ЗНФЛ: Закон за несъстоятелност на физически лица - Пълен анализ 2026

На 4 юли 2025 г. в Държавен вестник, бр. 54, беше обнародван Законът за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ), приет от 51-вото Народно събрание на 19 юни 2025 г. За първи път в българското право се въвежда институтът на т.нар. "личен фалит" за обикновени физически лица, които не са търговци. Законът влезе в сила на 08.07.2025 г., но реалното му прилагане зависи от създаването на Регистъра по несъстоятелност.

В настоящия анализ разглеждаме структурата на ЗНФЛ, предпоставките за откриване на производство, процедурните етапи и практическите въпроси, които възникват пред адвокати и юристи при прилагането на новия закон.

Какво е ЗНФЛ и какво урежда

Законът за несъстоятелност на физическите лица урежда два основни института: производство по несъстоятелност на физически лица и погасяване на непогасени задължения след приключване на производството. Съгласно чл. 1 ЗНФЛ, целта е да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и да се даде възможност на добросъвестния длъжник за нов старт (fresh start).

Съществена е разликата между ЗНФЛ и производството по несъстоятелност по Търговския закон (ТЗ). Докато ТЗ урежда несъстоятелността на еднолични търговци (чл. 607а, ал. 1 ТЗ) и предприемачи (чл. 760а ТЗ), ЗНФЛ обхваща физически лица, чиито задължения не произтичат от търговска дейност. Чл. 2, ал. 1 ЗНФЛ изрично изключва приложението на закона спрямо ЕТ и предприемачи за задължения, произтичащи от тяхната дейност.

Петте кумулативни предпоставки за откриване на производство

Чл. 4 ЗНФЛ установява петте условия, които трябва да са налице едновременно, за да бъде открито производство по несъстоятелност. Кумулативният характер на предпоставките означава, че при липса на което и да е от тях районният съд отхвърля молбата. Това е съществена гаранция срещу злоупотреба с института.

Неплатежоспособност: определение и праг (чл. 8 ЗНФЛ)

Неплатежоспособността по ЗНФЛ се определя чрез четири кумулативни елемента: наличие на задължение, паричен характер на задължението, изискуемост и неспособност за изпълнение. За разлика от чл. 608 ТЗ, законодателят е въвел ясен количествен и времеви критерий, което значително улеснява преценката.

При преценката за неплатежоспособност съдът съпоставя общия размер на изискуемите парични задължения с наличните парични средства и секвестируемото имущество на длъжника. Ако длъжникът разполага с достатъчно секвестируемо имущество за покриване на задълженията, той не е неплатежоспособен по смисъла на чл. 8. Преценката е обективна и се извършва към момента на подаване на молбата.

Добросъвестност на длъжника (чл. 9 ЗНФЛ)

Изискването за добросъвестност е ключовата отличителна черта на ЗНФЛ спрямо несъстоятелността по ТЗ. Докато при търговците добросъвестността не е условие за откриване на производство, при физическите лица тя е абсолютна предпоставка. Законодателят е възприел двустепенен подход: позитивно определение в чл. 9, ал. 1 и лимитативно изброяване на 12 основания за недобросъвестност в чл. 9, ал. 2.

Длъжникът подава декларация по образец, с която установява оборима презумпция за добросъвестност. Кредиторите могат да я оборят с писмени доказателства, като се позовават на някое от 12-те основания по чл. 9, ал. 2. Сред тях са: осъждане за умишлено престъпление от общ характер, укриване на имущество, извършване на безвъзмездни разпореждания в последните 3 години, поемане на задължения при знание за неплатежоспособност и др.

Процедура: от молбата до решението

Производството по несъстоятелност на физическо лице се образува единствено по молба на длъжника (чл. 31 ЗНФЛ). За разлика от ТЗ, кредиторите нямат право да инициират производството. Молбата се подава до районния съд по постоянния адрес на длъжника, което е друга съществена разлика спрямо ТЗ, където подсъдността е пред окръжния съд.

План за погасяване vs. осребряване на имуществото

След откриване на производството законът предвижда два основни механизма за удовлетворяване на кредиторите. Глава 4 от ЗНФЛ урежда плана за погасяване, който представлява споразумение между длъжника и кредиторите за разсрочено изплащане на задълженията. При неуспех на плана се преминава към осребряване на имуществото (Глави 5-6).

Погасяване на непогасените задължения (Глава 8)

Глава 8 от ЗНФЛ урежда най-значимия аспект на новия институт - погасяването на непогасените задължения след приключване на производството. Това е същността на концепцията за "нов старт" (fresh start), която дава възможност на добросъвестния длъжник да се освободи от натрупаните задължения и да започне отново. Ако длъжникът няма имущество за покриване на разноските по производството, непогасените задължения се погасяват след изтичане на 6-годишен срок.

Сравнение с несъстоятелността по Търговския закон

За пълнота на анализа е важно да се очертаят основните разлики между производството по ЗНФЛ и класическата несъстоятелност по ТЗ. Двата режима са паралелни и се изключват взаимно по отношение на субекта и характера на задълженията.

Практически въпроси за адвокати

Въпреки че ЗНФЛ вече е в сила, реалното прилагане на закона зависи от издаването на Заповед на Министъра на правосъдието за създаване и функциониране на Регистъра по несъстоятелност. До въвеждането на Регистъра молби за откриване на производство не могат да бъдат обявявани по предвидения в закона ред. Адвокатите следва да следят за тази заповед и да подготвят клиентите си предварително.

Правко предоставя правна информация, но не замества консултация с адвокат. За конкретни казуси по ЗНФЛ се обърнете към лицензиран юрист с опит в областта на несъстоятелността.