Решение № 348 от 6.7.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 291/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Община З., представлявана от кмета П. Г., подадена чрез процесуалния представител адвокат Т. Т. – ГАК, срещу решение № 101 от 24.11.2025 г., постановено по гр. дело № 75/2025 г. по описа на Районен съд Елена, с което е отменено наложеното на М. М. М. със Заповед № РД-12-608/16.12.2024 г. на кмета на Община З. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, и Община З. е осъдена да заплати на М. М. М. сумата от 1 000.00 лева – разноски по делото, а също така и сума в размер на 80.00 лева– държавна такса, по сметка на Районен съд Елена. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение с оглед доказателствената съвкупност по делото. Твърди се, че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата, която го е довела до неправилни правни изводи. Поддържа се, че по делото е установено допуснато нарушение на трудовата дисциплина, достатъчно тежко, за да обоснове налагане на оспореното дисциплинарно наказание, като се сочи, че същото е с такава тежест, че би могло да обоснове дори налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“. Изтъква се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице вредни последици за работодателя, и че неправилно е кредитирал като законосъобразно съгласието на свидетеля Ч. за установения начин на работа в детското заведение. Излага се, че неправилно съдът е приравнил целесъобразността на законосъобразност, без да съобрази императивни правни норми – чл. 138 КТ, чл. 128 КТ и др. Твърди се, че разпределението на работното време в детското заведение е следвало да бъде съобразено с приложимите нормативни актове и е недопустимо да бъде подменяно с решение на директора на учреждението или на бившия кмет на Община З., както и че работата е следвало да се полага от двама педагози ежедневно, а не от един педагог през ден. Поддържа се, че този организационен ред не е бил приеман от представляващия ответната Община, който е узнал за него едва вследствие на назначената проверка на 19.11.2024 г., поради което и тогава е възразил, като от този момент ищцата е започнала да се явява на работа ежедневно. Развиват се доводи, че вследствие на нарушението са настъпили неблагоприятни последици за работодателя под формата на плащания за неотработени дни, без да е изменен 8-часовият работен ден, както и че полагането на труд по 10 часа от един учител през ден всъщност съставлява извънреден труд, а натоварването се отразява на качеството на възпитателния процес. Сочи се, че за месец октомври 2024 г. М. се е явила на работа 15 дни вместо 21 работни дни, а за месец ноември 2024 г. – 16 дни вместо 19 работни дни, като въпреки това е получила цялото си трудово възнаграждение за двата месеца. С оглед на изложеното се поддържа, че установените в съвкупност нарушения, предвид натрупването на неправомерни факти, оправдават наложеното по степен наказание дори като компромисно. По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се съдебно-деловодни разноски. В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК отговор на въззивната жалба е подаден от процесуалния представител на ищеца по делото М. М.- адвокат П. Й.- САК. В него се излагат съображения, че атакуваният съдебен акт е правилен, законосъобразен, мотивиран и постановен при правилно приложение на материални и процесуалния закон. Възразява се, че в процесната заповедта на работодателя са посочени твърдения за две различни нарушения - отсъствие от работа в конкретен ден и „създаване на организация за работа през ден“, като и двете хипотези не са ясно разграничени, което препятства правото на защита на ищцата, както и че ответната страна не доказала невъзможността за специфичното разпределение на работното време, нито че работата не е извършена, както и че са настъпили реални вреди за Общината. На следващо място, се сочи, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, искането за обяснения и цялото дисциплинарно производство противоречат на нормата на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като не е ясно дали нарушението се състои в еднократно отсъствие, в създаването на организация за работа, или системност на нарушението, на кои дати, в кои часове, в кои документи и по какъв начин е нарушен трудовият ред; кое е претендираното нарушението по смисъла па КТ, не са посочени конкретни вреди- съществен процесуален порок. Оспорва се също така и неконкретизирането на фактическите основания за наказанието- конкретно поведение, време, място, нормативен акт, с посочване, че заповедта на работодателя, а и цялата процедура, страда от бланкетност и липса на конкретизация, тъй като не е ясно: какво е „отсъствието“ - еднократно, системно и с каква продължителност, както и какви са последиците; какво е „организацията за работа през ден“ — кога е въведена, от кого, как е регламентирана, в какво точно се състои конкретното нарушение; тежестта на нарушението и виновността се сочи, че не се обосновават с фактическа вреда нито за децата, нито за работодателя. Изтъква се също така и че от доказателствата по делото е видно, че практиката по променения график е заварено положение, въведено по разпореждане на бивш кмет, одобрявано години наред на ОС на педагогическия съвет, като графикът е бил известен на работодателя и не е бил променян, а също така и че не е доказано от страна на работодателя никакво укоримо отношение. Възражения са изложени и касателно процедурата за искане на обяснения, като се сочи, че същата е формално спазена, тъй като поканата за обяснения е твърде обща, без индивидуализиране на конкретния ден, час, обхват на нарушението и същност па противоправното поведение, без никакво разграничение кое именно е твърдяното дисциплинарно нарушение и на какво основание, като се твърди, че това препятства ищцата да организира цялостната си защита, както и че даденото време за изготвяне на обяснения- 3 работни дни се сочи да е твърде кратко. Твърди се, че е налице нормативно допустимо гъвкаво работно време, както и че съдебната практика допуска, че дори нетипична организация на труда, ако е одобрена или заварена от дългогодишен работодател, при липса на въвеждане на противоположни изисквания и липса на вреди, не следва да се санкционира като тежка дисциплинарна постъпка. Възразява се, че дори да се приеме наличие на нарушение, тежестта му е формална, без настъпили вредни последици, без данни за предходни нарушения, за системност, за оплаквания или сигнали от трети лица. В заключение се сочи, че не са налице основания, които да обосноват отмяна на атакувания съдебен акт, тъй като предходната съдебна инстанция изчерпателно е обсъдил всички представени доказателства и е приложил утвърдена съдебна практика, като е индивидуализирал спорния предмет, доказателствената тежест и пределите на съдебното разглеждане. До въззивния съд е отправено искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както и искане за присъждане на разноски за въззивното производство. Окръжен съд Велико Търново, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. При тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Районният съд се е произнесъл в рамките на спора, очертан от ищеца, и по отправеното към него искане за защита, в съответствие с диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, при наличието на положителните процесуални предпоставки, респективно при отсъствието на процесуалните пречки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск. При проверка за правилността на съдебното решение по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК, в очертаните с въззивната жалба предметни предели, въззивният съд приема за установено следното: Производството пред първата инстанция е образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 188, ал. 1, т. 2 КТ, за отмяна на наложеното на ищеца М. М. М. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Ищеца твърди, че работи на длъжността „........“ в Детска градина „П.“, с. Р., общ. З.. Сочи, че на 19.11.2024 г. в детската градина е извършена проверка от комисия, назначена със Заповед № РД-12- 567/19.11.2024 г. на кмета на Община З., като според проверяващите тя е отсъствала от работното си място през целия работен ден без уважителни причини и е създала организация на работа за педагогическия персонал– явяване на работа през ден, без това да е вписано в график и съгласувано с работодателя. Излага, че нормативната уредба в системата на предучилищното образование допуска такова разпределение на работното време, че е налице съставен график, съобразен с Правилника за вътрешния трудов ред, одобрен от Общото събрание на персонала, и че този начин на работа е въведен още по времето на предишен кмет на Община З., както и че е фигурирал още от 2009 г., когато е започнала работа в детското заведение. Поддържа, че предоставеният тридневен срок за писмени обяснения е недостатъчен, но въпреки това е депозирала докладна записка с вх. № РД-22- 8706/28.11.2024 г. Сочи се в исковата молба, че със заповед № РД-12- 608/16.12.2024 г. на кмета на Община З. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание - „предупреждение за уволнение“, като за издаването на заповедта се твърди, че М. била уведомена устно, поискала заповедта да й бъде изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка, но работодателят й отказал да я връчи официално. Впоследствие, след подаване на писмена молба, заповедта й била връчена официално на 10.02.2025 г. Счита, че издадената заповед № РД-12-608/16.12.2024 г. и наложеното с нея наказание „предупреждение за уволнение“ са незаконосъобразни, като навежда и доводи за упражняван спрямо нея тормоз при полагане на труда. Твърди се, че наложеното наказание е неправилно,противоречащо на материални закон,кто са наведени и съображения, касателно нарушения на процедурните правила за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като заповедта е необоснована. Твърди се, че в оспорваната заповед липсва конкретно посочване на твърдяното нарушение. Изложени са съображения, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, в частност с чл. 4 от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, като се твърди, че ищеца е изпълнила изцяло нормата установена с наредбата, касателно минималната норма преподавателска работа в случая при нейната длъжност в размер на 25 часа седмично. Ищеца, чрез процесуалния си представител твърди, че дори да се приеме, че е извършено нарушение, то последното неможе да се счита за виновно извършено от М., тъй като установеното работно време е било заверено от нея при постъпването й на работа и в последствие не е било променяно, както и че след като е извършена проверката и й е било разпоредено да извърши ново нормиране на труда и работното време в детското заведение М. е сторила това. Изтъквайки, че в случая на също така при определяне на дисциплинарното наказание не са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на служителя. Поддържа се, че и дори да е налице нарушение то е маловажно или в най-лошия случай следва да се санкционира с дисциплинарно наказание „забележка“. Изложени са и оплаквания, касателно неспазване на процедурата по чл. 193, ал.1 КТ тъй като не е било поискано и дадено конкретно обяснение от ищеца, касателно започнато дисциплинарно производство. Ищецът счита, че по отношение на нея е налице дискриминация, изразяваща се в преднамерено извършена проверка и наложено след това дисциплинарно наказание под формата на тормоз при упражняване на труд по признак лично положение и политическа принадлежност, доколкото вече било установявано такова третиране с прямо нея с решение № 113/14.05.2010 г. на петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация. По изложените съображение моли заповедта да бъде отменена, с присъждане на разноски. С отговора на исковата молба ответникът Община З., чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск изцяло като неоснователен. Поддържа, че заповедта е законосъобразна от формална страна и съответства на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, като е налице съответствие между посочените правни основания и изложените фактически обстоятелства, даващо възможност на ищцата да разбере причината за наказанието и да организира защитата си. Сочи, че в заповедта са посочени наложеното наказание и правните основания за налагането му. Излага, че преди налагане на наказанието е изслушал ищеца и е приел писмените обяснения, събрал е и оценил посочените доказателства. Твърди, че ищеца на 19.11.2024 г. не се е явила на работа през целия ден, без уважителни причини и че е създала организация за работа на педагогическия персонал и за себе си – системно явяване на работа през ден, без това да е регламентирано в нормативни и локални актове, което продължавало от предходни периоди. Сочи, че с поведението си ищцата е причинила вреда на Община З. в размер на 1 445.00 лв. за месеците октомври и ноември 2024 г. под формата на получени трудови възнаграждения, без да са заработени всички дни от съответните месеци, че е засегната репутацията на Общината и че извършените нарушения имат значителен и съществен характер, обуславящ дори налагане на по-тежко дисциплинарно наказание от наложеното на ищеца. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Безспорно между страните е, че те са обвързани от валидно трудово правоотношение, обективирано в трудов договор № 2 от 12.01.2009 г. с по което въззиваемата М. М. М. заема длъжността „........“ – код по НКПД 13456004 – в Детска градина „П.“, с. Р., община З., а въззивникът Община З. има качеството на работодател. Възникването и съдържанието на правоотношението се установяват от заверени преписи на трудов договор № 2/12.01.2009 г., от длъжностната характеристика от 11.06.2009 г. и от последващи допълнителни споразумения към трудовия договор № РД-15-02- 53/29.01.2024 г., № РД- 15-02-166/03.07.2024 г. и № РД-15-02-257/30.09.2024 г., съгласно които работничката полага труд при пълно работно време от 8 часа, за неопределен срок, с място на работа Детска градина „П.“, с. Р., община З.. От заверен препис на правилник за вътрешния трудов ред за учебната 2024/2025 г. на Детска градина „П.