Определение № 4098 от 16.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4966/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 9986/19.07.2024 година, подадена от Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград, срещу част от решение № 313/19.06.2024 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 265/2024 година. С касационната жалба въззивно решение се обжалва в частта му, с която съставът на Окръжен съд Благоевград е отменил решение № 857/06.12.2023 година на Районен съд Благоевград, V-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 2939/2021 година в частта му, с която е отхвърлен предявения от Р. А. Г. срещу Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за разликата над 375.93 лева до 3982.07 лева, като вместо това Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград е осъдена на основание чл. 128, т. 2 от КТ да заплати на Р. А. Г. сумата от 3982.07 лева, представляваща нетната сума за получаване като допълнително трудово възнаграждение за прослужено време (клас), дължимо се за периода от 11.10.2018 година до 10.10.2021 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. В подадената от Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от Р. А. Г. срещу кооперацията иск, с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ да бъде отхвърлен в уважената от въззивния съд част. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Ответницата по касационната жалба Р. А. Г. е подала отговор на същата с вх. № 13 252/09.10.2024 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 313/19.06.2024 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 265/2024 година в обжалваната му част и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното с нея въззивно решение в оспорваната му част. Производството е образувано и по повод на касационна жалба с вх. № 12 693/30.09.2024 година, подадена от Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград, срещу част от решение № 411/26.07.2024 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 265/2024 година. С касационната жалба въззивно решение се обжалва в частта му, с която съставът на Окръжен съд Благоевград е оставил без уважение искането на Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в решение № 313/19.06.2024 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 265/2024 година, като вместо записаното в него „потвърждава първоинстанционното решение в останалата атакувана част, с която е отхвърлен иска по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане като допълнително трудово възнаграждение за прослужено време (клас), дължимо за периода от 11.10.2018 година до 10.10.2021 година на сумата от 3317.20 лева“, бъде посочено „потвърждава първоинстанционното решение в останалата атакувана част, с която е отхвърлен иска по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане като допълнително трудово възнаграждение за прослужено време/клас/, дължимо за периода от 11.10.2018 г. до 10.10.2021 година на сумата над 3982.07 лева до пълния предявен размер от 7675.20 лева“, а също така и вместо записаното „Решението е окончателно“, бъде посочено „Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните“. В подадената от Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което направеното от кооперация искане за поправка на очевидни фактически грешки в решение № 313/19.06.2024 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 265/2024 година да бъде уважено. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Ответницата по касационната жалба Р. А. Г. е подала отговор на същата с вх. № 17 160/17.12.2024 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 411/26.07.2024 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 265/2024 година в обжалваната му част и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното с нея въззивно решение в оспорваната му част. При подаване на двете касационни жалби е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като същите отговарят на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Жалбите са подадени от надлежна страна, поради което са допустими. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да постанови основното си решение съставът на Окръжен съд Благоевград е приел, че Р. А. Г. била работила при Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград от 05.01.1999 година, датата на подписване от страните на трудов договор № 2/05.01.1999 година, до 11.10.2021 година, когато със заповед № 14/11.10.2021 година трудовото й правоотношение е прекратено. С трудовия договор, а и с последващите такива, намиращи се в личното й трудови досие било договаряно основно месечно трудово възнаграждение с посочване на конкретния му размер. Р. А. Г. твърдяла, че с допълнително споразумение № 2 от 04.01.2021 година трудовият й договор за пореден път бил изменен чрез съобразяването му с установената за страната МРЗ, като с него било договорено, че от 01.01.2021 година основното месечно възнаграждение се променя на 650.00 лева. Допълнителното споразумение било представено с исковата молба, но нямало произнасяне от първоинстанционния съд по приемането му, като съдът по искане на Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград бил задължил Г. да представи оригинала му, което тя не била сторила. Въпреки, че допълнителното споразумение не било приемано, съставът на Окръжен съд Благоевград считал, че основното възнаграждение което се следвало на Г. за процесния период е било размер на минималната работна заплата, тъй като разпоредбата чл. 245, ал. 1 от КТ, установяваща такъв минимален размер на основното месечно възнаграждение била императивна и уговарянето му под него било без правно значение. Р. А. Г. не твърдяла, да било договаряно през процесния период основно месечно възнаграждение над установения за страната размер за минимална работна заплата. Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград също не твърдяла, да бил уговорен друг различен размер на трудово възнаграждение от размера на минималната работна заплата, установена за страната, който съгласно чл. 244, т. 1 от КТ се определял от МС. Затова непредставянето от Р. А. Г. на оригинала на допълнителното споразумение и липсата на произнасяне от първоинстанционния съд по приемането му били без значение за законосъобразното решаване на делото. Г. била представила и заповед № 2/4.1.2021 година, подписана от К., в качеството й на председател на кооперацията. По отношение на заповедта, както и по отношение допълнителното споразумение, Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград била поискала Г. да представи оригинала й, което тя не била сторила като и по този документ липсвало произнасяне от първоинстанционния съд по приемането му. Със заповедта било наредено, считано от 1.12.2020 година на Р. А. Г. да бъде начислявано по 32.80 % върху МРЗ. Съставът на Окръжен съд Благоевград считал, че непредставянето и неприемането като доказателство и на тази заповед също нямало значение за законосъобразното произнасяне по съществото на делото. В изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза било отразено начисляваното на такова допълнително възнаграждение от Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград в платежните й ведомости, като самата кооперация по съществото на спора заявявала, че клас за прослужено време на Г. бил начисляван. Съгласно заключението на вещото лице начислявания на Р. А. Г. клас в разчетните платежните ведомости от декември 2020 година до прекратяване на трудовото й правоотношение бил 32.80 % т. е. откогато и колкото било определено със заповедта, която Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград искала Г. да представи в оригинал и която не била приета като доказателство по делото. И двата документа не се съдържали в представеното от Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград лично трудово досие на Р. А. Г.. Страните не спорели, че за периода, за който Г. претендирала заплащане на допълнително трудово възнаграждение за прослужено време (клас) от 11.10.2018 година до 11.10.2021 година тя била работила при кооперацията по трудово правоотношение. По делото се установявало, че през процесния период Г. получавала сума за заплата с разходни касови ордери, приложени по делото, в които фигурирала само една конкретна сума, за която се сочело, че била заплата за конкретно също посочени месец и година (без разбивка какво включвала тази сума и как се формирала) и съответно подписите на съставилия РКО, на главен счетоводител, на ръководител, на броил сумата и на получил сумата. РКО имали номера и дата на издаването им, съответно името на Р. А. Г. като лице, на което съответната сума да се брояла. Г. не оспорвала получаване на сумите, визирани в РКО, които била подписала. В представените по делото разчетни ведомости нямало подписи на лицата, които получавали начислените им по нея суми за заплати, в които ведомости се съдържала и информация за начина (след начисления и удръжки), по който се формирала чистата сума за получаване. Нямало доводи от страните, за конкретния процент клас, който бил начисляван във ведомостите. От заключението на назначената по делото експертиза се установявало, че във ведомостите, изготвяни от Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград класа за прослужено време на Р. А. Г. за процесния период бил начисляван върху минималната работна заплата. От констатациите на вещото лице било видно, че конкретната брутна работна заплата, визирана във ведомостите като получавана от Р. А. Г. била формирана от така определения клас и от заработка за месеца, като посочената сума за заработка била по-малка от размера на минималната работна заплата за съответния месец. Съставът на Окръжен съд Благоевград считал, че с тези ведомости не се доказвало твърдението на Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград, в тежест на която било възложено с доклада на първоинстанционния съд, че в сумата, получавана от Г. се включвал класа за прослужено време тъй като според съда очевидно било, че отразеното във ведомостите като заработка, не съответствало на уговореното с Р. А. Г. с подписаните трудови договори. В нито един от тях не било уговорено възнаграждението да възлиза на заработката. Това, че във вътрешните правила, изготвени от самата кооперация се съдържало такова правило, което определяло основната работна заплата като равняваща се на заработка, с нищо не задължавало Р. А. Г.. Както самата Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград сочела, Вътрешните правила били за организация на работата в Кооперацията. От това обаче според въззивният съд не следвало, че тези правила можели да влияят върху договорките по трудовите правоотношения. В съответствие с Вътрешните правила можело и да си организира попълването на ведомостите, но в отношенията с лицата, с които били сключили трудови договори от значение било договореното в трудовите договори. По делото било очевидно, че не било уговаряно възнаграждение, което да е в зависимост от заработката, а и това не се било твърдяло от Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград. Това означавало, че при изготвянето на ведомостите бил нарушен чл. 12, ал. 2 от НСОРЗ, според който за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплащало допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Доказателствената стойност на ведомостта като частен документ съгласно чл. 180 от ГПК била изявление на съставилото я лице, посочено за нейн автор. Като такава тя била без материална доказателствена стойност за отразените в нея факти, поради това, че удостоверявала изгодни за изготвилата я страна факти, по които се спорело, от което следвало, че същата подлежала на преценка от съда на общо основание по вътрешно убеждение, наред с останалите доказателства поотделно и в тяхна взаимовръзка, Неизпълнението на задължението за точно оформяне на ведомостите за заплати нямало гражданскоправни последици. Затова въззивният съд считал, че с ведомостите Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград не доказвала по несъмнен и категоричен начин, че в сумата, получавана от Р. А. Г. за възнаграждение бил включен класа за прослужено време, като се съобразявало, че и в РКО това също не било отразено. Затова съставът на Окръжен съд Благоевград считал, че предявения иск бил основателен за целия претендиран период. По отношение на конкретния размер, за който иска бил основателен, въззивният съд вземал предвид заключението на вещото лице, изслушано от въззивната инстанция, във варианта, в който било съобразено, че дължимата основна работна заплата, била минималната работна заплата на страна, а не посоченото в разплащателните ведомости на Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград, че се равнявала на заработката, при което били съобразени и дължимите, в този случай удръжки от работната заплата, като бил отчетен и отпуск за болнични, ползван през процесния период от Г.. При съобразяване на посоченото за ноември и декември, 2018 година брутната работна заплата, която се получавала като дължима на Г., видно от заключението възлизала на 969.12 лева, а нетната–на 749.02 лева; за 2019 година брутната работна заплата възлизала на 8576.25 лева, а нетната - на 6626.04 лева; за 2020 година брутната работна заплата възлизала на 8439.26 лева, а нетната на 6523.66 лева; за 2021 година брутната работна заплата възлизала на 8015.23 лева, а нетната-на 6189.61 лева. Сумата, който следвало да получи Р. А. Г. след удръжките, изчислени от вещото лице т. е. нетна работна заплата за периода ноември 2018 година–11.10.2021 година като сбор от визираните по години от вещото лице нетни суми възлизала на 20 088.33 лева, от която като се приспаднели получените с РКО 15 729.00 лева, оставали за плащане 4358.48 лв. От тази чиста (нетна) сума за получаване от Р. А. Г. следвало да се приспадне присъдената й от първоинстанционния съд сума от 375.93 лева, за която този съд бил уважил иска и решението било влязло в сила, поради което следвало да се присъди сумата от 3982.07 лева. Затова първоинстанционното решение в частта с която бил отхвърлен иска над 375,93 лева до пълния размер от 3982.07 лева, и за периода от 11.10.2018 година до 31.12.2020 година следвало да се отмени и се постанови заплащане на сумата от 3982.07 лева., която се получавала след като се приспаднела от общо дължимата чиста сума за получаване от 4358.48 лева сумата, присъдената от първоинстанционния съд сума от 375.93 лв. В останалата обжалвана част, с която била отхвърлена претенцията чл. 128, т. 2 от КТ над размера от 375.93 лева до предявения от 7675.20 лева, за частта от сумата в размер на 3317.20 лева, която представлявала разлика между 7675.20 и 4358.48 лева първоинстанционното решение следвало да се потвърди. За да остави без уважение молбата по чл. 247 от ГПК на Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград съставът на Окръжен съд Благоевград е приел, че въззивното производство е било образувано по подадена от Р. А. Г. въззивна жалба срещу решение № 857/06.12.2023 година на Районен съд Благоевград, V-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 2939/2021 година в частта му, с която искът й по чл. 128, т. 2 от КТ бил отхвърлен за разликата над 375.93 лева до пълния предявен размер от 7675.20 лева и за периода от 11.10.2018 година до 31.12.2020 година. Следователно обжалвало се неуважаването на иска от първоинстанционния съд за сумата от 7299.27 лева, представляваща разлика между предявената за плащане пред първоинстанционния съд сума от 7675.20 лева и присъдената от този съд сума от 375,.93 лв. Видно от мотивите на въззивното решение съставът на Окръжен съд Благоевград приемал, че цялата сума, която се следвала на Р. А. Г. била 4358.48 лева, от която приспадал присъдената й от първоинстанционния съд сума от 375.93 лева, поради което с диспозитива бил осъдил Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград да й заплати допълнително сумата от 3982.07 лева. Съставът на Окръжен съд Благоевград бил потвърдил е решението на първата инстанция в атакуваната му част за сумата от 3317,20 лева. От факта, че въззивната жалба била подадена срещу неуважения от първата инстанция размер от 7299.27 лева и приетото от въззивния съд за частична основателност на жалбата за размера от 3982.07 лева следвало, че въззивният съд не бил допуснал очевидна фактическа грешка при изписване на диспозитива, че потвърждавал решението в останалата атакувана част за отхвърляне на иска за сумата от 3317.20 лева, тъй като тази сума представлявала разлика между сумите от 7299.27 лева и 3982.07 лева или по друг начин казано сбора от двете суми съответно за която било отменено първоинстанционното решение от 3982.07 лева и за която е потвърдено от 3317,20 лева, съвпадала със сумата от 7299.27 лева, за която била подадена въззивната жалба. За да била налице очевидна фактическа грешка, отстранима по реда на чл. 247 от ГПК, следвало да било налице несъответствие между действителната воля на съда и нейното обективиране в диспозитива на решението. Такова несъответствие между мотивите на въззивното решение с постановения диспозитив, с който съставът на Окръжен съд Благоевград потвърждавал частично решението на първата инстанция, очевидно нямало. Затова искането за поправка на очевидна фактическа грешка като вместо „потвърждава първоинстанционното решение в останалата атакувана част, с която е отхвърлен иска по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане като допълнително трудово възнаграждение за прослужено време (клас), дължимо за периода от 11.10.2018 година до 10.10.2021 година на сумата от 3317.20 лева“, бъдело изписано „потвърждава първоинстанционното решение в останалата атакувана част, с която е отхвърлен иска по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане като допълнително трудово възнаграждение за прослужено време/клас/, дължимо за периода от 11.10.2018 г. до 10.10.2021 година на сумата над 3982.07 лева до пълния предявен размер от 7675.20 лева“, било неоснователно и не следвало да се уважава. Нещо повече с исканата поправка резултатът щял да бъде същия–че се потвърждавало първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за сумата именно от 3317.20 лева, тъй като се държала сметка за частта от решението на първоинстанционния съд, която се атакувала. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград е поискала въззивното решение № 313/19.06.2024 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 265/2024 година да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи. Според касатора по отношение на този въпрос въззивното решение противоречи на решение № 546/01.12.2010 година, постановено по гр. д. № 966/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 65/16.07.2010 година, постановено по гр. д № 4216/2008 година, решение № 92/22.02.2011 година, постановено по гр. д. № 1863/2010 година и решение № 331/04.07.2011 година, постановено по гр. д. № 1649/2010 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., поради което било налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК допълнително основание за допускане на касационното обжалване. Освен това е поискано допускане на касационното обжалване и по въпросите за това ако при предявен иск за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за прослужено време (клас) се установи, че същото е начислявано и заплащано в процентите и върху размера на уговореното в индивидуалния трудов договор основно възнаграждение, но пък основното трудово възнаграждение е начислявано и заплащано в размер по-нисък от уговорения (заработка), допустимо ли е тази разлика (между начисленото по-ниско основно възнаграждение от договореното) да се присъди като допълнително трудово възнаграждение за прослужено време (клас)?; за това когато съдът присъди сума за допълнително трудово възнаграждение, но извежда дължимостта й от начислено и заплатено в по-нисък размер основно трудово възнаграждение, без ищецът да е предявил иск (за заплащане на основно трудово възнаграждение), изменя ли служебно основанието на иска и разглежда ли претенция извън заявеното с исковата молба? И за това нарушава ли съдът диспозитивното начало, ако в мотивите си извежда основателността на иска, но на непредявено основание, а в диспозитива посочва, че уважава иска на основанието, на което е предявен и при тази хипотеза допустим ли е съдебния акт?. Според касатора тези въпроси са включени в предмета на спора, били са разглеждани от въззивния съд и са обусловили правните му изводи при постановяване на обжалваното решение. Доколкото обаче за тях нямало установена съдебна практика налице било допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Това се твърди и по отношение на въпросите, чрез които се иска допускането на касационното обжалване на решение № 411/26.07.2024 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 265/2024 година, а именно за това допустимо ли е при предявен иск за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за прослужено време, с който за определен период е претендирана една сума и когато съдът приеме, че искът е частично основателен-до размер по-нисък от пълния предявен, но за периода посочен в исковата молба, в решението си да се произнесе като първо осъждането на сумата, до която е приел, че искът е основателен, отхвърля иска за сума, която представлява разликата между предявената сума и присъдената с първата част на диспозитива (без това да е посочено в диспозитива), вместо да посочи, че отхвърля иска за сумата над уважения до пълния предявен, като посочи и пълния размер на предявения иск?; за това когато въззивната инстанция приеме, че предявеният иск е основателен, но за размер по-висок от присъдения от първоинстанционния съд (в случая за 4358.48 лева, вместо за 375.93 лева) и след като с решението си първоинстанционният съд изрично е посочил в диспозитива, че отхвърля предявения иск за разликата над уважения (в случая 375.93 лева) до пълния предявен размер (в случая 7655.20 лева), то с диспозитива на въззивната инстанция, освен че се уважава иска за по-голяма сума, следва ли да се отхвърли и иск за сума, която представлява разликата между предявената сума и присъдената от въззивната инстанция или следва да се посочи, че се отхвърля иска за сумата над уважения до пълния предявен размер (в случая 7655.20 лева), като посочи и пълния размер на предявения иск и/или потвърждава решението в останалата част? и за това когато въззивната инстанция отмени частично първоинстанционното решение, като уважи иска в по-висок размер (но не изцяло), а в диспозитива първо осъжда да бъде заплатена тази сума, след което в диспозитива посочи, че потвърждава решението в останалата му част, с която е отхвърлен иска за заплащане на сумата, която представлява разликата между присъдената и пълния предявен размер на иска, без първоинстанционния съдебен акт да съдържа такъв диспозитив, то на практика потвърждава ли въззивният съд, непостановен от първоинстанционния съд диспозитив, не разделя ри иска на две части, т. е. два иска за един и същи период, каквито искове не са заявени с исковата молба, по тях първоинстанционният съд не се е произнасял и при тази хипотеза постановения съдебен акт допустим ли е?. Така поставените въпроси са включени в предмета на спора, били са разглеждани от въззивния съд и са обусловили правните му изводи при постановяване на обжалваното решение. Първият от тях е разрешен от състава на Окръжен съд Благоевград в противоречие с посочената от касатора съдебна практика на ВКС, а по отношение на останалите такава практика липсва и се разрешават противоречиво от съдилищата. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 313/19.06.2024 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 265/2024 година, по подадената срещу него касационна жалба с вх. № 9986/19.07.2024 година и на решение № 411/26.07.2024 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 265/2024 година, по подадената срещу него касационна жалба с вх. № 12 693/30.09.2024 година, двете на Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград, поради което такова трябва да се допусне. На Кооперация „Районна потребителна кооперация“ гр. Благоевград трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 124.32 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение