Чл. 153

Чл. 153.(1) Лицето, получило разрешение за извършване на теренно проучване, е длъжно да:

1. прилага съвременна методика на проучване;
2. изготви теренна документация;
3. осигури охрана на археологическия обект и на находките по време на теренното проучване;
4. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) осигури финансово и организационно теренна консервация, чрез която да се предотврати увреждане и разрушаване на находките, както и загуба на свързана с тях информация, която се извършва с участието на съответен специалист, вписан в регистъра почл. 165, ал. 1;
5. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) осигури възстановяване на външния вид на археологическия обект, когато теренното археологическо проучване няма да продължи, освен в случаите, когато има друго решение, взето по реда на този закон;
6. предаде движимите археологически находки в държавен или общински музей;
7. представи подробен научен доклад за резултатите в срок до месец март на следващата година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Екземпляр от теренната документация, включително за проведената теренна консервация се предава задължително в Националния архив на теренните археологически проучвания в НАИМ при БАН, НИНКН и в съответния музей, на чиято територия се извършва проучването, преди началото на следващия археологически сезон. (3) Лицето, получило разрешение за теренно проучване, има изключително право на първа публикация на получените резултати. (4) Правото на първа публикация е за срок 10 години, който започва да тече от момента на прекратяване на теренното проучване.