Определение № 351 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3886/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от И. К. И. от [населено място], чрез процесуален представител адв.И., срещу решение от 10.07.2019г., постановено по в.гр.д.№1115/2019г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 29.06.2018г. по гр.д.№71428/2017г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от И. К. И. срещу Университетска агенция на франкофонията, гр.Монреал, провинция Квебек, Канада, чрез Висше франкофонско училище по администрация и мениджмънт, [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа също, че въззивното решение е очевидно неправилно. Ответникът по касационната жалба Университетска агенция на франкофонията, чрез Висше франкофонско училище по администрация и мениджмънт, в подаден писмен отговор чрез процесуален представител адв.Л.-Е., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от И. К. И. от [населено място], срещу Университетска агенция на франкофонията, [населено място], провинция Квебек, Канада, чрез Висше франкофонско училище по администрация и мениджмънт, гр.Монреал, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението й, извършено с писмено уведомление за налагане на дисциплинарно наказание от 08.08.2017 г. на генералния секретар на Университетска агенция на франкофонията; за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Ръководител на обучения“ във Висше франкофонско училище по администрация и мениджмънт и за заплащане на обезщетение за времето, в което е останала без работа, в размер на сумата от 7073,52 евро. Въззивният съд е приел за законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение между страните на приложеното от работодателя основание за уволнение – дисциплинарно уволнение за допуснати нарушения на трудовата дисциплина: клевета – изпратен на 06.07.2017 г. до колегите имейл, в който се отправят обвинения за психически тормоз на работното място от страна на прекия ръководител; неподчинение – многократно изразяване на позиции, чрез които по явен начин е оспорвала правомощията на ръководителя й, свързани с управлението и организацията на работа; неизпълнение на легитимни нареждания на работодателя – подаване на молба за ползване на платен годишен отпуск за период, различен от едностранно определения от работодателя в заповед за задължително излизане в отпуск. Анализирайки мотивите на процесната уволнителна заповед, съдът е намерил, че вменените на ищеца нарушения следва да бъдат квалифицирани по чл.190 т.4 и чл.187 т.8 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и уронване доброто име на предприятието, и чл.187 т.7 КТ – неизпълнение на законните нареждания на работодателя. Въззивният съд е приел, че при дисциплинарното наказване на служителката са спазени законовите изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове. Приел е също, че служителката е извършила виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно. Според касатора въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като в него на практика отсъства произнасяне на съда относно съразмерността на наложеното наказание дисциплинарно уволнение по отношеине на действията на служителката, за които е счел, че съставляват дисциплинарни нарушения; че очевидно неправилно е приел, че трудовият договор се урежда от правото на Квебек и е прилагал към спора само императивни норми на българското трудово право. Твърденията на касатора в случая не могат да обосноват извод, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като не обосновават порок на въззивния акт /с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила/, установим пряко и единствено от съдържанието на последния /без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание/. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 КТ, в условията на евентуалност - по т.3 за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: 1.1/“намира ли приложение чл.193, ал.2 КТ в случай, че протоколът от проведено устно изслушване на обясненията на служителя е бил незабавно оспорен като такъв с невярно съдържание, при положение, че освен незабавното оспорване на съдържанието на протокола, устните обяснения, записани в този протокол, не са дадени пред работодателя, а пред оправомощено от него лице, което не е носител на дисциплинарна власт“; 1.2/“в конкретния случай, може ли да се приеме, че представянето на работодателя на протокол от устно изслушване, съставен от други служители на работодателя и оспорен незабавно от служителя с твърдения, че не отразява вярно и точно дадените от него обяснения, е достатъчен за да се приеме, че е налице довеждане до знанието на работодателя на обясненията на служителя по смисъла на чл.193, ал.1 КТ“; 1.3/“съставлява ли изпълнение на задължението на работодателя по реда на чл.193, ал.1 КТ приемането на обяснения на служителя под формата на писмен протокол от изслушване, оспорен от служителя и съставен от други служители на работодателя, за които няма данни да са носители на работодателска, респективно на дисциплинарна власт“. Поставените от касатора въпроси не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване. Както е разяснено в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въззивният съд е приел, че от представения протокол от предварителен разговор за налагане на дисциплинарно наказание от 02.08.2017 г., се установява, че чрез видео-конферентна връзка ищецът е дал обяснения за всяко едно от вменените й нарушения на трудовата дисциплина, които обяснения са достигнали до работодателя и са взети предвид от него. Формулираните от касатора въпроси предпоставят в себе си представеният протокол да „не отразява вярно и точно дадените от него обяснения“, каквато фактическа обстановка не е приета за установена в обжалваното въззивно решение. Несъгласието на касатора с изводите на съда не може да обоснове достъп до касационно обжалване. Както е посочено и от въззивния съд, ВКС трайно приема в практиката си, че няма пречка субектът на дисциплинарната власт да оправомощи друго лице да поиска писмени обяснения от извършителя на нарушението по реда на чл.193 КТ; достатъчно е обясненията да са получени от работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание, което е прието за установено и в конкретния случай. Поради това не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по така поставените въпроси от изложението към касационната жалба. Касаторът счита, че е налице осноавние за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 2/ „относно задължението на съда да обсъди всички свидетелски показания при фирмиране на решаващите си изводи“; 2.1“следва ли решаващият съд да обсъди показанията на двете групи свидетели, посочени от страните, при положение, че показанията им относно правнорелевантните за делото факти са противоречиви“; 2.2“При преценка на извършено нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в „злепоставяне“, длъжен ли е съдът да обсъди всички свидетелски показания, ангажирани от страните за доказване на това твърдение /спорния факт-налице ли е злепоставяне/ или е достатъчно да основе решението си само на показанията на един свидетел на работодателя“. Въззивният съд е изложил съображения, че по делото не се спори, че ищецът е изпратил на 06.07.2017 г. имейл до колеги с твърдение за психически тормоз на работното място от страна на директора на ВФУАМ. Въззивният съд е приел от представения имейл от Д.Т. до гл. секретар на ответника от 11.07.2017 г., и от свидетелските показанията на същата, че описаният имейл е създал трудности в ежедневната работа и е разстроил екипа, което съдът е приел, че води до извода, че ищецът е компрометирал оказаното му доверие и е злепоставил работодателя. Поставените от касатора въпроси предпоставят в себе си ангажираните от него свидетели К.Киридис и Б.Грасиани да са дали показания относно същите обстоятелства – как се е отразило съдържанието на изпратения от ищеца имейл до колеги на ежедневната работа в екипа, в каквато насока въззивният съд не е изложил констатации, а и от показанията им се установява, че те не са били част от екипа към този момент и не дават показания за соченото обстоятелство. Поради това не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по поставените въпроси. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: 3/“следва ли съдът да обсъди в мотивите си законността на дадените от работодателя нареждания при направено възражение от служителя по делото за незаконосъобразност на същите, когато неспазването на тези нареждания е дало основание за налагане на дисциплинарно наказание на основание чл.190, ал.1, т.7, вр. чл.187, ал.1, т.7 КТ“. Поставеният от касатора въпрос предпоставя в себе си въззивният съд да не е изложил съображения дали се касае донеизпълнение на законно или незаконно разпореждане на работодателя, което не кореспондира с мотивите на въззивното решение. Установено е, че с молба от 10.05.2017 г. ищецът е поискала да ползва платен годишен отпуск през периода 14.08.2017 г. – 08.09.2017 г. и през периода 26.02.2018 г. – 06.03.2018 г.; със заповед на директора от 16.05.2017 г. е определено, че всички служители на ответника са длъжни да ползват 12 дни от платения им годишен отпуск през периода 31.07.2017 г. – 15.08.2017 г.; с писмо от 17.05.2017 г. ищецът отново е поискала да й бъде разрешено да ползва летния си отпуск, както е посочено в молбата от 10.05.2017 г., като се изразява несъгласие със заповедта от 16.05.2017 г.; с писмо от 22.05.2017 г. ищецът отново е изразила несъгласие с описаната по-горе заповед; с молба от 26.05.2017 г. ищецът е поискал директора на ВФУАМ да преразгледа отказа си да й бъде разрешено да ползва платен годишен отпуск през периода 14.08.2017 г. – 08.09.2017 г.; с писмо от 04.07.2017 г. ищецът е уведомил работодателя, че на основание чл.176 ал.3 КТ ще ползва платен годишен отпуск в периода 14.08.2017 г. – 08.09.2017 г. Въззивният съд е счел, че изпращането на тези писма представлява неизпълнение на законните нареждания на работодателя по чл.187 т.7 КТ, а именно – неизпълнение за законно разпореждане на работодателя по чл.173 ал.4 КТ. Както се посочи, несъгласието на касатора с изводите на съда не обосновава достъп до касационно обжалване. Касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси: 4“ относно фактическия състав на нарушението по чл.190, ал.1, т.4 КТ“; 4.1/“допустимо ли е разширително тълкуване на фактически състав на дисциплинарното нарушение злоупотреба с доверие по смисъла на чл.190, ал.1, т.4 КТ при отсъствие на действия от страна на служителя, които да отговарят на фактическия състав на това нарушение както той е дефиниран в съдебната практика“; 4.2“нарушено ли е задължението за лоялност към работодателя в хипотезата на чл.190, ал.1, т.4 КТ в случай, че служителят е изложил оплакване до прекия си ръководител за наложен му от последния системен тормоз на работното място“; 4.3“следва ли да се считат „трети лица“ в хипотезата на чл.190, ал.1, т.4 КТ лица от трудовия колектив, които знаят за наложения на служителя системен тормоз по отношение на служителя“; 4.4“съставлява ли злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл.190, ал.1, т.4 КТ отправянето на оплакване от служителя до прекия ръководител, че последният осъществява тормоз на работното място“. Поставените от касатора въпроси предпоставят в себе си да е прието за установено нещо различно от приетата за установена по делото фактическа обстановка, а именно да е прието за установено, че дисциплинарното нарушение се изразява в „отправяне на оплакване от служителя до прекия ръководител, че последният осъществява тормоз на работното място“, както и че лица от трудовия колектив знаят за наложения на служителя системен тормоз по отношение на служителя“, каквито изводи въззивният съд не е направил. Поради това поставените въпроси не осъществяват общо осноавние за допускане на касационно обжалване. Касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси: 5“относно правото на защита на служителя при вменено му дисциплинарно нарушение“; 5.1“нарушено ли е правото на защита на служителя срещу вменено му дисциплинарно нарушение, в частност съгласно чл.344, ал.1 КТ, в хипотезата при която въззивният съд квалифицира действията на служителя като дисциплинарно нарушение злоупотреба на доверие по КТ, за което нарушение, с оглед конкретното описание на фактическите действия на наказания служител, не са искани нито давани обяснения от страна на същия“; 5.2“допустимо ли е въззивният съд за първи път да даде собствена правна квалификация на извършеното нарушение на трудовата дисциплина – „злоупотреба с доверието на работодателя“, при условие, че в мотивите за заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – „уволнение“ липсват такива основания“; 5.3“допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по иск за признаване на уволнение за незаконно въз основа на твърдения, които не са правени от нито една от страните, а именно: злооупотреба с доверието на работодателя“. Сочи, че „касаторката е упрекната за това, че е изложила невярна информация за наложен й системен тормоз от страна на прекия й ръководител“ и за тези фактически действия са й поискани обяснения от работодателя. Не е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и че поставените въпроси са от значение за развитието на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Касаторът сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: 6“представлява ли злоупотреба с доверие по смисъла на чл.190, ал.1, т.4 КТ отправянето на основателно обвинение до прекия ръководител пред част от трудовия колектив, че същият осъществява психически тормоз над служителя“. Поставеният от касатора въпрос не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос предпоставя в себе си „отправянето на основателно обвинение“ от служителя, каквито изводи въззивният съд не е направил. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба не представя доказателства за направени разноски за касационното производство, поради което такива не следва да му се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.