Погасителна давност (чл. 110-120 ЗЗД): Срокове и ВКС практика 2026

Погасителната давност остава едно от най-често правените и едновременно най-често пропусканите възражения в гражданския процес. След въвеждането на абсолютната давност по чл. 112 ЗЗД (в сила от 02.06.2021 г.) и серия тълкувателни решения на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия (ОСГТК) на ВКС, материята изисква актуален и систематичен прочит.

Настоящият анализ обхваща нормативната рамка на чл. 110-120 ЗЗД, давностните срокове и тяхното разграничаване, спирането и прекъсването, както и текущата практика на ВКС, включително висящото тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК, което предстои да преначертае правилата за перемпцията при солидарни длъжници.

Правна същност на погасителната давност

Погасителната давност е период от време, с изтичането на който се погасява не самото вземане, а възможността за неговата принудителна (искова) защита. Вземането се превръща в естествено задължение: то продължава да съществува, но кредиторът губи правото да го реализира принудително, ако длъжникът се позове на давността. Платеното след изтичане на давността не подлежи на връщане (чл. 118 ЗЗД).

Институтът следва да се разграничава от два близки правни феномена. Придобивната давност (по Закона за собствеността) води до придобиване на вещно право, а не до погасяване на облигационно вземане. Преклузивните (давностни в широк смисъл) срокове, от своя страна, погасяват самото материално право и се прилагат служебно от съда, за разлика от погасителната давност, която изисква изрично възражение.

Давностни срокове по ЗЗД: 5, 3 и 10 години

Системата на давностните срокове в ЗЗД е изградена от общо правило и специални хипотези. Правилната квалификация на вземането определя приложимия срок и е изходна точка за всяка преценка относно погасяването.

Следва да се отбележи, че абсолютната давност по чл. 112 ЗЗД не замества, а допълва общите срокове. Тя поставя краен предел на възможността за принудително събиране на парично вземане срещу физическо лице, независимо от прекъсванията по чл. 116 ЗЗД. За подробен анализ на нейния обхват и осемте изключения вижте анализа на абсолютната 10-годишна давност по чл. 112 ЗЗД.

Понятието “периодични плащания” и ТР 3/2011 ОСГТК

Квалификацията на вземането като “периодично плащане” по чл. 111, б. “в” ЗЗД е сред най-спорните практически въпроси. Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС дава задължителна дефиниция, която разграничава периодичните плащания от разсроченото изпълнение на единно задължение.

Практическото значение е съществено. Вземанията на топлофикационни, водоснабдителни и мобилни оператори за консумирани услуги представляват периодични плащания и се погасяват с 3-годишна давност. Обратно, вноските по договор за банков кредит НЕ са периодични плащания по смисъла на б. “в”, а представляват разсрочено във времето изпълнение на едно общо задължение, поради което за тях се прилага общата 5-годишна давност.

Начало, спиране и прекъсване на давността (чл. 114-117)

Изчисляването на давностния срок изисква точно определяне на началния момент и отчитане на евентуалните спирания и прекъсвания. Чл. 114 ЗЗД установява, че давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, с особени правила за вземанията от непозволено увреждане и за неустойката.

Разграничението между спиране (чл. 115 ЗЗД) и прекъсване (чл. 116 ЗЗД) е от ключово значение. При спирането давността временно не тече, а след отпадане на пречката изтеклият до момента срок се запазва и продължава. При прекъсването, напротив, изтеклият срок се заличава и започва да тече изцяло нова давност.

Абсолютна давност по чл. 112 ЗЗД: обхват и преходен режим

Въведена с ДВ бр. 102 от 2020 г. и в сила от 02.06.2021 г., абсолютната давност погасява парични вземания срещу физически лица с изтичането на 10 години, независимо от прекъсването, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Институтът цели премахването на феномена “вечен длъжник”.

Първоначалната редакция на § 2 от ПЗР предвиждаше ретроактивно действие за заварените случаи. С Решение № 4 от 20.04.2021 г. по к.д. № 1/2021 г. Конституционният съд обяви § 2 от ПЗР за противоконституционен по искане на Висшия адвокатски съвет. Практическата последица е, че абсолютната давност тече еднакво за всички задължения от датата на влизане в сила на закона.

Актуална практика на ВКС и висящо ТД 2/2023 ОСГТК

Тълкувателната практика на ОСГТК на ВКС в последните години изясни редица спорни въпроси, свързани с давността в изпълнителния процес и силата на пресъдено нещо. Познаването на тази практика е необходимо за коректното изчисляване на сроковете при заварени изпълнителни производства.

Особено значение има ТР № 3/2020 г. на ОСГТК, постановено на 28.03.2023 г. То приема, че давност не тече, докато трае изпълнителният процес, по отношение на изпълнителните дела, образувани преди приемането на ТР № 2/2013 (26.06.2015 г.). Така се разрешава разнопосочната практика относно заварените производства.

Как да направите възражение за изтекла давност

Решаващо процесуално правило е разпоредбата на чл. 120 ЗЗД: давността не се прилага служебно. Това означава, че съдът не може сам да зачете изтекла давност, дори да е очевидна от доказателствата. Длъжникът следва изрично да се позове на нея чрез възражение.

В исковото производство възражението за погасителна давност следва да се направи с отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Пропускането на този срок води до преклудиране на възражението. При висящо изпълнително производство длъжникът разполага с установителен иск по чл. 124 ГПК за несъществуване (недължимост) на вземането поради изтекла давност.

Накрая, следва да се съобрази правилото на чл. 119 ЗЗД: с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, дори за тях давността да не е изтекла. Това е особено релевантно при акцесорни вземания като лихви и неустойки. За свързаната тематика относно увреждащите действия на длъжника вижте анализа на Павловия иск по чл. 135 ЗЗД.

Правко предоставя правна информация, но не замества консултация с адвокат. За важни правни въпроси се консултирайте с лицензиран юрист.