Определение № 4707 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1601/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. А. А., подадена чрез адв.Ж.Ж., против решение № 547/27.01.2025г., постановено по въззивно гр.дело № 13021/2024г. на Софийския градски съд, с което след потвърждаване на решение № 14426/22.07.2024г. по гр.дело № 59787/2022г. на СРС, 87 състав, са отхвърлени исковете на касатора по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и по чл. 224 КТ и чл.128, т.2 КТ, предявени против „Сънфудс България“ ЕООД за отмяна на наложеното със заповед № 2876/07.09.2022г. дисциплинарно наказание „уволнение“; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Управител на ресторант“ и за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за оставането без работа в размер 4 475,45 лева за периода от 08.09.2022г. до 21.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба–03.11.2022 г. до окончателното плащане; за осъждане на ответника да плати на касатора 2 520 лева-обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, дължимо при прекратяване на ТПО, ведно със законната лихва от 03.11.2022г. до окончателното плащане; за осъждане на ответника да плати сумата 3 780 лева-незаплатено трудово възнаграждение поради удържано от работодателя обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, и сумата 698,38 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за м.август 2022г., ведно със законната лихва от 03.11.2022г. до окончателното плащане; за осъждане на ответника да плати сумата 1101,62 лева-незаплатена част от трудово възнаграждение за м. август 2022г. и сумата 642,69 лева за отработените дни през м.септември 2022г. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди противоречие с решение № 119/03.08.2020г. по гр.д.№ 2715/2019г. на ІV ГО и цитираните в него решения на ВКС, по въпроса: 1. Може ли лице, определено като материално отговорно да носи дисциплинарна отговорност за липси в предприятието, при условие, че същото изпълнява отчетнически функции по смисъла на КТ. По въпроса: 2. Представлява ли продължаваното нарушение на трудовата дисциплина системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на §1, т.22 от ДР на КТ, твърди противоречие с решение № 416/19.12.2012г. по гр.д.№ 150/2012г. на ІV ГО, решение по гр.д.№ 858/2010г. на ІV ГО, решение по гр.д.№ 1681/2010г. на ІV ГО и решение по гр.д.№ 354/2011г. на ІІІ ГО. Касаторът поставя и процесуалноправни въпроси, които счита, че са решение в противоречие с ТР № 3/16.01.2012г. по тълк.дело №3/2011 на ОСГК на ВКС, решение № 89/26.04.2011г. по гр.д.№ 278/2010г. на ІV ГО и решение № 224/ 23.06.2011г. по гр.д.№ 1184/2010г. на ІІІ ГО: 3. Един иск ли е този за обявяване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, който обхваща всички основания за незаконност от процедурно или материалноправно естество или отделните основания следва да се заявят като отделни искове в съдебното производство; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и доводите на страните и да посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани, както и да изложи точни, ясни, логични и убедителни мотиви. По последния въпрос твърди противоречие с т.19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и с решение № 554/ 08.02.2012г. по гр.д.№1163/2010г. на ІV ГО и решение № 157/ 08.11.2011г. по гр.д.№ 823/2010г. на ІІІ ГО. Ответникът по касационната жалба „Сънфудс България“ ЕООД, чрез пълномощника адв. С. В., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на решението до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО намира касационната жалба за недопустима в частта срещу въззивното решение по исковете, които са с цена под 5 000 лева, тъй като съгласно разпоредбата чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК в тази част съдебният акт не подлежи на касационно обжалване. В частите, в които съдът се е произнесъл по исковете с правно основание: чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с цена 2 520 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба; чл.128, т.2 КТ с цена 3 780 лева-удържано от работодателя обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ от трудовото възнаграждение и сумата 698,38 лева, ведно със законната лихва; чл. 128, т. 2. КТ с цена 1 101,62 лева за неплатена част от трудовото възнаграждение за м.август 2022г. и 642,69 лева за отработените дни през м.септември 2022г., въззивното решение е окончателно, а подадената касационна жалба срещу тези негови части не подлежи на разглеждане. В останалата част-по отношение на произнасянето на въззивния съд по исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК, отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по предварителния въпрос за допустимост на касационното обжалване, намира следното: Въззивният съд е установил от съдържанието на оспорената заповед № 2876/07.09.2022г. (връчена на същата дата), с която ищецът е уволнен дисциплинарно, че наказанието е наложено поради това, че А. системно нарушил трудовата дисциплина в периодите от 01.07.2022г. до 31.07.2022г. и от 01.08.2022г. до 31.08.2022г., като не спазвал Вътрешните правила на компанията в качеството си на МОЛ и допуснал липси за два поредни отчетнически периода-нарушение по чл.190 ал.1 т.3 от КТ. Съдът е обсъдил заповед № 2824/22.07.2022г. и показанията на свидетелите М. Ц. и Н. Г. и е приел за установено, че считано от 01.08.2022г. работното място на ищеца е променено от ресторант „Младост“ в ресторант „Славейков“; със заповедта от 22.07.2022г. е възложено предаването на ресторантите между ищеца и М. Ц. до 31.07.2022г., и извършване на инвентаризация на 01.08.2022г.; с документ „трансфер на стоки“ на 01.08.2022г., при извършване на инвентаризацията в ресторанта „Младост“, Ц. и ищецът в качеството си на управители на ресторантите „Славейков“ и „Младост“, установили липси на продукти, подробно описани по вид и количество, на обща стойност 3 533,18 лева; двамата управители се съгласили да извършат прехвърляне по документи в ресторанта „Славейков“ на липсващите от ресторант „Младост“ количества стоки без реално да ги предават, за което изготвили във вътрешната програма на ресторантите документа „трансфер на стоки”, подписан от двамата; „трансферът“ е изготвен с оглед прехвърляне на установената към 01.08.2022г. стокова липса в ресторанта „Младост“ в наличностите на ресторант „Славейков“, който се възлага ищецът да управлява считано от 01.08.2022г. Свидетелят Н. Г.-супервайзор „Оперативен консултант“ на ресторанта „Славейков“, при преглед на месечното приключване на този ресторант установил извършения трансфер на стоки и поискал обяснения от двамата управители А. и Ц.. След като установили, че трансферът на продукти от 01.08.2022г. между двата ресторанта не е извършен реално, тъй като стоки не са пренасяни, Г. назначил повторна инвентаризация на наличностите в ресторанта „Славейков“, като липсите установени като стоки, били преизчислени в пари и от тях били приспаднати продажбите за новия месец. В дадените на 02.09.2022г. от ищеца обяснения относно липсите за периода от 01.08.2022г. до 31.08.2022г. в ресторант „Славейков“ той заявил, че минусът в ресторант „Славейков“ за този период е от установената на 01.08.2022г. липса на стоки в ресторант „Младост“, които са прехвърлени с „трансфер” в ресторанта „Славейков“. В дадените на 07.09.2022г. обяснения за липсата в ресторант „Младост“ в периода 01.07.2022г. до 31.07.2022г., ищецът заявил, че от 11.07. до 17.07.2022г. ползвал платен годишен отпуск, а от 18.07. до 25.07.2022г. бил в отпуск по болест, поради което липсата е натрупана през времето, в което не е бил в ресторанта. На ищеца са поискани и той е дал обяснения на 05.09.2022г. и относно липсата, установена след повторна инвентаризация на 02.09.2022г. в ресторант „Славейков“. С молба от 02.09.2022г. А. отправил искане по чл. 326, ал. 1 от КТ за прекратяване на трудовия договор, считано от 03.11.2022г. с двумесечно предизвестие и изразил съгласие да му бъдат извършени удръжки от полагащото му се трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Според заповед (акт за начет) от 05.09.2022г., подписана от представители на работодателя, на сочената дата е установен касов минус в размер 754,07 лева, който е посочено да се удържи от месечното трудово възнаграждение на А.; липсват данни заповедта да е връчена на адресата. С нотариална покана от 20.09.2022г., връчена на адресата на 05.10.2022г., ищецът оспорил заповед №6523/01.09.2022г. на „Сънфудс България“ ЕООД за удръжки в размер 698,38 лева, на основание чл. 210, ал. 3 от КТ. Други удръжки не са оспорвани. В оттговор на нотариалната покана ответникът заявил, че заповед № 6523/01.09.2022г. за сумата 698,38 лева е отменена и удръжка в този размер не е правена, но сумата за установените липси в размер 754,07 лева, за които е съставен акт за начет, е удържана от дължимите му суми. Според приетата по делото ССчЕ, считано от 01.01.2022г. основното месечно възнаграждение на работника е 1 800 лева; последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец е 1 800 лева; дължимото възнаграждение за м.август 2022г. е 1800 лева брутно или 1396,76 лева нетно, а за м.септември 2286,44 лева без извършено от работодателя прихващане, формирано от сбора от 262,14 лева основано месечно възнаграждение за 3 отработени дни, 7,86 лева допълнително трудово възнаграждение за стаж и прослужено време, 135 лева-премия, и 2191,30 лева обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 28 дни; работодателят е прихванал във фиша за м.август 2022г. сумата 754,07 лева-липси, установени с акт за начет. Обезщетението за неспазено предизвестие по чл. 221, ал. 2 от КТ е 3 657,27 лева, а не в посочения и удържан от работодателя размер 3 780,00 лева; обезщетението за оставане без работа за периода, изчислено от вещото лице, е 4475,45 лева. Установено е от представеното по делото копие на трудова книжка, че след вписаното прекратяване на ТПО, считано от 07.09.2022г. не е вписано ищецът да е започнал работа при друг работодател до 21.11.2022г. При така установените факти, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи на състава на СРС за неоснователност на предявените искове. Изложил е мотиви, че разглеждането от СРС на въпроса дали ищецът се явява отчетник, съответно дали същият би носил имуществена отговорност за установените липси не води до недопустимост или неправилност на решението на СРС, нито представлява нарушение на диспозитивното начало. Посочил е, че заповедта за дисциплинарно уволнение визира именно „допускане на липси“ от ищеца; че той е материално отговорно лице, следователно при заявеният спор за законосъобразност на уволнението съдът не само може, но е длъжен да изложи мотиви дали ищецът е бил материално отговорно лице, съответно дали е допуснал липси; достатъчно е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която то се прекратява, съответно съдът да може да извърши проверка дали уволнението е законосъобразно. В случая според СГС тези изисквания са спазени. Допълнил е, че ищецът е прикрил липсите чрез т.нар. „трансфер“ от стария му ресторант в новия чрез създаване на документ с невярно съдържание. Т.нар.системност е налице поради продължителния период на формиране, поддържане и прикриване на липсите, а за два месеца трябва да се счита, че има множество нарушения по допускане на липси от страна на ищеца като управител на ресторанта. С оглед особеностите на случая, съдът е приел, че цитирането на чл.190 ал.1 т.3 КТ в заповедта не се отразява на законосъобразността й. Същата е ясно мотивирана и съобразена с тежестта на извършените нарушения, периодът на извършване на нарушенията е дълъг, а констатираните липси са значителни и не са обяснени от ищеца по никакъв начин, а чрез изготвяне на т.нар. „трансфер“ дори е признал извънсъдебно, че носи отговорност за липсите и че те се дължат на неговото управление на ресторанта. Предвид изложеното съдът е направил извод, че заповедта за дисциплинарно уволнение е законосъобразна и е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. Върховният касационен съд намира, че касационно обжалване не може да се допусне по поставените от касатора въпроси, които макар в едната си част да са обуславящи, не са разрешени от въззивния съд в противоречие с трайната и непротиворечива съдебна практика, включително и с цитираната в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. По отношение на първия въпрос следва да се посочи, че изрично в мотивите на обжалвания акт въззивният съд е приел, че от представената длъжностна характеристика, от характера на възложената длъжност „управител на ресторант“ и от показанията на разпитаните свидетели е установено, че ищецът е материално отговорно лице; той не е наказан за присвояване на стоки или на тяхната стойност, а затова че като управител на ресторанта е допуснал липси за два поредни отчетнически периода. Това предполага не само собствени действия и бездействия по предизвикване настъпването на липсата, но евентуално и липса на положен контрол върху други лица, за да настъпи липсата. И в двата случая ищецът като управител носи дисциплинарна отговорност. Касационно обжалване не може да се допусне и по поставения втори въпрос. Съставът на СГС се е съобразил с трайната и непротиворечива практика на ВКС, според която независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудовите задължения; при системност дисциплинарните нарушения показват постоянство в укоримото поведение (решение № 55/01.03.2011г. по гр. д. № 1972/2009г. на IV ГО, решение № 117/05.04.2012г. по гр. д. № 1306/2011г. на IV ГО). Времето на извършване на нарушението може да бъде посочено и като период. Ако поради спецификата на извършваната работа не могат да бъдат посочени точните дати на извършване на нарушенията, това не опорочава уволнителната заповед. В този смисъл решение № 385/ 12.10.2012г. по гр. д. № 531/2012г. на IV ГО. В това решение е прието също, че съдът не е обвързан от квалификацията, която работодателят е дал в уволнителната заповед. Дали нарушението е едно или няколко, както и дали се касае за системно извършени деяния, е въпрос на квалификация. Грешките на работодателя при квалифицирането не дават основание за отмяна на уволнението на формално основание. Съдът дължи проверка извършено ли е нарушението така, както е описано в уволнителната заповед и трябва да реши спора за законността на уволнението по същество. Въззивният съд е съобразил, че според заповедта за дисциплинарно уволнение, ищецът като управител е допуснал липси за два поредни отчетнически периода. Изрично е приел, че не е налице съществено процесуално нарушение с цитирането в заповедта на чл.190 ал.1 т.3 КТ за „системни нарушения на трудовата дисциплина“, тъй като работодателят е посочил продължаващи с месеци нарушения – допускане на липси за два едномесечни периода, при което не може да се установи дали липсата е възникнала еднократно или постепенно в течение на целия период. Соченото в заповедта дисциплинарно нарушение е установено, не са налице твърдените от ищеца факти, които опорочават волеизявлението на работодателя, поради което съдът е приел, че предявеният иск за отмяната му е неоснователен и е отхвърлен. По отношение на третия въпрос: Работникът/служителят разполага с правната възможност да иска отмяна на уволнението само с иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Този иск е един и включва всички основания за незаконност от процедурно или материалноправно естество (решение № 224/ 23.06.2011г. по гр.д. № 1184/2010г. на III ГО). Съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска. Въззивният съд се произнася само по въпросите във въззивната жалба, като служебно може да прилага само императивни правни разпоредби и то само доколкото тези разпоредби касаят факти, изрично посочени от въззивника (решение № 385/12.10.2012 г. по гр. д. № 531/2012г. на IV ГО и цитираните в него решения). В пълно съответствие с тази практика въззивният съд е счел за преклудиран доводът на работника, че лицето издало заповедта за уволнение не е било надлежно упълномощено, тъй като подобен довод липсва в исковата молба и не може да се разглежда. Отговор на последния поставен въпрос е даден в задължителната за съобразяване от съдилищата съдебна практика. В мотивите към т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, в ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК, както и в практиката на ВКС по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 236, ал. 2 и чл. 269, изр. 2 от ГПК е разяснено, че въззивният съд следва да обсъди и анализира в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои от тях намира за установени и кои намира за недоказани и защо; да обсъди всички процесуални искания на страните, основаващи се на тези факти, както и доводите, които имат значение за решаването на делото. В разглеждания случай въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК – изложил е собствени решаващи мотиви по спора, след анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е обсъдил доводите на страните и приетите за установени правнорелевантни факти. Несъгласието на касатора с този анализ и преценка на доказателствата, респ. с крайните решаващи изводи на съда, съставлява довод за неправилност на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. По изложените съображения, решението на СГС не следва да се допуска до касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО