Определение № 353 от 02.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2158/2020 г.

Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на Ц. Б. Ц. от София срещу определението на ВКС ІV ГО от 02.07.2020г. по ч.гр.д. № 1577/2020г. За да се произнесе по частната жалба, ВКС съобрази следното: С атакуваното определение ВКС е оставил без разглеждане частната жалба на Ц. Б.Ц. срещу определението от 02.04.2020г. на ВКС ІІІ ГО по гр.д. № 4210/2019г. в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решението на СГС от 03.07.2019г. по гр.д. № 16022/2018г. в частта по иска с правно основание чл.128 КТ и е прекратил производството по нея. Със същото определение ВКС е потвърдил определението от 02.04.2020г. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Ц. срещу посоченото въззивно решение в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл.224 ал.1 КТ за присъждане на общо 1000лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от 01.01.2003г. до 31.12.2016г., приемайки, че по силата на чл.280 ал.3 т.3 ГПК жалбата е недопустима, тъй като размерът на иска е под 5000лв. Частната жалба е допустима само в частта на определението, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Ц. – тя е подадена в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. ВКС е приел, че определението за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска по чл.128 КТ не подлежи на обжалване, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото и обжалването му не е предвидено в закона. Допълнителен аргумент в тази насока е изведен и от разпоредбата на чл.296 ГПК, предвиждаща влизане в сила на решенията и в случай на недопускане на касационно обжалване. Частната жалба в допустимата й част е неоснователна. Правилно и в съответствие със закона и с трайната и непротиворечива практика на ВКС с обжалваното определение е прието, че частната жалба срещу определението на ВКС от 02.04.2020г. в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по претенцията за присъждане на възнаграждение по чл.128 КТ, е недопустима. Настоящият състав напълно споделя изложените в тази връзка от касационния съд съображения. С оглед на това не следва да се разглеждат заявените в частната жалба оплаквания, че при наличие на съществени нарушения на закона ВКС не може да се произнася дали да бъде допускано касационно обжалване, че ВКС не може да се произнася по въпроси, които са изключителна компетентност на ВАдм.С и на САдм.С /с оглед твърдението на касатора, че претендираните възнаграждение и обезщетение за неползван отпуск се дължат въз основа на служебно, а не на трудово правоотношение между страните по делото/, за нарушения по приложението на разпоредби на КТ, на НДДТВ, на Регламент /ЕО/ № 1/2003г. и Реглбамент /ЕО/ № 139/2004г., на Конвенция № 111 и на Международния пакт за икономически, социални и служебни права на ООН от 1966г. При това положение обжалваното определение в частта без разглеждане следва да бъде потвърдено. Частната жалба срещу определението от 02.07.2020г. в потвърдителната му част като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. В тази част определението е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол. Следва да се посочи само за яснота, че претенцията си за обезщетение за неползван отпуск жалбоподателят не е предявил в размер на по 1000лв. за всяка година от исковия период, а в размер на 1000лв. за този период. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,