Решение № 11 от 12.1.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 978/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 968/28.07.2025 г., постановено по гр.д. № 767/2025 г. Пазарджишкият районен съд е осъдил Основно училище „Х.С.“- град П., с ЕИК •••••••••, адрес град П., ул. “Д.Д.П.“ № 11, представлявано от директора С.З.И. да заплати на С. М. Ч. с ЕГН •••••••••• от село З., община П., ул. “П.“ № 3, сумата от 1 737.97 лв., представляваща разликата между изплатеното и полагащото и се по Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г.брутно трудово възнаграждение, както сумата от 348.75 лв. лихва за забава за периода 13.09.2023 г. до 25.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Осъдил е Основно училище „Х.С.“- град П., с ЕИК •••••••••, адрес град П., ул. “Д.Д.П.“ № 11, представлявано от директора С.З.И., да заплати по сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 119.48 лв. Осъдил е С. М. Ч. с ЕГН •••••••••• от село З., община П., ул. “П.“ № 3 да заплати на Основно училище „Х.С.“ - град П., с ЕИК •••••••••, адрес град П., ул. “Д.Д.П.“ № 11, представлявано от директора С.З.И. сумата от 84.76 лв. разноски по делото. С определение № 3107/30.10.2025 г., постановено по същото дело, РС-П. е отхвърлил молбата на С. М. Ч. за изменение на решението в частта за разноските. Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Основно училище „Х.С.“ - град П., с ЕИК •••••••••, чрез неговия процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че ищцата е в кръга на правоимащите лица на увеличение на трудовото й възнаграждение по Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното и училищното образование № Д01- 269/06.12.2022 г., тъй като изключването й като такава би довело до неравноправното й третиране спрямо останалите също работили през този период и до пряка дискриминация на трудещите се, което чл.8, ал.3 от КТ забранява, както и че членственото й правоотношение в синдикалната организация на СБУ е прекратено на 01.11.2023 г. Съдът не бил взел в предвид, че съгласно новия текст на чл. 27, ал. 2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование, приет с анекса от 10.08.2023 г., е предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски. Предвидено било, че увеличението е със задна дата, т.е. 01.01.2023 г., предхождаща подписването на анекса, но това предвиждане очертавало само периода, от който настъпват по- благоприятните последици за съответна категория лица. Тази определена задна дата не изменяла кръга на ползващите се лица, а това били именно „заетите в системата на предучилищното образование“. Анексът не сочел, че заетите лица следва да са заети към посочената задна дата - 01.01.2023 г., поради което и се налагал изводът, че кръгът от лицата, по отношение на които е приложимо увеличението на заплатите със задна дата, бил именно моментът на подписване на Анекса - 10.08.2023 г. Този извод се налагал и от тълкуването на ал.3 от Анекса, която изрично предвиждала, че „се гарантират минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти по ал.1, които отговарят за заемане на съответната длъжност“. Съдът не се бил съобразил, че използването на сегашно време, а не на минало такова, водело до извод, че към момента на подписване на анекса педагогическите специалисти трябва да отговарят на изискванията за заемането на съответната длъжност, а не към онзи минал момент, от който е предвидено, че ще се начисли увеличението. Т.е. предпоставка нормата на чл.27 от КТД въобще да намери приложение по отношение на едно лице изисквала то към момента на приемане на изменението да отговаря на изискванията, за да може да се възползва от увеличението на трудовото възнаграждение, считано от посочената в Анекса дата. Аналогично било и предвиденото в §3 от заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ бр. 75/01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г./ където било предвидено, че минималните размери на основните месечни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023 г., но тази разпоредба касаела само тези лица, които имат качеството педагогически специалисти към момента на приемане на нормативния акт. Текстът на чл. 27, ал. 2 от анекса към КТД от 10.08.2023 г. предвиждал, че "осигурените средства от държавния бюджет на РБългария за 2023 г. се изразходват .единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя". Т.