Решение № 31 от 18.3.2026 г. на Районен съд - Каварна по дело № 395/2025 г.

Производството по гр.дело № 395/2025г. по описа на Районен съд гр.Каварна е образувано по подадена искова молба с рег.№ 2360/14.07.2025г. от А. В. И. ЕГН•••••••••• от с.•••••, общ.Шабла улица „••••“ № 7,съдебен адрес адв.М. К.-ДАК гр.Каварна улица „••••“ № 39 ет.2 ст.15 срещу „Х.М.Т.“ АД с ЕИК •••••,седалище и адрес на управление: гр.Добрич улица „•••••“ № 28, представлявано от управител В. Н. П. ЕГН ••••••••••, с правно основание на обективно съединените искове чл.242 във връзка с чл.128 т.2 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ във връзка с чл.310 ал.1 т.1 от ГПК.Ищецът моли, съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди „Х.М.Т.“ АД с ЕИК •••••,седалище и адрес на управление: гр.Добрич улица „•••••“ № 28 представлявано от управител В. Н. П. ЕГН •••••••••• да и заплати: на основание чл.242 във връзка с чл.128 т.2 от КТ сума общо в размер на 3818.10 лева,представляваща дължими и незаплатени трудови възнаграждения, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-за месец май 2025г.- 2110.00лева;за месец юни 2025г.-1708.10 лева.Сума общо в размер на 2466.28лева,представляваща дължими и неизплатени суми по болнични листове, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-за периода от 24.06.2025г. до 320.06.2025г.-7 дни 1214.77 лева и за периода от 01.07.2025г. до 10.07.2025г.-10 дни-1251.51лева. На основание чл.224 от КТ сума общо в размер на 2813.33 лева, представляващо дължимо и неизплатено обезщетение за неизползван отпуск в размер на 29 дни, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

В исковата молба се твърди, че на 09.03.2021г. ищцата е сключила трудов договор с ответното дружество и е започнала работа от 15.03.2021г. в Супермаркет •••• в гр.Каварна на длъжността: работник зареждане на рафтове,шифър по НКПД-2011: 93340001 с основно месечно трудово

възнаграждение: 650 лева и с допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 0,6% за всяка прослужена година.През годините с вдигане на минималната работна заплата,нейното трудово възнаграждение също търпяло промени. В исковата молба ищцата излага,че освен трудовия договор подписала и редица други документи,между които трудова характеристика и предизвестие за напускане на работа без дата.

Ищцата излага в исковата си молба,че на 23.06.2025г. е била на работа, но не се почувствувала добре здравословно.Посетила лекар,като и била поставена диагноза остър бронхит и е бил издаден болничен лист за 7 дни.Уведомила работодателя си за болничния и че ще го представи. Здравословно нещата при ищцата се влошили и бронхита се оказал пневмония и и бил издаден още един болничен лист.Втория болничен лист също представила на работодателя. ъй като нямала постъпления по първия болничен лист направила проверка в НОИ.От там я уведомили,че не и се изплащат болничните, защото е била освободена от работа.На 09.07.2025г. чрез куриерска фирма на Спиди и с обратна разписка, получила в гр.Каварна документите си във връзка с прекратяване на трудовото и правоотношение с ответното дружество-Трудов договор № 19/09.03.2021г.; Длъжностна характеристика; Трудова книжка и Акт за прекратяване на трудово правоотношение № 33/23.06.2025г.

В исковата молба се излагат следните факти: В трудовата книжка като прослужено време в „Х.М.Т.“ АД е посочен период от 15.03.2021г. до 01.06.2025г.,в акта за прекратяване на трудово правоотношение е посоченосчитано от 23.06.2025г.

Ищцата твърди в исковата си молба, че на 23 и 24 юни 2025г. въпреки,че не се чувствала добре била на работното си място и изпълнявала работните си задължения. Твърди, че е озадачена от факта че е пуснала предизвестие за напускане.Твърди още,че не знае какво е съдържанието на това предизвестие. В исковата молба ищцата изразява учудване, че в Акт за прекратяване на трудово правоотношение № 33/23.06.2025г. е отбелязано, че не е спазила срока на предизвестието и дължи обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, въпреки представените болнични листове. По твърдение на ищцата, към момента на депозиране на исковата молба не е получавала трудово възнаграждение за месец май 2025г.,което е дължимо до 30-то число на м.юни 2025г.

Ищецът моли, съдът да постанови съдебно решение,с което да осъди „Х.М.Т.“ АД с ЕИК •••••,седалище и адрес на управление: гр.Добрич улица „•••••“ № 28, представлявано от управител В. Н. П. ЕГН •••••••••• да и заплати: на основание чл.242 във връзка с чл.128 т.2 от КТ сума общо в размер на 3818.10лева, представляваща дължими и незаплатени трудови възнаграждения, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исказа месец май 2025г.-2110.00лева; за месец юни 2025г.- 1708.10 лева. Сума общо в размер на 2466.28 лева, представляваща дължими и неизплатени суми по болнични листове,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-за периода от 24.06.2025г. до 320.06.2025г.- 7 дни 1214.77 лева и за периода от 01.07.2025г. до 10.07.2025г.-10 дни-1251.51 лева. На основание чл.224 от КТ сума общо в размер на 2813.33лева, представляващо дължимо и неизплатено обезщетение за неизползван отпуск в размер на 29 дни,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Ответника да бъде осъден да заплати на ищцата всички направени от нея разноски по водене на делото, включително адвокатски хонорар,като прави и доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адв.В. З. от ДАК е депозирал отговор на исковата молба,с която е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани. Не се оспорва обстоятелството, че ищцата е работила по безсрочно трудово правоотношение в „Х.М.Т.“ АД на длъжност „работник зареждане на рафтове“.Към отговора се прилага Молба с вх.№ 31/23.06.2025г. подписана от ищцата с която същата отправя предложение за прекратяване на трудовото и правоотношение с „Х.М.Т.“ АД на основание чл.326 ал.1 от КТ. В същата молба И. изразява и своето нежелание да отработи двумесечното предизвестие уговорено в трудовия договор, като декларира съгласието си да и бъде удържано дължимото от нея обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ от последното трудово възнаграждение, обезщетение и/или други парични суми, дължими към нея от страна на ответника-работодател. В отговора се оспорва и твърдението на ищцата, че на 23 и 24 юни е била на работа, като в тази насока се представят и писмени доказателства-отчетна форма график на работниците в магазин •••• Каварна за месец юни 2025г., видно от които И. не е била на работа в нито един от твърдените от нея дни, като в отговора ответника се задължава за това свое твърдение да ангажира гласни доказателства. В отговора ответника, чрез процесуалния си представител изразява становище, че за вземането за неизползван платен годишен отпуск не важи забраната за компенсация с вземания на работодателя срещу работника, поради което прави възражение за прихващане с дължимата евентуално от работодателя сума, ако се докаже, че такава се дължи за обезщетение за неизползван годишен отпуск с вземането на работодателя от ищцата за неспазено предизвестие за 60 дни. Според изложеното от ответника становище в отговора в случай, че по делото се установи,че са налице предпоставките за компенсиране на двете вземания искът по чл.224 ал.1 от КТ следва да бъде отхвърлен поради извършване на съдебно прихващане.

По отношение на претендираната сума от 2466.28 лева представляваща дължими и неизплатени суми по двата болнични листа, а именно за периода от 24.06.2025г. до 30.06.2025г.-1214.77 лева и за периода от 01.07.2025г. до 10.07.2025г.-1251.51лева, ответника в отговора оспорва същата по размер,както и оспорва да е налице основание за изплащането и изобщо. В отговора се твърди,че след като трудовото правоотношение е прекратено на 23.06.2025г., а първият болничен лист е издаден на 24.06.2025г. за работодателя не е налице задължение за заплащането му и този иск също подлежи на отхвърляне. В отговора на исковата молба се твърди,че въпреки прекратеното трудово правоотношение с ищцата работодателят е изпълнил задължението си и е представил в НОИ издадените болнични листи, за което представя писмени доказателства.

С изложените мотиви се прави искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Ответника прилага към отговора писмени доказателства и моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски,включително и адвокатски хонорар, като прави и доказателствени искания.

Каварненският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят и съдът е обявил за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор №19/09.03.2021г., като ищцата е заемала длъжността “работник, зареждане на рафтове” при ответното дружество, и че трудовият договор е прекратен на основание чл.326, ал.1, вр. с чл.335, ал.2, т.2 от КТ, считано от 23.06.2025г., като е издаден Акт за прекратяване на трудово правоотношение № 33/23.06.2025г., в който е отразено, че на ищцата се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 28 дни.

В хода на съдебното дирене са разпитан свидетеля Л.Л., който излага твърдения, че е завел ищцата при личния й лекар в Шабла, но не може да каже със сигурност на коя дата, както и че е предал болничния на управителката на магазина на следващия ден. Излага, че А. не можела да стои на краката и той й помагал. На следващият ден е завел ищцата на лекар пулмолог в Балчик, от където са издали втори болничен лист, който също предал. При предаването на втория болничен лист не са му казали, че А. е напуснала. Научил от ищцата, която му казала, че е получила писмо.

Св. А.А., продавач – консултант и стоковед в „Х.М.Т.“ твърди, че на 23.06.2025г. А. е била на работа, но си е тръгнала преди обяд, около 9.00- 10.00часа. На 24.06 не е дошла на работа. Била сигурна в датата, защото имало технически срив. На 23.06. А. се качила в офиса и е заявила, че не иска да продължава да работи. Св.А. и дала молба за освобождаване, която А. собственоръчно попълнила, подписала и веднага след това си тръгнала. Свиделката твърди, че ищцата изглеждала нормално в деня, в който е напуснала и не се е оплаквала, че не се чувства добре.

Св. З.К., - продавач – консултант в „Х.М.Т.“, че е видяла А. между 9.00- 10.00ч. да излиза с мъжа си през касите. Преди да започнат работа пили кафе сутринта с колежки, включително и с А.. Твърди, че А. не се оплаквала, че не се чувства добре

Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза вх. №119/13.01.2026г. и уточненията, направени от вещото лице в съдебното заседание на 23.01.2026г., брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеците май и юни 2025г. се формира от основна работна заплата, която е в размер на минималната за страната, възнаграждение за придобит трудов стаж и премия, която се определя всеки месец индивидуално съгласно заповед на управителя на дружеството. Съответно за месец май основната заплата била 1077.00лв.; възнаграждението за придобит трудов стаж – 25,85лв. при изпълнени 4 години трудов стаж и процент 2,4; премия съгласно Заповед № 05/30.02025г. – 1010,61лв. В платежния фиш за месец май е отбелязано дължимо от А. И. обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 1640,00лв., поради което нетната сума за изплащане в документите на фирмата е 0,00лв. От извлеченията от банковата сметка на „Х.М.Т.“АД се установявало, че плащане на възнаграждение за м.май 2025г. към ищцата не е извършено. За месец юни вещото лице е разработило два варианта – в случай, че бъде признато напускането на работа от 23.06.2025г., като е определена нето сума за получаване в размер на 611, 28лв. и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ нето сума 4315,24лв. При вторият вариант в случай, че бъде признато, че ищцата е била на работа на 23.06 и 24.06.2025г., то следва да се начислят дължимите от работодателя още един работен ден и първите два дни /24.06 и 25.06./ за отпуск за временна неработоспособност, като в този случай за м.юни не се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 КТ. В този случай, трудовото възнаграждение за отработени дни е нето сума за получаване – 652,03лв., а за отпуск за временна неработоспособност за два дни – 73,52лв., т.е. общото дължимо възнаграждение за м.юни при вариант 2 като нето сума за получаване е 71,643лв. В документацията на работодателя за м.юни били отразени отработени 15 работни дни и следните възнаграждения: основна заплата 769,29лв.; възнаграждение за придобит трудов стаж 18,46лв.; премия – 0лв., начисления по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск – 2817,95лв.; брутно възнаграждение – 3605,70лв. и нетно възнаграждение – 3147,43лв. В платежният фиш било отбелязано дължимо от А. И. обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 3147,43лв., поради което нетната сума за изплащане в документите на фирмата била 0лв. , т.е. дължимото трудово възнаграждение е прихванато с обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 3147,43лв.

По въпросът за дължимата сума по представените два болнични листа, вещото лице е дало заключение, че ако съдът приеме, че напускането на ищцата, считано от 23.06.2025г. е недействително, то на ищцата се полага отпуск за временна неработоспособност. В случай, че се признае, че ищцата е напуснала работа, считано от 23.06.2025г., обезщетение за временна неработоспособност не се дължи.

По въпросът за размера на обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск, вещото лице е определило нетен размер на обезщетението в размер на 3703,96лв.

Вещото лице е дало заключение и какъв е размерът на обезщетението за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за 60 дни, като в хипотезата, че се приеме твърдението, че 23.06.2025г. е действителната дата за напускане, то размерът на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ е 4894,12лв.

В с.з. на 23.01.2026г. съдът е приел като доказателство по делото писмо с Вх. № 4734/04.12.2025г. от личния лекар на ищцата – д-р Йорданка Стоева с представените към нея амбулаторен лист № 2904/24.06.2025г. и болничен лист № Е20243120558/24.06.2025г.

С молба Вх.№ 1146/04.03.2026г. на основание чл.214 от ГПК ищецът А. И. чрез процесуалния си представител адв.М. К. – ДАК и направила изменение в предявените размери на исковите претенции:

• на основание чл.242, вр. с чл.128, т.2 от КТ, претендира за сума в общ размер на 4787,43лева/ 2447,77 евро/, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 14.07.2025г.

• сума в размер на 726,88лв. /371,65евро/ , представляваща дължими и неизплатени суми по болнични листи, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 14.07.2025г.

• сума в размер на 3703,96лв./1893,80 евро/, представляваща дължимо и неизплатено обезщетение за неизползван отпуск в размер на 37 дни, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 14.07.2025г.

От заключението на вещото лице по назначената графическа експертиза във връзка с молба Вх.№ 31/23.06.2025г. за прекратяване на трудовото и правоотношение с „Х.М.Т.“ АД на основание чл.326 ал.1 от КТ се установява, че ръкописните текстове „А. В. И.“, „_106117993“ и подписът под молбата са изпълнени с един вид мастило; текстът „р.№ 31/23.06.2025г.“ е изпълнен с друг вид мастилена паст; текстът „ за прекратяване“, датата под него „23.06.2025г.“ и подписът след датата са изписани с трети вид мастило. Поради липса на методика, не може да отговори на въпроса относно датиране на мастилата и хартията, върху която е съставен документа.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави слeдните правни изводи:

1. По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 от КТ.

Съдържанието на трудовото правоотношение е посочено в чл.124 КТ, според който по трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят – да осигури на работника/служителя условия за изпълнение на работата и да му заплаща възнаграждение за извършената работа.

Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден / чл.242 КТ/ и затова работодателят е длъжен да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа / чл.128, ал.1 от КТ/. Съгласно чл.270, ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника/служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника/ служителя – на негови близки или се превежда на влог в посочена от него банка по аргумент на чл.270, ал.3 от КТ. В настоящият казус се установи, че страните в процесното трудово правоотношение са уговорили начин на изплащане на трудовото възнаграждение – месечно. От събраната по делото и изцяло кредитирана от съда съдебно – счетоводна експертиза се установи, че в счетоводството на работодателя липсват доказателства за изплащане на процесните трудови възнаграждения, а именно: 1640,00лв. /838,52 евро/ за месец май 2025г. и 3147,43 лв. /1609,26 евро/ за м. юни 2025г.

За да бъдат уважени предявените искове, в съдебното производство следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: страните да са се намирали в трудово правоотношение през процесния период; ищцата да е престирала труд; и работодателят да не е изпълнил задължението си за заплащане на трудовото й възнаграждение за положения от нея труд.

Както бе посочено по-горе, през процесните месеци страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор №19/09.03.2021г., като ищцата е заемала длъжността “работник, зареждане на рафтове” при ответното дружество. Трудовият договор е прекратен на основание чл.326, ал.1, вр. с чл.335, ал.2, т.2 от КТ, считано от 23.06.2025г., като е издаден Акт за прекратяване на трудово правоотношение № 33/23.06.2025г. Установи се, че ищцата е престирала труд през процесните месеци – май и юни до прекратяване на трудовото й правоотношение. Полаганият от нея труд през този период е бил възмезден, предвид естеството на всяко трудово правоотношение. Насрещната престация на работодателя за предоставената му и използвана от него работна сила е задължението му да заплаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа /чл. 124 от КТ/.

Предвид изложеното съдът приема, че ищцата е изпълнявала възложените й трудови задължения съобразно договореностите й с работодателя и същият й дължи уговореното трудово възнаграждение. Размерите на следващите се на ищцата нетни трудови възнаграждения за месеците май и юни 2025г. съгласно заключението на вещото лице съответстват на претендираните след изменението на иска, поради което исковете следва да бъдат уважени изцяло, като на ищцата се присъдят неизплатени нетни трудови възнаграждения за месеците май и юни 2025г. съответно в размер на 1640,00лева/ 838,52 евро/ и 3147,43 лева/ 1609,26 евро/ При иск с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 от КТ може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъкът от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и вноските за държавно обществено осигуряване и здравно осигуряване, като в решението трябва да е ясно какво се присъжда /вж. в т. см. Решение №166/25.02.2010г. на ВКС по гр. д. №220/2009г., III г. о./.

С оглед уважаването на исковете основателна е и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху всяка от претендираните суми, считано от 14.07.2025г. /датата на предявяване на исковете/ до окончателното й изплащане.

2. По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ.

Искът е основателен по следните съображения:

За да бъде присъдена търсената обезвреда, следва да са налице всички елементи от фактическия състав: прекратено трудово правоотношение; преди прекратяването работникът или служителят да е имал право да ползва платен годишен отпуск в определен размер; и работникът или служителят да не се е възползвал от правото си.

Както бе посочено по-горе, страните по делото са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор №19/09.03.2021г., като ищцата е заемала длъжността “работник, зареждане на рафтове” при ответното дружество. Трудовият договор е прекратен на основание чл.326, ал.1, вр. с чл.335, ал.2, т.2 от КТ, считано от 23.06.2025г., като е издаден Акт за прекратяване на трудово правоотношение № 33/23.06.2025г., в който е посочено, че следва да изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 28 дни. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е видно, че на ищцата не е изплатено обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 37 дни общо в размер на 3703,96лева/1893,80евро/. Ответното дружество не представи доказателства, че е платило на А. И. процесното обезщетение.

Съдът предвид липсата на доказателства за изплатено на работника/ищеца при прекратяване на трудовото правоотношение обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, предвид и констатациите и заключението на вещото лице относно размера на дължимото обезщетение по чл.224 от КТ намира предявения иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за доказан и основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен.

Основателността на претенцията на ищеца за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск има за последица основателност на искането за присъждане на законна лихва върху главницата. Върху сумата 3703,96лева/1893,80евро/, която ще бъде присъдена, се дължи заплащане на законната лихва, считано от 14.07.2025г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане.

3. По иска за заплащане на болнични листове

В настоящият случай трудовото правоотношение е прекратено на 23.06.2025г., а амбулаторния лист № 2904 и болничен лист № Е20243120558, издадени на личния лекар на ищцата са от дата – 24.06.2025г., т.е. към датата на издаване на първия болничен лист – 24.06.2025г. ищцата не е била във валидно трудово правоотношение с ответното дружество.

С оглед на гореизложеното, искът за заплащане на болнични листове в размер на 726,88лв./371,65 евро/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.07.2025г. следва да бъде отхвърлен.

4. По въпросът за обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ

Съдът приема, че Молба с вх.№ 31/23.06.2025г. подписана от ищцата с която същата отправя предложение за прекратяване на трудовото и правоотношение с „Х.М.Т.“АД на основание чл.326, ал.1 от КТ изразява по безсъмнен начин волята за прекратяване на трудовия договор.

С оглед на изложеното и на приетата съдебно – счетоводна експертиза на ищцата следва да се присъди сумата от 3586,82лева /1833,91 евро/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.07.2025г. до окончателното й изплащане след приспадане на обезщетението за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 4 894,12лв./2 503,32 евро/

5. По разноските и държавната такса.

На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 359 от КТ ищцата не дължи заплащане на държавна такса и разноски за вещо лице. С оглед изхода от спора ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Каварненският районен съд на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, пр. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса за предявените искове в общ размер на 100.00 лева/ 51,13 евро /50.00 лева/ 25,56евро/ за исковете с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 от КТ и 50.00 лева/ 25,56 евро/ за иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ/. Ищцата е направила разноски по производството на делото в размер на 900лева/460,16 евро/, съответно за адвокатски хонорар – 700лв./357,90 евро/ и за депозит за вещо лице – 200лв./102,26 евро/ и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да й заплати същите.

Воден от гореизложеното,настоящия съдебен състав