“ – приет на основание чл. 181 КТ с решение на педагогическия съвет по Протокол № 01/16.09.2024 г. и въведен в действие със Заповед № 01/16.09.2024 г. на директора на детското заведение, издадена на основание чл. 259, ал. 1 ЗПУО – се установява, че по силата на чл. 28, ал. 1 директорът с група, като учител с преподавателска заетост и административна дейност има 5 часа задължителна норма за преподавателска дейност и 3 часа други дейности в детското заведение и извън него, а съгласно чл. 28, ал. 3 поради отдалечеността на детската градина директорът с група и детският учител се редуват през ден, присъствайки в заведението целодневно – по 10 часа дневно. Тази вътрешна уредба е изградена в съответствие с Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, която в чл. 4 и в приложение № 1 предвижда за длъжността „....................“ минимална норма преподавателска работа от 25 часа седмично. Установява се от заверен преписи на график за преподавателската заетост на педагогическия персонал за месец ноември 2024 г. и график за работното време на персонала, че е осъществено действителното прилагане на описания режим на редуване на педагозите в детското заведение, като за дата 19.11.2024 г. по график на работа е следвало и е била Й.С.- детски учител. Със заповед № РД-12-567/19.11.2024 г. кметът на Община З. е възложил на комисия в състав заместник-кмет М.П. и експерт „Образование и социални дейности“ Н.Ч. да установи моментното състояние и средномесечната посещаемост в детските заведения на територията на Община З.. Комисията посетила детското заведение в с. Р., общ. З. на 19.11.2024 г., като констатациите й от извършеното посещение са обективирани в протокол по чл. 256 ЗПУО. При посещението свидетелите П. и Ч. установили, че директорът отсъствала, а единствената функционираща смесена група наброявала 10 записани деца, от които присъстващи – 4. По време на проверката в детското заведение била единствено г-жа Й.С.- детски учител, а директорът М. отсъствала. Събева уведомила проверяващите, че още при започването й на работата в детската градина е имала предварителна уговорка да идва през ден, по цял ден на работа, поради неудобство от ежедневно пътуване, като на следващия ден, отново за цял ден смените в детската градина се поемали от директора М.. За осъществената проверка М.П. изготвил докладна записка с вх. № РД- 22-8520/22.11.2024 г. до кмета на Община З. видно от заверен препис на която е, че свидетелят посочил установените при проверката обстоятелства- че на 19.11.2024 г. М. М. отсъствала от повереното й детско заведение, без да е уведомила за това си действие, като от персонала били установили, че е създала организация за работа на педагогическия персонал през ден, заради пътувания до и от работното място, без това да е документирано и съгласувано с работодателя й. На 20.11.2024 г. М. била поканена от зам. кмета на Община З. П. да обясни отсъствието си от работа на 19.11.2024 г., която обяснила, че било практика от години така да се работи в детската градина. В докладната записка с вх. № РД-22-8520/22.11.2024 г. е посочено, че е извършеното нарушение на трудовата дисциплина- чл. 187, ал.1, т. 1, предл., 3 КТ, като П. е предложил да бъде наложено наказание „забележка“ на М.. От заверен препис на писмо № СА-ЗСД-05-8544/22.11.2024 г., връчено на ищеца М. на 26.11.2024 г., се установява, че са й изискани писмени обяснения във връзка с докладната записка на свидетеля М.П. по повод извършено от нея дисциплинарно нарушение- системно неявяване на работа, неофициално, както и без да бъде уведомен кмета на Община З., в качеството му на работодател, които следвало да представи в срок до 16.00 часа на 29.11.2024 г. или в същи срок да се яви пред работодателя за устно изслушване, като представи доказателства, касателно твърдените от нея факти. В отговор на което М. е депозирала докладна записка № РД-22-8706/28.11.2024 г., посочвайки, че не й е връчвана и съответно не е запозната с докладна записка с вх. № РД-22-8520/22.11.2024 г. На следващо място е изложила твърдения, че специалистите, работещи в детското заведение със специалност предучилищна педагогика са пътуващи от други населени места, като още при постъпването й на работа е заварила установен такъв режим на работа- през ден за всеки един от двамата педагози, по целодневни смени, позволяващ взаимозаменяемост. Посочила е също така, че не знае дали е определен писмено или устно от работодателя, както и че се прилага в още две детски градини в Община З.- в село Средно село и в село Горско Ново село. Позовава се освен на заварения характер на режима и на съответствието му с нормативната и вътрешната уредба, с уточнение на часовете преподавателска заетост. Посочила е също така и че като директор на детската градина има различни задължения, които според естеството им налагат присъствието й не само в детското заведение. Собственоръчно е дописала, че на 19.11.2024 г. не е ползвала болничен лист, не добавя нови факти към вече изложените. На 29.11.2024 г. ищеца се е запознала с докладна записка с вх. № РД-22- 8520/22.11.2024 г., като й е бил връчен и препис от същата. По преписката е приобщено и становище на юрисконсулт на Община З. с вх. № РД-11- 9028/11.12.2024 г. Със заповед № РД-12-608/16.12.2024 г. на кмета на Община З. връчена на М. на същата дата, при отказ, удостоверен от двама свидетели, същата е наказан с дисциплинарно наказание „предупреждени за уволнение“ за извършено от нея нарушение на трудовата дисциплина- на 19.11.2024 г. по време на извършена проверка в детска градина „П.“, с. Р., общ. З., от комисия, назначена със заповед на кмета на Община З. било установено, че М. М. е отсъствала от работното си място през целия работен ден, без уважителни причини, като е констатирано, в хода на проверката, че М. е създала организация за работа на педагогическия персонал за явяване на работното място през ден, заради пътувания до и от работното място, без това да е вписано в график съгласуван с работодателя й, нарушение на чл. 187, ал.1, т.1, предл. 3 КТ. Заповедта е мотивирана с обстоятелствата, че неизпълнението на задължението е осъществено чрез неявяване на работа в продължение на един пълен работен ден- 19.11.2024 г., което е съществено и по този начин е затруднила организацията и осъществяването на дейността на детската градина, поставила в опасност физическото и емоционалното състояние на възпитаниците. При съобразяване на изложено, с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, поведението на лицето по чл. 189 КТ, работодателят е преценил, че на същата следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „предупреждени за уволнение“. С отделна заповед № РД-12-609/16.12.2024 г. от трудовото възнаграждение на М. за месец декември 2024 г. е удържано възнаграждението за деня 19.11.2024 г. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. Ч., М.П. и Н.Ч.. Свидетелят П. Ч. – бивш кмет на община З. в продължение на няколко мандата, установява, че произходът и съдържанието на установения режим на работа в детското заведение- организация на редуване през ден на всяка една от двете служителки с педагогическо образование е заварена практика отпреди повече от 15 години, наложена поради недостига на педагогически кадри и неблагоприятните транспортни връзки с малките населени места, при която учителите изработват дължимите часове, като поемат целодневно двете смени в един работен ден. Свидетелят е категоричен, че за периода, през който е бил кмет на Общината този режим не е пораждал затруднения, оплаквания на родители или деца, нито имуществени или каквито и да било вреди за Общината, и че не е налагал промяна на трудовите договори или на размера на възнагражденията, като дава положителна оценка на професионалните качества на въззиваемата. Свидетелят М.П. – заместник- кмет и член на проверяващата комисия в детското заведение на 19.11.2024 г., възпроизвежда обстоятелствата около проверката от процесната дата и обяснението на присъствалата учителка, че с директора работят през ден. Същият потвърждава, че при изслушването въззиваемата се е позовала на дългогодишния характер на практиката, още преди постъпването й на работа през 2009 г., че самият той е предложил налагане на наказание „забележка“, докато решението за по-тежко наказание е взето от кмета, както и че липсват постъпили сигнали и оплаквания относно работата на ищеца, а след проверката персоналът е преминал към ежедневно явяване на работа. Свидетелката Н.Ч. – експерт „Образование и социални дейности“ и член на комисията, извършила проверка в детското заведение на 19.11.2024 г. потвърждава констатациите от посещението и даденото от учителката Събева обяснение относно редуването й за работния процес с М.. Заявява, че през продължителния период на заемане на длъжността й до нея не е достигала информация за изменение на работното време, не са постъпвали сигнали или оплаквания от граждани и родители, нито контролните органи в сферата на образованието са констатирали нарушения или давали предписания във връзка с установения в детската градина режим. Приетите по делото останали писмени доказателства, като ирелевантни за спор съдът не обсъжда. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предмет на производството по делото е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 188, т. 2 КТ за оспорване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, по който в тежест на работодателя, в условията на пълно и главно доказване е да установи, че са спазени формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната отговорност, че ищецът виновно е извършила нарушение на трудовата дисциплина, както и съответствието на тежестта на наказанието с извършеното дисциплинарно нарушение - чл. 189 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, като задължително е необходимо нарушението да бъде посочено с индивидуализиращите го признаци от обективна и субективна страна и времето на извършването му. Само при конкретното описание на горепосочените обстоятелства съдът може да извърши проверка за спазване на императивните изисквания на чл. 193 КТ и чл. 194 КТ, както и преценка по същество за наличието на виновно неизпълнение на трудовите задължения и за правилното прилагане на критериите за определяне на наказанието. Законосъобразното налагане на дисциплинарно наказание, както вече беше посочено, предполага издаване на мотивирана писмената заповед, в съответствия с изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, от носителя на работодателска власт или от определено от него лице, в сроковете по чл. 194 КТ, при съобразяване на разпоредбата на чл. 193 КТ. Последната въвежда императивно изискване за работодателя да изслуша работника и служителя или да приеме писмените му обяснения, като събере и оцени посочените доказателства, преди налагане на дисциплинарното наказание. По изричната повеля на закона – чл. 193, ал. 2 КТ неспазването на горепосоченото е основание за отмяна на наложеното наказание без спора да се разглежда по същество от съда. В случая процесната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, работодателят е узнал за твърдяното нарушение на трудовата дисциплина на 22.11.2024 г. видно от докладна записка с вх. № РД-22-8520/22.11.2024 г., след поискани преди това от работника обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ. Освен това заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ и е редовно връчена на служителя на 16.12.2024 г.. В заповедта подробно са описани твърдените за извършени от служителя нарушения на трудовата дисциплина. Преди да наложи дисциплинарното наказание, работодателят е спазил и процедурата по чл. 193 КТ, като от съдържанието на обясненията на ищеца се установява, че тя е бил наясно за неизпълнението на кои трудови задължения те се искат и след като е била запозната и й е връчена докладна записка с вх. № РД-22- 8520/22.11.2024 г., при което е посочила, собственоръчно, че не добавя нови факти към докладната си записка, както и е уточнила, че на 19.11.2024 г. не е ползвала болничен. Нарушенията на трудовата дисциплина се определят като виновно неизпълнение на трудовите задължения на работника или служителя, поради което фактическият им състав включва деяние /действие или бездействие/, противоправност и вина /арг. чл. 186 КТ/. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на работника или служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно /чл. 125 КТ/. Техният обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение, като при изпълнението им работникът или служителят е длъжен да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време – чл. 126, т. 1 КТ. От събраните по делото доказателства безспорно е изяснено, че ищеца на 19.11.2024 г. не се е намирала на работното си място в детска градина „П.“, с. Р., община З., доколкото видно от изготвения график за преподавателска заетост на педагогическия персонал на детската градина за месец ноември 2024 г. на тази дата в детското заведение е била Й.С.. Посоченият график е изготвен и съответно съобразен с правилник за вътрешния трудов ред за учебната 2024/2025 г. на Детска градина „П.“ – приет на основание чл. 181 КТ с решение на педагогическия съвет по Протокол № 01/16.09.2024 г. и въведен в действие със Заповед № 01/16.09.2024 г. на директора на детското заведение, издадена на основание чл. 259, ал. 1 ЗПУО. Видно от чл. 28, ал. 3 правилник за вътрешния трудов ред за учебната 2024/2025 г. поради отдалечеността на детската градина директорът с група и детският учител се редуват през ден, присъствайки в заведението целодневно – по 10 часа дневно. Тази вътрешна уредба е с оглед заварената дългогодишна практика на организация на работното време, датираща поне от 2009 г., предвид спецификата на местоположението на работното място на ищеца, нуждата от специализиран и тясно профилиран персонал с предучилищно педагогическо образование, като е и изградена в съответствие с Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, която в чл. 4 и в приложение № 1 предвижда за длъжността „...................“ минимална норма преподавателска работа от 25 часа седмично. Категорично се установява от писмените доказателства и от свидетелските показания по делото, че така организиран работният процес в детската градина е заварено положение при постъпване на работа на ищеца, наложено от тогавашния й работодател и непроменяно в последствие от последвалите нови такива, включително и наложилият й дисциплинарно накзание- последващ кмет на Община З., като дори и единствено поради така наложената организация другият учител в детското заведение се е съгласила да започне работа, предвид отдалечеността на населеното място и възможностите за предвижване до и от работното място. Дори и формално да бъде прието, че е налице нарушение, предвид създадената дългогодишна организация на работното време, то същото няма как да се вмени във вина на ищеца, с оглед завареното наложено фактическо положение и липсата на разпореждания и указания за промяната му. По делото безспорно е установено, че същото при през продължителен период от време поне от 2009 г. не е променяно, не са постъпвали сигнали или оплаквания от граждани и родители, нито контролните органи в сферата на образованието са констатирали нарушения или давали предписания във връзка с установения в детската градина режим, поради което и не са предприемани мерки за преустановяването на този режим на работа. Не са последвали категорично и негативни последици за работодателя, предвид лисата на оплаквания от родителите на децата, касателно образователния процес, а също така и предвид липсата на такива и от друго естество. Доказателствено необезпечени са твърденията на жалбоподателя, касателно заинтересоваността на свидетелите Ч. и Ч., несъобразявайки дори и обстоятелство, че последната е служител на Община З. и е допусната до разпит, по инициатива именно на жалбоподателя. Безспорно е установено по дело, че ищеца е изпълнявала добросъвестно трудовите си функции, като дейността на детското заведение се е подобрила значително след като тя е поела ръководството му. Като такива, неоснователни, следва да бъдат приети и твърденията за настъпили финансови вреди на ответника, предвид въведената организация на работното време, тъй като безспорно възложената дейност на двете учителки е осъществявана месечно в пълен обем, с оглед сумарното изработените часове. Следва да бъде съобразено и последващото поведение на М., която веднага след като е разбрала, че сегашният й работодател не възприема наложилият се с годините и изпълняван работен график на педагогическия персонал не се одобрява е изготвила нов такъв за работа на смени на педагогическия персонал- видно от заверен препис на график за работното време на персонала- педагогически и непедагогически с вх. № 8639/26.11.2024 г. По изложените съображения и с оглед липсата на виновно поведение на ищеца този съдебен състав намира, че М. не е извършила соченото дисциплинарно нарушение, за което е санкционирана с дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. От друга страна обаче, дори и да се приеме по делото, че е осъществено нарушение на трудовата дисциплина, то категорично е налице несъответствие на извършеното нарушение с наложеното наказание. За този си извод съдебният състав съобрази трайната и безпротиворечива практика на ВКС по тълкуването на чл. 189, ал. 1 КТ - за извършване на преценката за тежестта на нарушението за всеки отделен случай, съобразно конкретно установените по делото обстоятелства, като се вземат предвид значимостта на неизпълненото задължение, преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя, обемът на неизпълнение; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици, съобразяват се конкретните условия и обстановка в предприятието, възприети практики и норми на очаквано поведение; отражението върху останалите работници и служители, а при оценката на поведението на работника/служителя се взема предвид формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомерността на същото и неговите последици- в посочения смисъл са решение 152 от 07.03.2024 година по гр. д. № 1932/2023 година на III г. о. на ВКС, решение № 408 от 26.06.2024 година по гр. д. № 2360/2023 година на III г. о. на ВКС, както и цитираните в тях други съдебни решение на ВКС. В случая по делото, както бе посочено по-горе причината за въвеждане на специфичния работен график не е самоволно желание на ищеца, а всъщност е обусловена от липсата на кадрова обезпеченост за детските заведение в малките отдалечени населени места и оскъдните транспортни връзки до и от работното място. Освен това по делото липсват каквито и да е данни за допълнително настъпили неблагоприятни последици за ответника, както вече беше посочено. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е незаконосъобразно. По тези съображения, след като районният съд е достигнал до същите правни изводи и краен резултат, с обжалваното решението, то следва да бъде потвърдено като правилно. При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на М. М. направените от нея разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 500.00 евро, с левова равностойност от 977.92 лева. Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Велико Търново, първи въззивен граждански състав