е. осигурените средства следвало да бъдат използвани единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата специалисти, което означавало, че към датата на подписания анекс съответния работник или служител следвало да има подписан индивидуален трудов договор с работодателя си, да е заето лице в системата на предучилищното и училищното образование, респективно да е страна по КТД. Въз основа на приложените доказателства, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 04.08.2023 г. /Заповед № 3463-816/26.07.2023 г. за прекратяване на трудов договор № 760-3 88/04.09.2017 г. - на работодателя/, следвало автоматично да се приеме, че се прекратява и качеството й страна по КТД, но според жалбоподателя било безспорно, че същата не е била заето лице в системата на предучилищното и училищното образование към датата на подписването на анекса - 10.08.2023 г. Съдът бил игнорирал факта, че задължителна предпоставка, за да може да ползва договорените с КТД привилегии, било ищцата да е страна по КТД към момента на постигане съгласие за увеличението - 10.08.2023 г., каквото качество обаче уговореното със задна дата действие на увеличението не можело да й придаде. Това било така, тъй като в случая не се касаело за уговаряне „на друго“ по смисъла на чл.54, ал.1 КТ досежно момента на влизане в сила на изменението на чл.27 КТД, а касаело за уговаряне на период, от който постигнатите договорености да намерят приложение. Приемането на обратното становище щяло да противоречи на разпоредбите на КТ, който не предвиждал правна възможност за увеличаване на трудово възнаграждение на лица с прекратени договори. Трудовото възнаграждение било част от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение и нямало как да се подпише допълнително споразумение за увеличение на възнаграждение към несъществуващ трудов договор /чл.119 КТ/ или работодателят едностранно да увеличи трудово възнаграждение по несъществуващо правоотношение на лице която няма качеството на работник или служител по действащ договор. Доколкото ищцата към момента на подписване на Анекса за изменение на КТД-10.08.2023 г., според жалбоподателя не е била заета в системата на предучилищното и училищното образование, респективно не е била страна по действащия КТД, то тя не попадала в кръга на лицата, по отношение на които изменението намирало приложение. В този смисъл било и приетото по делото писмо до ответника с № 0513-185/27.09.2023 г. от Министерството на образованието и науката. В становището било дадено тълкуване на Наредба № 4/2017 г., като било посочено, че предвиденото в параграф 3 от Заключителната разпоредба на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /обн. ДВ бр.75 от 01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г./, където е предвидено, че минималните размери на основните месечни работни заплати на педгогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023 г., но тази разпоредба касае само тези лица, които имат действащ трудов договор и качеството педагогически специалист. Съгласно чл.51, ал.1 от Закона за нормативните актове, задължително тълкуване на нормативен акт давал органът, който е издал акта, с оглед на което и даденото от Министерството на образованието и науката тълкуване на разпоредбите на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /обн. ДВ бр.75 от 01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г./ било обвързващо за страните. Неправилно съдът бил приел, че изключването на ищцата от правоимащите лица на увеличение на трудовото й възнаграждение би довело до неравноправното й третиране спрямо останалите работили през този период и до пряка дискриминация на трудещите се. Налице били КТД и Анекс - юридически актове, които изразяват постигнатото в процеса на преговаряне съгласие нормативно съглашение, а по форма представлявали договор, съглашение между равнопоставени частноправни субекти (работодател и синдикална организация), който не бил оспорен по съдебен ред - чл. 60. Всяка от страните по колективния трудов договор, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага, имали право да предявят иск пред съда за обявяване на недействителност на колективния трудов договор или на отделни негови клаузи, ако противоречат на закона или го заобикалят. Същият обаче бил влязъл в сила и било недопустимо да се преценява законосъобразността му. Неправилни били и доводите на съда, че членственото правоотношение на ищцата в СБУ било прекратено на 01.11.2023 г. - датата след изтичане на тримесечния срок от неплащането на членския внос на ищцата в синдикалната организация /СО/, а не на 01.08.2023 г. - датата от неплатен членски внос от ищцата в СО. Датата от която ищцата била с неплатен членски в СО била 01.08.2023 г., което било установено по делото от Служебна бележка изх.№ 009/12.02.2025 г., издадена от ИК на ОбщКС на СБУ - П. и Служебна бележка вх. № 005/10.02.2025 г., издадена от СО на СБУ - КНСБ при ОУ „Х.С.” - гр. П., което обстоятелство не било спорно по делото. Тримесечния период бил период през който, СО е изчакала ищцата да плати членския си внос, което тя не направила, поради което на заседание на ръководството на СО на СБУ - КНСБ при ОУ „Х.С.” гр. П., с Протокола от 07.11.2023 г. - членството на ищцата в СО било прекратено от 01.08.2023 г., от когато тя не е плащала членския си внос. Ако членството й бе прекратено, считано от 01.11.2023 г., това щяло да означава, че ищцата е била член на СО до 01.11.2023 г., но няма платен членски внос. При отчитане на платения членски внос на членовете от Председателя на СО за периода от 01.08.2023 г. до 01.11.2023 г. пред ИК на ОбщКС на СБУ-П. щяла да се яви разлика между броя на членовете и заплатената сума, която разлика щяла да бъде отчетена като липса на пари в касата на ИК на ОбщКС на СБУ- П.. По изложените съображения жалбоподателят моли исковите претенции да бъдат отхвърлени ведно с претендираните лихви. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ищцата С. М. Ч. чрез нейния процесуален пълномощник с изложени доводи в подкрепа на изводите на районния съд и искане обжалваното решение да бъде потвърдено с присъждане на разноските за тази инстанция. Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното: В исковата си молба против Основно училище „Х.С.“- град П., с ЕИК •••••••••, ищцата С. М. Ч. е твърдяла, че е работила в ответното училище по трудов договор на длъжност „учител в група за целодневна организация на учебния ден“ от 04.09.2017 г. до 04.08.2023 г., когато трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ. Към 01.01.2023 г. е получавала основно месечно трудово възнаграждение в размер 1560 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 7 %. равняващи се на 109,20 лева, или общо 1669,20 лева. Твърдяла е, че през целия период на работата й в ответното училище е била член на синдикалната организация Синдикат на българските учители /СБУ/ в ОУ „Х.С.“, гр. П. - страна по Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ДО 1-269/06.12.2022 г. Поискала е от изпълнителния комитет на СБУ в П. документ удостоверяващ членството й в синдиката, издадена била Служебна бележка изх. № 009/12.02.2025 г., в която е посочено, че до 31.07. 2023 била член на Синдикат на българските учители /СБУ/ в ОУ „Х.С.“ гр. П.. Отразеното в този документ обаче не отговаряло на истината. Ищцата е твърдяла, че членството й в СБУ не е било прекъсвано до момента, тъй като тринадесет дни след прекратяването на трудовото й правоотношение се е регистрирала като безработна в Бюро по труда, а на 07.08.2023 г. е сключила нов трудов договор за работа на длъжност „учител ЦДО“ в СУ „Ч.Х.“ гр. П., където е продължила членството си в СБУ. Твърдяла е, че никога не е подавала писмено заявление /молба/ за прекратяване на членството й в синдиката. Поддържала е, че дори и да не е плащала членски внос през месец август 2023 г., членството й в синдикалната организация не е било прекратено, тъй като съгласно чл. 8, ал. 2 от Устава на СБУ членството се прекратявало с писмено заявление или при неплащане на членски внос за 3 /три/ последователни месеца, а самото прекратяване на членството в синдикалната организация съгласно чл. 8, ал. 3 от Устава се удостоверявало с решение на Синдикалния комитет па синдикалната организация на СБУ. Ищцата е твърдяла, че от месец септември 2023 г. до момента членува в синдикалната организация на СБУ в СУ „Ч.Х.“ гр. П., за което е представила удостоверение. Заявила е, че с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01- 269/06.12.2022 г. са били увеличени минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както и било прието индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по- високи от тях, да се увеличат е не по-малко от 15 %. Ищцата е твърдяла, че за времето от 01.01.2023 г. до 03.08.2023 г. като член на синдикат - страна по КТД, има право да получи увеличение на основната й работна заплата с 15 % или основната заплата от 1560 лева да нарасне с 234 лева и да стане 1794 лева. При това положение брутната работна заплата следвало да бъде в размер 1919,58 лева /1794 + 7%/, или месечно увеличение с 250 лева. За времето от 01.01.2023 г. до 03.08.2023 г. - 8 месеца и 3 дни, общото увеличение на работната заплата било 2025 лева. Твърдяла е, че със Заявление вх. № 1752/13.09.2023 г. е поискала ответникът-работодател да преизчисли и изплати увеличението на трудовото й възнаграждение във връзка с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД. С писмо изх. № 16/04.10.2023 г. работодателят й отказал да изплати разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време, поради което за периода от 13.09.2023 г. до датата на предявяване на иска - 25.02.2025 г. претендира и мораторна лихва за забава в размер на законната лихва в размер на 403,49 лева. Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 2025 лева, представляваща увеличението на брутната й работна заплата за времето от 01.01.2023 г. до 03.08.2023 г., ведно със сумата 403.49 лева, представляваща мораторна лихва за забава за времето от 13.09.2023 г. до датата на предявяване на иска - 25.02.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска. Претендирала е разноски. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил е писмен отговор от ответника, с който не е отречено изложеното в исковата молба: 1/ че ищцата е работила по трудов договор на длъжност „учител в група за целодневна организация на учебния ден” от 04.09.2017 г. до 04.08.2023 г.; 2/ че считано от 04.08.2023 г. - трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ; 3/ че към 01.01.2023 г. ищцата е имала основно месечно трудово възнаграждение - 1560 лв.; 4/ че от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. ищцата е била член на синдикалната организация в училището - Синдикат на българските учители /СБУ/ в ОУ „Х.С.” - гр. П.; 5/ че ищцата е искала от ответника да й преизчисли и изплати увеличението на трудовото й възнаграждение във връзка с Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към КТД, но ответникът е отказал; 6/ че всички уговорени трудови възнаграждения с ищцата до прекратяване на трудовото й правоотношение са й изплатени. Оспорено е твърдението, че към датата на подписания Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ДО1-269/06.12.2022 г. ищцата е била член на синдикалната организация в училището - Синдикат на българските учители /СБУ/ в ОУ „Х.С.” - гр. П.; че размерът на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е 7%, равняващи се на 109,20 лв. Оспорена е дължимостта на сумата от 2025 лв., представляваща разликата между заплатеното трудово възнаграждение и дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 03.08.2023 г., след преизчисляване съгласно договореното с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., а в случай, че тази разлика била дължима, се оспорва претендираният размер от 2025 лв. за периода от 01.01.2023 г. до 03.08.2023 г. - 8 месеца и 3 дни и се оспорва размерът на претенидраната мораторна лихва за забава от 403,49 лв. за периода от 13.09.2023 г. до датата на предявяване на иска в съда - 25.02.2025 г. Ответникът е твърдял, че спорният между страните въпрос е дали разпоредбите на Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. са относими и към лица, които са били с прекратени трудови правоотношения към датата на постигане на договореността с анекса - 10.08.2023 г., но полагали труд от момента, в който е придадено действие на увеличението - 01.01.2023 г., до датата на прекратяване на трудовия им договор. Твърдял е, че съгласно новия текст на чл. 27, ал. 2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование, приет с анекса от 10.08.2023 г., е предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски. Предвидено било, че увеличението е със задна дата, т.е. 01.01.2023 г., предхождаща подписването на анекса, но това предвиждане очертавало само периода, от който настъпват по-благоприятните последици за съответна категория лица. Тази определена задна дата не изменяла кръга на ползващите се лица, а това били именно „заетите в системата на предучилищното образование“. Анексът не сочел, че заетите лица следва да са заети към посочената задна дата - 01.01.2023 г., поради което и се налагал изводът, че кръгът на лицата, по отношение на които е приложимо увеличението на заплатите със задна дата, включвал онези, които били заети в системата на образованието към момента на подписване на Анекса - 10.08.2023 г. Горният извод се налагал и от тълкуването на ал. 3 от Анекса, която изрично предвиждала, че „се гарантират минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти по ал.1, които отговарят за заемане на съответната длъжност“. Използването на сегашно време, а не на минало такова, водело до извод, че към момента на подписване на анекса педагогическите специалисти трябвало да отговарят на изискванията за заемането на съответната длъжност, а не към онзи минал момент, от който е предвидено, че ще се начисли увеличението. Т.е. предпоставка нормата на чл.27 от КТД въобще да намери приложение по отношение на едно лице, било същото към момента на приемане на изменението да отговаря на изискванията, за да може същото да се възползва от увеличението на трудовото си възнаграждение, считано от посочената в Анекса дата. Също така текстът на чл. 54, ал. 1 от КТ регламентирал, че колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Правилото било, че клаузите на колективния трудов договор действат занапред, но страните по договора може да уговорят друго. Под „друго“ законът имал предвид друг момент, друга дата, различна от датата на сключването/подписването му, от която ще влезе в сила. В случая обаче не ставало дума за „обратно действие“ на анекса към КТД, а само за определяне на началния момент, от който се увеличават заплатите на лицата, притежаващи качеството на работници и служители към момента на постигане на договореността 10.08.2023 г., т.е. основанието за увеличение на заплатите възниквало на 10.08.2023 г. с подписването на анекса към КТД, поради което към тази дата следва да бъде очертан кръгът на правоимащите лица. Предвиденият минимален размер на основната заплата за системата на предучилищното и училищното образование съгл. чл. 27, ал. 1 от Анекса се определяла, считано от 01.01.2023 г., единствено за тази категория лица, които притежават качеството педагогически специалист. Аналогично било и предвиденото в §3 от заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ бр. 75/01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г./ където било предвидено, че минималните размери на основните месечни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023 г., но тази разпоредба касаела само тези лица, които имат качеството педагогически специалисти към момента на приемане на нормативния акт. Текстът на чл. 27, ал. 2 от анекса към КТД от 10.08.2023 г. предвиждал „осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. да се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя“. Т.е. осигурените средства следвало да бъдат използвани единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата специалисти, което означавало, че към датата на подписания анекс съответния работник или служител следва да има подписан индивидуален трудов договор с работодателя си, да е заето лице в системата на предучилищното и училищното образование, респективно да е страна по КТД. Предвид приложените доказателства, че трудовото правоотношение на ищцата било прекратено, считано от 04.08.2023 г., автоматично прекратявало и качеството й страна по КТД, но безспорно същата не е била заето лице в системата на предучилищното и училищното образование към датата на подписването на анекса - 10.08.2023 г. Задължителна предпоставка, за да може да ползва договорените с КТД привилегии, било ищцата да е страна по КТД към момента на постигане съгласие за увеличението - 10.08.2023 г., каквото качество обаче уговореното със задна дата действие на увеличението не може да й придаде. Това било така, тъй като в случая не се касаело за уговаряне „на друго“ по смисъла на чл.54, ал.1 КТ досежно момента на влизане в сила на изменението на чл.27 КТД, а касаело за уговаряне на период, считано от който постигнатите договорености да намерят приложение. Приемането на обратното становище било в противоречие с разпоредбите на КТ, който не предвиждал правна възможност за увеличаване на трудово възнаграждение на лица с прекратени договори. Трудовото възнаграждение било част от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение и нямало как да се подпише допълнително споразумение за увеличение на възнаграждение към несъществуващ трудов договор /чл.119 КТ/ или работодателят едностранно да увеличи трудово възнаграждение по несъществуващо правоотношение на лице която няма качеството на работник или служител по действащ договор. Доколкото ищцата към момента на подписване на Анекса за изменение на КТД-10.08.2023 г. не е била заета в системата на предучилищното и училищното образование, респективно не е била страна по действащия КТД, то и същата не попадала в кръга от лицата, по отношение на които изменението намира приложение. В писмо до ответника с № 0513-185/27.09.2023 г. от Министерството на образованието и науката било застъпено становището, че предвиденото в параграф 3 от Заключителната разпоредба на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /обн. ДВ бр.75 от 01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г./, където е предвидено, че минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023 г., тази разпоредба касаела само тези лица, които имат действащ трудов договор и качеството педагогически специалист. Според ответника съгласно чл.51, ал.1 от Закона за нормативните актове, задължително тълкуване на нормативен акт давал органът, който е издал акта, поради което становището на Министерството на образованието и науката било задължително за страните в процеса. Искането е предявеният главен иск да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с акцесорното вземане за заплащане на мораторна лихва от 13.09.2023 г. до 25.02.2025 г. Претендират се разноски. В съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на исковите претенции чрез намаляването им, като искът за главница се счита предявен за сумата от 1737.97 лв., а за мораторна лихва –за сумата от 348.75 лв. Безспорно е между страните, а се установява и от представените по делото писмени доказателства /трудов договор № 760-388 от 04.09.2017 г., допълнително споразумение № 2703-56/26.09.2022 г. към трудовия договор/, че за периода от 04.09.2017 г. до 04.08.2023 г. ищцата е работила в ответното училище, като е заемала длъжността „учител в група за целодневна организация на учебния ден I-IV клас“. Със заповед № 3463-816 от 26.07.2023 г трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ – поради отправено писмено предизвестие от служителя, считано от 04.08.2023 г. От служебна бележка изх. № 009/12.02.2025 г., издадена от Изпълнителния комитет на Синдиката на българските учители /СБУ/ в община П., се установява, че до 31.07.2023 г. ищцата е била член на Синдиката на българските учители в ОУ “Х.С.“ - град П.. Видно е също така от служебна бележка изх. № 8/13.02.2025 г., изходяща от председателя на ОбКС на СБУ, че от месец септември 2023 г. ищцата е член на Синдикалната организация на СБУ в СУ “Ч.Х.“ - П.. От ответната страна пред районния съд е представен протокол от 07.11.2023 г. от проведено заседание на ръководството на Синдикалната организация на СБУ при ОУ “Х.С.“ - град П.. Съгласно констатациите в протокола ищцата не е плащала членски внос за месеците август, септември и октомври 2023 г. С единодушно решение от всички присъстващите членове /трима от общо пет/ от ръководния състав на организацията, поименно посочени в протокола, членственото правоотношение на ищцата да бъде прекратено поради нередовно плащане на членския внос. Видно от протокола, на основание чл.8, ал.3, т.2 и чл.8, ал. 2, т.3 от Устава на СБУ, е прекратено членството на ищцата в синдикалната организация СБУ при ОУ “Х.С.“ - град П., считано от 01.08.2023 г. Съгласно представения протокол от 08.02.2023 г. от проведено отчетно изборно събрание на СО на СБУ при ОУ “Х.С.“- П. са избрани за ръководни членове на УО към СБУ както следва: председател Н.В. зам. председател Б.С., касиер А.Х., стачен комитет Ц.Г. и ревизионен комитет М.С.. На 10.08.2023 г. между МОН, от една страна, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/ и Сдружението на директорите в средното образование в Република България /СДСОРБ/, от друга страна - работодатели, Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България /СБУ към КНСБ/, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, от трета страна - синдикати, е подписан Анекс № Д01- 192 към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. С анекса е предвидено основното възнаграждение за длъжността „старши учител“ да бъде в размер на 1763 лв., считано от 01.01.2023 г. В ал. 2 от анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %. Като доказателство по делото пред районния съд е прието заявление с вх. № 1752/13.09.2023 г., изходящо от ищцата и адресирано до ответното училище, с което е отправила искане за изплащане на увеличението на трудовото и възнаграждение за периода 01.01.2023 г. до 03.08.2023 г. съгласно чл.28 от КТД във връзка с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование. В тази връзка ищцата е била уведомена, че е отправено запитване до министъра на образованието и културата и според него датата 01.01.2023 г. е началният момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които имат качеството на работници и служители към момента на постигане на договореността - 10.08.2023 г. и основанието за увеличението възниква на 10.08.2023 г. Поради това е посочено, че не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на договаряне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период, т.е. получила е отказ за заплащане на сумите. От неоспорената служебна бележка от 27.07.2023 г. /вх. № 005/10.02.2025 г. към ИК на ОбщКС на СБУ-П./ се установява, че ищцата редовно е плащала членския си внос към СБУ до месец юли 2023 г. За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетеля Н.В. /председател на СО на СБУ към училището/ се установява, че поради нередовно плащане на членски внос от ищцата за период от 3 месеца, е взето решение да се прекрати членственото й правоотношение. Свидетелят е пояснил, че имали практика когато се прекрати трудовото отношение с учител, същият да бъде изчакан няколко месеца и ако продължи да внася членски внос, би могъл да продължи членството си в СО към СБУ към училището. Ищцата обаче не го била потърсила като председател да заяви намеренията си, не била внасяла и членския си внос през този период, поради което членството й било прекратено. По делото пред районния съд е назначена и приета икономическа експертиза, от се установява, че разликата между полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 03.08.2023 г. и увеличението с 15% съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023г. е 1737.97 лв., а размерът на мораторната лихва за периода от 13.09.2023 г. до датата на подаване на исковата молба 25.02.2025 г. е 348.75 лв. Съответно разликата между полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. и увеличението с 15% съгласно Анекса е 1686.59 лв. Заключението е прието от районния съд и не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвено. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна въззивният съд намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения: В чл. 54 от КТ законодателят е предвидил, че колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Съгл. чл. 56 от КТ колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване, като за измененията в колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54. Съгласно чл. 57 от КТ КТД произвежда правно действие и спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора, в индивидуалните им отношения с работодателя. Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация - страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договор. В случая с приетото изменение на КТД с Анекс № Д01 - 192/10.08.2023 г. се предвижда нов размер на основните възнаграждения, който се прилага, считано от 01.01.2023 г. за работните заплати на заетите в системата на образованието. Самият факт, че новият размер на трудовите възнаграждения е определен както със Закона за държавния бюджет за 2023 г. (обнародван в ДВ на 01.08.2023 г.), така и с Анекса към КТД (сключен на 10.08.2023 г.), считано от 01.01.2023 г., означава, че както на закона, така и подзаконовите нормативни актове, свързани с преуреждането на заварените и уреждане на бъдещите трудови правоотношения в системата на образованието относно размера на работните заплати е придадено ретроактивно действие. Ограничителното тълкуване, предложено от Министерството на образованието и науката и касаещо работещите в системата на образованието служители, които по една или друга причина са напуснали системата преди 10.08.2023 г., но са работили по трудово правоотношение до момента на напускането си след 01.01.2023 г. (и преди 10.08.2023 г.), не намира законова опора, тъй като нито в Закона за държавния бюджет за 2023 г. (обнародван в ДВ на 01.08.2023 г.), нито в Анекса към КТД (сключен на 10.08.2023 г.) се прави разграничение между момента на влизане в сила на анекса и на Закона за държавния бюджет за 2023 г. – от една страна, и момента, в който лицето има право да получи изменение в размера на трудовото си възнаграждение – от друга страна. Липсва и изрична норма, отричаща правото на работилите в системата на образованието през 2023 г. по трудов договор, но напуснали лица, да получат увеличение на заплатите за положения от тях през 2023 г. труд само поради факта, че са напуснали преди 10.08.2023 г. Както беше пояснено по-горе, за да се прилага по отношение на ищцата и да породи действие по отношение на нея това изменение, тя трябва или да бъде синдикален член на сключилата го синдикална организация - в случая Синдикат на българските учители, или на основание чл. 57, ал.2 от КТ да се е присъединила към него към момента на сключването му. Безспорно се установява от приетите по делото като доказателства два броя служебни бележки, че С. Ч. е била член на синдикалната организация както към 01.01.2023 г., така и към настоящия момент. Действително от представените от ответника писмени доказателства - протокол от 08.02.2023 г., протокол от 07.11.2023 г. и свидетелските показания, депозирани пред районния съд от председателя на синдикалната организация на СБУ при ОУ “Х.С.“ – П., се установява, че членственото правоотношение на ищцата е прекратено поради неплащане на членски внос за три последователни месеца - август, септември и октомври 2023 г. Както правилно е посочил районният съд, правната рамка на това прекратяване е заложена в чл.8, ал.2, т.2 от Устава на Синдиката на българските учители. Съгласно ал.3 на чл.8 от Устава – прекратяването се удостоверява с решение на Синдикалния комитет на синдикалната организация. Съгласно чл.16, ал.5 от Устава броят и членовете на синдикалния комитет се определя от отчетно-изборното събрание на синдикалната организация. Въпросната процедура е спазена и на 08.02.2023 г. е избран състава на синдикален комитет от петима членове, посочени поименно погоре. На проведено на 07.11.2023 г. заседание синдикалният комитет е изпълнил функциите си по чл.8, ал.3, т.1 от Устава, във връзка прекратяване на членственото правоотношение на ищцата, като е установил и удостоверил неплащане на членски внос за три поредни месеца - определен от Устава период от време, след който се счита прекратено членственото правоотношение. В случая то следва да се счита прекратено по отношение на синдикалната организация в ответното училище, считано от 01.11.2023 г. В същото време се установява от Служебна бележка № СП-8/13.01.2025 г., издадена от Председателя на ОбКС на СБУ – П., че Ч. е член на СО на СБУ от м. септември 2023 г. до момента на издаване на служебната бележка. Това означава, че ищцата не е заплатила членски внос само за м. август 2023 г., т.е. не са налице изискванията на чл.8, ал.2, т.2 от Устава на Синдиката на българските учители, следователно членственото й правоотношение в Синдиката не може да се счита за прекратено по принцип, а само в синдикалната организация на ответното училище. Това е така, защото ищцата не е заплатила членски внос в ответното училище за м. септември и м. октомври, но очевидно е заплатила такъв за същите два месеца в училището в гр. П., където е приета за член на Синдиката, считано от м. септември 2023 г. и продължава да е член и до настоящия момент. При тези данни следва да се приеме, че членството на Ч. в Синдиката на българските учители не е прекъснато, поради което следва да се приеме, че е била синдикален член както в периода 01.01.2023 г. до 04.08.2023 г., така и към датата на сключване на анекса на 10.08.2023 г., поради което разпоредбите на анекса имат обвързващо действие и спрямо ищцата. Доводът, че неплащането на членския внос за три месеца щяло да бъде отчетено като липса от Председателя на синдикалната организация в ответното училище и поради това не можело да се приеме, че прекратяването на членството е станало на 01.11.2023 г. е несъстоятелен, защото в случая се касае за облигационна претенция, която жалбоподателят има право да реализира по исков ред, ако прецени, че има правен интерес да събере паричната сума, представляваща неплатен членски внос, но не може да се отрази на крайния извод за неосъществен фактически състав на нормата на чл.8, ал.2, т.2 от Устава. Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Искането на ищцата за преизчисление на дължимото й трудово възнаграждение за исковия период при отчитане на приетото със задна дата увеличение е основателно. Безспорно е установена от заключението на вещото лице разликата между полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 04.08.2023 г., като увеличението с 15% съгласно Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. е в размер на 1737.97 лв., а размерът на законната лихва за периода от 13.09.2023 г. до 25.02.2025 г. е съответно 348.75 лв. По развитите по-горе съображения главният иск по чл.128, т.2 от КТ е доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен така както е предявен /след допуснатото изменение по реда на чл.214 от ГПК/. Като законова последица от уважаването на главния иск следва да се уважи и претенцията заплащане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 25.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Основателността на главния иск обуславя и основателност на акцесорния иск по чл.245, ал.2 от КТ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху главницата. Касае се за неизпълнение на парично задължение, при което длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение за забавено изпълнение, равно на законната лихва. Ответникът е изпаднал в забава за заплащане на горното задължение, считано от получаване на покана за плащане 13.09.2023 г., поради което искът за обезщетение за забава се явява основателен. Доколкото претендираната сума по акцесорния иск след допуснатото изменение по чл.214 от ГПК съвпада с установения размер съгласно заключението на вещото лице, този иск е доказан и по размер. Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. На основание чл.272 от ГПК въззивният съд се присъединява към мотивите на районния съд и препраща към тях. С оглед изхода на спора в полза на ответницата по въззивната жалба следва да бъдат присъдени деловодни разноски за тази инстанция – 306.78 евро или равностойността на 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд