Решение № 7771 от 28.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 2447/2026 г.

Гражданско дело № 20261110102447 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХV от Гражданския процесуален кодекс. Образувано е по искова молба на И. Ц. И. срещу С. Д. В. Р. М. за признаване на извършеното от главен комисар Л. Н., действащ в качеството си на директор на Столична дирекция на вътрешните работи към М., уволнение на И. Ц. И., е ЕГН: ••••••••••, за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на И. Ц. И., с ЕГН: ••••••••••, на предишната работа (на длъжност „пазач“ в група „Охрана и пропускателен режим“ на 01 сектор „Организация на охранителната дейност“ към отдел „Охранителна полиция: при СДВР, категория персонал - лице, работещо по трудово правоотношение, на пълно работно време - осем часов работен ден). Претендират се разноски. Ищецът твърди, че е заемал длъжност „пазач“ при ответника въз основа на трудов договор № •••/31.03.1995 г. Сочи, че впоследствие било сключено допълнително споразумение №513р - •••••• от 15.06.2022 г. към трудовия договор от №•••/31.03.1995 г., с което му било възложено да изпълнява длъжността пазач в група „Охрна на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 06 Районно управление при СДВР, категория персонал - лице, работещо по трудово правоотношение. Твърди, че на 17.12.2024 г. едностранно от страна на работодателя ми бил уведомен, че трудовият договор отново щял да бъде изменен, като му било предоставено за подпис допълнително споразумение №513Р-••••••• /13.12.2024 г. към трудов догово𠹕••/31.03.1995 г. и допълнително споразумение №513р - •••••• от 15.06.2022 г., е което му било възложено да изпълнява длъжността „пазач“ в група „Охрана и пропускателен режим“ към отдел „Охранителна полиция“ при СДВР, категория персонал - лице, работещо по трудово правоотношение, на пълно работно време - осем часов работен ден, считано от 01.01.2025 г. за срок до 31.12.2025 г. Твърди, че такова споразумение било подписано и от другите служители в групата - над 50 души. Твърди, че на 05.01.2026 г. му било връчено копие от заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 513з-•••••• от 23.12.2025 г., с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ (с изтичане на уговорения срок при срочен трудов договор), трудовото му правоотношение било прекратено едностранно от страна на работодателя. Изтъква, че след повече от 30 години работа в системата на М., ответникът бил приел, че с това допълнително споразумение №513р - ••••••• от 13.12.2024 г. към трудовия договор от №•••/31.03.1995 г. е било „трансформирало“ трудовото правоотношение от безсрочно в срочно. Твърди, че от постъпването му на работа до момента на прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, винаги бил изпълнявал добросъвестно и в срок трудовите си задължения. Никога не бил наказван или порицаван. Твърди, че изпълнявал трудовите си задължения еднакво добре при всички различни ръководства през годините. Счита, че уволнението му е незаконно, като в тази връзка изтъква, че съгласно нормата на чл.67, ал. 3 КТ, трудовият договор за неопределено време не можело да се превръща в договор за определен срок, освен при изрично, писмено изразено желание на работника. Сочи, че съгласно константата практика на ВКС освен документираното, съгласно изискванията на чл. 119 КТ, споразумение за промяна на съдържанието на трудовото правоотношение, било необходимо и съставянето на отделен документ, който да съдържа изричното желание на работника трудовият договор за неопределено време да се промени в договор за определен срок, а не волеизявлението да се извлича от подписаното между работника и служителя споразумение по чл. 119 КТ; както и че това желание следва да е доброволно изразено и да не е формирано под въздействие на работодателя (в този смисъл се позовава на следната съдебна практика - Решение № 53/19.03.2014 г. по гр. д. № 2907/2013 г., IVг. о. на ВКС; Решение № 284/07.10.2011 г. по гр. д. № 1154/2010 г., Ill г. о. на ВКС; Решение № 545/13.01.2012 г. по гр.д. № 1512/2009 г., IVг. о. на ВКС и др.). Твърди, че от негова страна никога не е изразявана подобна инициатива и никога не бил искал правоотношението да бъде изменено от безсрочно в срочно и то след 30 години работа в системата на М.. Отделно от това сочи още, че е с 74% намалена работоспособност, установени с Експертно решение №91251 от 27.06.2023 г., ТЕЛК към Втора МБАЛ - ••••• ЕАД - II с-в, с водеща диагноза двустранна кондуктивна (проводна) загуба на слуха, което по никакъв начин не бе отчетено от работодателя ми. Сочи, че отклонението от общите правила за изменение на трудовия договор е приложимо само относно превръщането на безсрочния трудов договор в срочен по съгласие на страните, като трудовото законодателство целяло да подчертае, че инициативата за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор е на работника или служителя и той го желае доброволно. Твърди, че в случая изменението на трудовото правоотношение било извършено единствено по инициатива и настояване на работодателя, като от негова страна никога не било имало желание за подобно изменение на правоотношението. Счита, че допълнителното споразумение в частта, с която безсрочното трудово правоотношение е трансформирано в срочно със срок от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. е недействително и не е породило действие. В този смисъл, трудовият договор бил запазил характера си на безсрочен, поради което и уволнението му се явявало незаконосъобразно. С тези съображения твърди, че уволнението се явява незаконно и следва да бъде отменено, като прави и искане да бъде възстановен на предишната работа. В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с който се оспорват изцяло предявените искове. Сочи, че ищецът е заемал длъжност по силата на договор № ЛС-•••/31.03.1995 г. за определено време до 31.12.1995 г., изменен с допълнително споразумение № 513р- ••••••/15.06.2022 г., допълнително споразумение № 513р-••••••/12.08.2022 г., допълнително споразумение № 51 Зр-•••••/11.03.2024 г. и допълнително споразумение № 51 Зр-•••••••/13.12.2024 г. „пазач“ в група „Охрана и пропускателен режим“ в 01 сектор „Организация на охранителната дейност” към отдел „Охранителна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Твърди, че в допълнителното споразумение № 513р- •••••••/13.12.2024 г., в т. 1 от него е посочено, че работодателят възлага, а служителят приема да изпълнява посочената длъжност, на пълно работно време, 8-часов работен ден, считано от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. В тази връзка сочи, че разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от КТ посочва, че трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Твърди, че посоченото Допълнително споразумение се явява именно такова. Нямало данни служителят да е отказал и съответно да не е разписал въпросния акт, напротив, същият бил изпълнявал своите служебни задължения до 31.12.2025 г. Твърди, че прекратеният трудов договор на ищеца не съставлявал уволнение, доколкото се касаело за сключен договор с определен срок, като след неговото изтичане същият не бил подновен. Изтъква, че прекратяването на този вид срочен трудов договор става по реда на чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ. Сочи, че съгласно посочената разпоредба трудовият договор се прекратявал с изтичане на уговорения срок, без която и да е от страните да дължи предизвестие. Срокът на договора бил съществен негов елемент и следвало да бъде определен точно в сключения договор. Твърди, че издадената писмена заповед за прекратяване на трудовия договор на това основание има само декларативно значение, но все пак следва да бъде изрично изразена волята на работодателя да прекрати срочното трудово правоотношение, както е сторено и в настоящия случай. Твърди, че неотговарящи на истината са твърденията на защитата на ищеца, че никога не е искал правоотношението му да бъде изменено в безсрочно и че нямало отделен документ, който да съдържа изричното съгласие на работника трудовия му договор за неопределено време да се промени в договор за определен срок. Твърди, че ищецът сам е заявил желанието си и именно от него е дошла инициативата трудовият му договор за неопределено време да се промени в договор за определен срок. Видно било от подадено заявление с peг. № 513р-126714/05.12.2024 г. от И. Ц. И., същият заявил, че: моли на основание чл. 119, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, да бъде преназначен на същата длъжност за срок от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г“. Твърди, че заявлението било подписано от ищеца с положени от него имена, подпис и дата. Твърди, че същото било представено на работодателя – директорът на СДВР, който се е съгласил с отправеното от И. Ц. И. предложение и е сложил резолюция „Да“ на 05.12.2024 г. Изтъква, че ищецът сам бил заявил волята си за сключване на срочен трудов договор, като това негово желание се е повтаряло и преди това - със заявление е peг. № 51Зр- 73562/05.08.2022 г. и заявление е per. № 513р-25802/11.03.2024 г., като било спазено изискването на чл. 67, ал. 3 КТ - изрично изразено писмено желание на работника или служителя. Твърди, че на база инициираната от ищеца процедура със заявление с peг. № 51 Зр-126714/05.12.2024 г. било сключено допълнително споразумение № 513р-•••••••/13.12.2024 г. за изменение на трудовия договор, считано от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. Твърди, че в оспорваната пред съда Заповед № 513з-••••••/23.12.2025 г. било вписано конкретното правно основание за прекратяване на правоотношението, а именно чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ и считано от 01.01.2026 г. било прекратено трудовото правоотношение с ищеца поради изтичане на уговорения срок. Излага съображения, че основанието за прекратяване на трудовия договор е изтичането на уговорения срок и той се прекратява даже и когато лицето в този ден е в отпуск поради временна неработоспособност. Сочи, че изтичането на срока е юридическо събитие и че и двете страни по договора знаят за него още от момента на сключването му, защото са участвали в определянето му, затова не си дължат и предизвестие за него. Работодателят следвало да издаде заповед за прекратяване, за да изрази изрично волята си за това и с цел да избегне прилагането на чл. 69, ал. 1 КТ. Изтъква, че със заповедта работодателя само напомнял на работника за изтеклия срок. Тя не била основание за прекратяване на трудовия договор, основанието е изтичането на срока. Сочи още, че сключването на срочни трудови договори целят създаване на подходяща правна форма за наемане, респ. предоставяне на труд, в случаите когато за страните по индивидуалното трудово правоотношение е ясно, че съществуването му обективно се обуславя от обема на работата, за която страните се съгласяват да се извърши по договора. Изтъква, че съгласно чл. 119 от КТ е допустима промяна в съдържанието на трудовото правоотношение, но само по взаимно съгласие на страните по трудовия договор, изразено в писмена форма, което по правната си същност представлява сключване на нов договор между тях, с който те изменят определени елементи от договореното съдържание на трудовото правоотношение. Твърди, че в случая и двете страни по него (работодател и служител) са били съгласни с промяната в трудовото правоотношение, изразено писмено с допълнително споразумение № 513р-30482/13.12.2024 г. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: По делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № ЛС-•••/31.03.1995 г. за определено време до 31.12.1995 г., изменен с допълнително споразумение № 513р-••••••/15.06.2022 г., допълнително споразумение № 513р- ••••••/12.08.2022 г., допълнително споразумение № 51 Зр-•••••/11.03.2024 г. и допълнително споразумение № 51 Зр-•••••••/13.12.2024 г. за длъжността „пазач“ в група „Охрана и пропускателен режим“ в 01 сектор „Организация на охранителната дейност” към отдел „Охранителна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 513з-•••••• от 23.12.2025 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ. Тези факти съдът приема за установени. Установява се, че ищецът е подал заявление рег. № 513р-126714 от 5.12.2024 г. до работодателя, с което на основание чл. 119, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, моли да бъде преназначен на същата длъжност („пазач“) за срок от 1.01.2025 г. до 31.12.2025 г. на заявлението е поставена резолюция „Съгласен съм)“ от зам.-директорът на СДВР. Установява се, че въз основа на това заявление е сключено допълнително споразумение № 51 Зр-•••••••/13.12.2024 г., по силата на което е изменен трудовия договор между страните от безсрочен в такъв за определен срок от 1 година, считано от 1.01.2025 г. до 31.12.2025 г. Установява се, че ищецът е подал заявление № 513р-133123 от 8.12.2025 г., с което моли да бъде преназначен на същата длъжност за срок от 1.01.2026 г. до 31.12.2026 г. На заявлението е сложена резолюция „Не“ на 19.12.2025 г. На гърба на заявлението фигурират следните резолюции: „не съм съгласен, н-к гр. опр. Е. Д.“, „9.12.2025 г. Не се вписва в работата, като постоянно е в отпуск и болничен, с което затруднява дейността по охрана на обект в с. Казичене – паркинг ППС ВД“, „Не съм съгласен! Н-к отд 9.12.2025“, „Не съм съгласен! Н-к ООП – СДВР Комисар П. К. 9.12.2025 г.“, подписани от съответните лица, посочени като техни автори. Установява се, че по силата на сключените към трудовия договор от 1995 г. допълнителни споразумения - допълнително споразумение № 513р- ••••••/15.06.2022 г., допълнително споразумение № 513р-••••••/12.08.2022 г., допълнително споразумение № 51 Зр-•••••/11.03.2024 г., преди сключването на допълнително споразумение № 51 Зр-•••••••/13.12.2024 г. ищецът е заемал длъжността „пазач“ в група „Охрана и пропускателен режим“ в 01 сектор „Организация на охранителната дейност” към отдел „Охранителна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) по безсрочно трудово правоотношение. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл.344 ал.1 т.1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че то е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че не е съществувало или не е надлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат, или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл.344 ал.1 т.1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба (така решение № 195 от 12.10.2018 г. по гр. д. № 3092/2017 г. на ВКС, IV г.о.) В случая ищецът се позовава на недействителност на допълнителното споразумение, с което трудовият договор се е трансформирал от безсрочен в срочен. В конкретния случай за да е основателен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период 2) прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 513з-•••••• от 23.12.2025 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ. При установяване на тези обстоятелства, а по делото те се явяват установени, съгласно изложеното по-горе, в доказателствена тежест на ответника е да докаже в условията на пълно и главно доказване, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно, а именно: 1) че клаузата, с която трудовото правоотношение е изменено от безсрочно в срочно е валидна 2) че изменението на трудовото правоотношение от безсрочно в срочно е инициирано от работника, за което той е изразил предварително писмено желание 3) че работата, за която е трансформирано правоотношението в срочно, попада в приложното поле на чл. 68 КТ, т.е. че е налице законоустановено основание по чл. 68 КТ за сключване на срочен трудов договор. Съгласно чл. 67, ал. 1 КТ, трудов договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор. Съгласно чл. 67, ал. 2 КТ, трудовият договор се смята сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорено друго. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба, трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено. В случая по делото не е спорно, че трудовият договор, сключен между страните, е бил такъв за неопределено време, преди сключването на допълнителното споразумение от 13.12.2024 г. Създадена е практика на ВКС по въпроса относно предпоставките за изменение на трудовия договор, когато същото е свързано с преминаване от безсрочно в срочно трудово правоотношение и начина на изразяване на съгласието на работника/служителя в хипотезата на чл.67, ал.3 от КТ. Така в решение № 13 от 14.01.2025 г. по гр. д. № 50/2024 г. на ВКС, IV г.о., и цитираната в него съдебна практика, се приема следното: съгласно правилото на чл.67, ал.3 от КТ трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изрично, писмено изразено съгласие на работника. Предпоставките, при които законодателят допуска тази възможност, са: 1/ категорично писмено съгласие на работника; 2/ то да е отправено до насрещната страна по правоотношението; 3/ да предхожда по време сключването на допълнителното споразумение за изменението в срока на договора; 4/ да е отделно волеизявление от това по договора за изменение на съществуващото трудово правоотношение, защото съществено е инициативата за превръщането на безсрочния в срочен трудов договор да е на работника, волята му да не е опорочена, изявлението да е доброволно и изменението да се желае действително, доколкото такова изменение е неблагоприятно за него; 5/ да са налице условията по чл. 68, ал. 1, съответно на ал. 3 и 4 КТ; 6/ конкретните причини, попадащи в приложното поле на ал. 4 да са изрично посочени в споразумението за превръщането на безсрочния в срочен трудов договор за определено време; 7/ срокът на действие на договора да е съобразен и съответен на причините за изменението по конкретното правоотношение, с оглед трудовите функции на работника. Цялостната уредба на срочните трудови правоотношения в КТ, независимо дали се касае за първоначално сключване на срочен трудов договор, за изменение на вече съществуващо безсрочно трудово правоотношение в срочно или за сключване на втори поред срочен трудов договор, изисква обективни обстоятелства, при наличието на които, е допустимо и оправдано съществуването на срочно трудово правоотношение. В случая е представено заявление от ищеца, което съдържа предварително писмено съгласие, което предхожда по време сключването на допълнителното споразумение за изменението в срока на договора, съдържащо предложение договорът да се измени като се сключи за определен срок. Ищецът твърди, че не е изразявал такова съгласие, но не е оспорил авторството на представения от ответника документ, поради което съдът приема, че именно ищецът е негов автор. В тази връзка обаче и като съобрази доводите в исковата молба, че изявлението на работника следва да е свободно изразено, да не е формирано под въздействие на работодателя и е да е доброволно, което се оспорва от ищеца, съдът отбелязва, че по делото са налице данни, които разколебават извода, че с този документ е изразено свободно и категорично съгласие за трансформиране на трудовия договор от безсрочен в срочен – видно е, че допълнителното споразумение е сключено не само на основание чл. 119, ал. 1 КТ, но и с на основание непредставени по делото заповеди на министъра на вътрешните работи и на СДВР. Освен това преди изтичане на срока на договора ищецът е подал ново заявление за преназначаване на същата длъжност за срок от още една година, като върху това заявление са налице няколко резолюции на служители на СДВР с изказано мнение против преназначаването му. Ето защо налице са данни, че служителят не е изразил свободно и категорично съгласие за трансформиране на трудовото правоотношение от безсрочно в срочно – явно е налице практика служителите да се преназначават на същата длъжност за нов срок на трудовия договор, но само при положително мнение на съответните ръководители. На следващо място, с оглед направеното възражение за недействителност на допълнителното споразумение, подлежи на изследване налице ли са условията по чл. 68, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 КТ. В допълнителното споразумение е посочено, че се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Съгласно чл. 68, ал. 3 КТ, срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Не се установява процесният случай да попада в една от тези хипотези, а това не се и твърди от ответника. Съгласно чл. 68, ал. 4 КТ, по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на КТ, " изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. В процесния случай не се твърди наличието на причини от обективен характер, съставляващи „изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 4, вр. с § 1, т. 8 КТ, а такива не са и посочени в допълнителното споразумение. Ето защо не може да се приеме, че процесният случай попада в приложното поле на чл. 68, ал. 4 КТ. Съгласно чл. 68, ал. 5 КТ, трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време. В случая не се установи да са налице предпоставки за сключването на срочен трудов договор, поради което съдът приема, че е налице нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ и трудовият договор между страните се смята за сключен за неопределено време. Клаузата за срок на договора не е породила действие. Извършеното със заповед № 513з-•••••• от 23.12.2025 г. уволнение е незаконно, доколкото не е било налице основанието за прекратяване на договора по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ. По изложените съображения предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен. По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ: По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно доказване следните факти: съществуването към момента на приключване на устните състезания на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличие на трудовото правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от работодателя незаконосъобразно. С оглед гореизложеното, съдът намира, че след като трудовият договор не се е превърнал в срочен, поради сключване на клаузата за срок в нарушение на закона, с отмяната на заповедта за уволнение като незаконна, за ищеца е налице основание да претендира възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност (в този смисъл решение № 284/7.10.2011 г. по гр. д. № 1154/2010 г. на ВКС, III г.о.). Ето защо следва да бъде уважен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като ищецът бъде възстановен на длъжността, която е заемал до незаконното уволнение, а именно: „пазач“ в група „Охрана и пропускателен режим“ на 01 сектор „Организация на охранителната дейност“ към отдел „Охранителна полиция: при СДВР, категория персонал - лице, работещо по трудово правоотношение, на пълно работно време - осем часов работен ден. По разноските: При този изход на спора право на разноски има ищецът. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Г. К. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗАдв. Представен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е договорено на ищеца да се окаже безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът намира, че следва да определи възнаграждението, като съобрази ниската фактическа и правна сложност на делото, осъществените от процесуалния представител действия за защита правата на представляваната от него страна, броя съдебни заседания. При съобразяване с тези обстоятелства, възнаграждението следва да се определи в размер от 300 евро. Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за всеки от предявените искове на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са неоценяеми. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя държавната такса при съобразяване с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер от 20 евро за всеки от исковете, общо в размер от 40 евро. Така мотивиран, Софийски районен съд