Решение № 100 от 27.5.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 141/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

С Решение № 340/19.12.2024 г. по гр.д.№ 699/2024 г. по описа на Районен съд-Козлодуй е признато за незаконно уволнението на П. Г. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, извършено със Заповед № 49/05.06.2024 г., издадена от П. В., в качеството му на оперативен директор на "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД, ЕИК 106629378, и е отменена заповедта като незаконосъобразна; постановено е възстановяване на П. Г. Г. на заеманата преди уволнението длъжност "•••" в цех ТО на "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД и е осъдено дружеството да заплати на П. Г. Г. сумата в размер на лв., представляваща обезщетение по чл.225 от Кодекса на труда /КТ/ за времето, през което е останал без работа за периода от 05.06.2024 г. до 05.12.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2024 г. до окончателното й изплащане. Със същия съдебен акт е осъдено "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Козлодуй сумата в общ размер на 493,00 лв., представляваща държавна такса по уважените искови претенции.

С постановено по същото дело Определение № 135/12.02.2025 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, КРС е уважил искането на процесуалния представител на ищеца за изменение на решението в частта относно разноските, като е осъдил "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД да заплати на П. Г. Г. сума в размер на 1 000,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

С Решение № 158/23.06.2025 г., постановено по реда на чл.250 ГПК, КРС е отхвърлил предявения насрещен иск на "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД против П. Г. Г. с правно основание чл.221, ал.1 КТ.

С Решение № 317/16.12.2025 г., постановено по реда на чл.247 ГПК, районният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 340/19.12.2024 г. по отношение на присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, което да се чете: „в размер на 9 825,00 лв.“.

Против посочените съдебни актове са постъпили следните жалби:

1. Въззивна жалба вх.№ 449/27.01.2025 г. от "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД, чрез процесуалния му представител адв.А. М., против Решение № 340/19.12.2024 г. по гр.д.№ 699/2024 г. по описа на КРС.

Най-напред в жалбата се поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата недопустимост, изразяващи се в това, че по молба на ответника районният съд е отменил хода по същество, връчил е препис от писмените бележки на ищеца, след което се е произнесъл с решение, без да насрочи делото в открито съдебно заседание, да го обяви отново за решаване и едва след това да се произнесе с решение.

На следващо място в жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал и множество други съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на ответното дружество, а именно:

• в противоречие с чл.314, ал.2 ГПК е разгледал делото по реда на бързото производство, вместо по общия исков ред, макар да е приел за съвместно разглеждане насрещен иск;

• в нарушение на чл.8, ал.3 ГПК в открито съдебно заседание на 15.10.2024 г. е докладвал молба вх.№ 5666/08.10.2024 г. на процесуалния представител на ищеца, в която се съдържат доказателствени искания, без същата да е била част от доклада по делото, без да е надлежно връчена на насрещната страна и без на ответника да е предоставена възможност за становище и ангажиране на доказателства;

• ако се приеме, че делото е следвало да бъде разгледано по реда на бързото производство, е допуснато нарушение на чл.312, ал.2 ГПК, тъй като разпореждането по направените искания не е съобщено на страните;

• не е предоставена възможност на ответника да опровергае твърденията на ищеца, че не е провеждано общо събрание /ОС/, не са вземани решения и не е съставян протокол от 30.05.2024 г., чрез представяне на следните доказателства: списък на работниците, присъствали на събранието на 30.05.2024 г. във връзка с решение за избор на представители от страна на работниците и служителите в комитет по условия на труд /КУТ/, както и три броя списъци на работниците, гласували "за" избора на А. С. Х., М. С. К. и С. П. Г.;

• районният съд не се е произнесъл по направеното в отговора на исковата молба и с допълнителна молба от 08.10.2024 г. искане за задължаване на ищеца да представи в цялост и в оригинал протокол от заседанието на КУТ от 27.02.2024 г., като няма и изрично изключване на това доказателство от доказателствения материал по делото.

Във въззивната жалба се изразява становище и за необоснованост на обжалваното решение, като се посочва, че:

• ако районният съд беше дал възможност на ответника да представи писмени доказателства, от същите би се установило, че не следва да бъдат кредитирани показанията на С.ите М. М. и С. Л., според които ОС за КУТ не е провеждано, тъй като от протоколите е видно, че същите лица са гласували "за", имената им са изписани собственоръчно и до тях са положени подписите им;

• не следва да бъдат кредитирани и обясненията на ищеца, който твърди, че никога не е бил наказван за нарушение на трудовата дисциплина, тъй като същите се опровергават от събраните писмени доказателства, съдържащи се в личното трудово досие, от които е видно, че са му налагани дисциплинарни наказания "забележка" и "предупреждение за уволнение";

• не следва да бъде давана вяра и на твърденията на ищеца, че е представител на КУТ от 7-8 години, тъй като съгласно чл.28а от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ представителите на работещите по безопасност и здраве при работа на КУТ се избират от общото събрание на предприятието за срок от 4 години;

• при наличието на искане за задължаване на ищеца да представи в цялост и в оригинал протокол от заседанието на КУТ от 27.02.2024 г. не може да се приеме, че представеният от ищеца протокол е неоспорен;

• необосновани са изводите на районния съд, че на ответника е била предоставена възможност да представи доказателства по отношение на оспорения от ищеца протокол за проведено на 30.05.2024 г. ОС на работниците на дружеството. В тази връзка се навеждат и доводи, че оспорването на този частен С.стващ документ е направено след изтичане на посочения в чл.193, ал.1 ГПК срок, както и че ответникът не е бил надлежно уведомен за такова оспорване, поради което е бил лишен от възможността да вземе становище и да ангажира доказателства.

Във въззивната жалба се твърди, че ищецът не е заемал позиция на представител на работниците и служителите в КУТ, считано от 30.05.2024 г., когато видно от представения протокол е проведено ОС и са избрани нови членове. Ето защо работодателят счита, че за него не е съществувало основание да изисква предварително разрешение от Инспекцията по труда за налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" и процедурата е спазена, както по отношение на правните, така и на фактическите основания за издаването на заповедта. Посочва, че от представените справки от преминаващата система на "Енергоремонт – Козлодуй" ЕООД се установяват по-ранните излизания на ищеца, а от приложените доклади от ръководен персонал е видно, че П. Г. системно е извършвал нарушения на трудовата дисциплина. Развиват се съображения, че поради специфичната дейност, осъществявана на обектите на територията на ответното дружество, действат ясни и строги правила за работа и достъп, с които са запознати всички работници и служители, и дори и минимални закъснения или

преждевременни напускания на работното място застрашават работния процес. Извършва се позоваване на практика на Върховния касационен съд /ВКС/ относно понятието за системни нарушения на трудовата дисциплина. Изтъква се, че в процесния случай са налице и три предходно наложени наказания, поради което издадената заповед за дисциплинарно наказание се явява законосъобразна и обоснована.

Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно и по отношение на иска по чл.225, ал.1 КТ. Изразява несъгласие с изводите на районния съд, че ищецът е доказал, че е останал без работа. Посочва, че на ищеца е било указано, че не посочва доказателства за оставането си без работа, поради уволнението, за исковия период, но тази указания не са били изпълнени. Счита, че е останало неясно защо съдът е приел, че ищецът е останал без работа за целия 6-месечен период, а не само в периода между уволнението до представянето на трудовата книжка по делото, който е 9 дни. В тази насока се позовава и на практика на ВКС.

Въззивникът счита, че с оглед законосъобразността на уволнението, основателни се явяват претенциите му за осъждане на П. Г. да му заплати обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, равняващо се на 1 637,50 лв., както и законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2024 г. до окончателното й изплащане.

Моли за обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо, а в случай, че същото бъде прието за допустимо – да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените от П. Гълов искове и да бъдат уважени предявения от ответника насрещен иск. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Постъпил е отговор вх.№ 1287/05.03.2025 г. от П. Г. Г., с който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна.

В отговора се навеждат доводи, че жалбата се позовава на писмени доказателства – протокол от проведено ОС в дружеството, който ищецът оспорва по отношение на неговата вярност и твърди, че такова събрание не е провеждано, а приложеното копие на подписи е такова на работници, които са се подписали, за да получат купони за храна. Излагат се съображения, че исканията за събиране на доказателства са преклудирани, доколкото такива вече са били сочени от ответното дружество, поради което е незащитимо и разбирането, че не е било уведомявано от съда какво и как да доказва. Изтъква се, че в заседанието, в което са били разпитани С.ите на ищеца, е присъствал правоспособен юрист на дружеството, но въпреки това не са били сочени или събирани други доказателства. Въззиваемият счита, че приложените с жалбата доказателства са опит за последващо опровергаване на вече събрани в процеса доказателства.

Според изложеното, още със становището си по отговора на исковата молба ищецът е оспорил твърденията на работодателя, който не е представил своевременно доказателства за твърдени от него факти. Твърди се, че на 30.05.2024 г. не е провеждано ОС за промяна на КУТ, не е съставян представения протокол и не са вземани подобни решения. Въззиваемият сочи, че на тази дата е бил работник на дружеството, но не е участвал лично или чрез пълномощник в ОС, тъй като такова не е обявявано и никой не е канен за участие в него. Счита, че протоколът е съставен след подаването на исковата му молба. Изтъква, че в този протокол няма решение да бъде прекратен избора му за член на КУТ и дори не се споменава името му.

2. Частна жалба вх.№ 1592/18.03.2025 г. от "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД, чрез процесуалния му представител адв.А. М., против постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение № 135/12.02.2025 г. по гр.д.№ 699/2024 г. по описа на КРС.

В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Изразява се несъгласие с мотивите на районния съд, че липсата на списък на разноските по чл.80 ГПК не предпоставя недопустимост на присъждането им, съгласно чл.81 ГПК. Посочва се, че ищецът е поискал допълване на решението в частта за разноските, тъй като в същото липсва произнасяне по разноските. Навеждат се доводи, че по смисъла на чл.248, ал.1 ГПК хипотезата на допълване на решението в частта за разноските обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски, а хипотезата за изменение на решението в частта за разноските обхваща случаите, при които след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. Според жалбоподателя, в случая искането на ищеца по същество представлява искане за изменение на решението в частта за разноските, тъй като съдът не е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски, а в мотивите и диспозитива на решението е посочил защо и в какъв размер присъжда определени разноски. Счита, че в този случай задължително изискване е страната, която иска изменението, да е представила списък на разноските по чл.80 ГПК, а в случая липсва такъв, поради което искането е недопустимо.

При тези съображения моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено друго, с което да бъде оставена без разглеждане молбата по чл.248 ГПК като недопустима, а в случай, че съдът приеме, че е допустима – същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана.

По делото не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна П. Г. Г..

3 . Въззивна жалба вх.№ 4244/28.07.2025 г. от "Енергоремонт- Козлодуй" ЕООД, чрез процесуалния му представител адв.А. М., против постановеното по реда на чл.250 ГПК Решение № 158/23.06.2025 г. по гр.д.№ 699/2024 г. по описа на КРС.

В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо,

незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Поддържат се изложените съображения в първоначалната въззивна жалба по отношение на основните искови претенции, в частта, касаеща иска с правна квалификация чл.225, ал.1 КТ, както и относно насрещните искови претенции на ответника.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна П. Г. Г..

4. Въззивна жалба вх.№ 666/23.01.2026 г. от "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД, чрез процесуалния му представител адв.А. М., против постановеното по реда на чл.247 ГПК Решение № 317/16.12.2025 г. по гр.д.№ 699/2024 г. по описа на КРС.

Навеждат се доводи, че обжалваното решение е неразделна част от Решение № 340/19.12.2024 г., срещу което има надлежно депозирана въззивна жалба.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение по изложените съображения във въззивната жалба.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна П. Г. Г..

Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове,

поради което съдът приема, че същите са процесуално допустими.

За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Козлодуй е сезиран с искова молба на П. Г. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, с която са предявени обективно съединени искове против "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД, ЕИК 106629378, със седалище и адрес на управление: •••, както следва:

1/ Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно на уволнението и отмяна на Заповед № 49/05.06.2024 г. като незаконосъобразна;

2/ Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "•••" в цех ТО на ответното дружество;

3/ Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ – за заплащане на обезщетение в размер на 9 825,00 лв. за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението в периода от 05.06.2024 г. до 05.12.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума.

Претендира се и присъждане на деловодни разноски.

В исковата молба се посочва, че ищецът Г. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „•••“ в цех ТО, което е било прекратено, считано от 05.06.2024 г.

Твърди се, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, при следните съображения:

• издадена е от неизвестно лице;

• наложено е дисциплинарно наказание за това, че ищецът системно не работи до края на работното време, макар на работодателя да е известно, че работното му време не е фиксирано с начало и край;

• в мотивите на заповедта не е посочено в какво се изразява системното нарушение за полагане на труд, след като възложената му работа е била изпълнена;

• при издаване на заповедта е нарушена нормата на чл.333, ал.1, т.5а КТ, тъй като ищецът е бил избран за представител на работещите по безопасност и здраве, но не е изискано предварително разрешение от Инспекцията по труда за всеки отделен случай.

В срочно подаден отговор на исковата молба ответникът "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

Посочва, че не оспорва обстоятелството, че на ищеца Г. е наложено дисциплинарно наказания „уволнение“ със Заповед № 49/05.06.2024 г., като уточнява, че той е отказал да я получи, но същата му е била връчена чрез куриер с обратна разписка на 13.06.2024 г.

Твърди, че на Г. са били налагани 3 бр. предходни дисциплинарни наказания в рамките на същата година – два пъти „Забележка“ и един път „Предупреждение за уволнение“, като тези заповеди не са били обжалвани и са влезли в сила.

Ответникът изразява несъгласие с оплакванията, че не е известно от кого е подписана заповедта за уволнение. Навежда доводи, че в КТ не е налице формално изискване за изписване имената на лицето, представляващо дружеството. Твърди, че в случая заповедта е подписана от оперативния директор П. В., който представлява дружеството и е надлежно упълномощен от управителя.

Оспорва твърдението на ищеца, че работното му време е било без фиксирани начало и край. Твърди, че всички работници в дружеството са с работно време от 08:00 часа до 16:00 часа, като в този смисъл има и изрична Заповед № АД 305/21.12.2021 г., с която служителите са запознати, а ищецът лично е подписал и декларация от 01.03.2022 г., че е запознат с правилника и заповедите и се задължава да ги спазва стриктно.

Ответникът счита за неоснователно и твърдението на ищеца, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание е бил представител на работниците и служителите в КУТ. Твърди, че ищецът не заема тази позиция от 30.05.2024 г., когато е било проведено ОС за избор на нови членове на КУТ, тъй като мандатът на някои от представителите на работниците и служителите, в т.ч. и на П. Г., е бил изтекъл. С оглед изложеното счита, че за него не е съществувало задължение да иска предварително разрешение от Инспекцията по труда, а още по-малко за всеки конкретен случай.

В отговора се излагат и съображения, свързани с допуснати от П. Г. нарушения на трудовата дисциплина, представляващи основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Оспорват се и кумулативно съединените искове за възстановяване на ищеца на работа и за присъждане на обезщетение за оставането му без работа.

От "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД е предявен насрещен осъдителен иск против П. Г. Г. за сумата 1 637,50 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2024 г. до окончателното й изплащане.

В насрещната искова молба се твърди, че съгласно чл.221, ал.1 КТ при дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безспорно трудово правоотношение. Посочва се, че последното брутно трудово възнаграждение на П. Г. е сбор от основното му месечно трудово възнаграждение в размер на 1 250 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 31% или 387,50 лв., т.е. общо 1 637,50 лв. Сочи се също, че при изпращането на заповедта за уволнение с придружително писмо № 198/12.06.2024 г. П. Г. е бил поканен да заплати обезщетението в едноседмичен срок. Посочва се, че това писмо е получено от Г. на 13.06.2024 г., но не е изплатил обезщетението.

В качеството си на ответник по насрещния иск П. Г. е подал отговор на насрещния иск, в който оспорва исковата претенция, тъй като същата черпи основанието си от незаконосъобразна заповед за уволнение. Заявява, че не дължи претендираната като обезщетение сума.

В Определение № 813/13.09.2024 г., с което е насрочил делото в с.з., районният съд е приел, че е в производство по реда на чл.310 и сл.ГПК. В диспозитива на същия съдебен акт липсва изрично произнасяне дали съдът приема за разглеждане насрещния иск, но в мотивите на съдебния акт са докладвани този иск и отговора на същия и са приети представените с насрещната искова молба писмени доказателства.

С определението за насрочване съдът е указал на страните, че на основание чл.312, ал.2 ГПК в едноседмичен срок от получаването на преписи от съдебния акт могат да вземат становища във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия.

В указания от съда срок по делото е постъпило становище вх.№ 5231/24.09.2024 г. от П. Г. Г., в което заявява, че след запознаване с отговора на ответното дружество, както и с приложените към него писмени доказателства и в частност с протокола от 30.05.2024 г., оспорва твърденията, че е било провеждано ОС за промяна на КУТ, че са вземани подобни решения и че е съставян протокол на тази дата. Твърди, че на посочената дата 30.05.2024 г. е бил работник на дружеството, но не е обявявано ОС и никой не е канен за участие в такова, а протоколът е съставен след подаването на исковата молба. Навежда доводи, че в протокола няма решение за прекратяване на избора му за член на КУТ. Счита, че липсват доказателства, че 1/3 от членовете на ОС на дружеството са поискали предсрочното прекратяване на мандата му, както и че 2/3 от членовете на ОС са гласували за това прекратяване.

От ответника „Енергоремонт-Козлодуй“ ЕООД е постъпила молба вх. № 566/08.10.2024 г., с която представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.

В проведеното на 15.10.2024 г. първо съдебно заседание, районният съд е събрал писмени и гласни доказателства, приключил е съдебното дирене и е провел устни състезания.

По делото е постъпила писмена защита от „Енергоремонт-Козлодуй“ ЕООД, с която е поискано да бъде отменен дадения ход по същество и да бъде върнато делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Това искане е уважено от районния съд и с Определение № 960/31.10.2024 г. е отменен хода по същество и са дадени указания на ищеца да представи становище.

Такова становище е депозирано от П. Г. Г. на 07.11.2024 г.

Районният съд не е насрочил делото в открито съдебно заседание, а е постановил финализиращия съдебен акт – обжалваното Решение № 340/19.12.2024 г., с което е уважил предявените искове.

При така констатираното, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

І. Относно валидността и допустимостта.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК се свеждат до служебно произнасяне по валидността на обжалваното решение и по допустимостта на същото в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност и при ясно формирана воля, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка с упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение обуславя неговата допустимост.

Както бе посочено, във въззивната жалба са наведени доводи, че решението е недопустимо, тъй като по молба на ответника районният съд е отменил хода по същество, връчил е препис от писмените бележки на ищеца, след което се е произнесъл с решение, без да насрочи делото в открито съдебно заседание, да го обяви отново за решаване и едва след това да се произнесе с решение.

Настоящият съдебен състав намира, че действително районният съд е допуснал процесуално нарушение, като след отмяна на протоколното определение, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания, не е провел ново открито съдебно заседание с призоваване на страните и не им е обезпечил процесуалната възможност да сочат и представят доказателства и да заявят окончателно правно становище по правния спор, а е постановил решение по предявените искове в закрито заседание. Това процесуално нарушение обаче не води до недопустимост, а до евентуална неправилност на първоинстанционния съдебен акт в случай, че е съществено (в този смисъл – вж Решение № 192 от 20.11.2024 г. на ВКС по т.д. № 58/2024 г., ІІ т.о., ТК).

Въззивният съд е отчел, че районният съд е допуснал както това нарушение, така и нарушения, свързани с процесуалния ред, по който е било разгледано първоинстанционното производство, а именно – при наличието на предявен насрещен иск е следвало да премине от бързо производство към производство по общия исков ред. Тези процесуални нарушения са дали основание за уважаване на част от направените от страните доказателствени искания пред въззивната инстанция, за да бъде обезпечена процесуалната им възможност да представят доказателства. Същите обаче не водят до недопустимост на постановеното по делото решение.

ІІ. Относно правилността на постановените решения.

Между страните не се спори, че са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 696/29.05.2018 г., както и че по силата на допълнително споразумение от 22.12.2023 г. ищецът П. Г. Г. е изпълнявал длъжността "Монтьор, турбини/турбинно оборудване“.

Безспорно е и обстоятелството, че със Заповед № 49 от 05.06.2024 г. на основание чл.190, ал.1, т.3 КТ на П. Г. е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение.

Тези обстоятелства се установяват и от приложените по далото заверени копия от посочените документи.

Основният спор пред въззивната инстанция се свежда до това дали при уволнението работодателят е съобразил предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.5а КТ.

Посочената законова разпоредба предвижда, че в случаите по чл.330, ал.2, т.6 КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който е избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл.6, за времето, докато има такова качество .

Ищецът твърди, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание е бил избран за представител на работещите по безопасност и здраве, но при уволнението му не е изискано предварително разрешение от инспекцията по труда.

Ответникът не оспорва, че П. Г. е бил избран за представител на работещите по безопасност и здраве, но твърди, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание няма това качество, тъй като е бил изтекъл мандата му и на 30.05.2024 г. е било проведено ОС за избор на нови членове на КУТ, поради което не е съществувало задължение да иска предварително разрешение от инспекцията по труда.

Между страните не се спори, а и от представения от ответника протокол от 25.11.2019 г. се установява, че на проведено ОС на работниците и служителите са избрани техни представители в КУТ, сред които и П. Г. Г.. Представен е и протокол от 07.02.2020 г. от проведено заседание на КУТ с участието на П. Г. като действащ член на комитета.

Разпоредбата на чл.28а ЗЗБУТ предвижда, че п редставителите на работещите по безопасност и здраве при работа и заместник-председателят на комитета по условия на труд се избират от общото събрание в предприятието по реда на чл.6 КТ за срок 4 години.

При тази нормативна уредба и с оглед представените доказателства, от които е видно, че П. Г. е избран за член на КУТ на 25.11.2019 г., може да бъде направен извод, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание – 05.06.2024 г. неговият 4-годишен мандат е бил изтекъл.

В тази връзка първият спорен момент е дали изтичането на мандата на П. Г. като член на КУТ води автоматично до отпадане на това негово качество.

Мандатът представлява овластяване, предоставяне на правна възможност за осъществяване на определени функции на сформирания комитет, като предопределя и темпоралния обхват на изпълнението на тези функции от неговия персонален състав. Когато по отношение на всички или на част от членовете на този комитет изтече законовоопределеният мандат, това н е води до автоматично прекратяване на дейността му, тъй като важи принципът за гарантиране непрекъснатост на неговото функциониране. Ето защо съдът приема, че работник или служител, който е избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците, продължава да има такова качество по смисъла на чл.333, ал.1, т.5а КТ докато изпълнява функциите си в КУТ, т.е. до момента на избиране на нов член на негово място или нов състав на КУТ. Този извод се подкрепя и от тълкуването на самата законова разпоредба, която приема за правнорелевантен моментът на притежаване на качеството, а не моментът на изтичане на законовоопределения мандат по чл.28а ЗЗБУТ.

В случая от представения протокол от заседание на КУТ от 27.02.2024 г. е видно, че П. Г. е продължил да изпълнява функциите си и след изтичане на срока по чл.28а ЗЗБУТ. Това обаче не означава, че към този момент мандатът му не е бил изтекъл и е трябвало да бъде внесено предложение от най-малко от една трета от общия брой на работещите в предприятието за предсрочното му прекратяване, каквито доводи се навеждат от процесуалния представител на ищеца. След като срокът по чл.28а ЗЗБУТ е бил изтекъл, то свикването на ОС за избор на нови членове на КУТ е следвало да бъде извършено по общия ред.

Вторият спорен момент е дали преди налагането на дисциплинарното наказание е бил извършен избор на нови членове на КУТ на мястото на тези с изтекъл мандат, в т.ч. и на мястото на П. Г..

В подкрепа на своите твърдения, че на 30.05.2024 г. е било проведено ОС, на което е взето решение за такъв избор, работодателят е представил протокол от същата дата. Този протокол е оспорен от ищеца Г. с твърденията, че не е било провеждано ОС за промяна на КУТ, че не са вземани подобни решения и че не е съставян протокол на тази дата, т.е. оспорено е съдържанието и достоверността на датата на документа.

По своята правна характеристика представеният протокол

представлява частен С.стващ документ, чиято доказателствената сила е само формална. Когато е подписан, тя се изчерпва с авторството, а когато не е подписан - че е съставен (чл.180 ГПК). Съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, заС.стван в частния документ, нито за достоверна датата на съставянето му, освен ако не са налице условията на чл.181, ал.1 ГПК. Спорът по факта и/или датата не включва твърдение за неистинност на частния документ, поради което съдът няма задължение да открие производство по чл.193 ГПК, но сраната, която основава защитната си теза на оспорения заС.стван положителен факт, е длъжна да го докаже.

В конкретния случай представеният документ няма достоверна дата по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, поради което и при направеното оспорване и на съдържанието на същия, ответникът-работодател носи тежестта да установи по несъмнен начин, че на 30.05.2024 г. е било проведено ОС в предприятието по реда на чл.6 КТ, на което са избрани нови п редставители на работещите по безопасност и здраве при работа.

Съгласно чл.6а, ал.1 КТ общото събрание на работниците и служителите само определя реда за своята работа, а според ал.2, общото събрание (събранието на пълномощниците) в предприятието се свиква от работодателя, от ръководството на синдикална организация, както и по инициатива на една десета от работниците и служителите (пълномощниците) от предприятието. Общото събрание на работниците и служителите (събранието на пълномощниците по чл.6, ал.2 КТ) е редовно, ако на него присъстват повече от половината от работниците и служителите (пълномощниците) - ал.3, а според ал.4 общото събрание на работниците и служителите приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите, доколкото в този кодекс, в друг закон или в устав не е предвидено друго.

От представения по делото протокол не става ясно от кого и по какъв начин е било свикано ОС на 30.05.2024 г. Този факт не се изяснява и от останалите събрани по делото доказателства. Липсват писмени доказателства – покана или обявление, въз основа на които да се направи преценка, че е ОС свикано от легитимирано лице/лица по чл.6а, ал.2 КТ. Доведените от ищеца С.и М. М., С. Л., Д. Д., Д. К., Б. Б., О. Т., С. П., Ю. М. и К. Д. заявяват, че не са канени за ОС, не знаят да е провеждано и не са присъствали на такова за избор на нови членове на КУТ. Доведените от ответника С.и Л. Р. и П. П. заявяват, че са присъствали на такова ОС, но не установяват по какъв начин са били поканени или уведомени за провеждането на същото. Показанията им са противоречиви и по отношение на мястото, на което е проведено това събрание – С.ят Р. мисли, че е било проведено в зала, а С.ят П. мисли, че е било на плаца пред сградата.

На следващо място от протокола не става ясно какъв е общият числен състав на работещите в предприятието и какъв е броят на присъствалите работници и служители. Извършеното в протокола отразяване, че присъстват повече от половината работници и служители, не е обвързващо за съда, още повече, че в същия протокол се сочи и това, че присъстват представители на работниците и служителите, т.е. не става ясно дали е проведено общо събрание на работещите или събрание на пълномощници. Липсата на посочване на точния брой на работещите в предприятието и на броя на присъстващите, не позволява на съда да извърши самостоятелна преценка нито относно наличието на предвидения в чл.6а, ал.3 КТ кворум за провеждане на общо събрание, нито дали посочените решения са били взети с предвиденото в ал.4 мнозинство.

В подкрепа на твърденията си, че общото събрание е било проведено и са били взети решения за избор на нови членове на КУТ на мястото на такива с изтекъл мандат, работодателят е представил оригинали на 4 бр. списъци с дата 30.05.2024 г. – Списък на работниците във връзка с решение за избор на представители от страна на работниците и служителите в КУТ; Списък на работниците, гласували „за“А. С. Х.,; Списък на работниците, гласували „за“ М. С. К.; Списък на работниците, гласували „за“ С. П. Г.. Както бе посочено, в показанията си доведените от работодателя и разпитани пред настоящата съдебна инстанция С.и Л. Р. и П. П. също твърдят, че е било проведено такова събрание и че гласуването е било извършено чрез поставяне на подписи на предоставени им листове, на които са си изписвали имената и са се подписвали. Потвърждават, че на тези списъци лично са написали имената си и са се подписали.

В друг смисъл обаче са показанията на доведените от ищеца С.и, както пред първата, така и пред настоящата съдебна инстанция. Както бе посочено, С.ите М. М., С. Л., Д. Д., Д. К., Б. Б., О. Т., С. П., Ю. М. и К. Д. заявяват, че не знаят да е провеждано ОС и не са присъствали на такова за избор на нови членове на КУТ. С.ят С. Л. заявява, че на 02.07.24 г., когато си е получавал ваучерите за храна, се е подписал на празни листа, като са му казали, че ако не се подпише няма да си получи ваучерите, но не са ми били дадени обяснения за какво са тези подписи. В този смисъл са и показанията на С.ите Б., П., М. и Д., които потвърждават, че са изписали собственоръчно имената си и са положили подписи в предявените им от съда списъци, но заявяват, че тези списъци са им били предоставени като празни листове по време на получаването на ваучерите за храна, като не им е било обяснено, че гласуват за членове на КУТ, а им е казано, че трябва да се подпишат, за да получат ваучерите. Потвърждават, че същевременно са се подписали и в предявените им списъци за получаване на ваучери за купони за храна за м.07.2024 г. С.ят Д. заявява, че на 30.05.2024 г. дори не е бил на работа, тъй като е бил заедно със съпругата си на преглед в гр.София. С.ят О. Т. заявява, че е знаел, че списъците са за избор на членове на КУТ и че ги е подписал в края на м.май.2024 г., но също сочи, че не е присъствал и не е участвал в общо събрание.

Настоящият съдебен състав намира, че показанията на доведените от ищеца С.и поставят под съмнение факта на провеждане на ОС на 30.05.2024 г. , доколкото същите са еднозначни и категорични по отношение на факта, че не са присъствали на ОС за избор на членове на КУТ, както и че са се подписали на представените от ответника списъци, но не на тази дата и не по време на такова събрание и не са знаели за какво се подписват. Показанията на доведените от ответника С.и не са достатъчно ясни нито по отношение на начина, по който са били уведомени за такова събрание, нито относно времето и мястото на провеждане на същото.

В обобщение на изложеното, съдът намира, че носещият доказателствената тежест ответник не установи по несъмнен начин твърденията си, че на 30.05.2024 г. е било проведено ОС в предприятието по реда на чл.6 КТ, на което са избрани нови п редставители на работещите по безопасност и здраве при работа, докато ищецът е провел успешно насрещно доказване за опровергаване на този факт. Ето защо приема, че след като не е доказано по категоричен начин провеждането на ОС на посочената дата за избор на нови членове на КУТ на мястото на тези с изтекъл мандат, то към момента на уволнението – 05.06.2024 г. ищецът П. Г. Г. е бил адресат на засилената закрила при уволнение по смисъла на чл.333, ал.1, т.5а КТ . Според признанието на работодателя, не е искано предварителното разрешение на инспекцията по труда за този случай, с оглед на което въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния такъв, че искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен, без да е необходимо трудовият спор да се разглежда по същество.

С оглед изхода на спора по главния иск, основателен се явява и иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.

В частите, в които са уважени тези два иска Решение № 340/19.12.2024 г. следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Третият иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ предпоставя освен незаконност на уволнението и наличието на вреда. Вреда е налице, когато вследствие уволнението работникът или служителят е останал незает по трудово правоотношение, съответно без трудово възнаграждение. Доказателствената тежест за установяване наличието на тази предпоставка се носи от ищеца.

Въззивният съд намира, че макар и с определението за насрочване на делото тази доказателствена тежест да е била изрично указана на ищеца, същият не е ангажирал доказателства за оставането си без работа. Към исковата молба е приложено заверено копие от страница от трудовата книжка на П. Г., от която се установява единствено, че е извършено отразяване на прекратяване на трудовото му правоотношение с „Енергоремонт-Козлодуй“ ЕООД. Нито пред първата инстанция, нито във въззивното производство са представени заверени копия от следващите страници на трудовата книжка или оригиналът на същата за служебна констатация, за да се установи дали има последващи отразявания на ново трудово правоотношение.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е останал недоказан. Като е уважил този иск, районният съд е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което Решение № 340/19.12.2024 г. и поправящото го по реда на чл.247 ГПК Решение № 317/16.12.2025 г. следва да бъдат отменени и вместо тях следва да бъде постановено решение, с което тази искова претенция да бъде отхвърлена.

Доколкото произнасянето по насрещния иск с правно основание чл.221, ал.2 КТ е обусловено от обстоятелството дали процесното уволнение е признато за незаконно и е отменено от съда, с оглед уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ тази искова претенция се явява неоснователна. Ето защо постановеното по реда на чл.250 ГПК Решение № 158/23.06.2025 г., с което този иск е отхвърлен, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, но с корекция относно посоченото правно основание на насрещната искова претенция, която е по чл.221, ал.2, а не ал.1 КТ.

ІІІ. По разноските:

С обжалваното Решение № 340/19.12.2024 г. районният съд е осъдил „Енергоремонт-Козлодуй“ ЕООД да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Козлодуй сума в общ размер на 493,00 лв., представляваща държавна такса по уважените искови претенции. Предвид изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и отхвърлянето на иска по чл.225, ал.1 КТ, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която ответникът е осъден да заплати държавна такса над размер от 100,00 лв. (по 50,00 лв. за неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ), равняваща се на 51,13 евро.

С постановено по реда на чл.248 ГПК Определение № 135/12.02.2025 г., КРС е уважил искането на процесуалния представител на ищеца за изменение на решението в частта относно разноските, като е осъдил "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД да заплати на П. Г. Г. сума в размер на 1 000,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Неоснователно е възражението в подадената частна жалба против този съдебен акт, че определението е неправилно поради непредставянето на списък на разноските по чл.80 ГПК от ищеца. В случая в решението първоинстанционния съд е пропуснал да се произнесе по валидно заявеното и прието от съда искане на ищеца за присъждане на разноски, поради което е налице първата хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК - налице са предпоставките за допълване на решението в частта за разноските. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл.80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. В този смисъл е т.8 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

От представените договори за правна защита и съдействие е видно, че пред първата инстанция е договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лв., а пред въззивната инстанция – в размер на 250 евро. Нито в представения пред районния съд, нито в представения пред въззивната инстанция договор за правна защита и съдействие е посочено каква част от посочените възнаграждения е договорена за всеки от трите първоначално предявени обективно съединени иска и за насрещния иск (договарянето и изплащането на адвокатското възнаграждение е станало след предявяването на насрещния иск). Ето защо съдът приема, че пред районния съд за всеки от четирите иска възнаграждението е в размер на 250,00 лв., а пред въззивната инстанция – 62,50 евро. Друг начин на изчисление не е възможен предвид характера на предявените искове – два неоценяеми и два оценяеми иска. С оглед изхода от спора ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК има право на разноски за всеки от уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и на основание чл.78, ал.3 ГПК - за отхвърления насрещен иск от по 250,00 лв. за първата инстанция, т.е. общо 750,00 лв., равняващи се на 383,47 евро, и общо 187,50 евро за втората инстанция. При това положение обжалваното Определение № 135/12.02.2025 г. следва да бъде отменено в частта, в която на ищеца Г. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение над 750,00 лв., равняващи се на 383,47 евро, а за втората инстанция следва да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 187,50 евро.

Предвид частичното отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски по съразмерност. Пред първата инстанция ответникът е направил разноски за държавна такса в размер на 66,00 лв. по предявения насрещен иск. Предвид отхвърлянето на тази иск, ищецът не дължи възстановяване на тези разноски. Направени са и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 700,00 лв., като в представения пред първата инстанция договор за правна защита и съдействие не е посочено каква част от това възнаграждение е договорена за всеки от трите първоначално предявени обективно съединени искове и за насрещния иск. При това положение за всеки от исковете се дължи възнаграждение в размер на 425,00 лв., равняващ се на 217,30 евро, при което на ответника следва да бъдат присъдени разноски именно в този размер, тъй като е отхвърлен само един от първоначално предявените искове, а за предявения от него насрещния иск не му се дължат разноски предвид отхвърлянето на същия.

Пред въззивната инстанция ответникът е направил разноски за внесена държавна такса, от които следва да му бъде присъдена част в размер на 196,50 лв., равняваща се на 100,47 евро, представляваща заплатена държавна такса за оценяемия иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ, който се отхвърля от въззивния съд като недоказан. Направил е и разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 1 500,00 лв., без отново да е извършена конкретизация каква част от това възнаграждение е договорена за всеки от трите първоначално предявени обективно съединени иска и за насрещния иск. При това положение от това възнаграждение следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 375,00 лв., равняващи се на 191,73 евро за отхвърления иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд