им, посочване на наказанието и нормативните текстове, въз основа на които се налага. За нарушенията, които съдът е приел за извършени и санкционирани в срока по чл.194 КТ, не са налице несъответствия между описаните нарушения и цитираните разпоредби, които се сочат за нарушени. Съобразно трайната съдебна практика, задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка тежестта на наказанието, съобразяване сроковете по чл.194 КТ и възможността наказания служител да се защити ефективно. Когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяването на тези изисквания, същата се счита за мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 КТ. Съдът намира, че в случая наказващият орган е спазил законовите изисквания да мотивира заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Атакуваната заповед е мотивирана фактически и правно. Подробно са изложени обстоятелствата, въз основа на които началникът на РУО - Русе е направил извод за наличие на дисциплинарно нарушение; обсъдени са събраните доказателства и обясненията на служителя. Извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина са описани по разбираем за нея начин, което се потвърждава и от съдържанието на дадените от нея писмени обяснения, като по този начин е било гарантирано правото й на защита. Съгласно разпоредбата на чл.258 от ЗПУО, д.ът на държавно и общинско училище организира и контролира цялостната дейност на институцията в съответствие с правомощията, определени с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, д.ите и другите педагогически специалисти. Предвидените в законови и подзаконови нормативни актове задължения на д. на училище да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на училището и да осъществява системен контрол върху образователния процес са залегнали и в длъжностната характеристика на ищцата – раздел V – д.ът отговаря за осигуряване на изпълнението на държавните образователни стандарти, за правилното водене и съхраняване на училищната документация и др. В конкретния случай дисциплинарното наказание е наложено именно за бездействие от страна на д. - ищцата, която не е осъществила контрол върху дейността по водене на посочените документи – заповеди, книги за заповеди и класьори със заповеди и административни актове, с което е нарушила разпоредбите на чл.187, ал.1, т.3, пр.1 и чл. 187, ал.1, т.10 от КТ. На осн. чл.189 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя. Съобразно константната съдебна практика на ВКС при преценката за съразмерност на наложеното наказание с дисциплинарното нарушение следва да бъдат отчетени всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, в т.ч. тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, отражението върху работата в предприятието, наличието на вредни последици, поведението на служителя и отношението му към допуснатото нарушение, дисциплинарното му минало, както и доколко с действията си е отговорил на очакванията за съответстващото за длъжността поведение. В конкретния случай тези обстоятелства следва да се преценяват единствено за нарушенията, за които не е изтекъл преклузивният срок по чл.194 КТ за налагане на дисциплинарно наказание и за които съдът е приел, че представляват нарушения на трудовите задължения на ищцата – т.е. за нарушенията по т.2.2, по т.2.3.1. /относно заповедите, регистрирани през 2025 г./, по т.2.3.2., т.2.3.3, т.2.3.4 и т.2.4. При преценка тежестта на нарушенията наказващият орган правилно е взел предвид обществената значимост на длъжността на д., която предпоставя по-висока степен на отговорност, множеството нарушения и продължителния период от време, в който ищцата чрез бездействието си не е упражнявала ефективен контрол върху начина на водене и съхраняване на училищната документация. Взета е предвид липсата на предходни дисциплинарни наказания на служителя. Въпреки това съдът намира, че е налице несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на нарушенията по т.2 от заповедта и обстоятелствата, при които са извършени. Не е съобразена липсата на установени реални вредни последици за гимназията от посочените нарушения – например неправомерна подмяна или унищожаване на документи. Неправилно са взети предвид при налагане на наказанието общественият отзвук на инцидента от 16.05.2025 г., нарушения на норми, свързани със закрила на детето, които имат отношение към деянията по т. 1 от оспорената заповед, за които съдът е приел, че не е доказано извършването на дисциплинарни нарушения. Не е съобразено обстоятелството, изтъкнато и в писмените обяснения на д. относно пречките, възникнали за своевременно регистриране на заповеди и водене на книгите за регистриране на заповеди на д. и административни актове, поради извършвания в продължение на повече от една година ремонт на училището. Наличието на затруднения в тази насока са установени и от показанията на свидетелите Х. и Г.. Не е съобразено и че част от нарушенията са отстранени след извършената проверката, в изпълнение на дадените предписания на д.. По изложените съображения съдът намира наложеното наказание „предупреждение за уволнение“ за несъразмерно тежко спрямо извършените нарушения по т.2 от заповедта, поради което Заповед № ЧР-24-5/01.10.2025 г. на началника на РУО – Русе следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Адекватно наказание за посочените нарушения би било наказанието „забележка“, но в настоящото производство съдът действа като контролно - отменителна инстанция и не разполага с правомощия да изменя вида на наложеното наказание, а може да се произнесе единствено за законността на наказанието. На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора, в полза на ищцата следва да се присъдят сторените в производството деловодни разноски, за чието извършване са налице доказателства по делото. Пълномощникът на третото лице – помагач е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на адвоката на ищцата, което възражение съдът намира за неоснователно. По делото са приложени доказателства за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 562,42 евро, съответстващо на размера, определен от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа, съобразено със степента на фактическа и правна сложност на делото, значителния обем ангажирани по делото доказателства и извършените от адвоката на ищцата процесуални действия. Ответникът следва да заплати по сметка на РС – Русе държавна такса в размер на 25,56 евро и изплатената от бюджета на съда сума за възнаграждение за особения представител на ответника – 357,90 евро. Мотивиран така, съдът