Определение № 965 от 30.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3428/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. М. от [населено място], чрез адв. А. М. срещу решението по гр.д. № 11163/2012 год. на СГС, ІІ Б отд., с което е потвърдено решението от 09.04.2012 год. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 69 състав, постановено по гр.д. №12451/2011 год., с което са отхвърлени предявените от нея срещу [фирма] искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й от длъжността Търговски директор на отдел „Продажби” при [фирма],извършено със заповед №2011002/28.02.2011 год. на Управителя на дружеството, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на сумата 19 758 лв., представляваща обезщетение за периода 01.03.2011 г. до 31.08.2011 год. през който е останала без работа поради незаконно уволнение, както и исковете по чл. 224,ал.1 КТ за сумата 2983,84 лв. и по чл. 220,ал.1 КТ за сумата от 3 510,34 лв. Присъдени са такси и разноски. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче законовите предпоставки, с които законът свързва достъпа до касационно обжалване: Посочените от касатора правни въпроси като цяло нямат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, доколкото не са били предмет на разглеждане от съдилищата, респ. от въззивния съд и не са обусловили изхода на спора.Това се отнася на първо място до въпроса, дали работодателят е упражнил добросъвестно правото си да промени образователните изисквания за заеманата от ищцата длъжност с оглед на това дали обективно е съществувала необходимост от промяна на тези изисквания, /който въпрос настоящата инстанция уточнява с оглед правомощието му по ТР №1/2010 год. по т.д. № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС./ Този въпрос не е обсъждан както от въззивния съд, така и от първоинстанционния такъв, към мотивите на който има препращане по реда на чл. 272 ГПК. Такова оплакване обаче не е навеждано в исковата молба, поради което и съдилищата не са имали задължението да го обсъждат. В исковата молба ищцата твърди, че заповедта за уволнение е незаконна, доколкото трудовият и договор е бил за длъжността „мениджър продажби”, а не за „търговски директор”, по отношение на която работодателят е променил изискването за образование, както и че заповедта за уволнение е била връчена в ден, за който тя разполага с болничен лист и е имала депозирана молба за отпуск. Съдът е отговорил на тези доводи, като въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че трудовото правоотношение на ищцата с ответника е възникнало по трудов договор №19/05.02.2007 год. за длъжността „Мениджър продажби”, но с допълнително споразумение към него от 01.02.2009 год. длъжността е изменена на „Търговски директор” като променените изисквания за образование - висше – икономическо, са въведени именно за тази длъжност. Посочено е също така, че за законността на уволнението по чл. 328,т.6 КТ е ирелевантно обстоятелството дали ищцата е ползвала отпуск към момента на връчване на заповедта,доколкото при това уволнително основание служителят не се ползва с предварителна закрила по чл. 333 КТ. Въпросът „следва ли да се даде срок на работника за представяне на доказателства за съответствие с новата длъжностна характеристика?” е некоректно поставен доколкото касаторката - ищца не твърди, че притежава висше икономическо образование. Въпросът „дали промяната на длъжностната характеристика води до незабавно прекратяване на трудовото правоотношение, независимо, че няма промяна в трудовата функция или характера на изпълняваната работа”, се поставя за пръв път пред настоящата инстанция, поради което същият не е бил обсъждан от долните инстанции. По отношение на въпроса „ представлява ли едновременното връчване на нова длъжностна характеристика и на заповед за уволнение нарушение на закона, обуславящо незаконност на уволнението”, не е изпълнено допълнителното основание за допустимост на касациноното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, посочено от касатора. По този въпрос има съдебна практика на ВКС и тя е изрично посочена и съобразена в решението на съда. По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.