Определение № 50053 от 02.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1436/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Интеримпекс” ООД, чрез адв. А. Д. срещу решение № 260508/10.02.2022 г. по в.гр.дело № 13466/2020 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 76366/24.04.2020 г., изменено в частта за разноските с определение от 29.09.2020 г. по г.дело № 77908/2017 г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на Й. С. Й. и М. И. С. срещу „Интеримпекс” ООД [населено място] с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им С. С., настъпила като последица от трудова злополука както следва: на Й. С. Й. главница от 24603.20 лв., ведно със законната лихва от 23.05.2017 г. до изплащането, която лихва за времето от 23.05.2017 г. до 31.10.2017 г. е в размер на 1107.16 лв.; на М. И. С. главница от 36603.60 лв., ведно със законната лихва от 23.05.2017 г. до изплащането, която законна лихва за времето от 23.05.2017 г. до 31.10.2017 г. е в размер на 1647.16 лв. и в частта на присъдените разноски в тежест на Й. С. Й. за сумата 160.05 лв. и на М. И. С. за сумата 236.86 лв. и вместо отменената част исковете с правно основание чл.200 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД, предявени от Й. С. Й. и М. И. С. срещу жалбоподателя са уважени за посочените суми. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и предявените искове се отхвърлят, евентуално да се приеме, че приносът на пострадалия от злополуката е в размер на 90%, евентуално ако се приеме, че съпричиняването е в по-малък процент да се определи обезщетение в размер на по 17000 лв. за всеки от ищците. В изложението са формулирани въпросите: 1. От кой момент започва да тече погасителната давност за иска по чл.200 КТ при трудова злополука, при която правото на обезщетение възниква само за близките, а не за пострадалото лице? Въпросът е решен в противоречие с тълкувателно решение № 45/19.04.1990 г. по гр.дело № 33/89 г. на ОСГК на ВС и в противоречие с практиката на ВКС. 2. Употребата на алкохол по време на работа от работник/служител съставлява ли съществен принос и в какъв процент при съпричиняване на инцидент-трудова злополука? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 3. Упражняването на субективното право на жалба срещу административен акт съставлява ли действие, имащо значение за спиране и прекъсване на давността по смисъла на чл.116,б.”б” и чл.115, б.”ж” ЗЗД в тежест на жалбоподателя. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е очевидно неправилно. Ответниците по касационната жалба Й. С. Й. и М. И. С., чрез адв. Н. А. в писмен отговор са изразили мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивното решение по в.гр.дело № 13466/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд по гр.дело № 77908/2017 г. в отхвърлената част на предявените искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД не е обжалвано и е влязло в сила. Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.200,ал.1 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД. От приложените по делото писмени доказателства - препис-извлечение от акт за смърт, издадено от [община], [населено място], удостоверение за наследници, издадено от [община] е прието за установено, че С. Й. С. е починал на 06.02.2014г. и е оставил за наследници по закон съпругата си М. И. С. и син Й. С. Й.. Прието е за установено от приложения трудов договор № 34/12.09.2008г., допълнително споразумение от 01.11.2011г., Заповед от 02.01.2014г., длъжностни характеристики, че на 12.09.2008г. С. С. и ответникът са сключили трудов договор за неопределено време, въз основа на който С. е следвало да работи при ответника на длъжност „пазач-невъоръжена охрана”. На 01.11.2011г. страните са се съгласили да изпълнява длъжността „общ работник”, основни задължения на която са били за извършва товаро-разтоварни преносни работи, събира и изнася отпадъци, почиства складова и дворна площ, съответно за периода от 02.01.2014г. до 31.12.2014г. му е възложено да изпълнява длъжността „портиер-пазач” в зърнобаза в [населено място] през време, през което е в престой за дейности по внос-износ на стоки, следвало е да е запознат с графика на работа. Съдът е приел за безспорно по делото, че част от задълженията на С. С. е било да заключи складовете и да включи външното осветление в обекта. Прието е за установено от протокол № 4/28.03.2014г. на НОИ за резултати от извършено разследване на злополука от 06.02.2014г., че С. С. е починал на 06.02.2014г. при злополука по време на изпълнение на трудовите си задължения по трудов договор с ответника, когато трябвало да включи външно осветление на обекта, който охранявал – зърнобаза в [населено място]. Посочено е в протокола, че ключовете за външното осветление на базата били разположени вътре отдясно на входа на елеваторна кула на зърнохранилище. За да се влезе трябвало да се премине през метална врата ниска около 120см., пред която имало стъпало с височина около 15см., което било заледено към злополуката, след стъпалото имало метален праг висок около 10см., под който имало кабели. Непосредствено след входа имало метална стълба с наклон от 45 градуса, водеща 240см. надолу към бетонен под, под който има необезопасен отвор на открита шахта с дълбочина от 220см., разположен в близост до най-ниското стъпало на стълбата. Предполагало се, че при опита на С. да влезе в кулата, за да включи осветлението той се е подхлъзнал на заледеното стъпало, спънал се е в металния праг и загубвайки равновесие е паднал по метална стълба в шахтата на елеваторната кула. Посочено е, че ниската врата, заледеното стъпало в комбинация с тъмнината преди включване на осветлението може да доведе до злополуки, защото не осигурява безопасно преминаване на работещи през нея; шахтата е необезопасена срещу падане на хора; в помещението на елеваторната кула имало множество необезопасени отвори, в които при движение на работещи в близост може да предизвикат злополуки; в картата за изследване на риска не били преценени опасности от в необезопасените отвори; полагали се 24 часови смени, което също било нарушение, изследванията показвали 0,99 промила алкохол в кръвта на загиналия. Причина за смъртта била контузия на главния мозък, довела до мозъчен оток и остра сърдечна и дихателна недостатъчност; уврежданията са от силни удари с или върху твърди, тъпи предмети в областта на главата и гръдния кош. С Разпореждане № 16577/17.04.2014г. на ТД-София град на НОИ злополуката станала със С. С. на 06.02.2014г. е приета за трудова, настъпила по време и по повод на изпълнение на трудовите задължения на С. по договора с ответника – при опит да влезе в елеваторна кула, за да включи осветлението С. се е подхлъзнал или спънал, загубил равновесие и паднал в шахта на кулата, в следствие на което получил контузия на мозъка, счупване на черепа. С Решение № РД-376/11.06.2014г. на Директора на ТП на НОИ-София град е потвърдено Разпореждане № 16577/17.04.2014г. на ТД-София град на НОИ обжалвано от работодателя, като е прието за установено, че работа е полагана на 24-часови смени. С Решение № 3206/12.05.2016г. на АССГ, 21-ви състав по дело № 6905/2014г. е оставена без уважение жалба на „Интеримпекс”ООД срещу Решение № РД-376/11.06.2014г. на Директора на ТП на НОИ-София град, като с решението си АССГ е установил извършените от работодателя нарушения – 24-часови смени на пазачи, преминаване през ниска врата, заледено стъпало, необезопасена шахта и други отвори. С решение № 6460/23.05.2017 г. на ВАС по адм.дело № 8830/2016 г. е потвърдено решение № 3206/12.05.2016г. на АССГ по дело № 6905/2014г. Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели В. М., Р. Д., Д. А., Е. С. относно механизма на трудовата злополука и претърпените от ищците неимуществени вреди. Според приетото по делото заключение по назначената съдебно-медицинската експертиза ищцата е с увредено общо здравословно състояние в резултат основно на двигателна недостатъчност, поради двустранна деформираща гонартроза, двустранна коксарторза, медианна дискова херния, остеопороза, отделно страда от хипертонична болест на сърцето 2 стадий, висока степен, сърдечна форма с вариабилност на кръвното налягане., хроничен ларингит, състояние след лапарохистеректомия, кисти на яйчници, екстирпация на възел на Рейнке на дясна гласна връзка, наднормено тегло, тревожно-депресивно състояние. Вещото лице е посочило, че субективно загубата на съпруга й се отразило като цялостен срив, наблюдавала се хронологична връзка между загубата и влошаването на здравето й, изразяващо се в утежняване на съществуващите заболявания – хипертония, ставни болки, промяна в гласа, както и необходимостта от оперативно лечение - гинекологично и на ларинкса, необходимостта от престой в болница за лечение на дискова херния, балнеолечение поради артроза и дискова херния. Съгласно заключението загуба на партньор особено при хармоничен брак, промяната на местоживеенето на два пъти след смъртта на съпруга й, както и обедняването са три основни стресора, свързани с личния живот на човека са причина за тревожност и депресия, каквито клинични данни имало при ищцата. Тези фактори повлиявали и на хода и прогресията на сърдечно-съдовите заболявания, каквото се наблюдавало при ищцата. Стресът се отразил и на тежестта на протичането на артрозната болест, на хипертоничното заболяване, на наднорменото тегло, психо - емоционалния статус и обусловил двигателната недостатъчност 2-3 степен. Последното влошило качество на живот и зависимост от чужда помощ. Вещото лице посочило, че имало няколко срещи с ищцата и в продължение 3-4 часа наблюдавало реакциите й. Ищцата преживяла силен стрес от загубата на съпруга си, той осигурявал основните доходи на семейството, в последствие сменяла местожителство, като се премествала във все по-големи населени места, което бил допълнителен стрес. Ищцата се придвижвала с помощни средства по улицата, в кабинета на вещото лице и в дома на ищцата тя постоянно търсела опора с ръцете си, финансово била зависима от сина си, лекарствата й били скъпи, приблизително не по- малко от 100 лв. месечно. Диагнозата тревожно депресивно разстройство не била само психиатрична диагноза, поставила я на ищцата при прегледа от 12.05.2018г. и 16.05.2018г. Възможно било стресов фактор от 2014г. да влияе през 2018г. със същия интензитет и сила, зависело от конкретната личност. Стресът не можело да доведе до коксартроза и гонартроза, не знаела дали може да доведе до хроничен ларингит, гинекологичните проблеми. В момента при ищцата се наблюдавало депресивно разстройство и промени в адаптацията. При изготвянето на заключението вещото лице се било съветвало с психиатър – проф. Л. Х. във връзка със стреса и сърдечно-съдовите заболявания, като казус била обсъждала случая и с кардиолози. По твърдения на ищцата до смъртта на съпруга си ищцата била в запазено общо състояние, била на крак, грижела се за болната си майка. Не било видяло медицинска документация за здравословното състояние на ищцата преди 2014г., но щом и тогава са я болели коленете и тазобедрените стави, това означавало че към този момент имала артрозните заболявания. Връзката между теглото и стреса била доказана, доказана била връзката и между теглото и артрозната болест. В момента ищцата лесно избухвала в плач, имала нарушения на съня, промени в храненето, което доказвало, че е в тревожно разстройство. Ищцата не била посочила пред вещото лице друго преживяване от 2014г. до 2018г., за майка си ищцата казала, че била възрастна и болна на легло, ищцата продължително се грижела за нея. Съгласно заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза с вещи лица Б. и Н. злополуката е настъпила в технологичния отвор на елеваторна кула на силози за зърно в [населено място], която кула била 38,5м. висока и с размери 4м/6м. В нея имало изградена стълбищна клетка и монтажен отвор, монтирани в нея били съоръжения за вертикален транспорт, разпределителни клапи, почистващо оборудване и гравитачен транспорт. На кота „0” имало външен отвор – врата с размери 70см. широчина и 1,30м. височина и през него можело да се достигне вътрешността на кулата. Ключ за външно осветление бил на вътрешна страна на стената на 20см. диагонално от горен десен ъгъл на отвора на тази врата. Вещото лице Б. е посочило, че този отвор служи за достъп при монтажни и демонтажни работи, поддържане и обслужване на кулата и силозите. Ключът за осветлението в елеваторната кула по проект бил резервен, основният ключ по проект бил в т.нар командна зала. Вратата всъщност не била врата, а била монтажен отвор, той не се ползвал за влизане и излизане, а се ползвал при ремонти, монтаж и т.н. Вещото лице Н. е посочило, че при химическото изследване на кръвта на С. С. при аутопсията му е установено 0,99 промила етилов алкохол в кръвта. Това било лека степен на алкохолно опиянение и няма отношение към сърдечната дейност на С.. Тази степен на опиянение се характеризирала с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване на концентрация и на вниманието, на съобразителността, забавена реакция, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения. Нямало проба от урината на С. и не можело да се отговори как се е разградил алкохола в кръвта му, нито можело да се каже дали се касае за по-продължителен период на пиене или за еднократна доза. Измереният показател бил много близък до този, който е бил към момента на настъпването на смъртта. Внезапна болка от сърдечен произход може да доведе до рязко нарушение на координацията и падане на терена, който в случая бил стълбите на елеваторната кула. Посочило е, че възрастта на С. от 69г. и анатомичната основа, открита при аутопсията му предполагали, че това количество алкохол е засилило оплакванията му, алкохолното опиване е било по-силно изразено. Черепно-мозъчната травма била причината за смъртта, тя настъпила след падането. При аутопсията било установено, че няма остро исхемично, тоест недостатъчно по отношение на кислорода увреждане от типа инфаркт на миокарда. Възможно било при промяна на ритъма на сърцето, при остро излизане извън ритъм на сърцето да настъпи рязък спад на кръвното налягане и пострадалият за падне на терена. При С. имало миокардно страдание и засягане на артериите, хранещи сърцето, тоест хронична исхемична болест на сърцето, патологът го бил установил. Принципно било възможно остро излизане на сърцето от ритъм, спад на кръвно налягане и това да е довело до падането, но не можело да се твърди със сигурност. Данни от свидетели, които са присъствали на падането можели да дадат сведения за признаците преди падането :оплакване от болка в сърцето, хващане за гърдите, освобождаване на тазови резервоари/ и така да се посочи дали тази вероятност е осъществена реално. Въззивният съд е приел за установено по делото от приетите и неоспорени от страните писмени доказателства, заключения по съдебно-медицинските експертизи, че през време на трудово правоотношение между страните, възникнало на основание на валиден писмен трудов договор наследодателят на ищците по време на изпълнение на трудовите си задължения при ответника като „общ работник- портиер - пазач”, включващи и задължение да включи външното осветление на обекта, е претърпял трудова злополука, при която е получил увреждания на здравето, довели до смъртта му на 06.02.2014г. Прието е за установено, че разпореждането на НОИ от 17.04.2014г., потвърдено с решение от 11.06.2014г. на Директора на ТД –София град на НОИ, жалби срещу което са отхвърлени с влезли в сила съдебни решения на АССГ и на ВАС на 23.05.2017г., признава че инцидента от 06.02.2014г е трудова злополука - при опит да влезе в елеваторна кула, за да включи външно осветление С. се е подхлъзнал или спънал, загубил е равновесие и е паднал в шахта на кула, в следствие на което получил контузия на мозъка, счупване на черепа и настъпила смъртта му. Приел е, че в лезлият в сила индивидуален административен акт, постановен в процедурата по чл. 57 и сл. от КСО установява елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ. Според въззивния съд въпросът дали злополуката е трудова не може да бъде пререшаван в производство по иск по чл. 200 от КТ. Посочил е, че този индивидуален административен акт е задължителен за съда, разглеждащ иска по чл.200 от КТ относно характера на злополуката – дали е трудова или не, че този акт е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт. Прието е, че в случая с влязлото в сила разпореждане на НОИ е посочено, че ищецът при трудовата злополука от 06.02.2014г. е получил контузия на мозъка, счупване на черепа. Това разпореждане не е отменено в нито една негова част, независимо че срещу него са били подадени жалби и пред горестоящия административен орган и пред съда. Посочено е, че приетото по делото заключение по комплексната съдебно-медицинска експертиза установява, че тези увреждания са довели до настъпването на смъртта на С.. Съдът е приел, че разсъжденията на вещото лице Н. при изслушването му пред СРС за възможността С. да е получил остро излизане на сърцето от ритъм, довело до рязък спад на кръвното налягане и падане на терена са само хипотетични, че в подкрепа на тези разсъждения на вещото лице не са ангажирани доказателства по делото и съдът ги е приел за неустановени. Въззивният съд е приел за установено по делото от приетото по делото удостоверение за наследници, че ищците са наследници по закон на С. С. - съпруга и син, поради което отговорността на ответника за претърпените от тях вреди от смъртта на С. може да се ангажира, ако се установи претърпяването на такива. Въззивният съд се е произнесъл по възражението на ответника-сега жалбоподател за съпричиняване по чл.201,ал.2 КТ. Прието е, че за да има основание за прилагане на института на чл. 201, ал.2 от КТ поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с настъпването на злополуката, на вредите, съответно за увеличаване на размера на вредите, като поведението на пострадалия следва да е противоправно и проведено при условията на груба небрежност. Грубата небрежност на работника е неговото субективно отношение към предприетите от него действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат, тоест работникът да е знаел, че с тези действия би допринесъл за вредоносния резултат, но да се е надявал, че ще ги предотврати – модел на поведение в гражданското право, свързан с неполагане на дължимата грижа. Само при наличие на такова субективно отношение на работника, установяващо се от обективните му прояви – неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, би довело до прилагане на разпоредбата на чл. 200, ал.2 от КТ при установено нарушение на някое от правилата за безопасност на труда. Приел е за установено по делото от приетите писмени доказателства, заключение по комплексната медицинска експертиза, че трудовата злополука е настъпила при опит на С. С. да включи външно осветление на обекта чрез ключ за осветление, намиращ се от вътрешна страна на стена на елеваторна кула, отвор за което е с височина около 1,30м. и с широчина около 70см., като пред него има стъпало, а след това има метален праг, под който минават кабели, а непосредствено след входа има метална стълба надолу с наклон от около 45 градуса. Посочил е, че тези обстоятелства са установени от приетите по делото обяснителни записки към проекти, заключение по комплексна експертиза, протокол за разследване на злополука, показания на доведените от ответника свидетели, които в тази им част съдът е кредитирал като резултат от личните им впечатления, неопровергани от останалите доказателства по делото. Прието е за установено, че електрическия ключ за включване на осветлението е бил разположен от вътрешната стена на елеваторната скула на разстояние от 20см. по диагонал от отвора, който отвор не е врата по проект, а е монтажен отвор, който се използва при необходимост от ремонтни работи. Съдът е приел за установено, че ключ за включване на осветление може да се достигне чрез протягане с ръка без да е необходимо влизане в помещението, влизането в помещението било забранено на работниците. За този извод е съобразил събраните по делото гласни доказателства, които в тази част са еднозначни, резултат от личните впечатления на свидетелите, неопровергани от останалите доказателства по делото, подкрепени от заключението по комплексната съдебна експертиза. Въз основа на показанията на разпитаните свидетели е формиран извод за установено по делото, че в елеваторната на С. е било забранено да влиза, можел е да включи външното осветление без да влиза вътре – отвън само чрез протягане на ръка. Съдът е приел за установено, че в момента на злополуката С. е застъпил 12-часова нощна смяна на дежурство, непосредствено след приключване на дневната му 12-часова смяна. Прието е, че изпълнението на трудовите функции от С. в две последователни смени е ставало със знанието на работодателя и без противопоставянето му. Според въззивния съд поемането на две последователни смени, които са последвани от 3 дни почивка само по себе си не е от естество да установи проява на груба небрежност от работника. За този извод съдът е съобразил продължителната почивка след двете смени, както и характера на задълженията на портиера-пазач и общ работник, който не се отличава с тежки физически и психически натоварвания, пригодени в работното им място условия за почивка. Формиран е извод, че поемането на дневна и нощна смяна последователно не се отличава с онази степен на неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, поради което и само по себе си това поведение не е проява на груба небрежност. Прието е за установено, че по време на злополуката С. е бил употребил алкохол и съдържанието на същия в кръвта му е била 0,99 промила. Посочено е, че приемането на алкохол по време на работа е нарушение на трудовите задължения по чл. 126, т.2 от КТ. Съдът е приел, че в случая работодателят е издал и специална заповед, забраняваща употреба на алкохол в работно време. Прието е за установено от заключението по комплексната експертиза, че приетото от С. количество алкохол е довело до лека степен на алкохолно опиянение, характеризираща се с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване на концентрация и на вниманието, на съобразителността, забавена реакция, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения. При така установеното и като е съобразил обстоятелствата, при които е настъпила злополуката - през зимата на 06.02.2014г., след 16,30ч., когато са си тръгнали другите работници, в тъмната част на деня, че е имало сняг и заледявания, че пред монтажен отвор е имало стъпало, а след него –праг и метална стълба, съдът е приел,че употребата на алкохол през работно време от С. С. е било проява на груба небрежност, довела до падането му при опит на включи осветлението и до настъпването на уврежданията, довели до смъртта му. аПосочено е, че употребата на алкохол по време на работа е нарушение на трудовата дисциплина, противоправно поведение, което отделно е и рисково поведение, изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране. Това поведение според съда съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираната трудова злополука. Прието е за установено от заключението по комплексната експертиза, че приетият алкохол е довел до отслабване на концентрация и на вниманието и на съобразителността, забавена реакция, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения. Така установеното обсъдено с останалите установени обстоятелства, при които е настъпила злополуката съдът е приел, че доказва, че употребата на алкохол от С. е допринесла за загуба на равновесие довело до падането, при което С. е получил уврежданията, причинили смъртта му. Формиран е извод, че в случая проведеното от С. С. поведение е допринесло за настъпване на злополуката с участие от 40%. За този извод съдът е съобразил обстоятелствата, при които е настъпила злополуката – през зимата в тъмната част на деня, при наличие на заледяване и заснежаване, при поети две последователни 12 часови смени, при които условия С. С. е пристъпил към употреба на алкохол, опиянила го в лека степен с оглед на установените 0,99 промила алкохол в кръвта, но причинило лесна уморяемост, отслабване на концентрация и на вниманието, на съобразителността, забавена реакция, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения при опит да включи външно осветление в елеваторна кула, пред която имало стъпало, а след нея – метален праг и стълба за надолу. Така установеното поведение на С. е прието, че е допринесло за залитането и падането му, в следствие на което е претърпял уврежданията, довели до смъртта му. При определяне на приноса на пострадалия съдът е съобразил неговото поведение и допуснати от него нарушения на трудовата дисциплина, както и нарушенията на правилата за безопасни условия на труд от работодателя, довели до настъпването на злополуката, посочени в приетите по делото протокол, разпореждания на НОИ. При определяне на приноса на пострадалия съдът е съобразил последователно провежданата от закодонодателя в норматвните актове засилената отговорност за безопасни условия на труд работодателя спрямо тази на работника/служителя по отношение на спазването на тези правила. Въззивният съд е приел за установено по делото, че в резултат на трудовата злополука наследодателят на ищците – С. С. е починал, като приживе отношенията между ищците и наследодателя им са били изпълнени с типичните за родствените им връзки топлина, уважение, обич и привързаност. Тези обстоятелства са приети за установени от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите К., Д., Д. А., С.. От тези доказателства е прието за установено, че между ищците и наследодателя им са съществували отношения на дълбока привързаност и грижа един за друг, типичните отношения между съпруг - съпруга, съответно баща-син. С оглед на тези съображения е изведен извод, че иска за претърпени неимуществени вреди от ищците от смъртта на С. е доказан по основание. Въззивният съд е приел за установено от събраните по делото гласни доказателства, че ищецът Й. Й. и наследодателят му към 2014г. не са живеели в едно домакинство, но са имали силна връзка, загрижени са били един за друг, помагали са си, при възможност са се виждали, ищецът тежко е понесъл загубата на баща си. При така установеното и като е съобразил възрастта на ищеца Й. към 2014г. -35г., възрастта на баща му С. С. към 2014г.-69г. съдът е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца вреди от загубата на баща му са в размер на посочената от него сума от 70 000лв. За да определи този размер съдът е съобразил датата на злополуката – 06.02.2014г., социално-икономическите условия в страната към този момент, внезапната загуба на родителя по трагичен начин, че връзката на ищеца и баща му е била изпълнена с обичайното съдържание на отношенията родител-дете на този етап от житейското им развитие, но и че са имали изградени самостоятелни домакинства в различни градове и че на този етап от житейския им път ищецът не се е нуждаел от интензивна родителска грижа, но въпреки това загубата на бащата е неочаквана и е на прекалено ранна възраст на ищеца. Прието е за установено от събраните по делото гласни доказателства и от заключението по съдебно-медицинска експертиза, че между ищцата М. С. и съпруга й С. е имало изградена обичайна връзка между съпрузи, изпълнена с взаимно чувство на обич, привързаност, подкрепа и опора, обстоятелството, че ищцата и съпруга й са живели заедно, че ищцата тежко понася загубата на съпруга си, постоянно плачела, не можела да спи, влошило се здравословното й състояние от преживения стрес от внезапната загуба на дългогодишен партньор, а и на източника на финансова, физическа и морална подкрепа, наложило се да се премести да живее в други населени места, за да може синът й да й помага и да се грижи за нея, стресът довел до повишаване на теглото й, което се отразило негативно на ставните й заболявания. С оглед на така установеното и като е съобразил внезапната загуба на съпруга, като и обичайните отношения между съпрузи с дълготрайната им връзка, възрастта на ищцата от 64г. по време на смъртта на съпруга си, починал на 69г. е прието, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата вреди от загубата на съпруга й са в размер на посочената от нея сума от 90 000лв. За да определи този размер съдът е съобразил обстоятелството, че връзката между ищцата и съпруга й е дълга, живеели са заедно, житейски оправданото очакване за подкрепа за в бъдеще, от реализиране на което очакване ищцата е лишена. Приел е, че личните отношения между ищата и съпруга й са изградени на основаната на взаимна привързаност, морална подкрепа, емоционална близост, поради което като съобрази социално-икономическите условия в страата към 2014г. и е формирал извод, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата вреди е в размер от 90 000лв. Като е съобразил приетото съпричинаване на вредите от поведението на наследодателя на ищците в размер на 40% съдът е направил извод, че за ищеца Й. Й. е възникнало вземане към ответника за заплащане на сумата от 42 000лв., а за ищцата М. С. е възникнало вземане в размер на 54000лв., правно основание на които вземания е чл. 200 от КТ. Съдът е приел за установено от приложеното писмо от 28.03.2017г. на ЗЕАД”Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп” АД, че на 06.07.2016г. на ищците е платено застрахователно обезщетение за смъртта на наследодателя им С., настъпила от трудова злополука в общ размер от 34 792,80лв. Тъй като по делото не са ангажирани доказателства на всеки ищец каква част от тази сума е платена, съдът е приел, че на всеки ищец е платена по 1/2 от тази сума, тоест сумата от по 17 396,40лв. Посочено е, че тази сума съгласно чл. 200, ал. 4 от КТ следва да се приеме като погасяване на сума, дължима от работодателя по чл. 200 от КТ. При тези съображения е прието, че непогасени чрез плащане са вземания на ищците към ответника за сумите както следва: за ищеца Й. Й. сумата от 24 603,60лв., а за ищцата М. С. сумата размер на 36 603,60лв. Прието е, че исковете по чл.200 КТ са основателни за посочените суми. Въззивният съд се е произнесъл по възражението на ответника за недължимост на сумите поради погасяването им по давност: Позовал се е на чл. 358, ал.1,т. 3 вр. с ал.2, т.2 от КТ и е приел, че исковете по чл. 200 от КТ се погасяват по давност с изтичане на срок от 3 години, считано от момента, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. Прието е, че така установеното правило за началния момент на погасителната давност се основава на общия принцип за обвързване на началото на давностния срок с момента на изискуемостта на вземането, но при съобразяване на естеството на правото. Прието е още, че в случая спецификата на правото на предмет на иска изисква за упражняването му да са се проявили всички предпоставки, които водят до възникването му и възможността на работника, съответно на наследниците му да го претендира. Според съда наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт за приемане на злополуката за трудова е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ. Приел е, че т рудовата злополука може да се установи само по предписания административен ред по чл. 57 и сл. от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Такова установяване не може да се осъществи по общия исков гражданскоправен ред, включително и в производство по чл. 200 от КТ. Съдът е приел, че влезлият в сила административен акт за установяването на трудовата злополука е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ. Посочил е, че издаването и стабилизирането на същия отнема време, като вземането за обезщетение възниква от момента на влизането в сила на този акт, че това е денят, в който правото по чл. 200 от КТ може да бъде упражнено най-рано и затова срокът по чл. 358, ал.2,т.2 от КТ започва да тече от момента на влизане в сила на административния акт за установяване на трудовата злополука. Съдът се е позовал и на практика на ВКС, изразена в решения на състави по чл.290 ГПК./ Решение № 72/09.05.2018г по гр.д. № 3123/2017г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение № 119/12.07.2013г. по гр.д. № 675/2012г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 365/19.12.2013г. по гр.д. № 1063/2012г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 336/23.11.2012г. по дело № 303/2012г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.;Решение № 298 по гр.д.п№ 184/2012т. на ВКс, ІІІ-то Г.О.; Решение № 319 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на ІІІ –то Г.О. на ВКС;./. Приел е, че не са от естество да променят този извод доводите на ответника по исковете, че административно производство по обжалване на разпореждането за признаване на трудовата злополука, което е инициирано от работодателя не следва да води до прекъсване или спиране на погасителната давност, защото то не е предприето действие от работника. Прието е, че за да започне да тече погасителния давностен срок на иска по чл. 200 от КТ следва да е приключило административното производство по установяване на трудовата злополука. До приключването на това административно производство такъв срок не е започнал да тече и затова административното производство нито прекъсва, нито спира погасителната давност по чл. 358 от КТ. Прието е, че това административно производство следва да е приключило окончателно и актът по него следва за признава злополуката за трудова, за да се породи правото по чл. 200 от КТ. Въззивният съд е приел, че в случая по делото е установено, че трудовата злополука е настъпила на 06.02.2014г., но същата е установено с влязъл в сила на 23.05.2017г административен акт, когато е постановено решението на ВАС по дело № 8830/2016г. Прието е, че моментът в който правото на ищците по чл. 200 от КТ е могло да бъде упражнено е 23.05.2017г. и това е моментът, от който е започнал да тече погасителния 3 годишен давностен срок. Приел е, че исковата молба е подадена на 31.10.2017г., поради което е преценен за неправилен извода на районния съд, че исковете са погасени по давност. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Софийски градски съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Първият от поставените въпроси от жалбоподателя не е разрешен в противоречие с цитираното тълкувателно решение № 45/19.04.1990 г. по гр.дело № 33/89 г. на ОСГК на ВС. С тълкувателното решение е прието, че: 1. Когато увреждането на работник е настъпило преди влизане в сила на Кодекса на труда (ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.), а имуществените му вреди се изразяват в разлика между трудовото възнаграждение преди непозволеното увреждане и отпуснатата след това пенсия, той може в петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД да търси обезщетение за неполучаваната разлика до навършване на 60 години за мъжете и 55 години за жените, освен ако спорът е разрешен преди 1.01.1987 г. със сила на присъдено нещо. 2. При влошаване здравословното състояние на пострадал от трудова злополука или професионално заболяване при действието на Кодекса на труда, но като последица от увреждане, настъпило преди влизането му в сила, прилагат се разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, включително и досежно давностните срокове. 3. Пострадалият работник при условията на чл. 200 от Кодекса на труда не може да търси от предприятието обезщетение за претърпените от него вреди на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД. Нито едно от тълкуванията съгласно т.1,2 и т.3 –та от тълкувателното решение на ОСГК на ВС не е приложимо в настоящият случай. Съдът приема, че правният въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на доводите за наличие на това основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е цитирал решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./: решение № 1712/05.11.2002 г. по гр.д.№ 2064/2001 г. на ВКС, III г.о., решение № 917/17.08.1999 г. на ВКС, III г.о. Цитираните решения на ВКС са извън обхвата на понятието практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК С решение № 13/07.04.2011 г. по гр.дело № 1451/2009 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос: по приложението на чл. 200 КТ и в частност относно възможността на пострадалия работник да претендира обезщетение за вреди от вещи, собственост на работодателя, по реда на чл. 50 ЗЗД. Съдебният състав е приел, че съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г., ОСГК, уредената в чл. 200 КТ имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работник, изключва отговорността по ЗЗД. Различието в нормативното уреждане на тази отговорност по ЗЗД и по КТ не само изисква точното определяне на тяхното приложно поле, но изключва провеждането им в зависимост от волята на пострадалия. Съгласно разпоредбата на чл. 212 от Кодекса на труда за неуредените въпроси по имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон. По аргумент за противното, за уредените въпроси в чл. 200 - 202 КТ не се прилага Законът за задълженията и договорите, поради което пострадалият работник при условията на чл. 200 от Кодекса на труда не може да търси от предприятието обезщетение за претърпените от него вреди на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД. Това разрешение е изцяло приложимо и по отношение на претенцията за обезщетение при смърт или увреждане здравето на работник вследствие на трудова злополука, настъпила поради вътрешни свойства на вещ, собственост на работодателя. Отговорността за обезвреда на щетите се реализира по реда на чл. 200 КТ, съответно – приложими са давностните срокове по чл. 358 КТ. С цитираното решение по съществото на спора е прието, че по предявен иск с правно основание чл.200 КТ началният момент на тригодишният давностен срок по чл.358,ал.1,т.3 КТ е от деня на трудовата злополука, от който момент правото предмет на иска е изискуемо. Тази практика на ВКС е преодоляна с решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК както следва: решение № 319/22.06.2010 г. по гр.дело № 204/2009 г. на ВКС, III г.о., решение № 336/23.11.2012 г. по гр.дело № 303/2012 г. на ВКС, III г.о. С последното е прието, че тригодишният давностен срок за погасяване на вземането за обезщетение по чл.200 от КТ за вреди, причинени от трудова злополука тече от датата, на която злополуката е призната за трудова.Това разрешение произтича от установената по реда на чл.290 от ГПК практика/например решение № 319 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 204/2009 г. на ІІІг.о./,съгласно която установяването на трудовата злополука може да става само по надлежния административен ред/по чл.57 от КСО и Наредбата за установяване, разследване,регистриране и отчитане на трудовите злополуки-ДВ бр.6/2000г./, като е недопустимо установяването й по общия исков ред.Доколкото наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт за установяване на трудова злополука е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл.200 от КТ/ а процедурата по издаването му отнема време/– следва да се приеме,че началният момент,от който възниква вземането за обезщетение е датата на влизане в сила на този акт.Тъй като това е деня, в който правото предмет на иска е могло да бъде упражнено по смисъла на чл.358 ал.2 т.3 от КТ,от него следва да тече тригодишния давностен срок. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС, поради което основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос не се установява. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. С решение № 291/11.07.2012 г. по гр.дело № 951/2011 г. на ВКС, г.о. по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос: Кои са критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Прието е, че при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Съдебният състав е възприел разрешението на правния въпрос в решение №348 от 11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о. С решение № 202/12.12.2014 г. по гр.дело № 1298/2014 г. на ВКС, III г.о. е разрешен правния въпрос за съдържанието на понятието „груба небрежност” по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ. Съдебният състав е приел, че съдържанието на понятието „груба небрежност” по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ, също е изяснено в съдебната практика. Посочено е, че според практиката на ВКС грубата небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. При трудовата злополука, за да има съпричиняване следва да е установено, че работникът е извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание, в нарушение и пренебрегване на основни технологични правила и изисквания за безопасност. С решение № 140/24.07.2013 г. по гр.дело № 1328/2012 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос: следва ли да има съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от същия груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент съпричиняване на вредоносния резултат. Възприета е практиката на ВКС, изразена в решение на състав по чл.290 ГПК, според която грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретния принос на увредения. Правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с цитираната практика на ВКС. Въззивният съд е извършил преценка на всички конкретно установени факти и обстоятелства по делото и е формирал извод, че употребата на алкохол през работно време /констатирано е съдържание на алкохол в кръвта 0.99 промила/ от пострадалия при злополуката С. С. е проява на груба небрежност, довела до падането му при опит да включи осветлението и до настъпване на уврежданията, довели до смъртта му. Съдът е приел, че приноса на пострадалия С. С. представлява 40%. Изводът е направил, като е взел предвид обстоятелствата, при които е настъпила злополуката – през зимата в тъмната част на деня, при наличие на заледяване и заснежаване, при поети две последователни 12 часови смени, при които условия С. С. е пристъпил към употреба на алкохол, опиянила го в лека степен с оглед установените 0.99 промила алкохол в кръвта, причинила лесна уморяемост, отслабване на концентрация и вниманието, на съобразителността, забавена реакция, умерено изразени координационни нарушения, вегетитавини смущения при опит да включи външно осветление в елеваторна кула, пред която имало стъпало, а след нея-метален праг. Прието е, че установеното поведение на С. С. е допринесло за залитането и падането му, вследствие на което е получил уврежданията, довели до смъртта му. При определяне на приноса съдът е съобразил неговото поведение и допуснати нарушения на трудовата дисциплина, както и нарушенията на правилата за безопасни условия на труд от работодателя, довели до настъпване на злополуката. Така формираните изводи на въззивния съд относно приноса на пострадалия за злополуката не са в съответствие с цитираната практика на ВКС. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия въпрос от изложението. Жалбоподателят не е обосновал допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК - не е посочил какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Доводите, с които е мотивирано допълнителното основание за допускане на касационно обжалване касаят правилността на изводите на въззивния съд в тази част от обжалваното решение. Точното прилагане на закона, по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставения въпрос, касаещ приложението на чл. 115,б.”ж” и чл. 116,б.”б” ЗЗД не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна съдебна практика. С оглед изхода на делото в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъди сумата 2000 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение