Определение № 50702 от 05.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1535/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Касационната жалба е подадена от Г. Ц. М. срещу въззивно решение № 14/22г., постановено по в.гр.д. 582/21г. на Ловешки окръжен съд, с което са отхвърлени исковете и по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, предявени против ОББ АД. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните формулирани въпроси: 1. „При съкращение на щата при обособена дейност на дадена банкова структурна единица в различни населени места, длъжен ли е работодателят да извърши подбор между всички лица във всички населени места, заемащи еднакви или сходни длъжности?“; 2. „Може ли съдът да извърши проверка на извършения от работодателя подбор?“. В касационната жалба е въведено и твърдение за очевидна неправилност на въззивното решение. Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване по следните съображения: Спорът между страните е концентриран само по отношение на законсъобразността на извършения подбор, доколкото в касационната жалба като основание за неправилност на въззивното решение са посочени две обстоятелства- подборът не е извършен между всички лица, изпълняващи същата трудова функция в Габрово, Велико Търново, Ловеч и Плевен, както и че подборът, който е извършен от работодателя между ищцата и още един служител в същата обособена структурна единица в [населено място], не е извършен по критериите в закона- „по- висока квалификация и работи по- добре“. От фактическа страна въззивният съд е приел, че ищцата е работила в банката на длъжност „Мениджър връзки МСП“ в Дирекция „МСП-дистрибуция“ – регион Велико Търново, месторабота [населено място]. С решение на УС на ОББ АД е извършено съкращение на една щатна бройка от съществуващи две за длъжността „Мениджър връзки с МСП“ в „ОББ“ АД, дирекция „МСП дистрибуция“, регион Велико Търново, с месторабота – Централен клон Ловеч. Назначена е комисия за извършване на подбор между ищцата и другия служител, заемащ същата длъжност по следните критерии- ниво на изпълнение на работата, професионалната квалификация и умения и компетентности. Комисията е дала заключение, че при еднаква квалификация, другия служител (не ищцата) работи по- добре по отношение на задълженията за привличане на клиенти и запазването им, като поради малкия брой привлечени клиенти, ищцата е била поставена под интензивна грижа и мониториг от регионалния мениджър, констатирано е, че ищцата бавно и със закъснения изпраща преписките за разглеждане в риск и с обратна връзка към клиента, не се справя в срок с поставените задачи, като и за двете констатации са дадени примери. Информацията за начина на работа е била предоставена от прекия ръководител на служителите, който е разпитан по делото като свидетел и е потвърдил констатациите на комисията от протокола за извършен подбор. Трудовият договор на ищцата е прекратен на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ- поради съкращение в щата, със заповед връчена и на 31.03.21г., считано от 01.04.21г.. От правна страна, по първия формулиран въпрос, въззивният съд е приел, че работодателят няма задължение за подбор с работници и служители, заемащи същата длъжност, но в други населени места. А по втория формулиран въпрос, ЛОС е приел, че преценката на работодателя за обстоятелството „кой работи по- добре“ подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, и в тази връзка са обсъдени събраните по делото доказателства и е направен извод, че фактът, че другия служител работи по- добре, се установява при условията на пълно и главно доказване. Съгласно т.р.№5/21г. на ОСГК работодателят може да упражни правото на подбор, когато в оставащите организационно обособени звена на предприятието в същото населено място (не и в различни населени места) има работници или служители на длъжности с еднакви или с несъществено отличаващи се трудови функции. Съгласно т.р.№3/12г. на ОСГК преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците и служителите работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Въззивният съд е дал отговор на формулираните въпроси в съответствие с практиката на ВКС. Правото на подбор принципно, във всяка от хипотезите- съкращение в щата, закриване на част от предприятието и намаляване обема на работа, е изключено между работници и служители от различни населени места, поради забраната за едностранно изменение на мястото на работа, съдържаща се в чл. 118, ал.2 КТ. По аргумент за по- силното основание (доколкото правото на подбор е с по- голям обем от задължението за подбор), работодателят няма задължение за извършване на подбор между работници и служители с място на работа в различни населени места. Извършеният подбор от работодателят в хипотезата на „задължение за извършване на подбор“ е проверен от съда за съответствие със закона, като в тази връзка са преценени събраните по делото доказателства (протокол на комисията и свидетелски показания). Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото въззивният съд е тълкувал закона в съответствие с практиката на ВКС. Поради липсата на условия за изменение на съдебната практика (посочени в т.р.№1/10г. на ОСГТК), то не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съдът не констатира противоречие на мотивите на въззивното решение с правилата на формалната и правната логика, а такива не се сочат и от касатора, следователно липсва и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК- „очевидна неправилност“. С оглед изхода на спора в полза на банката следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200лв.. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО