Решение № 572 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1474/2009 г.

Решение № 572 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1474/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от ОУ "Св. и М. "с Б. поле област В., представлявано от директора Й., чрез процесуалния представител - адвокат М. против въззивно решение № 23 от 21.05.2009 г. по в. гр. д. № 207 по описа за 2009 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 7 от 11.02.2009 г. по гр. д. № 247 по описа за 2008 г. на Районен съд Белоградчик, като са уважени предявените от Л. А. А. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ и са присъдени следващите такси и разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на предявените искове. С определение № 1454 от 2.12.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с поставените въпроси за наличие на изискуемите се реквизити по чл. 195 от КТ и за спазване на процедурата по чл. 193 от КТ. В съдебно заседание страните не се явяват. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че посоченото като извършено на 1.10.2008 г. нарушение не е "тежко" по смисъла на чл. 189 от КТ, че за същото, което е квалифицирано като нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3,7 и 10 от КТ не са изложени конкретни и ясни мотиви, позволяващи да се прецени в какво се състои неизпълнението на възложената работа, неспазването на техническите и технологическите правила, нито кои точно нареждания на работодателя не е изпълнил ищеца, нито неизпълнението на кои други трудови задължения, предвидени в закон е визирал работодателя, а за посоченото като извършено на 6.10.2008 г. нарушение - въззивният съд е приел, че не са били изискани по съответния ред обяснения от ищеца, поради което е налице нарушение на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ. Ищецът е заемал длъжността: "учител по труд и техника", като със заповед № 15 от 13.10.2008 г. е дисциплинарно уволнен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7, чл. 187, т. 1,3,7, 8 и 10 от КТ. Посоченото като допуснатото от него нарушение на 1.10.2008 г. -се изразява в: "напускане в 9.40 часа на" работното място и на района на училището по време на изпълнение на задълженията като дежурен учител, а това на 6.10.2008 г. в това, че по време на събиране на учителския колектив: "демонстрира поведение, с което извършва злоупотреба с доверието и уронва доброто име на училището и директора "като-" напада физически директора, като хвърля по него тежка и обемна чанта с книги, с цел да го нарани, обижда и клевети директора с нецензурни изрази, отправя заплахи срещу личната сигурност, живота, здравето и имуществото на директора, семейството и близките му, обижда и клевети друг учител, защитил директора". Със заповед № 12 от 7.10.2008 г. от ищеца е било изискано обяснение само във връзка с първото от гореописаните нарушения /за това от 1.10.2008 г./ - като необходимостта е била мотивирана- "във връзка с постъпил сигнал за допускане на инциденти по време на дежурството на 1.10.2008 г." По делото не се съдържат доказателства-за изискани обяснения във връзка с второто - посоченото като допуснато нарушение - на 6.10.2008 г. При тези факти-на поставения въпрос за спазване на процедурата по чл. 193 от КТ, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав дава следния отговор. Многократно/включително и с постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения, например № 392 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 843/09 г. и № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/09 г./ ВКС е приемал, че фактът, че работодателят не е поискал писмени обяснения за някои от посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения не дава автоматично основание за приложение на нормата на чл. 193, ал. 2 от КТ. В този случай следва да се извърши конкретна преценка-дали нарушението, за което е изискано обяснение е достатъчно тежко по смисъла на чл. 189 от КТ и дали то би могло да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание: "уволнение". Имайки пред вид изразеното становище по поставения въпрос - в случая следва да се извърши преценка само за нарушението, посочено като извършено на 1.10.2008 г. /за другото - от 6.10.2008 г. -не са поискани писмени обяснения/, изразяващо се в напускане на работното място и на района на училището по време на изпълнение на задълженията като дежурен учител. Ищецът не е оспорил установения- с взети от негов колега обяснения- факт, че на посочената дата, за определен период от време- поради лични ангажименти, е напуснал работното си място /сградата на ОУ "Св. св. Кирил и Методи" с. Б. поле/, поради което настоящият състав приема за установено извършването му. С оглед конкретния и точен начин на описание на нарушението - неправилен е извода на въззивния съд за немотивираност на обжалваната заповед в тази й част. На втория поставен въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване -за необходимите реквизити по чл. 195 от КТ - отговор вече е даден в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/09 г. на ВКС - в смисъл, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ, когато от нея е явно изпълнението на изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, съобразени са сроковете по чл. 194 от КТ и не е нарушено правото на защита на наказания работник, тъй като той е разбирал какво нарушение се визира в заповедта и му е осигурена възможност да възрази. В случая ищецът е допуснал нарушение на задълженията си по чл. 126, т. 1 и т. 3 от КТ - да бъде на работното си място до края на работно си време и да използува цялото си работно време за изпълнение на възложената работа. За тях - настоящата инстанция споделя извода на въззивния съд, че не са с такава тежест, че да обосноват налагане на дисциплинарно наказание-"уволнение". Касае се за еднократно напускане на работното място /по делото няма представени доказателства за други идентични случаи/, нарушението е с кратка продължителност- за период от около час/за времето преди и след голямото междучасие/ и няма доказателства за настъпили от него вредни последици. /Твърденията за инцидент- сбиване между ученици, за което е имало подаден сигнал от кмета на с. Б. поле-не са доказани в хода на производството/. Установените факти, че точно през този период ищецът е бил дежурен учител /като следва да се отчете, че по същото време е имало и друг дежурен учител/, както и че напускането е станало точно през най-активното за децата време - голямото междучасие-сами по себе си /без наличие на други провинения на ищеца/ не могат да обосноват налагане на наказание по чл. 188, т. 3 от КТ. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение