Определение № 2065 от 25.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3754/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. П. Б., със съдебен адрес в [населено място], чрез адв. А. П., против въззивно решение № 1983 от 20 април 2023 г., постановено по в.гр.д. № 11143/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 9409 от 22 август 2022 г., постановено по гр.д. № 70240/2021 г. по описа на Софийски районен съд, за отхвърляне като неоснователни предявените от М. Б. против „Терем Холдинг“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно уволнението, извършено със заповед № РД-05-54/24.09.2021 г. на дружеството, за възстановяване на Б. на заеманата преди уволнението длъжност „експерт управление на собственост и инвеститорски контрол“, и за осъждане на работодателя да му заплати сумата от 11112 лева обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 29.09.2021 г.- 29.03.2022 г., и в тежест на касатора са присъдени разноски за въззивното производство. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно и немотивирано. Относно задължението на работодателя да предложи на Б. други вакантни длъжности, за които касаторът отговаря на изискванията за заемането им, се сочи, че три дена преди издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните е прекратено трудовото правоотношение с трето за спора лице, заемащо длъжността „архивист“, който факт (наличието на незаета длъжност, за която касаторът отговаря на изискванията за заемането й) не е отчетен от съда, като не е отчетен и фактът, че длъжността е била вакантна до 01.11.2021 г.; не е бил извършен анализ на посочената длъжност според длъжностната характеристика. Неправилно първата инстанция преценява моментът, към който да се установи наличието на свободни длъжности при работодателя – съдът приема, че това е датата 24.09.2021 г., а не датата на прекратяване на трудовото правоотношение; към тази последна дата работодателят е имал възможност по чл. 344, ал. 2 КТ, и задължението по чл. 32, т. 4, б. „б“ К. да отмени заповедта си за прекратяване на трудовото правоотношение, и да предложи на касатора да заеме длъжността „архивист“. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 32, т. 4 К., и в частност б. „б“ от него – прекратяването на трудовото правоотношение се предпоставя от „пренасочване“ на съкращавания служител на друга свободна длъжност, за която отговаря на условията за заемане; едва отказът на служителят да заеме подобна длъжност е правопораждащ факт за упражняване правото на уволнение от страна на работодателя; тъй като подобно „пренасочване“ не се твърди да е осъществено, уволнението е незаконно дори само на това основание. Поддържа се, че е налице и очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като, противно на извода на съда, не е преклудирано въведеното от Б. основание за незаконност на уволнението поради наличието на свободна длъжност, за която уволненият е отговарял на изискванията за заемане, но не му е била предложена от работодателя – още в исковата молба е сторено позоваване, че в контекста на съкращенията работодателят не е преустановил наемането на нови лица и че на ищеца не му е предоставена информация за незаети длъжности, същите не са му предлагани и че не знае какви са изискванията за заемането им. Поддържа се и че има неяснота относно действителната воля на ищеца по оспорване на уволнението на това основание. Твърди се още, че правилно в доклада по делото първоинстанционният съд е установил, че с исковата молба ищецът възразява при връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да са му връчени извлечение от щатното разписание, в което да се съдържа информация за евентуално незаетите длъжности, съответно ответникът оспорва към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца в ответното дружество да е имало свободни работни места за длъжности, за които ищецът е имал съответната професионална квалификация. На четвърто място се сочи, че всички от съответните доказателства за това възражение на ищеца са събрани в хода на първоинстанционното производство, възражението е въведено още с исковата молба, поради което основанието за незаконност на уволнението на това основание безспорно е въведено и доказано своевременно. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът „Терем Холдинг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от изпълнителния директор К. К., чрез адв. А. А., в отговор на касационната жалба поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за отмяна на уволнението на касатора, сторено със заповед от 24.09.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, от заеманата длъжност „експерт – управление на собствеността и инвеститорски контрол“ в отдел „Административна дейност“ при ответника, считано от 29.09.2021 г. Писмено предизвестие за съкращаването на щата е връчено на 27.09.2021 г., като за неспазен срок на предизвестието е начислено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. С работодателя е сключен колективен трудов договор, в сила от 01.01.2021 г., съгласно който за гарантиране на трудовата заетост и защита на интересите на служителите на дружеството, при предстоящи или извършващи се съкращения работодателят преустановява приемането на нови служители, пренасочва освободените служители на незаети работни места при условие, че професионалната им квалификация и опит позволяват това, и същите отговарят на изискванията за заемане на длъжността (чл. 32, т. 4 б. „а“ и „б“). В чл. 33, б. „б“ К. е предвидено при освобождаване на служители да се съблюдават критериите по чл. 329, ал. 1 КТ. Б. е бил член на синдикална организация при работодателя, видно от представения списък на членовете на съответната синдикална организация. Заеманата от касатора длъжност фигурира в щатно разписание, в сила от 25.01.2019 г. – 1 брой, образование: висше, категория персонал „специалисти“; според длъжностната характеристика за длъжността са предвидени изисквания за образование: висше образование - образователна степен „бакалавър“, квалификация: „мениджмънт на недвижимата собственост“, Управление на собствеността, стаж: не се изисква, с основни функции и задължения: подпомага началник на отдел „Административна дейност“ в процеса на управление на движимата и недвижимата собственост на дружеството, както и други по разпореждане на изпълнителния директор и началника на отдела. Със заповед от 21.09.2021 г. на изпълнителния директор щатното разписание е изменено, като считано от 24.09.2021 г. е закрита длъжността, заемана от касатора – единствена щатна бройка. Представен е списък на вакантните длъжности по щатно разписание на работодателя към 24.09.2021 г., в който под номер 10 е вписан „специалист техническа поддръжка“ в отдел „Административна дейност“. Представен и протокол от 23.09.2021 г. от заседание на синдикалния комитет на синдикалната организация, на което е взето решение за даване на предварително съгласие на синдикалния комитет в качеството му на синдикален орган на дружеството за прекратяване на трудовото правоотношение с касатора поради съкращаване на щата. В щатно разписание, в сила от 15.12.2021 г., фигурират длъжностите „архивист“ и „специалист техническа поддръжка“. Според длъжностните характеристики на вакантните длъжности на щатно разписание към 24.09.2012 г., и справки за назначените и освободените служители за периода 20.08.2021 г.-31.12.2021 г., Д. Х. заема длъжността „специалист техническа поддръжка“ считано от 01.11.2021 г., а заеманата длъжност „архивист“ в сектор „Защита на класифицирана информация и ОМП“ е освободена на 27.09.2021 г.; според представената справка за новоназначени служители за периода 24.09.2021 г.- 08.12.2021 г., на длъжността „архивист“ на 01.11.2021 г. е встъпило трето лице „по заместване до завръщане на титуляра на длъжността“. Представени са доказателства за завършено от касатора висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър“; след прекратяването на процесното трудово правоотношение в трудовата книжка на касатора не са вписани данни за друго трудово правоотношение. Св. П., заемал длъжността „главен счетоводител“, сочи, че Б. бил нает за извършване на ремонт и да отговаря за наематели в нова сграда на дружеството; Б. отговарял за контролиране на ремонта, правел замервания, отговарял за отчитането на водомери, електромери, извършване на дребни ремонти на мебели, лампи, ВиК; участвал като член на комисия в процедури за продажба или отдаване под наем на имот; служителят Д. Х. е постъпил на работа през месец ноември 2021 г., като работата му включвала извършване на дребни ремонтни дейности като смяна на брава, запълване на дупки в стената, лепена на лайсни, замервания на площи на имоти във връзка с процедура по отдаването им под наем, занимавал се с наематели, отчитане на водомери и електромери. Св. П., заемала длъжността „началник отдел Административна дейност“ при ответника от 23.09.2021 г., а преди това от 2016 г. заемала длъжността „главен юрисконсулт“, сочи, че за заеманата от касатора длъжност имало изискване за висше образование, както и че основните му задължения включвали подпомагане на началник отдела в изготвянето на докладни, записки, организиране на конкурси за отдаване под наем и продажба, ръководство и контрол върху строителни фирми, които правят ремонти; Д. Х. бил специалист „техническа поддръжка“, за която имало изискване за средно образование, както и минимум 3 години стаж в областта на електроинсталация и квалификация трета степен, което било от значение за дружеството; извършвал ремонт на ел. таблото на офисния етаж, участвал в електроизграждането на част от стаите на втори етаж; Х. не участвал като член на комисия във връзка отдаване под наем на имоти, а телефонът му е бил посочен в обява и той развеждал наематели при оглед; Х. не е изготвял документи за наем и нямал компютър, докато касаторът изготвял документи и участвал в целия процес по отдаване на имоти под наем; към момента няма служител, заемащ длъжността на касатора; една част от функциите на длъжността, заеманата от касатора, са разпределени към нея, а техническата част към служителя Х.. По твърденията на касатора като ищец за липса на реално съкращаване в щата, неспазване на задължението от страна на работодателя да предложи друга вакантна длъжност, за която служителят отговаря на изискванията, и неизвършване на подбор, се приема, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е изменено щатното разписание на дружеството и е премахната длъжността, заемана от касатора – т.е. преди уволнението му. От съпоставката на щатното разписание в сила от 25.01.2019 г., с щатното разписание в сила от 24.09.2021 г., е счетено, че в последното единствената щатна бройка, заемана от касатора, е премахната; длъжността не е включена и в щатното разписание в сила от 15.12.2021 г., поради което е извършено реално премахване на единствената щатна бройка за длъжността, заемана от Б. преди уволнението. Като неоснователно е прието възражението за формално съкращаване на щата поради пълно припокриване между заеманата от касатора длъжност преди уволнението му и длъжността „специалист техническа поддръжка“, тъй като не е налице идентичност на трудовите функции, включени в тези длъжности, и има съществена разлика между основните трудови функции и задължения с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността, при различни изисквания за образование, квалификация и стаж. В подкрепа на този извод са съобразени и гласните доказателства, като се сочи, че част от трудовите функции са разпределени между други длъжности. Възприето е, че в процесния случай работодателят не е имал задължение да извършва подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Макар касаторът да е бил член на синдикална организация, която е страна по колективния трудов договор, в сила от 01.01.2021 г., който разпростира действието си по отношение на служителя към момента на уволнението, е отречено включената в чл. 33, б. „б“ уговорка на колективния трудов договор да може да обвърже работодателя със задължение да извършва подбор при съкращаване на единствена длъжност; преценката за извършването на подбор в процесния случай е на работодателя, който не може да бъде задължен да извърши такъв по пътя на колективното договаряне, когато съкращава единствена щатна бройка за съответна длъжност, а възприемането на противното би противоречало на установената в чл. 50, ал. 2 КТ императивна забрана на клаузи в колективния трудов договор, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите в предприятието на работодателя. Въведеното в хода на производството основание за незаконност на уволнението поради наличие на свободна длъжност „архивист“, към която работодателят не е пренасочил ищеца, съдът е намерил за преклудирано: по искове за отмяна на незаконно уволнение първоинстанционният съд не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са посочени в исковата молба като основание на иска, и още по-малко това може да направи въззивният съд. В исковата молба ищецът е въвел като основание за признаване на уволнението за незаконно обстоятелството, че е нарушена разпоредбата чл. 32, т. 4 К., тъй като непосредствено преди съкращаване на длъжността и в следващите два месеца работодателят е извършил назначаване на минимум 10 души, както и че нито при връчване на предизвестието, нито при връчване на заповедта за прекратяване, му е било връчено извлечение от щатното разписание с информация за свободните длъжности; в хода на производството с твърденията, че притежава всички качества за заемане на длъжността „архивист“, към която работодателят не го е пренасочил, ищецът е въвел ново основание за незаконност на уволнението, което е несвоевременно заявено и не следва да бъде разглеждано от съда. За пълнота на изложението се сочи, че преценката дали ще предложи на служителя да заеме друга длъжност, е въпрос на работодателска целесъобразност; освен това липсват твърдения и данни касаторът да е поискал да бъде преназначен на друга свободна длъжност, и работодателят да е отказал, което да опровергае изискването за добросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ при изпълнение на задълженията по колективния трудов договор. С молба от 15.02.2022 г. ищецът е уточнил, че претендира обезщетение за целия период за времето за оставане без работа, но за не повече от шест месеца. При тези данни въззивният съд приема, че решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за разликата над 7210 лева до размера от 11112 лева, и за периода 29.09.2021 г.-29.11.2021 г., не е недопустимо, тъй като е поставено по искане, каквото е било предявено. Въззивният съд достига до извода, че предявеният иск за отмяна на уволнението и обусловените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ са неоснователни, както е приел и първоинстанционният съд, поради което е потвърдил първоинстанционното решение. К. съд приема, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване. На първо място се търси отговор на въпроса при предвидено в колективен трудов договор задължение при предстоящи или извършващи се съкращения работодателят да преустанови наемането на нови служители и/или да пренасочва незаетите служители на незаети работни места при условие, че професионалната им квалификацията и опит позволяват и същите отговарят на изискванията за заемане на длъжността, посочена в длъжностната характеристика, следва ли служителят изрично да е поискал преназначаване в друга свободна длъжност, без от работодателя да е отправено подобно предложение, за да се приеме, че има нарушаване на такава разпоредба на К. от страна на работодателя. Поставя се и въпросът при предвидено в колективен трудов договор задължение при предстоящи или извършващи се съкращения работодателят да преустанови наемането на нови служители и/или да пренасочва незаетите служители на незаети работни места при условие, че професионалната им квалификацията и опит позволяват и същите отговарят на изискванията за заемане на длъжността, посочена в длъжностната характеристика, в тежест на коя от страните в процеса е да докаже обстоятелството дали работодателят е спазил задължението да предложи на съкращавания служител незаетите длъжности. Изложени са съображения, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като въпросите са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Сочи се противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 229 по гр.д. № 1568/95 г., ІІІ г.о. и решение № 432 по гр.д. № 1358/1999 г., ІІІ г.о. По втория въпрос се сочи противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2014 г., ОСГТК, и решение № 665 по гр.д. № 242/2009 г., ІV г.о., ВКС. За да обоснове твърдението си за противоречие с цитираната практика на ВКС, касаторът поддържа, че неправилно въззивният съд е дал утвърдителен отговор на първия поставен въпрос. Изтъкнато е, че за да получи предложение за пренасочване и за заемане на свободни длъжности, съкращаваният служител е следвало преди това изрично да поиска да бъде преназначен на длъжности, за които не знае какви са изискванията за заемането и длъжностната им характеристика, не разполага с щатно разписание, и не разполага с информация дали съответната длъжност е заета или не. Твърди се, че този отговор на въпроса, освен неправилен, е и вътрешно противоречив, тъй като тълкува превратно нормите на колективния трудов договор, изискването на добросъвестност в чл. 8, ал. 1 КТ и института на колективното трудово договаряне. Посочено е, че единствено работодателят е в състояние да прецени дали съкращаван служител отговаря на изискванията за заемане на някоя от свободните длъжности, съответно да инициира добросъвестен диалог и преговори, в рамките на които да бъдат обсъдени професионалните качества, знания, умения и опит на съкращавания служител, съответно да предложи и да пренасочи същия към някоя от свободните длъжности в предприятието, и по този начин да се предотврати изпадането на служителя в състояние на безработица. По въпроса се твърди наличие и на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросът е от значение за механизма за прилагане на специфична закрила от уволнение, която КТ допуска чрез института на колективното трудово договаряне. Посочено е, че съдебната практика на ВКС (а и на окръжните съдилища) по сходни казуси е твърде оскъдна, а съгласно фактическата обстановка на откритите съдебни решения, работодателят е спазвал задължението си да предложи на освобождаваните служители заемането на други свободни длъжности в предприятията и не е имало повод за изследване на въпроса дали предпоставка за предлагането на други свободни длъжности е наличието на изрично отправено искане на служителя в този смисъл. Според касатора, по втория поставен въпрос въззивният съд също се е произнесъл очевидно неправилно, при това с мотиви, противоречащи на правната логика, а именно, че съкращаваният служител не е доказал (съответно е била негова тежестта да докаже), че работодателят е отказал да го назначи на друга вакантна длъжност. Твърди се, че съдът е обърнал доказателствената тежест – въпреки че съгласно колективния трудов договор именно на работодателя е вменено задължение да пренасочи служителя към свободна длъжност, въззивният съд неправилно е приел, че съкратеният служител не е доказал, че работодателят е отказал да назначи последния на съответна длъжност. Поставените два въпроса нямат претендираното от касатора значение. По въпросите не е налице решаващо произнасяне на въззивната инстанция, поради което сочената от касатора практика на ВКС е неотносима. Въззивният съд е приел, че въведеното в хода на производството основание за незаконност на уволнението поради наличие на свободна длъжност „архивист“, към която ответникът не е пренасочил ищеца, е преклудирано. Посочено е, че ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи в исковата молба всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, както се приема в изобилната и постоянна съдебна практика. Изрично е подчертано, че по искове за отмяна на незаконно уволнение първоинстанционният съд не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са посочени в исковата молба като основание на иска, а още по-малко това може да направи въззивният съд. В случая с исковата молба ищецът е въвел като основание за признаване на уволнението за незаконно обстоятелствата, че е нарушена разпоредбата на чл. 32, т. 4 К., тъй като непосредствено преди съкращаване на длъжността и в следващите два месеца работодателят е извършил назначаване на минимум 10 души, както и че нито при връчване на предизвестието, нито при връчване на заповедта за прекратяване, му е било връчено извлечение от щатното разписание с информация за свободните длъжности. В хода на производството с твърденията, че притежава всички качества за заемане на длъжността „архивист“, към която работодателят не го е пренасочил, ищецът е въвел ново основание за незаконност на уволнението, което е несвоевременно заявено и не следва да бъде разглеждано от съда. Единствено за пълнота на изложението съдът е посочил, че преценката дали ще предложи на служителя да заеме друга длъжност е въпрос на работодателска целесъобразност. Отново за пълнота на изложението, и извън решаващото произнасяне на въззивната инстанция, е посочено, че липсват твърдения и данни ищецът да е поискал да бъде преназначен на друга свободна длъжност и работодателят да е отказал, което да опровергае изискването за добросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ при изпълнение на задълженията по колективния трудов договор. Посочено е също, че в действащите разпоредби на Кодекса на труда не е предвидено работодателят при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ да предлага друга длъжност на служителя, която той би могъл да заеме съобразно квалификацията и образованието, които притежава. Ето защо въпросите не са поставени към разрешение на въззивния съд, което самостоятелно да е обусловило изхода на спора и не водят до допускане на касационното обжалване. Поставените въпроси са повдигнати в контекста на собственото виждане на касатора за установените в процеса факти и правните изводи, които счита, че е следвало да бъдат направени от въззивния съд. Несъгласието на касатора с формираните от съда фактически и правни изводи, относими към правилността на решението, не могат да обосноват достъп до касационно обжалване. Същите подлежат на преценка от съда, само ако касационното обжалване бъде допуснато. Поради липсата на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, не следва да бъде разглеждана и специфичната такава. Както вече беше посочено, цитираната в изложението практика на ВКС е неотносима. Отделно от това, твърдяната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на втория въпрос, не е обоснована по никакъв начин. Съгласно ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано, касаещо непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия. Такива съображения липсват в изложението, а искането за произнасяне на ВКС и допускането на въззивното решение до касационно обжалване е обвързано само със съображения по съществото на спора, съответно по правилността на въззивното решение. Липсата на практика по даден въпрос не представлява автоматично основание за допускане на въззивното решение до касация; не е налице изменение в законодателството или обществените условия; допускането на касационното обжалване по поставения от касатора проблем не би довело до друго, по-точно тълкуване на закона, или до развитие на правото, в съответствие с разясненията, дадени от ВКС, ОСГТК, в посоченото по-горе ТР, т. 4. Единствено цифровото посочване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и твърдението за липса на практика по въпроса дали предпоставка за предлагането на други свободни длъжности е наличието на изрично отправено искане на служителя в този смисъл, не представляват обосновка на твърдяната хипотеза. Ето защо касационното обжалване не се допуска. При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на разноски за процесуално представителство пред ВКС, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение от 1350 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,