Определение № 1080 от 04.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3988/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Агенция”Митници”, [населено място], чрез процесуалнен представител юрисконсулт Й., срещу решение от 05.03.2013г., постановено по гр.д.№16654/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 12.09.2012г. по гр.д.№8062/2012г. на Софийски районен съд в частта за уважаване на предявените от И. К. К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба И. К. К. не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Агенция”Митници” срещу Агенция”Митници” искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №871 от 09.02.2012г. на кмета на директора на Агенция”Митници” на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращение в щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен митнически инспектор” и за заплащане на обезщетение на основание чл.334, ал.1, т.3 КТ в размер на 3436,61лв. Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращение в щата, поради това, че подбор е задължителен, а не е бил извършен. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване поддържа, че въпросът за „законосъобразността на извършения подбор на служителитие в пункт К.” е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Така формулираният въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това, в случая въззивното решение е постановено в съответствие със съдебната практика, опразена и в мотивите на ТР № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК, в които е прието, че предмет на съдебната проверка е въпросът за законосъобразното упражняване на правото на подбор, респективно законосъобразното приложение на критериите, установени с разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ; че при съкращаване на единствената щатна длъжност и закриване на част от предприятието, прекратяването на трудовия договор с работника или служителя, който заема длъжността или с работниците и служителите в закриваната част от предприятието се предхожда от подбор по преценка на работодателя, а при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/ и при намаляване обема на работа, прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, съответно работници и служители на длъжности в намаления обем работа задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение