Определение № 3722 от 07.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1164/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Инвестбанк“ АД, представлявано от изп. директори М. С. и Н. Т., чрез процесуален представител адв. С. Л.-Н., против решение № 416 от 18.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 786/2025 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, с което е отменено първоинстационното решение № 417 от 27.05.2025 г., постановено по гр. д. № 3019/2014 г. по описа на Районен съд - Хасково, в частта по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и е постановено да бъде възстановен ищецът Ж. К. Н. на длъжността „Директор финансов център, банка“ във Финансов център - Хасково на „Инвестбанк“ АД, като решението е потвърдено в останалата част, с която: на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на Ж. К. Н., извършено със заповед № 94/23.08.2024 г., на изпълнителния директор на „Инвестбанк“ АД, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ е осъдено „Инвестбанк“ АД да заплати на Ж. К. Н. сумата от 15 787,43 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа, поради незаконосъобразно прекратяване на трудовия му договор за периода от 10.09.2024 г. до 10.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.11.2024 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска в останалата част до пълния предявен размер от 23 680,14 лева, като погасен чрез съдебно прихващане с насрещно вземане на „Инвестбанк“ АД с правно основание чл. 222 и чл. 220 КТ за сумата в размер на 7893,38 лева. Касаторът обжалва решението, като неправилно и необосновано. Моли, същото да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация Ж. К. Н., подаден чрез процесуалния представител адв. Т. В., в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: По делото не е било спорно и е установено от събраните доказателства, че между ищеца Ж. К. Н. и ответника „Инвестбанк“ АД е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен трудов договор № 133/27.01.2014 г., по силата на който ищецът е бил назначен на длъжност директор финансов център, банка във Финансов център - Хасково, [населено място] в „Инвестбанк“АД. С допълнително споразумение № 44/19.02.2014 г. е изменено мястото на работа на ищеца – Финансов център Хасково - Раковски, [населено място]. Със оспорената заповед № 94/23.08.2024 г. на изпълнителния директор на „Инвестбанк“ АД е прекратен трудовият договор на ищеца на длъжност „директор финансов център“ във Финансов център Хасково - Раковски на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ във вр. с чл. 326, ал. 2 КТ и отправено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, връчено му на 09.09.2024 г., утвърдено ново щатно разписание в сила от 01.09.2024 г. и при спазване на изискванията на чл. 333 КТ. Заеманата от ищеца длъжност е премахната с решение на Управителния съвет на ответното дружество „Инвестбанк“ АД, видно от протокол № 28/09.07.2024 г., в който е обективирано решението на работодателя да промени длъжностното щатно разписание на клоновата мрежа на банката, като е закрит Финансов център Хасково - Раковски в [населено място] и е открит Финансов център - Кърджали в [населено място]. С решението на УС е открит офис Хасково и две изнесени работни места – ИРМ НАП - Хасково и ИРМ ГКПП - Капитан Андреево, в структурата на Финансов център - Кърджали. Щатното разписание е в сила от 01.09.2024 г., като промените на щатното разписание са одобрени и от Надзорния съвет на „Инвестбанк“ АД, видно от протокол № 13/13.08.2024 г. От приетите по делото писмени доказателства – длъжностно щатно разписание клонова мрежа към „Инвестбанк“ АД, Финансов център „Хасково - Раковски“ в сила от 01.08.2024 г., поименно щатно разписание клонова мрежа към „Инвестбанк“ АД, Финансов център „Хасково - Раковски“ към 01.08.2024 г., длъжностно щатно разписание клонова мрежа към „Инвестбанк“ АД, Финансов център „Кърджали“, в сила от 01.09.2024 г., поименно щатно разписание клонова мрежа към „Инвестбанк“ АД Финансов център „Кърджали“ към 01.09.2024 г., длъжностно щатно разписание клонова мрежа към „Инвестбанк“ АД, Финансов център „Кърджали“, в сила от 16.09.2024 г. и чрез разпита на свид. С. е установено, че е извършена вътрешна реорганизация в „Инвестбанк АД, в резултат на която дейността на закрития Финансов Център в [населено място] е продължила да съществува, като е била разпределена между открития финансов център в [населено място], офис Хасково и изнесените две работни места – ИРМ НАП - Хасково и ИРМ ГКПП - Капитан Андреево. Въззивният съд е приел, че при сравнение и съпоставка на длъжностите по представените длъжностни характеристики за длъжностите директор финансов център, банка и ръководител офис единственото различие, което се установява между двете длъжности се състои в това, че длъжността „директор финансов център, банка изисква поемане на административна и управленска отговорност по отношение на финансовия център, офисите в него, и изнесените работни места /ИРМ/, докато длъжността ръководител офис изисква поемане на административна и управленска отговорност в по-ограничен обхват, а именно в рамките на офиса, поради което и заемащият длъжността „ръководител офис“ в [населено място] Х. е бил преназначен на длъжността „директор финансов център“ в [населено място], което обстоятелство преценено заедно със съпоставката между длъжностите характеристики на директор финансов център и ръководител офис обосновава извода на съда, че с утвърденото ново щатно разписание от 01.09.2024 г. не е налице реално съкращаване на длъжността, която е заемал ищеца, поради еднородността на двете длъжности – директор финансов център и ръководител офис. При това положение ответникът е бил задължен да извърши подбор между служителите по смисъла на чл. 329 КТ и доколкото не го е направил, уволнението на ищеца се явява незаконосъобразно и следва да се отмени. Уважаването на иска по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ обуславя уважаването и на иска за възстановяване на работа, като ищецът следва да бъде възстановен на длъжността „директор финансов център“, във Финансов център - Хасково, Раковски, която длъжност е заемал преди прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, а не на длъжността на която е възстановен от първоинстанционния съд – „Ръководител офис, банка“ – код по НКПД: 13466015, категория персонал Ръководители в Клонова мрежа – Финансов център Кърджали – Офис Хасково, Раковски. В тази част първоинстанционното решение е отменено. Установено е, че за периода от 10.09.2024 г. до 10.03.2025 г. ищецът е останал без работа, като размера на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за този период е в размер на 23 680,14 лева. На ищеца са били изплатени от работодателя обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 1 КТ в общ размер на 7893,38 лева, която сума следва да бъде приспадната от дължимото обезщетение по реда на чл. 225 КТ, тъй като обезщетенията по чл. 222 и чл. 220 КТ се дължат при законно прекратяване на трудовото правоотношение. Ето защо, ответникът „Инвестбанк“ АД следва да заплати на ищеца Ж. К. Н. сумата в размер на 15 787,43 лева, като искът за останалата част правилно е отхвърлен, като погасен чрез прихващане по възражение на ответника. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. За допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „Реално ли е съкращаване на щатна бройка, която е премахната в една териториална единица и самата териториална единица от Финансов център е станала Финансов офис, като е разкрит Финансов център в друг град?“; 2. „При съществуваща единствена длъжност, следва ли работодателят да извършва подбор по чл. 329 КТ с друга длъжност, която е различна както по наименование, така и по трудови функции? Допустим ли е подбор след като към момента на прекратяване на трудовия договор на ищеца поради съкращаване в щата, длъжността „ръководител офис“, която не е съществувала до 01.09.2024 г., датата на утвърждаване на новото щатно разписание, не е заета?“; 3. „Длъжна ли е въззивната инстанция да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи?“; 4. „Длъжен ли е съдът да се мотивира въз основа на кои доказателства приема едни факти за доказани, а други – за недоказани?“ и 5. „При каква хипотеза на съкращаване в щата следва да бъде извършван подбор, кога той е задължителен е от съществено значение?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – първият с решение № 1934 от 20.02.2003 г. по гр. д. № 2284/2001 г. на ВКС, III г. о., вторият с решение № 1934 от 20.02.2003 г. по гр. д. № 2284/2001 г. на ВКС, III г. о., решение № 436 от 28.12.2012 г. по гр. д. № 1086/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 139 от 28.07.2009 г. по гр. д. № 183/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 625 от 01.10.2010 г. по гр. д. № 1773/2009 г., IV г. о., решение № 436 от 28.12.2012 г. по гр. д. № 1086/2011 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 810 от 30.09.1992 г. по гр. д. № 1016/1992 г. на ВКС, III г. о., третият с решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г. о., четвъртият с решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г. о. и цитираните в него решения, а петият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Настоящият касационен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. Същото е валидно и допустимо. Поставените от касатора правни въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. Първият поставен въпрос е относим, но не е решен от въззивния съд в отклонение от цитираната от касатора практика на ВКС. Съгласно даденото в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 329 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1073/2010 г. на ВКС, IV г. о. тълкуване при извършването на преценката дали работодателят е задължен да извърши подбор при съкращаване на щата или на закриване на цяло обособено структурно звено, предпоставена от преценката дали е налице или не такова относително самостоятелно обособено структурно звено в рамките на предприятието и в рамките на общото щатно разписание, не е определящ единствено териториалният критерий, респ. не е определящо само мястото на работа за съкращаваните длъжности. Определящи при тази преценка са най-вече наличието или не на организационно-управленска обособеност, респективно относителната самостоятелност на такова структурно звено, която /ако е налице/, в съчетание със специфични функционални, финансово-икономически и/или териториални характеристики /ако и такива са налице/, до голяма степен определя естеството на трудовите функции в такова обособено структурно звено, поради което и естеството на трудовите функции е определящ критерий, както в общия случай на задължителност на подбора. Релевантно е и решение № 228 от 02.05.2019 г. по гр. д. № 782/2018 г. на ВКС, III г. о., постановено по правния въпрос: „Кои са юридическите факти /материално-правните предпоставки/, които пораждат основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ /закриване на част от предприятието/, когато работодателят е банка“ е прието, че „закриване на част от предприятието“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ е налице, когато окончателно и занапред е преустановена дейността на структурно звено на банката. По смисъла на Кодекса на труда понятието „част от предприятие“ и „структурно звено“ имат едно и също юридическо съдържание. Дефинира го организационно-управленският критерий. Структурното звено е обособена, относително самостоятелна организационна единица в предприятието с относително самостоятелно ръководство, където и според извършваната относително самостоятелна дейност се полага наемен труд. Основният критерий може да е съчетан с териториалния /в едно и също населено място, община, област или регион/, с функционалния /специфика на дейността/ и с финансово-икономическия критерий /собствени приходи и/ или разходна сметка/. Тези критерии са само отличителни за конкретната структура, но не дефинират понятието. Извършено е само вътрешно-организационно преустройство на дейността, а не закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ, когато банката-работодател закрива свое структурно звено, но неговата дейност не е преустановена окончателно, а се слива или се разпределя между други структурни звена или когато се създава ново, което продължава дейността на закритото. Правото по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ възниква и когато банката закрива окончателно и занапред едно или повече свои структурни звена, действали на една и съща територия /населено място, община, област или регион/. Правото възниква и когато банката закрива окончателно повече от едно или дори всички обособени звена, които са били част от структурата на предприятие на друга банка, вляла се в нея или на придобито предприятие на друга банка или на клон на чуждестранна банка, регистриран на територията на Република България. При закриване на част от предприятието работодателят има право, но не и задължение за подбор, тоест извършването му е по негова преценка /чл. 329 КТ/. Работодателят може да упражни правото, когато закритото и оставащите структурни звена са в едно и също населено място, а в оставащите има длъжности със същите или с несъществено отличаващи се трудови функции. В случая съдът е приел, че е извършена вътрешна реорганизация в „Инвестбанк АД, в резултат на която дейността на закрития Финансов Център в [населено място] е продължила да съществува, като е била разпределена между открития финансов център в [населено място], офис Хасково и изнесените две работни места – ИРМ НАП - Хасково и ИРМ ГКПП - Капитан Андреево. Въззивният съд е приел, че при сравнение и съпоставка на длъжностите по представените длъжностни характеристики за длъжностите директор финансов център, банка и ръководител офис единственото различие, което се установява между двете длъжности се състои в това, че длъжността „директор финансов център, банка изисква поемане на административна и управленска отговорност по отношение на финансовия център, офисите в него, и изнесените работни места /ИРМ/, докато длъжността ръководител офис изисква поемане на административна и управленска отговорност в по-ограничен обхват, а именно в рамките на офиса, поради което и заемащият длъжността „ръководител офис“ в [населено място] Х. е бил преназначен на длъжността „директор финансов център“ в [населено място], което обстоятелство преценено заедно със съпоставката между длъжностите характеристики на директор финансов център и ръководител офис обосновава извода на съда, че с утвърденото ново щатно разписание от 01.09.2024 г. не е налице реално съкращаване на длъжността, която е заемал ищеца, поради еднородността на двете длъжности – директор финансов център и ръководител офис. Правните изводи на съда са изцяло в съзвучие с цитираната практика, която се споделя и от настоящия състав. Вторият въпрос не покрива общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като предполага съдът да е приел по същество, че е налице съществена разлика в трудовите функции на служителите. Третият и четвъртият процесуални въпроси за мотивирането на решението от въззивния съд са принципно относими по всяко дело. Трайно в практиката на ВКС, включително в посочените от касатора актове, безспорно е прието, че при постановяване на решението си, въззивният съд следва да обсъди в съвкупност всички доказателства, относими към правния спор, да обсъди направените от страните възражения и техните доводи, да подложи на самостоятелна преценка доказателствата, като изложи собствени мотиви с оглед изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК и в случая именно това е начинът, по който е процедирал съда. Мотивите му са подробни и ясни, въз основа на приетите от него за установени обстоятелства, след обсъждане на всички релевантни за решаването на спора доказателства. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване „Инвестбанк“ АД поддържа, че съдът не е обсъдил длъжностните характеристики и не е направил изводи за идентичност, еднородност или сходност на задълженията, които задължават работодателя да извърши подбор, което видно от съдържанието на мотивите на решението не съответства на посоченото. В случая Окръжен съд - Хасково се е произнесъл по всички наведени от касатора-ответник възражения срещу исковете. Тоест, оплакванията на касатора са относими към правилността на решението – съставляват твърдения необоснованост на изводите на съда, която подлежи на проверка, само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато. Петият въпрос е твърде общо повдигнат. Налице е обилна практика на ВКС, включително задължителна такава – Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на ВКС, ОСГК, която изключва претендираното специално селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В обобщение, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото, касаторът „Инвестбанк“ АД следва да заплати ответната страна по касация направените разноски в касационното производство за адвокатски хонорар – сумата 1738,39 евро. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение