Определение № 1310 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1242/2023 г.

Производство е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Джамбо ЕС.Б“ ЕООД,гр.София, чрез адв. Т. И., срещу решение № 406/21.12.2022г. по в.гр.д.№ 722/22г. по описа на ОС Стара Загора, с което, след отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените срещу касатора от Л. Д. Е. искове по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ, като е отменено уволнението му, извършено със заповед № 0001-1272/26.11.2021г., възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „склададжия – разпределител товарен асансьор“ и му е присъдено обезщетение в размер на 4890,94 лева за оставане без работа в периода 29.11.2021г.-29.05.2022г. Касаторът твърди, че в частта по иска по чл. 344, т.3 КТ за разликата над 2000 лева решението е недопустимо, като постановено свръх петитум. Иска отмяна на обжалваното решение в допустимата част изцяло, обосновавайки касационните основания по чл. 281,т.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните правни въпроси, уточнени от касационната инстанция съгласно т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, които твърди да са обуславящи изхода на делото и решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: 1/ Възможно ли е пълното доказване да се осъществи с косвени доказателства? 2/ Как следва да се цени направеното от страната признание на неизгоден за нея факт, релевантен за спорното право? 3/ С какви доказателствени средства следва да се установи отказът на работника да получи изходящото от работодателя искане за даване на обяснения по чл. 193 КТ? 4/ За задължението на въззивния съд да обсъди всички относими доказателства по делото и да мотивира изводите си за правнорелевантните факти при съобразяване с правилата на чл.12, чл.154 и чл. 235, ал.2 ГПК. 5/ Към кой момент - издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение или връчването й на работника/служителя, се преценява законосъобразността на уволнението, включително дали е преодоляна закрилата по чл. 333,ал.1, т.4 КТ? 6/ Кои са критериите за преценка тежестта на дисциплинарното нарушение? Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Насрещната страна по жалбата – ищецът Л. Д. Е. не е депозирал отговор по чл. 287, ал.1 ГПК. За да се постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Ищецът е заемал длъжността „склададжия – разпределител товарен асансьор" при ответника по безсрочен трудов договор. Със заповед № 0001-1272/26.11.2021г., връчена на ищеца на 29.11.2021г., му е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ за описаните в заповедта от фактическа страна нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани от работодателя като „злоупотреба с доверието на работодателя“ и „тежко нарушение на трудовата дисциплина“. От доказателствата по делото се установява описаното в заповедта, че на 15.11.2021г. ищецът се е явил на работа и не е представил отрицателен П. тест, антигенен тест или зелен сертификат за КОВИД 19, самоволно е влязъл на работното си място и е останал там до края на работното време, а на 16.11.2021г. отново се е явил на работа, без да представи отрицателен П. тест, антигенен тест или зелен сертификат за КОВИД 19, но с придружители, които да удостоверят недопускането му до работа по тази причина. Според въззивната инстанция непредставянето на посочените изследвания/ сертификат не е нарушение на трудовата дисциплина, още по – малко тежко такова, тъй като не са представени по делото двете заповеди на работодателя, цитирани в уволнителната заповед, които вменяват на служителя задължението да представи тези документи, за да може да упражнява труд на работното си място. Съдът е приел също така, че посоченото по – горе поведение на ищеца от 16.11.2021г. не може да се квалифицира като злоупотреба с доверието на работодателя. С тези мотиви, както и с оглед приетото, че липсват по делото доказателства на ищеца да са искани обяснения по чл. 193 КТ, а към датата на издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение – 26.11.2021г. ищецът е бил в разрешен от ответника отпуск, въззивният съд е достигнал до заключението, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на процедурата по чл. 193 КТ, при неспазване тази по чл. 333, ал.1, т.4 КТ и в противоречие с чл. 189 КТ. Така мотивиран, въззивният съд е отменил уволнението на ищеца и е уважил акцесорните искове, като този по чл. 225, ал.1 КТ за сумата 4890,94 лева, на колкото е определен размерът му от изслушаното по делото заключение на ССчЕ. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в частта, с която е уважен иска по чл. 344, т.3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ за разликата над 2000 лева до присъдения размер от 4890,94 лева, на основание чл. 280, ал.2, предл.2-ро ГПК. Цената на този иск, посочена с исковата молба е 2000 лева, а периода, за който се претендира обезщетението е определен от ищеца с уточнителната молба от 01.02.2022г. и е от 26.11.2021г. до 25.01.2022г., когато е подадена исковата молба. В с.з. пред първата инстанция на 06.07.2022г. ( към който момент шестмесечният срок по чл. 225, ал.1 КТ вече е изтекъл), ищецът изрично е заявил, че няма да прави изменение на иска си и той остава така, както е заявен – за 2000 лева и за периода 26.11.2021г. - 25.01.2022г. С първоинстанционното решение е отхвърлен именно предявеният иск по чл. 225, ал. 1 КТ – за обезщетение от 2000 лева за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода 26.11.2021г. - 25.01.2022г. Така изложеното обосновава вероятност въззивното решение в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното, е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за разликата над 2000 лева и за период след 25.01.2022г. да е постановено свръх петитум, в какъвто случай би било недопустимо. В останалата част въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 КТ по поставения от касатора пети въпрос – относно момента на преценката дали работникът или служителят се ползва със закрила и дали тази закрила е преодоляна. Въпросът е обуславящ, тъй като въззивният съд е определил този момент като съвпадащ с датата на издаване на уволнителната заповед – 26.11.2021г. и въз основа на така приетото е формирал извода си за незаконосъобразност на уволнението поради нарушение закрилата по чл. 333, ал.1, т.4 КТ. Този правен извод на въззивния съд е в противоречие с константната практика на ВКС, според която правнорелевантният момент, към който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на дисциплинарното уволнение,е този на връчването й. Това разрешение следва от прякото приложение на закона – чл. 195, ал.3 КТ и чл. 333, ал. 7 от КТ. Първият гласи,че дисциплинарното наказание се смята наложено от деня на връчване на заповедта на работника /служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, а вторият – че закрилата по чл. 333 КТ се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение. В обобщение, касационен контрол ще следва да се допусне за проверка допустимостта на въззивното решение в една част, а в останалата - по посочения правен въпрос, като по останалите питания в изложението съдът ще вземе отношение при разглеждане на жалбата по същество. Жалбоподателят дължи държавна такса в размер на 177, 82 лева ( 40 лева плюс 40 лева плюс 97,82 лева). Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.