Решение № 120 от 5.3.2026 г. на Районен съд - Пещера по дело № 795/2025 г.

Образувано е по искова молба, подадена от Г. К. В., ЕГН: ••••••••••, от с. Козарско •••••• чрез адвокат А. К. - АК - Пловдив, против Община Пещера ЕИК: 000351750, седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Дойранска епопея" № 17, представлявано от Кмета Й. М., с която са предявени следните искoве : иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното наказание „Уволнение", наложено на ищеца Г. К. В. със Заповед № 100/01.07.2025 г. на Кмета на Община Пещера – Й. М. и за отмяна на Заповед № 102/01.07.2025 г. на Кмета на Община Пещера – Й. М., с която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено.; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за извършване на поправка на вписаното в трудовата книжка основание за прекратяване на договора, като се впише, че трудовото правоотношение е прекратено на 01.06.2025 г, на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ,; както и иск по чл. 222, ал. 2 във вр. с чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ за заплащане на ищеца на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца в размер на 992,64лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.07.2025 г. до окончателното му изплащане. В исковата молба се твърди, че заповедите, с които на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение са немотивирани, незаконосъобразни, издадени от некомпетентен орган и извън обхвата на неговите правомощия. Сочи, че Заповед № 100/01.07.2025 г. на Кмета на Община Пещера – Й. М. е издадена на основание на чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ и с нея е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" за длъжността „огняр, поддръжка – 1/2 щ.бр.", с работно място на работа - Дневен център за пълнолетни лица с увреждания - Пещера към Община Пещера. Твърди че с друга Заповед № 102/01.07.2025 г. издадена на основание на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, е прекратен трудов договор № 043 от 02.03.2020 г. с Г. К. В., поради наложено дисциплинарно наказание. Твърди се, че на 19.05.2025 г. ищецът е сезирал работодателя си с искане да прекрати трудовото си правоотношение, считано от 01.06.2025 г., като се възползва от правото си по чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ. В този смисъл се поддържа, че трудовото правоотношение между ищеца и ответника е приключило още на 01.06.2025 г., поради което ответникът към датата на започване на дисциплинарно производство срещу ищеца – 05.06.2025 г. и датата на издаване на процесните заповеди, не е имал качеството работодател. Допълва, че моментът, в който се счита за преустановено занапред действието на трудовия договор е поставен в зависимост от правното основание за това, като в случая сочи, че това е чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ. Поддържа, че при конкуренция на насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано, като цитира съдебна практика в подкрепа на твърденията си. Сочи, че в случая всяка от страните е упражнила правото си да прекрати трудовия договор без предизвестие, но доколкото ищецът е сторил това по[1]рано, то съдът следва да отмени незаконното уволнение и да осъди ответника да извърши поправка на вписаното в трудовата книжка основание за прекратяване на трудовия договор. Ищецът твърди, че работодателят не е уведомил своевременно Инспекция по труда и НАП по законоустановения начин за прекратяването на трудовия договор, а го е направил със закъснение, както и че не му е върнал трудовата книжка своевременно. На следващо място се излагат твърдения, че процесните заповеди са незаконосъобразни и поради неспазване на процедурата по извършване на конкретно запитване към Службата по трудова медицина за пригодността на работа на ищеца за изпълняване на длъжността огняр-поддръжка. Твърди, че дори и да е направено такова запитване, то същото е неправилно мотивирано и е било неизчерпателно, защото работодателят не е приложил всички писмени доказателства, касаещи здравословното състояние на ищеца, ведно с трудовия договор и длъжностната му характеристика. Твърди се, че в срокът на изтичане на предизвестието на работника до 01.06.2025 г. работодателят не е съобразил задълженията на ищеца по трудов договор и длъжността характеристика и не му е предложил в законоустановения срок друго работно място, подходящо за неговото здравословно състояние, като се съобразят с всички изредени задължения по длъжностна характеристика - т. 15, т. 16, т. 19, т. 20, т. 21, т. 22, т. 23. т.24 и т. 25, които би могъл да извършва само и единствено физически здрав човек. Сочи се, че работодателят е проявил дискриминационно и тенденциозно отношение спрямо ищеца, като не е информирал службата по трудова медицина конкретно за ищеца, в какво точно се изразяват трудовите му задължения, за да изрази тази служба адекватно становище точно за този работник, съобразявайки се с всички относими писмени доказателства, включително и медицински такива, които своевременно са били представяни от ищеца. Наред с това се иска от съда да присъди на ищеца дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 /два/месеца, тъй като ищецът има повече от 5 /пет/ години трудов стаж при този работодател и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание. В съдебно заседание същото е уточнено в размер на 992.64 лева. По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове. Ангажира писмени доказателства. В съдебно заседание поддържа иска против Община Пещера, представлявана от Кмета. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника – Община Пещера, който оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът поддържа, че ищецът е назначен на длъжност „Огняр“ в Община Пещера, с място на работа - Дневен център за пълнолетни лица с увреждания /ДЦПЛУ/ - Пещера, считано от 02.03.2020 г., съгласно Трудов договор № 043/02.03.2020 г., като считано от 01.08.2021 г. е преназначен на длъжността „Огняр, поддръжка – 1/2 щ.бр.“ съгласно Допълнително споразумение № 299/30.07.2021 г. Сочи, че на 19.05.2025 г. от ищеца е депозирано заявление с вх. № 94Г1417-1#9/19.05.2025 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 327 от КТ, считано от 01.06.2025 г. с приложени към заявлението епикризи и ЕР на ТЕЛК при Университетска многопрофилна болница „Д-р Г. Странски" гр. Плевен № 91316, като в т. 14 комисията е дала заключение, че „работата, която изпълнява лицето Г. В. е подходяща за здравословното му състояние при спазване на противопоказанията в т.14 от ЕР.". Допълва, че в решението като противопоказания били посочени тежък физически труд и неблагоприятни климатични условия. Твърди, че с оглед на това Община Пещера направила запитване до службата за трудова медицина за пригодността за работа на ищеца за изпълняваната длъжност - Огняр, по отношение на посочените тежък физически труд и неблагоприятни климатични условия в ЕР на ТЕЛК, като Службата по трудова медицина „Нова Надежда - К" ЕООД дала становище, че Г. В. може да изпълнява посочената длъжност. Ответникът счита, че не са били налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото от него основание по чл. 327 от КТ, тъй като от приложените медицински документи и становище на службата по трудова медицина не е установено да страда от заболяване, което му пречи да изпълнява настоящата си работа. Заявява, че на ищеца е предложено да прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, което последният отказал. На следващо място ответникът излага твърдение, че ищецът злоупотребява с права, тъй като желае прекратяване на трудовото му правоотношение на неприложимо основание единствено с цел да получи обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за период от два месеца. В обобщение ответникът излага, че не е налице твърдяното от ищеца основание за прекратяване на трудовия договор - заболяване, което да не му позволява да осъществява възложената работа. По изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на предявените искове. В случай, че съдът отмени атакуваните заповеди, моли за отхвърляне на иска по чл. 222, ал. 2 от КТ като неоснователен и недоказан. Ангажира писмени доказателства и претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, спрямо изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Обявено е за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по Трудов договор № 043/02.03.2020 г. както и че със Заповед 100/01.07.2025 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение" и тази заповед е връчена на ищеца на 04.07.2025 г. От представените от страните писмени доказателства става ясно, че между страните по делото е сключен трудов договор № 043/02.03.2020г (л.17). Ищецът първоначално е заемал длъжността „огняр" в Дневен център за пълнолетни лица с увреждания - гр. Пещера при пълно работно време от 8 ч. на ден. Видно от допълнително споразумение № 299/30.07.2021г /л.160/ - това негово трудово правоотношение е било изменено и вече е заемал на тази длъжност 1/2 щатна бройка - с непълно работно време от 4 часа на ден, съгласно който ищецът е назначен на длъжност „огняр,поддръжка", отново на 1/2 щатна бройка в Дневен център за пълнолетни лица с увреждания - гр. Пещера /ДЦПЛУ/ при Община Пещера. От представеното с исковата молба Заявление вх. № 94Г-1417- 1№9/19.05.2025 г. по описа на Община Пещера (л.9) се установява, че ищецът е заявил пред работодателя си, че едностранно прекратява трудовото си правоотношение, считано от 01.06.2025г., поради влошеното си здравословно състояние, като в тази връзка е приложил медицински епикризи и експертно решение на ТЕЛК. Приложената заповед № 100/01.07.2025г., ответникът е наложил дисциплинарно наказание - уволнение на ищеца, което принципно е юридическият факт, поради който настъпва прекратяване на трудовото правоотношение. След това е издал заповед № 102/01.07.2025г. на Кмета на Община Пещера за прекратяване на трудовото правоотношение и същата е издадена след заповедта за уволнение. От представеното по делото експертно решение № 91316/86 от 12.05.2025г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Г. Странски" гр. Плевен се установява, че съответната ТЕЛК е дала заключение (в т. 14 на решението си) - че: Работата, която лицето изпълнява е подходяща за задравословното му състояние, при спазване на противопоказанията, посочени в същата точка от решението, които са: „Тежък физически труд. Неблагоприятни климатични условия." Видно от длъжностна характеристика на ищеца на л. 18-19 се установява че същият има задължения посочени в раздел V т.5 – отстранява дребни ремонти;т.8 грижи се за зелените тревни площи в центъра- окосяване, поливане; т.9 почиства от сняг през зимата алеите, пред и около центъра; т.10 поддържа в добро състояние сградата на ДЦПЛУ. Извършва цялостна поддръжка и частичен ремонт отговарящ на компетенциите му,, т. 12 по нареждане на директора на ДЦПЛУ участва в други дейности възникнали в процеса на работа. От приложената към съобразяваните от ТЕЛК документи производствена характеристика (л. 249 гръб) се установява, че горните задължения са посочени съвсем лаконично: „...Извършва техническа поддръжка на кабинетите, коридорите и други помещения в рамките на своите компетентности, както и дворното пространство около центъра/косене на трева, поливане и други...". Видно от писмо от ДИТ Пазарджик на л.116 се дава разрешение на 25.06.2025г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. По делото е разпитан свидетеля П. Т., лекуващ лекар на ищеца, който депозира показания, че познава ищеца от момента на регистрацията му при него. Твърди че същият има много заболявания, води се на диспансерен отчет, с исхемична болест на сърцето, хипертонична недостатъчност.Излага твърдения, че в зависимост от физическата работа, която трябва да извършва, с оглед нейната специфика, може да се отговори - може или не може да я извършва. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и логични. За изясняване на спора от фактическа страна е изслушана съдебно икономическа експертиза, която дава заключение, че Г. К. В. е бил в трудовото правоотношение с Община Пещера по силата на Трудов договор №043/02.03.2020г., прекратен със Заповед №102/01.07.2025г. на Кмета на Община Пещера и Трудов договор №095/30.07.2021г., прекратен със заповед №101/01.07.2025г. на Кмета на Община Пещера, за периода от 02.03.2020г. до 04.07.2025г., като времето признато за трудов стаж е 05 години, 03 месеца и 00 дни, за периода от 02.03.2020г. до 31.05.2025г. Г. К. В. е бил в непрекъснато трудово правоотношение с Община Пещера, в периода от пет години назад, считано от 01.06.2025г . (с начало от 02.03.2020г.), като на същият не е начислявано и изплащано обезщетение по реда на чл.222, ал.2 от Кодекса на труда. Обезщетението по чл. 222, ал. 2 от КТ, което ищецът би следвало да получи с оглед размера на брутното му трудово възнаграждение, в случай, че трудов договор №043 от 02.03.2020г. е следвало да се прекрати на основание чл.327, ал.1 т.1 от КТ, е в размер на 992,64 лв., представляващо брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. Експертизата е приета в о.с.з.Съдът кредитира заключението като обективно и безпристрастно. За изясняване на спора от фактическа страна е изслушана и съдебно – медицинска експертиза, която дава следното заключение, че здравословното състояние на Г. К. В., позволява на 100% да изпълнява това си задължение - Да познава устройството и принципа на газовите котли, съоръженията към тях и спомагателните повърхности за нагряване.;да познава принципа на действие на контролно-измервателните прибори и правилата за ползването им.;Да познава основите на физиката, химията и материало-знанието, отнасящи се до експлоатацията на парния котел.; Да е запознат със свойствата на въздуха, водата, водната пара и материалите, използвани в паро-котелната техника, начините за осигуряване на необходимата тяга.; Да познава процеса на горене при различните видове горива. ;Да следи за състоянието и за изправността на предоставената му техника, инструменти и материали и се грижи за тяхното правилно използване.; Да прави мотивирано предложение за необходимостта от специализирани услуги, които не са в неговите възможности и компетенции; Да води книга, в която описва всички вложени материали по ремонти и поддръжка на сградата ; Да информира директора на ДЦДМУ гр. Пещера за състоянието на сградата и помещенията на социалната слуга, за всички забелязани неизправности в системите за студена и топла вода, при отопление, окабеляване, вентилация, за повреди на врати. брави, прозорци, стъкла и др..; Да спазва правилата за експлоатация и поддръжка на повереното му оборудване машини и съоръжения и установената технология за ремонт. По отношение на задълженията - Да участва приемането на нови производствени мощности и оборудване за експлоатация след проведен ремонт или монтаж.-Здравословното състояние на Г. К. В., позволява на 100% да изпълнява това си задължение, ако не трябва пряко и непосредствено да участва в инсталирането им, като полога тежък физически труд или при неблагоприятни климатични условия; Да анализира авариите и причините за престои и предлага мероприятия за ликвидирането им- Здравословното състояние на Г. К. В., позволява на 100% да изпълнява това си задължение, ако не налага полагането на тежък физически труд или при неблагоприятни климатични условия.; Да владее начините за подготвяне и пускане на газовите котли след монтаж, регулиране или почистване -Здравословното състояние на Г. К. В., позволява на 100% да изпълнява това си задължение, ако не налага полагането на тежък физически труд или при неблагоприятни климатични условия. Да осигури надеждна и безаварийна работа, правилна експлоатация и своевременен ремонт на видовете оборудване, инсталации, комуникации, установки, машини и приспособления за които отговаря-Здравословното състояние на Г. К. В., позволява на 100% да изпълнява това си задължение, ако не налага полагането на тежък физически труд или при неблагоприятни климатични условия. При получен сигнал посещава незабавно съответното място за откриване на причината за повредата и отстраняването й, а при невъзможност самостоятелно да отстрани възникнала повреда уведомява Директора на ДЦПЛУ гр. Пещера.- Здравословното състояние на Г. К. В., позволява на 100% да изпълнява това си задължение, ако не налага полагането на тежък физически труд или при неблагоприятни климатични условия. Да отстранява неизправности или повреди маси, столове, брави, шкафове, тоалетни казанчета, мивки и други, заявени във водения за целта дневник- Здравословното състояние на Г. К. В., позволява да изпълнява това си задължение, ако не е съпроводено с вдигане на тежки предмети, седене клекнал, налагане на клякане или навеждане многократно или при лоши метеорологични условия. Да участва в изпълнението на текущ ремонт и поддръжка на системи за централно отопление, водоснабдяване, канализация, климатизация и друго оборудване.- Здравословното състояние на Г. К. В., позволява да изпълнява това си задължение, ако не е съпроводено с вдигане на тежки предмети, седене клекнал, налагане на клякане или навеждане многократно или при лоши метеорологични условия. Да оформя и поддържа зелените площи, като извършва почистване, косене, напояване, изнасяне на растителния отпадък и др.- Здравословното състояние на Г. К. В., не позволява да изпълнява това си задължение, защото е съпроводено с полагане на тежък физически труд, под формата на вдигане на тежко, седене клекнал, налагане на клякане или навеждане многократно, както и извършването им при лоши метеорологични условия. Изпълнява допълнителни задачи, възникнали при извършване на основните му задължения и/или възложени му от директора на услугата.- Здравословното състояние на Г. К. В., позволява на 100% да изпълнява това си задължение, ако то е съобразено с неговото състояние и не налага извършването на тежък физически труд, продължително време да стои прав или да се извършва при лоши метеорологични условия. Експертизата е приета в о.с.з.Съдът кредитира заключението като обективно и безпристрастно. Въз основа на изложеното се направиха следните изводи: Съгласно чл. 335, ал.1, т.3 от КТ, трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Тази разпоредба не прави разлика между прекратяването на трудов договор без предизвестие от работодателя и прекратяването на трудов договор без предизвестие от работника. И за двата случая разпоредбата сочи, че трудовото правоотношение се счита прекратено от датата на получаване на писменото изявление /на работодателя или на работника/ за прекратяване на договора. Налице е съдебна практика на ВКС – решение по гр. д. № 3010/2016 г. на ІІІ гр. отд. и др., в която се приема, че трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора, без значение дали предизвестието е подадено от работника или от работодателя. И в двата случая – съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1, т. 3 КТ – прекратяването на трудовия договор настъпва с получаване на писменото изявление, без да е от значение обстоятелството /и съдът не го изследва/ дали фактически е налице посоченото в изявлението основание за прекратяване. / виж Определение № 1553 от 27.03.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 3351/2024 г./ Обстоятелството, че в КТ е предвидена възможност за отмяна на издадената от работодателя незаконна заповед за уволнение по иск на работника /иск по чл.344, ал.1, т. 1 от КТ/, а не е предвидена възможност работодателят да иска отмяна на незаконното /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение, извършено от работника, не може да наложи различен извод /за определяне на момент на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работника, различен от посочения в чл.335, ал.1, т.3 от КТ/ поради следното: Различните възможности за защита на работника и на работодателя при незаконно едностранно прекратяване на трудов договор, са наложени от конституционно признатите право на труд на гражданите на РБ и забраната за принудителен труд: правото на работника да иска отмяна на заповедта за незаконното му уволнение с иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е гаранция за ненарушаване на признатото в чл.48, ал.1 от Конституцията на РБ право на труд на всички граждани на Република България и проява на признатото в чл.56 от Конституцията на РБ право на защита, а невъзможността на работодателя да иска отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение, извършено едностранно от работника, е гаранция, че в РБ не се допуска принудителен труд /труд без съгласието на работника/, както сочи чл.48, ал.4 от Конституцията. В този смисъл са и мотивите на решенията на Конституционния съд на РБ № 7 от 19.06.1995 г. по к.д. № 9 от 1995 г. и № 11 от 30.04.1998 г. по к.д. № 10 от 1998 г. Затова при незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл.327, ал.1 от КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника за обезщетяване на вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение." По делото е установено, че повече от месец преди връчване (на 04.07.2025г. л.122) на оспорваната заповед за уволнение - на 19.05.2025г. при работодателя Община Пещера е било депозирано писмено заявление на ищеца Г. В. за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, на основание чл.327, ал.1, т.1 от КТ. В практиката е прието, „Когато трудовият договор подлежи на прекратяване без предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие от връчването й (освен ако в нея не е посочено друго, но преценката за законността й се прави към този момент)". Видно от посочената в заявлението дата - 01.06.2025г. трудовото правоотношение между ищеца и ответника е било прекратено. Последващото прекратяване на трудовия договор поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение", извършено на 04.07.2025 г. /съгласно чл.195, ал.3 от КТ дисциплинарното наказание се счита наложено от датата на връчване на заповедта на работника, а в случая заповедта за уволнение е била връчена на ищеца на 04.07.2025 г. - е извършено при вече липсващо субективно потестативно право на работодателя за това, поради което е незаконно и следва да бъде отменено. В същия смисъл - в че Решение № 72 от 5.02.2010 г. по гр. д. № 2356/2008 г., IV г. о., ГК на ВКС , Решение № 75 от 17.06.2013 г. по гр. д. № 876/2012 г. III г.о. на ВКС, Решение № 183/ 21.12.2011 г. по гр.д. № 565/ 2010 г, III г.о., , на ВКС, Решение № 87 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 219/2011 г. IV г. о.,на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че повторното прекратяване на трудовия договор, след като първоначалното изявление на една от страните за прекратяването му е достигнало до насрещната, се явява извършено при липсващо субективно право за това, поради което не поражда правно действие, а издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна. По отношение на иска по чл. 222 ал. 2 от КТ настъпилото едностранно прекратяване на трудовото правоотношение поради болест, на доказано имащия над 5 г. трудов стаж ищец, и липсата на доказване - той да е получил през последните 5 години обезщетение по чл. 222, ал.2 от КТ, обуславя уважаването на иска с това правно основание. От приетата по делото съдебноикономическа експертиза се установява размерът на полагащото се на ищеца такова обезщетение, а именно - 992,64 лв., съответстващ на претенцията му. По отношение на иска с правно основание - чл. 344, ал.1, т.4 във вр. с чл. 349, ал.1, т.8 от КТ: При настоящата редакция на Кодекса на труда (в сила от 1 юни 2025г.) - данните за прекратяване и основанието не се вписват в трудова книжка, а в Единния електронен трудов запис, поддържан от НАП. Следователно към дата 01.06.2025г., ищецът едностранно е прекратил правоотношението си с ответника - разпоредбите на чл.349 или чл. 346 от КТ вече не уреждат задължението за вписване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка, а в единен електронен трудов запис. В идентичен смисъл са и разпоредбите на §22 и §24 от ПЗР на КТ.Искът по чл. 344, ал.1, т.4 от КТ е в защита на един и същ правен интерес, без значение от техническите различия в редакцията му. В тази връзка - и ответникът е съобразявал процесуалната си защита по него именно с релевантната за конкретния иск позиция и претенция на ищеца - че подлежащото на вписване (без значение дали в трудова книжка или единен електронен трудов запис на работника) основание за прекратяване на трудовото правоотношение не е посочено от работодателя, а следва да бъде това по чл. 327, ал.1, т.1 от КТ. Ето защо, искът по чл. 344, ал.1, т.4 от КТ подлежи на уважаване в съответствие с действащата нормативна уредба. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на претендирани деловодни разноски. Той ги е заявил в размер на общо 2006 лв. - за адвокатски хонорари (1506 лв. + 250 лв. + 250 лв.). Ето защо дължимите й се от ответника разноски за адвокатски хонорар следва да са 1025,65 евро (2006 лв.). Съгласно чл. 78, ал.6 вр. с чл. 83, ал.1,т.1 ГПК - ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Пещера разноските за държавна такса и изготвените по делото експертизи. Доколкото по делото са предявени два неоценяеми иска - то държавните такси за тях, определени съобразно чл. 3 от ТДТКССГПК се определят в размер на по 50 лв. или общо - 100 лв., а държавната такса по оценяемия иск по чл. 222, ал.2 ГПК е в размер на 50 лв. съгласно чл.1 от същата Тарифа. По делото са изплатени и възнаграждения на вещи лица - 150 лв. за съдебно-икономическа и 500 лв. - за съденно-медицинска експертиза. Така общата сума, която ответникът следва да заплати по сметка на съда е 800 лв. или от 409,03 евро. Мотивиран от горното, съдът